Активизъм, гражданско общество… и жизнен стандарт

Извадка от чат с един от най-добрите ми приятели. (Имената са премахнати.)

< В ада ще сме в компанията на доста повече готини хора, отколкото в рая < (което е и мотивацията ми все още да стоя в България) > вчера с един приятел обсъждахме пряката връзка между участие в доброволчески действия и гражданското общество

< толкова е очевидна, че няма къде повече... > в общи линии хората, които се занимават с неща за идеята (без пари) са и активните в гражданското общество

< именно > обаче БГ е на последно място по доброволчески неща за Европа

< там е отговорът на въпроса защо „другите“ не разбират как така някои протестират без пари < а също и защо България е на последно място по жизнен стандарт в Европа > мдам хич няма връзка :D

< (силата на гражданското общество и жизненият стандарт обикновено са право пропорционални с голяма точност) > още по-интересен момент
> обикновено точно хората участващи по-активно в някакви доброволчески или граждански инициативи го правят, въпреки, че животът им е по-уреден от средностатистическия…

< това малко зависи от общата уреденост на страната < за да имаш акъл да мислиш за доброволчество обикновено животът ти трябва да е уреден до покриване на минималните нужди < (което пък обяснява защо българският народ бива поддържан в постоянна мизерия) > донякъде сам се държи, мрънкайки само пред телевизора…

< всяко от двете е следствие от другото - порочен кръг са < идеята ми беше, че ако хората бъдат „изпуснати“ да забогатеят, повече от тях ще започнат да мислят за доброволчество < и това ще повлече съответните следствия < и ми се струва, че някои хора знаят това... и вземат мерки да не се случи. > миналата зима един приятел на баща ми и впоследствие и мой приятел ми казва
> “то няма смисъл да протестираме против цената на тока”
> аз го питам, а какво да правим?
> ами ще се свием в една стая и няма да ползваме толкова много

< ти попита ли го какво ще прави, когато свиването стигне до степен стаята да не побира хората? > не го питах…

Какво ще стане тогава е ясно – социална експлозия и касапница. Пролята немалко кръв. А след това – нови бушончета, които служат на старите кукловоди, пеят старата песен и успокоилите се хора им вярват по стария начин. Иначе казано – пак изходното положение.

Докога – за мен е очевидно. Дано да започва да става очевидно и за теб, читателю.

28 thoughts on “Активизъм, гражданско общество… и жизнен стандарт

  1. Делибалтова

    Като се замисля, гражданската активност и участието в протестите е самата благотворителност, най-висшата и саможертвена форма, така да се каже. Виждам и умишленото оскотяване на хората. Бедността е само една от многото форми.

    Противоестествената власт няма други шансове да съществува, освен да прекъсва жизнените енергии на обществото, за да го обезсили. Не по-малко настървено ни отнемат вярата (в доброто, в себе си, в каквото и да е – защото всичко друго си струва, сравнено с тях). Отнемат ни и всеки друг възможен източник на енергия и път за развитие. Но така обричат себе си.

    Очевидното за мен е неизбежна смърт, ако не се освободим. Не виждам перспектива да продължава така, каквито и трикова да прилагат. Само дебилите ще им повярват, но кой дебил е в състояние да създава и да поддържа основите на живота? Не съм сигурна и дали ни е останала енергия за въоръжени слбъсъци, освен в най-примитивните иднивиди.

    Отвратиха ни от себе си, но поради властта, която имат над живота ни, отвратиха ни и от него. Не ни се живее, не ни се раждат деца, не ни се остава в една държава с тях. Какво ти доброволчество, ние губим фундамента на живота. Изчезваме.

    Reply
  2. emo

    Странното съшо е, че един приятел който почти никога не съм виждал да се вълнува от политика ( а и не ползва ток за отопление ), изненадващо ми се обади да ме вика да ходим на протест тогава, срещу монополите и високите цени на тока…

    Reply
  3. Петър Петров

    Ходенето на протести, гласуването, дори изказването на мнение си е някакъв вид поемане на отговорност, и съответния риск от отхвърляне. Изисква известно количество вътрешна свобода, самочувствие*, както и снижен праг на търпимост.

    *Самочувствие в смисъла на “вярвам, че съм ценен, мама и тати са ме научили”, а не “искам да ми обръщат внимание, аз си знам, че всичкото е откраднато”.

    Reply
  4. Делибалтова

    Петър Петров, така е. Затова полагат толкова усилия да отнемат вярата ни в нас, т.е. самоувереността или по-добре звучащото самочувствие. Отново посягат и върху правото ни на лична преценка, т.е. на съвест. Последното за мен е най-страшно, защото от хора ни превръща в машини.

    Снижена търпимост, но само към тези, чиято търпимост към удобните престъпници е безгранична и същевеременно не търпят изказване на истини.

    Reply
  5. Любомир Сирков

    Целият този чат по-горе всъщност се свежда до едно уточняване на последователността. Уточняване „кое след кое следва”, или „кое до какво води”.
    По принцип у нас цари едно масово огромно объркване по този въпрос. Много често, когато участвате в разговор, в който се обсъждат проблемите в държавата и в обществото, ще видите как неизбежно се стига до размяна на реплики от такъв тип: единият говорещ казва: „На нас ни трябва Х, ама как да имаме Х, като преди това трябва да имаме У, а ние го нямаме!” (На мястото на Х тук да сложите, примерно, „функциониращо гражданско общество”, а на мястото на Y можете да сложите, примерно „участие в доброволчески действия”, както е в горния чат). На което, другият събеседник, обикновено отговаря с друго съждение, с малко по-различно съдържание, но принципно пак в същия дух: „Да, на нас ни трябва Y, но за да се появи то, трябва първо да имаме Z, а ние го нямаме” (тук вече можем да заместим Y с „участие в доброволчески действия”, а на мястото на Z да сложим „хората първо да забогатеят” или поне „животът ти трябва да е уреден до покриване на минималните нужди”). Разбира се, много често се минава и през още няколко аналогични „врътки” на разговора, но общият (неутешителен) извод накрая обикновено съвпада и с този от горния чат: „всяко от двете е следствие от другото – порочен кръг са”.

    Това е защото още от самото начало разговорът е тръгнал в погрешна (негативна) посока.
    Ако тръгнеш от там какво ти липсва, разговорът неизбежно ще се завърти именно в тази спирала: това ни липсва, защото и онова ни липсва – а пък онова ни липсва, защото пък и някакво трето нещо също ни липсва… И така получаваш като резултат една верига от „липси”, всяка от които поражда следващата, и следващата, и следващата…

    Затова, за да може да се водят сравнително по-градивни разговори, трябва да се почне от точно обратната посока: започваш с това, което го имаш в наличност – и едва след това вече, като се опираш на наличното, постепенно започваш да движиш нещата в посока към желаното.
    (А липсите, където ги има, по естествен начин ще се попълнят чрез изминаването на този път – от наличното към желаното).

    Reply
  6. Виктор

    Ах, Шаркане. С два браузъра пробвам и все това излиза от тоя линк:
    Warning: Creating default object from empty value in /home/radr/public_html/a-bg/sm/wp-content/plugins/wordpress-seo/frontend/class-frontend.php on line
    406
    404
    Не е намерено
    Съжаляваме, но страницата, която поискахте, не може да бъде намерена. Може да опитате с търсене.

    Reply
  7. Кал

    И още материал за гняв и/ли размисъл:

    (…) Безпомощност издава и проектобюджетът за 2014 година. 50 милиона лева за новата агенция Държавна агенция „Технически операции“ и увеличен с 1/3 бюджет на ДАНС сигурно могат да бъдат обосновани със заплахи от тероризъм и борба с организираната престъпност. Но непрозрачността на тези служби, както и изцяло политическата им зависимост са повод за основателни съмнения, че тези пари могат да бъдат използвани и като средство срещу основателното недоволство на българските граждани от правителството.

    Миналият на първо четене в парламента законопроект за офшорките пък е опит да бъде хвърлен прах в очите на същите недоволни граждани. На офшорните компании вече няма да бъде позволено да участват в редица области на българската икономика, но в забранителния списък не са включени правото да купуват земеделска земя, да развиват туризъм (много спорни туристически проекти, като скизоната в Пирин и планирания курорт край Карадере са на офшорни компании), да копаят за злато и мед (канадската Дънди Прешъс Металс, която добива злато край Челопеч и планира да разработва находището в Крумовград, също е офшорна компания).

    Reply
  8. Шapкан

    гняв?
    че са им отпуснали пари, или че изобщо съществуват тия структури?
    “непрозрачността” ли е проблем ЕДИНСТВЕНО? Ами че те по дефиниция са непрозрачни. Другояче не биха могли да функционират.
    А за какво всъщност са нужни? Кому са полезни?

    с офшорките – същото. Каква е разликата чуждопаспортна или “родна” мутра ще изкупи земеделската земя? Та у нас вече имаме ситуация както в Латинска Америка отпреди век – латифундисти, арендатори, маса сезонни ратаи.
    Туризъм… основаните предимно върху туризъм страни потъват при най-малкото лашкане там, откъдето идват туристите. Да не говорим за “ценностите” и манталитета, които биват възпитавани у туристоприемателите…
    Злато, мед, шистов газ, какво ли не – ако го копаят чистак български фирми, нима нещо променя това? У кого ще отседне печалбата? Кой ще сърба “страничните ефекти”?

    смешен плач
    не гняв, а истерични сцени

    Reply
  9. Шapкан

    ох, леле, не съм забелязал предишните бисери

    Протестен митинг на производителите на екоенергия? тези изедници ли ще защитавате? “Зелената енергия” у нас е чиста пералня машина на пари.
    Много по-“зелено” би било да не пречат на хората да варят СПИРТ, с който да пълнят резервоарите на не кой знае колко силно тунинговани автомобили с двутактови мотори.
    По-зелено би било да дотират цената на дребно за слънчеви бойлери, дори и на фотоволтаици – буквално на всеки покрив, на всяка къща. Да произведат и да раздадат на безценица ветрогенераторни ротори от вертикален тип с хеликоидни профили.
    Без скъпи и сложни токоизправители, право включване към просто конструирани отоплителни уреди – колко ли газ, въглища и ДЪРВА ще се спести, имате ли представа?

    активизъм заради активизма – без никакво различаване на каузи и персонажи, на това му се вика РЕЗИЛ.

    “Ранобудните студенти” организират протест в четвъртък срещу закона за МВР – въх, не думай! Искат разпускане на МВР? Не? А какво искат? Цивилизована полиция “с повече морал”?

    мъка, мъка, мъка…

    Reply
  10. Кал

    Ники, долното да не се брои за нарушаване на джентълменското споразумение помежду ни – просто те осведомявам, за да не разливаш ум „на едро“:

    На опитните хора в природозащитното движение им е ясно, че „офшорките“ са поредните олигархически сечива – все в ръцете на „наши хора“. Няма български и няма чужди – все сме „наши“.

    Има обаче някакви врътки в закона, които правят „офшорките“ особено ПОЛЕЗНИ сечива на МИД – неслучайно в списъка с най-гадните и трайни язви върху природата в България* фигурират главно „офшорки“. Не знам каква е врътката – който знае, да каже. Аз съдя по резултатите и практиката. Резултатите и практиката показват, че настоящите управляващи здраво точат сечивата си. Ако някой не ги спре – имаме да си мечтаем за дотирани цени на дребно… Тия людоеди не разливат ум на едро – те на едро действат.

    И за да се намъчиш съвсем… шегувам се 😀 … всъщност – за да отговоря на Деси Делибалтова (ако мине оттук), ето какво намерих днес по темата „Иракли“:

    http://forthenature.org/news/2861

    (А ти ако решиш да се мъчиш – може ли да те спре някой…)

    – – –

    * По инерция щях да пиша „българската природа“, но природата не е бащиния, че да е нечия.

    Reply
  11. Шapкан

    с риск да наруша незнайно кога сключеното “споразумение” (явно не съм бил в стаята при парафирането му) ще ти кажа, че на “опитните хора” би трябвало отдавна да им е ясно, че екологичните проблеми НЯМАТ решения в рамките на държавността и капитализма. Че докато съществуват тези разрушителни фактори, природозащитните мерки не само не помагат, но и влошават положението (виж Медоуз и съавтори “Границите на растежа: 30 години по-късно”, обръщайки внимание, че тази им работа вече не е под егидата на Римския клуб, който им беше поръчал първото изследване през 1970, а през 1972 го получи като доклад… и изводите не допаднаха на “елита”).
    Само че такова осъзнание не им отърва, понеже, както писах одеве в друг коментар, опираме до класови (или, ако щеш, групови) интереси. Оттук – търсене на ключа не където е изгубен, а където е по-светло (и уютно за личните амбиции).

    (е, поне има лъч на прозрение, че природата не може да се закичва с принадлежности)

    Reply
  12. Кал

    1. За споразумението – виж си писмата в гмейлската поща от 24.07.2013. Наско също ни е свидетел.

    2. По-горе си направих експеримент. Ползвах една конкретна дума иронично. Исках да проверя дали ще се сетиш да провериш как съм я ползвал.

    1. + 2. Нещата назляват… 🙁

    Reply
  13. Кал

    P.S. Кореспонденцията със „споразумението“:

    from: Kal
    to: Николай Теллалов
    cc: Atanas Slavov
    date: Wed, Jul 24, 2013 at 6:53 PM

    Ники – при такъв тип НЕразговори, предлагам ти следното практическо решение:

    Аз и ти да сключим джентълменско споразумение да НЕ общуваме повече на
    социално-граждански теми. Поне писмено.

    (Устно може. Тогава по’ има шанс да преборим усещането, че другата
    страна упорито отказва да ни чуе.)

    В противен случай просто трупаме фрустрация и хабим време. Аз не мога така.

    Съгласен ли си?

    П.П. Това няма нищо общо с всичките ни останали отношения – човешки,
    литературни и прочие.

    Николай Теллалов
    to: Kal
    cc: Atanas Slavov
    date: Wed, Jul 24, 2013 at 6:56 PM

    добре

    Reply
  14. Кал

    @ Шаркан: Ставаше дума за всяко писмено общуване. Както пише в самия мейл.

    – – –

    @ Всички:

    Съвсем наскоро Бургаският административен съд отмени забраната за строителство на Иракли.

    Иракли – поне за мен – е най-яркият символ от 2006-а досега за гражданско обединяване и действие заедно – в името на нещо, което засяга всички ни и всички, идващи след нас.

    И това, което се случва на Иракли сега, за пореден път ни припомня защо е важно да действаме заедно.

    В момента тече акция с масово пращане на писма до т.нар. ни „народни представители“ и ДНСК.

    Ако акцията няма отзвук – следва протест. На 18 декември.

    Предайте нататък – и този път няма да се радвам да се видим на протеста. Поне не колкото ще се радвам, ако избегнем нуждата от протест въобще. 😉

    Бъдете – заедно.

    @ Гри – ако може, посвети един запис на тази тема.

    Reply
  15. Кал

    Качвам нови версии на двете писма – написани в първо лице (и с по-малко епитети :D) – в блога ми:

    http://kal.zavinagi.org/?p=402

    Ако ви харесат, ползвайте тях.

    На горния линк ще отразявам и развитията по темата.

    (В полемики няма да участвам – нямам време/сили/виждане на смисъл.)

    Reply
  16. Кал

    18.12.: Sofia corruption tour – нощна обиколка за Пирин и Иракли

    Отново се строи на Иракли. Отново искат да узаконят незаконните строежи в национален парк „Пирин“.

    С шествие да осветим местата, където се раждат поредните схеми за унищожаването на Иракли, Пирин и цялата държава: МОСВ, банките, Министерство на инвестиционното планиране, Министерски съвет, съдебната система.

    18 декември, 18.30, от паметника на Патриарх Евтимий

    Маршрут: Попа, ул. Граф Игнатиев, пл. Славейков, пл. Гарибалди, ул. Княз Александър I, ул. Съборна, ул. Леге, пл. Независимост до Министерски съвет.

    НИЕ ИСКАМЕ:

    – Да не ни заблуждават, че ще правят Национален парк „Българско Черноморие“, а незабавно да се приложат шестте стъпки, които да гарантират опазването на Иракли, Карадере, Камчийски пясъци – Шкорпиловци, Дуранкулак (север и юг) – Св. Ана, Шабла – Крапец и Шабленски езера, Камен бряг – Яйлата – Болата – Калиакра, Корал, Аркутино, Дюни, Маслен нос (брегът и плажовете между „Перла“ и резерват „Ропотамо“), Паша Дере, Странджа (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=607640142607075&set=gm.564273380323231&type=1&theater)

    – Закриване на междуведомствената група „Ски курорти“, създадена непрозрачно и без участие на скиори, туристи и природозащитници, чиято единствена цел е да възстанови грандоманските проекти за застрояването на НП „Рила“ и НП „Пирин“ и да пречи на започване на РЕАЛЕН ДЕБАТ за развитието на планинските региони

    – Да не се променя концесионният договор на Юлен АД, а да се обяви за невалиден. Нарушителят, надвишил концесията, да си получи наказанието.

    – Сурова дисциплинарна отговорност от съдиите, които взеха решения за подновяване на строежа в Иракли и върнаха делото за лифта на Платото отново във ВАС.

    Ще се радвам да се видим.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *