Начинът за противодействие

В предишния запис се опитах да извлека някакви поуки от ситуацията и протестите. И обещах да разкажа до какъв извод съм стигнал. Уви, забавих се, за което се извинявам.

Какво търсим?

Очевидно за всички е, че България се управлява както не трябва. Корупцията буквално дави политическата ни класа. Трябва да се промени нещо. Но какво? Че не можем повече така е ясно. Но накъде да вървим?

Управленски проблем се разрешава в съответствие с управленската система. Под диктатура трябва да действаш с груба сила – преврат, бунт, въстание. Под демокрация трябва да създадеш политическа партия, която да наложи желаната от теб политика. Да търсиш други варианти при демокрация може да звучи примамливо, но е толкова смислено, колкото примерно опит да победиш в демократични избори при диктатура. Идиотизмът му не е чак толкова очевиден, но е налице.

Тук обаче е сериозният проблем. Каква партия няма моментално да се напълни с продажни мошеници? И всъщност, такива да бъдат подставени от кукловодската мафия още отначало в нея? И коя партия (и парламентарната ѝ група) няма да бъде бързо изманипулирана, измамена, сплашена или купена? Гледали сме този филм неведнъж. Очевидно не сме намерили начин да го постигнем.

И аз, и немалко други хора сме стартирали десетки пъти разни дискусии как може да се направи свястна партия. Раждали сме купища идеи, които биха могли да бъдат полезни, ако се разреши основната. Понякога дори сме имали представа как може да се подходи към решаването ѝ. Никога обаче не сме стигали до система, която в очите ми да има шанс да пребори мафията… Докато тази система не беше показана от протеста срещу това правителство.

Схемата на протеста

За изминалите над 20 години сме протестирали неведнъж срещу особено скандални правителства. Всеки път с протеста е ставало каквото и с политическите партии – те бързо са били поставяни под контрол от мафията и използвани във вътрешните ѝ битки, на една или друга страна. С изключение на този, който тече в момента.

Досегашните протести бяха предимно на хора, отчаяни от мизерията. Те винаги търсеха начин най-напред да се организират. Да изберат ръководство, което да ги насочва и оглавява. Именно то се оказваше уязвимата точка, с която са подготвени да се справят мафиотите. Дори когато не успяваха по начало да вкарат свои хора в него, те успяваха по един или друг начин да елиминират свестните и да наместят на тяхно място своите. Или да го използват за разделяне на протеста, или да го компрометират и чрез него и протеста… Има ли ръководство, има по кого да се бие.

Този протест е предимно на хора, които работят и не са съвсем притиснати финансово. Които са възмутени от факта, че си осигуряват съществуване с много и упорит труд, докато корупционерите богатеят чрез вредене и пилеене на труда им. Тези хора умишлено търсят липсата на организация и ръководство. Те са се поучили от предишните протести и партии и знаят – избере ли се ръководство, протестът започва да зависи от лидери, които бързо ще бъдат поставени под контрол от мафията. Докато ръководство няма, хората ще са обединени не от лидери, а от идея, която няма как да бъде контролирана. Дори ако самозвано ръководство измени на тази идея, повечето хора просто ще го изоставят и ще последват идеята.

Резултатът? Вече почти два месеца протестът е извън контрола на мафията. Докато хората са активни и разчитат за преценка не на избрани лидери, а на собствените си глави, вероятно мафията няма да може да ги използва. Иначе казано – имаме модел как да победим прегръдката на мафията, далеч по-работещ от досегашните. И което е още по-важно, имаме вече значимо количество граждански активни хора, които осъзнават това.

Дали може на такъв модел да се базира политическа партия? Логиката казва, че принципно трябва да е възможно. По-долу се опитвам да дам някакво начално описание на такава партия. С достатъчно премисляне, преработка, съвети и анализи нищо чудно да успеем да доведем този модел до някаква начална използваемост. Сигурно не безгрешна, но грешките ще ги оправяме в течение на времето. Който чака съвършенството, не го дочаква.

Целта на партията

Ходещите на протеста са твърде различни във възгледите си. Вероятно най-многото са с либертарни убеждения, но съм срещал от десни догматици до „честни комунисти“. Силата на протеста е именно че обединява всички тях, без да изисква да жертват различията си. Така лишава мафията от възможността да постави една група хора срещу друга, и поставя цялото общество срещу мафията.

Това обединение си има цена – съсредоточеността на протеста върху една, точно определена цел. Който се опита да поставя други цели над нея, се оказва противник на други протестиращи. Трябва да бъде отлюспен, за да не руши обединяването на обществото срещу мафията. Една от причините тя да е непоклатима е, че всеки неин противник си има своя кауза – кой екология, кой образование, кой компютризация, кой литература… Така се оказваме разделени и разединени, и мафиотите ни насочват едни срещу други. Като в същото време не позволяват на никой да постигне целта си – постигне ли я, ще помогне на други за тяхната. Когато всички бъдат обединени около една тясна и точно указана цел и се борят само за нея, те могат да я постигнат. И оборът, в който живеем, ще започне ъгълче по ъгълче да бъде чистен.

Оттук и първият ми извод – ако бъде създадена партия, тя трябва да има точно една, тясно и строго дефинирана цел. Всичко останало да бъде извън нейната сфера на интерес, докато тази цел не бъде постигната. Участниците в такава партия, или депутатите ѝ трябва да са категорични в поставянето за себе си на тази цел над всичко друго – иначе, както са разнородни, ще бъде твърде лесно да бъдат скарани и разединени.

В нашия случай целта е ясна – ограничаване на корупцията. Корупцията е, която прави нашата мафия богата и жизнена. И дори ако намерим чудодеен начин за една нощ да изловим и пъхнем в затвора всички мафиоти, непобедената корупция ще създаде и обогати нови. Обратно, победим ли корупцията, мафията ни ще обеднее. Ще сме изпълнили ключовата препоръка на италианските антимафиоти – да направим мафията бедна, и така лесно победима.

Неведнъж политически партии са декларирали тази цел, но не са я постигали. Защо? Много просто. Когато крадеш от милионите е лесно да купиш, подмениш или сплашиш малцината управляващи или контролиращи с част от откраднатото. Търсенето на ангели небесни, които нищо на света не може да купи или сплаши, е грешният подход – ако има такива, те са на небето. Правилният подход е възможността управлението да бъде контролирано от целия народ. При демокрация който контролира, той управлява. А няма как да купиш целия народ – няма от кого да откраднеш толкова пари. Нито има как да го лъжеш за дълго, че му даваш, докато всъщност му вземаш.

Затова и средството ни за ограничаването на корупцията е ясно – пълната, неограничена прозрачност на управлението. Където я има, има възможност за контрол на народа върху управниците. Подходяща изборна система, която позволява на гласоподавателите максимална избирателност и точност, също ще е полезна. Но дори не особено избирателна и точна изборна система, съчетана с неограничена прозрачност на управлението, ще даде повече контрол на народа върху властниците, отколкото най-добрата изборна система, съчетана с недостатъчно прозрачност при управлението.

Схемата на партията

Остава третият, ключов въпрос – как да попречим на мафията да контролира ръководството или парламентарната група на такава партия? Отговорът го имаме от протеста.

Партията не трябва да има командна структура. Където законът го изисква, могат да бъдат избирани формално ръководство, но единствено за целите на закона – извън това то трябва да няма абсолютно никакви правомощия в партията. Да бъде обслужващ персонал с единствената цел да изпълнява изискванията на закона, без никакви права. Да бъде длъжно да се отчита публично и за най-дребното, което върши.

Всеки в тази партия ще носи лично пълната отговорност за действията или бездействията си. Оправдания с висшестоящи или авторитети ще са неприемливи по дефиниция. Да, може да не е лесно да работим заедно в нея – ще трябва да се научим. Възможно е. Погледнете доброволни и неплатени проекти като примерно Уикипедия – караниците вътре са непрекъснати, но въпреки тях работата върви.

Точно същото важи за парламентарната група на партията. Тя не трябва да бъде подчинена на никого, освен на предварително дефинираната кауза на партията, нито пък членовете ѝ трябва да се подчиняват на някакво ръководство. Могат да се съветват помежду си, но всеки депутат ще взема решенията си сам и ще носи отговорността за тях лично. Ще дължи непрекъснат публичен отчет на целия народ. Обобщаването на данните кой как се справя ще бъде повод за преценката им от околните, и по време на мандата им, и след това, доживотно. Който не е на ниво, ще губи шанса си да бъде избран някога отново. И ще печели народна любов като тази към сегашните депутати. Само дето електоратът на тази партия не е от слепи за реалността червени бабички…

Депутатите ѝ трябва да имат изключително строг морален кодекс, може би дори на пръв поглед безсмислено строг. Едно, че така се отсяват значителна част от кариеристите и мошениците. И второ, че така ще бъдат еталон за морал, по който да бъдат сравнявани останалите политици, и така ще наложат поне малко морал в българската политика. Някои от елементите на този морален кодекс могат да бъдат:

– да схващат себе си не като народни „избраници“, а като слуги на хората
– отсъствията от работа са недопустими, освен при тежко заболяване
– работи се с пълни сили и старание, не за вдигане на шум, а за постигане на резултати
– имат морално право да вземат от заплатата си колкото е средната заплата в страната, останалото трябва да дават за безспорни благотворителни цели
– нямат право на представителни пари, нито на разходи за помощници свръх абсолютно необходимото
– нямат право да ползват „луксовете на властта“ – евтини храни, безплатен транспорт, луксозни почивни станции… На който не му харесва – да става миньор, на миньорите се полагат такива неща.

Нормално и логично е дори така сред депутатите на такава партия да се промъкнат подставени лица и измамници. Но надали всички ще са такива. Сравнението между едните и другите бързо ще покаже на будните хора, че има как да ги разпознават. Преди следващите избори, при съставянето на листите, свестните няма да искат да бъдат в една листа с измамниците, а останат ли сами в свои листи, измамниците няма да бъдат избрани. Така че по един или друг начин, с отделни листи или нови партии, доказалите се измамници ще бъдат елиминирани, а свестните ще останат. Така с времето ще се създаде подборка от читави хора.

Похватите на партията

Такава партия има основно два начина да се бори с корупцията.

Единият е чрез участието ѝ в законодателен орган – Парламента. Там тя може да подкрепя антикорупционните закони и други нормативни актове, които подобряват прозрачността. Може да се противопоставя на про-корупционните и на тези, които намаляват прозрачността (обикновено едното значи другото). Може да внася за обсъждане на антикорупционни закони, или да изисква промени в съществуващата нормативна база. При тревожни обстоятелства, на които не може да се противопостави (например обединяване на мнозинство други партии около про-корупционни нормативни актове) може да предприеме и по-драстични действия – да търси публичност по въпроса, да организира протести или дори да напусне парламента като средство за пробуждане на общественото съзнание. Задължително е да иска пълна прозрачност в работата на парламента. Вероятно има и други начини.

Другият – чрез участие в изпълнителната власт. Там ще изисква максимална прозрачност във всичко. Може да изисква поставяне на ключови постове на некорумпирани или по-малко корумпирани хора. Такава партия надали би се нуждаела да постави свой човек някъде във властта, което е обикновеното партийно изискване за политическа подкрепа. Затова и ще може да изтъргува срещу подкрепата си повече прозрачност и т.н. Партията също така може да използва подкрепата си за натиск в полза на антикорупционни действия или срещу про-корупционни. Вероятно има и други начини.

Изисквания към кандидат-депутатите

Условията за кандидатстване за депутат от името на такава партия ще бъдат изключително сурови. Ето някакво (много непълно) начало за обсъждане:

– Кандидатът е длъжен да представи следните пълни и точни декларации, които да бъдат направени общодостъпни завинаги. Поема изричен морален ангажимент, ако се открие пропуск или невярност в която и да е от тях, да подаде незабавно оставка. (Негативни елементи в тези декларации не са повод за задължителна дисквалификация – преценката е конкретна за всеки случай.)

– Имуществена декларация. (Тук вероятно ще има уточнения и допълнения какво да влиза в нея.)

– Декларация за доходите си и техните източници през последните 5 години.

– Декларация за всички служебни, професионални и неформални ангажименти, което има или е имал, към фирми, организации, политически партии и държавни учреждения, включително преди 10 ноември 1989 г. (Държавната, служебна или лична тайна не е основание за не-декларирането им. Ако смятате, че някакъв вид тайна ви възпрепятства да декларирате нещо, сте неприемлив за кандидат.)

– Декларация за всички проблеми, които е имал със закона през последните 5 години. (За проблеми, които водят до юридическо наказание – за неограничен период назад.)

Източници на идеята

Идеята за такава партия е базирана на много неща. Вероятно най-важното са няколко опита на мои познати да формулират сходни идеи. Друго е опитът от протеста срещу правителството на Орешарски. Трето – опитът на пиратските партии в Европа и на партията на Бепе Грило в Италия. Четвърто – опитът ми от различни свободни проекти. Има и мъничко лично мои изводи.

Охотно признавам авторството върху концепции тук на всеки, който го заяви. Грешките и проблемите считайте за изцяло мои.

И най-вече очаквам сериозна обратна връзка върху идеята. Не я ли изчистим и стегнем достатъчно, за да е поне начално използваема, няма смисъл да я предлагаме на хората. Моля всеки заинтересован да публикува връзка насам, или да предложи текста на достъпно място при себе си, или каквото друго сметне за подходящо. Позовавания и авторски позволения не са необходими. 🙂

68 Responses to 'Начинът за противодействие'

  1. Шapкан Says:

    http://sm.a-bg.net/2013/08/09/patna-karta-za-preodolyavane-na-krizata.htm

  2. Иван Says:

    Много, много добре.

  3. Кирил Says:

    Аз наскоро си мислех, че трябва хората преди да станат депутати да подписват декларации с това по което ще работят и какво няма да правят. И ако извършат нещо, което са подписали, че няма да направят да са задължени по закон да си подадът оставката и действията им да се обявят за незаконни. Не е много, но поне ще си спестим някой изненади като например обединението на Сидеров с ДПС.
    Бих те посъветвал и законите за референдумите да се пооправят. И резултатите от тях да са по закон задължителни за депутатите.
    @Шаркан малко идеята с Белене ме плаши – не ни е нужна, не ни е по джоба. Не виждам откъде ще вземем парите. Аз лично не искам да трябва да плащаме няколко милиарда на Русия следващите десетилетия.

  4. Григор Says:

    @Кирил: Стигне ли се дотам да се приемат закони в реална полза на народа, ще има много интересни неща. На този етап обаче насочеността ми е по-скоро в подсигуряването да се тръгне натам. Докато няма закон, който задължава депутатите на това или онова, поне да има морален кодекс, който да са подписали. И ако откажат да го спазват, да стават за смях пред избирателите. Съчетае ли се това с механизъм за редене на листи в такава хипотетична партия, в която кандидатите да решават с кого искат да са, а с кого не искат, ще имаме механизъм за избиране на показалите се като честни и елиминиране на показалите се като лъжци. (Чакам идеи за такъв механизъм.)

  5. CTEHATA Says:

    За съжаление планът ти обхваща само част от проблемите.
    Кашата е значително по-сложна.

    1. Приемането на закони не е задължително да променя ежедневието.
    Елементарен, умишлено далечен пример – все по-сложното законно производство на домашна ракия, съчетано с наложени законово акцизи.
    Практическа липса на промяна в обемите алкохол, произведен за собствени нужди. Практиччески нулеви платени акцизи.

    За да не стане коментара ми по-дълъг от статията, няма да развивам тезата. Очевадна е.

    2. Съдебната система. Върховния съд.
    Практически всеки закон може да бъде обявен за противоконституционен. Това дава на група хора, избрана от предишните, сериозно предимство.

    3. Мнозинството.
    В сегашния парламент се вижда, как група депутати, събрала около 40% може да бъде изолирана. Без дори да се е опитала сериозно да смени статуквото.

    За мен решението в никакъв случай не е просто и за съжаление изисква като минимум:
    1. ВНС
    2. Лустрация, истински сериозна, обхващаща както дейци на службите, така и хора, получили образование, благодарение на прословутите “привилегии”.
    3. По-чести избори, дори и да не следва цялостна подмяна на парламента (примерно – подмяна на половината парламент на всеки 2 години).
    4. Механизъм за насърчаване на гласуването от страна на плащащите данъци.
    Това е изключително важно. Дори и прост закон, който предвижда “опрощаване” на 10% от дължимия подоходен данък може да е достатъчен. Това ще даде мотивация на хората, произвеждащи благата да се отърсят от апатията и да гласуват. Мотивация, съизмерима по важност с 50 лв. за безработния.

  6. Григор Says:

    @СТЕНАТА: Напълно съм съгласен, но трябва да се почне отнякъде. Да тръгнем от 51% мнозинство в НС ще е чудесно, но не е реалистично. Затова се опитах да съчиня вариант, който да е жизнеспособен дори ако не успее да вкара депутати в парламента, и да е способен да носи някакви ползи дори ако успее да вкара минимален брой. Естествено, ако се постигне мнозинство или дори много значимо представяне, тактиката може да е различна. Засега обаче не го виждам, а не искам да чакаме да паднат на Господ… някои неща.

  7. Наум Дишев Says:

    Здравейте!
    Наистина има нужда от нова партия. В тази връзка съвсем наскоро г-н Огнян Минчев написа в сайта “Медиапул” статията “Социален консерватизъм или недовършената архитектура на българския политически живот”. Моето мнение е, че написаното от г-н Минчев трябва да се има предвид. Независимо дали харесваме самия г-н Минчев или не. Статията е интересна и полезна. Ето линк:

    http://www.mediapool.bg/sotsialen-konservatizam-ili-nedovarshenata-arhitektura-na-balgarskiya-politicheski-zhivot-news209785.html

  8. Ogre's blog » Нов фронт Says:

    […] Григор Гачев е публикувал много добра статия за вижданията му каква трябва да е една нова партия, […]

  9. Григор Says:

    @Наум Дишев: Идеята на Огнян Минчев може да е добра или лоша, но мисля, че не е подходяща за партия, каквато визирам.

    Докато мафията държи властта в България, всякакви партии (включително социално-консервативни) могат да съществуват единствено като паравани за мафията, а не това е целта. Влиянието на мафията може да бъде подрязано единствено от антикорупционна партия. За да не бъде доведена до вътрешно разединение и разделение, тази партия не трябва да има никакви цели освен антикорупционните. Иначе социалните консерватори лесно ще се изпокарат със социалните либерали, либертари и подобни, и мафията ще е продължила успешно да разделя и владее.

  10. Иван Says:

    В момента най-малката партия в парламента е ключова за баланса на властта. Партията балансьор е стар феномен, който сме наблюдавали от много време. Така че създаването на crowd-sourced/Пиратска партия е добра инициатива и има реален шанс да може да постигне нещо.

    Всъщност за организирането на такава партия се чува от началото на протестите. Но въпросът е, кой ще свърши работата по организацията. Лесно е да кажеш какво трябва да се направи, но след това трябва и да го направиш.

    Преди няколко години в България имаше официално създаване на Пиратска партия, Богомил Шопов даже беше сред учредителите. Буквално дни след това той напусна, а партията потъна в забвение.

    Но аз искам да повдигна друг въпрос. Организиране на партия, влизане в парламента и борба с корупцията е добро дело.

    Но аз искам да знам, как това ще помогне за свалянето на това правителство, разпускане на този парламент и предизвикване на нови избори. Защото тази партия може да й се наложи да чака 4 години до следващите избори…

  11. Огнян Says:

    “И най-вече очаквам сериозна обратна връзка върху идеята.”
    Опасявам се, че И тук различни хора ще дойдат и ще публикуват коментар от сорта на “Аз пък смятам, че нещата трябва да се направят така и така + 2 страници описание” и ще се получи разводняване.

    Още по-голямото ми опасение е, че отново много читави хора ще си останат снишени и ще изчакат да видят как ще се развият нещата и дори няма да се включат в дискусията. Вероятно просто ще трябва да се тръгне от нещо съвсем просто като споменатото по-горе “Затова и средството ни за ограничаването на корупцията е ясно – пълната, неограничена прозрачност на управлението”, да се обединят около него всички, които подкрепят тази идея и оттам нататък да се отиде на доразработване на концепцията, като за всяко нещо има (дискусия и) гласуване. По този начин ще се избегне парадокса, че уж всички сме “ЗА” новата партия, но тъй като имаме минимални различия за размера на шрифта при изписването на името и да не може се обединим, т.е. да си останем както досега всеки пред компа си и да плюем срещу слънцето от време на време.

  12. Наум Дишев Says:

    Като начало, целите на новата партия могат да бъдат само антикорупционни. То и името и идва само – Политическа Партия Антикорупция. Но трябва да се имат предвид и други неща:
    1. Основна цел на всяка политическа партия е управлението на държавата.
    2. За да е успешна една политическа партия, тя трябва да е изградена на широка гражданска основа – “колелото” и “топлата вода” са измислени. В тази връзка беше препратката ми към статията на Огнян Минчев.
    3. Първа цел би трябвало да бъде – оставка на правителството на Орешарски.
    Политиците биха могли да работят сравнително добре само и единствено при едно условие: когато знаят, че улицата (или обикновените хора) могат да ги свалят от власт веднага щом допуснат грешка. За това, при политически кризи, от обикновените хора не трябва да се иска да правят нищо друго освен това което могат, а именно да свалят самозабравили се правителства.
    В рамките на шегата предлагам създаването на “Закон за политическата система” с един единствен член:
    чл. 1. На министър-председателя на Република България е забранено да употребява израза “Извинете, сбъркахме!”. Когато му се наложи да се извинява, е длъжен да каже “Подавам оставка!”.
    Ако човек се позамисли, един подобен закон колкото и абсурден да изглежда, би регламентирал критерий кога едно правителство трябва да си подава оставката. За съжаление не успявам да дефинирам точен количествен критерий за това. Както виждаме в момента, критерият “Наличие на подкрепа на правителството от парламентарно мнозинство”, не винаги върши работа. А съм убеден, че критериите трябва да имат количествено измерение за да се избягва субективизъм. Но някой по-умен от мен човек ще свърши и тази работа.
    4. И накрая – извадка от Закон за политическите партии:
    Чл. 10. (1) Политическа партия се учредява по инициатива на най-малко 50 граждани с избирателни права съгласно българското законодателство, които образуват инициативен комитет.
    (2) Инициативният комитет приема учредителна декларация в писмена форма.
    (3) В учредителната декларация по ал. 2 се определят основните принципи и цели на политическата партия.
    (4) Инициативният комитет публикува най-малко в един национален ежедневник учредителната декларация и открива подписка за набиране на членове-учредители.
    Когато работата стигне до ал. 4, надявам се, че ще мога да помогна поне с един подпис.

  13. Григор Says:

    @Иван: За разпускането на парламента и предсрочни избори такава партия ще помогне със съществуването си. Бъде ли обявена и обяснена, една немалка по брой и високоинтелигентна прослойка хора бързо ще се усети, че това е единствената партия, която не е обвързана с една или друга мафия. И единствената, способна да промени България. И тъй като тази прослойка е opinion maker за обществото, колкото повече време управлява (и се оцапва в корупция) това правителство, и колкото повече другите партии играят покрай него, толкова повече хора ще обръщат подкрепата си към тази партия. Единственият начин за старите партии да ѝ попречат да стане ключова за парламента ще е бързи предсрочни избори.

    @Огнян: Да, определено ще има такива хора и някои от тях ще бъдат платени тролове. Съгласен съм, че идеята трябва да е проста и ясна – става ли прозрачността да бъде издигната като абсолютен приоритет, а всичко друго описано като средства?

    @Наум Дишев: Член 4 може да е сериозен проблем, заради контрола на мафията върху медиите. Какво става, ако никой национален ежедневник не публикува учредителната декларация?… Дано намерим начин да го заобиколим.

  14. Наум Дишев Says:

    Това със заобикалянето на закона, сериозно ли … ?!?!? Нещо на мен не ми се връзва.

  15. Огнян Says:

    @Григор
    Аз съм за 100% прозрачността, но ми се струва, че тя Е средството, а целта трябва да си остане драстичното намаляване на корупцията. Точно както си го описал.

  16. Шapкан Says:

    Кирил,
    май не си прочел до край никое от изреченията.

  17. trezven Says:

    Трябва да е партия, основана на строго членство- единствено не-съдени, с изрядно платени данъци граждани и без никакви роднински връзки към агенти на ДС, кредитни милионери, висши партийци, както и хора които въртят бизнес с офшорки. Всеки ден участниците на партията гласуват в он-лайн платформа за всяко едно решение което депутатите трябва да направят.

    Може онлайн платформата да бъде като дебатите в Капитал- “За” или ”Против” всяко едно решение, със коментари отдолу.

    Така най-лесно ще се види кой от депутатите на партията бива ”пробит”. А силата на партията трябва да залага на своето членство. С времето, може да се изгради силна общност, която да издържа на силни атаки и вмешателства. Всичко в партията ще е открито- събирането на парите, до тяхното уползотворяване.

    Има добра статия на Шпигел от преди няколко години именно за Пиратската партия в Германия: http://www.spiegel.de/international/germany/germany-s-pirate-party-seek-to-reinvent-politics-a-829451.html

    Имат и разни проблеми такива проекти, но засега изглежда интересна идея.

  18. Фил Says:

    Това, което ме притеснява при идеите за нови, “чисти” партии, без корупция, не са толкова принципите и механизмите, колкото хората. Огромната маса от хора всъщност искат корупция. Искат лесна, достъпна, ненаказана корупция в големи размери. Единственото им желание е те да имат възможност да бъдат корумпирани. И в такъв случай дори да се създаде партия, която по някакъв магически начин да не попадне в нито един от хилядите капани и пречки, и наистина да е съставена от хора, които знаят, знаят какво знаят и какво не знаят и поставят общото благо преди личното, то те няма да са представителни за обществото. Демокрацията у нас избира бандитите, дори да махнем мъртвите души и купените гласове и фалшивите бюлетини. Хората искат да има бандити, просто те да са от прослойката, която се облажва от това. А и в политиката е като в маркетинга, то не случайно има PR, въпреки че той винаги се изражда в гнусна манипулация – важното е не само съдържанието, а и представянето. Едно такова разграничаване на богатите и успелите млади софтуерни юпита от хората със заплата по 300 и 500 лева, каквото се получава на сегашните протести, е пагубно. Повечето хора не се припознават в една такава мъничка прослойка от хора до 35 взимащи между 1500 и 4500, защото просто са имали шанса да учат нещо, което се е получило търсено на световния пазар на труда. С това искам да кажа, че колкото и аморфна да искаме да държим организацията, за да няма глава, която да бъде корумпирана, оплюта, подкупена, сплашена, убита и т.н. партията трябва да има таргет група избиратели и дефинирана политика. Няма как да се избяга от понятията ляво-дясно, колкото и да му се иска на Оги. Ние можем никога да не споменем ляво и дясно, но всяко финансово решение винаги може да се преведе (не задължително вярно) в термините на ляво и дясно. А тук лявото и дясното не са това, което трябва да бъдат. Лявото са хора, които плачат за Тато, а дясното е върхушката на номенклатурата от режима на Тато.
    Да обобщя, че гледам пак се получава монолитен блок текст – тухла четворка:
    1. Огромният процент хора всъщност искат корупция, дали защото са обезверени, че може да има политическа среда без него или защото са аморални и попадат в tragedy of the commons, но е факт. Как ги убеждаваме, че хора, които не са корумпирани и които искат да изкоренят корупцията са хора, които ги представляват?
    2. Как правим представянето на такава партия пред обществеността? Първо никога няма да се съберат пари за достъп до класическите медии – радио, телевизия, вестници и второ те са собственост на политически играчи, които на практика са врагове на една такава партия. Не просто опоненти. Врагове. Защото една такава нова партия се опитва да събори статуквото, което е направило тези хора милионери и милиардери. Та в кои медии ще се рекламира такава партия? На Краси Гергов? Или на Пеевски? 🙂 И ако тук веднага ви хрумне идеята за някаква guerilla marketing в нета, с примери от изборите на Обама, за фейсбуци, туитери, сайтове и чудеса си припомнете, че огромният процент от хората в България изобщо не могат да бъдат достигнати по този начин. Огромният процент от ваши приятели и познати – да, но не и представителна извадка на населението.
    3. Легия “антикорупция” е хубава идея, но това не определя целевата аудитория. Кого таргетира една такава партия? Хората, които са против корупцията, независимо от техните политически възгледи? Не е достатъчно. В момента в който се стигне до момента да се избират конкретни решения, те ще бъдат категоризирани като леви и десни. Едни хора ще се припознаят в тази партия и нейните представителни лица, други – не. По-добре е да е ясно кои тъсим и искаме. И пак повтарям, против корупцията не е достатъчно обединяващ фактор. За вдигането на майчинските или против? За вдигането на минималната РЗ или против? И т.н. Това ще определи дали хората да се включат в тази нова партия или не. И веднага се получават сеченията ляво-дясно, изток-запад, наши-ваши. Не очаквайте също така като е плоска структурата на партията решенията на тези въпроси да идват от членовете. Това е нереалистично. Идеалният вариант е, както много пъти е писано, но в нашата конюктура е нереластично да очакваме голяма членска маса, които да цъкат в страницата на партията плюсчета и минусчета, да редят алтернативи в списъци, да четат дискусии и т.н. Тоест партията задължително ще има представителен характер, а не такъв на пряка демокрация. И проблемите с представителите ще си останат, въпреки че няма йерархична структура.
    Както съм писал и в блога на Оги, не искам това да звучи като – никога няма да стане, но пък от друга страна не искам да премълчавам това, което виждам като проблем, за да не разваля патоса.

  19. Григор Says:

    @Наум Дишев: Именно затова подчертавам – става дума не да нарушим закона, а да заобиколим негови пречки, без да го нарушаваме.

    @Огнян: Според мен спокойно може за цел да се обяви прозрачността, тъй като намаляването на корупцията е неизбежно следствие от нея. А издигането ѝ в цел улеснява отблъскването на опити за разсредоточаване по различни цели и разделяне, каквито сигурно ще има купища, и глупаво добронамерени, и умно злонамерени.

    @trezven: Някои от тези изисквания може да не са подходящи по едни или други причини:

    – Почти никой от големите олигарси не е съден, например – това не ги прави достойни хора. А немалко защитници на свястното са съдени, по измислени обвинения.
    – Изрядното плащане на данъци е много трудно установимо, освен най-кокошкарските опити да бъде избягнато.
    – Роднинските връзки към агенти на ДС често са непроверими, тъй като не всички агенти са оповестени. (И понякога дори хора от техните семейства не знаят, че са роднини с агент.) А между тях има и свестни хора, макар и редки. Затова мисля, че ключовото е не членството, а прозрачността. Декларирал ли е някой, че е бил такъв, вече няма как да бъде изнудван с това да служи някого, и ще бъде наблюдаван внимателно от много хора.
    – Кредитните милионери също са трудни за разкриване. Както и неизрядното данъкоплатство обаче, поне може да се изисква декларация, че не си такъв.
    – Същото и за офшорките: не са незаконни, но са морално трудно приемливи.

    Гласуването на участниците в партията за решения би било точно това, от което се пазя. То ще задължава членовете и депутатите ѝ на определени неща, и така ще им позволява да се измъкнат от личната си отговорност. Също, ще дава възможност олигарси да вкарват в партията много марионетки, чрез които да я насочват. От решенията на депутатите (и техните обосновки, които те ще са длъжни да дават пред целия народ) ще си личи достатъчно ясно кой е пробит или просто глупав.

    Страх ме е от модели, които дават на някой в партията повече власт, отколкото на други – било на членове над не-членове, било на ръководство над членове, било на гласувани резултати над съвестта. Моментално се създава среда, в която има фиксирана точка на властта. На ИТ език – SPOF, Single Point Of Failure. Мястото, където партията може да бъде атакувана и превзета. Цялата ми идея се базира именно на това да няма такова място, хората да решават всеки според своята съвест. Група избраници, колкото и да е голяма, може да бъде купена с част от окраденото от всички. Всички няма как да бъдат купени с част от окраденото от всички.

    @Фил: Наистина е точно така, хората искат корупция, само че те да са корумпираните. Това е най-страшният проблем на страни като България – манталитетът „и аз да съм, и аз ще крада“. Той ни лишава от гнева и силата да се изправим срещу корупционерите, и е най-голямото им достижение…

    Той е лечим по само един начин – когато е твърде очевадно, че няма как да си корумпираният и да крадеш другите. А това е възможно, когато всичко е открито. Виждат ли как ги крадеш, хората бързо ще намерят начин да те спрат. Особено при демокрация, където е достатъчно просто да изберат друга бюлетина. Ако вярват, че всичко е непрозрачно и гласът им е без значение, не чувстват стимул да действат чрез него. (Затова важна част от работата на слухарите на олигархията е да сеят слухове, че всички избори са манипулирани, гласовете се подменят и ще бъде избран „който трябва“, без значение за кого са гласували хората.) Но където прозрачността е правило и хората го виждат с очите си, бързо започват да вземат ефективни мерки да не бъдат крадени. И колкото и да ти се иска да си корумпиран и да блажиш от чуждата трапеза, ако е твърде очевидно че вместо това ще идеш в затвора, ще се отучиш от тая мечта.

    От понятията ляво-дясно е много лесно да се избяга, защото те са лъжа и това е очевидно за огромната част от хората. Повечето гласоподаватели са наясно, че истинското разделение е не между леви и десни, а между честни хора и мафия. Направи ли се организация, която очевидно да дава предимство на честните хора – а това става именно чрез прозрачност – много гласоподаватели ще я подкрепят. Не е нужно да са мнозинството, достатъчно е да влезе в парламента и там да демонстрира истински политически морал – хем ще учи хората, че това е възможно и имат право да го изискват от политическата класа, хем ще учи политическата класа, че или също ще демонстрира морал, или ще си отиде. Затова мисля, че опитът да се ориентираме в системата ляво-дясно е голяма крачка в най-грешната посока.

    На втория въпрос – Интернет е могъща медия. Може би не достатъчна, за да докара партия до абсолютно мнозинство, но предостатъчна, за да я вкара в парламента. Оттам нататък вече игнорирането ѝ от медиите ще е трудно и рисковано за тях. Малко по малко ще се пробие. Итова, че няма да е бързо, може да е голям плюс – такава партия ще има нужда от време, за да се очисти от подставените лица. Също, антикорупционната ѝ роля неизбежно ще ограничи и медийната власт на мафията, и може дори да способства за поява на медии, които не са собственост на мафията.

    За конкретните решения – както вече писах, такава партия ще се вълнува не толкова от какво се приема, колкото от дали то е достатъчно публично. Отделните ѝ членове може да са леви или десни, но когато основната им грижа е прозрачността, тези различия ще са приглушени. Няма проблем, когато прозрачността е постигната, всеки депутат да гласува според собствените си убеждения – това е сила, а не слабост. Начин да се покаже, че където има прозрачност, има истинско ляво и дясно, а където я няма, има мафиоти, които се правят на каквото ще излъже гласоподавателите. Да, този проблем няма да е лесен, но не е и избежим. Като смъртта е – трябва да се грижим да не ни настъпи, но не е реалистично да очакваме да го отложим завинаги. Нито пък е смислено да се вайкаме, че той ще дойде някога.

  20. Делибалтова Says:

    На мен ми е малко по-трудно да виждам детайлите, но в едри щрихи ще отбележа основния недостатък на почти всичките ни досегашни парти – липса или пълна ф

  21. Делибалтова Says:

    На мен ми е малко по-трудно да виждам детайлите, но в едри щрихи ще отбележа основния недостатък на почти всичките ни досегашни парти – липса или пълна фалшификация и подмяна на ценности. Нещо, което трябва да е в основата на всяка общност.

    Ценностите са моторът, който ни движи. Според мен единствено зелените досега са имали истински ясни ценности, борили са се за тях както е редно, като за нещо от което зависи животът им. Затова са единни и активни, и успяват да извоюват нещичко дори в невъзможните български условия.

    Намаляването на корупцията е обединяващата ни цел в момента. Но тя е само една от многото важни цели. Не е ли най-първостепенна бдителността ни, постоянната загриженост как се използва делегираната от нас власт, платените от нас данъци, природните ни богатства, държавната и обществента собственост, законите и правилата, духовните ни достижения като народ… Съзнателно да не допускаме да се случва апатията от споменатите скоро от теб, Григ, 200-годишни цикли на развитие на народите. Щом това е най-големият ни проблем, не е ли редно преодоляването му да бъде върховната ни ценност. Така както винаги си призовавал, впрочем. Тази ценност приехме в последните месеци, тя ни изведе на площада. Това е нова култура, а културата е водещият елемент на всички новосъздадени общности.

    И, разбира се, прозрачността. Без нея никаква грижа за общите ни ценности не е възможна. Виждам я като основният принцип на обществото, което създаваме. Ненарушимото правило!

    За всеки случай направих справка какво е принцип в
    Тълковен речник:
    1. Основно начало на някаква теория, политическо устройство и др. под. Принципи на управление.
    2. Обикн. мн. Убеждение, възглед, от който се ръководи човек. Изменям на принципите си.
    • По принцип. Въобще, изобщо.
    Синонимен речник:
    начало, правило, аксиома, максима, закон, норма, постулат, основа, елемент, ръководно начало, пример, указание.

    Продължавам да мисля за подбора на хора. Харесват ми твоите предложения.

  22. Григор Says:

    @Делибалтова: Уточнение – циклите бяха споменати не от мен, а от Валентин Стойков.

    Извън това, според мен условията и обществените устройства създават или разрушават ценностите. Българските ценности бяха разрушени от определени обществени условия. Смятам, че прозрачността в управлението би създала постепенно обществени условия, които да поощрят създаването и налагането на ценности. Да се опитваме да вървим от ценности към обществено устройство е като да се опитваме да получим от салам теле – възхитителна идея, но без реален шанс да се случи.

    А за хората – мисля, че условията оказват по-голямо влияние от хората. Да, свестните хора са винаги много добре дошли. Просто нека не си правим илюзията, че те докарват свестните условия. Обратното е, точно както с ценностите и общественото устройство.

  23. Шapкан Says:

    намаляване на корупцията – цел?

    при лекуването на една болест какво е приоритет: потискане на симптомите, или отстраняването на причината за тях?

    мда, падението продължава.

  24. Иван Says:

    Прозрачността не е достатъчно условие. Ако нещата се знаят ни нищо не се прави, тогава обществото привиква към корупцията и след време започва да я счита за нормално.
    Прозрачността е като слънчевата светлина, тя кара хлебарките да се крият, но не ги убива.

    За истинска борба с корупцията са необходими работещи инспекции, разследване, прокуратура и съд. Всичко друго е кучетата лаят, кервана си върви.

  25. neuromantic Says:

    Имаше един английски политически сериал. Спомням си една сцена; секретарят на министъра казва: трябва да има пълна прозрачност в управлението! А министърът му отговаря: синко, в думите ти се съдържа противоречие. Или имаш прозрачност, или управление. 🙂

    Всъщност, противодействието е лесно – просто забравете за червената бюлетина и нейните производни – бюлетина номер 15 и т.н. по веригата. Корупция винаги ще има – особено у нас. Нали Фердинанд е казвал на сина си: “Българите крадат от памтивека и го смятат това за почтен занаят. Понеже не е срамно да крадеш, прието е това да се върши открито. Главното правило е, че не може да се краде, освен много”… Трябва ни работеща правораздавателна система и защита на свободата на пазара и медиите. Това е. Останалите локуми и подточки са като от комсомолско заседание.

    Италианските мафиоти вместо да раздават съвети, да обяснят защо изобщо има мафия в Италия открай време, за разлика от, да речем, Германия и Швеция.

  26. Григор Says:

    @Иван: Прозрачността е недостатъчно, но задължително условие. А е първото и най-трудно от задължителните. Така че нека започнем с нея.

  27. Валентин Says:

    Приемане чрез референдум на Закон за отговорността на висши изборни длъжностни лица – аналог на Втората Поправка

    Нещата ще продължават по същия начин, независимо коя партия /стара или нова/ е на власт, докато ние – суверена, не притежаваме възможността да санкционираме/наказваме депутати и президент за некачественото изпълнение на техните служебни задължения.
    Неизбирането на депутат/президент за следващ мандат не е санкция.
    Към момента ние, независимо от прогласеното в чл. 1 ал. 2 от Конституцията, реално не притежаваме власт, защото
    “Власт притежава само лицето/лицата, които са в състояние да поощрят, ако е изпълнена тяхната воля/разпореждане, или да наложат наказание, ако не е изпълнена. Възможността за санкция/наказание при неизпълнение е по важната съставляваща на властта.”

    По подробно
    тук – http://www.webbierhalle.com/heading/item/5-for-responsible-government-1
    тук – http://www.webbierhalle.com/heading/item/64-защитавайки-правото-си-да-притежаваш-оръжие

  28. Григор Says:

    @neuromantic: Корупция винаги има навсякъде, въпросът е да я намалим.

    А за италианските (анти)мафиоти – нека вместо да им даваме акъл да се погледнем себе си. Да, там в държавата има мафия. Но тук мафията си има държава – според мен разликата е съществена. И не в наша полза, ако някой не може да прецени.

    @Валентин: Чудесна идея, но е реалистично да стане възможна доста по-нататък. (Имам какво да кажа и по другите положения, но ще стане дълго и извън темата на този запис.)

  29. Валентин Says:

    @Григор: Опасението ми е, че за “доста по-нататък ” катастрофално липсва време – просто се затриваме демографски.

    Между другото, “зубъра” на прехода Константин Тренчев казва горе долу същото /последния абзац/ в свое интервю:

    “… – Свидетел съм на целия този безкрайно лош период в нашата история, наречен “преход”, защото едно мислехме, а друго стана. Опитвал съм се все пак, поне от позицията на дългия ми стаж, да си дам отговори на въпросите: защо стана така, защо се разминахме с това, за което мечтаехме 1989-1990 г. И стигнах до много прост извод: мераклии за власт в България имаме за износ, може да нямаме специалисти за страшно много неща, но мераклии за власт имаме да залеем света. Питам се обаче защо са толкова мераклии? Отговорът е много прост. Защото с политиката, с правата, които ти дава политиката, можеш да направиш много бързи пари, и то много пари. А както е писано в Светото писание, аз съм вярващ човек, там, където са мислите, там е и сърцето. Ако този модел не се смени, ще сменяме хората, те ще си пълнят кошниците, ще ги гоним, само че кошниците те ще ги отнасят.
    Затова и българският народ измисли поговорката: “Какво е корупция? Далавера, в която не участвам.”
    Защото почтеността, г-жо журналист, е истинска или привидна по принуда. Истинската почтеност е когато човек е почтен сам по себе си. Има и принудителна почтеност поради страх. Знаеш, че не е редно нещо да го правиш и че ако те хванат, ще изядеш тоягата. Първият начин е изключение, затова по-добре да наблегнем на втория. Но вторият начин, т.е. бъди почтен, защото ако не си, ще изядеш тоягата, предполага нови правила.

  30. Деян Says:

    Наскоро размишлявах как би могла да бъде основана подобна партия и също стигнах до извода, че основно изикване е абсолютната публичност. Само така ще могат да се избегнат съмненията за поредната подмяна.
    Като цяло съм съгласен с повечето неща като ги е писал Григор с изключение на едно:
    “имат морално право да вземат от заплатата си колкото е средната заплата в страната, останалото трябва да дават за безспорни благотворителни цели”

    Подобно изискване е гарантиран провал.
    Няма човек в България, който да има образование, да е кадърен, да има успешна кариера и да работи на средна заплата.
    Подобно изискване би поставило всеки читав човек пред избора: да обрече семейството си на мизерия или да се корумпира.

  31. Григор Says:

    @Валентин: Новите правила предполагат нови условия в обществото, за да работят.

    @Деян: Идеята не е за депутати да бъдат привлечени добре реализиралите се обикновени специалисти, а само най-свестните. Тези, които са готови да живеят като средния българин, за да знаят как мисли той и какво му е нужно.

    (Реално това пак няма да се получи, защото обикновено реализиралите се хора си имат и реализирали се половинки, така че доходът на семейството пак ще е далеч над този на средното българско семейство. Да, безспорно дори това е мизерия. Но иначе въпросната партия ще наиздига хора, които мислят на принципа „като няма хляб, да ядат пасти“. А за корупцията – кой е толкова богат, че да не можеш да го корумпираш? По мои впечатления такъв няма, напротив – апетитът идва с яденето. Така че настоявам на това изискване.)

  32. Валентин Says:

    @Григор: Ами новите условия са налице – към момента хората казват и демонстрират: “Не искаме повече това, което е било до сега”.
    Въпроса е коя е работещата технология, за да се получи резултата – органи на властта, работещи в интерес на хората, а не в личен интерес.
    Вие предлагате – нова партия, аз предлагам – Втората Поправка, адаптирана към 21 век.

    Отделен е въпроса, че се поправя/усъвършенствува нещо, което все пак в основната си част е смислено и функциониращо.
    Докато при нас формално даже и това го няма:

    Преамбюл на Конституцията на България

    “Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази КОНСТИТУЦИЯ…”

    Преамбюл на Конституцията на САЩ
    “Ние, Народът на Съединените щати, целейки да създадем по-съвършен Съюз, да утвърдим справедливост, да осигурим вътрешно спокойствие, да обезпечим съвместна отбрана, да повишим всеобщото благосъстояние и да осигурим благата на свободата за самите нас и за нашите потомци, съставяме и приемаме настоящата Конституция на Съединените американски щати…”

    Разликите се виждат и с просто око:
    1. Страните – в нашия Обшествен Договор – “…ние, народните представители…” Ами ние – Народа, къде сме?
    2. Целта – в нашия Обществен Договор – къде се заявява, че нашата /на Народа/ цел, е “…да утвърдим справедливост, да осигурим вътрешно спокойствие, да обезпечим съвместна отбрана, да повишим всеобщото благосъстояние и да осигурим благата на свободата за самите нас и за нашите потомци…”

  33. Деян Says:

    @Григор
    В такъв случай най-добре депутатите изобщо да не получават заплата, така даже и тези с успешни половинки ще знаят какво е мизерия.
    Само че се боя, че няма да постигнеш това, което искаш. По твоя начин депутати ще станат не тези, които могат да допринесат най-много, а тези, които могат да си го позволят.

  34. Огнян Says:

    @Григор
    “Тези, които са готови да живеят като средния българин” – по принцип е добра идея, но на практика няма ли да се окаже малко екстремно? Излиза като временна саможертва, като за пред хората, но без реален ефект. Притеснението за “ще наиздига хора, които мислят на принципа „като няма хляб, да ядат пасти“” е основателно, но него го е имало и още по времето на Левски и той точно по случая е казал: “Сития на гладния не знае колко хляб да даде и затова го пита: “Колко искаш?”. На същия принцип при осигуряването на бърза, навременна и редовна обратна връзка между избирателите и депутатите би вероятно би могъл да се неутрализира ефекта на пастите?

  35. Григор Says:

    @Валентин: Подобна поправка не работи. Не работи в САЩ, няма да работи и в България. Трудно ми е да си представя колко объркан трябва да е човек, за да вярва, че народ, въоръжен с пищови, има и най-малки шансове срещу правителство, въоръжено с армия с танкове, изтребители, химическо и атомно оръжие. Народът има отлични шансове в съвсем друга насока – мирното, но категорично неподчинение на правителството. Само че за да пристъпи към него трябва да се отърве от заблудата, че ще победи чрез оръжие… Вече казах – тази дискусия се очертава да е огромна, затова предпочитам да я водя другаде. Може би под друг запис. И е много нужна – либертарните догми са точно така глупави и празни, колкото и комунистическите, религиозните и всички останали догми.

    @Деян: Идеята е депутатите да получават пари, но колкото средния българин. Щом той може да си позволи да съществува с толкова, и те могат. Така ще могат да станат депутати всички, които не поставят личното си охолство над благото на народа. Защото поставят ли го, няма толкова висока заплата, че да ги откаже от възможността да прилапат още. Да си видял препълнена банкова сметка?

    @Огнян: Това с питането и обратната връзка е добра идея, но не ми харесва. Според мен истинският управник трябва да доказва себе си чрез превъзходство. Ако примерно страната е закъсала за умни идеи, той трябва да се докаже чрез интелектуално превъзходство. Нашата страна е закъсала за морал, така че управникът трябва да се докаже чрез морално превъзходство. А то според мен задължително включва да получаваш колкото средния българин. Има ли го него, обратната връзка е добре дошла. Няма ли го – какъв е смисълът от обратна връзка към управник без морал?

  36. Деян Says:

    @Григор
    Средният българин има 1 дете и живее в жилище дадено или наследено от родителите си.
    Аз имам 3 деца и живея в апартамент, който изплащам. При твоя вариант бих обрекъл децата си на мизерия, която средният българин даже не може да си представи.
    Разбира се, след 20 години като изплатя апартамента и разкарам децата може и да се съглася че едни 500 лв колкото да не умра от глад ми стигат.

    Не е възможно всички да са богати. Но е реалистично да искаме всички да живеят достойно, т.е. да могат да печелят достатъчно с труда си за да водят независим живот отвъд елементарното оцеляване.
    Кой според теб знае как може да се постигне това по-добре от тези, които са го постигнали със собствения си труд? Обаче точно тези хора ти не желаеш в твоята партия.

  37. Григор Says:

    @Деян: Познавам семейство, което има 3 деца и живее в апартамент под наем. Заплатите на двамата родители са общо малко над 1000 лева. Не им е леко, но се справят. Не са се унизили никога да искат помощи. Живеят както живее средният българин, особено извън София.

    Да, това не е достоен и независим живот. Но повечето българи водят такъв. Ако ще ги управляваш от името на такава партия, ти си им слуга – не цар и не собственик на фирмата, където работят, а слуга. Заплатата ти идва от данъците, които те вадят от джоба си. Неморално е да охолстваш на гърба на мизерията им. Не го ли разбираш, бързо ще започнеш да цениш управленския си труд все повече, а техния труд, с който те хранят – все по-малко. Колко ще очакваш те да продължават да ти вярват и да те подкрепят? А ако не те подкрепят, как ще ги управляваш? Като сега Орешарски?

  38. Валентин Says:

    @Григор: Хипотетични редовни избори.

    Всеки избирател гласува с 2 бюлетини
    1. С първата избира „нови”депутати от своя избирателен район
    2. С втората „оценява” досегашните депутати от своя избирателен район

    Пример за Бюлетина № 2

    № ИМЕ ПАРТИЯ СПРАВИЛ СЕ със задълженията си НЕСПРАВИЛ СЕ със задълженията си Без последствия
    1 Иван Иванов Атака
    2 Петър Петров БСП
    3 Георги Георгиев ГЕРБ
    4 Хасан Хасан ДПС

    1. Поставя се знак Х само в една ит трите колонки
    2. Критерият за оценката на избирателя за резултата от управлението на горните депутати е личната му преценка за качеството на неговия живот като цяло – сега по добре ли живее отколкото преди 4 години

    РЕЗУЛТАТ
    – Когато 50% плюс 1 от имащите право на глас са дали оценка/присъда СПРАВИЛ СЕ СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ, съответния депутат
    – се обявява за „извършил изключително голяма заслуга към Република България”
    – построява му се златен паметник в родното място
    – получава премия за добре свършена работа в размер на Х млн. лв.
    – избира се за нов мандат, ако се е кандидатирал

    – Когато 50% плюс 1 от имащите право на глас са дали оценка/присъда БЕЗ ПОСЛЕДСТВИЯ, съответния депутат
    – престава да изпълнява задълженията на народен представител без по-нататъшни последствия

    – Когато 50% плюс 1 от имащите право на глас са дали оценка/присъда НЕСПРАВИЛ СЕ СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ, съответния депутат изтърпява наказанието 4 години лишаване от свобода в затвор с общ режим

    Така накратко би изглеждала процедурата при прилагането на Закон за отговорността на висши изборни длъжностни лица. С този Закон всеки избирател придобива статут и на съдебен заседател в Специализиран Съд на основание чл. 199 ал. 2 от Конституцията.

    Смисъла – избирателите получават реална власт – имат правото да санкционират.

    Това се има пред вид за аналог на смисъла на Втората Поправка, а не нейното буквално преписване/приложение.

    Подробно изложение на текста, тълкувания и често задавани въпроси

    http://www.webbierhalle.com/heading/item/5-for-responsible-government-1

  39. Деян Says:

    @Григор
    Заплатата на хората, на които поверяваш управлението на държавата трябва да бъде такава, че да могат да живеят достойно и да мислят за общото благо, а не откъде да изкарат още пари за да не мизерстват децата им.
    Разбира се те трябва да са съобразени и с общото състояние на държавата, така че е въпрос на компромис.

    Ти смяташ, че е нормално да получават заплата равна на средната за страната.
    Аз обаче бих искал да видя в управлението хора с определен профил: образование, професионална кариера и т.н. и смятам че заплащането трябва да съответства на средната заплата на хора със сходен профил.

    Както и да е, това си е твоята въображаема партия и можеш да си правиш с нея каквото искаш.

  40. Григор Says:

    @Валентин: Някакъв вариант на това би могъл да бъде смислен, макар че ще съсредоточи депутатите върху краткосрочни цели, а не върху дългосрочни. Бих го обмислял.

    @Деян: Образованието и професионалната кариера не гарантират служене на интересите на избирателите. А няма ли го това служене, всяка компетентност е вредна вместо полезна. Затова бих предпочел правила, които гарантират на първо място близостта с избирателя, а чак после финансовата задоволеност и т.н.

    Същото, иначе: заплата, по-висока от средната на хора със сроден профил, би трябвало да е дори по-привлекателна за кандидатите от профила. В момента тя е такава. Какъв е резултатът?

  41. Шapкан Says:

    @Деян:
    http://sm.a-bg.net/2013/08/14/robotizaciya-i-socialna-revolyuciya.htm

    @neuromantic:
    кой те е излъгал, че в Германия и Швеция няма мафия?

    щом толкова искате “конституция”, ето ви:

    1. Личната свобода е единствена ценност.
    2. Личната свобода на всеки се гарантира от свободата на обществото и обратно чрез солидарност като нагласа и взаимопомощ като следствие от тази нагласа.
    3. Социалното равенство отстранява поводите за конфликти между свободните хора.
    4. Противоречия между личните “сфери на свобода” не възникват, ако всеки спазва принципа на справедливостта, равенството и солидарността.
    5. Най-подходяща схема за управление е прякото самоуправление, което е най-ефективно при федералистична структура на всички нива и по всички поводи.
    (следват дефиниции за “свобода”, “солидарност”, “равенство”, “справедливост”, “федерализъм” – има ги в блога ми и в статии на вестник “Свободна мисъл” в предостатъчни количества)

    всичко останало е въртене в кръг, търсене на “по-малкото зло” (по-малко за кого?) и самозалъгване, че така нещо се променя, а не камуфлира.

    ————–
    и да не забравя: фразата “у нас мафията си има държава” е просто красив лаф, зад който не стои много мисъл. Самата държава Е мафия – и двете действат еднакво, структурирани са еднакво, имат едни и същи цели.

  42. Деян Says:

    @Григор
    Проблемът е, че умишленото държане на депутатите в мизерия по никакъв начин не гарантира служене на интересите на избирателите.
    Все пак бих се радвал ако успееш да направиш партия, България има нужда от алтернатива на БСП в лявото пространство.

  43. Делибалтова Says:

    Така или иначе въпросът се сведе до ценностите. Не само в приведените цитати от разни конституции, но по същество дискусията стигна до какво е по-важно – личното благоденствие на депутатите или общественото благо (най-грубо казано).

    По-благоприятни от настоящите “обществени условия, които да поощрят създаването и налагането на ценности” скоро не сме имали. Протестиращите го искаме и очакваме предложения от партиите – съществуващи или създадени от нас. Необходима е проста, кратка и ясна формула, лесна за възприемане. Недвусмислен акцент върху някои от вечните бщочовешки ценности, не откриване на Perpetuum mobile.

    “1. Личната свобода е единствена ценност.” например, съчетана с разбирането, че тя се загубва на мига, щом спрем да се борим за нея.

    И “2. Личната свобода на всеки се гарантира от свободата на обществото и обратно чрез солидарност като нагласа и взаимопомощ като следствие от тази нагласа.” става, точно на второ място.

    В тази светлина заплатата на депутатите е изключително важна, точно колкото заплатата на всеки гражданин. Няма по-сигурен начан депутатът да го е грижа за средната заплата, от това да е неговата заплата.

  44. Деян Says:

    @Делибалтова
    Ако грубо казано 1/3 от хората са под средната заплата, 1/3 около, 1/3 над, то тезата на Григор е че горната 1/3 трябва да направи значителен компромис със собствения си жизнен стандарт, ако желаят да се занимават с политика.
    А точно тази 1/3 е най кадърната част от населението, на която се крепи българската икономика. Разбира се, има една група от няколко процента, които са достатъчно богати за да им е все тая каква заплата биха получавали или пък да имат достатъчно големи спестявания за да могат да си поддържат жизнения стандарт по време на мандата.

    Ефектът от условието на Григор е, че една значителна част от населението ще трябва да плати непосилна цена ако иска да се занимава с политика и при това да остане честна, както и ще създаде един висок стимул за корумпиране. Читавите хора не трябва да бъдат наказвани за желанието си да свършат нещо за България.

    Според КНСБ, за издръжката на 4-членно семейство в момента трябват 2254 лв, което е около 3 средни заплати. Депутатската заплата е около тази сума.
    Този доход не е “благоденствие”. Това е доход, който посволява да можеш да погледнеш отвъд елентарното оцеляване.

  45. Валентин Says:

    @Григор: Обмислете го, аз просто реагирах на “…И най-вече очаквам сериозна обратна връзка върху идеята. Не я ли изчистим и стегнем достатъчно, за да е поне начално използваема, няма смисъл да я предлагаме на хората…”
    “… ще съсредоточи депутатите върху краткосрочни цели, а не върху дългосрочни…” – по това Ваше мнение имам известни възражения.
    Същественото според мен е дали един закон е в интерес на всички или в интерес на избрани и в ущърб на останалите, а не колко време ще действува.
    Примери
    – ГПК и по специално чл. 417 т. 2 действува от 2007 г. и резултатът е, че докара маса хора до мизерия, а някои и до самоубийство.
    – И сега договорите с ЕРП, Софийска Вода и още колкото се сетите монополи са достатъчно дългосрочни, сключени на база закони, приети от депутатите.

    В заключение – когато се въведе наказание за някакво престъпление, се намалява количеството на потенциалните престъпници – значи наказанието за престъпно депутатство ще намали броя на престъпните депутати.

  46. Григор Says:

    @Деян: Изхождам от либертарни, не от социални позиции. Изискването ми депутатите да получават средната заплата за страната е морално, не социално.

    Логиката е проста: ако собственикът на частна фирма няма доверие на някой, този някой не е подходящ за мениджър във фирмата му. Същото е с държавата. Ако хората (народът) нямат доверие на някого, той не е подходящ за депутат или управник. Което е точно сегашната ситуация. Повечето в сегашното правителство и парламент са добри специалисти, просто не са хора, които заслужават доверие. Избрани са в условията на заплати, които ти предлагаш.

    Ситуацията е на практика същата през последните 20 години. Очевидно при високи заплати се избират хора, които са готови да ме грабят за своя изгода. Както вече писах и както се вижда много добре на практика, високите заплати не спират корупцията, напротив. Нормално е при това положение да вярвам на обратния вариант – че ще допусна да управляват собствеността ми само хора, които са готови на лични жертви за целта.

    @Валентин: Ако депутатите се поощряват или наказват на базата на резултатите от 4-годишен мандат, те получават стимул да мислят в план, не по-дълъг от 4 години. Колкото по-големи са поощренията и наказанията, толкова по-силен е стимулът към краткосрочно мислене. А мисленето в толкова кратък срок никога не е добро за една държава.

    Не съм съгласен и че наказанието намалява количеството на потенциалните престъпници. Смятам, че намалява този брой неотвратимостта на наказанието. Но в конкретно този пример ме безпокои повече, че наказваме не само крадливостта и некадърността, но и дългосрочното мислене.

    И най-сетне, не ми се струва реалистично подобно правило да бъде прието и утвърдено. А все пак идеята е да дискутираме какво да бъде реално предложено и придвижвано, а не да си чешем пръстите, нали?

  47. Деян Says:

    @Григор
    И смяташ ли че собственикът ще има повече доверие на мениджъра си ако реши да му плаща средната заплата във фирмата си?

    Корупцията не идва от високите заплати, а от това, че се позволява и не се наказва адекватно.
    Парламентът няма да стане по-качествен като махнеш специалистите от него, а ще имаш парламент от батсалита и делянпеевци.

  48. Шapкан Says:

    Деян Says:
    “Ако грубо казано 1/3 от хората са под средната заплата, 1/3 около, 1/3 над”

    доста грубо казано. Просто не е вярно даже приблизително.

    “точно тази 1/3 е най кадърната част от населението, на която се крепи българската икономика”

    демек мутри, бюрократи, юристи, “работодатели”, партийни функционери?
    олеле.

    “Корупцията не идва от високите заплати, а от това, че се позволява и не се наказва адекватно”

    корупцията е начин на функциониране на капиталистическата икономика при държавна опека (каквато има още от зараждането на капитализма). И никакви наказания (както в сталинския СССР и сегашен Китай) не могат да я спрат.
    Не си фантазирайте “идеална държава”, защото идеалната е тъкмо тоталитарната.

  49. Деян Says:

    @Шаркан
    Познай от три пъти защо средната заплата се нарича средна

    “демек мутри, бюрократи, юристи, “работодатели”, партийни функционери”
    Да, има и такива. Но основно инженери, лекари, архитекти, специалисти, мениджъри ниско и средно ниво, дребни предприемачи и т.н.
    На прима виста се сещам за поне 10 души от клуб Ефремов, които попадат в тази група.

  50. Шapкан Says:

    клуб Ефремов изобщо не е представителна извадка за населението на страната.
    Пък и относно лекарите, работещи в “търговските дружества” кой знае защо наричани “болници”, да не отваряме приказка…

    виж данните от т.нар. синдикати относно разпределението на доходите (корелират с данните от НСИ), то тия само за това ги бива, не и да защитават някакви трудови права, мамка им.

    голяма част от инженерите не работят като такива; мениджърите – внасят повече хаос, дребните предприемачи са предимно търговци, долното звено преразпределители на нечий производителен труд.

    този модел, дето се пънете да го ремонтирате, за нищо не става. И астронавти да туриш вместо машинисти в локомотив, пак няма да го накарат да литне.

  51. Григор Says:

    @Деян: Ще повторя още веднъж, че да е за пръв път: до момента имаме в парламента именно заплатите, които предлагаш. Да си забелязал липса на корупция и привличане на добри и честни специалисти? Ако да, ще се съглася, че този подход работи. Ако не, няма да се съглася.

  52. Деян Says:

    @Григор
    Тогава и аз ще повторя: основната причина за корупция не е нивото на заплатите, това си е твое лично самовнушение без никаква връзка с реалността.
    Ниската заплата води основно до две неща: по висока податливост към корупция и по-ниска цена, на която човек е склонен да се продаде.

    Разбирам, че твоята идея е да отсееш хората, които парите не ги интересуват или поне ще успеят да те убедят, че не ги интересуват.
    Може би това би помогнало за краткосрочен проект. Но в дългосрочен план това неминуемо ще доведе некадърност и/или корупция.

  53. Петър Петров Says:

    Ръководителят трябва да е максимално компетентен и умерено коректен.

    Компетентността му би трябвало да я ползва единствено за да може да прецени компетентността на другите, които ръководи. Ръководителят сам би трябвало да не прахосва време да се занимава лично, а непременно да делегира. Делегирането на решение не го освобождава от отговорността за последствията от това решение. Също така би трябвало да не “микроменажира” ръководените, понеже така изземва техните функции.

    Коректността към ръководените от него хора и ресурси трябва да е внимателно преценена. Тук не важи принципът “колкото повече — толкова по-добре”. Най-малкото защото според всеки различно нещо е справедливо. Някои, например, са убедени, че държавата им задлъжнява ако родят дете. Не може да се направи бъркани яйца с бекон и кокошката да е доволна, да не говорим за свинята. Както и обратното — за бекон да иде нова свиня-майка. Или милиони украинци да умрат от глад, защото житото им е изнесено за пари. Или някой да подлежи на наказание, защото се е родил циганин. Което не значи да не се изнася жито или да не се наказват цигани.

    Прозрачността е хубаво нещо по две причини и лошо по трета: 1) Чрез достъпа до детайлна информация за взетите решения и аргументите за и против тях би се видяла компетентността на ръководителя. Тук лошо няма, понеже се очаква той да е доста по-компетентен от оценяващите го и общо взето оценките за него да са положителни. 2) Хубаво е когато ръководителят дава отчет за моралните си преценки и техните аргументи, така се следи дали не яде малки деца за закуска. Но 3) оценките за неговият морал не бива да се очаква да са справедливи. Понеже и свинете си дават мнението. Примерно: фермер в свинеферма би бил загубен, освен ако не го подкрепят и кокошките. Но пък бърканите яйца стават мираж. Според мен Ржевская мясорубка си е престъпление срещу руския народ, но несъмнено е допринесла за независимостта на Русия.

  54. Шapкан Says:

    двойка по история, Петър Петров

  55. Христо Караиванов (кавър версия) Says:

    ОКОНЧАТЕЛНОТО ПОДРЕЖДАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ В ЛИСТИТЕ ДА СТАВА НА СЛУЧАЕН ПРИНЦИП В ЦИК.
    Една от възможностите да се промени уродливия политическия модел и да се разбие монопола на политическата класа и срастването и с властта за десетилетия е да се направят промени, които да отнемат гаранциите на представителите на политическия елит , че мястото им в парламента е гарантирано, щом партията им прескочи бариерата. Това може да стане без да се налага да се променя конституцията и да се ограничава мандатността на народните представители. За целта трябва да се промени избирателния кодекс така, че ПАРТИИТЕ И КОАЛИЦИИТЕ ДА ПОДРЕЖДАТ КАНДИДАТИТЕ В КАНДИДАТСКИТЕ ЛИСТИ ЗА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ ПО АЗБУЧЕН РЕД, А ОКОНЧАТЕЛНОТО ПОДРЕЖДАНЕ ДА СE ИЗВЪРШВА от ЦИК (или РИК) ЧРЕЗ СЛУЧАЙНО ГЕНЕРИРАН ЕДИНЕН АГОРИТЪМ, ВАЛИДЕН ЗА ВСИЧКИ РЕГИСТРИРАНИ ЛИСТИ. Освен това заължително трябва ДА ОТПАДНЕ ВЪЗМОЖНОСТТА КАНДИДАТ ЗА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ДА БЪДЕ РЕГИСТРИРАН В ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН МНОГОМАНДАТЕН ИЗБИРАТЕЛЕН РАЙОН. Ако към това добавим и ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ИЗИСКВАНЕ БРОЯТ НА КАНДИДАТИТЕ В ЕДНА КАНДИДАТСКА ЛИСТА ДА БЪДЕ РАВЕН НА УДВОЕНИЯ БРОЙ МАНДАТИ В МНОГОМАНДАТНИЯ ИЗБОРЕН РАЙОНЕН, то тогава шансът на политическия елит да попадне в парламента намалява още повече. Въвеждането на компютърно разместване в кандидатските листите ще охлади мераците на всички, които купувайки си избираемо място или създавайки си своя партийка, правят опити да се домогнат до властта с изцяло користни подбуди. Въвеждането и на МАЖОРИТАРЕН ЕЛЕМЕНТ при гласуването може допълнително да спомогне за доизчистване на парламента от политически нечистоплътните кандидати и ще освободи място за морални и етични народни представители. Само мажоритарен вот, без компютърно преподреждане на листите обаче, няма да доведе до съществена промяна в политическото статукво. От юридическа гледна точка, няма пречки предлаганите промени да бъдат направени бързо и лесно с промяна само на няколко члена в изборния кодекс. Основният проблем обаче, ще дойде от ожесточената съпротивата от страна на самата политическата класа и то ЗА СЪЖАЛЕНИЕ на ЦЯЛАТА политическа класа, без значение на цвят, дали е парламентарно представена или не и дали е утвърдена или току-що изгряваща, която ще се опита по всякакви възможни начини да възпрепятства такива убийствени за нея промени.

  56. Григор Says:

    @Петър Петров: Според мен ръководителят трябва да е максимално коректен и умерено компетентен. Компетентност се купува или наема, когато имаш ръководителски ресурси. Коректност – не.

    @Христо Караиванов: Основната идея – да се отнеме гарантираното място на „политическия елит“ – е добра. Мисля си обаче, че точно това средство може да не е подходящо. И сега олигарсите си пазаруват политици и редят листите, и тогава ще ги пазаруват. Какво значение кой точно ще е вътре в парламента, ако ще се кланя на все същия капо?… Ще има негативно значение при тези политици, които реално служат на хората, когато се появят – избирателите няма да имат начин да ги вкарат гарантирано. Така че резултатът е вероятно да е обратният на желания.

  57. Петър Петров Says:

    @Григор: Взех да ти пиша как и защо… и осъзнах, че двете понятия жестоко се застъпват. Максималната компетентност като че ли води до максимална некоректност.

    — Докторе, боли ме главата.
    — Няма проблем, режем главата.

    You either die a hero or live long enough to become the villain.

  58. Григор Says:

    @Петър Петров: Уви. 🙁

  59. Кал Says:

    Скептичен съм към създаването на НОВА партия (или, в най-добрия случай, неутрален). Най-вече заради разпиляването на усилия. За мен „Зелените“, като продукт на автентичното природозащитно движение, ВЕЧЕ изпълняват задачата „антикорупционерство“ – редом с други, не по-малко жизненонужни задачи. (Вижте в горния линк какво се гласи за природен парк „Странджа“, за ПОРЕДЕН път.) Съгласен съм с Делибалтова за:

    Според мен единствено зелените досега са имали истински ясни ценности, борили са се за тях както е редно, като за нещо от което зависи животът им. Затова са единни и активни, и успяват да извоюват нещичко дори в невъзможните български условия.

    – и лично не виждам смисъл да започваме от нулата, отново.

    Напомням и че вече правихме едно подобно „допитване“. Искам да видя ПОВЕЧЕ участници с постоянство и лична активност ИЗВЪН интернет, преди да реша, че бих отделял време и сили за такъв проект.

  60. Григор Says:

    @Кал: По мои впечатления над 99% от хората биха предпочели да повярват на партия, която е организирана на не-партиен принцип и си поставя като единствена задача борбата с корупцията, отколкото на партия с екологична или друга тясно специализирана насоченост, която покрай другото и се бори с корупцията (в своята тясна ниша). В това отношение, разпиляване на усилия е поддръжката на екологична партия, а не на антикорупционна. (Поне за хора, които смятат корупцията за по-наболял проблем от екологията, а в България очевадно е така.)

  61. Кал Says:

    Повечето проблеми в „екологията“ са резултат от корупционни практики (които съвсем не се изчерпват с експлоатация на природата). Затова и по-опитните участници в „Зелените“ имат солиден опит с антикорупционерството, на всякакви нива.

    Времето ще покаже.

  62. Григор Says:

    @Кал: Почти всички участници в „Зелените“ имат опит в антикорупционни практики единствено в областта на екологията. Уви, почти всички от тези имат каквито и да било антикорупционни стремежи единствено в тази област. Дълбоко се съмнявам този избирател, който не е вече гласоподавател на Зелените, да стане гласоподавател на антикорупционна партия със строго екологична насоченост. Аз имам не много слаба про-екологична ориентация и това не е достатъчно, за да ме спечели.

    А конкретно за „Зелените“ има и още нещо. Към „Реформаторския блок“, където в момента се водят те (ако не греша), се подвизава и Саша Безуханова. Бях обещал да проуча как стоят нещата около нея. Някои неща, които научавам, не ми харесват особено.

  63. Кал Says:

    Реформаторският блок е… сложна тема. Няма да я повдигам тук не само по липса на време в момента; не искам да давам поводи за злорадство на хора, които само търсят как да разцепят или оплюят. (Имаш и такива читатели в блога, знаеш. ;)) Може на живо – но ще е по-нататък. В момента отношението на самите „Зелени“ към Реформаторския блок е нееднозначно.

    Преразказвам си горната теза по-подробно: проблемите от природозащитата са дълбоко обвързани с проблеми в редица други области – икономика, социални политики, земеделие, туризъм… (Това е и една от особеностите на екологичното мислене – не възприема проблеми и не търси решения „на парче“. Всичко е свързано; всичко трябва да се решава заедно.) Затова и няма как да се съглася с твоята теза, че „Почти всички участници в „Зелените“ имат опит в антикорупционни практики единствено в областта на екологията.“

  64. Григор Says:

    @Кал: Боя се, че тук изпадаш в грешка, която срещам често напоследък: смесване на термин и денотат. Това, че екологията разглежда цялото,не значи непременно, че еколозите разглеждат цялото (екологичното мислене като част от екологията е термин, а конкретното мислене на еколозите – денотатът на този термин).

    Пример за подобна грешка другаде: почти до края на 19 век масово се е смятало, че мъжете няма как да боледуват от истерия. Причината? „Хистера“ означава матка, а мъжете нямат матка. Не повтаряй грешката на много иначе именити медици… 🙁

  65. Кал Says:

    Добре, няма да се разберем писмено. Поне не в този момент. 😉

    Споделям друг начин за противодействие:

    Първа работна група към Харта 2013: Институции за вътрешна сигурност

    (Познавате ли някой от хората вътре? Аз – не.)

  66. Григор Says:

    @Кал: Чувал съм имената на около половината. По-пълно впечатление имам само от Мария Дерменджиева – струва ми се, че е свестен човек.

  67. Григор Says:

    Хрумва ми една интересна идея за партията. А именно – принципите ѝ да могат да бъдат определяни, доуточнявани или променяни, чрез гласуване.

    Интересното е кой ще има право да гласува. Според мен това трябва да бъде всеки българин, без значение партиен член или не, който е положил определен изпит. Изпитът трябва да доказва неговата зрялост и способност да се ориентира в политическа ситуация, както и привързаността към идеята на партията – че отговорността трябва да е строго лична. Не трябва да бъде ляво или дясно ориентиран, но трябва да отхвърля хора, които приемат ограничаването на свободата на хората. Приемането на размяната ѝ срещу друго, примерно срещу илюзорна или истинска сигурност, също трябва да е недопустимо.

  68. Шapкан Says:

    ами защо направо не местно самоуправление, като решенията на конкретните проблеми са постоянно определяни, променяни и доуточнявани чрез гласуване?
    когато има по-мащабен от локален проблем, заинтересованите се групират в съвет за обсъждане, анализиране и предлагане на решения?

    вместо това – пак ЕДНА партия с един определен електорат, който има определени разбирания и ИНТЕРЕСИ, пак я туряме да ДИКТУВА поведението на ВСИЧКИ.
    какво се променя? нищо.

    само че и при такова самоуправление повече тежест отново ще имат мутри като собственика на Ораново, затова самоуправлянието следва да включва и такива сфери като производството, разпределението, рециклирането на ресурсите.

    има и още нещо – проблемите не свършват на държавната граница (спомнете си Гюргево и Калараш например).

    държавата и капиталистическите отношения – точно това са примери за размяна на “свобода срещу сигурност”.

Leave a Reply