Yahoo and the telecommuting

Recently Yahoo started adopting a “no telecommuting” policy. Employees will be required to be physically present at the office. The company management believes that this will increase the team feelings and improve the productivity.

Some people, however, believe that the result will be the opposite. Imagine getting onboard with the promise that you will be able to work from home, and then having this opportunity revoked. Not a fair move, eh?… If I was a Yahoo employee, probably would send to the management (or maybe wouldn’t dare, but would like to) a letter like this:
Dear Management,

I completely agree with the need to improve the team interaction and boost the company creativity – and energetically support the measures in this direction. We must never forget that the team interaction and the creativity are what enables the company to make the money that pay our salaries.

Keeping this in mind, I would like to suggest some minor improvements to the plan. Please take them only as my attempt to further the noble goals of the company management.

Until now, I was working from home. Under the new rules, I will have to travel each day to the company and back. It will be great if the company assumes the travel costs, as avoiding them has been for a long time a part of the work conditions I value and love Yahoo for.

Also, I live a hour and half from the local Yahoo office. Thus, I will have to commute for three hours per day to go to work. These three hours have always been a part of my time Yahoo has allowed me to keep, and I signed with the company and worked for it happily with the thought of them. As Yahoo now takes them away from me, it might be honest to pay them as overtime.

Of course, Yahoo is not legally bound to do any of these. However, if it doesn’t, the company might be perceived by some employees as “cheating to its personnel”. This might in turn spoil the connection the employees of Yahoo feel to it, and to damage the team bondage and interaction and ultimately to decrease their creativity and productivity. I would very much like to avoid this development and to continue to see Yahoo as the best company to work in – one loved and supported by its employees.

I must add that these three hours are not simply a leisure. To be maximally energetic and productive when at work, I need to be rested. For this reason, denying them to me might decrease my ability to give to the company. Undoubtedly I will do my best to compensate for this, working even harder than before. However, some productivity downslide might be just unavoidable. As it is not caused by a slackness or a wrong move of mine, but by a company management decision I cannot (and should not) avoid, I strongly hope that this downslide will not reflect upon my remuneration.

The same is valid also for the worktime flexibility, provided by the telecommuting, that will be lost. Now I am able to choose my best and most productive hours and dedicate them to working for Yahoo. When I go to a fixed worktime, I will not be able to fit my schedule to my productivity. As with the commuting tiredness, this will inevitably reflect upon my productivity and resourcefullness, despite that I will happily squeeze myself even further to counter the downslide. And also, as this is not my fault but a company management decision, I will expect that the downslide will be accepted as natural and inevitable and will not reflect upon my remuneration.

I know that working from home will not allow me to use the now free cafeteria at the office, and accept it. Also, missing a new iPhone might be unpleasant, should I choose between this and telecommuting. However, all adults know that you can’t have your cake and eat it, too. It is a matter of being given a choice, or simply ordered to take whatever the superiors like for me. Honoring my choice will help me improve my contribution to Yahoo. Disregarding my choice might hamper my ability to contribute, even if I struggle more than before.

I am writing this with the strong desire to help keeping the employees morale and dedication high, and to achieve the maximal possible team interaction and productivity. Losing these might have catastrophical results in a sector like IT, where the competition is fierce and the talent is always in drastic shortage. I dedicated some of my best years to Yahoo, and would really love to see it flourish and prosper – and to make me proud of working for it.


(Hope the Yahoo Management will forgive my poor English. 🙂 )

8 thoughts on “Yahoo and the telecommuting

  1. Веси

    If only the managers of those giants were anything resembling reasonable people, I am sure they would have cared to listen. After all the employee is pointing them how they have made a bad decision that is going to decrease their profit.
    Ако мениджърите, на която и да е огромна компания, бяха разумни хора, биха послушали агрументите на фиктивния служител и биха си спестили намаляване на приходите вследствие на това им решение.

    Малкото мениджъри, които съм наблюдавала в действие, не държат да получават каквато и да е обратна връзка от подлежащите нива. И бизнес, които започва чудесно, се разкапва за по-кратък или по-дълъг период от време. Мисля като следствие на такива работни практики. Не знам защо не ги учат на принципа на обратната връзка в училището по мениджмънт.

  2. Иван

    Веси: в училището за мениджъри ги учат на едно основно правило – при подписване на договор да си осигурят добри бонуси. Просто и ясно. На кой му пука за бизнеса ако знае, че дори и да напусне има клауза (golden handshake) за едни добри пари.

  3. Karel Capek

    Being an employer it’s indeed perfect solution for you to put your staff functioning according to the strategy of telecommuting because this is a good way to pay less money. To make your employees to work from home (even if their homes are located hundreds of miles from your headquarters) is equal to the method of business optimization through outsourcing.

    However, if yor are not a manager or employer but an employee, you occures in a very bad situation. Because, staying at home (even hardworking ) you become little by little completely isolated from your professional society. Direct contacts with your collegues cannot be replaced by anything. A few years later you are ready to be only a uneployed guy and nothing more…

  4. Пешо

    не може да се прецени кое е по-доброто изобщо, може само за конкретен случай. За някои фирми може да е по-добре част от служителите да работят в къщи, за други не. А за конкретния случай си има отговорен, който преценява кой как да работи. Съгласен съм с Karel Capek, че работата в къщи те изолира – независимо с какви средства за комуникация разполагаш. От друга страна, при някои занаяти като програмирането изолацията е понякога плюс. Аз например трудно се съсредоточавам ако наоколо има хора.
    Относно това дали подобна промяна е честна – предполагам варианта за работа в къщи е просто възможност за служителите и им е обяснено, че фирмата решава дали и кога да им я предостави. Ако е така, няма нищо нечестно. Ако на служителя е казано, че той избира къде да работи, вече е нечестно. Но подобно нещо би трябвало да го има в договора.

  5. Karel Capek

    По принцип за една фирма е много полезно да е дислоцирана мащабно – да има множество “опорни точки” в най-различни части по света. Има една стара поговорка, която съм чувал да се казва на различни езици (затова не мога да фвърдя дали е английска, дали френска, или пък немска): “Не дръж всичките си яйца в една кошница!”

    Преди да създам настоящия си бизнес (в книгоздателския бранш), фирмата, за която работех (като програмист) имаше клонове и в Европа (Англия), и в Австралия, и в Индия. Има ги и досега. Макар и не особено крупна, това е една преуспяваща фирма – на нея и то тоя момент световната криза практически нищо не й е направила. Около половината от кадровия състав на фирмата, обаче, са телекомютори, и то не защото непременно съображението е, че телекомюторите са изключително изгодни за финансовото състояние на фирмата. Не! Причината е, че повечето от телекомюторите са китайци – от Хонг-Конг или Тайван – и те искат да живеят в родината си, продължавайки да работят за Фирмата. И Хонг-Конг и Тайван са скъпо струващи за живеене места и телекомюторите там, които работят по договори с Фирмата, съвсем не са й икономични – договорите се сключват най-вече съобразно икономическия стандарт по места. Но именно фактът, че тези хора са телекомютори ги прави много продуктивни (такова поне е мнението на Шефа на Фирмата).

    Оказва се, че работата с телекомютори е по-добро решение, отколкото да се поддържат клонове тук и там. С изключение на клона в Индия (където стандартът е такъв, че фирмата минава с осезателно по-малко финансово натоварване от разходите за труд), останалите клонове не са особено успешни. Въпреки това Шефът ги поддържа – той е един предвидлив и мъдър етнически германец. (Не бива да забравяме, че хората, които вършат производствената дейност на Фирмата може да са изрядни, но Фирмата трябва да РЕАЛИЗИРА, да продава тази продукция, а това става чрез ПРИСЪСТВИЕ в най-топлите маркетингови точки по света.)

    Това, което прави телекомюторите успешни е тишината и спокойствието, при които те работят – домашният уют наистина е много подходящ за съсредоточаване при намиране на програмистичните решения. Но телекомюторите наистина са социално откъснати: в средата, в която се намират (Тайван, Хонг-Конг) те нямата съществени професионални допирни точки, защото всичко, което вършат остава да циркулира между тях и Фирмата (която е в Канада). Това е лошо, защото ако се случи нещо фатално и Фирмата на Немеца загине, те почти нямат шансове да си намерят нова работа – както в обкръжението си в Тайван и Хонг-Конг, така и в Канада, от която практически са се откъснали вече доста отдавна.

    …А за един успешен професионалист, особено в сферата на софтуеъра, много е важно да си е осигурил тила – да може лесно да намери къде да иде, ако остане внезапно “на сухо”.

  6. Славо

    Като имаш работа с овце, не трябва да им даваш свобода, а да намериш овчар.

    По принцип бих се съгласил, че такава мярка е абсолютно грешна, но ако целта е свиване на разходи и персонал, не се изненадвам защо е направена. Приемете го като damage control а не просто опит за сплотяване на екипа.

  7. Karel Capek

    Телекомютингът е винаги нещо хубаво – както за работодателя, така и за “производственика”, – но той крие у себе си изкушението да се погазят при определени ситуации законите: когато телекомютингът е съчетан с аутсорсинг. И наистина: един филипински програмист, който работи за американска фирма, да речем, си вдига чуковете един ден и се връща на своите слънчеви острови, където може да се живее десет пъти по-евтино, при което изведнъж той се оказва богат човек, защото продължава да работи – по договор – за своя американски работодател, а живее при по-нисък стандарт. Работодателят е щастлив, защото плаща все пак по-малко: не му пука за осигуровките, които от този миг нататък стават лична грижа на филипинския му сътрудник (който може ако реши и да не ги плаща – негова си работа). Възнаграждението на филипинеца се смъква, казахме, и заради по-евтиния живот на тези острови.

    “Производственикът” пък е щастлив, защото си отива в къщи, където си е свикнал на всички порядки и обичаи на неговото общество. При това, както казах, той се оказва сега един “пропорционален богаташ” за Филипинските условия.

    Но филипинецът е провокиран! Провокиран е от самата Съдба: съдбовното птиче каца на рамото му и му изчуруликва: “Ти ще бъдеш невероятен глупак, ако започнеш да плащаш данъци на родните си Филипини! Знае ли те някой тук, че си телекомютър? Не! Тогава недей да бъдеш малоумник, ами се направи на ритнат!…”

    При което се отваря една – макар и малка – корупционна язвичка върху организъма на Филипинското общество.

    Да не забравяме, че не са малко и случаите, когато въобще не е нужно да се ходи във Филипините, Шри-Ланка, Тайланд, Индонезия или Индия, за да се скокне върху телекомютърската “корупционна спасителна сламка”. Човек може да си стои и в Щатите и да бъде телекомютър в някой съседен щат, пък да си се прави също на ритнат. Разбира се, като го гепят – а те го гепват накрая със сигурност, – му разкатават фамилията и затова тези експерименти вървят само с преместване някъде из латиноамериканските или южноазиатските ширини и дължини.


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *