Представяне

Най-напред – мяу! Ще рече, здравейте!

Мама казва, че трябва да ни представя аз, понеже съм била най-голямата от котилото. И защото момичетата се справяли по-добре от момчетата.

Имам си три братчета. Родени сме на 3 юни – тоест, навършваме два месеца. Мама се казва Писанка, а татко – Топчо. (И се сърди, като Хората в къщи му викат Лаптопчо – не бил заспивал върху лаптоп отпреди да се родим.) Много се обичат с мама. Тя казва, че затова сме били толкова красиви.

Казвам се Пъструшка. Уж щяха да ми измислят друго, по-хубаво име, ама си останах с това. Ама си ми харесва. Отива ми… Обичам да спя на скута на някой от Хората и да ме галят. И да си играя с братчетата. Винаги ги побеждавам. Те казват, че ми отстъпвали, понеже съм момиче, ама не е вярно. Най-силна съм, защото съм най-голяма. И най-пухена, ако искате да знаете!

Jpeg

След мен по ред е Рангелчо – официално Рангел Пети. Хората в къщи казват, че бил наследник на дълга традиция Рангеловци. Един вид благородник. Мен ако питате, си е вятърничав като всяко момче, ама си го обичам специално. С него сме не просто сестриче и братче, а близначета – единствено мама ни различава веднага, шарките ни са почти еднакви. Като ни търсят Хората, постоянно се объркват кой от нас кой е. Много е весело! И е най-игрив от всички.

rangel5

След това е наред Малък Топчо. Кръстен е на татко и страхотно му прилича във всичко. Има почти същите шарки, също като него е дружелюбен и любопитен. И също като него постоянно се върти около Хората, търси да го погалят и направо се разтапя. Много е благ по характер – каквото и да ме разсърди, винаги пръв идва да ме успокоява, да ме близне и да ми се погали. Той си е такъв с всички, и с другите братчета, и с мама и тате, и с Хората. За него лоши неща няма, всичко е хубаво. Мама казва, че бил слънчева душа.

topcho

Най-малък е Шака Зулу. Той не си харесва името – казва, че звучало все едно му фучат и съскат. Не му пасвало, той бил кротък и разбран. Честно казано, наистина е. Никога не се бута за храна, оставя ни първо ние да хапнем. Пакостите като че ли все ние ги вършим, той някак се сеща какво не бива. Козината му е една лъскава – мама казва, че като порасне, ще има успех сред мацките. И малко му завиждам, че Хората май все него гледат да погалят. Бил най-мил и сладък. (Завиждам!)

shaka

Защо ни представям ли? Мама и татко казват, че щом навършваме два месеца, е време да си потърсим Хора, с които да живеем. Като пораснем, щяло да ни бъде тясно на всички в един апартамент. Ако пита нас, засега ни е добре – такива хубави игри падат! Но е вярно и че мама и татко са много умни и знаят какво ли не, сигурно са прави. Пък и ми е интересно да видя други къщи и други Хора.

Така че ако някой иска да ни приеме, може да се съглася да ида при него. Имам си вече паспорт, същият като на братчетата ми – голяма съм. Изтърпяла съм да ме бодат – Хората му казват „ваксинации“, пазело от болести. (Татко ни предупреди, че не боли много, било все едно да те ухапе бълха, него го била хапала като малък – не знам какво е бълха, но наистина не болеше много.) Изяла съм си онези хапчета, дето били срещу глисти – и глисти така и не разбрах какво е. Хората в къщи казаха, че сме нямали, затова.

Мама и татко са ни научили, че е срам и позор котка само да яде, без да се грижи за Хората си. Че Хората са много заети с разни Важни Неща и тези неща много ги уморяват и им тежат. И че затова сме ние, котките – да им помогнем да се справят. Да ги успокоим. Да им дадем щастие. В труден момент да сме до тях и да ги подкрепяме… Казват, че Хора, които си имат котка да се грижи за тях, живеят по-щастливо и по-дълго. И затова било важно ние да си намерим за кого да се грижим, както мама и татко се грижат за нашите Хора.

А, и още нещо. Мама поръча да помолим Хората, които ще ни приемат, да не ни кастрират. Каза, че Хората си имат много неща, за които да живеят – име, слава, богатство, работа, какво ли не още. А ние котките друго важно освен децата си нямаме. Да си имаме деца веднъж или два пъти било достатъчно, но не бивало без хич. Вече имало предостатъчно лекарства, за да нямаме деца, когато не е нужно. Хората понякога не вярвали, че и ние си имаме нашите простички радости и тъги, че обичаме децата си точно като тях. А е така.

Затова ще им кажа, да знаят – нека ни третират като свои деца, и ние ще ги обичаме като собствени родители. Ще ценим не домовете или легълцата си, не паничките с храна, а именно Хората. Когато заслужават да бъдат обичани, ние ги обичаме. Ако са тъжни, ще ги разтушим. Ако са отчаяни, ще ги подкрепим. Ако са гладни, ще им наловим мишки. Но никога няма да ги оставим да тъгуват.

15 Responses to 'Представяне'

  1. Nick Angelow Says:

    За съжаление и аз съм в твоето положение 🙂

    Но поне имаме двор 😉

  2. Григор Says:

    @Nick Angelow: То не е съвсем за съжаление. Като се появят, им се радваш като на свои деца. И като ги даваш, все едно своите деца даваш… 🙂

  3. Ели Says:

    Трябва да ви кажа, че това са много специални котета. И не се дават току-така. Те са специални котета за специални хора. Ако щете вярвайте, майка им може да говори. Аз, поне, винаги я разбирам какво има предвид – с един такъв мърмяукащ глас. Учи на това и малките 🙂 Всяко едно от тях е малко човече и цяла вселена. И е готово да ви обича винаги и безрезервно. Баща им е най-любвеобилният татко. Кавалер с добра душа и благ характер. Джентълмен бих казала. Покрай малките се научи даже да яде с друг от една паничка 🙂 и да си дели храната. Невероятно, но даже оставя първо малките да се нахранят – после той.

  4. Eol Says:

    Разчувствах се!

  5. Мариана Евлогиева Says:

    Дано бързо да им намерите дом, че аз с моите две хубавици Пипи и Тити се мотах четири месеца (защото мама Грималкин си ги кърмеше), а после вече стана много трудно… За Пипи намерих дом, плаках една седмица и след време се случи така, че си я прибрах пак. Тити е по-хитра и от самото начало категорично отказа да се показва пред кандидат-осиновители. Сега си ме отглеждат двечките вкъщи. И то хубаво си ме гледат, не се оплаквам. 😀

  6. emo Says:

    Дано не прозвучи като заяждане но това, че трябва поне веднъж да родят, базира ли се на някакъви научи изследвания или е повече към народната ветеринарна медицина?

  7. Григор Says:

    @emo: Базира се на симпатия към животинчетата. На разбиране на факта, че те не са толкова логични и стройномислещи като нас, но иначе имат доста сходни основни желания, радости и поводи за щастие.

  8. Eli Says:

    УЧЕНИТЕ СА ДОКАЗАЛИ – КОТКА ТРЯБВА ДА ИМА ВЪВ ВСЕКИ ДОМ
    http://chronicle.bg/uchenite-sa-dokazali-kotka-tryabva-da-ima-v-v-vseki-dom/
    🙂

  9. Любо Николов Says:

    Ух!
    Много ни се иска и то отдавна, но с тая алергия на Олето…

  10. Иван Says:

    Най-позитивното нещо, което съм чел тук от балдъз време насам 🙂
    От край време си мисля за котка, но първо трябва да сменя квартирата. Тази е пълна с кабеляци и стари мебели, които са на една плюнка живот.

  11. Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Рангелчо си търси дом Says:

    […] време Пъструшка разказа тук за себе си и братчетата си, които си търсят дом. […]

  12. Галя Says:

    С такива като вас оправия няма, защот вие сте инкубаторът, който зарежда улиците с нови и нови изхвърлени животни. И никой, никой не може да насмогне на тази невероятна простотия! Вземете се образовайте поне малко за това колко канцерогенни са химическите препарати за подтискане на разгонването. Какво си мислите, че става с животните, в условията на тази свръхпопулация? Всички си имат дом, че да плодим още и още?
    В 21 век, при наличие на интернет, вашето мислене от мезозоя е недопустимо! Хора като вас и паяк не заслужават да им бъде даден за домашен любимец…

  13. Григор Says:

    @Галя: Ние сме тези, които прибират животни от улиците. Тези, които ги изхвърлят, имат един друг начин на мислене. Ще оставя на читателите да преценят кой тук го демонстрира.

  14. Симеон В. Says:

    Здравей Григор,
    аз съм Симеон и живея на село. Преди години, без да ме питат ми тръснаха Мърла. Мърла беше персийска принцеса от сой (наистина), но трябваше да се спрявя със селската действителност. Справи се, въпреки потеклото си, но я оправиха селските гащници. Роди 3 разбойника – Добрият, Злият и Грозният. Добрият скоро бе прекръстен на Пухел, защото беше най-пухкав. Като майка си. Злият беше кръстен така, защото така ме ухапа още като хлапак, така че ми падна нокътят на палеца. След като се случи туй, на мене ми дойде в повече мисълта, че това ще става всяка година и Мърла беше оперирана. Живяхме тъй година (или две) и Мърла я откраднаха. По-подир един подир друг се затриха Грозният и Злият, през година, пролетно време, когато забравяха да се връщат у дома дори за ядене. Остана само Пухел, защото е спокоен. Оперираха по погрешка, защото докторът беше пиян. Може да е било за добро, защото засега е все още при мене. Караме я някак. Той е много кротък и е невероятен глезан, но няма много кой да му обръща внимание.
    Ще бъде ли разумно да му намеря аркадаш? Ще живее навън, зиме, лете. Нямам куче, но комшията от отсрещния баир има.

  15. Григор Says:

    @Симеон В.: Съмнявам се дали моите ще се справят със средата навън – никога не са я виждали. 🙁

Leave a Reply