Wearable computing… implantable computing?

Наскоро ми попадна поредната творба на един от любимците ми – Оливър Уайлдър:

http://geek-and-poke.com/2013/03/what-a-wonderful-world.html

Закачката, естествено, е с очилата на Гугъл. И те дори не са първата, а само най-гласовитата птичка от една наближаваща пролет – тази на „джаджите за носене“, ако ми бъде позволен този хулигански превод на израза “wearable computing”. Не говоря за строго специализираните джаджи, а за универсалните от типа на мощните смартфони.

Какво ще е приложението им? Наскоро гледах списъка на хардуера в Galaxy S4. Кафеварка и автоматично оръжие нямаше, но оттам нататък… Вярно е, водещият девелопер на Cyanogen Mod се махна от Самсунг, но не очаквам модерите да престанат да творят все по-удивителни неща. Като си помисля само какво може да се изцеди от джаджа, която има хем Bluetooth, хем IR, способен да управлява телевизори, хем сензор за движения на разстояние от екрана, хем мощен GPS, хем стабилна предна камера, през която да може да прецени дори дали гледаш филма или не, хем жироскопи и датчици за ускорение, хем възможност да следи кръвно и пулс… Днес в S4 – утре във всеки смартфон. Имам чувството, че ако седна дори само да записвам какви идеи ми идват, ще ми отнеме много часове. Пък надали съм най-изобретателната глава на света.

А интерфейсът на Гугъл очилата е за някои неща по-неподходящ от смартфон, но за други много по-подходящ. Ако искаш да играеш виртуален тенис на маса срещу колегата от съседната стая, смартфонът е много по-удобен за размахване като хилка, особено ако има жироскопи и датчици за движение. За пътешестване и пилотиране обаче очилата са без конкуренция. А и за виртуалния тенис са перфектната добавка към смартфона. Сега са на нивото на тъп телефон като богатство на хардуера и софтуера, но какво да очакваме след пет години? Или десет?… За трети неща пък е без конкуренция ръчният часовник (или гривна, ако предпочитате). Очила плюс две гривни с дистанционни сензори – пълна виртуална реалност.

(Една от мечтите ми е идентификационно устройство, направено наистина както трябва. На няколко пъти съм сядал да си пиша своеобразно RFC, но всеки път съм се отказвал, отчаян от безнадеждността на усилието си. А един съвременен смартфон с Bluetooth / IR е великолепна платформа за целта.)

И всичко това с цялото си богатство е все още wearable computing. А дотогава сигурно ще започнат да прехвърчат лястовички и от една следваща пролет, един нов „прекрасен нов свят“ – имплантируемите джаджи. Но него не ми се и започва да го обсъждам тук.

Че почна ли, няма да свърша скоро.

22 Responses to 'Wearable computing… implantable computing?'

  1. +0 Says:

    Идеите все ми идват с такива джаджи са все някак безполезни. Армия от микро квадрокоптери е една от тях. Да се захранват със слънчеви батерии, да могат да оцеляват на студ и влага, да са мулти-агентна система, наподобяваща примерно рояк оси, пчели или пък да бъде мислено върху поведение, което е най-подходящо в конкретния случай (това би била най-интересната част) , да населяват някои парк примерно. Е биха били чудесни пазачи примерно, но от тук започват дарк сценариите и употребата им за контрол.

  2. Кирил Says:

    Тези очила ще имат камери, а като се добави и манията на гугъл да знаят всичко за теб това се получава нещо което би докарало кошмари и на Оруел.

  3. Кирил Says:

    И затова ми е странно, че ти си един от хората, които им се радват.

  4. Шapкан Says:

    всяка “джаджа” в условията на този социално-икономически модел ще е “дарк” и “оруеловка”.
    (макар че днешният свят е коктейл от Хъксли и Оруел)

  5. +0 Says:

    Да, така е. С нож може да убиваш и да режеш хляб, но това не прави ножа “дяволско” изобретение.

  6. Кирил Says:

    Проблема ми е, че при тези технологии, както при телефоните се полагат много усилия, за да те шпионират. Може и да се направи така, че това шпиониране да се избегне. Например нали на почти всички телефони в Америка имаха руткит който те следи, не само какво пишеш(като например електронната ти поща и паролата), но и обажданията и това не беше защото имаше пропуск в системата, а беше специално създадено и закупено от отделна фирма. Както е тръгнало, с тези очила и часовници шпионирането вече ще прекрачи всякакви граници. Това ме плаши и то много.

  7. +0 Says:

    Кирил: Тази война няма край. Вероятно нейния край означава и цивилизационен такъв. Където има някаква социална система има някакви правила, подтискане, канализиране, в някакъв смисъл превръщане на “дивашкото” поведение в култура. Да, относително параметрите на всичко това могат да са различни при различните системи, но едно поколение и вече няма с какво да сравниш, вече е забравено, можеш само да четеш и да си представяш, но не си го живял, не знаеш какво е. Вероятно всичко това може да бъде интерпретирано и като война на индивидуалността срещу системата, а и по-много други начини. За мен обаче, която и от страните да победи в човека означава, че е дошъл края.И няма защо да се плашим от новите предмети, които ще идват. Преживяли сме и преживяваме атома и с добро и лошо, та едни цайси ли не можем. Можем само да си изберем един от двата лагера и да правим така, че тия предмети да служат на неговата страна.

  8. Шapкан Says:

    и кой от двата лагера?

    все пак, техническите нововъведения създават достатъчно предпоставки за други, по-дълбоки промени. И това е добре.

  9. Григор Says:

    @Кирил: Добри и лоши изобретения няма. Има добри и лоши употреби. Да, ако примерно оръжията в населението намалеят, ще намалеят и случаите на масови убийства с тях. Но истинското решение на проблема е здравната помощ за психически нестабилните хора. Защото убиват не оръжията, а хората.

  10. Иван Says:

    Технологията на очилата ме подсещат за една друга вариация на тази тема, която е вече демонстрирана като концепция:
    http://www.ted.com/talks/pranav_mistry_the_thrilling_potential_of_sixthsense_technology.html

    По същество тя представлява комбинирането на телефон с камера и малък прожектор.
    Вместо multitouch се използва разпознаване на истински жестове, в примерите това се подпомага с четири лепенки в различни цветове (на палеца и показалеца на всяка ръка). Заснемане на снимка става само със жест за “рамка”, показване на часовник с потупване на китката и т.н. Прожекторът позволява да се наслагват виртуално образи върху съществуващи предмети.
    Предполагам и преди сте виждали концепцията за виртуална клавиатура, която се прожектира върху равна повърхност, а натискането на клавишите се отчита от камера.

    Общо взето мнението ми за тази технология е същото като за “Multi-touch Interaction Experiments” на Jeff Han, когато я видях за първи път през 2006г. – Готина е, но вероятно ще мине поне десетилетие докато стане популярна. Е благодарение на Стив Джобс multitouch-а в момента е норма, но за съжаление шесточувство няма този късмет.

    Колкото до шпионирането… Мисля че някой от iтелефоните имаше функция, която правеше снимка при всяко позвъняване. Преди време имаше и скандал с гимназията в Пенсилвания относно лаптоп зареден със софтуер който правел снимки през вградената камера, снимали как студент яде бонбонки в дома си и го обвинили в употреба на наркотици.
    Това което искам да кажа е, че дори и сега телефоните могат да записват постоянно, ако не са в джоба през повечето време. Техническият проблем е по-скоро, че мобилните мрежи за пренос на данни (поне в щатите) са боклук и ще имат проблем да пренасят видеото на всички клиенти през цялото време. Е, WiMax/4G може да помогне малко в това направление.

    Ако искате филм за параноята на постоянното записване “Freeze Frame” (2004) е задължителен за вас. В него главният герой е оправдан за убийство и оттогава записва всеки момент от своя живот, за да си осигури алиби… Страхувам се, че така би изглеждало бъдещето за всички… if you have nothing to hide…

  11. Шapкан Says:

    аха, здравна помощ за нестабилни… а средата, дето поражда нестабилност? Дето не може без шпиониране, контрол, налагане на интереси и т.н. с всички (технически) средства?
    да бе, да. “По-добро не е измислено”.
    дрън-дрън.

  12. Григор Says:

    @Иван: А аз бях попаднал наскоро на случай, където един баща забелязал как лаптопът на дъщеря му (придобит по задължение от училището, в което тя учи) включва камерата по време за лягане вечер, и особено активно ако я засече, че се преоблича. Нишката довела до програма за отдалечено наблюдение, инсталирана на лаптопа от училището. Той си изказал възраженията – от училището отговорили: „Изхвръкне ли програмата, изхвръква и дъщеря ти“. Та се беше стигнало до съдене, обжалване и пак съдене, и до адвокати на ACLU намесени, докато училището признае, че практиката „може би не е била достатъчно обмислена и е позволявала злоупотреби“…

    @Шаркан: Една среда, дето „не налагаше шпиониране“ вече я пробвахме почти половин век. Оттук нататък приемам хвалби, когато видя похвалената система работила половин век другаде, без да даде лоши ефекти. Доводът „ама злата световна конспирация няма да го позволи“ ме впечатлява само като свидетелство доколко привеждащият го има връзка с реалността. Както казваше бабата от вица, „това комунизъма требе да не е наука – оти ако беше наука, щеха да са го пробвали първо на мишки“…

  13. Шapкан Says:

    пробвахте същия капитализъм, само че държавен.
    А за съществуването на анархически територии вече ти писах нееднократно – нападат ги с всички сили от всички посоки. На което ти подигравателно ме прати да си другарувам с конспираторите, понеже “държавата не е злонамерена”.
    Поставяш невъзможни условия, след което казваш: ето, не работи, проваля се.
    Т.е. търсиш си извинения да останеш на “по-малкото зло”.
    Типично класова позиция с елементи на демагогия.
    И ако още се съмняваш, че ставаш за политик – недей.

  14. Кирил Says:

    @Григор проблема ми е, че държавата като види, че някой е прострелян с оръжие, се обръща на другата страна. Например защо в училището( с лаптопа) има ли осъдени хора, защото те са извърлиши престъпление. За фразата „Изхвръкне ли програмата, изхвръква и дъщеря ти“ директора трябва веднага да бъде дисциплинарно уволнен и съден. Знаеш ли за продължението на историята?

  15. Шapкан Says:

    ха-ха. Тоя лаптоп все едно не може да бъде сложен в чекмеджето.
    На виц прилича.

  16. Григор Says:

    @Кирил: Уви, не знам продължението на историята. Но, пак уви, се съмнявам дали директорът е бил уволнен и съден. А би било редно да излежи някоя и друга годинка – по същество неговото е непредумишлено (?) участие в следене без съдебно разрешение и създаване на детска порнография. Не са точно неща, за които присъдите са леки.

    @Шаркан: Ако пък може и да използва детето лаптопа си, както е затворен в чекмеджето, изобщо няма да прилича на виц. Нали?

  17. Шapкан Says:

    е нали си ляга да спи това дете? За какво му е лаптоп, да сърфира в сънищата ли?

  18. Григор Says:

    @Шаркан: Ти прибираш ли в шкафа компютъра, преди да си легнеш да спиш?

  19. Шapкан Says:

    не е шкаф, а долапче.
    Иначе котката Мърмозетка ляга върху него, а вече не е от най-леките.
    Освен това го ИЗКЛЮЧВАМ.

    просто историята ме съмнява да е истинска (с всички значими факти и подробности). Макар да не изключвам и идиотско поведение на персонажите в нея.

  20. Иван Says:

    Може да става дума за същия инцидент.
    http://en.wikipedia.org/wiki/Robbins_v._Lower_Merion_School_District#Student_reactions

  21. Georgi Says:

    @Григор
    Не знам доколко е вярно, но в Гърция след Втората световна война са приложили за кратко анархистично управление. Имам някакви спомени и за Испания, ама там съвсем не съм сигурен. Не съм привърженик на анархизма, ама се сетих докато четях.

  22. the one with the truth Says:

    Докато не станете киборги като в „Стар Трек“ с чипове по цялото тяло и в мозъците, все ще искате още и още… А „още“-то все повече ще ви натиква в посока обратна на личната духовност и на естествеността…

    „1984“ е реалност поне от… 1984 г., мда… Но и „прекрасният“ нов свят е същото толкова налице. Добре дошли на Края на човечността и свободата… сами се съгласихте на лъжата… никой не ви е виновен…

    ~the one with the truth

Leave a Reply