Кипър, банки, европланове… и развития

Нали съм велик икономист, та се чувствам компетентен да разсъждавам на икономически теми. 😉

Банковата система на Кипър беше загазила от сума ти време насам. Въпросът беше откъде да бъдат намерени пари, за да бъде оправена. Не че е трудно – Кипър е загазил за десетина милиарда евро, капка на фона на нуждите на Гърция, да не говорим за италианските или испанските. Но и точно заради малкия размер на страната Евросъюзът я използва за опитно зайче във важен опит.

В дъното на съвременната финансова криза е един много прост факт, посочен десетилетия преди нея от Хеймън Мински. Когато вземането и връщането на заеми върви добре, малко по малко хората стават непредпазливи. Вземащите не мислят достатъчно добре дали ще могат да ги върнат – гонят лесната сума веднага. Даващите също не мислят достатъчно добре дали ще могат да си ги получат – гонят свръхпечалбите… В един момент вземателите масово стават неспособни да връщат дълговете си и настъпва дългова криза. Много взематели загубват собственост, много банкери фалират. На останалите им идва акълът и стават пак разумно предпазливи. За известно време напред.

Само че това правило включва един важен момент – безразсъдните трябва да понесат болезнена отговорност, иначе няма да се научат. Както тези, дето вземат безразсъдни заеми, така и тези, дето ги дават. И вторите много повече от първите, понеже не е луд който яде чуждия зелник. Отговорност дали даване на пари назаем е разумно, премислено и гарантирано носи този, който дава парите назаем. Така че дори ако вземащите безразсъдно заеми понесат най-тежка отговорност, в реалния свят безразсъдното вземане няма да спре. Ще спре когато спре безразсъдното даване.

Идеята е добра, но не е лесна на практика. Големите банки разполагат с огромни суми, тоест с могъщи лостове за влияние. А най-големите не можеш да ги пипнеш, понеже фалитът им би съсипал икономиката. Така че те спокойно могат да си позволяват да правят глупости в преследване на свръхпечалби – закъсат ли, ще бъдат спасявани с парите на данъкоплатците. И спокойно си го позволяват. И не се ли намери механизъм да бъдат държани отговорни, ще си го позволяват и занапред, носейки ни нови кризи. Защо не? Те само пият, сметката я плащаме ние.

В случая с кипърските банки Евросъюзът май потърси именно това – механизъм, чрез който да може да накара и най-големите банки да си носят отговорността и да не гонят печалби безразсъдно. И май го намери.

Кипърският план е средствата, нужни на страната, да бъдат набавени чрез данък върху банковите депозити. Тези до 100 000 евро няма да бъдат пипани – нещо повече, ще бъдат гарантирани дори за вложителите във фалиращи банки. Тези над 100 000 евро обаче ще бъдат обложени с еднократен данък от 30%.

От гледна точка на държавничеството, гарантирането на малките депозити е хитра идея. Депозитите на огромния процент от вложителите са в този диапазон. Като ги гарантира, правителството си спестява революция. В същото време, тези вложители са обикновено дребни. Нямат на практика никакво влияние върху банките – колкото и желание да имат да вкарат банковата система в пътя, тя просто няма да им обърне внимание. Масите подлежат на статистически правила, така че са лесни за манипулиране. И не могат да си позволят лесно да си изнесат депозитите извън наличната банкова система, така че нямат много избор.

Собствениците на големи депозити са тези, които могат да накарат банката да се съобразява с тях. Те обикновено са големи, така че думата им се чува. Също, обикновено са закоравели хитреци и не е лесно да ги манипулираш. Най-сетне, обикновено не им е проблем да си вложат парите на обратния край на света, така че не ги ли слушаш, се махат.

Какво може да направи една банка, за да ги успокои? Ако аз съм собственик на милионни депозити, с гаранция няма да повярвам на празни думи. Обещаваш ми, че няма да фалираш? Чудесно. Само че обещанията без гаранции са празен шум. Иди, купи от Дойче банк стопроцентова гаранция върху депозита ми, ще го вложа при теб. Иначе – кеф ми Дойче банк, кеф ми Манхатън Чейз, кеф ми Мицубиши Бенк Тръст… Ако очакваш, че ще ти поверя парите си, без да видя официален документ за гаранцията, значи живееш в някакъв друг свят и не ставаш за банкер. Как да посмея да ти се доверя, като не знаеш какво е нужно за доверие?

Ще не ще, съмнителната банка ще трябва да отиде и да купи гаранция. И то от елитна банка, защото ако очаква да повярвам на гаранция от някоя неизвестна офшорка, наистина не става за банка. Личи си и без микроскоп… Не само защото елитната банка в случай на нужда ще си изпълни гаранцията. А най-вече защото ще се погрижи да не се налага да я изпълни.

Какво ще направя, ако съм шеф на Дойче Банк и някоя кипърска банка дойде при мен да купи такава гаранция? Да им повярвам на усмивките, естествено, няма как. Да изпусна обаче на крака дошла печалба също не върви. Така че сигурно ще им продам гаранция – но срещу условието да контролирам всяко тяхно движение. И да имам право, тръгнат ли да правят глупост, да наложа вето. Познайте колко малко ми пука, че ако шефовете там не правели свръхпечалби, ще си загубели бонусите. Ама не искат така? Ми идете тогава за гаранция другаде. Току-виж намерите съгласен да загуби милиарди заради черните ви очи…

Затова в крайна сметка решението може да се окаже и доста добро, поне на първо време. Бъде ли отрязана възможността държавите да спасяват банките с парите на данъкоплатците, бъде ли прехвърлена отговорността на банките да си я разпределят помежду си на пазарни начала, спекулативното безразсъдство ще пресъхне буквално за една нощ. Точно както в Гърция трийсет години никакви наказания не можеха да накарат фирмите и магазините да издават фактури, тоест да регистрират приходите си – но когато се прие правилният закон, всички мигновено започнаха да издават фактури безотказно. (Ако някой не знае, законът е: ако не ти издадат фактура за покупката, имаш право да си я вземеш, без да я платиш.)

Какво ще стане по-нататък? Уви, не е лесно да се предположи. Възможно е банките да се окажат свързани с взаимни интереси дори повече отпреди, а това неизбежно ще намали конкуренцията между тях. Резултатът може да бъде и още по-силно влияние на банките над правителствата, и още по-безотговорно банково поведение. Но такива предсказания е добре да ги правят истинските икономисти.

Пишман икономистът си остава дотук. 🙂

43 Responses to 'Кипър, банки, европланове… и развития'

  1. Иван Богданов Says:

    Стамат се събуди, облян в студена пот и притеснен от банковата криза в Кипър и 25% -вия данък върху влоговете над 100 000 евро. След като се поосвести малко, Стамат се сети, че не притежава банкова сметка нито в Кипър, нито извън него. И се притесни още повече.

  2. Galarad Says:

    Не си го дообмислил, Григоре. Представи си, че си кипърски лекар, който е спестявал 20 години от приличната си заплата и има влог в размер 110 000 Евро. Поради каква точно причина той трябва да плати 30% от спестените за цял живот пари? И как в бъдеще ще вярва на която и да е банка, че няма да му откраднат парите?

    Друго нещо – въпреки, че банките в Кипър бяха затворени, клоновете на същите банки в Лондон и Москва бяха отворени и от там са изтеглени стотици милиони Евро. Тоест, едрия бизнес така или иначе ще се спаси в голямата си част. Тези, които нямат възможност да пътуват от Кипър до Лондон, или не знаят за тази хубава схема, ще понесат увеличени загуби, защото голяма част парите са изтеглени.

    Правилното беше да оставят закъсалите банки да фалират, или да бъдат спасени от Кипърската държава със заем от международните пазари – както направиха в САЩ с техните задлъжнели банки.

  3. Григор Says:

    @Иван Богданов: А ще се сети ли Стамат, че няма банкова сметка, понеже няма работа заради кризата? Ако да, има шанс да се замисли какво е предизвикало тази криза. И дали не е добре то да се случва по-рядко.

    @galarad: Изобщо не твърдя, че начинът на действие е справедлив към вложителите. Твърдя само че е ефективен в предотвратяване на глобални или държавни дългови кризи.

    Апропо, кое е по-справедливо към кипърския лекар – да плати 30% от спестяванията си (а те може да стигнат и 80%, между другото) или банката му да фалира и да изгуби всичко до стотинка?

  4. Петър Петров Says:

    Исландия каза:

    Well, that sounds like a pretty good deal. But I think I got a better one. How about I give you the finger, and you give me my phone call.

  5. Иван Богданов Says:

    да плати 30% от спестяванията си (а те може да стигнат и 80%, между другото) или банката му да фалира и да изгуби всичко до стотинка?
    А къде отиде защитата от ЕС на спестявания до 100 000 евро?

  6. Galarad Says:

    @Григор – ако влога му е 110 000 Евро, ще загуби само 10 000 Евро, защото влоговете до 100 000 са гарантирани.

    Ако не бяха гарантирани, по-справедливо щеше да е да загуби всичко, защото тогава е ясно какво се случва – доверяваш се на банка, банката фалира, край. В случая, едрия бизнес е защитен, дребния вложител е защитен, всички по средата са могъщо прецакани – не виждам справедливост

  7. Кал Says:

    Гръцкият закон за фактурите КЪРТИ. 😀

    Като не става със сила, да пробвам с акъл и народопсихология, м?

  8. Зелен Бетон Says:

    Това, че Кипър послужи като лабораторна мишка за хирурзите от европейския финансов ОАРИЛ, е добро наблюдение.

    Ама каква мишка само, а! Хубава, охранена, няма да сдаде богу дух при първото забиване на скалпела… но пък и достатъчно малка, за да няма риск да се разрита и да съсипе операционната 🙂

    Изниква ми обаче въпрос: защо експериментът не беше извършен ПРЕДИ интервенцията върху значително по-големия гризач, Гърция.

    Заради европейската (пък и глобалната) версия на байтошовото „снишаване“ (сакън да не стреснем пазарите, може пък и да се размине)? Заради вярата в жизнеспособността на големия гризач (има да режем, има и да остане)?

    Според мен хронологията е такава не по финансови съображения. А и действията бяха предприети не толкова като върху лабораторна мишка, колкото като върху потенциален преносител на зараза. Просто от политическа (по-точно – геополитическа) гледна точка намесата в Кипър стана наложителна именно сега. И основните цели са политически, само средствата са финансови. А финансовият лабораторен експеримент е бонус, в смисъл максимално оползотворяване на ситуацията.

    Григоре, не знам дали е коректно според правилата на блога ти – но за да не изписвам всичко и тук, ето един линк: http://www.webcafe.bg/id_1989605185_Kipar:_kogato_atovete_se_ritat_ (ако е некоректно, сори, изтрий този абзац).

    И още нещо ми идва наум: любимецът на цял народ Дянков май или е бил наясно с графика за развитие на лабораторната дейност, или пък има силна счетоводителска интуиция. Ако данъкът върху депозитите не беше вече въведен у нас, днес той щеше да срещне значително по-голяма съпротива от дребните вложители. От друга страна, изпреварващото въвеждане на този данък опази собствениците на големи депозити от страховитата кипърска 30-40% балтия (а можем да предполагаме предимно кои/какви са тези собственици в България). Та не знам дали трябва да потупаме бившия главен счетоводител на държавата по умната главица или да му пишем още една черна точка…

  9. Кирил Says:

    Добре ще е да кажеш какво е положението с банките в нашата страна, защото имам чувството, че нашите банки са по-големи кожудери от американските банкстери и европеиските бюрократи, но просто не сме толкова богат народ.
    Според мен тази тяхна мярка ще се отрази само и единствено на средната класа в Кипър. Те ще платят най-много. А тези които са давали кредитите сигурно си държат парите на сигурно и се смеят на балъците, които са прецакали.
    На мен ми е странно следното – в ЕС прости ти вземат от парите. Което е много опасен прецедент и честно казано не виждам разлика между този „данък“ и кражба. И в двата случая резултатът е един и същ. И просто обезсмисля държането на пари в банка, защото утре никой не може да ни даде гаранция, че няма да вземат по 1 000 или 10 000 лева или колкото им хрумне от нашите сметки. Имам и лошото чувство, че както е тръгнало, скоро никой няма да иска да има пари и веднага ще гледа да купи нещо с тях – я земя, я злато, я нещо друго.

  10. Иван Says:

    Едно малко уточнение. Да наистина се проведе експеримент, но той не беше толкова чист, колкото някой може да си представи от написания по-горе материал. Ето първата новина на която бях попаднал http://www.dnevnik.bg/evropa/2013/03/16/2023924_grajdanite_na_kipur_sa_v_shok_sled_obiaviavaneto_na/ .

    Първоначалният план е предвиждал отнемане на 6,75% за депозитите под 100’000 евро. Едва след бурната реакция на общественото мнение, “експериментаторите” бяха принудени да не пипат законно гарантираните влогове до 100’000.

    Колкото до лекарят с 110’000, понеже сумите до 100’000 са гарантирани, то тогава само сумата над тях би следвало да се обложи с 30% данък, тоест (110’000-100’000)*30%, но честно казано нямам представа дали приетата сделка в действителност работи по този принцип. Във всеки случай, това което ще стане е раздробяването на капиталите чрез shell компании.

  11. Григор Says:

    @Петър Петров: Исландия можеше да ги го позволи. Кипър не може.

    @Иван Богданов: В какво се изразява тази защита на ЕС? За пръв път я чувам.

    @Galarad: Чак пък едрият вложител да е защитен – не ми се вярва. Но в случая ударението е не на кой е защитен и дали е справедливо, а дали предотвратява бъдещи банкови безразсъдства, които да доведат до нова дългова криза.

    @Кал: Според мен просто в един момент нуждата нещата да се случат истински е натежала над съпротивата срещу тях, която се е грижела да се случват неистински.

    @Зелен Бетон: Според мен по времето на гръцката криза съпротивата на банките още не беше превъзмогната достатъчно – все още не-банковите лобита не бяха осъзнали достатъчно как банките ги изсмукват, и не се бяха организирали за обща съпротива. Затова в Гърция бяха взети решения, които да угодят на банките, въпреки че те са виновните. Допринесе и фактът, че вложенията в Гърция са предимно германски, а тези в Кипър – предимно руски.

    За Дянков – той май така и не успя да прокара данъка върху влоговете. Да не говорим, че този данък щеше да е смешен като размер и приходи, Дянков с него просто се пишеше моден. Категоричният отказ на Бойко да има нещо общо с него за в бъдеще почти реабилитира ГЕРБ в очите ми…

    @Кирил: Банките ни са абсолютно по-големи кожодери от кои ли не. Но мисля, че не си прав в преценката за ЕС. Те не вземат от парите – само налагат мерки, чрез които поне част от вложителите да си получат поне част от парите. Без тях нормалното положение би било и двете големи кипърски банки да фалират, плюс вероятно някои от по-малките, и никой вложител да не получи и стотинка обратно. И най-вече без банкерите да понесат отговорност за лакомията си за бонуси, която фалира банките им и остави вложителите без парите им. Да, държането на пари в банка, която не е дала реални гаранции, че ще се държи отговорно, става рисковано – именно това е целта. То е единственото, което ще накара банките да се държат отговорно. Точно както гърците приложиха единственото решение, което можеше да накара магазинерите да издават фактури.

    @Иван: Да, определено първоначалните планове хич не бяха чисти. Само че бяха сметка без кръчмаря. А после се оказа, че на кръчмаря му е писнало от мошенически игрички и има своя сметка… Дали ще има раздробяване на капиталите чрез shell компании – би могло, но ако банките се държат отговорно, не се налага. А е неудобство, така че вкарването на банките и банкерите в пътя може да се окаже по-лесният и реален вариант.

  12. Blago Cvetanov Says:

    Прекрасен текст! Пиши по-често! Всеки път с удоволствие чета написаното от теб !

  13. Galarad Says:

    НЕ знам защо мислиш, че отнемайки то депозитите ще се предпазиш от бъдещи банкови безрасъдства. Те не се правят от тези, които депозират…

  14. Григор Says:

    @Galarad: Прав си, банковите безразсъдства не се правят от тези, които депозират.

    Само че тези, които депозират, депозират когато вярват на банките. Ако престанат да вярват на банки, които не са взели мерки да не правят безразсъдства (например като са поискали от някой да си заложи парите заради тях, срещу това да ги контролира какво вършат), според мен нещата ще се подобрят.

  15. Трезвен Says:

    Аз съм напълно съгласен с Петър Петров. Именно от такива уроци хората се учат истински и настъпва промяна. Германия в момента е дисциплинирана, защото вече близо век помни вкуса на хиперинфлацията. Дори ние каквите сме улави ни държи влага. Колкото по-голяма е била грешката, наказанието идва с нея правопропорционално. Ще си пращаме 5-6 години едни на други консерви- никой няма да умре от глад. Но по-добре ще е така.

    Затова най-добре чувалите с боб, леща, картофи в мазето и рестарт на комютъра. Ние в България сме го преминавали, те да не са нещо повече? Истината е, че запада е разглезен. Не за хляба си ги е страх, а за айпада, плейстейшъна и билета за гластънбъри. Също както и Лагард го беше казала- трудно ми е да съчувствам на малките гърчета, по ми е жал за малките негърчета в африка, свряни по 10 на чин.

  16. Прасунсен Says:

    Григоре, данъка върху депозитите го прокараха, даже вече го изпитахме лично.
    А Иван Богданов имаше предвид, че всички депозити в ЕС до размер от 100000 евро са гарантирани. Така че ако банката фалира, лекаря със 110000 депозит наистина бизагубил само 10000.

  17. Григор Says:

    @Прасунсен: Ще споделиш ли в какъв размер е данъкът? На колко голям влог примерно колко ще е данъкът?

    За гарантираните депозити – кой е длъжен да ги гарантира? Защото помня ясно, че в първоначалните варианти на плана за Кипър подобна гаранция нямаше. Кипърците не са се счели за обвързани с европейските закони, и германците са ги задължили да гарантират влоговете, за да им дадат пари, или аз пропускам нещо?

  18. Пешо Says:

    за да се нормализира системата е необходимо само нещата да се върнат като в доброто старо време – никакво спасяване, никакви гаранции на депозитите. По-високите печалби вървят за ръка с по-висок риск. Спасяванията и гаранциите тотално изкривяват картината, защото риска изчезва (прехвърля се върху всички) и основна движеща сила става алчността. Всеки собственик на пари трябва сам да носи отговорност и да си управлява риска. Може да си застрахова влога (т.е. да плати на друг да носи риска, след като оцени надеждността на застрахователя) или да вложи парите в консервативна банка с ясна собственост която не кредитира рискови операции и сама не участва в такива. Може и да вложи част в по-рискови операции и да спечели (или загуби) повече. Така всеки собственик е обратна връзка, която влияе на поведението на системата.
    В днешната система обратна връзка няма, и тя закономерно е неустойчива.

  19. Иван Says:

    @Григор,
    Дянковия данък не е върху влоговете, а върху лихвата от тези влогове (всъщност става дума само за срочните влогове, безсрочните и разплащателните сметки не се облагат). Ако имаш 100лв и лихвата ти е 5%, ти трябва да “спечелиш” 5лв от нея. Дянков идва и взима 10% от тази печалба, тоест 0,5лв. По същество този данък намалява лихвения процент върху влоговете. Още по-интересното е, че тези суми не трябва да се плащат от вложителя и той не трябва да ги попълва в данъчната си декларация, те се удържат и плащат автоматично от банката.

    Иначе съм съгласен със забележката на @Galarad, както и с твоята. Безразсъдствата се правят от банкерите, а тези които влагат пари при тях го правят когато им вярват. Големият проблем обаче е, че всички банки работят по един и същи начин навсякъде. Световните пазари са така оплетени и свързани, че не можеш да оцелееш ако не правиш каквото правят всички други. (В този случай банките изгоряха заради вложението в derivatives от Гърция.)

    Накратко, вложителите ще спрат да вярват на банките като цяло. И мисля, че това е видно в реакциите на пазарите в момента.

    Може да се окаже че експериментът в Кипър е произвел искра. Дали ще направи малък фишек и ще взриви целия барутен погреб, ще покаже бъдещето.

  20. emo Says:

    Всъщност всички масово са забогатяли с пари взети на кредит, а някой са заделили част от тях в депозити.
    Включително лекаря който е спестил 110000Е – взимайки тлъсти хонорари от клиенит които са ги платили, защото примерно са забогатели прекомерно взимайки кредит който не могат да върнат

  21. Кирил Says:

    @Зелен Бетон аз до колкото разбрах това е данък – вземат го от теб и отива в държавата“. Не разбирам как се отразява на сметките на голямите вложители. Вярно, че парите от държавният бюджет отиват в техните джобове и сметки…

    @Григор за ЕС наистина си прав. Но аз не видях ОТНОВО нито един от хората направили тази мизерия да е накзан. Отнесоха го хората които спестяваха и някой друг руснак – не хората които са направили мизерията, не хората които теглиха кредити и сега не могат да ги платят. Но за гаранцията на банка – аз не виждам как ще разбереш коя банка се държи рисково и коя не? Даже и да има някоя която се държи рисково, тя ще направи и невъзможното за да те излъже.
    Мисля, че гаранцията за 100 000 евро идва точно от ЕС. Нали при нас започнаха слухове, че Първа инвестиционна банка е пред фалит и по новините го „отразиха“. И дойде един официален представител на европейският съюз и каза „забравете банка да фалира в ЕС“ и веднага всички млъкнаха. И нали ЕС реши всички влогове до 100 000 евро да са гарантирани?

  22. Иван Богданов Says:

    Виц – Един поляк казал на един кипърец: “Сега ще видите какво е Русия и Германия да си ги мерят на ваша територия”

  23. Григор Says:

    @Кирил: Кипърската Лаики банк ще фалира, това се знае. За наказването – да, банкерите засега не са наказани, но и поне няма да могат да се измъкнат с пълни бонуси, както често е ставало. Пък от кипърците си зависи дали ще натиснат правителството си да ги вкара в затвора, или не.

    За рисковото държане – като цяло се смята, че големите банки от сорта на Дойче банк се държат по-нискорисково. И е доста вероятно наистина да го правят, защото в тях са парите на най-големите акули. Тези, дето идват и казват: „Ще вложа при теб два милиарда, но искам мой представител да има пълната информация за начинанията ви.“ Или дори „Имате ли банка, която да е чисто неинвестиционна, за да си вложа парите в нея? Ако не, сори, отивам при конкуренцията ви.“ Така че такива банки са доста по-надеждни от примерно Лаики банк. Не могат да си позволят да фалират така лесно като нея.

    Истински ги държи обаче механизмът на гаранциите. Тръгнат ли Лаики банк да фалират, ако са купили гаранция от Дойче банк, Дойче банк трябва или да се бръкне в джоба си за бая милиарди, или да фалира и тя. (Респективно, ако тя е купила гаранция от друга банка, на опашката за фалитите се нанизва трета, евентуално още по-голяма банка, и т.н.) Пък най-големите банки не обичат нито да се бъркат за милиарди, нито да фалират. Така че ако някой поиска да им купи такава гаранция, ще трябва да разреши на техен представител право на вето върху решенията си за инвестиции и прочее. И банковата система, ще не ще, ще стане малко по-стабилна.

    @Иван Богданов: :))))

  24. Маркуча Says:

    Григоре, в текста ти има (поне) две грешни постановки: първо, тия които дават «безразсъдни заеми», не са повече от ония, които взимат. Това по принцип са банките и са средно една на 100000 от глава на населението. Ако броиш само кипърските — една на 270000. Ако си искал да кажеш нещо друго или пък не съм ти разбрал мисълта, уточни. Второ, проблемът им не беше лоши кредити, а че имаха много гръцки ДЦК. Трето, ония лоши хора с много мръсни пари си ги изтеглиха от чужбинските клонове, които за разлика от кипърските не бяха затворени. В крайна сметка ще го издухат по-заможните кипърци, а не руските мафиоти.

  25. Григор Says:

    @Маркуча: Проблемът е не дали тези, които дават, са повече от тези, които вземат. Проблемът е чия е вината – на които дават или на които вземат. В случая е на които дават.

    Проблемът на гръцките ДЦК е че са именно лоши кредити. От банкова гледна точка мръсните пари са добри точно колкото и чистите, така че в тях няма нищо съсипващо системата и водещо до дългови кризи, само по себе си. И целта е да дойде акълът на, тоест да го издухат, именно по-заможните кипърци – руските мафиоти знаят достатъчно добре тези неща.

  26. Любомир Сирков Says:

    Наистина, хубаво би било системата постепенно да се пренастрои така, че във всяка една ситуация, и за добро, и за лошо, все по-засилваща се роля да има личната отговорност (а всеки друг, по-размит тип отговорност евентуално да допълва, а не да замества, личната отговорност).
    При схемите за гарантиране на банкови депозити проблемът е, че от една страна от икономическа гледна точка, никак не е безспорно дали това само по себе си е добра идея – а от друга страна, в ЕС, отчасти и поради чисто политически съображения, през последните години се върви към едно все по-нарастващо повишаване на гарантираната сума…
    Евродирективата от 1994 г. (Directive 94/19/EC) първоначално предвиждаше всяка страна-членка да въведе гаранция върху ПОНЕ 20 000 евро от депозит – после сумата беше повишена на 50 хил. евро, днес вече тя е 100 хил. евро… Според оценките, при това ниво (от 100 хил. евро депозитна гарантираност), 95% от вложителите са напълно защитени.
    Дали това е добре или зле? От една страна, така банките като цяло са предпазени от внезапни панически тегления от страна на множество вложители… От друга страна обаче, не е много добре, когато почти цялото население (95% от него) на практика бива приучвано да НЕ носи отговорност за финансовите си решения.

  27. Григор Says:

    @Любомир Сирков: Не съм съвсем съгласен. Влагането на пари в банка е само част от финансовите решения на хората. Но е ключова за нивото на инициативата в икономиката – ако нямаш сигурност в съхранението на парите си, нямаш стимул да ги изкарваш. Затова негарантирането на парите е по-вредно от гарантирането им.

    Също, ако трябва да тегля паралел с непаричното имущество, въвеждането на органи за опазване на имуществото на хората (полиция, следствие, съд и т.н.) би трябвало да не е много добре, защото почти цялото (да не кажа цялото) население на практика бива приучвано да НЕ носи отговорност за имуществените си решения. По същия начин би трябвало да са не много добри идеи продажбата на храни в магазините (хората се отучват да не носят отговорност за снабдяването си с храна), здравеопазването, образованието и т.н.

  28. Любомир Сирков Says:

    Григор, при всички положения, когато и банките, и техните вложители, имат законово гарантирана една подобна “сигурност” (на депозитите), това поражда и у едните, и у другите едно “безстрашие” пред лицето на риска (и ги лишава от точната и реална преценка за риска).

    Например, банките като цяло щяха да имат едно много по-предпазливо поведение, ако знаеха, че депозитите на техните вложители НЕ са гарантирани (чрез съответните законово въведени изисквания). Същото, и дори в още по-голяма степен, важи и за поведението на самите вложители: те също щяха много повече да внимават къде точно влагат парите си.

  29. Любомир Сирков Says:

    Просто ситуации от типа “Ако печеля, печеля главно аз – а ако загубя, губят главно останалите”, никак не е добре да се поощряват.

  30. Пешо Says:

    @Григор – това, че негарантирането на парите било по-вредно от гарантирането им хич не е така. Точно гарантирането е една от основните причини всички вкупом да спрат да мислят, защото уж някой бди над тях. Ако нямаше гаранции, нямаше да има големи вложения в банки склонни да отпускат заеми, които очевидно не могат да бъдат върнати. Гърция нямаше да е в криза, защото потока от неподлежащи на връщане заеми към нея щеше да секне много преди размера на заемите да се превърне в нерешим проблем – просто парите щяха да се оттеглят от банките, които кредитират ненадеждни длъжници.
    Ако на някоя твар и притъпиш инстинкта за самосъхранение, тя няма да просъществува дълго. Чрез фалшивото чувство за сигурност което създават, гаранциите играят точно тази роля.
    Затова и трябва да се премахнат. Разбира се това не може да стане изведнъж, но може да стане плавно в рамките на няколко години – гарантираната сума периодично да се намалява, докато спадне примерно до 5 или най-много 10 000.

  31. Маркуча Says:

    @Григор, да де, с тая подробност, че ЕС отказа да спасява кипърските банки с аргумента, че там били основно парите на разни руснаци. За гръцките ДЦК няма да споря, но според моето разбиране загубата за банките дойде от опрощаването на гръцки дълг, контролираното от ЕС и МВФ м/у другото. Тъй че в известен смисъл кипърците имаха причини да искат пари от Европа. (Отделно твоята логика за банките и идеята да търсиш по-виновен ми се виждат неправилни, но едва ли ще постигнем съгласие по въпроса. Просто като изядеш зелника, а не върнеш зелник и половина, ти вземат къщата — и на всичкото отгоре се подписваш, че си съгласен. Питай американците. В същия пословичен дух — гъз глава затрива, важи за всички.)

  32. Григор Says:

    @Любомир Сирков: Според мен реално гаранцията не променя нищо. Защитени са парите на дребните вложители, които така или иначе не са в позиция да накарат банката да се съобразява с тях. Не са защитени парите на едрите вложители, които са в позиция да карат банката да се съобразява. Така че ефективният натиск върху банката от клиентите ѝ на практика няма да се промени от тази гаранция. Също, истинската информация коя банка е реално надеждна и коя не я имат пак предимно едрите вложители – дребните могат или да си държат парите под дюшека, или да идат в най-близката банка като овчици на заколение. Така че гаранцията не променя и реалните възможности за информирано влагане. Затова мисля, че в конкретната реална ситуация предимствата далеч надхвърлят недостатъците.

    Иначе за поощряването на ситуациите съм напълно съгласен.

    @Пешо: Същото. Сериозно ли очакваш някоя банка да ти рапортува тръгнала ли е да отпуска големи рискови заеми или не, ако си обикновен гражданин?

    @Маркуча: Аргументът е вярно, че беше този, но не ми се вярва да е истинската причина. И търся не кой е по-виновен, а кой е по-отговорен всичко това да се случи – иначе рискувам, когато тръгна да търся механизми за предотвратяване на подобни случки, да впрегна каруцата пред коня.

  33. neuromantic Says:

    Абсурдно е малък вложител да преценява големите инвестиции на банките. Затова е направена и гаранцията. Не разбирам как едни простички правила положили основите на чистия капитализъм се проектират от едни хора при всяка възможност върху всеки възможен казус. Философията на риска е интересна, но не всички хора са еднакво информирани рационални агенти. Няма смисъл да се правят паралели между офшорни и национални банки. Влоговете у нас са гарантирани чрез класически икономически принцип – застраховане. Има фонд, в който банките депозират годишно вноски – част от капитала им. Държавата не гарантира просто ей така, от любов към народа. Иначе банките можеха да сложат лихва по депозитите и 50%. Що не, ако нещо се прецака ще плати държавата. С такова впечатление останах от коментарите. Над определена сума обаче гаранция няма. А бейлаута на фалирали банки е един друг вид гаранция, политическа предимно и не съвсем легитимна.

  34. Любомир Сирков Says:

    @neuromantic: Ти твърдиш, че „Влоговете у нас са гарантирани чрез класически икономически принцип – застраховане” – обаче самото създаване на въпросния фонд (за гарантиране на влоговете) е направено НЕ на доброволен (пазарен) принцип – а по административен ред (със закон). И основните параметри на този фонд (както размерът на гарантираните влогове, така и вноските, които банките плащат) също са определени по изцяло административен път. И са фиксирани в закона (т.е. не се влияят от никакви пазарни механизми). В момента всяка банка у нас плаща една еднократна „встъпителна вноска” (1 на сто от регистрирания си капитал) и ежегодна „годишна премийна вноска”, равна на 0,5 на сто от общия размер на влоговата си база за предходната година, определена на среднодневна основа. ОК, вноската по някакъв начин е съобразена с размера на влоговата база – а съобразена ли е с кредитния портфейл на съответната банка – не.

  35. Любомир Сирков Says:

    Виждам, че Григор се безпокои да не би да „впрегне каруцата пред коня”…
    Наченки за това вече има.
    Григор, ако наистина смяташ, че „безразсъдното вземане ….ще спре когато спре безразсъдното даване” [на пари назаем], ти вече си поставил поне част от каруцата пред поне част от коня…
    Защото реално нещата стоят по точно обратния начин: никой не може насила да ти даде пари назаем – без преди това ти сам да ги поискаш, писмено, по надлежния ред. Т.е. докато има кой да иска пари – ще се намира и кой да му дава. Докато има търсене (на кредити) – ще възниква и съответното предлагане (под най-различна, банкова и извънбанкова, законова и недотам, форма).
    Затова реалната промяна в посока към известно стабилизиране на нещата е възможна само по такъв начин: колкото се може по-голяма част от днешните потенциални кредитоискатели (независимо дали са те физически лица, фирми или държави) съзнателно да се откажат да бъдат такива.
    Това е обществено-политическият избор, който трябва да направим (ако искаме да постигнем поне някаква стабилност). И е по-добре да го направим съзнателно и отрано (за да не ни се налага в някакъв бъдещ момент да го правим панически, рязко и отчаяно).

    Когато няма „искащи” (пари назаем), няма да има и „даващи”.

    Разбира се, това изисква едно огромно пренастройване на най-разнообразни лични и обществени потребителски навици… Това изисква съзнателно „деконсумативизиране” на цялостното мислене и действие на основната маса днешни „активни консуматори” (и съответно пренасочване към нов тип продуктивност – не непременно от индустриален тип).

    Първи наченки на една такава тенденция има – те се виждат в разните движения на „downshifting”, “simple living”, (ако говорим за повлияните от англо-саксонската култура) „родови имения” (при повлияните от руската култура), и т.н.

  36. Григор Says:

    @Любомир Сирков: Ако не знаеш пословицата „не е луд който яде чуждия зелник – луд е който си му го дава“, винаги рискуваш да кажеш нещо, което весели околните.

  37. Маркуча Says:

    @Григоре, Любомир Сирков по същество е прав, никой не ти тика парите в ръцете, ти сам решаваш, че имаш нужда от кредит (дали е така, вече е друг въпрос). Кандидатстваш, евентуално ти връчват договор, четеш или не четеш на собствена отговорност, ако ти отърва — подписваш и връщаш с лихви. Случаят с Кипър обаче просто не беше такъв.

  38. Григор Says:

    @Маркуча: Мен са ме учили, че не е е луд който взима парите и бяга, а който си дава парите на такива дето бягат с тях. По една съвсем проста (и смея да кажа съвсем либертарна) причина – няма как да очакваш държавата или там който да ти подсигури светът да е коректен към теб. Налага се ти да си правиш сметката на кого да вярваш.

  39. neuromantic Says:

    Любомир Сирков, аз теоретичен проблем не виждам в казаното от теб. Ето, ти си юрист, можеш да предложиш поправки в закона тъй че в оценката на една банка да се включва и кредитния портфейл. Тъй като това означава големите банки да плащат повече, поради по-силното им лоби, такава поправка вероятно няма да се случи. Но без никаква защита очевидно рискуваш рецесия. Без сигурност никой няма да държи парите си в банка, оттам ще намалеят кредитите за бизнеса, банките ще са принудени да вдигат лихвените си проценти за да привличат хора, ще се въвличат в излишен риск и става един омагьосан кръг. Чиста пазарна свобода може и да звучи много хубаво, но е съществувала само при първите заселници в Щатите с техните малки затворени общности. В глобален (и сложен) свят като днешния очевидно няма как да мине без държава. Хаосът на чистата еволюция не е много подходящ за съзнателни същества… Ако пък искаш да премахваш нуждата от кредити минаваш малко в сянката на анархията, където се подвизават и онези хора, мислещи че фондовата борса служи само за спекула, а тя е нищо повече от кристализирал капитализъм, създаден, разбира се, чрез административни актове. Малко се обърквам, кой за какво се бори.

  40. Любомир Сирков Says:

    @neuromantic: Наистина, както казваш, човек се обърква кой за какво се бори…

    Например, Григор от една страна твърди:
    “Отговорност дали даване на пари назаем е разумно, премислено и гарантирано носи този, който дава парите назаем” – и в същото време пак той напълно одобрява „гарантирането на малките депозити” и го нарича „хитра идея”.

    А то какво правят, реално, вложителите в банките? На практика именно те са тези, които „дават”, те правят точно това: дават свои пари назаем на една банка!
    Така че в тези неща, ако предварително не ти е съвсем ясно за какво точно се “бориш”, много лесно изпадаш сам в противоречие.

    Например, ти самият разсъждаваш така: „Без сигурност никой няма да държи парите си в банка, оттам ще намалеят кредитите за бизнеса, банките ще са принудени да вдигат лихвените си проценти за да привличат хора, ще се въвличат в излишен риск и става един омагьосан кръг.”

    Ти говориш за „сигурност” – само че такава една “сигурност”, която бива “гарантирана” на едно определено равнище (и в един определен обхват), на практика води до повишена НЕсигурност на едно друго, и то по-високо равнище (и в по-широк обхват).

    Смисълът на лихвата е именно в това – че размерът на лихвата по принцип о
    тговаря на размера на риска. Лихвата, когато се определя на пазарен принцип, служи именно като информация за размера на риска. Независимо дали става въпрос за лихви по кредити, или за лихви по депозити, размерът на лихвата би трябвало да зависи от размера на риска. А когато на един вложител в банка ти му гарантираш депозита, за него вече рискът престава да има такова значение – и няма да е никак чудно, ако този вложител вземе и си премести депозита от по-нискорискова в по-високорискова банка. Защо да не го направи? Напротив, в такава ситуация (при гарантиране на депозитите) е логично вложителят да направи именно това!

    И какво получаваме накрая, когато същото бива направено не от един вложител, а от голяма маса вложители? Получаваме, че на практика едно иначе уж безупречно доброжелателно действие (гарантирането на депозитите) е довело до НЕдобър резултат (защото е пренасочило депозити от банки с по-нискорисково поведение към банки с по-високорисково поведение)!

  41. Григор Says:

    @Любомир Сирков: Имам си един любим фейлетон – „Бюрократа и Акулата“ – от Владо Булатович-ВИБ. Цитирам по памет:

    – Как преживявате в днешните времена, Акуло?
    – Боря се за равноправие.
    – Тоест как така?!
    – Много просто. Казвам на хамсията: „Опитай се да ме глътнеш“. Тя се опитва и не успява. После аз се опитвам и успявам…

    Същото важи и за „неолибералната“ икономическа логика. Тя би работила наистина в свят, в който вложителят със сто лева влог има същите ресурси и икономическа и обществена мощ, както най-големите банки наоколо. За добро или лошо, нашият свят не е такъв.

    Точно същото е и положението с размера на лихвата като точно съответствие на размера на риска. Ако беше наистина точно съответствие, банките нямаше да могат да печелят. Те реално печелят от разликата между размера на лихвата, който остава за тях, и размера на риска, който те носят.

    Съответно в реалния свят банките се опитват да оставят за себе си колкото се може повече от лихвата, а да прехвърлят колкото се може повече от риска върху вложителите си. Нищо лично, просто бизнес. Тъй като имат много повече ресурси от дребните вложители, успяват да го направят. (С едрите вложители, които имат ресурси, сравними с техните, обикновено не успяват.)

    Затова и обществото се нуждае от мерки, които да защитят дребните вложители, точно както се нуждае от полиция, която да защитава гражданите от организираната престъпност. В едно изцяло индивидуалистично общество полиция няма да има, а хората ще се бранят срещу престъпните банди с личното си оръжие. И естествено ще се провалят, защото престъпниците ще ги нападат по много срещу малко граждани, и ще са инвестирали повече във владеенето на оръжието и грабежа от гражданите, които си изкарват хляба с други неща. Съответно, гражданите се организират по някакъв начин, за да имат полиция – примерно в държава… Е, защитата на влоговете е същото, като приемането на закони за защита на собствеността и назначаването на полиция, която да я пази.

  42. neuromantic Says:

    Аз казвам само че самите банки имат интерес да застраховат депозитите за да дадат сигурност и на себе си и на клиентите си. Дали това ще стане административно или с частна инициатива няма значение конкретно за принципа на гаранцията, но неизбежно ще се случи (частни фондове има). Не съм казвал че схемата е съвършена. Но ако последвам логиката ти че гаранциите преливат депозити от по-нискорискова зона към по-високорискова, то липсата на гаранции ще доведе до обратното действие – пари в зоната с нулев риск, под дюшека. И друго. Може би помниш случая с ПИБ и бг мама. Използвайки колективния разум на мамата можеш лесно да ликвидираш конкурент с някой банк рън… Освен това практиката не показва масово преливане на депозити към най-агресивната банка. Особено агресивна тя не може да бъде заради регулациите.

  43. Любомир Сирков Says:

    Григор, няма как да защитиш всички – и от всичко. Сега, ще кажеш: ама аз и не искам това, аз искам само най-дребните вложители да бъдат защитени. Да, обаче на практика се получава така, че ти тръгваш да защитаваш уж само “най-уязвимите” – а резултатът накрая е, че вече цялата система става уязвима.

    Как се получава това?
    Ами много просто: като въведеш веднъж едно уж разумно „изключение” от общото правило, практиката показва, че това уж само „изключение” има навика да се разраства, и разраства, и разраства … докато в един момент се превръща по-скоро в „правило” (и измества основното и наистина важно правило).

    А правилото би трябвало да е ясно: даваш ли пари, взимаш ли пари – щом ти го правиш, трябва именно ти и да си носиш отговорността!

    А вместо това какво се получава: въвеждаме нови и нови изключения, изключения, изключения…
    В случая с гарантирането на депозитите се получава именно това: почна се с размер 20 хил., покачиха го до 50 хил., днес е вече 100 хил. евро. Т.е. „изключението” непрекъснато се разраства. Докъде? Докога?

    Големите (големите финансови институции) ги спасяваме, защото били големи – а дребните ги спасяваме, защото пък са дребни. Остава да започнем да спасяваме и средните – защото са средни… (щото нали „средната класа” била „най-важното”, и нали малкият и средният бизнес също бил „най-важното”, без което не можело…).

Leave a Reply