Изгубено поколение, неизгубено поколение

Не зная откъде произхожда този текст – Фейсбук, Вконтакте или нещо подобно. Доколкото съм успял да разбера, той е пуснат в съответната социална мрежа от една руска тинейджърка. Най-нахално го превеждам тук, без да я питам за авторски права.

И ѝ благодаря от сърце за простичкия, а толкова мъдър текст.

—-

По-малкият ми брат Ванка учи в пети клас. В това училище е отскоро, местихме се. С него много добре се разбираме, така че зная всичко за проблемите му и се старая да помагам, кога със съвети, а кога и с дела.

Когато дойде в неговия клас, той автоматично попадна в категорията на „лузерите“, тъй като нямаше последен модел айфон. Съучениците му обаче не отчетоха един важен момент. Братчето ми вече седем години тренира самбо и има немалки успехи и заслуги в този спорт. И още един момент – треньорът на брат ми смята, че учениците му трябва да се развиват не само физически, но и духовно, и по тази причина в техния колектив не се приемат оценки, различни от „отличен“ или „много добър“.

Оттам нататък, както вероятно вече се сещате, за неудачници в този клас започнаха да се смятат тези, които имаха незадоволителни оценки. На родителски събрания родителите са в приятен шок.

И поуката. Вместо да плачете, че това поколение е изгубено, вместо нов айфон купете на детето си боксьорски ръкавици и го пратете да тренира при свестен треньор.

—-

Вероятно текстът ще ви прозвучи като апология на насилието. Зад това описание обаче се крие нещо много по-простичко и свястно. А именно: научете детето си както да отстоява успешно своите позиции, така и да смята за постижение каквото придобива със собствен труд, а не каквото му подарявате или успява да изпроси от вас.

Ако в неговото училище успешно отстояване на своето означава да натупа някой и друг съученик, значи трябва да го научите именно на това. Да се оправя с блага дума е за предпочитане, но ако някъде не се минава без бой, по-добре битият да е противникът на детето ви, отколкото то. (Уви, твърде малко деца имат дарбата и интелекта да могат да укротят и засрамят единствено с благи приказки и най-тъпия и нагъл побойник.)

А за постигането със собствен труд – това вече е задължително във всички случаи. Мен ме научи да уважавам труда колкото мъдростта на дядо ми, толкова и още повече че на 16 години вече работех през лятото, за да изкарам джобните си пари. Ако детето ви е твърде малко, за да работи, нека неговият труд бъдат оценките в бележника му – а по възможност и дори показаните пред вас лично знания. Ако все още дори не ходи на училище, нека това бъдат задачки като най-простичко подреждане на стаята му, елементарни грижи за дома или дори просто игри, в които то се учи на хубави, полезни и морални неща… Тялото ни е изградено от храната ни, но личността ни е изградена от делата ни. Запълвайте времето на децата си с неща, които ги съграждат като честни, трудолюбиви и щастливи хора.

Съчетаете ли тези двете, поколението ви няма да бъде изгубено.

41 Responses to 'Изгубено поколение, неизгубено поколение'

  1. Demococcus Says:

    Наскоро мои приятелки одумваха гаджетата си – нямали никакво уважение към вещите, непрекъснато си губели телефоните, изпускали лаптопите и удряли колите, а техните родители им купували нови. Когато се опитали да им поговорят по темата, те отвръщали че прекалените грижи за вещите граничело с материализъм, пък те не били материалисти. Както можете да очаквате, оценките и кариерата на въпросните гаджета са доста под средното ниво и едното от тях вече е в графата “бивши”. Това го разказвам за да подкрепя с лични наблюдения теорията на Григор. Тънка е границата между това да осигуриш добър старт на отрочето и това да го прецакаш чрез прекалено обгрижване.

  2. Иван Says:

    Или превода или оригиналът куцат…

    Не става ясен точния механизъм на позитивното въздействие. Какво общо има треньорът с класа? Да не би целия клас да се е записал на самбо?
    Или “братчето” e започнало да бие всеки който получи по-ниска оценка? Или може би класа е почнал да боксира учителите…

  3. tonywoolf Says:

    @Иван: Лесно е да се разбере. “Лузърите” обикновено ги тормозят физически (спомнете си двамата малтретирани ученици, които избиха сума народ в училище в щатите и се самоубиха). Като е ступал няколко пъти двама-трима “отворковци” (обикновено лидерите на водещата група), ясно е показал, че с него трябва да се съобразяват, като модел на поведение. Такива хора признават само правото на силния (физически). И ето ти изненада. Ниски оценки, високи оценки, в случая няма значение. Ако детето беше някое гаменче, изненадата нямаше да е толкова приятна.

  4. Кирил Says:

    Един малко глупав въпрос но като четох „трябва да се развиват не само физически, но и духовно, и по тази причина в техния колектив не се приемат оценки, различни от „отличен“ или “ се чудех дали духовно или интелектуално.
    За спортуването мисля, че е много важно поради простата причина, че намалява стреса и подкожните мазнини. За работата също, въпреки, че според мен вместо оценки по всички предмети е добре детето да наблегне на някоя област, която му е интересна и там да трупа допълнителни знания или може би учене на чужди езици. Все пак няма да го правим специалист по всичко.

  5. Кирил Says:

    Аз да добавя и малко спам:
    http://pengpod.com/products/pengpod1040
    таблет с линукс за $300, ако съберта парите.

  6. emo Says:

    @Кирил, духовно не е синоним на християнсло. Та в някои друго философии част от духовността е стремеж към самоусъвършенстване.

  7. Кирил Says:

    Аз лич

  8. Кирил Says:

    Аз лично под духовен човек не разбирам, някой с добри оценки. Но с другите философии, ми се изясни.

  9. Валентин Says:

    Аз пък под “духовен човек” разбирам някой, който вярва в религия или точно обратното – зависи от контекста.

    Обикновено невярващите са по-морални от вярващите. Защото истинският морал се базира на разума, знанието и научния метод. Истински моралните хора преценяват дали нещо е морално на база последствията от това нещо. Ако нещо има добри последствия (или по-малко лоши) – значи е добро (или по-малко лошо). За да можеш да прецениш какви са последствията от нещо трябва да можеш да мислиш и в много случаи – да разбираш и прилагаш научния метод и знанията, които имаш.

    Това е една от причините тези, които базират морала си на религиозните догми, да са склонни да вършат лоши неща.

    Когато едно разумно същество достигне определен етап в развитието си, представата му за морал започва да се съгласува със същата на други разумни същества, достигнали същия или по-висш етап на развитие. Тоест те постигат консенсус за това, че моралът се базира на разума, знанието и научния метод. Може да имат разногласия за определени казуси, но това е защото светът е сложен, има много нелинейни динамични системи и затова в много случаи е трудно и даже невъзможно да се прогнозира със сигурност какви последствия може да има определено действие.

    Сложността на света е причина и за глупостта на животните – тези, които не са особено интелигентни се размножават почти толкова успешно и колкото по-интелигентни от тях. Затова хората са глупави – глупостта не пречи на размножаването им съществено, а даже в много случаи увеличава вероятността за разпространение на гените им. Същото, но с много хумор, е показано във филма “Идиокрация”.

    Следващия път когато се зачудите как може човек да е толкова тъп си задайте въпроса – това пречи ли съществено на размножаването на гените му? В повечето случаи отговорът е “не”. Съвременната “социална” държава създава отлични условия за размножаването на глупавите хора (това не е непременно нещо лошо).

  10. Божо Says:

    @Кирил – дуовен и духовник са съвсем различни бири. Духовно развит аз разбирам такъв, с широки познания, интереси и п.р.
    Само дето в последно време се мъчат да ни правят насила религиозни, та и на тая дума се изкилиферчи значението.

  11. emo Says:

    Аз под духовност разбирам сложни процеси чието естество не познаваме, но не смятам за нужно да прикривам това незнание зад измишльотини. В частност, смятам, че опознаването на тези процеси без научен подход, придържането към някакви правила основани на такова познание за носещи индивидуална полза, стига да не стават пречка на изследването и обяснението им по научен път.
    В този мисъл религията и философиите настояващи и налагащи мнението, че знаят абсолютната и неоспорима истина, те може да се имат за много “духовни”, но за мен са просто примитивни.

  12. Шapкан Says:

    (Валентин,
    “ген на глупостта”? Оригинално. Смело. Изненадващо.
    дано да е само метефора, иначе ако го казваш сериозно…
    прекрасно започна мнението ти. Ама от животните нататък сгафи. Язък.)

    с “духовност” маскират какво ли не. Ярък пример за термин, който според различни употребяващи го толкова много неща подразбира, че всъщност нищо не значи вече.

    много е съмнително, че бележките от съвременното руско училище са белег на “духовност” (при все въведеното там вече вероучение, което претендира за монопол над “духовността”, а има и още ИНТЕРЕСНИ нови предмети за сметка на естествените науки и любопитен подбор на поети и писатели в часове по руска литература) – но със сигурност значат, че детенцето със 7 години стаж като самбист бодро зубка домашните и не се репчи на даскалите. Идеален гражданин расте демек. Да му се не нарадваш.
    Възхитата пък от продължената традиция за “прав е физически по-силният” ме кара (отново) да недоумявам.

    самата история, без подробности, не е еднозначна. Колкото може да е повод за одобрение, толкова и за стряскане.
    (освен ако не е неволна жалба за по-образовани мутри, дето не само ще те пребият, но и лекция за духовност ще ти изнесат…)

  13. Шapкан Says:

    Кирил,
    на теория спортът възпитава куп позитивни и полезни качества.
    На практика, при положение че спортът е комерсиална работа, и че в крайна сметка аргументите му са силови, а не интелектуални, получаваме полезни само в определена светлина индивиди.

  14. Валентин Says:

    Не знам какво разбираш под “ген на глупостта”, но вероятно не съм имал това предвид.

    Под “животни” имах предвид главно хората (животните, които са достигнали сравнително високо ниво на интелигентност – на нашата планета това са хората).

    Разбира се признавам, че интелигентността дава някакво еволюционно предимство на по-интелигентните [машини за разпространение на гени]. Но това е само докато достигнат до определено ниво на развитие (например като сегашното ниво на най-интелигентните животни на нашата планета – хората). От там нататък е доста съмнително дали повече интелигентност води до по-успешно размножаване.

    Когато животното е твърде интелигентно то планира. Обаче тъй като светът е сложен планирането не се получава почти винаги. Затова умните животни се разочароват, изпадат в депресия, имат психични проблеми. Това дава предимство на по-глупавите, които просто се размножават без да планират дали ще могат да отглеждат и възпитават малките си правилно (раждат много малки, които отглеждат в лоши условия, защото им е трудно да се грижат за всичките). По-интелигентните или не се размножават, или имат по-малък брой малки и в крайна сметка се оказва, че по-глупавите се размножават по-успешно. (Пак под животни имам предвид хората. Гледайте филма “Идиокрация”.)

    Тъй като в съвременното общество оцеляването на индивидите слабо зависи от неговата интелигентност започва да се наблюдава генетичен дрейф – по чисто статистически причини интелигентността намалява. Пикът в интелигентността на хората сме го задминали и интелигентността ще продължава да спада бавно докато оцеляването на индивидите зависи слабо от интелигентността им (даже в много случаи по-глупавите индивиди се размножават повече).

    Were the Victorians cleverer than us? Research indicates a decline in brainpower and reflex speed thanks to ‘REVERSE’ natural selection

  15. Валентин Says:

    Има два начина да се предпазим от оглупяването на хората:

    1) Удължаване на живота (забавяне на стареенето) и намаляване на размножаването (така че да не се увеличава населението). По този начин ще забавим оглупяването.
    2) Изкуствено оплождане (клониране) с цел да се спре [д]еволюцията на хората – да не се допускат нови индивиди, които е много вероятно да са по-малко интелигентни от предците си. Да се създаде една база от данни с гени с одобрени гени и да се забрани създаването на различни индивиди.

  16. Кирил Says:

    Валентин, а кой ще решава кой има право да се размножава и кой – не? Ако това е държавна организация, щетите ще са по-големи отколкото от третата световна.

  17. Шapкан Says:

    ами аз не знам що е “ген на глупостта”, но от мнението ти следва, че допускаш съществуването на такъв:

    цитата ——————
    Затова хората са глупави – глупостта не пречи на размножаването им съществено, а даже в много случаи увеличава вероятността за разпространение на гените им. Същото, но с много хумор, е показано във филма “Идиокрация”.
    Следващия път когато се зачудите как може човек да е толкова тъп си задайте въпроса – това пречи ли съществено на размножаването на гените му? В повечето случаи отговорът е “не”. Съвременната “социална” държава създава отлични условия за размножаването на глупавите хора
    ——————- край на цитатата

    и нататък пак към такъв извод стигаш, че интелигентността се определя от гените.

    термин “деволюция” в нормалния български няма. Има “прогрес”, има “регрес” – еволюционни явления. Иначе терминът “деволюция” би трябвало да се разбира като “обръщане на еволюцията” или даже “спиране на нейното действие”.
    Не знам кой умник е решил да ползва терминология, която обърква вече съществуващата.

    удалжаването на живота не може само по себе си да спре оглупяването, защото младите глупаци ще се превръщат в стари глупаци дълголетници.
    “клониране” – това пак предполага наличието на “ген на глупостта” (или “ген на интелигентността”, липсата на който води до проява на тъпота при фенотипа). Какво това има общо с науката?

    идеите за генетични забрани и регламенти – добре дошли в Третия райх.

    оглупяване или поумняване – съществен фактор тук е социалната среда. И 100 айншайна да клонираш, ако ги тикнеш в гето, първо некачественото хранене ще забави развитието на мозъците им, после работещите им майки няма да им обръщат длъжното внимание (сензорен глад), накрая ще ги форматират в евтини училища, които произвеждат “материал за пазара на труда” и “законопослушни граждани”, без значение колко адекватни и етични са действащите закони.
    И всички “генетични дадености” ще бъдат похабени.
    Ако ли специално се създават най-добри условия за клонираните (или тези с “правилни гени”) – филмът “Гатака” може да не е аргумент, все пак е само художествено произведение, а не реален факт, но поне е информация за размисъл.

    и съвсем лично: ти би ли искал да живееш в такъв свят? ами че ти попадаш в контингента за рестрикция, щом вярваш в псевдонаучни щуротии.
    (освен ако и регламентиращите не са заразени с псевдонаука – и тогава тяхната евенична програма много бързо ще затъпи човечеството окончателно и необратимо)

  18. Шapкан Says:

    Кирил,
    трета световна е за предпочитане пред сценария на Валентин.

  19. Валентин Says:

    Аз изобщо не съм коментирал дали е справедливо (морално) или не да се опитваме да спираме еволюцията водеща до оглупяване (която нарекох деволюция* по-горе – има такава дума – даже има книги на хартия, в които се ползва). Само казах как би могъл да се реши проблема с оглупяването на всяко следващо поколение (ако изобщо това може да се нарече проблем – все едно да наречем проблем увеличаването на ентропията).

    Кое от написаното от мен смяташ за псевдонаучно?

    Удължаването на живота (съчетано със спиране на размножаването) може да спре оглупяването, ако интелигентността на индивидите не намалява с възрастта. Това обаче може би няма да е възможно да се случи затова ще се постигне не спиране на оглупяването, а неговото забавяне. Например ако поколенията се сменят на 10 пъти по-голям период от време, едно и също оглупяване ще се случва за 10 пъти по-голям период от време.

    Интелигентността зависи от гените. Затова например съществата с гени на хора са по-интелигентни от съществата с гени на червеи.

    * Под деволюция имах предвид генетичния дрейф (оглупяването в резултат на генетичния дрейф), не знам псевдоучените за какво ползват думата деволюция, вероятно за други неща. Под деволюция не съм имал предвид нещо псевдонаучно.

    Не е справедливо да се прилагат насила (със закон) мерките за спиране или забавяне на оглупяването. Няма справедлив и морален метод да се спре оглупяването.

  20. Жилов Says:

    Всъщност най-добрия начин да създадеш застой в едно общество е да го лиши от деца.

  21. emo Says:

    Няма обратна посока на еволюцията, защото няма права посока на еволюцията. Еволюцията не е насочена, умишлена интелигентно проектирана и т.н.

  22. Black Wolf Says:

    Григоре, може ли един простичък въпрос? Защо въобще отваряш дума за “апология на насилието” във връзка с горното?!?????
    Повечето ми приятели (и аз самият) доста години сме се занимавали с джудо, карате, бокс, кендо и пр. и винаги съм се изумявал, когато някой отвори дума за насилие, произтичащо от горните занимания.
    Различните способи за бой без оръжие и за боравене с оръжие от древността са се смятали за благородни изкуства и са били изучаване от подрастващите членове на висшите класи и на Запад, и на Изток. И то не е само защото времената са били такива…

  23. Шapкан Says:

    ох леле…
    аз съм пас, някой друг да обяснява на Валентин – с думи прости, които явно не мога да подбера

  24. Шapкан Says:

    и тия висши класи както хич не са използвали “благородните изкуства” за наказване на крив поглед от простолюдието…

  25. Григор Says:

    @Black Wolf: Защото знам в какво ще ме обвинят някои от тези, които ще го прочетат. Ако им оставя възможност…

  26. гецата Says:

    Бойните спортове учат на труд и дисциплина и каляват волята. Дават и някой съвсем полезни и практически умения за оцеляване в обществото.
    Така че моето отроче отрано бе записано да тренира и така вече 4та година 🙂

  27. Шapкан Says:

    общество, в което трябва да се ОЦЕЛЯВА, не е наред. И колкото повече “сървайвъри” подготвяме, толкова повече бетонираме ситуацията.

  28. Жилов Says:

    Трудът, дисциплината и оцеляването съм ги пропуснал като дете – много баби от поколението на моята, още по времето на соца, имаха склонността да разглезват децата (а някои и да ги задушават в “комфорт” и сигурност, но това е друга тема). Съответно познавам много хора, които не са имали възможността да порастнат и да станат възрастни. Те са инфантилни в различно отношение, и ги преследва чувството за отчаяние и безпомощност.

    Отне ми много време да разбера как да се справям с интелектуалния труд, без да се побъркам от притеснения, без да се подтискам, без да се размотавам. Отговорът е да сведеш ситуацията до ситуация, в която трябва да оцелееш, т.е. да направиш най-важното веднага. Без този подход хората като мен задълбават неврозите си, депресията или обсесиите си без да постигнат нищо.

    Освен метафоричния смисъл на оцеляването като отношение, без което човек не може да функционира, има и съвсем директен и прагматичен. Никога не съм се чувствал толкова добре, колкото когато носех оръжие за близък бой със себе си. Бойко Борисов беше казал една простонародна като самия него, но вярна мисъл – “Не е зле да имаш висше образование, но също така е важно ако някой закача жена ти на улицата примерно, да можеш да му зашиеш един”.

    В този ред на мисли, с жена ми сме взели решение и нашето дете ще тренира бойни изкуства веднага, щом това стане възможно.

  29. neuromantic Says:

    Жилов, аз пък съм се убедил, че е много по-важно да си луд, отколкото да си тренирал нещо. Поведението ти най-вече определя дали ще излезеш победител в една ситуация. Никой не иска да бъде наранен, дори уверените в силата си, затова ако усетят физическа заплаха не прибягват до насилие, колкото и да се дуят, а усещат такава само от позата на противника. Съдейки по мен, бойните изкуства не възпитават никакъв боен дух. Баща ми водеше разни групи по такива като бях малък, та и аз трябваше да ходя. Ей боже, умирах от скука и никаква дисциплина не научих. Добре че ги провеждаше в разни физкултурни салони та като ми писнеше разцъквах на баскетболния кош. Затова ми е смешно като мойте приятели почват да записват петгодишните си деца на бойни изкуства. И на балет да ги запишеш, ефектът ще е същия.

    Имах един познат от квартала, който редовно шамареше разни тренирали бойни изкуства, дето си бяха повярвали твърде много. После влезе в затвора. Леко да не му зашиеш един на такъв като закача жена ти. Само като му видиш татусите по главата и ще забравиш за бойковата мъдрост, а съм сигурен и че самия бойко ще забрави, щото е позьор и даже тенис предизвикателства не приема, да не му се развали имиджа на супермен… По-добре си носи оръжие. Много по-лесно и удобно е. И по-капиталистическо. В Русия да си мерят пишките на самбо. Ние, умните, имаме по-добри идеи как да си прекарваме времето. Виж, спортът по принцип е друго нещо. Задължителен, така да се каже.

  30. Жилов Says:

    Зависи за какво точно става дума. Повечето бойни изкуства не вършат никаква работа на улицата. Обикновено създават един изкуствен свят, който (добра аналогия правиш с балета) прилича на танц на сцена. Но не с всички е така. Някои номера е добре да се знаят. Обезоръжаване, сграбчване. Не за друго, а защото ти дават отношение. Преди може би повече от 15 години един човек, който имаше като хоби джудо или айкидо (не помня вече) в София бяха тръгнали да го застрелят на вратата на собствения му апартамент – той обезоръжил и застрелял нападателя си (в процеса бил улучен няколко пъти, но не смъртоносно и оцелял, викайки за помощ от балкона, докато неговият нападател загинал). Спорно е, разбира се, как би се развила ситуацията, ако не се беше опитал да обезоръжава (и дали това, което беше написано във вестниците е това, което наистина се е случило).

    Разбира се, че някой с моите размери може да разчита само на оръжие, на блъф и на мръсни номера. Като цяло съм съгласен с теб.

  31. neuromantic Says:

    Ако говориш за Стивън Сегал си прав 🙂 Това което тренирах аз беше фул контакт, т.е. помага на улицата ако си двуметров стокилограмов гигант, но на хора като нас едва ли… Не знам дали помниш един нашумял случай с пернишки програмист, който закла двама хокеисти ли, кви бяха, на улицата, които решили да си получат вечерната доза люлинско забавление, та се заяли с двамата му спътници що говорели английски в България и ги понабили малко. Единият малоумник получил смъртоносен удар от нож в гърба, в областта на сърцето и по-късно леко умрял. Най-интересното беше, че малко след удара казал на негова приятелка нещо от сорта на “я ми виж гърба, че май нещо ме убоде”. Хаха. Представи си респекта в очите на такъв, ако го сграбчиш с ръце които са тренирали най вече на клавиатура.

  32. Жилов Says:

    Чел съм истории на хора, които многократно са били улучени с огнестрелно оръжие, но са оцелели. Много от тях казват, че изобщо не са усетили как куршумите ги пронизват. Една жена разказваше, че помислила, че някой около нея гърми бомбички и продължила да ходи, преди да види собствените си рани и да загуби съзнание. Предполагам, че зависи от това къде си уцелен.
    Това, което аз имах предвид, е, че всички хора, независимо от размера си, биха реагирали еднакво на пясък в очите, например.

    Прочетох историята с програмиста. Откакто не чета вестници вече не съм в час с повечето такива събития…

  33. Григор Says:

    @neuromantic: Доста от тези, които учат бойни изкуства, само си мислят, че са научили нещо. Някои обаче научават.

    На тренировки по айкидо се запознах с един момък – дребничък и винаги усмихнат. Беше черен пояс, не помня какъв дан. Та, него веднъж двама наистина грамадни биячи го объркали с човека, от когото имали да събират пари. Беше понасинен после, но те как са изглеждали е страшно да се опише. Проследих случая – месец по-късно и двамата бяха още в интензивно отделение…

    @Жилов: По мои впечатления, най-сигурното е тазерен електрошок. И по малкия пръст да докачиш нападателя, пак е аут.

  34. neuromantic Says:

    Не знам какви биячи са били тези, но не случайно в спортовете има разделение по категории. Силата на удара на Майк Тайсън (свръх тежка категория), доколкото помня, беше към 3-4 тона (не знам що ги измерват в тежест). 50 килограмов просто ще излети. Може би не е лошо малко фитнес преди бойните изкуства. За електрошока съм съгласен.

    Жилов, разбрахме се. Само допълних картинката.

  35. Григор Says:

    @neuromantic: При 3-4 тона удар и 500-килограмов просто ще излети.

  36. neuromantic Says:

    Бъркаш го с импулс. Ако ще и хиляда тона да са при скорост нула и муха няма да излети.

  37. Божо Says:

    че какъв удар със скорост 0 🙂

  38. Григор Says:

    @neuromantic: При най-често срещаните улични удари скоростта е над нула.

  39. neuromantic Says:

    Колко над нула? 1,2,3? Толкова ли сложно се изразявам. Не мисля. За да излетят 500 килограма скоростта на трите тона трябва да е голяма.

  40. Шapкан Says:

    хихик, я го сметни?

  41. gezatop Says:

    Уравнението, което ви трябва е:
    U2={(M2-kM1)V2+(1+k)M1V1}/M1+M2
    1 и 2 указват за предишната буква удрящо и удряно тяло, М са масите, V са скорости преди удара, U са скорости след удара, к е коефициент на възстановяването (к=1 за абсолютно еластичен удар; k=0 за абсолютно нееластичен удар).

    @neuromantic
    В доста учебници от преди 80-та един килограм-сила се приема за равен на 10N, въпреки че по определение е 1kgf=9,80665N. Просто закръгление с под 2% се е приемало за нормално.

Leave a Reply