Братя Стругацки

Преди двайсет и една години си отиде единият – Аркадий. А преди няколко дни и другият – Борис.

И светът стана осезаемо по-сив, по-малко любопитен и по-малко мъдър.

Аркадий и Борис Стругацки бяха уникално явление не само в съветската, но и в световната фантастика. С поне две неща.

Едното е измисленото от тях бъдеще, наричано от феновете „Пладне, 22 век“. Не са първите, които сътворяват бъдеще, в които човек да е щастлив да живее. Творението им не е така вдъхновено и с такъв невероятен размах като „Мъглявината Андромеда“ на Иван Ефремов. (Която също препоръчвам горещо – човек трябва да си спомня, че освен глава има и сърце.) Но е до немай-къде истинско, живо и убедително. Едно бъдеще, в което бих могъл да повярвам.

Другото е техният навик да създават творби, които се грижат не да дават на читателя отговори (или дори направо да му промиват мозъка – с такива е пълно). Техните книги поставят на читателя въпроси, без да му пробутват плитко завоалирани решения. Опитват се да покажат не Единствено Правия Път, а колко богат, сложен и интересен (и понякога труден за преценка) е светът. Защото да си свикнал да търсиш отговорите е по-важно от това да имаш няколко отговора наготово. На гладния му трябва не риба, а въдица – особено ако не разбира колко гладен е.

Всъщност, тези две неща може би са едно. Бъдещето им е убедително именно защото е нееднозначно, сложно и пълно с проблемите си. И на читателя му е интересно да чопли поставените от тях проблеми и да им търси отговори в немалка степен защото бъдещето, сред което те се развиват, е убедително и естествено. Няма го усещането за празна схоластика – има усещане за свят, в който децата ни доста вероятно ще живеят. Дали е вярно, е друг въпрос – но го има.

Техните книги не са пуканки за ума – сладка, но празна храна. Не са дори и просто пълноценно ястие. Те са площадка за игра, където с удоволствие и увлечение се занимаваш по цял ден, неусетно прихапвайки по нещо полезно и вкусно. И на края на деня откриваш, че не само се чувстваш отпочинал и доволен, но и мъничко позаякнал, по-пъргав и с по-избистрен поглед. Това, което Борис Стругацки казва за брат си: „Беше феноменален учител – жалко, че в класа му имаше само един ученик“, аз бих го казал с чиста съвест за тях двамата. Феноменални учители – жалко, че повечето днешни ученици са ги пропуснали.

Но никога не е късно, въпреки че тях вече ги няма – книгите им са наоколо. Продават ги за по лев-два търговците на стари книги по спирките. Достъпни са в Нета и на български, и на руски. Ако бяха хранителни стоки, на тях щеше да има големи предупреждения: „Внимание! Високо съдържание на калории! Може да доведе до разстройство или повръщане свикналите на рядка и блудкава храна!“. Не е обозначено, така че внимавайте – ако сте свикнали на сапунки, може да не ви понесат. Но ако сте в състояние да ги смелите, ще разберете каква помия е повечето от духовната храна наоколо.

Трудно ми е да определя коя от книгите им ми е най-любима. Сблъскам ли се с почти средновековната безпросветност и отчаяние наоколо, често неволно си спомням за Румата Есторски от „Трудно е да бъдеш бог“. Опитам ли се да анализирам сложни етични проблеми, често се улавям в спомени за късните книги от цикъла „Пладне“. Или за „Грозните лебеди“, или за „Обреченият град“, или за „Хищните вещи на века“… Замисля ли се за обществените проблеми, за взаимодействията на старото и новото, за мъчителната еволюция на човешкия морал и разбиране, един от примерите ми винаги е „Обременени със зло“. Доближа ли в ума си границата на познаваемото, неволно се сещам за „Пикник край пътя“. (И не мога да си простя, че съм забутал някъде първия сценарий на Стругацки по нея за „Сталкер“.)

… Ако бях вярващ, сигурно щях да отида да запаля свещ за тях. Не съм. Затова ще изтръгна утре час-два от бясното въртене в катеричето колело на ежедневието и ще седна да препрочета някоя хубава тяхна книжка. Мисля, че е добър еквивалент на паленето на свещ. 🙂

11 Responses to 'Братя Стругацки'

  1. voivoda Says:

    “…Саваот Ваалович бил всемогъщ. Можел всичко. И нищо не можел. Защото гранично условие на уравнението за съвършенството се оказало изискването чудото да не причинява
    вреда на никого. На никое разумно същество. Нито на Земята, нито в някоя
    друга част на вселената… “

  2. Христо Илиев Says:

    За съжаление, струва ми се, светът упорито върви към този от “Часът на Бика” на Ефремов. Дано не съм прав, или дано това да се окаже необходима междинна стъпка, за да се случи 22-ри век такъв, какъвто го видяха Стругацки. А дали светът ще стане по-сив, по-малко любопитен и по-малко мъдър, сега когато и двмата Стругацки ги няма, зависи само от нас и от нашата (не-)способност да разбираме, носим и разпространяваме наследството им.

  3. Веси Says:

    Започвам с “Трудно е да бъдеш бог”. Трудно е и да четеш на руски, когато от повече от 10 години не си го ползвал.

  4. Виктор Says:

    Веси, няма нужда да е на руски, ето го на линка по-долу на български
    http://chitanka.info/text/57-trudno_e_da_bydesh_bog
    Аз пък много си харесах “Обитаемият остров”. Сигурно защото има ядрени оръжия и главният герой е един такъв герой. 🙂 Също има един Аллу Зеф там, много харен човек. 🙂 И една Рада има. Докато Борис Натанович отговаряше на въпроси през интернета, а да не беше през Фидо, се канех да го питам тая Рада прочее да не е от нашите, щото за такова руско име не съм чул. Фантастична Рада. Има също едно такова място, където едни зли сили примамват децата с лъскави витрини и играчки, но не помня, май беше в “Бръмбар в мравуняка”. Сега, като мина в супермаркета покрай клатушка за деца, която изпиюква чат-пат, че да примами децата, или когато на витрината жално-жално гледат едни сладки кученца за по хиляда лева, все за тоя епизод от Стругацки си спомням. И малко за клоуна, който се рее в “То” на Стивън Кинг.

  5. Веси Says:

    Благодаря, Викторе. Аз бях решила в оригинал, но наистина ми върви трудно. Започвам да се ровя из речника и скоростта е ниска. Май ще превключа на български.

  6. Шapкан Says:

    http://anarhia.org/forum/viewtopic.php?f=21&t=26695

  7. Виктор Says:

    Шаркане, като пускаш тоя линк, да беше написал и един ред с анонс, така да се каже. Аз ще го щракна, ама все пак… 🙂 Осмелих се да посъветвам нещо един истински шаркан!

  8. Шapкан Says:

    рускоезичен форум, тема за Стругацките. Има едно доста рязко заявление на юзъра “Рабочий”. Като поразмислих, признах че има доста право.

  9. Шapкан Says:

    внимание, офтоп!
    (съжалявам за което, но не успявам да заредя страницата на темата, където този коментар е уместен)
    http://sm.a-bg.net/2012/11/30/6535.htm

  10. хуно Says:

    А празнувате ли Коледа и Великден, след като все всичките сте невярващи. На тъжни обреди всеки от невярващите стиска свещ.

  11. Григор Says:

    @хуно: Въпрос на уважение към вярващите е, не на убеждения. Аз например не празнувам Великден, и Коледа за мен е само повод да се събера с роднини и приятели на трапеза и да си разменим подаръци. Пробвай да отгатнеш с какво свещено почитание ме изпълва на масата пред пуйката идеята, че нечий бог се бил родил тогава.

Leave a Reply