Цитати от Ганди

Ако има на света политик, когото да уважавам от сърце и душа, това е Ганди. За него може да се говори до безкрайност. Ще се огранича с едно. Когато умира, без да е получил Нобелова награда за мир, Айнщайн казва: „Пропуснахме възможност да документираме за поколенията, че такъв човек е ходил сред нас в плът и кръв.“

(В годината след смъртта му Нобеловият комитет отказва да присъди награда за мир с мотива: „Между живите няма достатъчно достоен за нея.“ Официално уточнение няма, но е очевидно кого са имали предвид.)

Честичко си препрочитам различни цитати от Ганди. Звучат като вековна мъдрост, но пречупена през скромността на обикновен човек. Няма да се сдържа – ще пусна тук няколко. Който не ги цени, нека не ги чете. Дори ако по някаква непонятна за мен причина е попаднал тук.

—-

Моето послание е моят живот.

Смятам себе си за войник – войник на мира.

Не губи вяра в човечеството. Човечеството е океан: дори ако няколко капки са мръсни, океанът не е.

Ненасилието е началото на вярата ми и завършекът на убежденията ми.

Седемте обществени гряха са: политика без принципи, богатство без труд, удоволствие без съвест, познание без характер, търговия без морал, наука без човечност и вяра без пожертвования.

Грешката не става истина с многократни повторения, нито истината – грешка, ако никой не я вижда. Истината съществува и без признание. Тя е.

Единственият тиранин, когото приемам, е усещането, че съм незначителен. Но дори когато се сблъскам с перспективата да бъда член на малцинство от един човек, скромно вярвам, че имам куража да бъда негов член.

Обичам свободата си. Затова няма да огранича твоята.

Слабите не могат да прощават. Прошката е белег на силните.

Човекът е продукт на мислите си. Той е това, което вярва, че е.

31 Responses to 'Цитати от Ганди'

  1. Шapкан Says:

    много митове, много заблуди.

    а дали ти е известно, че Ганди не е бил съгласен с отмяната на кастовата система (само за спиране на дискриминацията)?
    А че е бил за развиване на “традиционно производство” и против модернизацията на промишлеността и селското стопанство? (което ще рече: ръчен женски и детски труд плюс хроничен недоимък и глад)
    Че е защитавал патриархалните ценности (можеш да си представиш какво значи това)?
    че британците го използват като умерена фигура за преговори, за да не излезе, че отстъпват пред натиска на радикалните националисти и въстанията в колониалната армия? Че с това внасят раздор и ескалират гражданската война, завършила с отцепване на Пакистан?
    Че популярността му се дължи тъкмо на британците, а после и на митологизирането му от индийските националисти, защото проповядвал покорство и несъпротива срещу насилието (които преди независимостта не са им вършели работа)?

    в чисто човешко отношение има неща, с които Ганди да е симпатичен.
    Но като обществен деец е пълен провал.

  2. Бранимир Says:

    Око за око и светът ще ослепее.
    Насилието е оръжието на слабите.
    Бъди промяната, която желаеш да видиш в света.
    Няма път към мира — мирът е пътят.
    По-лесно е да различиш морето от контитентите, отколкото пропастта между индивидите или народите.

    🙂

  3. Григор Says:

    @Шаркан: О, не е само това! Ако знаеш как се е нааквал като бебе…

    Всеки има правото на еволюцията си. И това е може би най-ценното на Ганди – че е тръгнал от хич не читави по съвременните мерки възгледи, за да стигне до тези, за които го уважават.

    Между другото, при преговорите с Пакистан Ганди прави немислима крачка: обещал е, ако Пакистан и Индия не се разделят, да подкрепи кандидатурата на Мохамед Али Джинах за министър-председател на обединената държава. Именно заради тази позиция е убит после от индийските националисти.

  4. Веси Says:

    Доколкото съм си говорила с колежки пък и колеги от Индия, Ганди е уважавана фигура като един от шампионите срещу сати, брак в детска възраст и други не особенно приемливи (от моя страна) практики. Разбира се има и хора, които биха казали, че е хитър политически ход (“Спечели гласа на жените си спечелил 50+1% дори никои мъж да не гласува за теб” относно политици които са за равнопоставеност). Но разговорите със сънародници на Ганди ме убедиха, че искрено е вярвал, че не е редно да те изгорят ако съпруга ти почине.
    Има много интересни мисли за ролята на жените в обществото. Тук могат да се намерят няколко: http://www.mkgandhi.org/momgandhi/chap60.htm
    Аз ще преведа една от тях, с която съм напъно съгласна, и в чест на Малала Юсафзай: “Жените имат право на образование.”
    Не съм се интересувала да чета за нееднозначно възприеманите му експерименти с въздържанието. Нямам мнение по въпроса, освен че около личния живот на всяка известна личност все нещо нееднозначно може да се намери, все пак са в светлината на прожекторите, така да се каже.

  5. Григор Says:

    @Веси: И все пак са хора. Я чорапите им ще смърдят, я ще харесват Вагнер…

  6. Anonymous Says:

    Още две сентенции, изречени от Махатма Ганди:

    1. Бог няма религия.

    2. И най-добрата чужда власт е по-лоша от най-лошата своя.
    (…това – по памет: може би не е било казано точно по този начин…)

  7. Anonymous Says:

    @Шаркан: Що се касае до слабостите и грешките на великите люде, ще отбележа следното.

    Някога като студент разговарях с един виден “философ” на социалистическа България, член-кореспондент на БАН, видна фигура, с която РЕЖИМЪТ се отсрамваше по разни международни симпозиуми. Раздумката с мастития учен се завъртя към Джавахарлал Неру и негвото дело. Аз, естествено изразих своя студентски възторг от бележития съратник на великия Ганди. (По това време главата ми беше натъпкана с разноцветни видения от картините на Рёрих – баща и син; Индия и Хималаите бяха за мен Обетована Земя и даже се бях “наточил” да уча Санскрит.) Събеседникът ми – “философът” – ме изгледа със студенината на всичкото високомерие, натрупано от Номенклатурска Каста на РЕЖИМА през няколкото “прогресивни” властитутски десетилетия, и ме преряза сухо: “Защо трябва да си губим времето да разговаряме за демогози?” Останах като попарен…

    За всекиго могат да се намерят скверни думи, с които този или онзи да бъде окалян. За дъщерята на Неру – Индира – по-сетне казаха, че една от основните причини за нейната екстерминация е била инициативата й да подложи на поголовна кастрация по-непълноценното население на Индустанския полуостров. Доколко е вярно това обвинение във ФАШИЗЪМ – не знам, – но не беше пропуснато да бъде отбелязано.

    …Езоп е бил прав: човешкият език е най-отвратителното нещо на света, защото с него се изричат най-големите гадости.

  8. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    добре че не е получил нобел за мир, като се погледно кои са получавали, щеше да е обида за него

  9. Шapкан Says:

    проблемът е, че при Ганди почти няма еволюция на възгледите.
    Бебешките му аки никого не вълнуват. Но зрелите му убеждения за “класов мир” (едно към едно съвпадение с доктрината на Бенито Мусолини, бивш марксист-социалист) вече са аки, които трудно биват извинявани.

    Убит е, защото вече не е бил нужен, ползата му като мъртва икона (на несъпротивата на злото, при положение, че тъкмо силовата съпротива принуждава британците да се оттеглят) е била много по-голяма – и за националистите, и за колонизаторите (с които повечето националисти не са имали проблеми след като им отстъпили властта – срещу гаранция на интересите на британските корпорации там; Индия пак остава за дълго време придатък на Великобритания, но вече изцяло за своя сметка, а британците си спестяват издръжката на колониалната бюрокрация).

    затова не смятам Ганди за по-велик от редица други личности. За мен той не стои по-високо от един Жул Боно например.

  10. Шapкан Says:

    немислимата крачка е била напълно неадекватна.
    Да я беше предложил преди идването на нацистите на власт в Германия (Хитлер обещава на Индия независимост, при което в страната започват бунтове, а мюсюлманите заемат страната на британците).
    Политически ход за престиж. Към 1947 разделението не е имало алтернатива, освен продължаване на могдуособната касапница.

    зарежи.
    Симпатиите към една личност са едно, но зорлем търсене оправдание на постъпките й, за да се запази “светлия образ” – това вече е друго.

    още малко и пред Далай-лама ще почне поклонение…
    Афинитет към тирани и лидери – пфу.

  11. Шapкан Says:

    чужда власт, своя власт… никаква разлика.
    но пък чудесна демагогема за развяване пред овчедушна публика!

  12. Григор Says:

    @Шаркан: Афинитет към Жул Боно? 🙂

    Няма по-тъжно нещо от това да живееш в сграда със само един прозорец. Такава сграда се нарича затвор. И ако си в него по собствено желание, никой не може да те освободи.

  13. Anonymous Says:

    Колкото дълго съществува схващането, че несправедливи закони трябва да се спазват, толкова дълго ще съществува и робството.

  14. блог-дайджест 30окт at Smiling Says:

    […] Цитати от Ганди Григор пипомня няколко много мъдри думи на Ганди, за всеки от нас, за всеки ден, “Обичам свободата си. Затова няма да огранича твоята.” постът е тук […]

  15. Anonymous Says:

    …при Ганди почти няма еволюция на възгледите…

    А какво представлява “еволюцията на възгледите”? Не е ли това чисто и просто “връткане на задните части” с цел да се наместим по-удобничко?! Затова аз свалям шапка на по-консервативните люде, които не си сменят току-тъй възгледите, както се сменят чорапите – не скачат от едни убеждения на противоположните и обратно, защото тъй им били диктували интересите… (Даже и тези, които дълго време ходят с мръсни чорапи, заслужават уважение точно заради тази тяхна особеност.)

    Е, да – казва се, че Ганди бил закостенял консерватор: самият той сядал да преде на чекръка (пред чуждестранните журналисти) както била правила неговата пра-пра-баба, защото с това искал да подчертае своята демагогска позиция, че примитивните в технологично отношение народи от цветнокожия Трети Свят трябва да си отстояват (с тъпа упоритост !) архаичните ценности, проявявайки нетърпимост към агресивния Запад (технологиите са инструменти на западния империализъм !!!).

    Аз, обаче, напоследък започвам да изпитвам все по-големи симпатии към амишите от Средния Американски Запад, които са много по-консервативни и от самия Ганди (той поне не е отричал използуването на електричеството и моторните превозни средства). Амишите са също така и привърженици на “противопоставянето чрез ненасилие” (а не както идеологическите манипулатори формулират това като “непротивене на насилието”, което е съвсем друго нещо).

    А амишите съвсем не са “цветнокожа паплач”; при това са и едни от най-добрите американци от Прериите (rednecks).

  16. Божо Says:

    А какво представлява “еволюцията на възгледите”? Не е ли това чисто и просто “връткане на задните части” с цел да се наместим по-удобничко?!

    Може, но може да е и проява на интелигентност. Мислещият човек се развива, в това число и възгледите му. Тъпанарят си седи в лайната.

    технологиите са инструменти на западния империализъм !!!

    Господи помилуй….

    А амджиците (грешката е вярна) са си просто идиоти.

  17. Шapкан Says:

    Гриша,
    дадо само ЕДИН пример от многото загатнати.
    Ти веднага го обяви за мой “единствен прозорец”..
    Само че твоите интерпретации не са моите мнения.

    Анонимус,
    амишите, откакто има интернет, намаляват с всяка година.
    А упорството в заблудите, въпреки фактите, не е признак за много ум.
    Да, технологиите са инструмент – зависи каква ръка го е създала, държи и използва. И с каква цел.

  18. Anonymous Says:

    >>>”Еволюцията на възгледите” може да е и проява на интелигентност. Мислещият човек се развива, в това число и възгледите му.<<<

    Точно по тази причина Древността ни предлага кристални примери на велики мислители, които са били свръх-интелигентни роби. Това, че са били свръх-интелигентни не променя, обаче, статуса им на роби. Сторвам дълбок поклон на етиопския роб Езоп, но какво е направил Езоп? Показал е на човечеството, че от времето, в което той самият е живял, та до наши дни, человеческата същност си е останала все така порочна…

    Е, и какво от това – казал ни го е, ние сме се съгласили, че е така (а можем ли да не се съгласим с тази най-животрептуща истина?!), и… толкоз.

    Някой да е прозрял в сказанията на Езоп какво трябва да се направи, че повече да не бъде покварен човешкия род? "Никс" мамата! Няма такова нещо…

    Христос, обаче, ни е показал един от пътищата (това го казвам аз, който ни най-малко не обожествявам Христос !!!). Вероятно има и други пътища, но Христос е показал такъв път, който е най-естествен и най-лесно се вижда от всекидневната практика на трудовите хора, които – да речем – разорават предоставената им за ползуване от Самата Природа благородна земна пръст (почва, "soil"), за да утолят телесния глад. Христос ни е казал, че на добичето трябва да се постави на врата хомот и да се впрегне то в ралото, след което има някакъв шанс земята да се предразположи и да бъде добра с нас.

    Това, което е казал Христос за добичетата, го е казал всъщност и за хората, защото хората са си добичета – вярно: мислещи, донейде умни, търпящи даже развой на възгледи и убеждения, но все пак добичета.

    И така, изводът е, че е нужен хомот за добичетата, за да вървят работите както трябва. Ако добичето е човек и ти му сложиш хомот, то това е "насилие над личността", което придава на добичето-човек (или човекодобитъка) статуса на роб, а на теб – гдето надяваш на врата на говедото полагащия му се хомот – статуса на робовладелец.

    Това е едната страна на монетата, която върви в обръщение вече две хиляди години, през което време се нароиха множество християнски държави (защото една държава може да е държава само ако е християнска; другите – нехристиянските – са само подобия на държави !!!).

    Другата страна на монетата е: ти сам да си нахлузваш на врата хомота. Значи – ти да си си сам на себе си и роб и робовладелец. Това много прилича на модерната утопия за "автокапитализма": така капитализмът щял да има "човешко лице", ако сам си си работодател и сам си си работник едновременно.

    …Това, разбира се въобще не е начин да се направи в първия разглеждан от нас пример държава, а във втория – капиталистически бизнес. Така се прави само подобие на държава и подобие на капитализъм.

    Амишите в Пенсилвания, Охайо, Минесота и Саскачиуан нахлузват сами на собствения си врат волския хомот, който ги принуждава да съществуват по християнски, но това, което те сътворяват по този начин е само едно религиозно-утопично подобие на държава и техния късмет е, че са закътани в черупката на една правна система, която има вкус към странностите, в резултат на което биват в наше време търпяни – така, както не са били търпяни преди триста години, когато е трябвало да се спасяват от ненавиждащата ги Германия. Това, което те се опитват да направят е анархистична провинция в сърцето на една "прекалено държавна" държава, като заменят грозно звучащата дума "анархизъм" с по-ласкавата за слуха дума "религия".

    Къде е в цялата тази картина Махатма Ганди, заради който се води този моабет? Ганди искаше да направи нещо много близко до това, което правят амишите, но докато днес амишите си имат чат-пат проблеми с някои местни хулигани, замерящи ги с камъни, Ганди и сподвижниците му си имаха работа с политически корпорации. А то е вече въпрос на "Война и Мир" (като при Толстой – също привърженик на ненасилието).

  19. Шapкан Says:

    “порочността” на човешката природа е тезис, който се нуждае от малко повече обосновка. Афоризмите не са аргумент.

    същият Толстой, проповядвайки ненасилие, в един момент стига до извода, че несъпротивата срещу злото = негово поощряване.

    амиши и анархия – абсурд

  20. Anonymous Says:

    @ Шаркан казва:
    “амиши и анархия – абсурд”

    Е, чак пък абсурд – едва ли!

    Истина е, че едно анархистично общество, отричайки държавата, която поема милитарно-защитните функции над поданиците си, трябва да е готово да се самозащитава чрез тези именно милитарно-защитни средства, което то отрича, като е отрекло самата държава. Така се получава “порочно завихряне” на анархистичната идея: ако отричаш държавата с нейната военщина, ти ставаш толкова уязвим (по отношение на всеки полъх на “злите ветрове на историята”), че скоро преставаш да съществуваш и тебе те погребват, хвърляйки в ковчега ти и всичките твои анархистични мечти. Ако ли пък грабнеш оръжието и скочиш да се самозащитаваш, ти поемаш милитарните функции, които ще те спасят, но се превръщаш в “държава”, защото “държава” – това значи “войска”. Така ти режеш сам анархистичния клон, на който си стъпил.

    Амишите, обаче са се изхитрили да бъдат миротворно анархистично общество, което живее в симбиоза с една държава, чийто милитаризъм наистина достига брутални размери, но която защитава кротките амиши отвън – както черупката, която прави мекотелото относително неуязвимо.

    ———————-

    Също така Шаркан казва:
    “…Толстой, проповядвайки ненасилие, в един момент стига до извода, че несъпротивата срещу злото Е РАВНОСИЛНО НА негово поощряване…”

    Това е самата истина – в това се състои и един от пунктовете на отстъплението на Толстой от Християнството, заради което е отлъчен от Руската Православна Църква. А това е тъй, защото един от фундаменталните постулати на Християнството е НЕПРОТИВЕНЕТО на ЗЛОТО (ако ти зашлевят едната буза, обърни и другата…).

    Дали този постулат е бил такъв още от самото начало, когато е бил формулиран от самия Спасител – това ще остане под дълбоко съмнение, но все пак Назаретянинът е бил загрижен да се сложи край на всеобщата лудост, която ни учи, че трябва да се отмъщава: око за око, зъб за зъб. По-вероятно е постулатът да е бил формулиран така, както и при амишите: не “непротивене срещу злото”, а УПОРИТА СЪПРОТИВА СРЕЩУ НЕГО, но – БЕЗ ПРИЛАГАНЕ НА НАСИЛИЕ (което е един доста рискован подход, защото трябва да разчиташ на съвестта и чувството за справедливост на този или онзи, а на такова нещо не винаги може да се разчита). Но “съпротивата без прилагане на насилие” е всъщност идеята на самия Ганди, както и на Толстой.

    А що се касае до Злото и неговото поощряване – повярвайте ми: Злото въобще не се нуждае от поощрение!

    ———————-

    Друго нещо, което Шаркан казва, е:
    “…порочността на човешката природа е тезис, който се нуждае от малко повече обосновка; афоризмите не са аргумент…”

    Съгласен съм – афоризмите са като лозунги по време на политическа демонстрация: хората крещят по улицата емоционално преситени фрази, които са много ярки, но много “плитки” (морето е до колене!). Когато вече не си на площада, където си си драл гърлото, и се замислиш над скандираните безсмислици, започва даже да те хваща срам.

    При афоризмите е същото: с много ярка и изразителна словесност, но не винаги логически издържани.

    И все пак тезисът за “порочността на човешката природа” не е лишен от мъдрост, но това е мъдрост, която човек може да възприеме едва след като се е отърсил от предразсъдъците, наслоени му от псевдо-научността на възгледите, характерни за всеки модерен век (за нашия – също; всеки век сам за себе си е “модерен”). Ако се изцепя тук – в този блог – и обясня защо “човешката природа е порочна”, самият Григор ще бъде първият човек, който ще ме порицае, че излагам овехтяли сюжети за научна фантастика, които са били идейно изчерпани още през шестдесетте години на миналото столетие.

    Моят възглед, обаче, си остава непроменен: планетата, която обитаваме е замислена и организирана (естествено от някаква свръх-развита външна цивилизация) като “трудово-превъзпитателен лагер за провинили се” иногалактияни. Сиреч, нещо като затвор, в който се излежават присъди. Осъденият иногалактиянин се изпраща на Земята – такъв, каккъвто може да бъде сам по себе си един иногалактиянин: аморфен, въздушен, неуловим (или както казват религиозните манипулатори – “душа”). Той полита из пространството и чака някоя обитателка на планетата-затвор да забременее, за да се вмъкне в ембриона й облачето от аморфна същност, което е изпратено да “лежи” тук в мъки, заблуди и изкушения през следващите няколко десетилетия. Отрочето се ражда и с това осъденият иногалактиянин поема своя земен път, снабден с необходимия за живот на земята затворнически работен комбинезон, наречен “човешко тяло” и представляващ всъщност скафандър, с който иногалактиянинът ще може да проживее срока си при затворническите земни условия.

    И така: човешкото тяло е невинно, защото е дреха! Може ли да има вина в един парцал, който престъпникът облича, за да може да гази из нечистотиите и миязмите на затворническия живот? Не е невинен обаче самият престъпник, който всъщност е ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА – порочна, зла и неспасяема – която все пак е пратена “на корекция” с надеждата, че може би нещо ще я попромени и тя ще се завърне някой ден на родната си планета като ОБНОВЕН ИНОГАЛАКТИЯНИН.

    Понякога седемдесетте или осемдесет години срок (колкото е марковата дълготрайност на работния скафандър – тяло) не е достатъчен, че да “отлежи” престъпникът наказанието си, ето защо той си остава на Земята, прераждайки се – понякога многократно – докато нещо у него се поразклати и даде надежда за някакво коригиране на същността…

  21. Шapкан Says:

    анархисткото общество отрича НЕ САМО държавата. А “анархизъм в отделно взета страна” (която да се защитава от външните агресори) е още един абсурд. И пълна глупост е тезисът за “симбиозата”.
    Поограмоти се малко по въпроса.

    (и амишите в общностите си са много далеч от анархизма)

    за Толстой – същият съвет: чети, чукча.

    останалото дрън-дрън не заслужава коментиране

  22. Anonymous Says:

    Пак стигнахме до отправната точка от времето през тази пролет (не помня баш “май ли беше или юни” на настоящата година), когато ние с Вас, Шаркан, си спомнихме колко близо е анархисткия идеал до комунизма на Маркс и как “анархисткото общество отрича НЕ САМО държавата”, но и “анархизма във всяка отделно взета страна”, т.е. жадува да има глобален анархизъм и тогава опасност от агресия ОТВЪН няма да е възможна. Всичко ще е ВЪТРЕ! (Така че, ако ще си лепим шаркани, пардон – шамари, – то ще е помежду назе си!)

    …Изобщо, с глобалните идеи трябва да се пипа деликатно, защото ако глобалният анархизъм ни се вижда наивен, а глобалният комунизъм се самодоказа като невъзможен, справянето с далеч по-гъвкавия глобален либертарианизъм, поднесен ни от “атлантическата мечта”, съвсем няма да е така лесно. А пък и като се знае, че разликата между анархизма и комунизма е точно същата, каквато е между Луцифер и Сатанаил, глобалния либертарианизъм на нашето време ни се вижда като гневния Господ-Яхве.

  23. Шapкан Says:

    кога анархисткият идеал е бил близо до марксовата апологетика на държавния капитализъм?
    Определено, не си глупак, значи е другото.

    плувай

  24. Делибалтова Says:

    Възрастните хора би трябвало да сме загрижени за последствията от своите преценки и действия. Величието на Махатма Ганди не е в това, че е бил голям пич и ни кефи, не е важно дали ни е “симпатичен”. Велик е, защото намира и ни показва верния път за развитие на всеки един от нас, защото в най-важните пунктове, касаещи развитието на човечеството, преценките и действията му са правилните.

    Няма насилствен път към бъдещето, насилието е смърт и за насилвания, и за насилника – това ни казва и доказва Махатма Ганди, но много по-красиво и прецизно. А понеже носи смърт, насилието винаги е зло.

    “Анархисткият идеал” и “марксовата апологетика” съдържат насилие.

    Но знае ли човек? Все пак във Великата Анархия Канибалия били успели да ликвидират изведнъж и завинаги всички канибали. Спонтанно, свободно, напълно анархично и със здравословен апетит народът излапал народните изедници – от космите на косата до ноктите на краката. 😉

  25. Шapкан Says:

    ве очаквах да заемеш позиция на палячо

  26. Делибалтова Says:

    Анархизмът е зловещ, приемам го единствено в шеговит вариант.

  27. Anonymous Says:

    @Шаркан, подозирам, че като споменаваш някакъв “палячо”, нямаш предвид персонажа от операта на Леонкавало със същото название. Да не би случайно да имаш наум г-жа Делибалтова? Ако е така, това най-малкото е лошо възпитание от твоя страна! Тя (г-жа Делибалтова) би могла да бъде Коломбина, ако преди това не се е появил Арлекин (в мое лице), за да ускори развръзката…

  28. Anonymous Says:

    @Г-жо Делибалтова, анархизмът на нашия приятел Шаркан не винаги е зловещ. Той наистина може да направи тъй, че кръвта да застине в жилите ни, ако го разглеждаме в неговия най-често пропагандиран вид: в стил “а-ла батько Нестор Махно”, чиято конница няколко години безчинствувà из равнините на Украина и Южна Русия, окичвайки телеграфните стълбове с полюляващи се от вятъра човешки тела. Но ако погледнем на явлението от по-теоретичен ъгъл – в стил “а-ла Княз Кропоткин” и “а-ла Михаил Бакунин” (и двамата безмилостни опоненти на Маркс в името на общо взето все една и същата с марксизма доктрина за възцаряване на “безкласово”, “безпарично”, “антисобственическо” и “антидържавно” общество) – ще се убедим, че става дума за интелигентски радикални домогвания да се упражни унищожителна критика не над нещо друго, а над Християнството.

    Защо ли?

    Защото фундаменталната идея на Християнството – без това да е казано в Новия Завет в прав текст – е “държавността”. Не че Христос е измислил “държавата като такава”, но – все в характерния за проповедите Му начин да се изказват нещата с деликатни намеци – Назаретянинът е очертал не само че ДЪРЖАВАТА е единствения начин да се озапти човечеството от свойствените за него пороци (тласкащи го към Извечния Хаос), но е дал да се разбере и какъв тип държава трябва да бъде това: строга йерархия, подобна на тази, която е моделирана чрез контурите на египетските пирамиди – с Господ-Бог на върха, с “кесарите” на следващото ниво по-надолу (“Кесаревото – кесарю, Божието – Богу!”), а по-нататък следващите слоеве, които – в зависмост от разположението им по йерархичната скала – носят на врата си специфичния за нивото им “хомот” от отговорности и задължения… Единствен Бог няма никакви задължения (Той има само Милост!); кесарят е отговорен единствено пред Бога, и т.н.

    Тази постановка породи явлението “Европейска Християнска Държава”, която коренно се отличаваше от дотогавашните опити за държавност – тези на античния свят и на Източните Цивилизации, – които се свеждаха общо взето до един владетел, неговия антураж и поданиците, някои от които биваха заможни, а други не – пак някакъв вид разслоение, но не строгата йерархия на Европейската Християнска Държава, с нейните поземлено-аристократични, а сетне и дворцови управленчески съсловия.

    Християнската Държавност, обаче, “открадна” на Европа около хиляда години, през които вместо европейците да живееха неограничавани в своя стремеж към прогрес, те бяха попаднали в капана на мракобесническите ограничения на догмите. Ренесансът сложи край на всичко това, но поуката от тези десет изгубени века беше, че и най-добрите намерения (каквито са били тези на Назаретянина) могат лесно да се превърнат в своята противоположност, ако с осъществяването им се заемат груби и престъпни души.

    Княз Кропоткин и сподвижникът му – Михаил Бакуним – си бяха поставили за цел да ликвидират последаната – останала встрани от прочистващия ураган на Възраждането – държава от средновековен тип: тази на старата византийска династия Романови в Русия. Набелязаните от тях средства бяха малко по-различни от тези на Маркс, който в същото това време се беше заловил да ликвидира друго едно, наскоро зародило се мракобесие: това на експлоатацията на човека чрез отнемането на неговия принаден продукт по един безмълвен и завоалиран начин. И все пак крайната цел и на Маркс, и на Кропоткин/Бакунин беше все една и съща – утопичната постановка, че като се отстранят от Историята “лошите”, ще останат само “добрите”, и тогаз – стой та гледай! – какво чудно време на всеобща справедливост ще настъпи…

    …Което, разбира се, е далеч от всякакъв реализъм на политическото мислене, особено за нас, които днес сме помъдряли достатъчно, за да сме наясно, че самата човешка природа е такава (порочна), та хората, които днес са ХРИСИМИ И ОТДАДЕНИ НА БОГА, утре са в състояние да се превърнат в истински САТАНИ – ако им се удаде тази възможност.

    Защото превръщането на един, който е ХРИСИМ И ОТДАДЕН НА БОГА, в Сатанаил е изключително лесно, докато обратното е практически невъзможно.

    Тъй че дори да е ХРИСИМ, нашият приятел Шаркан (не е за вярване Шарканът да е отдаден на какъвто и да е Бог!), не бива да очакваме, че когато неговият Анархизъм се възцари вредом около нас, той самият ще ни се явява в белоснежните и ослепитени одежди на Ангел Небесен.

  29. Делибалтова Says:

    Разбира се, че Шаркан е съкровище. Казвам го за пореден път и напълно сериозно, да не си помисли някой, че продължавам да се шегувам. В моите очи грозното чудовище анархизъм се опитва да погълне добрия човек Шаркан.

  30. Шapкан Says:

    ох, леле…

  31. Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Цитати от Ганди | Sisi's site - Welcome! ;) Says:

    […] Цитати от Ганди […]

Leave a Reply