Един съвременен герой

Става дума за Едуард Сноуден – бивш служител на Националната агенция за сигурност на САЩ. Човекът зад изтичането на информация, което огъва уебсайтовете на „Уошингтън Поуст“ и „Гардиън“ пред последните две седмици. Повече за него можете да научите от обширно интервю и представяне в „Гардиън“.

Ако някой не е в течение – оказва се, че през последните няколко години NSA е склонила към пълно сътрудничество на практика всички големи американски ИТ фирми. Съдействието им се изразява в предоставяне на агенцията на информация за техните потребители, без никаква нужда от съдебно решение или други документи. Програмата, която осигурява това, се нарича PRISM.

Колко информация предоставят? Ако се вярва на техните декларации от последните дни, не са и чували за подобна програма и подобно съдействие. Ако се вярва на изпуснати признания – ами нищо особено, това-онова за отделни потребители, задължително не американски граждани. Ако се вярва на първите документи, изнесени от Сноуден – пълната информация (с изключение на самото съдържание на телефонните разговори и на е-майлите) на всички телефонни разговори или пращани е-майли от не-американци.

Но това се оказва не всичко. Впоследствие той публикува още документи – очевидно за да даде на всички нас възможност да видим реакцията на фирмите и NSA на първите му документи, и да си преценим дали да им вярваме по принцип. От последващите документи се разбира, че всъщност агенцията май е имала пълен и неограничен пряк достъп до абсолютно пълната информация, включително съдържанието на разговорите и е-майлите, на абсолютно всички фирмени клиенти, американци или не – и ги е опрахосмуквала ежедневно до последния бит.

Ще ми е трудно да събера на едно място всичката изнесена информация, дори накратко. Много нещо е изнесено в интервюто от линка по-горе. Още повече има в сайтовете на двата вестника и в коментарни статии по въпроса. Ако някой нито разбира английски, нито има кой да му я преведе – нека ми пише, ще се опитам да направя каквото мога.

Ако обаче трябва да сумирам накратко: всяка ваша информация, която сте решили да поверите на американски ИТ фирми, с почти пълна сигурност вече се съхранява (и) на сървърите на NSA. В списъка на сътрудничещите ѝ фирми влизат, освен другите: Microsoft, Google, Skype, Yahoo, Facebook, Verizon, PalTalk, YouTube, AOL, Apple…

… Добре. Предупреденият е въоръжен. Само че да си дотам да знаеш, че комуникацията ти се следи и записва, не е истински достатъчно. Истински достатъчно е да имаш алтернатива, която не се следи и записва. И тази алтернатива няма да ни я предостави държавата, държавата е заета с друго. Трябва да си се потрудим да я има ние.

В тази връзка, в момента тествам Jabber сървър на моя машина. Не зная дали ще успея да го настроя да работи пълноценно; щом стане (дано), ще го отворя за публично регистриране. Обмислям сериозно възможността да пусна и pod на Diaspora, но за него не зная ще издържи ли наличният ми хардуер – ако някой сисадмин със свободна душа помогне със сървърна мощ, ще съм му благодарен от сърце.

Не съм герой като Сноуден. Но ето че мога да направя нещо мъничко за свободата ни. И мисля, че това ме задължава да го направя.

24 Responses to 'Един съвременен герой'

  1. Чарли Паркър Says:

    Съгласен, Сноуден е герой на едно интернет поколение.
    Това, което мен ме притеснява много, е мълчанието най-вече у нас, и то не от медийна, ами от потребителска гледна точка. Великобританското и американското общество вече се взривиха.
    Към скандала с IT фирмите е добре да се добави и скандала от два дни преди това с потребителите на телекома Verizon. Там става ясно, че със специално съдебно нареждане, Verizon от април месец е бил задължен да доставя лични данни за потребителите на същата NSA. Става дума за телефонни номера, времетраене на разговора, дата, час, и местонахождение на провеждането му. 🙂 Два скандала в пакет, сиреч.

  2. Григор Says:

    @Чарли Паркър: Мълчанието у нас е за да не се подсетим какво ни чака с обединяването на ГДБОП и ДАНС.

    Между другото, чуват се дискретни подшушвания, че предоставяните данни не са включвали само това. В смисъл, че с мълчаливото затваряне на очите на Verizon NSA са изсмуквали и всички останали данни за разговорите. Каквото и да рече това… И същото се твърди и за споразуменията с ИТ фирмите.

  3. Личната неприкосновеност е мъртва « De Libertate Iuris Digitalis Says:

    […] Една идея по-оптимистичен и предлагащ някаква алтернатива е този пост на Григор Гачев. […]

  4. emo Says:

    Нашето правителство 2008 нали купи IBM Blue Gene/P дали точно следенето на интернет не е му е основната цел… едва ли ще ни кажат?
    Мисля че е на разположение на министерството на транспорта и комуникациите…

  5. Иван Says:

    Когато скандалът придоби популярност, първото нещо което си помислих беше “Какво ново има в тази новина?”.

    Ето ви една статийка от 2011 година. Дългичка е но си струва. (btw мисля че обвиненията срещу този издайник отпаднаха).
    http://www.newyorker.com/reporting/2011/05/23/110523fa_fact_mayer?currentPage=all

  6. Григор Says:

    @emo: Съмнявам се. Blue Gene/P има много изчислителна мощност, но не толкова голям капацитет за съхранение и обработка на данни. За следене на Интернет трябва обратното. Клъстер от няколко десетки до няколко стотици сървъри за данни би бил подходящо решение и би струвал сигурно една десета от цената на айбиемското желязо.

  7. Христо Христов Says:

    все едно пък някой си е мислил че информацията му не се следи от всички които имат достъп. Трябва да си доста наивен, за да си мислиш че си защитен

  8. Григор Says:

    @Христо Христов: Например 99.5% от хората.

  9. Любо Николов Says:

    Проблемът на така наречените кукловоди е там, че те не са нормални хора. Или са елементарни хитреци, докопали се до властта, или са рафинирани “гении на злото”, живеещи в свой собствен свят. И затова реакциите на нормалните хора често ги изненадват.
    Социалната психология отдавна разработва различни игрови модели на човешките реакции в екстремни ситуации. Един от тези модели е “Дилемата на затворника”. Описана съвсем накратко, тя е такава: на затворник е предложен почти сигурен начин за групово бягство. Но гаранция няма. Ако бегълците бъдат заловени, наказанията ще бъдат жестоки. От друга страна затворникът може да спечели подобряване на положението си, ако се откаже от надеждата за бягство и издаде организаторите. Какво ще избере?
    Социалните психолози твърдят, че огромното мнозинство от хора биха избрали да издадат другарите си. Това се смята за непреклонна истина, също както навремето у нас – догмите на марксизма-ленинизма.
    Но разказват, че босовете на Уолстрийт многократно разигравали тази ситуация с живи пионки – секретарките си и други подчинени. И се оказало, че резултатите са съвсем различни – повечето хора държат на човешкото в себе си, дори с риск да загубят много.
    Разказах всичко това, само за да се върна към началото. Реакциите на хората се диктуват от понятия като чест, съвест, солидарност, съпреживяване и тъй нататък.
    И слава Богу. Така малките камъчета могат понякога да блокират огромните бездушни механизми на невидимата тирания…

  10. Григор Says:

    @Любо Николов: Действията на Сноуден ме плашат в едно отношение. След тях е сигурно, че разните „служби“ ще започнат старателно психопрофилиране и пресяване на кандидатите за работа в тях, за да намалят вероятността за нов Сноуден. Като знам колко е напред психопрофилирането, вероятно ще успеят, и утечките ще намалеят. Но това е дребният проблем.

    Истинският проблем е, че почти всички „издайници“ са хора, мотивирани изцяло или в голяма степен от човечност и отговорност пред народа. Като отсяват хората с такъв психопрофил, службите ще започнат да назначават предимно или дори само абсолютните боклуци, продажници и издайници.

    От една страна, това сериозно ще намали реалната им ефективност – на практика всички големи и успешни шпиони в историята на човечеството са ръководени не от финансови, а от идеалистични мотиви. Това ще ги тласне към все повече „попълване на отчетността“ – арестуване на набедени престъпници и нарушители, за да се отчете бройка, и разпалване на шпиономания и страх. Този филм вече сме го гледали, в СССР през 1930-те.

    От друга страна, повечето боклуци и хора без съвест в тях много бързо ще изкривят работата им към безотговорност, измамничество и безскрупулност. А след някое и друго десетилетие, когато се издигнат по стълбицата, тези хора ще превърнат службата си в тайна, всесилна и безотговорна преторианска гвардия. Какво ще се случи после с управлението историята го е показвала много пъти.

    И ме е страх, че този процес вече е в ход. Като гледам как непоколебимо гьонсуратстват и служби, и корпорации, и президент в САЩ – това няма как да е резултат от ден или два. Процесът е текъл поне едно десетилетие… Ако американците не вземат спешни мерки, последствията и за САЩ, и за света като цяло вероятно ще са катастрофални, и то не в дълъг срок.

    … В някакъв сайт бях забелязал под една статия по въпроса един злобен коментар: „Мистър Сноуден, кажете си ясно, че сте враг на държавата ни!“. Под него имаше нечий отговор: „Единствено докато тя е враг на народа си.“ Мисля, че тези двете изчерпват темата докрай.

  11. Жилов Says:

    @Любо Николов
    Уолстрийт експериментът и дилемата на затворника, така, както си я описал, предполага, че хората се познават и са част от обща среда, от група. Резултатът би бил друг, ако ситуацията опира до това да се довериш на съмнителен непознат – какъвто е варианта с дилемата на затворника, който познавам аз.

  12. Любо Николов Says:

    Григоре,
    Първият абзац от репликата ти странно съвпада с нещо, което писа вчера моят “Луцифер”:
    “Не ми е работа, но ГДБОП отива “в дебрите” на ДАНС за … профилактика. Има средства и методи за профилактиране, които са оправдани и се прилагат само в контекста на контраразузнавателните агенции. След като премине … профилактиката, нищо не пречи ГДБОП, или каквото там остане от нея, да бъде изведена от ДАНС като самостоятелна структура или, което е по-разумно – обратно в МВР, при криминалната полиция. Просто дойде и време на ГДБОП за … СМЕРШ “

  13. Григор Says:

    @Любо Николов: И аз точно това предполагам. ДАНС е като цяло подбрана гвардия на Алексей Петров, с всички следствия от това. Не е реално да се очаква гвардията на мафиотите да не пресее и прекрои всички анти-мафиотски служби в държавата, ако има възможност. А в момента е очевадно, че я има.

    А твоят „Луцифер“ или е абсолютно безпардонен и тъп гьонсурат, или (струва ми се доста по-вероятно) интелигентен съмишленик с чувство за черен хумор. Не мога да си представя да не знае какво са представлявали трите СМЕРШ (военната – подчинена пряко на Сталин, воевноморската – на Гладков и в крайна сметка на Кузнецов, вътрешната – на Берия) и каква роля всъщност са изиграли.

  14. Любо Николов Says:

    По-скоро ми прилича на интелигентен юберменш.

  15. Любо Николов Says:

    Макар че… знам ли? Антипропагандата е тънка игра.

  16. Зелен Бетон Says:

    Като чета, се сещам за три неща:

    Първо, започва да се вижда колко значим е ФЕНОМЕНЪТ „-ЛИЙКС“ – най-вече с това, че всеки следващ Брадли Манинг ще има все по-малко угризения, преди да разкрие поредните мръсни тайни. Асанж позаглъхна, но свърши чудесна работа. Уикилийкс може никога повече да не хвърли подобна информационна бомба, но все повече се увеличават тези (и организации, и отделни хора), които могат да го направят – и по-важното: биха се решили. Асанж „повлече крак“, дето се вика. И си заслужава паметника. Още не, разбира се, но някой ден… когато стане ясно колко значим процес е отприщил.

    Второ, властта (най-общо казано) всячески се опитва да вкара нещата в познатия шаблон на шпионажа и държавната измяна. Понятията обаче се променят. Не става дума да си се заклел във вярност на страната си и да си нарушиш клетвата; хора като Сноудън са се заклели в името на определени идеи и принципи, и са били лоялни – докато не са осъзнали, че всъщност са съучастници в престъпление. Тоест, другата страна те е измамила още с текста на клетвата: тя реално никога не е възнамерявала да спазва тези идеи и принципи, под които ти е дала да се подпишеш. Което всъщност обезсилва самата клетва. А е нормално човек да откаже да изпълнява невалиден договор.

    С две думи, става ясно, че да служиш на страната си не е непременно същото като да служиш безпрекословно на тези, които я управляват.

    И трето: технически средства сигурно има достатъчно да се записва и архивира всеки звук и знак от електронните комуникации на планетата. Как обаче СЕ ОБРАБОТВАТ такива обеми от информация?

    Явно не от хора, а машинно, сиреч огромната част от пресяването се прави по някакви алгоритми. Не ми се мисли обаче какво може да стане, ако в някой от тези алгоритми се промъкне грешка. Или се модифицира негласно и умишлено. Или ако просто се скапе нещо. Дано да не доживея да го видя нагледно…

    Между другото, хванах последните минути от участието на Тома Томов при Ризова и Митко Цонев в бТВ. Томов очевидно е убеден, че ВЕЧЕ живеем в света на Оруел. Толкова убеден, че чак се сепнах. Защото е един от най-ерудираните и опитни български журналисти и за да заяви нещо толкова категорично, значи има защо.

  17. Иван Says:

    @Зелен Бетон,
    Няма нужда информацията да се обработва. Когато някой човек привлече вниманието, тогава започва ровене в архивите, за да се извлече всичко свързано с него. Може да става дума както за терорист (например бостънските) но може да става дума и за политически опонент или лидер на движение. В последния случай някоя снимка или непремерена приказка може да съсипе авторитета му, много преди да стане известен.

    Кой беше казал “Дайте ми 5 реда написани от най-честния човек на света, и ще намеря за какво да го осъдя на смърт”….

  18. Краси Says:

    @Григор, напиши ми писмо какъв хардуер ти е необходим. Имам малко излишна оперативна памет и твърди дискове + процесор.

  19. Григор Says:

    @Краси: Уви, трябва ми колокирана мощност. Хардуер и аз имам, но нямам средствата да го колокирам.

  20. Никола Says:

    Попадна ми ето този интересен линк за тези, които искат да излязат от досега на PRISM:
    http://prism-break.org/

  21. the one with the truth Says:

    Това не е нова информация, още преди години по-мъдрите схванаха, че интернет търсачките са всъщност системи за индексиране на съдържанието с цел… следене на населението чрез следене на това, което населението САМО избира да публикува в Интернет.

    Щом можеш да намериш ПОЧТИ всичко чрез търсене във ферми за генериране на лично съдържание, като F(BI)acebook, YouTube и т. н., просто е прекалено лесно да се досетиш, че „безплатното“ им ползване има своите „скрити“ недостатъци. В YouTube например има кой знае колко милиони и милиарди видеоклипове и пак е още „безплатен“ (т.е. ви трябва само компютър, заплатена сметка за връзка с Интернет, уеббраузър и знание и желание да се посети интернет адреса на YouTube, за да го ползвате), но никой не си задава въпроса ОТКЪДЕ се печелят парите за издръжката му? От реклами — да, бе, половината хора ползват приставки като AdBlock, за да не виждат безмозъчните реклами на Google AdSense! Тогава откъде идват парите за техническата поддръжка на сървърите на уебсайтове като YouTube (т.е. тези на Google, откакто те закупиха YouTube) и кой плаща на екипа на YouTube, за да го „поддържа“ работещ и да го „развива“??? Отговорът е повече от очевиден — от бюджета на NSA, който май не се знае от който и да е от обикновените американци-данъкоплатци, с чиито данъци уж се финансират всички държавни агенции, министерства и т. н. държавни органи на САЩ!

    Щом още от началото на зараждането си, проекти като Google, YouTube, Facebook и т. н., имат като мото „да индексират цялата информация“, то тогава е много наивно да се смята, че те още поначало не са финансирани ИМЕННО за целите на тайните служби, за които Интернет е просто най-добрият проект за самопрофилиране на населението ВЪОБЩЕ.

    Ще дойде време, когато хората ще разберат, че Интернет отдавна се е превърнал в чудовище, което повече вреди на човечеството, отколкото да му помага… Дотогава се наслаждавайте на малкото останала полезна и вярна информация в Интернет, защото в последните години с масовизацията на Интернет много падна и „средното ниво“ на качество на съдържанието в него (или пък самият Интернет омръзна като технология на хората и се превърна в нещо като гигантски виртуален клозет-отдушник за (дез)информационно изхождане, като че ли най-вече поради общо разочарование от обществените строеве на Земята и информационно пренасищане на отделния човек с прекалено много информация поради Интернет)…

    П.П. Интересно е дали фондация „Уикимедия“ (т.е. и сървърите на различните Уикипедии) също влиза в списъка на доносниците-сътрудници на NSA, при положение, че според информацията, публикувана на нейните страници ( http://meta.wikimedia.org/wiki/Help:Legal_issues_for_editors ), сървърите ѝ са предимно на територията на САЩ и са под „закрилата“ на тоталитарните закони на САЩ… Ако е вярно, това означава, че IP-тата на всички, които някога са писали в Уикипедия, си кротуват спокойно в базите от данни на NSA, наред с информацията, която е въведена от тези IP-та в Уикипедия и сродните ѝ проекти… Да се надяваме, че не е така, но предвид тенденцията, въобще няма да се учудя… 😐

    ~the one with the truth

  22. Валентин Says:

    Съдържанието, което потребителите публикуват (обърни внимание – публикуват – т.е. правят достъпно публично), го публикуват доброволно. Тоест те са искали точно това – да го публикуват. Дори и на най-глупавите им е ясно, че съдържанието, което публикуват ще бъде достъпно не само до тайните служби, а и до службите, които не са тайни и изобщо до всички, които имат желание. Обаче точно това е целта на публикуването на информация – да бъде достъпна от всеки, който пожелае.

    Ако не желаете нещо да бъде тайна – не го публикувайте.

    Ако не желаете вашият IP адрес да се вижда в списъка с редакциите – ползвайте прокси. А може и да не редактирате Уикипедия – това го правите доброволно. И съдържанието, което създавате го публикувате доброволно при съответния лиценз.

    Проблем е обаче това, че много хора си мислят, че “личните съобщения” във форуми и социални мрежи са наистина “лични” – тоест само получателят и подателят могат да ги видят. Но с развитието на образованието (технологиите отдавна а развити, но липсва компютърна грамотност сред хората) все повече хора ще ползват силна криптография за да се защитават от престъпниците (включително и от държавите – те започват да стават все по-голяма заплаха за собствените си граждани).

    Който не иска да му четат кореспонденцията – да ползва силна криптография – PGP, Bitmessage, Jabber и т.н.

  23. Валентин Says:

    Ако желаете нещо да бъде тайна – не го публикувайте. (По-горе сложих едно излишно “не”).

  24. the one with the truth Says:

    @Валентин:

    „Ако желаете нещо да бъде тайна – не го публикувайте. […]“ — По този въпрос сте абсолютно прав и не твърдя обратното…

    Грешите обаче по другите точки…

    Как очакваш да си „сигурен“, че не те следят и записват автоматично? Не можеш, защото САМИТЕ алгоритми за криптографска защита… са дело на разузнавателните служби (обикновено на САЩ) или на подчинени на тях университетски или независими изследователи на финансова хранилка?!? Поинтересувай се и ще видиш, че е ТОЧНО така! Щом те са създали тези алгоритми за „защита“ още преди години, и щом още преди години разпологат с хиляди суперкомпютри, които са минимум с 30 години напред от технологична гледна точка в сравнение с всичко, което е налично на публичния пазар днес, мислиш ли, че тези „защити“ отдавна не са разбити от самите им автори чрез употребата на тези суперкомпютри и техните свръхсекретни и свръхнапреднали собственически (анти)хакерски софтуери?!? Разбира се, че СА разбити — затови и алгоритмите са дадени за публично ползване, защото от ВОЕННО-ПРОМИШЛЕНИЯТ КОМПЛЕКС (и тайните му нечовешки шефове) вече знаят, че тези криптографски механизми НЕ представляват НИКАКВА заплаха за тях и могат да се разбият за секунди или минути чрез суперкомпютрите, които притежават!

    „Съдържанието, което потребителите публикуват (обърни внимание – публикуват – т.е. правят достъпно публично), го публикуват доброволно. Тоест те са искали точно това – да го публикуват. Дори и на най-глупавите им е ясно, че съдържанието, което публикуват ще бъде достъпно не само до тайните служби, а и до службите, които не са тайни и изобщо до всички, които имат желание. Обаче точно това е целта на публикуването на информация – да бъде достъпна от всеки, който пожелае.“

    Уви, това не е така, познавам мнозина, които въобще не вдяват този тъй важен аспект на ползването на Интернет…

    П.П. Jabber/XMPP и сървърите-посредници (т. нар. proxy-та) също не са никакво решение, тъй като повечето от тях СЪЩО се държат и са измислени от (пара)държавните служби, че и от частни групировки (не, че има особена разлика между двете групи, освен по това кои лапат повече от държавните бюджети от данъци и кои са под по-голяма държавно-военно-полицейска защита).

    За да не се следят хората с прекалено свръхразвити технологии, трябва да изчезнат всички такива технологии, както и писмените източници, които описват как да се направят, сглобят и ползват… Но това явно вече отдавна не е вариант, щом даже кученца на NSA като Google почнаха да пускат балони за „безплатна безжична връзка с Интернет“, които да образуват РЕШЕТКА около Земята!?!… Времето на полу-свободното ползване на Интернет е към залеза си… уви, Интернет вече е предимно оръжие за пропаганда, дезинформация и (тайно) подслушване/записване, а не удобна технологична „помощна ръка“… Жалко, беше полезен, но май времето му изтича с всеки изминал ден, защото колкото повече информация се блъска в него, толкова по-невъзможно става да се ползва ефективно от обикновените граждани без използване на уебтърсачки, всичките от които са вече в режим на авто-цензура, и то от няколко години насам… R.I.P. Интернет…

    ~the one with the truth

Leave a Reply