След феста

След десет часа сън и проспан будилник, днес отново настъпва ежедневието. Работата, сивотата… Но някак то вече не е същото. Чувствам се много по-щастлив от живота, енергичен и решителен. Двата дни Опънфест промениха всичко.

С какво? Не бяха почивка – бяха непрекъснат бегом, и напрежение. Бях преуморен физически после. Но като личност се чувствам така отпочинал, както не съм бил от… май миналия Опънфест. И си мисля – откъде ли идва това?

Вече писах – на този празник е пълно с разкошни хора. Там просто няма това, което една моя позната нарича “енергийни вампири” – хора, които след пет минути разговор те карат да се чувстваш изсмукан и смачкан. Там е обратното – след минута разговор с някого се чувстваш съживен и пълен с енергия. Без значение дали този някой е стар познат, или случаен непознат. Просто… такива са хората там.

Вярно е и другото, че този празник е друг свят, тъй различен от нашия. Свят, в който каквото си пожелаеш е на ръка разстояние, в който можеш да имаш доверие на всекиго, в който всеки е готов да ти помогне за всичко. И в който ти си готов да помогнеш на всеки за всичко. Свят, в който наркоман вероятно не би имал нужда от наркотика си – и без него всичко е чудесно и щастливо. В който всички са равнопоставени, и доброжелателни, в който депутати идват и просто ей така си говорят със случайни хлапаци, хакери или какви ли не още… Да си спестя много и много страници описания – свят, в който си струва да се живее.

А може би най-вярно от всичко е, че това да работиш за феста, и да участваш в това съвместно, хаотично, доброволно и безкористно творчество, е невероятно преживяване. То е начин да дадеш от себе си страшно много, с удоволствие и без да го усетиш. И, понеже в природата нищо не се губи, е всъщност начин да получиш страшно много.

И това вече го усещаш.

Дискутирали сме дали ОпънФест не трябва да се прави от професионални организатори, от експерти, които да направят нещата ама наистина както трябва. Аргументите в полза на тази идея са силни. Всеки обаче има право на свое мнение – и аз подкрепям обратното. Че може би наистина ни трябва мъничко повече организация – но че фестът трябва да продължава да се прави от ентусиасти-доброволци.

Какви са аргументите в полза на професионалната организация може да каже всеки. По-интересни ми се струват обаче тези в полза на организацията от ентусиасти.

Да, нещата не вървят толкова планирано и гладко. Но появи ли се внезапно препятствие на пътя (а това се случва и на най-добрите професионалисти), внезапно срещу него се събира силата и умът на всички – и то бива отмествано.

Да, пропускат се много възможности. Но пък се забелязват много възможности, които професионалистът би пропуснал. И се реализират, добре или зле.

Да, много фенове престават да са ангажирани с административна работа, и са свободни… но за какво? Защото именно съвместната работа, и взаимопомощта, и решаването на проблемите заедно ги превръщат от отделни фенове в общност, в единно цяло, живо и активно.

Да, сигурно професионалистите спазаряват по-добри цени за някои неща – а парите винаги не достигат. Но ентусиастите успяват да вкарат повече съдържание в по-малко купеното, а често и да открият пари, когато и откъдето никой не ги е очаквал.

Да, в единия случай фестът е по-осигурен – поне привидно. Но в другия е по-жив и по-истински. Другият е, който изявява таланти и лидери – както тази година доказа великолепните мениджърски качества на едно момиче и едно момче, скромни и незабелязвани преди. И който превръща отделните фенове в общност, със своя структура, лидери, авторитети, сила, влияние и способност да променя света към по-добро.

Бих могъл да посоча още много примери. Но всички се свеждат до едно: прастарото противоречие между команден и пазарен модел, което Ерик Реймънд нарече “Катедралата и базарът”. Може всякак, и всякак ще се получи нещо. Но истински доброто нещо се получава по знаем кой от двата модела. И, по някаква случайност, пак той е, който ни превръща в истинска общност. И ни учи да създаваме на практика един далеч по-добър свят… А от това може би имаме още повече нужда, отколкото от фестове.

Както и да е. ОпънФест ще има и другата година, и ще е добре този път наистина да почнем, тихичко и кротко, да го организираме още отсега. За да не става всичко на пожар.

Починахме си – цял понеделник. Време е да почваме.

3 Responses to 'След феста'

  1. yovko Says:

    Да вземем да го направим още през май, юни, че като гледам какво нетърпение цари няма да дочакаме октомври 😉

  2. Григор Says:

    :-))

    Съвсем сериозно си мисля дали не е хубаво да го провеждаме по повече от веднъж годишно. Но надали ще е още от следващата година.

    Пък и ако тръгнем с намерението да го направим още през май, нищо чудно през октомври вече да сме готови. 🙂

    А именно това нетърпение е, което ме радва дори повече от факта, че фестът се състоя! Колкото и парадоксално да звучи… Фестът е само външен, формален израз на това, че сме общество, че сме приятели, че имаме обща кауза и сме способни да работим заедно. И нетърпението да го направим отново показва, че това общество има бъдеще, и потенциал да стане нещо много повече от сега. Всъщност, че то няма търпение да стане нещо много повече от сега!

    Страх ме е да не изпортим някак този потенциал, да не го “казионизираме”. Създадохме на този фест великолепна група доброволци и помагачи (браво, Мариане!) Тя е естествената връзка на малкото, които ръководеха организацията на феста, с многото, които просто го посетиха. Сега номерът е как да изтеглим нагоре пирамидата, без да я изтъним и скъсаме по средата; напротив, тази среда има нужда от още подсилване.

    Много лесно е да стане незабелязано така, че да се разделим неусетно на “богоизбрани” и “простосмъртни”, и трябва много да внимаваме да не се получи. Зараждащи се неформални движения са много податливи на това точно на етапа, в който сме ние сега, след този ОпънФест. Става страшно неусетно, и когато дори най-чувствителните го усетят да става, обикновено отдавна вече е прекалено късно… 🙁

  3. Блогът на Силвина» OpenFest Пловдив 2005 Says:

    […] радвах да се запозная и с Алекс, Лина и Мариян. Григор е описал много точно хората като тях, които зареждат с енергия […]

Leave a Reply