Избирателска отговорност

От доста време съм на мнението, че има само един начин на българския гласоподавател да му дойде акълът в главата – като почне да носи лична финансова отговорност за подкрепата си към крадливи правителства. А именно, да плаща откраднатото от тях от джоба си. Досега обаче не ми е хрумвал начин това да се реализира, без да се наруши тайната на гласуването. Отделно, определянето на тази финансова отговорност е сложен проблем.

Друг проблем е ниският процент гласуващи в България. Това позволява купените гласове да натежават, да вкарват купени депутати и да накланят баланса в парламента в полза на купувачите. (Които именно са едрите крадци на България.) Задължителното гласуване би повишило процентът гласували, но много задължително докарани пак ще избират за кого да гласуват със задниците, а не с главите си – ефектът ще е половинчат.

Наскоро ми хрумна идея, още много зелена и неоформена, как би могло да се подходи по въпроса. Много от проблемите остават нерешени в сегашния ѝ вид. Вероятно ще е нужно доста допълване и настройка, за да работи (ако изобщо има вариант, в който ще работи). Но поне да я опиша, да има от какво да тръгне обмислянето.

Първата част от идеята е как човек да може да докаже за кого е гласувал, без да се нарушава тайната на гласуването.

Тази тайна е критична в периода на гласуване и по време на управлението на избраното чрез това гласуване правителство. След това важността ѝ спада донякъде. Достатъчно, за да е сравнително безопасно човек да може да я разкрие сам, ако пожелае.

Има много начини човек да документира как е гласувал и да запази документа в тайна, докато не реши да го разкрие. Повечето са твърде лесни за фалшифициране. Има обаче един, който ми се струва сравнително устойчив.

При него гласоподавателят маркира гласа си с „парола“ (която трябва да е дълга, сложна и уникална) и запазва паролата някъде. Паролата се пази в записите на гласуването заедно с гласа. Когато реши да разкрие гласа си, човекът разкрива паролата. По избирателните записи се проверява кой глас е маркиран с нея и така се доказва, че той наистина е гласувал по този начин.

Засега не съм измислил истински устойчив и достоверен начин как да се прецени доколко едно правителство е навредило на страната. Един начин би бил последващо правителство да прави оценка, която да трябва да мине някакви проверка и одобрение – от комисия, или съд, или референдум, или каквото. Сигурно има и други, може би и по-добри начини.

След като размерът на вредата се установи, всички български гласоподаватели, които са имали право да гласуват на изборите, избрали това правителство, понасят солидарно своя дял от финансовата вреда. С изключение на тези, които могат да докажат по описания механизъм, че са гласували за политическа сила, която не е подкрепяла това правителство.

По същество това става и сега, с две разлики, които пречат на идването на акъла. Едната е, че солидарно понасят вредата абсолютно всички – тоест, няма стимул човек да гласува обмислено. Втората е, че понасянето става неусетно – хората не виждат с очите си с колко правителството им е бръкнало в джоба.

Много е важно понасянето на финансовата отговорност да е задължително и неотменимо. Парите да се удържат от заплатите, социалните помощи или какъвто и да е друг доход, който има гласоподавателят. Ако няма доход – чрез продажба на собствеността му. Ако няма собственост, да бъде третиран като длъжник по закона – например да трябва да ги изработи чрез общественополезен труд, или дори в затвора. Да няма изключения за никой с гласоподавателски права – нито за бедни, нито за социално слаби. Иначе продаването на гласове ще продължава и всеки ще се пише беден, за да не плаща.

… Това е идеята засега. Повтарям – много зелена и недообмислена е. Очаквам подобрения.

49 Responses to 'Избирателска отговорност'

  1. Geo Says:

    🙂 Григоре, има много лесен начин това да се случи. Нарича се “пазар”, “капитализъм” и т.н. Всеки носи финансова и всякаква друга отговорност и за провалите и за успехите си. Не е толкова трудно и мислещите хора като тебе стигат до идеята, която изобщо не е нещо ново или оригинално, поне за хората, знаещи що е то “анархо-капитализъм”. Ако се зачетеш, ще видиш, че и други са мислили в тази посока и съответно вече са доста напред в детайлите и тезата е развита и защитена с аргументи от морална, икономическа, утилитаристка и всякаква друга гледна точка. Мъри Ротбард, Лудвиг фон Мизес, Хенри Хезлит, Айн Ранд и Стефан Молиню са само някои от имената, допринесли доста за тези идеи.

  2. Кирил Says:

    Аз предлагам да се направи електронно гласуване да се направи един хубав въпрос за референдумите и всичките решения на парламента да се слагат за дълъг период – месец, в сайт и там да се гласува – ако над 50% гласуват за закона са приема, ако няма гласували над 50% закона се отменя. Ако се добави и възможността по някакъв начин да се избират въпроси по които да се гласува на теория поне може малко да се ограничат щетите от депутатите. А за теглене на кредит от държавата или друга държавна институция, освен да са гласували със „за“ над 50% да се иска и минимален брой гласували.
    Но истинският проблем според мен е, че кражбите трябва да се ограничат от политиците – същите хора, които ни ограбват.

  3. Кирил Says:

    Моите родители честно казано виждат, че някой правителства ограбват народа жестоко и не само това, но гледат да съсипят всяка една институция, но там да са техните хора. Проблема е, че има една част, която „намазва“ от това. А има и една още по-голяма част която или не знае или не се интересува. Докато тази голяма част не си промени отношението не виждам какво може да се промени…

  4. Пешо Says:

    идеята е неприложима по много причини, една от които е, че най-крадливите правителства (т.е. комунистическите) се избират от тия които са най-бедни и най не стават за нищо. Последното например беше избрано с купените гласове на цигани, безмозъчния електорат на ДПС, принудително-корпоративен вот в затънтени селища, и най-простите и мързеливи измежду останалите. Ако на тия им наложиш някакви санкции, те ще умрат от глад преди да разберат защо си им ги наложил.

    Много по-лесно и ефикасно ще е, вместо да чакаш някой да направи глупост и да го накажеш, просто да го лишиш от възможността да направи глупост. Или с други думи, въвеждането на образователен ценз за гласуване. Ако това стане факт, ДПС, Атака и цензурата ще изчезнат моментално, а БСП ще се свие значително и ще придобие нормалната за комунистическа партия тежест от малко над нулата.

  5. Григор Says:

    @Geo: Доста забавно ми е, когато някой започне да ме учи що е анархокапитализъм. 🙂 Преди към 20 години бях писал един доста обемист анализ на типичните Парето-неоптимални ситуации при анархокапитализма, които го превръщат в утопия. Мисля, че все още го имам някъде на хартия, но ще е здраво търсене да го намеря.

    @Пешо: По-скоро бих клонял към изискване за положен изпит по справяне с политически понятия и реалности. Виждал съм както предостатъчно хора без основно образование, които имат акъл в главата си, така и такива с по две-три висши, но в главите им има само бръмбари. Един сравнително безпристрастен изпит по политическа грамотност би дал горе-долу същия резултат, но според мен ще е доста по-честен.

  6. кубрат Says:

    По- голяма простотия не бях чел. Значи вместо корумпираните управници да влязат в затвора, тия, които са гласували за тях да покрият кражбите? Григоре, време е да се обърнеш към специализирана помощ.

  7. Краси Says:

    Григор, идеята е доста крайна и емоционална. Да, има интересно послание. За да избегнат глоби, хората ще гласуват за по-малкото зле и ще дават гласове за малки партии. Това ще направи парламента шарен, което е много хубаво. Обаче, ако гласувам за някой чист и умен човек, когото мафията притисне и онзи вземе да повлече маса пари…защо аз да плащам? Този ти проект е много сложен откъм почти всичко, но въпреки това елементът на персонална отговорност провокира интересни разсъждения. Много ти се радвам на такива брейнсторминги, наистина. 🙂 Трябва да ти се признае, че хвърляш в приключени ужасно много умни хора, а това е много силна карта срещу мафията и корумпираните политици. :))

  8. Григор Says:

    @кубрат: Според мен идеята е най-нормална. Луд е не който яде чуждия зелник, а който си му го дава. Ако някой е дал на някого моя зелник, е нормално да ми го плати после. Или греша?… Ако пък далият зелника ми смята, че е бил излъган от довереника си, е редно да си възстанови парите за негова сметка, било чрез съд, било по друг начин. Което според мен е идеалният начин „доверениците“ да не смеят да излагат гласувалите за тях – иначе после ще ги подгонят точно симпатизантите им, така че гоненето ще е ефективно. За разлика от сегашното ялово положение.

    @Краси: Когато избираш управник, критерият не бива да е само свястност. Тя е задължително, но недостатъчно условие. Поне аз мисля така, де.

  9. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    това даже не е смешно, направо плаче за психиатър
    каква парола за 15/15, какви 5 лева
    вместо цялата тая глупост, управляващите трябва да значт че ги чака як … ако сгазят лука, кубрат++

  10. Geo Says:

    @Григор – Не са ми известни предишни твои писания и дори споменавания на темата, а те следя от години. Ще съм благодарен да ме насочиш към източник за това, което казваш. Търсене за “pareto suboptimal anarcho-capitalism” не откри нищо смислено.

  11. Григор Says:

    @~!@#$%^&*()_+: А ако се насерем в гащите, сигурно як … го чака ХЕИ? Не ми се сърди, ама ми напомняш Ботевото „Но защо не съм и Вазов, вярата си да възпея, че ще стане вълк овцата, а певците като нея?“

    @Geo: Бях го писал много преди да имам блог и не ми е минавало и през ум да го публикувам в Нета. Отдавна вече го нямам на файлове. Мисля, че пазя разпечатката, от която го четох на една импровизирана конференция, но ще трябва да обърна цялата къща, за да я намеря.

    Като цяло описваше няколко вида Парето-неоптимални ситуации: невъзможност за реализиране на проекти, които са изгодни за всички заедно, но неизгодни за всеки поотделно (пример – междущатска магистрала), невъзможност за противостоене на критични заплахи (пример – военна агресия), невъзможност за противостоене на големи дестабилизации (пример – голяма икономическа криза), невъзможност за противодействие на базови дестабилизационни закони (пример – законът за ефективността от мащаба) и т.н. Завършваше с опит за инженериране на оптимален компромис между анархокапитализъм и наличие на централна власт, който обаче беше доста недоправен и по-късно му открих и сериозни слабости.

  12. Eri Says:

    Според мен подобна идея е неприложима в България. Средния българин, който е лъган и смята всички политици за крадци и маскари, който не смее да рискува, просто няма да гласува. Избирателната ти активност ще е толкова ниска, че и дума няма да може да става за демократичен процес.
    Друго, което ми хрумва: Ако съм гласувала за програма на партия (както би трябвало да е), но партията не я е спазила, аз ли ще плащам? Не ми изглежда демократично, законно или дори логично излъганото множество да носи отговорност. За това ще трябва да се погрижи съдебната (не корумпирана) власт. А това в нашите условия звучи малко като виц 🙂

  13. Li Says:

    @Ери
    Права си. И на мен тази идея не ми харесва.
    Мисля си за нещо друго.
    Например данъкоплатците да имат възможност да гласуват за кои програми да се използват (част от?) парите им. Правителството да предложи бюджет с подробна информация за перата и програмите по всяко перо. Данъкоплатците да имат онлайн достъп до информация за набраните до момента средства и необходимата сума. Същата схема може да се използва и за дарения.
    Да, сигурно ще има хора, които няма да искат да четат документи и да избират. За тях може да има default опция – парите им се разделят пропорционално по всички предложени в бюджета програми. Поне всеки който иска ще има възможност да подкрепи програмите, в които вярва.
    Изобщо най-добре да се отнеме възможността на властващите да злоупотребяват. Смяната на едни правителства с други май не променя нищо.

  14. Geo Says:

    Съжалявам, че не е налично. Ще коментирам “обобщението” ти, защото това са аргументи, които вече съм чувал и в по-разгърнат вид:

    Като цяло описваше няколко вида Парето-неоптимални ситуации: “невъзможност за реализиране на проекти, които са изгодни за всички заедно, но неизгодни за всеки поотделно” – как се определя дали са изгодни? Ако има икономическа логика зад проекта, т.е. възможност за реализиране на печалба, значи ще е изгоден за някого (човек или организация). Ако не – значи няма да е изгоден за никого. Ще ме изненадаш много ако дадеш пример за нещо с пазарно определена “полезност”/”изгода”, което да е изгодно за 1000 души, но да е неизгодно за същите 1000 души (защото буквално това казваш).

    За невъзможност за противостоене на критични заплахи – не разбирам какъв е проблема с частните армии (освен, че няма да са нападателни такива, защото това е безумно скъпо когато излиза от собствения ти джоб).

    “икономическа криза” ми е непонятно понятие. Всички кризи, за които знам са политически, а на икономическите проблеми следва да се търсят икономически, а не политически решения (защото вторите са невъзможни в икономически контекст по дефиниция).

    За т.нар. “Закон за ефективността на мащаба” в икономиката имам достатъчно основания да смятам, че е измислица на комунистите с нулева фактологична основа извън тоталитарния свят (т.е. не е икономически, а политически обусловена закономерност).

    “Завършваше с опит за инженериране на оптимален компромис между анархокапитализъм и наличие на централна власт, който обаче беше доста недоправен и по-късно му открих и сериозни слабости.” – това е абсурдно и със сигурност ще е пълно със сериозни слабости, както си констатирал и ти.

  15. Григор Says:

    @Eri: Мисля, че избирателната активност няма да е ниска, напротив. След като единственият шанс да не плащаш е да си гласувал за някой по-правилен е логично избирателната активност да се увеличи.

    И да, ако политиците ти са те измамили, е абсолютно редно и справедливо да си платиш заради тях. Дошли са на власт с твоя глас, не с този на гласувалите срещу тях. Така ти ще имаш стимулите да се научиш да преценяваш по-добре, и да ги съдиш за измама. А когато твърде много хора проимат стимула да съдят измамниците, техният стимул да мамят ще намалее. Обратното – да не носиш отговорност – е проверено и доказано неработещ механизъм.

    @Li: Идеята хората да гласуват за конкретните разходи е добра, но надали ще е работеща – измамниците ще започнат да крият планираните кражби в детайлите. И тъй като специалистът по мамене винаги ще е по-добър в маменето, отколкото специалистът по строителство или лекуване, този метод няма да работи. Иначе казано, той е красива, но неизпълнима мечта. Нещо като комунизма, анархизма и прочее.

    Ще работи оценяването постфактум, въпреки че звучи по-грозно. Тогава има конкретни резултати и хората могат да преценят по действията.

    За предложението да се отнеме на политиците възможността да злоупотребяват – това е нещо като лекарството против рака. Целият свят го търси и сигурно някой ден ще го открие, но засега още няма справили се. Ако дадеш работещи идеи, ще ги подкрепя с две ръце.

    @Geo: Като бях на дванайсет години бях убеден, че съм открил елементарен вечен двигател – полупроводниковият диод. Тъй като в гейта му има топлинен шум, а пропускливостта е еднопосочна, той няма как да не генерира ток от нищото. И дори обяснението на един преподавател по физика, заедно с всичките формули и прочее, не ме убеди и на капка. Защо цялата тая сложнотия, за да се опровергае нещо, което толкова очевидно е вярно?… А пък на осем не можех да разбера защо този идиот Айнщайн е насъчинил всякакви формули, за да се опита да опровергае съвсем прост и очевадно верен факт – че 200 000 + 200 000 км/сек е 400 000 км/сек.

    Та, искаш ли първо да понаучиш основи на икономиката, а после да продължим разговора за неоптималните ситуации? Иначе рискуваме да е безсмислен.

  16. Geo Says:

    Понаучил съм ги и не, не смятам, че съм хванал “господ за шлифера”, както изглежда се опитваш да намекнеш, иначе нямаше да си “губя времето” ;-). И да, знам какво е Парето ефективност и да, знам това, което пише в Wikipedia, но се съмнявам, че имаш предвид него: “In real-world practice, such compensations have unintended consequences. They can lead to incentive distortions over time as agents anticipate such compensations and change their actions accordingly. Under certain idealized conditions, it can be shown that a system of free markets will lead to a Pareto efficient outcome. This is called the first welfare theorem. It was first demonstrated mathematically by economists Kenneth Arrow and Gérard Debreu. However, the result only holds under the restrictive assumptions necessary for the proof (markets exist for all possible goods so there are no externalities, all markets are in full equilibrium, markets are perfectly competitive, transaction costs are negligible, and market participants have perfect information). In the absence of perfect information or complete markets, outcomes will generically be Pareto inefficient, per the Greenwald–Stiglitz theorem.[3]”. Ако обаче това ти е аргумента – че понеже капиталистическа икономика реално не би могла да е Парето-оптимална, затова не е ок, значи чакам с интерес да ми покажеш реално осъществима система, при която имаме споменатата оптималност, иначе става просто nirvana fallacy.

  17. Григор Says:

    @Geo: Ако компетентността ти е от Уикипедия, това е по-добре от абсолютно нищо. Ако обаче отричаш съществуването на чисто икономически кризи и на ефективността на мащаба, икономическата ти компетентност е като тази на физик, който отрича формулите на Айнщайн и Максуел. Иначе казано, или си гений, или си твърде малко над абсолютното нищо. А гениите, уви, са редки.

    Първата welfare теорема е чисто академична – ситуацията в нея е като идеално кръглото пиле във вакуум от вица. Грийнвалд-Стиглиц е доста по-реалистична (не напълно, но е по-реалистична от Ароу-Дебрю). Тя е просто друг начин да се каже, че съвършени неща в реалния свят няма, та дори и капиталистическата икономика не е. Поне на мен това не ми звучи твърде странно.

    Реално би могло да се твърди, че една колкото се може по-пълно анархокапиталистическа система е способна да минимизира Парето-неоптималностите под една определена граница. Това е чудесен реалистичен вариант. За съжаление пълнотата на анархокапитализма е сериозно ограничена в реалния свят – държавите се нуждаят от отбрана и прочее, а във военните дела авторитарните системи имат обективно предимство.

    Също, „несъществуващият“ закон за ефективността на мащаба има някои много сериозни последствия. Едно от тях е, че анархокапиталистическите системи еволюират към олигополи и в крайна сметка в монополи, които пък са точното отрицание на всеки вид капитализъм. Това е най-неприятният от всички ефекти. Съществуват няколко начина той да бъде намален донякъде, но радикален начин за решаването му засега не ми е известен. Съответно се ослушвам и оглеждам за всякакви идеи.

  18. stealth Says:

    ох… аз ли грешно я разбирам идеята или поначало е събркана?
    значи, политиците ни, които и сега не понасят никаква отговорност за действията си, вече законно няма да носят отговорност?
    а при доказани злоупотреби сметката ще се плаща от избирателите… ъъъ… ако имаме доказани злоупотреби, не е ли по-лесно извършителите да си понесат наказанието? щото нали – те са извършителите.
    тая работа с идеята, че народа има някаква власт (и носи отговорност) е толкова утопична, че чак ме боли, когато някакви хора възхваляват гласуването като панацея – ей сега пак ще гласуваме и всичко ще цъфне и ще върже. да, да, ама…

  19. Григор Says:

    @stealth: Абсолютно правилно разбираш идеята. Сбъркан е начинът, по който виждаш реалността.

    По-конкретно е сбъркана представата ти, че на политиците ще им търси отговорност Някой. Абстрактен, неясен и най-вече различен от избирателите. Примерно съдът. Или прокуратурата. Или еврокомисарите. Или разни други оправдания.

    В реалния свят съдът и прокуратурата са маши на политиците, а еврокомисарите са направо политици. Те няма да бутнат с пръст никого, докато избирателите не ги принудят да ги направят. Това принуждаване изисква доста усилия – избирателите трябва да бъдат мотивирани наистина здраво, за да ги положат. Боя се, че дори личната финансова отговорност за золумите на избраниците им пак няма да е достатъчна. Но поне е стъпка в правилната насока.

    Това да очакваш политиците да си понесат отговорността някак ей така, без избирателите да натиснат здраво, е като да не купуваш на децата си подаръци за Коледа, а да очакваш да им ги донесе Дядо Коледа. С една съществена разлика – в първия случай някой свестен и възмутен от идиотизма ти човек може и да им купи подаръците вместо тебе. Да потърси отговорност на политиците вместо теб няма нито съдът, нито прокуратурата, нито никой друг, с точно 100% гаранция. Ако не го разбираш, си обречен да бъдеш част от проблема, а не от решението му.

  20. Петър Петров Says:

    Кои са те тия хора “политиците”? Да не са тия, дето чакаме да дойдат да ни оправят?

  21. +o Says:

    Като идея звучи добре – избирателите да виждат директно вредите, които нанасят с безотговорния си избор, което да ги стимулира да правят по-разумен такъв, а тези които гласуват отговорно поне да не бъдат ощетявани.
    Като реализиране на идеята, обаче не знам дали това ще е най-подходящия вариант. Първото за което си помислих докато четох текста е че в описанието индиректно присъства една трета страна – тази която оценява щетите и която ще представя резултата на обществото. Да не стане така тези, които гласуват разумно да плащат двойно на овцеизбирателите. Ако ОЧЗ-то успее да изкриви резултатите и оценките, което според мен ще е една от основните му цели ще въвлече простия си електорат в грозните си схеми като видимо го възнаграждава за избора му, вземайки от парите на група хора, които са направили по-добър избор. Така глупаците ще са щастливи от това, че им дават пари директно, и че не виждат как ги доят индиректно. Хората, които правят по-добър избор – двойно по-нещастни, защото ще знаят как ги доят индиректно, а ще трябва да търпят унижението да им бъркат в джоба и директно, за да “компенсират” глупаците. ОЧЗ-то ще затвърди позициите си.

  22. Деян Says:

    Григоре, твоята идея трябва задължително да върви с възможността за отзоваване.
    Така, като видят избирателите какви ги върши правителството да могат да го махнат преди да им се наложи да плащат наистина много.

    Като цяло идеята е прекалено сложна за да е работеща.
    Аз смятам, че по-подходящо е да има ценз. Но не образователен, или поне не само образователен.
    Искам да има ценз “данъкоплатец”. Ако си нетен вносител в бюджета (като изключим осигурителните фондове), то можеш да гласуваш, ако не – пропускаш.
    Работата на правителството е да харчи разумно парите ни. И затова най-добре да гласуват само тези, които дават пари, а не които вземат.

  23. Geo Says:

    @Григор – не казвам, че компететността ми е от Уикипедиа, а че там съм видял цитата, който посочвам, който прилича на това, което ти казваш, че си правил като разсъждения. Доколкото разбирам сме на едно мнение – че анархо-капитализма не е “идеално” и “перфектно” решение, т.е. предния ти аргумент за Парето-неоптималността ми се губи като същност.

    За предимствата на тоталитарните държави във военно отношение – доколкото ми е известно при повечето равностойни (по основни параметри като брой на населението) сблъсъци между тоталитарни и по-малко тоталитарни държави, при които тоталитарните са в ролята на агресор, са побеждавали по-малко тоталитарните. Не съм правил твърда статистика, но от по-големите сблъсъци, за които се сещам е вярно. От една страна това е защото имат много по-развита икономика, способна да поддържа добре обучена и екипирана армия. От друга моралната среда предполага много по-добре мотивирани бойци, когато се отнася за отбранителни действия. (Съвсем друго става при нападателни такива, там нещата се обръщат.) По-ярките примери са налични в съвремието (последните 100-200 години), където разликите между тоталитарните и не толкова тоталитарните държави са по-големи.

    Не ми е известен пример, при който анархо-капиталистическо общество да “еволюира” до олигополи или монополи и също така не ми е известна теоретичната система, по която това е възможно. Даже напротив, известни са ми много добри аргументи защо това не е възможно. Т.нар. “ефективност на мащаба” работи само когато има тоталитарни механизми, които да могат да бъдат използвани, защото те са в основата на този феномен, а не икономически причини. Ставаш голям и почваш да лобираш държавата да мачка конкурентите ти и да ти дава предимство по безбройни начини и това ти позволява да станеш още по-голям и цикълът се повтаря. Единствената граница на това колко голям можеш да станеш е границата на тоталитарната власт. Това обаче не е икономика. Достатъчно е да се погледне общественото разслоение при тоталитарните спрямо по-малко тоталитарните организации. Докато при първите имаме една безбожно богата прослойка на върха и маси, тънещи в нищета с нищожни шансове да си пробият път нагоре (и то обикновено с лизане на задници и потъпкване на достойнството си), при вторите се формира средна класа, разликата между богати и бедни е по-малка, има огромна мобилност между различните “класи”.

    При едни пазарни механизми има “маргинална полезност” на всяко действие, което ограничава това колко голям можеш да станеш без да се сринеш под собствената си тежест, образно казано. Не можеш да купуваш или да изхвърляш все нови и нови конкуренти от пазара до безкрай. Първия конкурент, който купиш ще е сравнително евтин и ползата – сравнително голяма, но с всеки следващ баланса ще се променя. Но дори и да не е така, дори и да е възможно възникването на олигополи и монополи, има огромна разлика между това да станеш голям по един морален начин (т.е. честен и справедлив начин, с иновации и повишаване на ефективността с доброволното участие на клиенти, служители и т.н.), и това да станеш голям с употребата на насилие (пряко или непряко), измами и прочие. Ако първото е възможно и е факт, то аз няма как да протестирам срещу това и да претендирам за моралност на позицията ми, докато във втория случай мога.

  24. stealth Says:

    „Да потърси отговорност на политиците вместо теб няма нито съдът, нито прокуратурата, нито никой друг, с точно 100% гаранция. Ако не го разбираш, си обречен да бъдеш част от проблема, а не от решението му.“

    @Григор – това е така. системата не работи. но тя ще си продължи по инерция да си пази статутството, без значение, че някой вее плакати „оставка“. без готово, работещо решение, което да замени старата система всичко се свежда до безсмислено, хаотично усилие.
    избирателната отговорност (ИО), която описваш няма да промени нищо. нали същата тази система ще е законотвореца, който ще определи точните параметри на ИО? нали същата тази система ще е следи за изпълнението на ИО?
    за съжаление не виждам решение, което да подкрепя и си оставам, и аз част от проблема…

  25. Григор Says:

    @+o: Оценяването на щетите определено е трудният момент в тази схема. На теория може да се започне с плащане само на недвусмислено доказаните щети и да се продължи с повече, когато избирателите натрупат компетентност, мотивирани от джоба си. Но на практика и това може да не е лесно да се постигне… Целият проблем не е лесен, и тук предлагам само част от решението. Ако останалите нужни части липсват, само тази може да е, както казваш, дори вредна. Но все се надявам както аз предлагам решение за една част от проблема, да ми хрумне или някой да предложи решение и за другото.

    @Geo: При сблъсъци между сравними по развитие и ресурси държави в над 90% от случаите побеждава по-авторитарната. Просто тя е в състояние да застави войниците си на неща, на които по-малко авторитарната не може. Ако логиката не ти е ясна, чети история, там са свършени факти.

    Досега почти само една държава е започнала като анархокапиталистическа – САЩ. И почти всички примери в икономиката (а те са много) как се еволюира към олигополи и монополи са почерпени от нейния опит. Да твърдиш, че това не е възможно и че са ти известни много добри аргументи защо, значи да пищисваш всеки, който има дори начално понятие от икономика или история на съвременното общество. Все едно е да твърдиш, че по-тежки от въздуха машини не могат да летят, и че са ти известни много добри аргументи защо, при положение че над главата ти ежеминутно прелитат самолети. Не ми хрумва дори как да реагирам на изявление, което така спокойно и категорично отрича реалността наоколо. Мисля, че би намерил поддръжници единствено в икономическите еквиваленти на Flat Earth Society.

    @stealth: Формално погледнато, по-силният винаги е по-силен и т.н. На практика обаче понякога по-слабите намират начин да победят по-силните, поне веднъж. Затова и мисля, че ако системата, която описвам, бъде доразработена успешно на (практична) теория, ще има смисъл да се опита да се приложи и на практика. С абсолютна сигурност няма да стане лесно и просто, но си струва усилията да се пробва.

  26. hmuk Says:

    верно зелена, верно необмислена
    Леле ако узрее и се обмисли, чака ни връщане назад към феодализма с умните благородници и тъпите селяци

  27. hmuk Says:

    Да бе, на практика слабите намират начин, ама мноооого понякога почти никога

  28. hmuk Says:

    Че т.нар. АНАРХОкапитализъм е тъпня, вярно е, но че САЩ били започнали по този начин, това си е фукня на воинстващо невежество от всяка погледната страна, от политическа, икономическа, абе и исторически не е вярно; само си спомнете за общата конституция, за ограниченията на избирателното право, за общофедералните репресивни структури, появили се веднага с претенциите на североамериканските колонии за държавна независимост от Великобритания.
    Или това беше шега?

  29. Петър Петров Says:

    Хора, ние сме политиците. Няма кого и какво да виним. Просто решенията трябва да се обсъждат аргументирано до достигане на приемливо решение. Оттам нататък дали е лошо или добро, всички ние си му носим последствията, така или иначе. С пари може да се оценят едва някои от тях.

    Трябва да се включим в мисленето по въпросите и по решенията. Ако става дума за нещо като “Тръбопровод Южен поток”, то все ще има някой, който да разбира и да може да обясни компетентно и просто, и оттам хората ще могат да преценят. Както, например, доста хора в този блог смятат че са запознати. Обаче тука идва моментът, че трябва критическо мислене, а не да се осланя човек на авторитети. Не да се гласува еди-как си, щото “Григор каза” (примерно), а защото “догодина ще плащам с X лева по-малко за парно”. И това последното е, което вълнува хората. И за да не се окаже, че по някаква причина не е станало така, е елементарно това да се запише в договора — ако не стане, договорът да има предвидени последствия.

    Ей такива неща. Мислене, предварително. А не после някой да мрънка, че не са помислили вместо него, щото видиш ли той с друго се занимавал по принцип.

    Ако не става ясно какво в настоящия момент липсва, за да се изпълни горното — нищо не липсва. Освен заинтересованост у достатъчно много от потърпевшите. Което, вече става ясно, не се оправя с политически средства, а с просветни.

    Или резюмирано “прост народ — слаба държава”.

  30. Григор Says:

    @hmuk: И защо мислиш, че тази идея ни води към феодализма?

    И… свикнал съм доста често да чувам обвинения за невежество. Само че почти без изключение се оказва, че не аз, а обвинителят не е наясно с нещата.

    Общата конституция в САЩ е доста тънка рамка – иначе казано, не правиш разлика между американската и типичната европейска конституция. Ограниченията на избирателното право са наложени именно от местния глас на хората – някои щати са ги имали, други не. (Глупостта не си отива лесно.) Общофедерални силови структури няма как да няма в една държава, която иска да бъде и занапред независима в свят на държави с армии. И т.н… не е чак фукня на войнстващо невежество от твоя страна, но е непремисленост.

    Освен ако, разбира се, не е шега.

  31. hmuk Says:

    Не е лошо човек да се има за умен стига да знае кога да замълчи, за да не му лъснат петната глупост.
    Богаташте в Америка веднага получиха и политическата власт, още в хода на войната за независимост, следователно за утопии с приставка анархо или без дума не може да става.
    Колкото по-сложна система на гласуване, колкото повече условия пред избирателите, при положение че гласуват политиците да решават вместо тях, толкова повече предпоставки за привилегии излизат. Такова положение на нещата се нарича феодализъм, законово закрепено социално и политическо неравенство, докато капитализмът поне формално дава равни политически права и едни минимални, утопични изгледи за социална мобилност към нагоре.

  32. hmuk Says:

    Ааааа, разбрах, държиш в своя блог винаги да бъдеш прав. Което прави всякаква дискусия, а не дай Боже и критика на приумиците, безсмислена. Сигурно си и за образователен ценз на избори, за задължително гласуване, кой ли би имал търпение да те убеди, че ако такива креативности не свидетелстват за глупост, то вероятно намекват за нещо по-лошо.

  33. hmuk Says:

    Петър Петров, когадо народът е прост, държвата е силна като никога, върти народа на шиш към урните да избира едни и същи тарикати.

  34. Григор Says:

    @hmuk: Много си прав за замълчаването и глупостта.

    За съжаление има един така наречен ефект на Дунинг-Крюгер – наистина глупавите не могат да разберат, че са глупави. Не знаят достатъчно, за да имат представа какво е да знаеш. Съответно, по-умните от тях винаги им изглеждат по-глупави от тях. В такива случаи помага единствено образоването им.

    Така например, според теб в целия свят има феодализъм. Имаш ли право да практикуваш медицина, ако не си я завършил? Нямаш? Дискриминацияяяя! Имаш ли право да караш кола, ако нямаш книжка? Нямаш? Феодализъммммм! Имаш ли право да командваш кораб, ако и на филм не си виждал даже как се прави? Нямаш? Законово закрепено социално и политическо неравенствоооо!… Същото и за гласуването. Да управляваш лека кола, ако нямаш положени изпити по въпроса, според някои хора не бива. А да насочваш цялата държава, ако нямаш хал хабер от политика, бива. Иначе – какъв ти феодализъм, то направо робовладелство!

    Ама то е защото държа в моя блог винаги да бъда прав. Иначе нямаше да е така.

  35. hmuk Says:

    Май призванието ти е адвокатско, браво

  36. Христо Христов Says:

    И все пак не прочетах нещо основно в коментарите тази идея абсолютно насърчава купения вот, защото от хората, които са склонни да си продадат правото на избор за 20-30 лева, просто няма как да вземеш нищо дори и във формата на данъци. Останалите които не искат имуществени санкции просто няма да гласуват. От негласуващите ако им сложат и това бреме да плащат зарад някой друг имиграцията ще се увеличи десеторно, като накрая в държавата останат само старци и цигани.

  37. Григор Says:

    @Христо Христов: Може би си пропуснал, че при тази система негласувалите винаги ще са сред плащащите, защото няма да могат да докажат, че са гласували против крадливото правителство. А от хората винаги има какво и как да вземеш, животът го доказва. И с гаранция ще им се наложи да платят повече, за отколкото са си продали гласа, защото който купува гласове плаща за тях само част от откраднатото. Така че продалите гласа си ще си платят с лихвата, и следващия път няма да си го продават. Какво по-добро?

    А ако най-сетне започне емиграция сред добитъка вместо както е досега, сред хората, аз ще празнувам. И няма и да се замисля да емигрирам. И мисля, че след като достатъчно от добитъка емигрира, държавата ни ще процъфти. За разлика от сега, когато цъфтят държавите, където са избягали хората сред народа ни.

  38. neuromantic Says:

    Гласоподавателят винаги носи лична финансова отговорност за подкрепата си на едно правителство. Идеята, че солидарното понасяне на вредата от всички отнема стимула за обмислено гласуване е странна. Човек не обича да губи независимо с колко души споделя загубата. Хората просто нямат представа какво губят. Достатъчно е само да им се изпрати сметката, както правят това Топлофикация и ЧЕЗ, за да им се изясни картинката.

    Човек трябва да внимава като предлага насилствени мерки, защото много бързо може да се окаже в хватката им. Например ти, Григоре, трябва да си от първите, които ще заминат да полагат релсов път, защото подкрепеното от теб правителство на ГЕРБ увеличи държавния дълг с четири милиарда. Дали парите са откраднати или разпилени няма значение. Ти плати ли си сметката, та взе другите да нареждаш?

  39. gezatop Says:

    @neuromantic

    Защо само няколкото милиарда дефицитно харчене, при положение че годишните разходи в бюджета са над 20? Може пък точно тези 4 (от примерно 70) да са похарчени смислено.

  40. Григор Says:

    @neuromantic: Нямам нищо против да платя своята сметка, стига да е крива. Даже настоявам. При условие своята да платят и другите. Иначе казано – нямам нищо против да ми дойде акълът, ако ще дойде и на другите. Просто вече ми е писнало да идва само моят.

  41. hmuk Says:

    Споко, и той не идва, особено след като гледаш да избягаш от лична отговорност, трябва ти непременно групова… в стадото. Кой тук обичаше да определя хората като добитък?

  42. Григор Says:

    @hmuk: Усещаш ли, че опитите ти да изкривяваш думите ми стават все по-прозрачни, и съответно тезите ти – все повече за смях?

    Иначе казано, ако нямаш какво да кажеш, защо не идеш да го казваш другаде? Я виж вестникарските форуми примерно какви вересии на здравеопазването търпят…

  43. hmuk Says:

    Хайде сега, огледалото ти е било криво.

  44. Григор Says:

    @hmuk: Нека читателите преценят чие огледало е криво… и случайно ли е криво. Оставям го на тях.

    Подновявам подканата си да потърсиш сродни души другаде. Тук читателите не ги търпят, нито пък аз. В един момент просто ще престана да ти обръщам внимание, а след това и да ти одобрявам коментарите. (Напомням: това е моят дом и важат моите правила. Тук свобода на словото има само за словото. За празното тролене има блокиране.)

  45. hmuk Says:

    Тоест, тук коментарите са единствено да се съгласяват с теб, критиките са забранени. Разбрах го, остани си в твоя дом напълно уверен в собствената непогрешимост. Читателите това наистина вече са оценили.

  46. Светлана Димитрова Says:

    Гриша, попаднах на сайт с подходяща илюстрация по темата 🙂 – http://www.precakaikoi.bg/

  47. Григор Says:

    @Светлана Димитрова: Великолепен сайт! На всяка цена трябва да смогна да напиша за него преди изборите.

  48. Кал Says:

    @Гри – подкрепям те да посветиш специален запис на сайта „Прецакай #КОЙ“. Не отлагай. 🙂

    @ По-активни четящи тук:

    На 5 октомври станете застъпници

  49. Кал Says:

    Последно от мен по темата за застъпничеството:

    http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/569723-%D0%98%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8-2014?p=11176448&viewfull=1#post11176448 (и надолу)

    Станете застъпници. Ще е – освен другото – тайнствено и трилърово. 😀

Leave a Reply