Американски впечатления – 2

(Продължение от предишния запис.)

Доброволчеството в Щатите е… не съм виждал подобно и в Западна Европа. Няколко примера:

Прекарахме с домакините ни един чудесен уикенд в обществен парк, поддържан изцяло на доброволни начала. Косят го, чистят го, правят и поддържат съоръженията вътре, хранят птичките и прочее доброволци от съседното градче. Тоалетните в него са чисти като в добър български ресторант… Когато разбере това, нормалният човек и сам се досеща да почисти идеално и да си прибере боклука, преди да си тръгне. Не защото ще го глобят и затворят, а защото е срамота пред тези, дето си дават всичкия този труд, без да са длъжни или да им се плаща.

В Манхатън има парк, построен върху колоните, останали от демонтираната влакова линия през него (на нивото на третия етаж) – High Line Park. Доколкото разбрах от домакините ми, начинанието е започнато от ентусиасти – парите и административната подкрепа са били важни, но са дошли по-късно. Паркът е само десетина метра широк, но към два километра дълъг, нестандартен и много приятен и красив. Формално се поддържа от града, но реално доста работа по него вършат доброволци.

Вероятно най-често срещаната крайпътна табела в САЩ е Highway Adoption Program. Ще рече програма „Осинови път“. Доброволци – организации, фирми, семейства, частни лица – поемат грижата за отсечки от пътя. Два-три пъти седмично минават по него, чистят го, оправят дребни неща, обаждат се да бъдат оправени по-големите. Всичко това е напълно безплатно, а не е съвсем малко работа.

Както вече споменах, движещата сила е желанието да завоюваш авторитет в очите на околните. Доброволчеството е сравнително лесен и много сигурен начин да се сдобиеш с добър имидж. А този добър имидж после е полезен буквално навсякъде. Ако току-що завършвате образованието си и нямате с каква професионална история да защитите претенциите си при наемане на работа, обикновеният пръв въпрос е с каква благотворителна или обществено полезна дейност се занимавате. Ако отговорът е „с никаква“, моментално влизате в графата „безинициативен мързел и егоист“. Познайте как се отразява това на перспективата да ви назначат. (Напомням – в САЩ уволняват мързеливия и некадърен дори не толкова защото бърка в джоба на работодателя си, а защото бърка в джоба на колегите си, като ги оставя се бъхтят и заради него.)

Една от най-големите заблуди по отношение на САЩ, с която живеем българите, касае американската полиция. Ние масово сме промити да вярваме, че американският полицай има авторитет, защото стреля без колебание, бие без задръжки и законът го пази до степен той да е едва ли не над закона… Нищо подобно. Това ни се пробутва, за да си мислим, че ако си направим полицията такава, ще настане ред и спокойствие като в САЩ. Само че американският полицай изобщо не е такъв – такъв е съветският милиционер или кагебист. Което и издава кой е авторът на тази лъжа, и защо му е нужна.

Като начало, една подробност: американският полицай няма право да стреля по престъпник, който не застрашава пряко живота или здравето на полицая или околни лица. Ако например гони някой, който току-що е обрал магазин, но не се готви да употреби оръжие, полицаят там трябва да го стигне и задържи физически – няма право да стреля по него, дори в краката му, дори по колата му. Да го направи е точно същото престъпление, както за всеки друг да стреля в краката или по колата на някого. Това, че той е полицай, а онзи – преследван престъпник, няма значение. Другото са филми и пропаганда. Ако главата ви е пълна с тях до степен да не ви е лесно да ми повярвате, помислете дали не сте твърде лесни за зомбиране.

Извън това, в САЩ могат да се намерят всякакви полицаи – и злонамерени, и гадняри, и корумпирани, и гъзолизачи на властта. Понякога дори цели управления… Те обаче са изключението. Правилото там е, че полицай ставаш, за да служиш на хората и да ги защитаваш. Полицай, който не си мръдва пръста за да изрегулира задръстено кръстовище, докато мързеливо се оглежда кого да изтръска за рушвет, там е изключително трудно представим. Повечето американски полицаи не биха повярвали, че в някоя страна повечето полицаи са такива, и тази страна още съществува. Първо, откъде в тая страна ще намерят толкова много такива безподобни боклуци? И второ, как хората в нея няма да вдигнат още на втория ден революция и да изметат правителството, което позволява такова нещо? Не може да бъде…

Типичният американски полицай служи и защитава не толкова реда, колкото хората, и се гордее с това. В Манхатън гледах как тълпи хора пресичат на червено, буквално отърквайки се в застаналия насред кръстовището полицай. Той не се хвърля да ги арестува или глобява, дори не си дава зор да ги връща. Няма ли коли, на които те да попречат, не е проблем. Ако обаче коли се появят, полицаят мигновено и много решително спира пресичащите на червено. Редът си има смисъл и причина – да служи на удобството и щастието на хората. Хората и щастието им са подчинени на реда и той стои над тях в комунистически държави и други подобни сатрапии. Там, където на властниците им е нужен повод да мачкат народа си.

Разбира се, има ги и изключенията, но това е правилото. Ако имате в САЩ каквито и да е проблеми, за които полицай теоретично би могъл да ви помогне, разумно е да отидете в участъка и да потърсите помощ. Не сте ли пълна отрепка на вид и по досие, ще ви помогнат – а много често дори ако сте. Немалко полицаи ще направят за вас всичко, което законът не им забранява изрично. Включително ще похабят личното си време и ще рискуват себе си.

Авторитетът на американския полицай тръгва от това. Той не стреля без колебание, не бие без наистина реална и крайна нужда, и законът го пази доста по-малко, отколкото си мислим. Но той е човекът, чиято работа е да ти служи и да те пази, и като правило ще го свърши дори където не е длъжен – ще го направи, за да ти помогне. В страна, в която никой не ти е длъжен с нищо, човек се научава да цени помощта, оказана не по задължение. Затова и масовият американец цени и уважаав полицаите. Те са си го заслужили, с труда и поведението си.

(На точно същата основа е и преклонението на средния американец пред армията и военните. Не е защото той е тъп нацист – не е. Тъпи нацисти обикновено са тези, които се опитват да го изкарат такъв… Военните са хората, които ходят да рискуват живота си за него, докато той си седи на топло и си гледа кефа. Затова и той им се възхищава и им е благодарен дори повече, отколкото на полицаите. Даже президентът не би си позволил надменност към раняван военен ветеран, ако ще той да е изпаднал и пияница… Вярно е и че не всеки американец се замисля дали всяка война, която водят САЩ, е справедлива. Но дори където почти всички разбират, че една война е несправедлива, те знаят и друго – за това са виновни политиците и може би генералите, но не и редниците. Редниците са герои, които по заповед рискуват живота си, и заслужават полагащото им се за това уважение.)

Примерите са много и въобще не свършват с онзи полицай, който беше купил от джоба си ботуши за някакъв бездомник. Той въобще не е единственият. Нито пък е направил нещо кой знае какво по полицейските мерки. Повечето американски полицаи ще останат при нужда след работа, за да ви помогнат, похабявайки време на цена много над тази на едни ботуши… И нещата изобщо не свършват с това. Нито пък с индивидуалното. Ето разказа на мой познат, гостувал в САЩ преди половин година:

Когато ми даде ключовете от колата, домакинът ми каза – ако полиция ме пита за фаровете да кажа, че са оправени и че бележката е изпратена. Видя недоумяващия ми поглед и поясни:

– Спрат ли те тук за техническа неизправност, ти пишат фиш за глоба. Тя се плаща в едномесечен срок по банков път. Ако обаче в рамките на месеца си отремонтираш неизправността и им изпратиш касовата бележка, или протокол или друг документ, че си го направил, глобата отпада. Логиката е, че никой нормален човек не иска да кара неизправна кола – глобите са да наказват редките смотаняци, на които не им пука. Не нормалните, на които просто се е случила повреда…

Излизам аз на магистралата, а американската магистрала е блажено нещо. Пуснах си музичка, настъпих колата, кефя се… и по едно време зад мен светнаха светлините на полицейска кола!

Предупреден съм – светнат ли ти така, отбивай моментално, иначе се води бягство от полицията. И не си и помисляй дори да им намекнеш за рушвет, след няма час ще си в затвора… Отбих. Спира онзи зад мен, идва, вади кочана за глобите, почва да пише и пита:

– Господине, защо карате с превишена скорост? Петнайсет мили над максималната!

Като истински българин, тръгвам да се оправдавам каквото ми съчини главата:

– Амиии… тук съм само от четири дни, ето ми паспорта с печата, да видите. А в моята страна това е разрешена скорост. Не знаех, че тук не е…

– Как така не знаете? Не видяхте ли знака в началото на отсечката? Няма как да не сте минали покрай него!

– Ъъъъъ… Вашите знаци са много различни от европейските и още не мога да ги запомня кой какъв е. (Абе много лесни са, просто си пише на тях, ама нали съм тарикат…)

Оня ме изгледа, прибра кочана и нареди:

– Карайте след мен.

Тръгва той, тръгвам и аз след него и треперя – в участъка да ме арестуват ли ме кара?… Точно преди едно голямо кръстовище той спря пред един стълб със знаци на него, даде ми знак да дойда и започна да ми обяснява:

– Ето това е указателен знак, господине. Къде ще попаднете, като завиете в тази посока. А ето това е знак, който ви забранява да използвате прохода между двете платна и да направите обратен завой тук в отбивката. Като подминете кръстовището пък, в която и посока да сте, ще видите най-напред знака за магистрала и знак с надпис “MAX SPEED 65” – това е знакът за позволената максимална скорост… Вървете си сега и моля ви, друг път внимавайте за знаците, не са сложни. И не карайте с превишена скорост! За здравето и живота и на другите, и на вас е.

Не всеки полицай би пуснал без глоба сгафилия неопитен емигрант, но доста биха го направили. Щом казвате, че още не можете да се оправяте със знаците, и лъжата не е очевидна, ви вярват. А ако сте нарушили реда поради незапознатост и от това няма лоши последствия, защо да ви наказват? Щом сте добросъвестен човек, ще се научите. Наказанията са за недобросъвестните.

Хванат ли ви в САЩ да лъжете, доверието към вас и авторитетът ви отиват трайно и гадно по дяволите. Но докато не са ви хванали, доверието обикновено е смайващо. Както в американската правосъдна система сте невинни до доказване на противното, така за повечето американци сте достойни и заслужаващи доверие хора до доказване на противното.

На предпоследния ми ден там решихме да отидем с Ели да разгледаме Статуята на свободата и остров Елис – острова на имигрантите. Сигурността на входа на корабчето е като на летище – претръскват те до дупка. Много учтиво, професионално и добронамерено, но и непоколебимо. Вадиш всяка стотинка, сваляш колан… Минахме проверката, разгледахме и наснимахме, прибираме се към осем вечерта при домакините ми – и откривам, че ключовете от тях ми ги няма! Забравил съм ги на проверката.

На следващия ден още рано сутринта тичам до сградата с проверките. Пред нея – километър опашка туристи. А рано следобяд летим, нямам време да чакам… И като пръв Ганьо решавам да се бухна през задния вход – бях видял отвътре, че има такъв. Заобикалям сградата на бегом и се сблъсквам нос в нос с един грамаден негър в полицейска униформа. Стои на входа и ме гледа леко подозрително. Ха посмей да се направиш на разсеян или да побегнеш…

– Извинявайте, вчера минавах оттук и съм си забравил ключовете вътре. Дали можете да ми кажете, дали ги е намерил някой? Може ли да се провери?

– Хм. Можете ли да ми ги опишете, сър?

– Разбира се. Два жълти секретни ключа, почти еднакви, на кламер.

Недоверието от погледа му изчезва – елементарната проверка е издържана.

– Един момент, сър, веднага ще проверя. Но имам молба. Няма кой да ме смени тук. Може ли да ви помоля да стоите и да предупреждавате хората, че входът е там отпред?

Нема го две-три минути, през които можех не просто да вляза, а да вкарам в сградата всички терористи и всичкия взрив на света. Но доверието по подразбиране, дори към толкова очеваден турист от неизвестно къде, стои дори над параноята за тероризма… Върна се с ключовете и един лист хартия:

– Извинете, сър, можете ли да се подпишете, че сте ги получили? Това не е срещу вас – контролират нас, дали не си присвояваме забравени от посетителите вещи.

Подписах се и той ми подаде ключовете едва ли не с поклон:

– Благодаря ви, сър!

И докато се мъчех шашнато да му обясня, че аз трябва да му благодаря, а не той на мен, направо светеше от радост и гордост. Че е помогнал на някого.

Желанието на американците да помогнат изобщо не се изчерпва с полицията. Бяхме излезли с Ели да се разходим покрай градчето, в което бяхме отседнали. Близо до изхода на града видяхме крайпътно заведение, отидох и купих бутилка спрайт, че бяхме ожаднели. Върнах се при Ели с нея, и докато отпивахме, една от посетителките на заведението се приближи да ни пита добре ли сме и имаме ли нужда от помощ. Щом тичам да купя нещо за пиене и го нося на спътницата си отвън, значи може да ѝ е зле… Доколкото разбрах от домакините ни, странното е било, че не са го направили повече хора.

Друг пример беше касиерът на гаричката в Ниагара Фолс. Пристигайки там, най-първо отидохме да си купим билети за влака за Ню Йорк, да знаем с колко време. Попитахме касиера има ли някъде наоколо място, където да можем да оставим багажа си – два тежки куфара – за да не го влачим с нас, докато разглеждаме водопадите. Оказа се, че няма. Касиерът обаче ни отключи склада си, за да оставим там багажа. Безплатно, просто за да ни направи услуга. Разбира се, не пропуснах да му бутна две десетачки отгоре, но не е там работата. Той не ги очакваше – просто искаше да ни помогне.

Ели вече коментира под първия запис от поредицата – там бяхме така свикнали всеки да се усмихва и да е учтив, че още на летището тук намусеното отношение и липсата на учтивост на служителите ни плесна като шамар. „Добре дошли, мога ли да ви помогна с нещо?“, произнесено с усмивка, е задължително в САЩ за всяка работа, която е някаква форма на public service, служба на хората. Това включва всички възможни държавни, щатски, общински и прочее работи (включително всички частни, които изпълняват дейност по договор към държава, щат, община и прочее), но изобщо не се ограничава с тях. В доста магазини ще чуете прибавено към това и „Радвам се да ви видя! Как се чувствате днес?“…

Да, това е учтивост, а не лъчезарен характер. Човекът, който казва това, най-вероятно отвътре е угрижен за работата си, семейните проблеми, задръстването довечера на прибиране и какво ли не още. Но в САЩ това са лично негови проблеми – работата му е да решава вашите, а не да ви товари със своите и последствията им… И това има ефект. Посрещнат ли ви с усмивка и топла дума, неизбежно ви разведряват поне малко. И става лесно и естествено и вие да се усмихнете и да отвърнете с топлина и вежливост. А това пък помага на човека срещу вас да се почувства по-добре и по-разтоварен от своите проблеми. Начин на действие, при който всички печелят.

На връщане минахме през Франкфурт, с няколко часа престой. Просто седнахме при нашия изход и си четяхме… Петнайсетина минути преди бординга внезапно над залата отекна боботещ глас:

– Баси тъпите шваби, мамата им да ***! Навсякъде пишат само на немски и английски! Аз да не съм длъжен да им знам тъпите езици, педали смотани!…

Чак такава простащина е рядкост и у нас. И преди щеше да ми направи впечатление. След две седмици в Щатите обаче се почувствах като плеснат с парцал, с който преди това са отпушвали тоалетна. Като оная, с която Давид Черни беше изобразил България… Предполагам, че ако изкарам достатъчно време в САЩ, и там ще видя подобно нещо. Но реалността е, че от американци може би щях да го видя, а от българи го видях. И че ако преди това не бях изкарал две седмици в Щатите, то щеше да ме възмути, а след тях в добавка ме погнуси почти до потрес. Надявам се това да илюстрира поне отчасти разликата в атмосферата.

И този запис стана прекалено дълъг – ще продължа в следващ.

20 Responses to 'Американски впечатления – 2'

  1. Петър Петров Says:

    Репликата “Нема да им живеем на тия” резюмира най-добре светогледа на такива индивиди. Даже самият факт, че някой някога е сътворил такова изречение, е предостатъчен за заключения.

  2. Дончо Says:

    Докато не свършиш последния запис с “трябва да си оправим зъбите с Ели”, чета с удоволствие :).

    Много свестни хора си тръгват, ей-го на, снощи още един приятел развя relocation флага (да се надяваме, че временно, макар че [и] той е така отвратен, че не вярвам да е временно).

    Накрая ще трябва да се емигрира, защото тук ще са останали само такива, като оня с боботещия глас!

  3. Виктор Says:

    А, Дончо, някои, прочее, и да искаме, трудна работа да отидем някъде… И гласовете ни не боботят… Нито сме млади, нито високообразовани, нито роми… И даже никакви кой знае какви способности нямаме… Никъде ни не щат…

  4. Иван Says:

    Григор,
    това с даването на пари, когато ти правят безплатна услуга, е първата стъпка в цикълът на рушветчийство. (за който си писал) Сега човекът си мисли че може да изкарва по $20 на ден като складира куфари… 😛

    Сигурен ли си че охраната на входовете се извършва от полицаи? Униформите на охранителите често приличат на полицейските, но не са полицейски. TSA също не са полицаи.

    Колкото за глобата за превишаване на скоростта, ако шофьорът не е с американска шофьорска книжка, плащането на глоба е загубена кауза. Затова полицаите предпочитат сплашване или обучение вместо глоба.

    По принцип обичайните оплаквания към полицията като цяло, не е защото полицаите се държат като каубои и шерифи.

    Най-често оплакванията са, че полицаите не се държат на по-висок и дори равен стандарт спрямо другите хора.
    На полицай в криминална съдебна зала винаги се вярва повече, понякога дори повече от наличното видео доказателство. Прокурорите почти никога не повдигат криминални обвинения срещу тях. Повечето осъждания на полицаи стават в граждански съд, който може да присъди само парични обезщетения.

    Голям проблем е и расизмът. Примерно, политиката спри-и-претърси в Ню Йорк се прилага предимно към черни и латиноамериканци (86%). През 2009 е приложена 132 000 пъти на черни младежи (16-24г), като по регистър в града те са 120 000.
    http://www.nytimes.com/2011/12/30/opinion/police-stop-and-frisks.html?partner=rssnyt&emc=rss

    Ти кажи дали да те пребъркват 1-2 пъти в годината е правило или отклонение.
    Но какъвто и да е отговорът, едно такова пребъркване със сигурност ще създаде недоверие и подозрение към полицията като цяло.

    Повечето от проблемите се създават от наличието на квоти, които принуждават полицаите да ловуват за жертви, най-често на дребни престъпления.
    http://www.guardian.co.uk/world/2013/mar/22/nypd-stop-frisk-quota-race

  5. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    @Иван и да не забравяме ченгетата по селцата в пустинята за които всеки преминаващ е потенциален източник на бюджетно попълнение

  6. Григор Says:

    @Петър Петров: Абсолютно.

    @Дончо: Вече почти трийсет години стискам да не емигрирам – не е като да не мога – и се мъча да правя от добитъка хора. Ама напоследък почнах да се отчайвам. В най-добрия случай помагам на шепичка хора, които и без мен са си хора, а милионното стадо добитъци си грухти, преживя и осира всичко наоколо… Не знам дали ще издържа докрая.

    @Иван: Без тия $20 на ден ще умре от глад, горкият касиер… 😉 За охраната на входа – напълно е възможно да си прав и наистина да не е бил точно полицай, но не мисля, че разликата е голяма. Погледни тук „разликата“ в манталитета на охранители на учреждения и полицаи…

    За глобата – според на полицая му е по-лесно да напише фиш, отколкото да води обучение. Води ли го, значи е загрижен за нещо различно от рушвет – за мен това е плюс. Но ако е загрижен, охотно бих повярвал, че и това му е сред мотивите. Че съдилищата често са доста меки към тях съм го чувал, и то от източници, на които вярвам, но просто не съм го видял с очите си, а този запис е по възможност за каквото съм видял лично. За расизма и за квотите – също.

    @~!@#$%^&*()_+: И това го има, но е изключението. Правилото е, че се държат към теб коректно.

  7. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    @Григор не е изключение, 80% от глобите ми, а и на познатите са точно от такова “изключение”

  8. ABC Says:

    “You don’t become a cop because you wanna serve an protect, you do it because you get respect. Most people respect the badge, everybody respects the gun.” 🙂

  9. Григор Says:

    @~!@#$%^&*()_+: Откъде по-точно е опитът ти, ако не е тайна? Бих искал да знам къде да не стъпвам, ако ида пак до САЩ.

    @ABC: И това също го има. Но респектът към значката е съграден на служенето и защитата на масовия американски полицай. Без тях го няма.

  10. Вени Марковски Says:

    Григоре, аз съм писал също по темата, нееднократно. Темата за това как даряват американците. Знаеш ли, че средно всяка година (поне откакто са 300 млн. души) даренията годишно са около 300 милиарда долара. Милиарда, а не милиона.
    Средно по 1000 долара на човек. Дори и в кризисните години.

  11. Вени Марковски Says:

    Впрочем, забелязвам, че правиш изводи, но не знам въз основа на какъв опит?
    Например този “Извън това, в САЩ могат да се намерят всякакви полицаи – и злонамерени, и гадняри, и корумпирани, и гъзолизачи на властта. Понякога дори цели управления…”

  12. Григор Says:

    @Вени Марковски: Честно казано, не съм предполагал, че даренията са чак толкова много. Числото направо ме съмнява, въпреки че в моите очи американците са даряващи хора. Но нямам надеждна информация за или против, така че ще си остана на ниво лични съмнения.

    За изводите – тук опитът е по-скоро на мои приятели, или пък взет от официални новини. Например случаят, когато бяха арестували в Ню Йорк мирни демонстранти и ги бяха обвинявали в измислени нарушения, стана твърде известен и беше твърде добре документиран със заснети видеота – смятам го за практически доказан факт. А ако е факт, значи има цяло управление (NYPD), което фалшифицира обвинения, за да изкара невинни хора виновни. Мои приятели, на които вярвам, са ми разказвали как са попадали на индивидуални гадняри полицаи – това също го вярвам. Признавам си, че лично аз не съм виждал тези двете, но информацията втора ръка, която имам, ми се струва достоверна.

  13. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    @григор: калифорния, аризона, в невада като ме спряха кой знае защо ме взеха за французин, въпреки калифорнийската книжка, но това не се брои щото не ме глобиха 😉

  14. Виктор Says:

    По повод даренията се сетих за една случка с двама мои познати, слепи, преди 89-а година. Намислили си ей така, да пробват, да искат от МВР международни паспорти и да ходят в Америка. И ги пита един милиционер там:
    – Какво бе, къде бе, в Америка че одите? Какво че праите там, че просите ли?
    – Ами ще просим, там поне има от кого.

  15. Вени Марковски Says:

    Григоре, аз не говоря неща, за които не съм сигурен:-)
    “CHICAGO (June 18, 2013) – Even with households across the country feeling continued financial pressure, Americans donated an estimated $316.23 billion to charitable causes in 2012.” http://www.philanthropy.iupui.edu/news/article/giving-usa-2013

    За полицаите само попитах откъде правиш извода, а не че няма кофти полицаи.

  16. Григор Says:

    @~!@#$%^&*()_+: Моят личен опит е от щат Ню Йорк – възможно е нещата да са доста различни.

    @Виктор: Сложили са го на мястото му. 🙂

    @Вени Марковски: Благодаря за инфото.

  17. Кал Says:

    1000 долара на човек годишно какъв процент е от средния американски приход НАД необходимия жизнен минимум?

    + Търся статистики за дарителството в България.

  18. Валентин Says:

    А известно ли ти е, че полицаят може да ти конфискува банкнотите, въпреки че няма доказателство, че са от престъпна дейност? И на практика нямаш шанс да си ги върнеш.

    Повече по темата:

    American shakedown: Police won’t charge you, but they’ll grab your money
    U.S. police are operating a co-ordinated scheme to seize as much of the public’s cash as they can

    Stop and seize
    Aggressive police take hundreds of millions of dollars from motorists not charged with crimes

    Canada Warns Its Citizens Not To Take Cash To The USA

    Highway robbery? Texas police seize black motorists’ cash, cars

    Cops Can Confiscate Money And Property From Law Abiding Citizens

    Texas police shake down drivers, lawsuit claims

    Civil forfeiture in the United States

    Нарочно не давам линкове, за да не бъде изяден коментара ми от анти-спам защитата.

    Друг сериозен проблем са законите срещу прането на пари. Вижте Structuring в Wikipedia. Изненадах се, че като написах “smurfing aml criticism” не ми излязоха релевантни резултати. Но накратко: ако внесеш в банкова сметка малко под 10 000 долара, може да лежиш в затвора за пране на пари. Дори и да не докажат, че парите са “мръсни” (и даже, ако се докаже, че парите са от законен бизнес). Проблемът е, че самото внасяне на малко под 10 000 долара се счита за нарушение на законите за (срещу) прането на пари.

  19. Валентин Says:

    Този пример с полицая, който не глобява пешеходците при преминаване на червено ми се струва много напудрен.

    Много често полицията не си затваря очите срещу извършителите на престъпления без пострадал. Дори и да искат – често е твърде опасно да го направят, защото тогава те ще попаднат под ударите на закона.

    Наказването на извършителите на престъпления без пострадал е много сериозен проблем не само в САЩ, но и в други държави.

  20. Григор Says:

    @Валентин: Ако се случваше често, вероятно щеше да привлече вниманието и да бъде обявено за незаконно. В България – не, но в Щатите – сигурно да.

    За законите за прането на пари – не са единствените, които са далече от съвършени. Това определено е лошо. Но все пак не е като всичките закони на страната ти да бъдат написани с идеята достатъчно големите да могат да използват умишлено въведените в тях дупки.

    Според мен престъпление без пострадал няма. Ако от нещо няма пострадали, дори косвено, то не трябва да е престъпление… А за полицая – просто казвам какво видях с очите си.

Leave a Reply