Едни очила търсят стопанката си!

Вече повече от месец в колата ми пътуват едни очила. Забравени на предното табло, наглед дамски, с тъмновиолетово-черно-червеникави рамки. И не мога да открия чии са.

Попитал съм всички познати, за които съм се сетил, дали не са техни. Прехвърлил съм десетки пъти през ума си кого съм возил по горе-долу това време. Очевидно някъде в паметта ми има дупка, скрила горката им собственичка.

Добре. Предавам се – не мога да си спомня. Моля – на който са, да се обади.

(Пробата дали не лъже е проста – ще трябва да прочете ситен текст през тях. 🙂 )

8 Responses to 'Едни очила търсят стопанката си!'

  1. Кал Says:

    Ех, Григоре… Пак си хойкал ти, ама с тая пуста твоя памет…

    😀

    (Ели как е с чувството за хумор?)

  2. Веси Says:

    @Кал Последно вози с колата мен, майка ми и най-добрата ми приятелката. Не можехме да се наприказваме и щях да си изтърва самолета (а с тези е малко по трудно да хванеш следващия) Сега, колкото и интересно да звучи, майката и Надето вече си имат по един двуметров екземпляр да сменя крушките вкъщи без да се качва на стол. А повече от един не им трябва (хм, освен ако едновременно не изгърми крушката и не ти е необходима тенджетата от най-горния рафт). Моят настоящ интерес е нисък и шкембест (хей, по-вкусу и цвету товариши нету). Та ние отрекохме да са наши очилата. Моите са черни стил кака Сара и са (след проверка) в момента на носа ми.

    Гри, извинявай, ти се притесняваш, че някой някъде не може да си разчете ситния текст, пък ние като добри приятели си правим веселото за твоя сметка 🙂

  3. Кал Says:

    Е… те за какво са приятелите?

    (А Григор си го закачам, понеже търсенето на обезочилатения собственик навестява разговорите ни не от вчера и, въобще, добива митично-епични мащаби…)

    Което ми напомня: Гри – УВЕЛИЧИ РАЗМЕРА НА ШРИФТА! ПОНЕ ЗА ТОЗИ ЗАПИС! ЗНАЕШ ЗАЩО, ДА?

    … Но кажете, ако не се трая. 😀

  4. Божо Says:

    “ще трябва да прочете ситен текст през тях”

    За далекогледство ли са? Че аз с моите не мога да прочета ситен текст. Всъщност махам ги, когато чета 😉

  5. Петър Петров Says:

    Мои са. Кога да ти прочета текста?

  6. Григор Says:

    @Кал: За щастие Ели е добре с чувството за хумор. 🙂

    @Божо: Не казвам! 🙂

    @Петър Петров: Веднага. Ако не го виждаш, значи си се провалил на теста. 🙂

  7. Иван Says:

    …И вървял писателят из библиотеката и мерил кристалните очила на всяка девойка която срещал, но никоя не можела да прочете ситния текст с тях. Някои дълго се взирали, някои се опитвали да си помогнат с лупа, някои се отдалечавали на 10 метра защото били далекогледи, но писателят бързо прибирал очилата и ги отпращал. С дни и месеци търсил писателят, но не останали непроверени девойки в списъка с читатели. Само две сестри които идвали рядко в библиотеката, главно за обсъждат шумно лъскави модни списания и да оставят навсякъде отпечатъци с мазните си от баници пръсти. Но най-накрая и те дошли и се опитали да пробват очилата, но лицата им били прекалено дебели и дори не може ли да си ги сложат. Толкова усилено се опитвали че за малко да си извадят очите. За щастие очилата били здрави и писателят само трябвало да ги почисти от полепналите с грим гурели, и да ги извари в стерилизатора останал му от студентските години, когато чиракувал за хирург.
    Когато сестрите се наканили да си тръгват, дошла чистачката да почисти след тях. Те я погледнали и едната казала “Оу ма Пепо тоа ти ли си ма, не можах та познаа с тая бабишка забратка. Значи тука съ криеш по цял ден, затова не чистиш всеки ден вкъшти. Ша видиш ти като кажа на майка, че печелиш пари на неин гръб. И как си са намърдала тука, като си проста като фасул и сричаш кат уфсъ. Уфф, я ми купи една баница от отсреща, че нещо съм гладна, пък може и да не кажа веднага на мама”.
    Видял това писателят, отишъл при чистачката, свалил кърпата от глава й и видял, че под нея наистина се крие младо симпатично момиче. Сложил й той почистените очила и й дал текста. Тя първо го погледнала с огромните си очи (заради диоптрите) и после тихичко започнала да чете написано, без дори да се запъне на думи като “хидрогенизиране” или “аполипопротеини”.
    Сватбата траяла 3 дена и 3 нощи, дошли читатели от цялата страна, а всички телевизии я давали на живо. (Някакъв английски принц се женил по същото време, но неговата сватба я давали по-късно на запис). След сватбата, двамата заживели щастливо, а двете доведени сестри били махнати от списъка с читатели.

  8. Григор Says:

    @Иван: :-))))))))))))))))))))) Много добро! :-))))))))))))))))))))))))

Leave a Reply