Не се надлайвай с кучета…

Не се надлайвай с нечии кучета.

Няма да постигнете разбирателство. И после ти ще се срамуваш от участието си в надлайването, а те ще се гордеят с него.

Игнорирай ги. Докато кучетата си лаят, керванът трябва да върви. Докато злото пръска слюнки и бълва омраза, доброто трябва да работи и да твори добро.

Ако налетят да те хапят, не се колебай да развъртиш тоягата. Те не признават морални победи – признават само физически. Иначе щяха да са хора и нямаше да те лаят и хапят.

А ако на теб самия не ти е достатъчна физическата победа, ако търсиш и морална – просто бъди щастлив, радостен от живота и уверен в себе си. Нечиите кучета никога няма да могат да преглътнат и надживеят това. Те са научени, че нямат право на радост, щастие и увереност. Тези неща идват от това да имаш своя собствена стойност. А в отношенията между кучета и господар право на стойност има само господарят.

Така ще победиш и господаря им. Защото и той е покатерило се по стълбичката нечие куче. Ако беше човек, нямаше да има нужда от кучета, които да облайват и хапят неугодните му – хората нямат нужда другите да бъдат облайвани и хапани, имат я нечиите кучета. Няма да му е по силите да преглътне и надживее, че друг има радостта, щастието и увереността, за които той напразно мечтае. Които си представя, че ще получи, ако ги отнеме от околните. Защото единствената стойност, за която е способен да мечтае, е да е господар на кучета.

Ако ли пък ти се прииска да облаеш някого, огледай се дали някой или нещо не те държи на каишка. Дали не си едно от кучетата му. Не вярвай на лъжите, че това е работа срещу заплащане, защита на убеждения или каквото и да е друго. Който или каквото е човек, ще ти помага да бъдеш човек, няма да те прати да облайваш и хапеш други. Ще го направи който или каквото иска да си му куче, да ти е господар.

Разделяй се с такива веднага и без колебание. Лъжите, с които те държат, може да са всякакви – истината е, че ще загубиш само нашийника и повода си. И стойността, радостта и щастието само колкото и както те ти отпуснат – малко и така, че да могат всеки миг да ти ги вземат. Иначе няма да си зависим от тях, няма да си им куче.

А ще спечелиш това да бъдеш човек. Да изпитваш нужда не от унизяване, а от възвисяване на другите. Да имаш своя собствена стойност, от която не може да те лиши никой. Истинска увереност в себе си, съградена на своята собствена значимост. Своя, сътворена със свои дела радост.

И свое щастие – толкова много, че да ти стига напълно и да остава и за другите.

25 Responses to 'Не се надлайвай с кучета…'

  1. Иван Says:

    Мисля, че това му е мястото тук: Graham’s Hierarchy of Disagreement

  2. Петър Петров Says:

    И на това: Maslow’s hierarchy of needs

  3. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    кучета, говеда май е време за живот сред природата, доколкото фермата е природа

  4. hmuk Says:

    Завидно самомнение

  5. Григор Says:

    @Иван, Петър Петров: И двете са много интересни и полезни.

    @~!@#$%^&*()_+: Виж колко природозащитници има напоследък…

  6. Бранимир Събев Says:

    Златни думи, Гри.

  7. Любо Николов Says:

    @hmuk
    И доказвано неведнъж.
    За разлика от анонимните псета.

  8. Григор Says:

    @Любо Николов: Няма смисъл, само храниш трола. Остави го, нека другите гледат и си правят изводите. Затова и пускам коментарите му.

  9. Любо Николов Says:

    А, аз се радвам да го видя, Григоре. Между другото – златен пример на идеята как от злото може да се прави добро. Хубав псевдоним си е избрал – Хмук. Тъкмо като за трол. Ще го използвам.

  10. Григор Says:

    @Любо Николов: Ти имаш много повече сила и красота в писането си, отколкото в карането с тролове. Откакто ни остави Валери Петров, останахте твърде малко от тази класа…

  11. Жилов Says:

    Псевдонимът е Хмък, любимо междуметие на Шаркан. Може би няма смисъл да продължавам да съм в самоналожено изгнание от този блог заради него. Дадох си сметка, че вече имам и роднински връзки с руснаци, които вярват в абсурдни неща, та изолацията не е добра стратегия.

  12. Любо Николов Says:

    Григоре, по-голям комплимент не бях чувал!

  13. Григор Says:

    @Любо Николов: Казвам каквото мисля.

  14. skoklyo Says:

    Всичко написано е много красиво и пожелателно, обаче има една максима ли, сентенция ли, цитат ли: “Ако повториш сто пъти една лъжа, тя става истина”. Също и онази, че мълчанието било знак на съгласие. Защо толкова руснаци вярват в лайна напоследък, защото са зли по природа ли? Не, защото кучетата там лаят толкова силно и необезпокоено, че рано или късно ти промиват мозъка. И точно човешки същества са онези, които изпитват нужда други човешки същества да бъдат облайвани и хапани, такава ни е природата и културното наследство. Дори да не правим директно сравнение с кучетата, виж човекоподобните, шимпанзетата, и техните социални взаимоотношения. Нападките винаги имат ефект, физически или словесни.

    Според мен троловете не бива да бъдат оставяни без контрол. Дори мярването с поглед на някои отровни думи и неколкосрични “мнения” предизвиква инстинктивна емоционална реакция, напряга четящите и пишещите и точно това е основната цел – емоционален тероризъм. А манипулацията на мненията и статистиките е нещо по-ново, може би вторично. Троловете, платени или не, не действат с логически факти, затова наистина няма смисъл да се спори с тях. Но да им се позволява да се вихрят необезпокоени е опасно, защото нито можеш да ги засрамиш с мълчание, нито да ги обезсърчиш, щом писаното си е там и се вижда от всички. Замърсяването е тяхната цел.

  15. Григор Says:

    @skoklyo: И ако го постигнат, е тяхната победа. Затова и ако можеш да ги поставиш в положение другите да разбират нещата и да им се подиграват, го правиш. Ако не, вадиш тоягата – блокираш ги и ги разкарваш. Просто е.

  16. sahwar Says:

    Хубаво есе. Друг е въпросът как и защо Системата (се) поддържа (от) кучетата, за да се възпроизвежда във времето и пространството (вкл. социокултурното).

    —sahwar

  17. sprihav Says:

    “Игнорирай ги. Докато кучетата си лаят, керванът трябва да върви. ”
    Така си мислеше и Орешарски…
    Бях се зарекъл да не пиша повече тук, но не се сдържам. Григоре, трябва да избереш как да се развива блогът ти- дали да има дискусия (това носи риск от тролене, но пък можем да прочетем и полезни мнения), или да одобряваш единствено коментари, които съвпадат с твоите тези( което смалява блога до един вид сектантство, виж ivo.bg, например). И в двата случая тази тема не би трябвало да съществува. Има и трети вариант- модериране, но това изисква безпристрастно мислене. Но в едно съм сигурен- с обиди не се печелят каузи.

  18. Григор Says:

    @sprihav: В моя блог трябва това, което аз реша – все пак е мой и не е задължителен за никого. Ако някой е обиден, е напълно свободен да не го чете.

  19. Любо Николов Says:

    Драги ми Сприхав.
    Има около 1% риск да греша, но ми се струва, че спадаш към онези, за които тъкмо обидите не представляват никакъв проблем, когато трябва да се защитава “правилната” кауза.
    Имам богат опит с такива от форума на вестник “Сега” – смятан уж за най-интелигентният български форум, но със силно розовеещо модериране.

  20. sprihav Says:

    Драги ми Николов, ако ти харесва да бъдеш наричан добитък, а след това и куче, то не значи, че това се отнася и за мен. Така, че явно обидите не представляват проблем само за теб. А Григор може да си води блога наистина както реши- с всички последствия от това. Аз просто се опитах да бъда полезен.

  21. emo Says:

    @sprihav: Какво му е на ivo.bg? Не вярвам някой да го чете заради коментрите, проблем?

    заради коментарите чета дневник, да се информирам какви са последните опротни точки на русофилството, без да се почуствам съвсем задушен

  22. Любо Николов Says:

    Там е работата, Сприхав, че не съм от добитъците.
    Но иначе се оказах прав. Щом срещнеш отпор, изведнъж зарязваш благия тон и започваш да хапеш.

  23. Григор Says:

    @sprihav: За мен е любопитно какво те е накарало да приемеш определенията .„добитък“ и „куче“ по свой адрес. Забелязвам, че повечето ми читатели не ги приемат така. Какво те кара да мислиш, че имам предвид именно теб? Аз не те познавам, така че нямам никаква идея по въпроса.

  24. Любо Николов Says:

    Григоре, осъзнаваш ли, че майндпънкът вече започва да се превръща в реалност?

  25. Григор Says:

    @Любо Николов: Точно това му е хубавото. 🙂 Трябва да се съберем някой път да поговорим по темата. 🙂

Leave a Reply