Историите на Сергей Гултур

Това е името (или може би никът?) на един от веселяците във fishki.net. Ето няколко разказани от него истории:

Дядо Мраз и децата

По сценария на детската градина, Дядо Мраз трябваше да се изправи до елхата и да каже: „Със чувал и беловлас – кой съм аз?“. И децата, естествено, изпищяват дружно: „Дядо Мраз!“… На този Дядо Мраз групата на по-големите в нашата детска градина беше четвъртата за сутринта, и вече беше привършил плоското шишенце. Дойде той до елхата, изпъчи се и избоботи: „Със чувал и беловлас, кой съм аз?“ Но този път в мига тишина, който следва репликата му, изпреварващо отекна радостното гласче на едно от децата:

– Пидирас!

Какво стана после, не е за разправяне…

Петрович

В стаята за тежките случаи в травматологията всички болни бяха гипсирани. Кой на екстендер, кой и без него неподвижен, проблем е дори ходенето в подлогата – ужасяваща скука. Единственото разнообразие в бавно точещите се дни внасяше самотна хлебарка, която бяха кръстили Петрович. Знаеха му наизуст любимите пътечки по перваза на прозореца и редовно му оставяха там най-вкусните трошички.

Една сутрин рано-рано санитарите вкараха мъртво пиян чичка с два счупени (и вече гипсирани) крака. Смъкнаха го на леглото до прозореца. Час по-късно той взе да се размърдва и да мрънка нечленоразделно, пълнейки въздуха наоколо със спиртни пари. А след още час почна сутрешната визитация.

За лош късмет професорът още от вратата мярна пълзящата по перваза хлебарка. Зяпна, след това смъкна чехъла си и вбесен от нарушението на хигиената спринтира към целта. Всички болни в един глас ревнаха:

– ПЕТРОВИЧ, БЯГААААААЙ!

И типът с двата счупени крака скочи и побягна на гипсовете! Оказа се, че също бил Петрович…

Намериха го половин час по-късно на горния етаж, в женското отделение.

Празненството

(Разказ на познат)

Имаме си в социалната мрежа група на точни съименници. Веднъж решихме да се срещнем на живо. Събрахме се общо 23 души. Ударихме по бира, втора, трета и т.н.

Като излязохме към полунощ от ресторанчето, подкрепяйки се един друг, ни спряха полицаи. Да им бяхте видели физиономиите, като почнаха да ни проверяват документите…

6 Responses to 'Историите на Сергей Гултур'

  1. Веси Says:

    🙂 Ех, съвременните деца, какви думички знаят. Ние навремето не разсъждавахме толкова обширно. Камоли рими да измисляме.
    Какво после стана … ами предполагам някои от другите деца от групата, които си имат двама татковци, са поискали обясение от малкия кандидат поет след ицидента.

  2. haripetrov Says:

    Много забавни историйки. 😉

  3. Cliff_Burton Says:

    – ПЕТРОВИЧ, БЯГААААААЙ!

    Още не мога да преценя това дали влиза към черния хумор, но е доста забавна история 🙂

    А за Празненството искам дългата версия ако може.

  4. voivoda Says:

    От същата детска градина:
    “Здраствуй , милий Дед Мороз , с бородой из ватой !
    Ты подарки нам принес , пидирас проклятий ?”

  5. Таня Says:

    Перфектното четиво за неделя сутринта 🙂 🙂

  6. Кратки 01.01.2013 | dream keeper Says:

    […] 10 strategies of manipulation by the media * The blueprint for media coverage of mass killings * Историите на Сергей Гултур * Какво четат в метрото в Ню Йорк * Seda […]

Leave a Reply