Статии, четене… мислене

Преди няколко дни получих от няколко различни приятели един и същи линк: http://goo.gl/KJtmw. Накратко – статия на тема Уикилийкс, Асанж, Еквадор, Великобритания, САЩ и прочее.

И я препоръчвам за четене.

Не и за безусловно вярване. Поне една трета от статията е чиста проба пожелателно мислене. Друга една трета е, да го кажем най-меко, преувеличения. Но към една трета са неща, които са верни, а няма откъде другаде да бъдат прочетени.

Кое към коя трета спада? За да не се правя на интересно-загадъчен, ще дам личното си мнение по-долу. Само че то е просто лично мнение. Може да е грешно, предубедено и каквото щете още. Ако ви е любопитно как мисля, прочетете го. Но ако ви е любопитно каква е истината, пресейте линкнатата статия (и мнението ми) със собствените си глави.

Информацията в медиите, и дори в Интернет напоследък е като малко зърно, размесено с много плява. Който я гълта на доверие, пълни стомаха си с отпадък. Който “интелектуалски” отрича всичко, пък пълни стомаха си с въображението си. Реално се храни само този, който упорито, неуморно и неизчерпаемо пресява интелектуалната си храна.

С тези уговорки, моите 5 ст.:

Не вярвам, че кейнсианството е Пътят, Истината и Животът в икономиката. Но вярвам, че то е един важен поглед към икономическата истина, и че в немалко времена и икономически условия е може би най-важният и правилен. (В немалко обаче и не е. Всичко зависи от условията.)

Дали Асанж ще бъде арестуван още на летището в Стокхолм от американски агенти и транспортиран експедитивно в САЩ? Струва ми се по-близо до художествения екшън, отколкото до реалността. Но че ако отиде в Швеция в крайна сметка ще бъде транспортиран по един или друг начин в САЩ може да се усъмни само някой, който току-що е паднал от Луната. (Или някой, който мисли събеседниците си за такива.) Вероятността това да не се случи е равна на вероятността след като бъде пратен там да не бъде съден, затворен или ликвидиран.

Нямам представа дали групата на Уикилийкс се е договаряла нещо с британските власти. Не ми се вярва. И съм убеден, че описаните два “удара” нямат нищо общо с тях. Че по-скоро те са се лепнали към момента на пробуждането на южноамериканските държави, отколкото да са го нагласили към себе си.

Че Кристина Киршнер плати окончателно дълговете на Аржентина към МВФ, шестнайсет месеца по-рано, е факт. Както е факт и че това хич не беше приятно на МВФ, колкото и парадоксално да звучи. Дали МВФ е зловеща световно-конспиративна организация, създадена, за да държи света под финансов ботуш? Свикнал съм да не вярвам в световни конспирации. Но че МВФ не се зарадваха на изплатените предварително пари е факт – а трябваше да го празнуват. Факт е и че не казаха нито една добра дума за Аржентина, справила се неправдоподобно добре с дълговете си – а беше нормално да я разхвалят до небето и дадат за пример на целия свят. Нещо тук намирисва.

Доколко латиноамериканските държави ги вдигна точно кейнсианството? Спорен въпрос. Във Венецуела и Боливия левичарската политика направо катастрофира – ако не беше венецуелският петрол, щяха да измрат от глад. В Еквадор също не се справят с нея кой знае колко добре (нито пък чак толкова зле, ако трябва да сме честни). Но в Бразилия предишният президент, Лула да Силва, буквално възроди националния бизнес и изстреля страната в Г-8 благодарение именно и точно на кейнсианска политика. Подобен успех отбеляза и Аржентина. Тоест, очевидно има грешни начини за провежданено на кейнсианска политика, но има и верни. А щом има верни, значи тя работи. (За грешните – всяка политика може да бъде объркана до степен да не работи, точно както всяка машина може да бъде повредена. Критерият е дали работи при правилна експлоатация. Дали няма следващите правителства да я оплескат и съсипят, не знам – естествено, че е възможно. Но на този етап очевидно може да работи, и то в насока стимулиране на бизнеса. Тоест, неолибералният девиз “няма никаква алтернатива” очевидно е най-обикновена (само)измама.)

Грешни ли са идеите на МВФ? Зависи откъде ще се погледне. МВФ не е благотворителна организация, той е нещо като международна банка. И точно както банката се интересува не дали сте добре, а дали ще си получи обратно дадените назаем пари, точно така и МВФ не се интересува дали държавите са добре, а как да върнат взетите заеми. Оттам нататък идва естественото противоречие между заделяне на пари за връщане на дълговете веднага, и заделяне на пари за развитие (и по-лесно връщане на дълга за в бъдеще). Както се видя от опита на Аржентина, второто поне в някои случаи се оказва несравнимо по-ефикасното. А е вярно, че МВФ обикновено натиска за първото. Не защото са зли, а просто защото си гледат интереса, както са го учили, по като правило неолиберални програми. И нерядко подходът им е правилният – Аржентина успя да се вдигне чрез наложените реформи, които за немалко хора бяха болезнени. Много други държави няма да си мръднат пръста за реформи, докато има как да клинчат от тях… Но понякога този подход се оказва вреден. Отново опираме до специфика на случая.

Това, че имало едни тайни планове как светът да бъде поробен, и как латиноамериканските държави се сдобили с тях благодарение на Уикилийкс и Асанж, ми се струва ненаучна фантастика. Но е факт, че аржентинците си платиха дълговете и сега са в правото си да искат обезщетение за щетите, които им бяха причинени от САЩ и МВФ. Че няма да го получат е ясно. Но справедливостта е на тяхна страна, и по тази причина немалко хора в САЩ или Великобритания ще се срамуват от държавата си. А какво става с държави, чиито граждани се срамуват от тях, вече сме виждали. Поне тия от нас, които добре помнят времето на комунизма и как той рухна.

Историята около анулирането на дълга на Еквадор е леко пре-ентусиазирано описана, но фактите са като цяло тези. Вярно е, че тълкуването им е леко различно – все пак стана възможно “Юнайтед фрут къмпани” да бъдат осъдени на глоба от 6 милиарда долара, и то в САЩ. Очевидно САЩ са държава, в която, ако справедливостта е на твоя страна и имаш един минимум от подкрепа, успяваш да защитиш своето. Представяте ли си подобно дело да успее в Путинова Русия, или в Китай?… Уви, това не отменя факта, че САЩ наистина са се държали дълги години като почти поробител на Латинска Америка, и че и сега щяха да се опитат да го направят. Но и показва, че те не са само черни, точно както не са и само бели. (Изобщо, чисто черното и чисто бялото съществуват единствено в главите на лудите, идеолозите и другите хора, които живеят извън реалността.)

Рафаел Кореа няма нищо общо с благороден Робин Худ. Че много от медиите, които го плюят, са подкупени от негови противници и врагове, е факт. Но е факт и че той мачка безмилостно и тези медии, които искрено сочат негови реални недостатъци. Че вкара в затвора корупционерите от предишните власти, е факт (и ако падне от власт в Еквадор, аз бих го предложил за български министър-председател с две ръце и два крака, въпреки купищата му други недостатъци). Че успешно прецака САЩ като Давид срещу Голиат е факт – дори само това вече го прави легенда. И че успешно се опъна на Великобритания – също. (Защото заплахата на британците, че ще измъкнат Асанж от посолството му със сила, си беше съвсем истинска – ако Кореа не се беше опънал категорично и с подкрепата на цяла Южна Америка, най-вероятно щеше да бъде и реализирана. Почна да се говори, че тя била “чисто хипотетична” след като Бразилия и Аржентина подкрепиха позицията на Еквадор.) Още едно парченце от мозайката, което не е нито чисто бяло, нито чисто черно. Дали в крайна сметка ще излезе повече бяло или повече черно, ми е трудно да кажа – има по доста и от двете. Но дори ако “избере Тъмната страна”, ще е показал на хората немалко на тема как се постигат добри и свестни неща.

Балтазар Гарсон също е попреславен излишно. Но казвам “излишно”, защото конкретно той има предостатъчно истински заслуги. И той не е чисто бял, но бялото при него е много повече от черното. Не го познавам лично, не зная какви мотиви го ръководят, но като цяло неговите дела са реален пример за това как трябва да действа истинският, честен и непоколебим юрист. Ако трябва да разчитам на някого в цялата тази каша от оттенъци и степени на сивото, ще е той. Да, задължително ще преценявам нещата и сам. Но наложи ли се да избирам на кого да вярвам, ще е на него. Тук Модилиани не е сбъркал. И мисля, че ако някой разполага с истински страшните документи срещу правителствата, това е той. Просто защото всеки с мозък в главата си би избрал да вярва в тази каша на него.

(А тези документи ги имат и още много хиляди хора по целия свят. Помните ли как Уикилийкс разпространяваше един файл, зашифрован с AES256? Този файл е компресиран архив с въпросните документи. Бих очаквал въздействието му върху човечеството да е сравнимо с това на атомните бомбардировки през 1945 г, макар и да настъпи доста по-постепенно. Ако не и повече – защото той ще промени именно мисленето на мислещите хора. Ключът за разшифроването му всеки момент може да се окаже на бял свят. И понеже Агенцията за национална сигурност на САЩ може да разбие този код (подозирам, че е избран именно затова), някои политици във Вашингтон знаят какво съдържа файлът, и до какво може да доведе твърде груба намеса от тяхна страна…)

А най-тъжното е, че тези политици не се усетиха навреме. Ако бяха отреагирали правилно, можеха спокойно да оставят ключа да излезе и да кажат: “Фалшиви компромати, какво да очаквате?”. И, промити от медийните машини, огромното мнозинство хора щяха да им повярват. Но и САЩ, и Великобритания, и Швеция направиха всичко възможно, за да убедят всеки човек с глава на раменете си, че съдържанието на файла е истинско. (Великобритания примерно пусна Пиночет, който беше избил десетки хиляди невинни без съд и присъда, да се измъкне по дипломатически път спокойно. Но за Джулиан Асанж е готова да наруши Виенската конвенция, за да го арестува. Задачка с понижена трудност: измислица ли са документите от Асанж, или истината?)

И е вярно, че в повечето медии не излиза нито дума за тези неща. Но пък са пълни с новини в кой мол пазарувала щерката на Христо Стоичков, как Робърт Патинсън нямало да прости изневярата на Кирстен Дънст и как Багата завел приятелката си на море. Като изключим, че последното все пак говори за нещо добро – един тежко ранен момък е пооздравял – къде са тези неща по важност в сравнение с това, че някои южноамерикански държави са налучкали правилния подход към икономически просперитет, насред цялата тази криза?…

Затова и пуснах този линк, и този вече прекалено дълъг запис. Благодаря на изтърпелите да го дочетат.

29 Responses to 'Статии, четене… мислене'

  1. А Says:

    Интересно.

    В текстовете си обикновено правиш множество препратки към различни хора и събития, които предполагам са малко известни на голяма част от четящите тук. Ако не те затруднява много, вкарвай по някой линк, който да води към някаква информация за тях.

  2. Nick Angelow Says:

    „…И точно както банката се интересува не дали сте добре, а дали ще си получи обратно дадените назаем пари, точно така и МВФ не се интересува дали държавите са добре, а как да върнат взетите заеми.

    Е, точно тук си противоречиш с това, което си написал малко по-горе — за реакцията на МВФ при предварителното изплащане на дълговете на Аржентина към тях 🙂

    Аз бих твърдял, че не връщането на дълговете към банките е основната им цел. И не само на банката МВФ, а на всички търговски банки (инвестиционните банки са тема за друг разговор). Като аргументи може да приемеш същата тази реакция на МВФ, подобните реакции и наличието на наказателни лихви в останалите банки при предсрочно погасяване на кредита. Съществува доста голяма вероятност целта на банките не е толкова връщането на кредитите, колкото продължителността на кредитното задължение. Както знаеш, по правило всички, които имат да връщат кредити в по-голямата си част са конформисти и не искат да клатят системата. Може да се потърси и връзка между степента на конформизъм и големината и продължителността на погасяване на кредита, но това ще го оставим на останалата част от аудиторията 🙂

  3. Longanlon Says:

    тая статия е толкова смешна, че чак ми стана тъжно за объркания мозъм на който я е писал

    не усещаш ли, че твоите размисли по темата в твоята статия многократно превишават и като количество, и като качество смислените зрънца (доколкото ги има) в нея?

  4. Григор Says:

    @А: Уикипедия винаги е линк по подразбиране. 🙂

    @Nick Angelow: Мисля, че целта на банките в крайна сметка е размерът на получените лихви, за единица време. Наказателните лихви при предсрочно връщане на кредита, доколкото знам, съществуват предимно при български банки, като израз на българската мутрокрация. В криза всяка нормална банка празнува факта, че си е получила обратно парите (с всички лихви). Това за банката като инструмент за крепене на системата вместо за правене на пари, е вид особено силно смърдене. Дали става дума за него или за нещо друго, пък аз ще оставя на читателя. (И най-вече ще му оставя въпроса има ли особено значение.)

    @Longanlon: Размислите ми са върху смислените зрънца (по-точно реалните факти) в статията, така че няма как да са повече. Може да са по-малко, ако съм пропуснал нещо.

    Нито пък статията е смешна. Смешни са реакциите на нея на тези, които наричам “обитатели на паралелни вселени” – религиозните, с чиито вярвания тя не се връзва.

  5. Kzint Says:

    Еквадор! Вкарали си политическите крадци на топло! Що чак сега чуваме? Гъбки ли сме? 🙂

    ОФФ- Линкът http://goo.gl/KJtmw е отпреди 2 дни, 132 клика
    39% от gatchev.info
    5% от фейсбук
    9% от дневник.бг
    15% от гугъл
    останалите неизвестни
    държави:
    България 93, Русия 26, Германия 3, Индия и САЩ 2, Япония, Италия по 1…
    операцинни системи:
    Уиндоус 97, Unix~ 24, Linux 5, MAC 2, Windows NT 6.1 – 2, Safari и др.

    Може би е добре да си представят всички постващи ползата от каратки линкове. Не изглежда добре пост от 5 реда с линк от 7 🙂

  6. Nick Angelow Says:

    „Наказателните лихви при предсрочно връщане на кредита, доколкото знам, съществуват предимно при български банки, като израз на българската мутрокрация. В криза всяка нормална банка празнува факта, че си е получила обратно парите (с всички лихви). Това за банката като инструмент за крепене на системата вместо за правене на пари, е вид особено силно смърдене.“

    Добре, така да бъде за наказателните лихви. Но все пак това, което си написал за МВФ и Аржентина остава валидно, което никак не кореспондира с това, което казваш — за радостта от връщането на кредита. И да — в криза сме. Би трябвало Аржентина да бъде сочена за пример, но това не става. Защо? Може би защото МВФ не е нормална банка? Мисля, че знаеш кога и как е създадена тя? И че след 1973 г. не би трябвало да съществува в този си вид.

    Предполагам, че си наясно и с регулациите на нормалните банки — че за всяка привлечена парична единица (лев, долар, евро etc) като депозит имат правото да отпуснат от 7 до 9 парични единици кредит. Това какво е? Само алчност? Или има и още нещо скрито?

    И пак ще кажа — човек, който има кредити е по-склонен към конформизъм, отколкото такъв без кредити. Просто начините за контрол и манипулация в момента са много по-изтънчени и незабележими, отколкото бяха едно време в страните от бившия социалистически лагер. Ето това е страшното, за което малко се говори. И банките с кредитите са един от тези методи.

    И докато банките не се върнат към ролята си на спомагателен сектор към производството, ще се тресем от такива кризи като последната (imho).

  7. Григор Says:

    @Nick Angelow: Че МВФ не е нормална банка е факт – просто това, което написах по-горе, иде да го покаже.

    Регулациите, които позволяват за една привлечена парична единица да отпуснеш повече от една, подсигуряват една ключова роля на банкирането – функционалното умножаване на парите. То е важна част от пазарната икономика. Недостатъкът му е, че при кризи банката може да се окаже без покритие и да рухне. Но предимството му е, че извън кризи силно стимулира икономическия растеж, като дава повече достъп до нужни за развитието кредити. Така че това правило е баланс на риск срещу развитие.

    Принципно, централната банка би могла да играе тази роля, като свръх-гъвкаво и експедитивно печати пари или ги изземва от обръщение. Но не е реалистично тя да се справя със задачата така добре, а и не е полезно, защото такава свръх-централизираност ще бъде експлоатирана за централизация на властта. Вместо това тя регулира задължителния процент на покритие (колко процента от дадените кредити трябва задължително да са покрити с привлечени средства). Това положение на нещата подсигурява тя да има почти цялата необходима макроикономическа роля, като в същото време има колкото се може по-малко от този вид власт, с която удобно се злоупотребява.

    Лошото в картинката е, че в различни условия правилният процент на покритие е твърде различен – извън криза може да е и под 10%, а в криза може и 50% да не са достатъчни. А тъй като търговските банки може да й предоставят невярна информация, тя може да не вземе навременни жизнени мерки. Това обикновено се случва или ако търговските банки са твърде големи и успешно прикриват в себе си нездрави финанси, или ако имат корупционни връзки с централната банка (което пак се получава като правило при твърде големите банки). Иначе казано, в крайна сметка проблемът се оказва не толкова в умножаването на парите от търговските банки, колкото във възможността те да порастат твърде големи.

    И да, факт е, че длъжникът винаги е повече конформист. Но това е при нормални условия. Когато финансовата система е разклатена и банките злоупотребяват с кредитите, длъжникът става по-склонен към радикализиране и революционни действия. (Което е част от стандартното положение, че при разклащане на обществения механизъм най-лишените са най-склонни към революционни действия.) Така че тази пушка може да гърми и откъм другия край.

    Повече за финансовите кризи може да се прочете в теорията на Мински – той ги предрече още преди да станат. Интересна е, хвърли й око.

  8. Nick Angelow Says:

    А, така вече (ми) е по-ясно какво искаш да кажеш и нямам някакви особени възражения. Понеже в самата публикация и в първия ти отговор нещата изглеждаха малко едностранчиви, затова и реших да се обадя — в интерес на аудиторията 🙂

  9. Гецата Says:

    В интерес на истината попаднах на този линк в коментарите на един от предните ти записи и от тогава се опитвам да си нарисувам картинката. Прегледах и част от филмчетата под статията. Има интересно представяне на ситуацията в Гърция, като антипод на Еквадор. За нюансите си прав, не мога да се отърва от усещането, че в кадрите от латиноамериканските държави виждам класически комунистически лидери и със съответното държание и пропаганда, но в същото време действията им се различават, засега от стандарните за такъв тип режими. Още по-забавното е, че не мога да си спомня да съм се информирал от новините по темата, което кореспондира с темата за медиите.

    Отделно от това – Уикилийкс предоставя интересни документи, дали са достоверни или не е отделна тема, но бедата е там, че са в огромно количество. Това предполага доста време за да бъдат анализирани и отсяти, след което изисква доста сериозни познания по определени теми за да бъдат поставени в контекст.

  10. Григор Says:

    @Гецата: В някои латиноамерикански държави лидерите са си същински комунистически, но в някои не са – действията наистина са различни. Очевидно биват пробвани различни икономически насоки, и някои се оказват поне засега успешни. Има какво да научи човек.

  11. Почти анонимен (за сега) Says:

    Хубава статия. Невярвах че точно вие ще я подкрепите. Ще ми бъде интересно да кометирате някой ден и това:

    http://goo.gl/BWfEt
    http://goo.gl/Eosde

    Дано не сметнете че е спам или конспирация.

  12. Маркуча Says:

    > И понеже Агенцията за национална сигурност на САЩ може да разбие този код (т.е. AES256)
    Връзка? Или само подозираш, понеже в Юта има необичайно струпване на суперкомпютри 🙂 ?

  13. Григор Says:

    @Почти анонимен (за сега): Изгледах внимателно представянията и прочетох колкото от сайтовете смогнах. Прави ми впечатление, че описваните от тях начини за получаване на енергия са възможни при модел на материята, напълно различен от общоприетия във физиката. Иначе казано, тези хора са или свръхгении, или мошеници. Уви, в практиката второто е много по-често от първото. Свръхгении от такъв мащаб се раждат по един-двама на хилядолетие, докато мошениците са милиони, непрекъснато.

    Ако дадат проста и лесно изпълнима в домашни условия опитна установка, която да доказва тезите им, непременно ще я изпробвам. (От обясненията им разбирам, че такава никак не е трудно да се направи.) Ако даде описваните от тях резултати (или други полезни), ще ги подкрепя. Но засега ще се въздържа.

    @Маркуча: Мисля за едно друго, по-малко известно здание. Където сториджът е по-малко, но изчислителната мощ е бая повече. Говори се, че там трошат успешно този код… Но, естествено, няма как да знам с точна сигурност дали Уикилийкс са избрали този код именно по тази причина. Нямам удоволствието да познавам Асанж лично. 🙂

  14. wn Says:

    Григор, забелязах, че някъде из Вашия материал по-горе Вие сте напиписали:

    “Не вярвам, че Кейнсианството е Пътят, Истината и Животът в икономиката.”

    Аз разбирам, че Вие изразявате възгледа на повечето българи днес. Мнозина днес казват: “Кейнсианството ли? Ами то някак си много ни напомня на комунизма, от който – слава Богу – едвам успяхме да се отървем преди две десетилетия и кусур!”

    Чудно е все пак как Кейнсианството вирее съсвсем пълнокръвно, например, в Скандинавските страни. Многозначително е, че то функционираше твърде безупречно в една Великобритания, преди Кралството да се беше “просмукало” с прииждащите талази от пакистанци и индийци.

    …Сега вече не е така! Сега вече английското Кейнсианство може да бъде само повод за разкаяния.

    Същото важи с пълна сила и за Франция. Много неща в нея и до ден днешен са в стила на Джон Мейнърд, но на всички е ясно, че нещата вървят към окончателен срив, откакто стана така, че като се разхождаш из улиците на Париж, се питаш дали не си някъде из Централна Африка…

    Ясно е, значи, че хубавата представа за “капитализъм под контрола на държавата” престава да бъде толкова хубава, когато налице е присъствието на хора с друг менталитет, а не този, който Джон Мейнърд е имал предвид. Очевидно е, прочее, че и неотдавна избавилите се от комунизма народи носят менталитет, несъвместим с онова, което е нужно за процъфтяване на Кейнсианските възгледи.

    Преди всичко, нужно е народите, които ще се заемат с реализиране на възгледите на Кейнс, да не бъдат нито хора с първобитно-общинна, нито с робовладелска психика, но да не бъдат и хора с феодалната психика, която е присъща на Източно-европейците и в частност – на нашите български сънародници. Когато българите се заеха с внедряване на Марксистките идеи в духа на Съветските времена, каквито бяха настъпили по Балканите след Втората Световна война, те имаха “мъдростта” да постигнат само “държавно-монополистическия капитализъм”, в който всяка лява идея би се изродила, ако се осъществява от народи с недоизживян феодализъм. И това е наистина така, като се съобрази, че държавно-монополистическия капитализъм, каквото представляваше “родното ни соц. общество”, всъщност бе конституиран набор от исконните въжделения на народ с алчна селско-чиновническа природа, доведени – съобразно текущата епоха – до един по-модернизиран вид. Сиреч, до НЕОФЕОДАЛИЗЪМ.

    Е, при такива условия място за Кейнси наистина няма.

  15. Господин Гюров Says:

    “Че Кристина Киршнер плати окончателно дълговете на Аржентина към МВФ, шестнайсет месеца по-рано, е факт.”
    (става въпрос за някакво хипотетично плащане на 12 милиарда евро на 3 август 2012 г.)

    Какви ли не измислици се тиражират в нета, и то с уверен и категоричен тон. И на тяхна база се градят кули от всякакви заключения.
    Доколкото знам, НЯМА ТАКЪВ ФАКТ. Аржентина приключи с дълговете си към МВФ още през 2006 г, за сметка на дълговете към другите й кредитори, които бяха реструктурирани едностранно по кошмарен (за кредиторите) начин, и част от които и досега не е платила, въпреки че има възможност.

  16. Григор Says:

    @Господин Гюров: Интересно. Ще трябва да проверя къде прочетох тази информация и да я проследя.

  17. Григор Says:

    @Господин Гюров: В статията, която цитирам, има линк с видеозапис на въпросната пресконференция. Не мога да преценя дали е истинският, не зная достатъчно испански. Мисля, че е добра начална точка за преценка има ли такъв факт или не.

  18. Господин Гюров Says:

    И аз не разбирам испански. Каквото и да е казано там обаче, голословните твърдения на някого, пък бил той и президент, не са достатъчни. Но по-вероятно авторът на статията лъже или също разбира лошо испански.

    Около началото на август Аржентина е платила 2.3 милиарда долара на държатели на преструктурираните дългови книжа, а не 12 милиарда евро на МВФ. Аржентина не е платила и никога няма да плати пълната сума на дълга си отпреди дефолта (противно на твърденията в статията). Аржентина не следва изискванията на МВФ поне от 2006 г. насам и няма как сега да има претенции към фонда, а фондът няма как да се радва или да не се радва на някакво връщане на пари към него, защото такова тази година просто няма. Аржентина се съвзе икономически не заради следване препоръките на фонда или на някаква противоположна кейнсианска политика, а по съвсем тривиална причина – скочилите няколко пъти цени на зърнените храни, горивата и др. суровини, които формират лъвския пай от аржентинския износ. След 2003-2004 г. примерно пшеницата поскъпна от 2 до 4 пъти. При орязване на дълга до към 1/3 и повишаване на приходите към 3 пъти за същия обем изнасяна натура, естествено е някой лесно да си стъпи на краката.

    Лично аз, като прочета някъде някакво такова бомбастично изказване за 12 милиарда, което се оказва измислица, от там нататък не вземам на сериозно останалото написано. Животът е твърде кратък, за да го губя в проверки на всички твърдения в писанията на хора, които явно не уважават достатъчно истината.

  19. Господин Гюров Says:

    Малка корекция: “зърнените храни” по-горе да се чете като “зърнените култури”.

  20. Григор Says:

    @Господин Гюров: По мои впечатления от 2003-4 г. насам (тоест откакто Аржентина не следва изискванията на МВФ), износът й рязко скочи не толкова като цени, колкото като количества и разнообразие. Реално това непослушание към МВФ даде възможност на аржентинската икономика да се съвземе: погледни как се движи производството на селскостопански стоки, които са основният аржентински износ. (И не всички от които са поскъпнали 2 до 4 пъти: сравни движението на цените на пшеницата с това на соевото масло, месото и пр.) Пак оттогава Аржентина почна да развива и някаква индустрия, засега доста хилава, но все пак постави начало извън почти никаквото дотогава. Така че дори ако това за връщането на дълга не е истина, в статията остават елементи на истина, които си струват сеенето.

  21. Господин Гюров Says:

    Пак беше малко наизуст (меко казано) 🙂
    Ами ето за месото, говеждото (свинско Аржентина вече практически не изнася). Цени през последните 15 години, не е да не са се вдигнали:
    http://www.indexmundi.com/commodities/?commodity=beef&months=180
    И аржентинският износ в натура, не е като да се е увеличил: http://www.indexmundi.com/agriculture/?country=ar&commodity=beef-and-veal-meat&graph=exports

    Да, по някои други пера имат ръст в натура. Страна голяма, не е във война, населението (работната ръка) се увеличава, продукцията й е дефицитна и влизат все повече пари от нея, а от друга страна почти не плаща по дълга си – естествено че нещо ще расте. При такива условия една добре управлявана икономика би могла да постигне впечатляващи резултати. Аржентинските резултати в този контекст… просто не са такива.

  22. Григор Says:

    @Господин Гюров: Нека тогава го направим не толкова наизуст.

    Цените на телешкото наистина са се повишили за последните 8 години (от 2004, за от когато говорим, са толкова, а не 15). Повишението обаче няма 2 пъти; добави инфлацията на долара и ще получиш сравнително скромна картина. При цените на другия най-голям експорт, соевото масло, повишението е под 1.5 – тоест, твърде близко до инфлацията на долара. При житото е малко над 2 пъти, там вече може да се говори за по-сериозна полза от цените.

    При експортите в натура положението е по-интересно. На някои основни износни стоки експортите не са се увеличили съществено от 2003-4, но при други растежът е сериозен. По-интересно обаче е друго – страховитият скок във всички експорти е именно 1998 г., което е годината на фалита на страната. От една страна е естествено: девалвацията на валутата стимулира износа. Но от друга показва, че подобни “скандални” стъпки са спасителни.

    Доколко спасителността в случая е ОК? Според мен тук влиза в действие критерият доколко отговорно са отпускани на тази страна заеми. Ако се е случила история от сорта на венецуелската – идва някой Чавесоподобен и просто отказва да плаща заеми, дори ако му е напълно посилно – за мен не е ОК да се измъкваш чрез фалит. Ако обаче историята е от гръцки тип – едни големи банки наотпускали безкрайни заеми с ясното съзнание, че Гърция не може да ги върне, и с ясната сметка да им ги върне немският или друг данъкоплатец, на условията и лихвите, при които се отпуска заем в подобен случай – за мен обявяването на фалит е напълно оправдано. Както и това немските данъкоплатци пък да покажат на банките пътя към фалита, без да се поколебаят и без да се плашат от финансово изнудване. Според мен Аржентина е някъде по средата, но клони повече към втория вариант.

    А за аржентинските резултати – тук трябва да се отчита според мен и националната специфика. Ако тези резултати ги беше постигнала в тези условия Германия или Израел, щяха наистина да са твърде невпечатляващи. Но когато ги постига една Аржентина, според мен са си напълно впечатляващи. (Ако пък ги беше постигнала днешната България, щяха да са направо смайващи.) Аржентина не е страна с могъщи традиции в образованието, иновативността, борбата с корупцията и частната инициатива – за нея подобно постижение си е доста сериозно.

  23. Господин Гюров Says:

    Ето го за 2011 г, директно написано: http://www.cei.gov.ar/userfiles/PEA_68_ENG.pdf

    “in the case of exports, the rise was driven by a greater increase in prices (+19%) than in quantities (+5%), whereas in the case of imports the larger imported quantities (+23%) rather than prices (+11% only) accounted for their increase.”

    Държави като Саудитска Арабия, Русия и Аржентина в момента са с печелившите билети от лотарията, и колкото и различни като общества и икономическа политика да са, забогатяват благодарение на тези билети.

  24. Господин Гюров Says:

    “тоест, твърде близко до инфлацията на долара.”

    Инфлацията на долара, която касае Аржентина, идва точно от международните цени на храните и суровините, от които всъщност Аржентина печели. При индустриалните стоки, които тя внася, има дефлация. Тази ситуация е просто прекрасна за държава с доминиран в долари дълг.

    Относно що за страна е (била) Аржентина, сега не ми е под ръка, но имам спомен, че преди Втората световна война Аржентинският БВП е бил от порядъка на 2/3 от този на САЩ (не помня дали в абсолютен размер или на глава). Аржентина не пострада през войната, напротив. И въпреки това сега е много далеч от онова ниво.

  25. Господин Гюров Says:

    Извинявам се за сбърканата дума по-горе: не “доминиран”, а “деноминиран”. 🙂

  26. Господин Гюров Says:

    Ето една книга за Аржентина: http://www.hacer.org/pdf/carmencitabyrojas.pdf

    There are countries which are rich
    and countries which are poor.
    And there are poor countries which are growing rich.
    And then there is Argentina.

    Малко хора знаят, но в началото на миналия век, за разлика от останалите латиноамерикански страни, Аржентина е била една от най-богатите и успешни държави в света – по-богата от Франция и Швеция (Швеция по онова време също е била много успешна страна, не само сега), притегателен магнит за милиони европейски емигранти. Бързо индустриализираща се; през 1914 г. е на второ място в света по урбанизация (изпреварена само от Англия, тогавашната индустриална суперсила) – 53% от населението живее в градове с над 2000 жители.

    Нищо общо с днешното място на Аржентина в света…

  27. Григор Says:

    @Господин Гюров: О, определено в началото на века наистина е била чудесна държава. А пък преди 5000 години Египет е бил световната суперсила.

    От значение е как стоят нещата от фалита на Аржентина насам (и по-специално от 2003-2004 г., когато се възприе сегашната икономическа политика – тя е, която обсъждаме). През този период скокът в износа заради девалвираното песо вече го няма, но въпреки това износът като цяло расте доста прилично. Очевидно в икономическата й политика има нещо смислено (ако и сигурно да е далеч не всичко). Това че някога е била добре, а в някой момент после е закъсала, е типично за почти всяка страна на света, нали?

    По въпроса от какво печели експортът – да поддържаш растящ експорт при растящи цени на стоката не е лесно, а Аржентина очевидно го прави успешно. Така че нещата не са само черни. Иначе други големи производители на въпросните стоки можеха лесно да я изпреварят: пазарът на селскостопанска продукция е достатъчно флуиден.

    За импорта въпросът е по-сложен. Държава в ситуацията на Аржентина неизбежно ще започне в един момент да внася значително повече. Хем има промишленост да развива (а тя иска машини и пр.), хем има да задоволява нужди на излизащо от мизерията население. Редно е да наблегне на първото, но ако неглижира второто пък рискува социално напрежение, безредици и в крайна сметка пак проблеми за икономиката. Така че дори при нереалистично мъдри и загрижени управници реално вносът й ще скочи, и характеристиката му ще се лута между тези двете, според момента. А управниците в реалността никога не са нереалистично мъдри и загрижени… В крайна сметка фактът е, че производството и износът на Аржентина растат с далеч по-високи темпове от населението й – а това показва здрава и прилично развиваща се икономика.

  28. Господин Гюров Says:

    Не става дума за 5000 години назад, а за време, от което все още има живи свидетели. Това беше по въпроса дали за Аржентина “подобно постижение си е доста сериозно” или не е.
    Не се сещам за друга държава в съвременността, която от една от най-богатите в света да падне сама, без война, до страна от третия свят, с трайна мизерия. Не само по време на 4-5 годишна криза, а за цели поколения.

    “Иначе други големи производители на въпросните стоки можеха лесно да я изпреварят: пазарът на селскостопанска продукция е достатъчно флуиден.”

    Категорично не мога да се съглася! През 2008 г. запасите от зърно в световен мащаб паднаха до най-ниското си ниво от десетилетия. Цените напоследък скочиха толкова не защото в световен мащаб може лесно да се произвежда колкото трябва (съобразно нуждите на увеличаващото се население, ядящите все повече милиард и кусур китайци и растящото производство на биогорива), а защото не може. В страни като Аржентина (и за щастие, България) засега може да се поддържа добър ръст на селскостопанската продукция примерно спрямо 90-те, но в глобален план се върви към икономика на суровинните дефицити. Старият шаблон на капитализма – че индустриалната продукция е с най-висока добавена стойност, а останалото е за бедняците, върви към своя край.

  29. Григор Says:

    @Господин Гюров: Когато обсъждаме икономически политики, има значение как са се развивали нещата през времето на тази икономическа политика. Ако примерно обсъждаме дали икономическата политика на Бат Бойко е добра, за да разберем има ли смисъл да бъде следвана, въпросът колко добра е била икономическата политика на Александър Цанков или Тодор Живков е нонсенс.

    За пазара: на всеки пазар си има водещи и изоставащи производители. Водещите обират ценовия каймак, изоставащите – трохите. Обикновено нещата минават през качеството на продукцията, но има и други начини. Разликата се усеща дори при глобалните борси с унифицирани фючърси на стоките. Така че мисля, че ако аржентинската продукция беше наистина закъсала, първо че нямаше изобщо да може да бъде произведена, второ че дори от произведеното малка част щеше да отговаря на изискванията на пазара (и износът щеше да спадне). Дори при гладен пазар има как да си проличи къде нещата са наред и къде не са.

    За икономиката на суровинните дефицити – известно време напред наистина ще е така. Реално обаче единственият дефицит, който виждам само да се задълбочава (като цяло) за доста време напред, е енергийният. Всичко останало може да се рециклира. Засега рециклирането на повечето отпадъци излиза по-неизгодно от добива на суровини, но с качването на цените на суровините ситуацията ще се обърне. И тъй като качественото и евтино рециклиране на отпадъци неизбежно е индустриално, нищо чудно бедняците да останат в един момент без нищо. (С всички последствия.)

Leave a Reply