Информационното незадоволяване

– Така е то – въздъхна събеседникът ми, човек в понапреднала вече възраст. – Едно време бяхме информационно незадоволени, сега пък сме информационно презадоволени. Кое е по-лошото?

Усетих, че нещо в думите му не е вярно, но не можех да изчопля какво – последните две седмици ме бяха здравата поизцедили. Темата се смени с друга, после трета… Едва на път към къщи ми просветна къде е грешката.

Не сме информационно презадоволени. Шумово презадоволени сме (апропо, точната дума не е „презадоволяване“). Информационно сме точно така незадоволени, както и преди – да не кажа още повече. Преди поне знаехме, че успееш ли да се вредиш да слушаш Би Би Си или Гласът на Америка, ще ти кажат за страната ти нещо интересно и с голяма вероятност вярно… Уви, вече и това не е така. И на Запад медиите вече не са това, което бяха преди трийсет години.

Преди седмица-две някои български медии срамежливо отделиха по ред-два как Комисията за защита на конкуренцията се е „скарала да престане“ на неназован мобилен оператор. Затова, че продължавал едностранно договорите на свои бивши потребители въпреки изричния им отказ, и след това ги изнудвал да си плащат. Ако не щат – юристи и заплахи. Ако мине – мине. Ако потребителят е рядък ербап и рискува да даде под съд оператора, операторът в съда заявява, че потребителят е разбрал погрешно, и че такъв договор никога не е съществувал. Сега доволен ли сте, господине? Чао, че имаме работа. Да притиснем едни други, дето не щат да си плащат…

Че сме институционно незадоволени, е факт. В държава, чийто народ не е мърша, този мобилен оператор би бил затворен, или би бил глобен сума, сравнима с брутната му пазарна стойност, а управителите му биха отишли до един в затвора. У нас го „предупреждават да престане“. По тая логика крадците и измамниците също трябва просто да ги „предупреждават да престанат“, вместо да ги съдят. Ще е сериозен напредък в сравнение със сега… Но не за това ми е думата.

Друго ми прави впечатление. Някоя медия написа ли кой точно е въпросният мобилен оператор? Аз не успях да открия такава. Защо не го написаха? За да не загубят рекламите си от въпросния мобилен оператор… Иначе казано, медиите у нас не са средства за обществено информиране, а за обществено премълчаване и дезинформиране. Те са проститутки на повикване – за каквото им плати чичко-паричкото, това вършат.

Този случай не е единственият – само ми преля чашата. Половината български медии често публикуват реклами, оформени като статии, без да ги маркират като реклами. (Другата половина се състоят изцяло или почти изцяло от подобни реклами.) Съотношението сигнал към шум с всяка година клони все повече към нулата.

Уви, навсякъде е така. Да вземем например инициативата „четири банки срещу bivol.bg“. (Накратко: в каблеграма на щатското посолство, публикувана от Уикилийкс и съответно от bivol.bg, четири български банки – познайте кои – са посочени като свързани с престъпността, перачи на пари и т.н. Въпросните банки подават оплакване до БНБ, че името им се опетнявало и очерняло, и се поставяла под риск сигурността на банковата система…) Че свързаните с престъпността ще се опитват да плашат журналистите го знаем открай време, на престъпността това ѝ е работата – да плаши. Повече ме смайва позицията на САЩ за агресивно преследване на Уикилийкс. Какво лошо има в това българите да знаят кои са престъпниците по високите етажи в БГ? Толкова ли е страшно за САЩ да си изчистим държавата и да я направим по-свястна?…

Спасението се оказва Интернет. Там всеки може да пише, без да трябва да е роб на Големите Пари и Големите Интереси. Това обаче е не само плюс, а и проблем. Знаещите и свестни хора, както навсякъде, и в Интернет са малко (и нямат време за писане, понеже са презаети да вършат в каквото са добри – все някой трябва и да върши работата). Докато лудите с кауза и платените мегафони (в България – насъсканите помияри) са много и друга работа си нямат, защото за друго не стават… Има ли спасение?

Може би е добре да се помисли за някаква система за рейтингуване – на сайтове, на стоки, на хора, на фирми, на каквото щете. Нещо като мрежи на доверието, в които рейтингът на всеки се определя от подкрепата на околните, съобразена с техния рейтинг. Ако се направи да може да оценява и различни показатели на обектите си, би вършела чудесна работа.

Такива рейтингови системи съществуват, като минимум на ниво математически модели. Написването на софтуера оттам нататък е въпрос на хвърлени часове труд – не е малко, но когато знаеш, че целта е свястна, си струват. Уви, в момента нямам времето да чопля за информация за тях. Ако обаче някой има познания в областта и може да препоръча, ще приема съвета и огледам препоръчаното с удоволствие.

Особено добро впечатление са ми направили системите за рейтинг, които са „възлово-субективни“ (не се сещам официалния термин). При тях рейтинга, който виждате за даден „възел“ (нещо, което се оценява) зависи от собствената ви позиция в мрежата. А тя на свой ред зависи от рейтингите, които давате на различните възли, и евентуално от рейтинга, който те дават на вас. Ако например имате леви убеждения, след известно чоплене из такава мрежа на рейтингуване вероятно левите възли ще показват пред вас по-висок рейтинг от десните, и обратно.

Това намалява донякъде разнообразието на гледните точки, които човек среща в такава мрежа, но е много важно от друга гледна точка. Принципната атака срещу такива мрежи на доверие е въвеждането на възли, които помпат рейтинг към даден възел. Във възлово-субективните мрежи различните мнения създават групи на рейтиране, връзката между които е толкова по-слаба, колкото по-големи са разликите им. Ако стоката Х въведе N рекламиращи я възела в такава мрежа, бързо ще се окаже на практика изолирана в отделна групичка заедно с тях – помежду си те ще имат висок рейтинг един за друг, но нисък за околните…

Дано съм пуснал някому мухата. 🙂

50 Responses to 'Информационното незадоволяване'

  1. Деян Says:

    Много интересна идея, поздрави. Все пак остава въпроса, кой ще контролира скрипта (кода), защото ако това е правителството или пък частна фирма, може да има точно обратния ефект, тоталн ода заглуши другите канали. Този принцип, малко или много действа и сега, аз например стигнах до вашата статия през човек, на който имам доверие и сега ще я споделя в моята общност…

  2. wn Says:

    Надпис върху зида на крайпътна чешма (от приказките):

    “Пътниче – ти, който минуваш тъдява жаден и се спираш пред тези чучуре, из които треба да блика информация за твоя любознателен мозък! Хич не се и надевай да освежиш повяхналите си мозъчни гънки със свежа и росна информация, ако не си стар приятел на Змея, който живее хей там – по-нагоре – в каптажа, и пропуска съществена информация само на своите си зажъдняли люде.”

  3. wn Says:

    …Зер, когато се наведеш да пиеш от сопова на някоя крайпътна чешма, това също е “да вземаш, без да връщаш”. (Освен ако не се смята “връщане” това, гдето след като си пил от чешмата, ще идеш малко по-нататък в онези храсти и ще се изпикаеш…)

    ИТОГ: Когато човек си има работа с Бога, нещата неминуемо започват да намязват на комунизъм: Бог дава, ала в замяна нехае дали ще му се издължиш!

    Е да де, но ние – мутрите – съвсем не сме богове, нали така?

  4. Петър Петров Says:

    Яка е мухата и имам желание. Но не схванах твоята идея в момента каква е: алгоритъмът добре; и после кой как ще го ползва този алгоритъм? На практика питам — сайт ще оценява други ли, потребител – потребители ли? Кои са субектите, които имаш предвид? Знам кои може да са, но не това питам, а ти за кои си мислиш.

    Абстрактно казано, това е насочен граф, чиито върхове са субектите, които оценяват другите.

    Отделно, мислил съм го това по принцип и стигнах до извода, че не може да се оценява с една оценка. Пример: аз вярвам, че Гошо разбира от бижута и що се отнася до това му се доверявам. Ама Гошо нищо не разбира от манджи, така че — нула доверие по този въпрос. Че даже по-малко от нула — Гошо си мисли, че разбира, яде тофу с бял шоколад, после се бие в гърдите и си вярва. Ама аз не бих го оставил да ми поръча и пица. Виж, ако е за бижута — може.

    Това значи, че има не един граф — “аз вярвам на X”, а много — “аз вярвам на Х за Y” където Y е тема.

  5. юлий Says:

    @Деян – хубаво е самата общност от хора ползващи софтуера да контролира начините за разпространение на информацията, ето защо такъв софтуер трябва да бъде свободен.

    Между другото съм си мислел за социална мрежа на подобен принцип и съм на мнение, че е по-добре потребителя да е оставен в ситуация на наблюдение и оценка на многомерен обект. Примерно вместо да му съкращаваме уравнението до измерването на рейтинга от 1 до 100 можем да го съкращаваме до ситуация, в която той да взема решения, като му представим система от 5 или 10 параметъра. Параметъра който измерва верността на фактите цитирани в различните медии, може да има голямо значение за политическите блогове, но примерно в блога на някой зевзек водещи сте са други параметри. От друга гледна точка потребителя може да заложи на различни стратегии при търсене на съдържание.

  6. юлий Says:

    @Петър Петров – хм, ако бях прочел коментара ти вероятно нямаше да публикувам моя.

  7. Маркуча Says:

    @Григоре,
    Относно последните два параграфа — Гугъл горе-долу това правят с търсенето, а DuckDuckGo се хвалят, че не го правят 🙂 Определено такава система ограничава навлизането на нов въздух. Хубаво е да може да се «проветрява» по някакъв начин, примерно рейтингът, който потребителите дават, да има период на полуразпад или тегло.

    @Петре, представям си, че мога да отбележа с мишката произволно дълъг текст и да му дам +1/-1, а отбелязаните парчета текст могат да се припокриват — да речем, като цяло съм съгласен със статията на Григор (+1), но не и с единадесетият параграф (-1), въпреки че там също има някои верни работи (+1). Взима се предвид рейтингът от най-високо ниво, останалите са по-скоро нещо като пояснения. Всяко +1/-1 може да (не) сочи някъде (коментар в блога по-надолу, публикация в друг), като се подразбира, че соченото е реакция или обяснение за дадения рейтинг. В идеалния случай същата система ще работи и с останалото съдържание (картинки, видео,…). Също не знам дали е по-разумно да се дава фиксирано +1/-1 или да има скала 1–100.

  8. Маркуча Says:

    s/единадесетият/единадесетия/

  9. JJ Says:

    Аз съм притеснен, че покрай хилядите форумни дрънкала, платените статии,публикации и силно СЕО оптимизирани сайтове ние реално нямаме достъп до качествена и полезна информация. Както каза – интелигентните хора са ограничени и лаконични в писанията си, тъй като тяхното време е ценно и обикновено са претоварени от работа.
    Сега имаме Demand Media, калпави новинарски и др. сайтове VS платени и недостъпни стойностни научни публикации. Питате ли го Гугъл какво му е? Сигурно и на тях не им е приятно да индексират плявата, а тя е упорита като плевел и все намира начин да се промъкне в индекса.
    Както казваха в Досиетата Х: “Истината е някъде там” – лошото е че е забутана на Х-та страница и доволно размесена с полуистини и изкривени тълкувания.
    Затова филтрирам източниците си на информация – надявам се сайтове като Бивол, както и многобройни блогове и онлайн издания да продължават да ни запознават с истината такава, каквато е. Чета само тях … официалните и масови медии само прелиствам – основно спортния и развлекатетелен раздел. Харесвам и Капитал и Дневник – чета не статиите, а коментарите отдолу. Измежду многото празни коментатори попаднах на някои забележително интелигентни хора, които просто няма как да срещна офлайн.

  10. Жилов Says:

    Благодарение на такъв вид филтриране вече съм абониран за редица научнопопулярни канали и лекции в YouTube. Напоследък YouTube сам ми предлага това, от което имам нужда. Едновременно с това малък процент от предложенията излизат (по приятен, адекватен начин) извън кръга на очакванията ми. Когато сравня предложенията с тези в нечий чужд YouTube account, разликата е покъртителна. Не съм очаквал, че този сайт, който в началото считах за пълна загуба на време, в момента е най-посещаваният и цененият от мен, и че точно с него ще попълвам пропуски в образованието си.

    Иначе, по мои впечатления сложните нюансирани оценки на това доколко нещо е добро и в какво отношение е добро, в повечето случаи са излишни. YouTube опростиха всичко до палец нагоре, палец надолу или това да се въздържиш да дадеш оценка – което ме подразни, но после видях, че се оказа изненадващо изчистено и ефективно.

    Това са накратко моите впечатления на прост потребител.

  11. Петър Петров Says:

    Ами да, наистина рейтингът е цяло число [0;1]. Може би и -1 за “това го знам и не е вярно”, не съм сигурен. От дроби [0,1234] няма нужда — “одобрявам, ама не съвсем”. Въпросът, на който не съм си отговорил достатъчно практично е кои да са елементите. Бяха споменати хора, страници, текст, клипче?

    Със сигурност такъв рейтинг би имал “срок на годност”, иначе е доста уязвим откъм грешки (не би бил приложен принципът “времето лекува”, какъвто на практика съществува).

    И още нещо: При нисък рейтинг логичният въпрос е “защо”. То и при висок — също. Така че някакси трябва да може да се прикачат аргументи към оценките. “-1, защото…” Това — незадължително за попълване, но задължително да го има.

  12. Григор Says:

    @Петър Петров: Това имах предвид под „Ако се направи да може да оценява и различни показатели на обектите си, би вършела чудесна работа“.

    @Маркуча: Предложението за трайност е много добро. Другото ми се вижда сложничко за реализиране; ако имаш подходящ алгоритъм за реализация и употреба, ще му отделя подобаващо внимание.

    @Жилов: YouTube са реално Google – вероятно алгоритъмът им за оценяване е много близък до това, което търся. И както каза Маркуча, много сходен с този на Гугъл рейтинга. Има основна разлика – алгоритъмът на YouTube е това, което наричам „възлово-субективен“, а този на Google цели да е максимално обективен, понеже е един за всички. Извън това обаче в YouTube чудесно се вижда какво търся като алгоритъм.

    @Петър Петров: Не съм сигурен как точно ще се балансират метаданните в многовъзлова мрежа. Така че може би най-първите версии на алгоритъма не биха включвали възможност за коментари. За по-нататък – ще видим. Нека първо видим ще се намери ли добър алгоритъм за оценяването, който да може да бъде имплементиран лесно и просто върху P2P-възлова система.

  13. Петър Петров Says:

    Е какъв алгоритъм за оценяване, просто потребителите цъкат +1, -1 или не цъкат нищо — 0.

  14. Григор Says:

    @Петър Петров: Това е юзерския интерфейс – аз имам предвид математическия алгоритъм за изработване на оценката.

  15. Петър Петров Says:

    Ами… добре.

    Ясно е, че ако някой А е дал +1 на някого Б, значи му се доверява, “харесва” ако ще. Оттам — транзитивно “харесва” всички, които този Б харесва. Все пак има някакъв хоризонт на видимост — тежестта на “харесването” намалява в геометрична прогресия. Това ще рече ако имаме А->Б->В->Г->Д->Е, то А[+1]->Б, А[+0,5]->В, А[+0,25]->Г, А[+0,125]->Д, А[+0,0625]->Е. Ако Е е популярен (например политик или блогър), то дори тежест като +0,0625 има значение, защото става дума за хиляди “харесвания” и “нехаресвания”.

    Ако има противоречащи си разклонения, например А[+1]->Б, А[+1]->В, Б[+1]->Г, но В[-1]->Г, тогава А[0]->Г, просто тежестите се сумират. Това, разбира се, е силно необективно, но такава е цялата система. За тези случаи говорех, че изниква въпросът “защо” и трябва пояснения към Б[+1]->Г и В[-1]->Г, за да си прецени А сам какво му е отношението към Г. (Но така като се замисля става един несправедлив “съд”, в който Г е осъден задочно от А, Б и В без да си каже гледната точка, т.е. да се оправдае или защити. Така че това с описанието на тежестите вече не ми се струва добра идея.)

  16. wn Says:

    @Юлий (до Деян) по-горе е писал: “…Параметъра, който измерва верността на фактите цитирани в различните медии…”

    Още една стъпка и ще започнем да хортуваме за “изкуствен интелект”. Не че имам нещо против извечните мечти на човечеството, но “изкуственият интелект” е нещо като “спиритуализъмът на Кибер-Епохата”, в която (за сега не съвсем успешно) правим първи опити да стъпим с крайчеца на обувката си. А що се касае до тъй необходимия Кибер-Екзорсизъм, за който Григор е повдигнал целия този моабет – гоненето на “духовете” от свободния софтуеър (или както буквално го превеждат от английски: отворения софтуеър) трябва да бъде дело на всички потребители – иначе що за потребители трябва да са те!

    Следователно, трябва да се възпитат всички потребители да бъдат компетентни екзорсисти, за да не се повтори голямата грешка на потребителите на видимата реалност (дублирана със невидима спиритуална такава), които – от безхаберие – предоставиха гоненето на духове само на “отбрани специалисти”, при което “отбраните специалисти” се оказаха най-некадърдните фантазьори и ние продължихме съжителството си с необезпокояваните тъмни сили.

  17. mdam Says:

    @Григор: Заедно с алгоритъма, мисли и как и кога той може да бъде експлойтван от организации с голяма финансова сила, като традиционните медии и групи около тях, които навлизат масово и в нета, в момента.
    @Петър Петров: Транзитивността е хубаво нещо, само че така flat не става. Трябват ти по-сложни функции.

  18. юлий Says:

    @wn – Цитираният текст е коментар към записа на Григор, а не към коментара на Деян. Нямам предвид изкуствен интелект, а по-скоро нещо, което отдавна се използва в стратегическите игри. Какво имам предвид примерно в моите представи wikileaks org ще имат висока оценка за верността на цитираните факти, nytimes com средна, а skandalno net слаба. С други думи този параметър общо казано измерва, колко жълта е една медия. Само, че той не винаги е уместен. Колекцията на Григор с ученически глупости, които той е публикувал е много интересна и аз бих изтъкнал това, че тя е забавна, но не мисля, че всичко в нея е истина, може би през годините някои неща са украсени, други подробности са забравени в името на това текстовете да станат по- … смешни. Това ще измерва друг параметър който се отнася до нивото на забавност. Бих сложил до 7 параметъра, които да оценят различните медии. Ще бъде възможно потребителите да оценят медията по всички параметри, но ако желаят и само по един или два. Примерно мога да сложа на wikileaks просто добра оценка за вярност на цитираните факти, а да не поставям оценка за забавност.
    Защо потребителите ще оценят медиите ? Те ще имат акаунти, които ще са в йерархия в зависимост от това какви оценки дават (не знам дали е възможно да проработи). Ако техните оценки се ползват добре от общността, то и нивото на акаунта им ще е високо, тяхната дума ще се чува малко повече 😉 по линия на параметрите в които оценят добре. Примерно сайта bivol bg e оценен високо от 450 потребителя, които имат високо ниво на оценка на параметъра на верността на цитираните факти, а сайта 24chasa e оценен високо от 10500 потребителя, които нямат високо ниво на оценка по този параметър. Всеки потребител може да вижда това и да го избере медията, която счита за подходяща.

    Като цяло си мисля, че следващите социални мрежи ще са йерархични и това ще наложи пренасянето на някои практики използвани в разработката на ел. игри.

  19. юлий Says:

    @wn – ето каква може да е графиката представяща различните медии https://vimeo.com/16409983

  20. Петър Петров Says:

    @mdam: Мисля, че е достатъчно добро за начало. Ако се идентифицира сценарий, в който има невярно представяне на харесванията, ще знаем какво трябва да се промени.

  21. vlad Says:

    Мисля, че като начална отправна точка за “обективно” оценяващ алгоритъм може да се използва този на imdb.
    http://en.wikipedia.org/wiki/Internet_Movie_Database#User_ratings_of_films
    Мисля, че по този начин сравнително успешно се предотвратяват кампании за напомпване или сваляне на рейтинги.

  22. wn Says:

    “…С други думи този параметър общо казано измерва, колко жълта е една медия…”

    @Юлий, този вид моделиране страшно много подвежда. Доказано е, че в сферите на моделирането на динамични системи от този вид колкото и на брой параметри да се вземат под внимание, броят им никога няма да достигне удовлетворителния обем, който е необходим, за да достигне един модел такова ниско ниво на абстракция, че да го приемем с чиста съвест за адекватен на реалността. В този смисъл аз оприличавам кръга от проблеми в разглежданата от Григор материя за аналогичен на кръга от проблеми, които възникват при опитите за постигане на “изкуствен интелект”. И там, както и тук се търси оценка на показателя “правдивост”, а това – поне на настоящия етап на развитие на мисленето ни – е неосъществимо.

    Имаше един такъв случай в миналото – на едно интервю (мисля че за някакъв Франфуртски вестник) запитали големия български математик – академик Никола Обрешков – как би квалифицирал различните видове науки. “Физиката, химията и биологията – казал той – са ЕСТЕСТВЕНИ науки, защото сами по себе си те са трите кита, върху които балансират представите ни за Естеството; историята е НЕЕСТЕСТВЕНА наука и тя не би могла да бъде друго освен неестествена, защото няма нищо естествено в това да се градят предположения за минали събития, за които не са останали свидетели или свидетелства, и да ни се представят тези предположения като необорими истини; политикономията, обаче, е определено една ПРОТИВОЕСТЕСТВЕНА наука, защото нейната материя са обществените системи, които са толкоз динамични, че не подлежат на адекватно моделиране…”

    …Което е именно и при нашата тема в момента. Т.е., захванали сме се с един ПРОТИВОЕСТЕСТВЕН “топик”!

    Накрая на интервюто акад. Обрешков, в качеството си на математик с професионални пристрастия, квалифицирал математиката като СВРЪХЕСТЕСТВЕНА наука, защото тя не моделира действителността, а моделира друг модел: моделира това, което самият човешки мозък конструира, без да излиза “вън от себе си” и без да се докосва до материалната действителност, а то само по себе си е модел на такова ниво на абстракция, каквото е присъщо на конкретния мислещ индивид.

    По времето, когато Обрешков е казал всичко това, все още не е имало компютри. Ако ги беше имало и тях, той вероятно щеше да добави следното: МАТЕМАТИКАТА (както подобава на нейната свръхестественост) е БЯЛА МАГИЯ, докато КОМПЮТЪРНОТО ДЕЛО е от сферата на ЧЕРНИТЕ МАГИИ.

    Че едно нещо е наречено “бяла магия”, а друго – “черна магия”, съвсем не е случайно. Не бива да забравяме това!

  23. юлий Says:

    @wn – “моделирането на динамични системи от този вид колкото и на брой параметри да се вземат под внимание, броят им никога няма да достигне удовлетворителния обем, който е необходим, за да достигне един модел такова ниско ниво на абстракция, че да го приемем с чиста съвест за адекватен на реалността”.
    Съгласен съм само, че в тази стратегия ние няма да изхождаме (само) от научни принципи. За нас от съществено значение ще бъде потреблението и може би това ще определи нивото на абстракцията на системата, но не само. Нещо повече, след като се окиречим по този начин ще опишем проблемите, които сме срещнали, за да стигнем този киреч, ще отворим кода, и ще помолим, ако има желащи да направят техен модел.

  24. wn Says:

    @ Юлий, потреблението в този случай, както и при всеки друг случай на потребление, не може да не се подчини на научните принципи (тях ни ги предлагат всички статистически регистрации, които неизбежно трябва да се провеждат, както и съображението “проби и грешки”, произтичащо от самата статистика). Нама ли го този момент, самото потребление увисва, защото ще му липсва постамента на целесъобразността.

    Идеята ти за “окиречването” (според моите лингвистични спомени за диалектите в региона на Балканите това би трябвало да значи “придаване на приемлив външен вид, чрез варосване”, сиреч – под варното покритие може да е “панукла”, но след като се нанесе то – да се вижда “кукла”), та думам аз – твоето “окиречване” ми напомня за един мой (така и неосъществен) план от студентската ми младост, когато бях решил да направя филм за Българската Телевизия (която по онова време беше склонна да бута гювечи на разни млади ентусиасти, за да развива талантите им). Филмът трябваше да бъде документален, на историческа тема, заснет в Родопите и касаещ почти иманярската “треска за злато” по издирването на и до днес неизясненото местоположение на предполагаемия Храм на Орфей. (…Предполагаем, защото и досега само си се “предполага”, че изобщо е съществувал някога; по такъв повод руснаците биха казали: “Это было далеко, давно и неправда…”)

    След като бях намерил и научни консултанти сред хората на Ал. Фол, отидох най-сетне един ден в “Българска Телевизия” и споделих идеите си с един от най-толерантните по онова време режисьори на документални филми.

    “Ами добре, момче! – каза той. – Айде сега ми дай сценария на бъдещия си филм.”

    Моята спонтанна реакция на този “деманд” бе:

    “Сценарий ли? Че как мога да направя сценарий на нещо, за което още не разполагам със заснетия материал. Мога ли да бъда сигурен още от сега, че след като направя всички снимки, аз ще разполагам точно с това, което ми е нужно, за да скърпя един предварително замислен в сценария замисъл!…”

    Режисьорът ме изгледа, пък ме попита: “Ти член ли си на Ловно-рибарския Съюз?”

    “Не, не съм!” – отвърнах му.

    “Е, най-добре е да си купиш една пушка, да станеш член на Съюза и да идеш в Родопите на лов. Все нещо ще удариш! Статистиката ти го гарантира…”

    Остатъка от неговата реплика бих искал срамливо да спестя в това послание, но моята вродена честност ме кара да оповестя и нея. Режисьорът завърши с думите: “А пък ако нищо не удариш, можеш да обърнеш пушката и да се гръмнеш!”

  25. юлий Says:

    @wn – мисля да завърша тази очертаваща се като безплодна дискусия, с думите на един композитор (сетих за него покрай казаното от теб в последния коментар), който преди известно време беше споделил на една лекция “Не е трудно за започнеш едно произведение, трудно е да свършиш”. Пред този проблем се е изправял всеки тръгнал да имплементира идеи, да ги облича в материалност. Мита за пещерата е проклятие за всеки сталкер.

  26. Петър Петров Says:

    @vlad: Ти се опитваш да намериш абсолютна оценка ли?

  27. vlad Says:

    @Петър Петров
    Не, просто имах предвид че системата на имдб не е “възлово-субективна” и предотвратява (според мен – сравнително успешно) манипулирането на рейтинги.

  28. Вени Марковски Says:

    Григоре, няма какво да даваш за пример сайтове, известни с това, че клеветят и лъжат, а когато биват хванати, отказват да поискат извинение или да публикуват опровержение.

  29. Вени Марковски Says:

    Виж, на този въпрос “Какво лошо има в това българите да знаят кои са престъпниците по високите етажи в БГ? Толкова ли е страшно за САЩ да си изчистим държавата и да я направим по-свястна?…” мога да ти отговоря:
    – Българите не знаят кои са престъпниците по високите етажи. Престъпниците са онези лица, които са обявени за виновни с влязла в сила присъда.
    – За САЩ не е страшно ние да си изчистим държавата – страшното е, че ние не искаме да го сторим. Същото и за това дали искаме да е по-свястна.
    – Не за САЩ, а за мнозина от описаните в откраднатите грами източници (които само някой идиот може да публикува в открит вид!) е страшно – защото в редица страни самият факт, че си говорил с представител на щатското посолство е достатъчен, за да бъдеш обявен за престъпник. При това без съд и присъда.
    Пасквилописачите, които пускат поръчкови материали, не могат да помогнат България да стане по-чиста или по-свястна. Четенето на крадена кореспонденция не е разследваща журналистика.

  30. Григор Says:

    @Вени Марковски: Ако някой е удовлетворен от тези ти отговори, вероятно ще бъде съгласен с гледната ти точка. Аз, уви, не съм.

  31. Червено хапче Says:

    Вени Марковски, политическата коректност има общо със здравия разум и истината, колкото крокодилските сълзи със състраданието.

    Дори ако някой някъде несправедливо заклеймява “самия факт, че си говорил с представител на щатското посолство”, тук се обсъжда честното и почтено изнасяне на вярна информация за четири български банки, свързани с престъпност, пране на пари и т.н. Такъв смел акт, слава Богу, все още се счита за изключително достоен и си е именно разследваща журналистика. Иначе излиза, че ако някой разполагащ с власт ни лъже и същевременно обяви за незаконно търсенето на истината, ние никога няма да сме в правото си да я разкрием.

    Имам ясен спомен кога говоренето и разгласата на истината се смяташе за безнравствено. Да не споменавам, че е направо смешно да се уповаваме на нашата съдебна система да ни посочи овластените престъпници.

  32. Петър Петров Says:

    “самия факт, че си говорил”…

    Ето бе, хора, аз мога да си говоря колкото искам, но ако никой не ми вярва/харесва, това няма значение. Или обратното — да бълнувам за НЛО и чакри, и да си имам религиозните последователи, които просто се чувстват добре да ми вярват. И това е напълно окей. Обособяването на групи по доверие е естествен процес. Просто трябва програма, която използва глобалната информационна свързаност, за да станат нещата много по-бързо актуализиращи се и оттам — различни от досегашните.

    Основното, което трябва е прозрачност. Всеки престъпник, всеки насилник или грубиян не иска да се знае какво прави. Побойникът лъже, че той е битият, крадецът казва “не бях аз”, заплашващият се заканва насаме. Оттам тръгва нуждата да има +1 въобще — кой на кого вярва, че казва истината: “Гошо насилник ли е наистина или Пешо лъже”.

  33. wn Says:

    @Юлиус! В мита за пещерата се казва нещо от рода на:

    “…може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види (след болката от светлината) действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал – сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина – тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили. ”

    АМИ АКО: след като излезе от пещерата си, вместо да се озове под лъчите на безхитростното слънце, “освободилият се” се окаже В ДРУГА ПЕЩЕРА, в която пак не се вижда нищо друго, освен сенки, но в новата пещера сенките се виждат по нов – по-различен и по-интересен – начин.

    Колко примамлив е светът, дори това да е свят на сенки, щом сенките са в ЧУЖДА пещера!…

  34. wn Says:

    Нещо пак свързано с “алегорията за пещерата”:

    Едно от нещата, за което органите по контрола на пътно-транспортната обстановка в Северна Америка са АБСОЛЮТНО БЕЗКОМПРОМИСНИ, е задължението на водача на МПС – когато в движение иска да узнае какво става зад колата му – В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ДА НЕ РАЗЧИТА НА ОГЛЕДАЛОТО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ (за да се избегне дяволския ефект на “сляпото петно”). Шофьорът ТРЯБВА!, ТРЯБВА!, ТРЯБВА! да се извръща назад (дори и да го стяга лумбагото). Така се превъзмогва всяка опасност от измамни представи – нещо, за което в родната България хората зад волана си нямат и хал-хабер, поради което всеки кара моторното си возило като задник (asshole).

  35. Петър Петров Says:

    Същностите трябва да са хора — физически лица, личности. Иначе е възможна подмяната на идентичности, както се случва с фирмите и търговските марки. За анонимност да е възможно един човек да има много идентичности, но една идентичност да е винаги на един човек.

  36. Петър Петров Says:

    Ами елементарно, като се замисля от тази гледна точка — само човек може да “вярва/харесва”. Следователно системата е за социална мрежа. Социални мрежи вече има изградени, значи може да се осъществи като приставка към някоя. Как ви звучи?

  37. Григор Says:

    @Петър Петров: Ако има анонимност, е невъзможно да се избегне създаването на идентичности, които са на повече от един човек. А за приставка към социални мрежи – всички реално наложени социални мрежи се издържат основно от продаване на личните данни на участниците си на всеки, който си плати. Колко доверие да им имам да организират коректно такъв механизъм?… Diaspora върху FreedomBox мрежа би свършила добра работа, но към момента и двете са още неродено дете.

  38. Петър Петров Says:

    Анонимност трябва да има, значи остава на участниците да преценят доколко коректно ще се отнасят към идентичностите си. То всъщност това се вписва в картината — “вярвам ти” — че не лъжеш умишлено, че не позволяваш на други хора да говорят от твое име и т.н. Възможен проблем е кражбата на идентичности, но веднага се сещам за няколко решения, така че да не го обсъждаме засега.

    За Diaspora си мислех и аз, то иначе няма смисъл. Но… нужна ли е конкретна социална мрежа? За графа са нужни идентичности и отношения между тях, не повече. Веднага се сещам за Bitcoin и тяхната верига от транзакции. Дали няма да е достатъчно промените +1 , -1 и т.н. да са транзакции?

    Преди няколко години един познат започна да твърди, че “the ‘Like’ is the new currency”. Еми прав е.

  39. Григор Says:

    @Петър Петров: Прав е повече, отколкото вероятно дори подозира. 🙂 Ако ми остане време, ще драсна нещо по въпроса.

    Системата на Bitcoin не ми харесва особено, защото тя пази при всеки клиент цялата история на транзакциите до него. При самозатихващи алгоритми като този за копането там, обемът ѝ няма да надхвърли една крайна стойност, която обаче и така е доста висока. Ако пък се пазят и самите транзакции (в момента мисля, че е така), до няколко години за пълната верига ще трябват доста гигабайти диск, въпреки че реално системата почти не се използва.

    Повече ме привлича идеята за система, която пази при всеки клиент само неговите транзакции. (При този вариант групиращите алгоритми няма да работят – вероятно ще трябва да се пазят и оценките на съседите.) Нейният обем би бил доста по-ограничен. Може би трябва да седна да премисля такава система, може би дори да накълва някакъв примерен код. Но уви, иска време, а при мен то е в перманентен недостиг. Твърде много идеи, и на всичкото отгоре забележим процент от тях изглеждат прилични… 🙁

  40. Григор Says:

    Поредната медийна проституция:

    „… единият от мобилните оператори в страната е спрял обслужването на спешния телефон 161 за бедстващи в морето…“

    (курсивът мой)

    „Медията“ в случая е dir.bg. Защо не пише в прав текст кой е въпросният мобилен оператор (и дали не е същият, който изнудва кандидат-бивши свои абонати чрез измами) нека се сещат читателите.

    И какво друго да очакват от такава „медия“ – също.

  41. Петър Петров Says:

    Да се “накълве” кода е лесната работа. Да се измисли какво точно да прави кода е трудната. 99% от програмирането е да знае човек какво иска, другото е машинопис.

    Ето идеята описана към момента:
    1. Всяка идентичност представлява двойка ключове — публичен и частен.
    2. Всяка оценка “А [-1, 0, +1] –> Б” представлява подписване на публичния ключ на Б с частния ключ на А на конкретна дата. Не съм сигурен тези подписвания къде и как ще се държат. Те са явни, но са лична информация на А — кого харесва А си е негова работа — разбира се А може да я сподели с когото реши.
    3. Ако [А +1 Б] и [Б +1 В] и Б е споделил това с А, то [А +0,5 В]. Това е вид представяне на зависимостите на А. Разбира се, истината за А е само [А +1 Б], другото е опит за гадаене.

    И оттук какво би станало?

    Според мен биха се оформили много на брой графа без връзка между тях. Ще се установи, че такова абстракто и абсолютно доверие между хората почти не съществува. По-реалистично е ако се направи конкретно: “[А +1 Б] за мода, [А -1 Б] за строителство”. Например “[Петър Петров +1 Сара Бъртън] за дамска мода”. Но така въвеждайки недетерминирани понятия “за мода, за почивка” и т.н. се обезсмисля цялата система. Идеи?

  42. юлий Says:

    Преди кода може да нахвърляте малко UML-и и да ги публикувате с цел подбуждане на дискусия и генериране на идеи.

  43. Григор Says:

    @Петър Петров: Напълно съгласен за кода.

    За идеята:

    1 – стои проблемът с живота на двойката ключове (което е проява на много по-общия проблем за опазването на идентичността).

    Ако животът на двойката ключове е краен, трябва да има как да бъде издадена нова двойка, която да поеме същата идентичност. (Например ако идентичността е нещо друго.) Ако животът е безкраен, стои въпросът какво правим при открадване на ключовете. (Тъй като идентичността, ако е нещо в цифров вид, също винаги може да бъде открадната, нейният вариант се свежда до варианта с безкраен живот на ключовете.)

    Ако ключовете се издават от централен регистрар, който удостоверява съответствието между ключ и реална идентичност, дори при подмяна на ключа, възниква въпросът с доверието към този регистрар. Ако е 100%, вариантът с отделна идентичност и отделни сменяеми ключове е приемлив. В реалния свят обаче е трудно да има 100% доверие към регистрар, поне за нашата цел. А централизираните варианти са оправдани само при пълно доверие. Затова предлагам засега да разглеждаме вариант с ключ с безкраен живот.

    При този вариант се мисли за възможност за ревокиране на ключове. Проблемът е, че с открадването на ключовете се открадва и възможността да бъдат ревокирани. Ако копието на собственика е унищожено, той вече не може да ревокира откраднатия ключ.

    При системи, в които съществуват вериги на доверие, би могло да се мисли за „неспецифично ревокиране“: ключът може да бъде ревокиран с неподписана от него заявка, събрала необходим превес на доверието. (Който може да бъде същият като изисквания за въвеждането на ключ в системата.) Ролята на верига на доверие би могъл да играе определен признак на оценяване – „доверие за ключове“. Тежестта на заявката може да се определя чрез тежестите на три фактора в нея: абсолютно ниво на доверие на подписалите я, ниво на доверие на подписалите я пред този, чийто ключ се ревокира, и ниво на доверие на този, чийто ключ се ревокира, пред подписалите я. При задаване на различни теглови коефициенти на тези три фактора могат да се получат различни поведения на мрежата.

    (Веригите на доверието са стандартен и добре разработен инструмент при работата с ключове – хубаво е, че опираме до такъв.)

    2. Оценки

    Според мен оценките (подписванията) на А за околните трябва да се държат при А. Получилите ги от него биха могли да ги кешират, с риск вече да не са актуални. А може да решава с кого ще споделя едни или други оценки и с кого не.

    Тук ме безпокои възможността А да е мошеник и да споделя с Б едни оценки, а с В – съвсем различни (за същото). Не съм я изследвал достатъчно – искам да си изясня какво следва от това и при какви варианти какъв е ефектът.

    3. Според мен А винаги споделя само свои оценки, никога оценки на околни му. (Естествено, неговите оценки може да са базирани на оценките на околните.)

    А създава оценките си на базата на оценките на околните (и един специален „околен“, който е личната му оценка). Негово право е да подбере (и да съобщава или не) алгоритъма, по който изработва оценките си.

    В най-простия случай оценката му се определя само от него. В друг прост е аритметично средно от всички оценки, които има. В по-реален е средно от оценките, които има, като на всяка оценка е зададено определено тегло.

    Теглото на личната му оценка може да е винаги максимално, или пък да може да го задава в различните области според познанията си в тях, или да се определя по някакви формули (би могло да има избор от формули, с възможност да задава коефициенти за всяка) от наличните оценки, чужди и свои, и/или еволюцията им, и/или от оценки в други области (сродни или не), и/или от някакви други фактори. Същото важи за теглото на всяка друга оценка.

    (Тук възниква проблем. Ако потребителите си избират свободно алгоритми за оценяване, нямаме как да настроим мрежата така, че да се групира по мнения и да отгрупирва фалшивките. Но бихме могли да сложим такъв алгоритъм като начален, и да напишем обяснение кой алгоритъм какви предимства има.)

    4. Добавка

    Доверието на А към Б се оценява в отделни „дисциплини“. Всяка дисциплина може да има различна оценка, включително да няма. Дисциплините може да бъдат формулирани централно пре-зададени в софтуера, или да може да се дефинират допълнително. Във втория вариант ще е добре да има правила как се дефинира дисциплина, за да не се получи хаос.

    Това от мен засега – предавам топката. 🙂

  44. Григор Says:

    В другата линия на дискусията:

    „Веселин Илиев от Пазарджик “издейства” глоба от 60 000 лева на един от GSM операторите в страната заради отказ телефонният му номер да бъде прехвърлен…“ (пак от dir.bg, пак курсивът мой)

  45. Петър Петров Says:

    Григор, нещо не виждам проблем или неяснота в нещата, за които говориш.

    * Да, нека засега приемем че работим с безсрочно валидни идентичности.
    * Няма нужда от трето лице (регистрар, нотариус) при доверието. А вярва на Б, подписва се и толкоз. Приемаме, че асиметричното кодиране гарантира, че само идентичността А може да подпише дадена оценка от А. Защо А е решил да вярва или не на Б си е лично негова работа (на А).
    * Всяка оценка [А ? Б] е автентична, понеже е подписана с частния ключ на А. Ако А показва на В че [А +1 Б], а пък на Г показва [А -1 Б], значи А не дава цялата информация нито на В, нито на Г. Реално и двете оценки [А +1 Б] и [А -1 Б] са автентични, т.е. верни. Възможно е тази свобода за непълно споделяне на оценките да се окаже нежелана поради някаква причина, но мисля, че е неестествено това да се ограничи. В реалността е същото — на кого какво ще кажа си решавам аз. Разликата тук е, че винаги го казвам в писмен вид и автентично се подписвам. Целта е да не може дадена идентичност да се отметне какво е свършил/подписал вече. Ако Иванчо харесва Марийка, ама никой не знае — нищо от това. Ако обаче Иванчо нарече Марийка ку**а пред Гошко, то Гошко разполага с [Иванчо -1 Марийка] и това е вярно дори Иванчо след това да каже три пъти, че [Иванчо +1 Марийка] и да се извини.
    * Няма проблем А да споделя чужди оценки колкото си иска, защото всяка оценка е автентична. Възможно е А да споделя избирателно, например само хубавите оценки за себе си. Това все пак значи, че някой някога е харесвал А. Може да е било за малко, може за много, но всички тези +1 оценки за А съществуват и са автентични.
    * Този вариант гарантира, че се говори “истината”, но няма вариант, който да гарантира винаги представянето на “цялата истина”. Просто понятието “цялата” — “всичко” — е абсолютно.
    * “Ако потребителите си избират свободно алгоритми за оценяване” — трябва да има пълна свобода на избора, както е в реалността. Логическите доводи, астрологията и цветът на очите са все право на избор — “харесвам”.
    * “фалшивките” — няма фалшиви оценки, всяка е подписана. Ако А не харесва оценката на Б за В, това е търсен ефект: А има право на [А -1 Б], както Б има право на [Б ? В].

    За мен проблемът с “дисциплините” е спиращ — не се сещам как може да се представят в дискретен вид абстрактни понятия (напр. “дамска мода” или “умение за шофиране”), които освен че са променливи във времето, означават едно според А и друго според Б.

  46. Маркуча Says:

    Не мисля, че е разумно всеки потребител сам да пази оценките си за останалите. Примерно Марийка ако се е качила на масата миналата година и после е сложила снимките в блога си, Иванчо е дал оценка “[Иванчо -1 Марийка] лайфстайл @ 2011-12-08”. Марийка обаче се е поправила, слуша вече само Пинк Флойд, забравила е коя е Преслава и даже Иванчо е казал “[Иванчо +1 Марийка] лайфстайл @ 2012-10-23”. Иска да я покани на среща, изтрива “[Иванчо -1 Марийка] лайфстайл @ 2011-12-08” и всички са щастливи и доволни, освен хората, които следват Иванчо.

    Мисля, че «дисциплините» може да са просто (комбинация от) тагове, добавяни динамично от потребителите. Не е проблем, че не всички разбират едно и също под «дамска мода» — тази неяснота е част от езика и ни позволява да се разбираме един другиго без да прецизираме до безкрайност.

  47. Григор Says:

    @Петър Петров: По-скоро имах предвид, че някои алгоритми за доверителност са базирани на презумпцията, че А показва една и съща оценка за Б на всички. Ще е добре да се знае, че такива алгоритми рискуват да подведат в такъв тип мрежа – било да бъдат забранени, било в някакъв условен „списък на алгоритмите“ из документацията да бъде обозначен този им проблем. Пък ако някой иска, да им разчита – носи си отговорността сам.

    @Маркуча: Подкрепям за дисциплините. За пазенето на оценките – ултимативният източник на информация за оценките на А за останалите е естествено да е А. Оттам нататък всеки може да кешира тази информация за своя употреба, с риск в някой момент вече да не е актуален. (Информация за оценките на А трябва да може да се получи само от А, иначе възможността за фалшификации по пътя може да е страшна.)

  48. Петър Петров Says:

    “[Иванчо -1 Марийка] лайфстайл @ 2011-12-08” — Започва да ми се струва, че “дисциплините” за които говорите всъщност поемат ролята на онези описания на оценките, за които говорех в самото начало. Което означава, че има един вид оценка — “харесвам/вярвам” и пак всичко се свежда до един граф. По този начин отиваме към избирането на някой актьор за президент например. А, чакайте малко…… 🙂

    На мен ми изглежда, че технологията е ясна. Някой иска ли да поспекулира с възможни кофти сценарии?

  49. Григор Says:

    @Петър Петров: Принципите на технологията са ясни, но те и преди бяха. Технологията продължава да не е ясна: нямаме математическо описание на графа и динамиката му. А без такова описание всякакво спекулиране с кофти сценарии е хвърляне на боб. 🙁

  50. Валентин Says:

    @Григор

    Повече ме привлича идеята за система, която пази при всеки клиент само неговите транзакции.

    Това би поставило мрежата в много голям риск.

    Към момента базата от данни с транзакциите заема 6.3GiB. При размер от 500-1000-2000 GiB на стандартен твърд диск (2013 година), тези 6.3GiB не са кой знае колко (заемат място, колкото няколко филма). Наистина не е много удобно това с обновяването на базата, но има и уеб базиран софтуер за тази цел – например instawallet.org се предоставя от Paymium – лицензиран доставчик на платежни услуги, регистриран във Франция (bitcoin-central.net).

    Разбира се най-сигурно е да се ползва официалния софтуер (bitcoin-qt), но на който му се вижда много сложно, може и да не го ползва.

    Ако твърде малко хора ползват класически софтуер, това би отслабило мрежата. Затова е добре потребителите да оставят софтуера включен, дори и когато не го ползват – така за атакуващите ще е много по-трудно да завладеят мрежата.

Leave a Reply