Извинението на „Беркут“

„Беркут“ се наричат украинските вътрешни войски. Юридически са нещо като нашата жандармерия. Де факто са наследник на съветските „вътрешни войски“ – еничарите, подготвяни да смазват без милост и с удоволствие всеки, осмелил се да се противи на Властта. Тези, които през Втората световна са били използвани да стоят зад редовната съветска армия и да я гонят с автомати напред, под немските танкове. И са били пазени от Властта да не бъдат настигнати от сражение, като зеницата на окото ѝ…

По време на тазгодишната украинска революция „Беркут“ бяха основната ударна сила на властта. Именно те пребиваха, прострелваха и отвличаха протестиращи. Редовите украински полицаи просто отказваха да изпълняват такива заповеди. (За разлика от някои наши милиционери, които с такъв кеф биха една нощ седналите на паважа около „Александър Невски“ протестиращи.) И след като Янукович и останалата клептокрация (или какокрация – и двете думи са верни за тях) паднаха от власт, десетки беркутаджии внезапно изчезнаха от казармите заедно с оръжието си. Надали им харесва, че ги очаква каквото са заслужили.

За мое смайване и възхищение, други беркутаджии постъпиха иначе. Днес някои от тях дойдоха в Лвов и се извиниха на хората, които пострадаха от действията им – публично, от сцената на митинга, с падане на колене. Не театрално, а истински. Под дъжда от предмети, с които ги замеряха разгневените протестиращи.

Надали е мъдро или справедливо да се възхищавам на хора, изпълнявали подобни заповеди. Но не мога да не ги уважавам заради проявеното достойнство. Да си способен да пребиеш невъоръжените и по-слабите не е признак на сила – признак на пълна липса на достойнство, на недопустима слабост е. Признак на сила и достойнство е да излезеш пред хора, които те ненавиждат с право, и да поемеш вината си открито и без страх. Ето това са истински мъже.

(колко ли от нашите милиционери биха имали това достойнство?… страх ме е, че задавам отговори…)

Смятам и че протестиращите, които ги замеряха, не са прави. Мога да разбера гнева и емоциите им. Мога дори да ги оправдая, ако не са ранили някой от поискалите прошка, ако не са се превърнали в това, срещу което се борят. Но разбирам, че не са истински прави. Истинската правда в такъв момент е да разбереш, да уважаваш и да простиш.

Поне аз мисля така.

7 thoughts on “Извинението на „Беркут“

  1. Кирил

    Не са виновни тези от Брекут а тези, които им дадоха заповедите! Какво стана с тях? Извиниха ли се? Уволниха ли ги? Още ли са в политиката? Това за мен си е цирк – тълпата да получи зрелище и да забрави за истинските виновници. На тези от Брекут им казват да бият и го изпълняват, казват им да се извинят и го изпълняват. Сигурно има хора от Брекут, на които им е доставяло удоволствие да бият наред, но без заповеди нищо нямаше да направят.

    Reply
  2. gost

    Доколкото разбрах, коленичили са по искане на тълпата. Отишли са да се извинят, но са решили допълнително да ги унижат, карайки ги да паднат на колене. Грозно от страна на “жертвите”, ако е така.

    Reply
  3. Божо

    @gost – въобще не е грозно. Ако са убили някой твой близък, или ти си отнесъл як бой и си станал инвалид, да поискаш извършителите, макар и евентуално да не са конкретно тези, които са го направили, а техни представители да коленичат е много малко. Направо нищо в сравнение с извършеното от тях.

    Reply
  4. gost

    @Божо
    Приемам концепцията за изкупление, но унижаването на човек, който може и въобще да не е пряко виновен за нанесеното зло и който изразява съжалението си даже за непрякото си участие, та едно такова унижение, с което някой доказва превъзходството си над друг, не може да извисява морално. Такава една принуда не твърди, че колениченето ще изкупи причинената неправда, а гръмко и самодоволно заявява, че едни са недостойни и предполага, съвсем неоснователно, че други са такива.
    Аз лично не мисля, че тази принуда е помогнала на онези хора, вече признали вината си, да я осъзнаят още по-пълно, нито че колениченето им е възстановило каквато и да било част от нанесената неправда. Радвам се поне, че не са ги линчували, защото това окончателно би доказало, че жертвите не са надраснали причиненото зло и са се превърнали в насилници от своя страна. Въпросът обаче все още остава висящ.

    Reply
  5. moni

    За какво точно да се извинят? Вече е доказано и признато от участниците в разговора – Кетрин Аштън и естонския външен министър, че стрелците на Майдана не са украинци или руснаци, а наемници от НАТО.
    За какво да се извинява “Беркут”, щом не е убивал?

    Reply
  6. Григор Post author

    @moni: Някакъв линк за това доказателство и този разговор? Любопитен съм.

    А иначе, „Беркут“ убиха към 80 и раниха към 300 протестиращи, така че имат за какво не просто да се извинят, а да бъдат разследвани и убийците съдени. Стрелците, за които говориш, са хипотетичните стреляли по „Беркут“ и полицията.

    Най-сетне, забелязвам едно много сигурно доказателство, че „Беркут“ са убивали – част от тях избягаха в Русия и моментално получиха там убежище. Ако не бяха убивали, може би пак щяха да го получат, но процедурата щеше да отнеме месеци.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *