Използване на случайни числа за предотвратяване на „индианска нишка“

Един от методите за фалшифициране на избори е известен като „индианска нишка“. Използван е успешно във всички избори в България за последните 20 години. Тук описвам начин как може да бъде осуетен.

Методът изисква добре контролирана популация, която да даде под контрол гласове за посочен „отгоре“ кандидат. Същността му е проста: влизащият да гласува предварително донася със себе си попълнена бюлетина. Получава от изборната комисия „своя“, в тъмната стаичка я скрива в джоба си и пуска в урната предварително попълнената. Като излезе от секцията, представя непопълнената бюлетина от комисията. Манипулаторът попълва непопълнената бюлетина и я дава на следващия от „индианската нишка“ да гласува.

За да се предотврати подобно нещо, при гласуване съгласно сегашните правила върху бюлетината се поставят два печата. Първият при даването на бюлетината на гласоподавателя, преди влизането в „тъмната стаичка“. Вторият – след излизането от нея, при пускането на бюлетината. Затова за да се реализира „индианската нишка“ е нужна една бюлетина за начало. Има два варианта. При първия вариант е нужно да бъде купен (или сплашен) човекът, който държи първия печат – той трябва тайно да подпечата и изнесе една бюлетина. При втория вариант е нужно да бъде купен (или сплашен) човекът, който държи втория печат – за да си затвори очите при първия от „нишката“, че първият печат не е поставен. (При втория вариант после в урната ще има една невалидна бюлетина, която обаче няма да промени съществено изборния резултат.)

Идеята е заобикалянето на контрола чрез допълнителна бюлетина да бъде осуетено, като вместо или успоредно с първия печат (който е еднакъв за всички бюлетини) върху бюлетината се поставя уникален идентификатор, който е различен за всяка бюлетина, и се удостоверява вместо или успоредно с втория печат. Това обаче създава трудности, тъй като потенциално позволява нарушаване на анонимността на гласуването. Например използването на печат, който увеличава числото си с единица при всяко подпечатване, би позволило да се проверява гласът по поредността на гласувалия. Ако печатът не е толкова уникален (например има само едно число), това ще увеличи нужния брой допълнителни бюлетини (от една на десет), но няма да спре напълно възможността за „индианска нишка“.

Тази възможност може да бъде спряна, като върху бюлетината се вписва (или напечатва) случаен уникален идентификатор, генериран на момента. Генерирането му може да става по най-различни начини – чрез програмка за компютър или смартфон, хвърляне на зарове и т.н. Върху бюлетината може да бъде вписван на ръка или разпечатван по някакъв начин. След излизането на гласоподавателя от „тъмната стаичка“ се удостоверява дали идентификаторът е същият (ръчно, по електронен път или т.н.). Тъй като идентификаторът е случаен и информацията за него не се запазва след пускането на бюлетината в урната, рискът от използването му за идентифициране на гласа е на практика нулева.

24 thoughts on “Използване на случайни числа за предотвратяване на „индианска нишка“

  1. Demococcus

    Аз пък се чудех защо все още се гласува с пликчета и хартийки, дори в Канада, където живея. Да се запишеш на училище и да си следиш оценките може само по интернет например.. няма хартиен бележник или бюро за приемане на хартиени документи. Управление на банкови сметки, подаване на данъчни декларации.. по интернет. Решения за това какви данъци ще ти върнат или какъв ще е размерът на стипендията ти следващият симестър – пак през интернет. Ама за гласуването…. никакъв електронен вариант, само урни и хартишки. Къде е логиката !?

    Отделно може да се помисли по въпроса за задължителното гласуване. То елиминира вариантите страната да се управлява от партия, зад която стоят под 25% гласоподаватели.. Да не говорим че държавата излиза на печалба от гласуването, защото според статистиките дори и в страни като Белгия, Австралия и Люксембург където е задължително, гласуват около 90% и по всичко изглежда че глобите (над $100 на човек, по данни от мой приятел в Австралия) на останалите 10% изплащат мероприятието, хихи.

    Всъщност, колкото по-голям процент от избирателите имат свои представители в парламента, толкова е по-истинска демокрациятя в една страна. Стурва ми се че една истинска демокрация не е технически трудно постижима, просто може би е… недостатъчно желана?

    Reply
  2. Кирил

    Това наистина е добра идея. Но проблема според мен е, че искаме от хората които злоупотребяват с тази практика да я прекратят. Например Бареков и Турция – два примера за нарушения, при които съдът си затвори очите. И според мен проблема е, че ако има метод, който може да спре купуването на гласове, просто няма да се приложи.
    А и големият проблем е, че някой може да записва тези уникални номера и после ще може да се провери точно какво си написал. Очила със скрита камера колкото и да са скъпи, ще се купят. При индийската нишка можеш направиш бюлетината невалидна и няма да те усетят, докато с уникалните номера това няма как да стане. Започнаха да въвеждат машини на които да се гласува, но тогава имаме проблема със сигурността на софтуера и гарантирането на анонимност.
    Според мен докато не арестуват тези, които купуват гласовете каквото и да измислим все ще намерят начин да купуват гласове. Но това ме навежда на трудният въпрос как да спрем корупцията в съдилищата. Да махнем всички съдии в момента, да променим наказателният кодекс, да си копираме наказателният кодекс от друга страна… То е ясно, че има начин, но ме съмнява някой наистина да опита да го приложи…

    Reply
  3. CTEHATA

    Едно допълнение към метода на Григор може да е зачертаването на случайното число с плътен, черен ацетонов маркер. При положение, че първото число не е напечатано с оставящ механични следи по хартията предмет, това е достатъчно.

    За съжаление, “психологията на индивида” сочи, че само интелигентните продавачи на гласове ще се почустват защитени от това. Останалите ще попълнят каквото им е казано, защото ще повярват на думите на купувача, че вота може да бъде проверен.
    С две думи – конкретната техника за купуване на гласове ще стане невъзможна, но явлението трудно ще бъде спряно.
    Миналите избори чух, че на продавачите им се връчва камерафон, с който да удостоверят какво са направили в тъмната стаичка. След това снимката се изтрива и телефона се дава на следващия…

    Reply
  4. Иван

    @Григор
    Идеята има някои проблеми:

    1. Как се гарантира че номерата са наистина случайни? Това е голям проблем в компютърната техника и много често е слабост когато се изисква истинска сигурност. Компютрите по принцип ползват генератори на псевдослучайни числа. Тоест, ако имаме началното зърно, поредицата може да бъде повторена, независимо че генерираните кодове може да изглежда големи и случайни.

    Отделно, имаме примери как случайното назначаване на съдии изобщо не е случайно, защото “наш” програмист е написал програмата за един ден.

    Със зарове също има много начини да се мами. От слагането на тежести, магнити, до нагласено хвърляне. Най-малкото заровете трябва да се хвърлят от самият гласуващ.

    2. Дали идентификаторът и информацията за него няма да бъде запазена след пускането на бюлетината в урната. Тъй като той се генерира от компютър, няма никакъв проблем да се запази поредността на идентификаторите. Има много начини да се скрие информацията, включително да се излъчи по wifi, bluetooth, 3G и т.н.
    Дори със зар е възможно номерът да бъде запомнен, че дори записан на хартия, срещу името на гласувалия.


    Има много по-лесен начин да се спре индианската нишка. Да се премахнат интегрираните бюлетини.
    Няма нужда да се въвеждат цветни бюлетини, просто сегашната бюлетина ще се разреже на повече лентички.

    Reply
  5. Григор Post author

    @Demococcus: Желана е – просто не сме народ. Все още.

    @Кирил: Вярно е, искаме да оправят системата от тези, които имат изгода да е крива. Но с достатъчно настойчивост вече сме стигнали дотам „индианската нишка“ да е почти единственият метод за манипулиране на изборни резултати. Настойчивостта пробива трудно, но все пак е по-реална в такива условия от арестуването. (А променят ли се достатъчно условията, нищо чудно да дойде ред и за него.)

    @Иван: Съвършен метод принципно няма как да има. Обаче има как да има разумно добър метод. Примерно манипулирането на заровете би изисквало бая сръчен човек, какъвто надали има как да се осигури в над хиляда секции. В тази светлина, предотвратяването на запазването на идентификатора е проблем за решаване, но надали е непреодолим проблем. Записването на хартия на идентификаторите е реално изпълнимо само ако е купена цялата изборна комисия, а тогава има безброй далеч по-прости и лесни начини.

    Reply
  6. +0

    Да системата и нейните процедури са доста важни, но трябва да намерим и точния баланс между нещата. Ако наклоним везните към това като общество да бъдем верни на определени ценности, може би след 40-50г. ще имаме двойна стена пред корупцията – морала и системата.

    Reply
  7. ~!@#$%^&*()_+

    нещо не мога да разбера, не е ли много по-просто както на времето бюлетините да са в тъмната стаичка и всеки да си ги взима и попълва от там
    единственото което трябва да се следи е да се пуска не повече от една бюлетина в урната и това е
    никакви печати и никакви индиански нишки не могат да се правят

    какво като му дадат на някой попълнена отвън бюлетина, вътре той може да попълни каквото си иска и да изнесе празна, единствено трябва да има достатъчен брой бюлетини
    по тоя начин купувачите се преебават, щото си дават парите залудо

    Reply
  8. ~!@#$%^&*()_+

    пък ако толкова се държи на печат

    печата на комисията се поврежда в началото на изборния ден
    бюлетината се подпечатва въднъж при пускането
    печата се унищожава в края на деня

    да видиме как ще правят индиански нишки

    ——————————–
    съвсем отдлна тема е, че продажбата трябва да се узакони
    политиците с техните програми и забълбуквания, това се опитват да ни накарат да гласуваме за тях
    каква е разликата дали ще те излъжат да гласуваш за тях или ще ти платят да гласуваш за тях

    Reply
  9. Шapкан

    ако човек е достатъчно идиот, за да ходи да гласува, компенсирането на този му идиотизъм се състои в продаването на гласа – поне да не се е минал накрая.

    защото изборите означават: власт в името на народа над народа на представителите на народа, неподчинени на народа.
    Това е системата и тя е измислена тъкмо според този принцип така, както е измислено казиното винаги да печели в крайна сметка.
    (понеже Джордж Клуни е само на кино)

    Reply
  10. Шapкан

    правилно, НЕ СМЕ НАРОД.
    И няма да сме, докато делегираме някому пълномощия да властва над нас, а ние “да го контролираме”.
    “Контролът” в държавната схема е самозаблуда.
    Или съзнателна лъжа.

    Reply
  11. Любо Николов

    Мама му стара!
    Бях наблюдател в една секция и там се откри бюлетина с един печат!

    Reply
  12. Радослав

    Възможността да се използват на практика за тази цел зарове или каквито и да е предмети ми изглежда нереалистична: теоретически може да се състави уникален идентификатор по алгоритъм, ползващ случайните резултати от хвърлянето на заровете като входни данни (стига алгоритъмът да е детерминистичен). Обаче има няколко ключови проблема в този метод на генериране, които може да осуетят иначе сполучливата идея на автора, която аз споделям, тъй като и аз стигнах до сходни изводи за начина на предотвратяване на гореспоменатия метод за изборни фалшификации.
    За да илюстрирам недостатъците на генерирането на случайни числа с помощта на зарове, ще дам един конкретен пример с един елементарен алгоритъм, който ми хрумна на момента (задължително е процедурата да е бърза и елементарна, защото *всеки*, натоварен със задачата да генерира идентификаторите, трябва да разбере какво *точно* трябва да прави, а и освен това е недопустимо да се забавя драстично индивидуалния изборен процес по обясними причини), а именно да се състави число в шестична бройна система от показанията на заровете и то да се превърне в десетична.
    1) За да може да се обхване максималната бройка на всички бюлетини (около 8,343 млн.), която в шестична бройна система се изразява с девет цифри (по-точно 454453000), трябва да се използват толкова на брой зарчета, и то *едновременно* (което би затруднило гласуването, а от друга страна хвърлянето им едно след друго също не е вариант ако не за друго, то заради забавянето на изборния процес).
    2) Въпреки този диапазон от стойности, който предоставя относително добра разпределеност при “случайното” генериране (все пак, както гласи максимата, случайни неща няма, и това важи с пълна сила за т. нар. случайно генерирани числа), няма как да бъде гарантирана уникалността на идентификатора. Следователно тук вече трябва да се въведе централизирана система за регистриране на гласове по номер и проверка дали даден номер на глас (бюлетина) е зает.

    Естествено, има и много по-добри варианти, но тези изиксват до известна степен да се електронизира и автоматизира изборният процес, т. е. да се създаде система за регистриране на гласове и проверка дали даден глас е подаден. Имам предвид да има поне по един компютър във всяка секция (какъвто и да е: лаптоп/нетбук/таблет/смартфон и т. н.). Тук вариантите, за които се сетих, са три:
    1) Най-лесният, най-бързият и най-елементарният начин е да се генерира просто едно число в интервала от 1 до 8,343 млн. посредством устройството (алгоритми и програмки бол), като то трябва да свери със системата дали вече не е заето като идентификатор на друга бюлетина. Така няма нужда от никакво мислене, обработка на информация, концентрация и т. н. от страна на човека, който ще се занимава с нанасянето на идентификатора. Числото може да се нанесе по различни начини (най-добре да се напечати).
    2) Може да се усложни вариант 1, като вместо число се генерира GUID/UUID (есъщност не е много препоръчително, твърде дълги са и изписването и запомянето им въобще не е лесно. Все пак GUID и UUID освен че се генерират от компютъра, се четат в повечето случаи само от него, т. е. не са предназначени за достъп до тях от страна на крайния потребител. А бе не са опция, общо взето.).

    А сега ще изложа подробно и последователно най-добрият вариант според мен, включително описание на цялата процедура на индивидуален вот:
    Идеята е бюлетините да са с уникален баркод (по производство да няма две еднакви бюлетини). Първо се създава електронна система за регистриране и проверка на гласове, както писах по-горе (като задължително трябва да се ограничи достъпът на неоторизирани лица до нея, т. е. да се влиза с потребителско име и парола, които се издават *само* на членовете на СИК и на никого другиго, а най-добре да е с електронен подпис). След това, при подготовката за деня на изборите, всяка изборна секция се снабдява поне с един компютър или някакво устройство, което да върши същата работа. Едновременно с официалния старт на изборния ден се пуска и системата за регистриране и проверка на гласове. Който иска да гласува, изпълнява следните стъпки:
    1) Давате си личната карта.
    2) От СИК ви намират в избирателния списък (отново по електронен път).
    3) Същите изтеглят празна небелязана и непопълнена бюлетина.
    4) Пак те сканират баркода на бюлетината и компютърът я регистрира автоматично в системата като връчена за гласуване, но все още непопълнена и неподадена.
    5) Услугата за онлайн регистрация връща на компютъра уникален случайно генериран входящ номер на бюлетината и чака за валидиране и потвърждение на вота.
    6) От СИК подпечатват бюлетината с печата на комисията, попълват входящия номер в бюлетината и ви я връчват за попълване.
    7) Отивате в тъмната стаичка, маркирате избора си със съответния знак, излизате и предавате бюлетината на СИК.
    8) Те сверяват входящия номер, написан в бюлетината с този, който е изписан на компютъра и при съвпадение го съпоставят с баркода. Ако всичко е наред, потвърждават в системата извършено гласуване (вариант е това да става чрез повторно сканиране на баркода) и тя генерира изходящ номер (пак по случаен метод).
    9) Членоветен на комисията нанасят изходящия номер в бюлетината.
    10) Същите потвърждават вота като валиден на компютъра, дават на гласоподавателя да пусне бюлетината в урната и гласуването приключва успешно.

    Това е всичко, за което мога да се сетя засега. Все пак друг начин, по който може да се усъвършенства процедурата, е например сканирането на бюлетината, но то би било полезно единствено когато се въведе онлайн гласуване и съответно настъпи необходимост от съхраняване на всички гласове в една база данни.
    Единственият недостатък от гореописаните нововъведения в процедурата ще е поскъпването на изборния процес (и то може би не с малко), но според мен по-високата цена си заслужава, щом качеството отговаря на нея.

    Reply
  13. Григор Post author

    @Радослав: Според мен не е нужно да бъде гарантирана абсолютна неповтаряемост. Ако шансът за повторение е под 1%, това би било достатъчно, за да провали индианската нишка.

    Reply
  14. Радослав

    @Григор: По принцип е достатъчно, но според мен е по-добре всяка бюлетина да си има уникален номер и да се регистрира в онлайн системата. Просто това е пример за едно от многото улеснения, които ще настъпят в изборния процес, ако той се електронизира и автоматизира поне частично. За съжаление, досега не съм забелязал поне минимално желание и проява на инициатива в тази посока у когото и да е от тиражираните напоследък политици и партии у нас, може би защото един прозрачен и неподатлив на фалшифициране електорален процес би бил в негов ущърб. (Все пай, ако някой знае за политик или партия, който недвусмислено и последователно защитава тази позиция – да пише.)

    Reply
  15. Иван

    @Григор,
    Твоето предложение не само не е съвършено, то е по-лошо от първоначалното предложение.

    Просто с @Радослав забравете използването на компютър за каквото и да било в самия изборен процес. Нямате никакъв начин да разберете какво точно прави или не прави софтуерът, който се ползва в изборния ден.

    Самата идея на бюлетината да има баркод, означава че се прощаваме с тайната на вота. Тогава няма да има нужда от индиански нишки. Кой и как е гласувал ще може да се установи не само в СИК, но и на спокойствие в РИК.

    Не случайно Мая Манолова се е засилила да набута каквато и да е електронна машина в тъмната стаичка. Тя е специалиста на БСП по печелене на избори със всякакви средства.

    @~!@#$%^&*()_+
    Подкрепям с две ръце предложението ти, бюлетините да са свободно достъпни в тъмните стаички. Така се запазват предимствата на интегралната бюлетина и се премахва възможността за индиански нишки.

    Бих казал, че това предложение може да се нарече съвършено.

    Reply
  16. Григор Post author

    @Иван: Мисля, че предложението бюлетините да не са свободно достъпни в тъмните стаички дава възможност за поне няколко вида манипулиране, различни от индианската нишка. Например на платения може да му се дава предварително попълнена бюлетина – ако я остави в тъмната стаичка рискува този след него да се обади, в изборното помещение няма как да я изхвърли, а извън него може да бъде следен докато не се яви където трябва, за да бъде претърсен дали не я е скрил вместо да я пусне. Или пък може да му се нареди да снима какво избира или маркира, преди да го пусне, ако системата го позволява. Може да открадне бюлетините на „противника“ и да се надява следващите след него да нямат смелост да се обадят, за да не издадат за кого искат да гласуват. Накратко, решението ми се струва доста несъвършено.

    При сегашната система индианската нишка е почти единственият реален начин да се манипулират нещата – разумно е да се търси как да бъде елиминирана тя като проблем, а не как да бъде сменена изцяло системата с друга, далеч по-проблемна.

    Използването на компютър може да се изисква да се прави със свободен софтуер, чийто код е предварително достъпен. Да, възможни са шмекерлъци с инсталиран друг софтуер, но тръгнем ли по тази линия, всеки вид електронно гласуване е несигурен.

    Reply
  17. Радослав

    @Иван: Добре, признавам, идеята за идентификатора може би не е най-доброто и най-оптималното решение на въпроса; прав си, че анонимността се поставя под съмнение. Но все пак не мога да разбера как предложението на ~!@#$%^&*()_+ да има бюлетини със свободен достъп в тъмната стаичка ще гарантира, че всеки гласоподавател е пуснал не повече от една бюлетина в урната, и че не е изнесъл скрити в дрехите си други бюлетини? Ако се сложи някаква форма на наблюдение в стаичката, нарушението на анонимността ще бъде още по-грубо, отколкото чрез поставяне на код върху бюлетината, тъй като става въпрос за *пряко* вмешателство в тайната на изборния процес. По този начин се отваря възможност за доста по-големи злоупотреби, отколкото при сегашната организация на изборите и при предложения от Григор променен вариант. Ще бъде доста по-трудно да се предотвратят спекулациите, затова, според мен, все пак трябва да се доразвие вариантът с идентифициращия код. Той не представлява чак толкова голямо посегателство върху анонимността на избирателя, защото няма да има начин чрез него да се види *самият* избор на гласоподавателя, тъй като (както съм писал в първия си коментар) такава възможност няма да е предвидена в системата за регистрация на гласове. Изборът си остава таен, тъй като той не се вижда от никой друг човек освен гласоподавателя и не се въвежда, сканира или отразява по някакъв начин в системата.

    Reply
  18. Радослав

    Впрочем, сетих се как може да се усъвършенства вариантът с идентификатора. Най-просто обяснено: зоната от бюлетината, където се намират баркодът, входящият и изходящият номер (т. е. всички идентификатори), трябва да е пригодена с пунктирана линия за късане, като отстраняването ѝ ще се извършва преди пускането на бюлетината в урната. По този начин ще се осигури анонимност на бюлетината и на вота като цяло. А частите, откъснати от бюлетините, ще се съхраняват отделно на определено за целта място, докато не приключи целият изборен процес, и ще се унищожат заедно със самите бюлетини (за да има възможност за проверка за евентуално несъвпадение откъм бройка на бюлетини и идентификационни части). Според мен този вариант е най-добрият, тъй като с един куршум убиваш два заека: хем пресичаш фалшификациите с индианските нишки, хем запазваш на 100% анонимността както на самата бюлетина, така и на вота на избирателя като цяло.

    Reply
  19. Радослав

    @Григор: За свободния софтуер – естествено, че трябва да се използва такъв! Иначе всичко се обезсмисля: затвореният код ще предостави възможност за всякакви злоупотреби, да не ги изброявам. Изходният код да се направи публично достъпен, така че всеки, който желае да знае по какъв начин компютърът обработва вота му, да може да провери и да го анализира кода за евентуални “уловки” и “хакове” в него. По този начин ще се достигне до много по-голяма информираност за същостта на електронната част (бъдещата) на изборния процес.
    А за да се предотврати попадането на разни троянци и шпионки, чието предназначение е да крадат информация за вота, на компютрите в секциите – нали ще има администратори, които да отговарят за тях. Достатъчно е да се сложи една прилична антивирусна с евристика и анализ на съмнителни програми, и даже нуждата от човешката намеса ще стане минимална. Освен това, пак повтарям, според мен процесът на онлайн регистрация, както го описах в първия си коментар, НЕ трябва да включва абсолютно никаква информация за избора, направен от гласоподавателя. Т. е. къде е сложено хиксчето, както е досега, да не се вижда от никого другиго.

    Reply
  20. ~!@#$%^&*()_+

    @григор
    с интегрална бюлетина не може да открадне бюлетини на противника
    може да снима каквото си иска, а да пусне друго, това е точно никакъв проблем, още една унищожена бюлетина
    никакъв проблем не е в тъмната стаичка да остави попълнената бюлетина ПОД другите в купчината

    Reply
  21. #$%&*-+()

    всъщност няма нужда да унищожават бюлетина за да снима ли снима тази която само дали а

    Reply
  22. emo

    @~
    то все едно тия дето участват в “индианска” нишка са умрели да гласуат за някой друг… предполагам че така само си гарантират че са гласуали, за да им платят, щото може и това да ги домързи да направят…

    Reply
  23. Иван

    @Григор,
    Точно така, ВСЕКИ ВИД ЕЛЕКТРОННО ГЛАСУВАНЕ Е НЕСИГУРЕН.
    Нещо повече, той е не само несигурен, но и страшно опасен, защото буквално един човек може да реши изхода от изборите, без да остави никаква следа. Single Point of Failure.

    1. Проблема с премахването на предварително попълнени бюлетини се решава с кошче за боклук. Така вече ще има къде да я изхвърлиш. Ако някой попълни грешно бюлетината, той може просто да изхвърли старата и да си вземе нова.

    2. Снимането на бюлетините е възможно с всички системи. Дори в момента има изискване да се оставят мобилните телефони в комисията, докато трае гласуването.

    3. Маркирането на бюлетини също е възможно с всички системи където има ръчно попълване. Затова всяко драскане извън квадратчето прави бюлетината невалидна. Системата където това е невъзможно е тази при която имаме отделни бюлетини за всяка една партия.

    4. Открадването на “противникови” бюлетини е възможен проблем, когато имаме отделни бюлетини за всички партии. Свободния достъп до интегралните бюлетини решава напълно този проблем, защото всички бюлетини са еднакви (и не са попълнени).

    Така че във всяка система ще имаш, или 3, или 4.

    @Радослав,
    1. Гарантиране че се пуска една бюлетина. Преди това ставаше с плик в който се слагаха бюлетините. Пликовете с две бюлетини вътре са невалидни. Без плик проблемът се решава като бюлетината се даде на комисията, която да й удари един печат, след което човекът да я сложи в урната. С други думи, както досега.

    2. Никой не е предлагал наблюдение в тъмната стаичка.

    3. Явно не разбираш. Това че нещо не е предвидено в системата за регистрация на гласове, не означава че то не може да бъде добавено специално за изборите. Когато имаме уникални номера върху приковете, дори само от запазване на поредността на сканиране или отпечатване е възможно пликовете да се свържат с хората.

    4. Идеята с късащите се бар кодове е добра, но не трябва да има никакво сканиране. Примерно:
    Бюлетината има два късащи се кода. Единият се къса при даване на бюлетината, другият се къса след тъмната стаичка. Двата се сравняват на око. Може да се изхвърлят или да се пазят, за да се провери дали кодовете винаги са по два.
    Проблемът е, че бюлетините ще станат страшно скъпи.

    @emo,
    Точно така. Целта е само да се премахне гаранцията. Големи пари не се раздават на доверие.

    Reply
  24. Петър Петров

    А всъщност проблемът е, че другите, безплатните, не гласуват.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *