Истини… и осъзнавания

Днес попаднах на едно доста старо – още от януари – интервю на Пламен Николов, парламентарен секретар на кабинета „Виденов“.

И се смаях. Много неща за това време са станали направо пред очите ми, а на очите си вярвам. Други знам от твърде близки хора, за да ги подозирам в лъжи. За много имам информация от не толкова близки, която обаче се връзва открай докрай с реалността. За още други съм се досещал бавно и трудно, сглобявайки хиляди парченца от привидно несвързани информации… Този път ги прочетох, казани в пряк текст. Всичко в това интервю ми е известно като истина. До дума.

В БКП, а после дори в БСП имаше немалко свестни хора. Мъжкари, понякога с различни от моите възгледи, но без съмнение достойни личности. С времето оставаха все по-малко. Дори в кабинета Виденов обаче ги имаше. Един от тях си отиде – Николай Добрев, лека му пръст. Не беше безгрешен човек (кой ли е), но беше мъжко момче и му свалям шапка за това. На друг понякога кърпя компютъра на приятелски начала, защото е така изтикан и смачкан от „неокомунистите“, че няма пари да си оправи зъбите. (Не е нито некадърен, нито мързелив. Не споменавам името му, за да не се срамува.) Трети – Александър Маринов – също не е безгрешен човек, но не е и доносник, за какъвто го набедиха. Просто не изтърпя „пировете по време на чума“ на олигарси през Виденовото управление и си тръгна. И то от поста на координатор между БСП и икономическата мафия… Не ми се вярваше обаче да има повече такива.

Е, имало. Не бях чувал преди почти нищо за Пламен Николов. Но ме смайва до каква степен той потвърждава всичко, което знам. С общи думи, заобиколно, но го потвърждава. Нещо повече – смайва ме колко честен и откровен е за себе си и собствената си еволюция. На това му казвам мъжка позиция. И колкото и да съм далеч и от социалистическите (всъщност тази дума реално означава в България „комунистически“) възгледи, му се възхищавам.

Ако бях политик, бих искал политически противник да ми е той. С него ще може да се работи за доброто на страната. Който може да еволюира във възгледите си и да си признае, че е грешил, ще знае, че може да греши и сега – с него ще може да се търси съвместно истината. И пак той ще може да разбере противниците си, когато грешат. И вместо да търси начин да ги ликвидира чрез грешките им, ще търси начин да им помогне да се избавят от тях. За да помогнат те на свой ред на него, когато той греши. И за да може чергата не толкова да се дърпа на различни посоки до скъсване (дърпането винаги е в някаква степен неизбежно), но и да се наплита по малко, че да става по-голяма, за всички и за всеки.

За някои хора казват – с такива приятели не ми трябват врагове. Но май е вярно и обратното – с враг като него вероятно си все едно с приятел. Защото за да цъфти една държава са нужни не приятелства и враждувания, а откритост и истина. Където ги има тях, държавата върви напред. Където има само приятелства и враждувания… виждаме наоколо какво става с нея.

5 thoughts on “Истини… и осъзнавания

  1. noemis

    От интервюто:

    “… Тогава моето поведение по отношение на тези хора беше много хулиганско. Аз просто бях един червен боклук в пълния смисъл на този дума. ….

    Но затова ще кажа, че нашето общество продължава да се нуждае от лустрация за всички като мене, защото ние носим със себе си онзи манталитет, ние носим онази арогантност, която периодично избликва у нас по един или друг повод. Трябва да се освободи обществото от нас не само като управленци, но въобще от нашия манталитет и ценности. Смисълът на лустрацията е да не можем да предадем този порочен манталитет на следващите поколения…”

    Тук е причината за всичките ни беди!
    Каква ли държава щяхме да сме, ако още през 1991 г. беше въведена лустрацията по отношение на всички членове и агенти на ДС, милицията и старата партийна номенклатура?!

    Reply
  2. +o

    Нещо интересно, което тезите на Пламен Николов могат да обяснят е защо Брюксел призоваваше за широка коалиция БСП-ГЕРБ (Станишев-Борисов) и кого тази коалиция би изолирала.

    Reply
  3. Григор Post author

    @noemis: Промяната беше направена и ръководена от ДС именно за да се избегне възможността да бъде направена лустрация. Резултатът го знаем.

    @Делибалтова: Нищо странно или неочаквано.

    @+o: И не само това.

    Reply
  4. Иван

    Наскоро Едвин Сугарев публикува серия от статии, които се връщат доста назад още от началото на прехода и проследяват възхода на българската олигархия. Статиите са 20-тина и са под общото заглавие “Кой?”. Предполагам че са извадки от книгата, която издаде под същото име.

    Първите 3-4 статии са за Пеевски и неговите другари, Четвъртата е обобщение, затова мисля че ще е по-добре да започнете четенето от петата статия, която покрива времето на Луканов…

    Гарантирам ви че четенето си заслужава, въпреки че тук-там има неща с които не съм съгласен или си личи тенденциозното представяне – доказателственият материал е значителен и категоричен.

    Кой? 5. Външният дълг
    Кой? 6. Износът на революция
    Кой? 7. Отписаните милиарди
    Кой? 8. “Неявните” фирми: докладът на Димитър Луджев
    Кой? 9. Затъването в либийските пясъци
    Кой? 10. Източването на ДЗУ
    Кой? 11. Куфарчетата на Луканов
    Кой? 12. Стратегии на банковото ограбване
    Кой? 13. Каците без дъно
    Кой? 14. Източването на държавните трезори
    Кой? 15. БЗК – или как ген. Бригадир Аспарухов спаси един от най-крупните банкови апаши
    Кой? 16. Изводи и ефекти от банковото разграбване
    Кой? 17. Масовата приватизация и нейните масирани грабежи
    Кой? 18. Приватизационните грехове на СДС
    Кой? 19. Политическият тезгях
    Кой? 20. АЕЦ “Белене” и демоните на българската енергетика
    КОЙ? (ПОДЛИТЕ ВРЕМЕНА – ВТОРА ЧАСТ) Предговор
    КОЙ? (ПОДЛИТЕ ВРЕМЕНА – ВТОРА ЧАСТ) 2. Въпросът “Кой?”
    Кой? 2. Моделът на “успелия човек”
    Кой? 3. Медийната империя и нейният попечител
    Кой? 4. Партията на олигархията

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *