Неосъзнатата красота

Често съм се сблъсквал с колкото естествен, толкова и странен феномен. Понятието за женска красота е хем уж едно и също за жените и мъжете, хем твърде различно. И от неразбирането на разликите понякога произтичат къде весели, къде неприятни недоразумения.

(Мъжката красота категорично отказвам да я обсъждам. Никога не е могъл акълът ми да побере какво в един мъж може да изглежда красиво и привлекателно. Нито пък купищата обяснения по въпроса са успели да ми помогнат. Случаят е безнадежден, зарежете го.)

Понякога се е случвало момичета да ме питат къде точно е разликата. Как да им обясня, като не съм сигурен как те виждат нещата?… Мога да пробвам, с всичкия риск да наприказвам куп глупости. Е, поне ще съм пробвал.

Останал съм с впечатлението, че повечето жени виждат само един аспект от женската красота – чисто външната ѝ част. (Включително тези, които си падат по жени – поне които познавам.) Колко правилно е лицето, колко гладка е кожата, колко съразмерна е фигурата. И, ама разбира се, колко е гримирана, костюмирана и разголена девойката… Не че за мъжете тези неща нямат значение. Имат. Но са само част от нещата.

Фактор е това, което жените наричат „пуска аванси“. Мъжете рядко са толкова наблюдателни, че да разберат, че става дума за съзнателна покана от страна на жената. За тях това просто влиза в общата ѝ красота, като неразделна и неотделима част. И ако изчезне, не им е ясно къде се е дянало и защо.

Силен фактор е личността – повечето мъже също не я осъзнават поотделно, или дори да я осъзнават, тя оказва голямо влияние върху преценката им за красотата на жената. Без значение, че различните мъже харесват твърде различни като личност жени – ако е подходящата личност, е някак несравнимо по-красива. Неясно точно с какво и защо, но определено и абсолютно неоспоримо.

Друг силен фактор е интелектът. По-комплексираните мъже могат да бъдат отблъснати от жени, които дават воля на острия си и дълбок интелект (и сигурно така е по-добре), но като цяло интелигентната жена винаги е несравнимо по-красива. „Грозната Бети“ е филмов персонаж – в живота ако ще да носите шини на зъбите и очила с дебели рамки, щом сте умна, предостатъчно мъже ще ви смятат за красива.

Фактор, по-силен дори от външността, е топлината и човечността. „Ледените кралици“ привличат само твърде странни и често шантави мъже. Същото важи за „принцесите на драмата“ и най-вече за различните породи харпии, без значение колко съвършени и привлекателни са физически. Една качествена секскукла е по-съвършена физически от всяка жена. Да, хич не е евтина, но е еднократен разход. При положение, че не вдига ежедневни скандали за нищо, с времето се изплаща. Докато благата и свястна жена е всичко, което е нужно на един мъж, за да е силен в живота – нормално е да е сияйна красавица за него, независимо как изглежда. В края на краищата, понятията ни за красота са оформени от еволюцията, с всички изводи от това.

Но може би най-силният фактор за мъжете в женската красота е нейната… неосъзнатост. Не зная защо, но момиче, което не осъзнава красотата си, е неотразимо. Мъжете са готови на всичко за него. Може би защото е антиподът и на принцесите на драмата, и на ледените кралици… Няма по-красиво момиче от това, което не се вълнува от красотата си.

Уф, разплямпах се. Накратко – момичета, бъдете красиви! 🙂

11 thoughts on “Неосъзнатата красота

  1. Петър Петров

    Дали не бъркаш “красива” с “привлекателна”? Примерно китайските порцеланови фигурки са красиви, но не са привлекателни. А едно момиче дори да не е красиво (според всички), може да е привлекателно. На такива им казмат, че “не са фотогенични” 🙂

    Reply
  2. Симеон В.

    Красива е, преди всичко, младостта. Много рядко (у нас, в България) съм виждал красиви възрастни хора.

    Reply
  3. Кирил

    Григор, проблема е, че изхождаш от твоята гледна точка. И за жалост някакси при нас се рекламират чалга певиците и се гледа само външността.

    Reply
  4. Вени Марковски

    Реймънд Чандлър:

    “Има блондинки и блондинки, пък и думата вече много се изтърка. Те всички си имат своите хубави страни освен може би изрусените до бяло, които са толкова блондинки, колкото и населението на Централна Африка, а пък по отношение на характера са меки като павета. Има дребни, миловидни блондинки, които гукат и чуруликат, и други — едри като статуи, които набързо те поставят на мястото ти с леденосиния си поглед. Или да вземем блондинката, дето те поглежда морно изпод мигли, мирише на хубаво, увисва ти се на ръката, а като я заведеш у дома, винаги е много, много уморена. Тя вдига, длан към челото си с такъв един безпомощен жест, ах, това ужасно главоболие, и на теб ти идва да я фраснеш, но все пак си доволен, че научаваш за главоболието, преди да си вложил в нея излишно много време, пари и надежди. А и номерът с главоболието е класически — оръжие, което никога не се изхабява и е не по-малко смъртоносно от камата на наемен убиец или отровата на Лукреция Борджия.

    Или сърдечната, винаги навита и пиеща като смок блондинка, на която не й пука как е облечена, стига да е визон, и къде ще я заведеш, стига да е в първокласно заведение с реки от сухо шампанско. Има освен това дребни наперени блондинки, които са ти добро другарче, много държат да платят своята част от сметката, винаги са лъчезарни и разумни, тренират джудо от деца и могат да метнат през рамо някой шофьор на камион, без това да попречи на основното им занимание в момента. Има и едни бледи, бледи блондинки, болни от анемия — не смъртоносна, но все пак неизлечима. Те са много отпуснати, движат се като сенки, едва-едва отварят уста и не можеш ги разбра какво представляват, първо, защото не изпитваш никакво желание, и, второ, защото все четат я „Опустошената земя“[1], я Данте, Кафка или Киркегард в оригинал. Такава една блондинка обожава музиката и като отидете на концерт на Нюйоркската филхармония, тя ви информира коя от шестте виоли изостава с четвърт такт. Тосканини също познавал, така че с нея стават двама.

    И най-накрая има разкошни парчета като за изложба, които надживяват трима главатари на гангстерски шайки, женят се за двама-трима милионери, прибират при разводите по милион на глава и накрая притежават бледорозова вила на Антилските острови, „Алфа-Ромео“ за градско ползуване с двама шофьори и цяла свита от поизвехтели аристократи, с които се държат мило и разсеяно, както застарял херцог пожелава лека нощ на иконома си.

    Мечтата на отсрещната маса не спадаше към нито един от изброените типове. Беше ми невъзможно да я класифицирам — неземна и чиста като планински поток, неуловима като цвета на водата му.”

    Reply
  5. Григор Post author

    Малко странно (и не много малко весело) ми е, че до момента под този запис коментират само мъже. 🙂

    Reply
  6. Петър Петров

    Слабата

    Кремче тук, кремче там.
    Мац по пъпка, мац по бръчка.
    Красотата е моята кариера.

    Сутрин спя, по обед изгрявам.
    Вечер трептя, нощем играя.
    Заслужено печеля възхита.

    Грим и мигли, коса и прическа,
    гърди и дупе, крака и ботуши.
    Коли покорно ме чакат да сляза.
    И аз ги радвам, умерено слаба.

    Когато сметката дойде накрая
    аз изпитвам досада.
    И паля цигара.

    Убивам детето във мен
    всеки път щом надигне глас да живее.
    Плачът удушавам, сърцето не трепва,
    то толкова свикнало е на болка.

    И отново съм внимателно
    красиво жизнерадостна.
    И твърдя, че съм щастлива.

    Reply
  7. Кирил

    Пак го прочетох и мисля, че можеше да споменеш и настроението – когато един човек е много по-привлекателен.

    Reply
  8. Кал

    @ Григор – възможно е да сме изгонили читателките на блога с тона в по-раншните диксусии… 😉

    Reply
  9. Григор Post author

    @Кал: Ще е много тъжно, ако такива теми и дискусии гонят читателките.

    Reply
  10. Снежа

    Аз съм женска… Но не съм красива. И по характера имам да поработя. А за мъжката красота мога да говоря доста. Но нещата сякаш се припокриват с казаното от Григор за женската красота.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *