Един познат разправи днес следната история:
– Спирам аз на една бензиностанция и докато наливах, гледам – една блондинка спряла отстрани, вдигнала капака и налива масло в двигателя.
Разтърках си очите – ужас! Наистина налива масло в двигателя!
Приближих, вгледах се… и ми олекна. Всичко е наред. Налива го в охлаждането.
Почти по темата – потеглям преди два-три дена към София и поглеждам как ми е маслото. Оказва се, че съм загубил някъде капачката за маслото. Явно предния път като съм доливал съм забравил да я завия. Съответно почти не беше останало масло. Сипах колкото масло имах, побългарих едно дървено трупче за капачка и потеглям към София. Логично новата “капачка” не стигна до София, изпадна някъде по пътя. На другата сутрин първата ми работа беше да се разходя до Ботев – Симеон, където са магазините за авточасти. Намирам капачка – пасва. Купувам още един литър масло, доливам, затварям капака и потеглям. На следващото кръстовище се замислям завих ли капачката… Карам още две-три пресечки и решавам все пак да отбия да проверя. И добре че проверих – новата капачка си стои кротко върху двигателя и чака някой да я завие 🙂