Зони за сигурност

Случайно мярнах по телевизията изказване на председателя на Върховния касационен съд – Лазар Груев.

Как покушението срещу Златко Баретата било покушение срещу всеки български гражданин. Как било проява на безумна престъпна наглост и безнаказаност. Как било редно около съдебните палати в страната да се създадат специални зони за сигурност. И прочее.

И се чудя къде е бил г-н Груев досега, през хилядите покушения, изнасилвания, убийства и прочее срещу не-мафиоти – срещу обикновените български граждани. Защо и през ум не му е минало да протестира срещу това. Да каже, че са проява на безумна престъпна наглост и безнаказаност. И да поиска да се създаде малко повече сигурност не само около съдебните палати. И т.н.

Че върховните съдебни институции са опорната точка, чрез която мафията управлява страната ни, знае всеки, който не е току-що паднал от някое далечно небесно тяло. Или не е още там духом. Но все си мисля, че подобни изказвания са проява на… как да го кажа?

Абе, на безумна престъпна наглост. И безнаказаност.

10 Responses to 'Зони за сигурност'

  1. Бранимир Says:

    Класическа схема – опитват се да ни превърнат в затворници, докато се движим по улиците. Ооо, виждате ли колко е страшно, ооо, стреля се на месо посред бял ден, дайте да назначим още полицаи, да сложим ченгета да ни дебнат на всеки ъгъл. Да има страх, една уплашена, страхлива нация не е опасна. Мишки.

  2. Шapкан Says:

    освен “покушение срещу всеки български гражданин”, било и “накърняване имиджа на България”.
    Почти същото рекоха и за “атентата” срещу Доган.

    изобщо, всякакво посегателство срещу типични мутри и мутрополитици става повод за гигантска истерия сред държавниците. Всеки път със завидно постоянство.
    http://sm.a-bg.net/2013/01/31/kazana-duma.htm

    моето скромно (и безумно, и престъпно, и нагло) мнение е, че отстрелването на мутри от средите на бизнеса и политиката говори за един народ по-добре, отколкото поредица “разширени самоубийства”, когато бащи унищожават семействата си, а после си теглят куршума.
    http://sm.a-bg.net/2013/01/22/razshireni-samoubiistva.htm

    (щрих към картината: един час след стрелбата около Съдебната палата стоеше гъста тълпа журналисти. А 150 метра на север, пред здравното министерство, където имаше протест на неколцина хора заради спирането на животоспасяващите им лекарства, стоеше само един медиен екип. Съответно и вниманието на държавниците е разпределено в същото съотношение към същите проблеми. И това е системно поведение, не просто дебелоочие на “отделни представители” на властта.)
    http://sm.a-bg.net/2013/01/29/pak-strelba.htm

    а само преди седмица голяма шумотевица и кръстосване на политически шпаги ставаше заради референдума. Но той мина, попари ВСИЧКИ управници – и тъкмо затова буквално се забрави (след месеци врява!) за три дни.
    http://sm.a-bg.net/2013/01/31/chudo-za-tri-dni.htm
    поради тази причина се търсят други зрелища за широката публика – такива, в които властта да има с какво да се перчи.
    Ама то няма с какво, смях и резил е.
    И въпреки че няма – забаламосани ще има. Може някой от тях даже да се обади в тукашните коментари. Ще стане добра илюстрация.

  3. Кирил Says:

    Аз единственият начин по който виждам да се премахне престъпността е на всеки да е разрешено да носи оръжие и да го използва за самоотбрана. А всички съдии в момента трябва или да премахнат или решенията дали даден човек е виновен или невинен да се вземат от жури от граждани. Телевизия и радио е добре да не се гледат, защото навсякъде е пълно с такива изказвания или като тези от бтв които се опитват да те “научат” как да мислиш и не ти представят информацията правилно или реклами, които те карат да купиш нещо защото собствениците са си платили.

  4. Шapкан Says:

    проблемът е, че богаташите и мутрите ще имат около себе си шайка гардове, въоръжени с по-добро оръжие.
    Днес режимът за оръжие е доста мек, но пречките от финансов характер (и за самото разрешително, и за купуване на уреда) привилегироват едни и ощетяват други (мнозинството).
    (идеалният вариант – всички без оръжие, изисква такава социална среда, в която няма поводи и мотиви за агресия; ама осъществяването на такава среда минава през мероприятия (“утопия”), за които пак ще ревнат срещу мен “реалистите”)

    жури от граждани – измислено е нещо още по-добро: изобщо в случай на конфликт двете спорещи страни избират с консенсус арбитрите, които се произнасят по предмета на спора. Решението на арбитрите не подлежи на обжалване.

    за да тече от медиите информация, каято не е политически или бизнес слугинаж, медиите трябва да са обществена трибуна, не собственост на държавата, корпорация или мутра с вратовръзка.

  5. Кирил Says:

    По-добре да имаме възможност за въоръжаване – ако имаш пистолет е много по-малък шанса да те нападнат или да те ограбят, пребият, да ти влязат в къщата. Ясно е че богатите хора ще имат гардове,но ако и ти имаш, колкото и скапано да е, ще накара гардовете да се замислят много по-добре отколкото ако си без него. Идеята ми е, че ако мутра иска да те пребие или ограби, ако оръжията са разрешени, имаш някакъв шанс да му се противопоставиш.

  6. Шapкан Says:

    уви, минимален шанс. Един ще ти отвлече вниманието, друг ще те гръмне. И маса други варианти.

    и пак ти обръщам внимание: възможност ИМА. Теоретична. А на практика…

    в крайна сметка обаче, качественото превъзходство на мутрите се компенсира с количеството при обединение за колективна самоотбрана. В условията на пазарната икономика такъв колектив бързо се превръща в банда (повечето улични банди, например в САЩ, започват като групи за самоотбрана; мафията в Сицилия също е започнала така – съпротива срещу окупатори). Какво да се прави? Да делегираме отново монопола на насилие на държавата? Ами от нея кой ще ни пази? Григоровият митичен “граждански контрол” над политиците? При все че те разполагат с всички средства за изплъзване от такъв контрол? За корумпиране на контрольорите?
    Получава се омагьосан кръг с един-единствен изход – смяна на средата, която благоприятства образуване на подобни порочни кръгове. Т.е. изграждане на среда без (статистически) мотиви и причини за агресия.
    Което не може да стане без разрушаване на старата.
    Пътят на “постепенната промяна” ще бъде (в най-оптимистичния случай) саботиран от мутрите (и политиците, и “честните” бизнесмени), кръгът само ще се заплита, ще обрасва с илюзии за “добро” (или “по-малкото зло”), без да се разкъсва.

  7. Делибалтова Says:

    Скоро гледах едно научнопопулярно филмче за масаите и защитата на лъвовете. Идеята беше да не избиват и последните лъвове, обещаваха им пари за изядения от лъвове добитък. Масаите казваха: ще се съгласим, ако преценим че е полезно за нас. Може да са прости пастири, но си имат нормално здраво общество от жизнеспособни хора.

    При нас е друго. Едвин Сугарев е описал ситуацията http://www.svobodata.com/page.php?pid=10876&rid=154

    Учудвам се на Шаркан, как не прави разлика между нормални, добре функциониращи държави и такива като нашата, които се самоунищожават, защото нещо им е сбъркано. Но не това е поводът да пиша. Важното е да споделя, че според мен нашата държава е сбъркана, защото сме я създали по сбърканите представи на болшинството ни сънародници. Може би е тръгнало от шепа социопати, заграбили властта, за да си присвоят достиженията на съзидателнте. Истински страшното е, че този начин на живот е единствената представа за повечето хора. Не се усещаме, че не по принцип държавите, а именно болна държава като нашата, е основана на паразитен светоглед. Впива се безжалостно във всеки, който произвежда, изгражда, твори. Не просто изцежда силите му, а сякаш неистово го мрази, подсъзнателно очаквайки защитната реакция. Такова отношение не е само държавна политика, а преобладаващ светоглед на населението, особено гласуващите за определени партии.

    Изцеждането на силите на съзидаващите е функцията на нашата държава. Истинската й цел не е преследване и наказване на престъпниците, защото те са единосъщни с нея. Това е тяхната държава, не нашата. В едно е прав Шаркан – ако я искаме, каквато ни харесва, ние трябва да си я направим.

  8. Шapкан Says:

    учудвам се на детинската вяра, че “някъде” има “правилни държави”.
    Има ги. В сънищата.

  9. Делибалтова Says:

    Шаркан, не е важно дали ще наричаме едно самоуправляващо се общество държава или анархия. Важното е да си го поставим за цел и да търсим възможности за постигането й. За мен предлаганият от теб начин е неясен и меко казано, съмнителен. Не искам революции.

    Много по-смислено ми изглежда изваждането на светло на Фонд Научни изследвания или заменките в Горския фонд. Всеки смел човек, който постави пред общественото мнение мръсните тайни на бившите ченгета и техните ортаци, всеки който застане на протест или се изкаже честно върши несравнимо повече от нашето патетично бъбрене.

  10. Шapкан Says:

    да, не е важно как ще наричаме нещата. Може направо да викаме на всичко “ку”.

    няма друг начин. Така стават промените.

    предлагаш постригване отгоре-отгоре. Корените на проблемите остават.

Leave a Reply