Просешката мафия

Текстът по-долу е превод. Руският оригинал разказва за просешката мафия в Москва. Доколкото ми е известно, положението в София е точно същото – само дето си нямаме движение „Алтернатива“. Бъдете предупредени!

—-

Да дадете пари на просяк или инвалид е начин да си купите душевно спокойствие, но не е начин да решите неговите проблеми. Или давате пари на мошеник, или поддържате съвременно робство. Олег Меншиков, лидер на движението „Алтернатива“, разказва как е устроена просешката мафия:

1. Просяците са две категории: измамници и роби. Арендата на място за просене струва на измамниците между 7 и 10 000 рубли на ден. (Григор: Към момента на писане на този запис, 1 лев е около 36 рубли – иначе казано, арендата на място е между 200 и 300 лева дневно.)

2. Около 40% от просещите милостиня биват държани насила и работят за храната. Често това са хора от дълбоката провинция, които нямат къде да избягат. Сред тях има и деца. (Григор: В тази роля у нас са циганите. От тартора можеш да се скриеш само в гроба.)

3. Всички просяци в метрото и около основните московски храмове работят за „стопанин“. Опитате ли се да се присъедините към тях и да просите, ще бъдете изгонени. (Григор: У нас – направо арестувани от полицията, както показват експериментите на журналисти.)

4. Просякът изкарва между 15 и 20 000 рубли дневно. Сумата зависи от колко старателно е подготвен. Ако е сакат, трябва да е колкото може по-жалък. Ако проси за „билет до в къщи“, трябва да е опрятен и приличен.

5. Майките със спящи деца на професионален жаргон ги наричат „мадони“. Децата биват държани на сънотворни или алкохол и живеят средно около три месеца. Биват купувани от закъсали семейства или похитители. Цената обикновено е около 100 000 рубли.

6. Свещениците не събират дарения извън храмовете, освен че понякога слагат кутии за дарения в големи търговски центрове. Видите ли свещеник в расо, който събира пари за строителство на храм, това с голяма вероятност е измамник. Същото касае хората, които събират дарения за различни фондове.

7. Повечето „стопани“, които разпределят просяците по места, си плащат на милицията. Бизнесът им цъфти, а „робите“ няма на кого да се оплачат. (Григор: У нас – задължително, обикновено направо на високопоставени кадри, началници на районни управления и пр.)

8. Бабичките, увити в кърпи, често са всъщност сравнително млади жени. Навличат ги с купища дрехи и ги карат да стоят на колене, без да вдигат глави. Изкарват доста.

9. Тези, които дават пари, обикновено имат доста повече нужда от тях, отколкото тези, които ги получават.

10. В края на работния ден много инвалиди „оздрявяват“, стават от количките и си отиват пеша. Истински слепите ги отвеждат „инкасаторите“, които събират изкараното.

Как да помогнете на хората, които биват държани като роби и карани да просят насила:

1. Никога не давайте пари на просяци. Храна може да дадете, но не пари. Докато се дават пари, този бизнес ще цъфти.

2. Ако наистина искате да помогнете, поговорете с човека. В никакъв случай не за „болестта“ му, или „закъде ще си ходи“. Задавайте нестандартни въпроси, на които е трудно да има подготвени отговори. Къде е учил, какво е работил, каква му е професията. Измамниците често почват да се плетат в отговорите, а държаните насила може да се предразположат към вас и да се разкрият.

3. Ако сте разбрали, че човека го карат да проси насила, звъннете на активистите от „Алтернатива“, без да го изпускате от поглед. Ще дойдат до час-два. Ако имате как сами да го заведете на безопасно място, заведете го и веднага звънете на „Алтернатива“. (Григор: У нас „Алтернатива“ към момента на писане на този запис нямаме. Надали е нужно да подчертавам: НЕ звънете на районната полиция – същото е като да звъннете на „стопанина“ му!“)

4. Разкажете за това на всички, които познавате – приятели, роднини, колеги. Важно е.

—-

И от мен:

– Не купувайте на „искащия да се прибере“ билет. Обърнете ли си гърба, моментално отива да го върне и осребри.

– Храната е добър вариант. След като я дадете обаче, отминете петдесетина крачки и се обърнете. Ако човекът е гладен, вече ще яде. Ако вместо това го засечете да я изхвърля в най-близкото кошче, замислете се дали умението ви да преценявате хора е достатъчно добро.

– Хора, които не изглеждат твърде зле физически, ги накарайте да вършат нещо за парите ви. Аз обикновено ги карам да обират улицата от боклуци, срещу пет лева на час – при стандартни 22 работни дни по 8 часа в месец, като държавен чиновник, това са 880 лева. Истински закъсалият ще ви целува ръцете. Ако вместо това ви се хили и ви гледа иронично, замислете си кой от вас има повече нужда от пари. (От моя опит 100% е вторият случай.)

11 Responses to 'Просешката мафия'

  1. Петър Петров Says:

    Аз съм давал и давам само храна. Особено по центъра се е случвало момче да ме гони и да ме моли, защото дадох сандвич на едно момиче, а те не били заедно. Веднага всички са започвали да ядат. Само едно време си спомням, преди 5+ години вече сигурно, едно момченце, някъде предучилищна възраст, взе сандвича и го остави на постелката до него. Преглъщаше и не смееше да го погледне. А наблизо една циганка много усърдно ровеше в една кофа за боклук. Аз седях там около минута и тая кофа много интересна се оказа, циганката не си вдигна погледа дори за малко. Но не съм имал повече такива случаи. Сега като дам наръфан половин хамбургер и човекът му се нахвърли без дори да се сети да каже нещо. Но пари не давам.

  2. Жилов Says:

    “Същото касае хората, които събират дарения за различни фондове.”

    Българите и така не са склонни към дарения, а така пък хептен. Толкова ли е сигурно, че събиращите дарения за някаква кауза са лъжци.

  3. emo Says:

    Ако обикалят по улиците или по къщите на хората, без публично рекламирана кампания – най-вероятно са мошеници.
    Освен това, като ги попиташ някои имат и някакви фалшиви документи, върви ги порверявай 🙂
    Повечето просто пробутват евтини календарчета или книжки, неизвестно от къде взети.
    Просто при толкова много мошеници, никой честен човек няма да тръгне по този начин.
    Е допускам, някой неадекватен човек да проси/събира пари по този начин, но сигурно са единици.
    Примерно известният и широко рекламиран в интернет “бай Добри” който проси пари и май наистина ги дарява на църквата.
    Някои религиозни намират това за много впечатляващо( но не следват светлия му пример ).

  4. ABC Says:

    Миналата седмица спирам пред офиса на интернет доставчика да си платя интернета, още не съм слязал от колата и ме посрещат прилично облечени мъж и жена на около 50 години с искане за пари за билет за автобус до Хасково. За първи път ми се случи да ми иска точна сума. Вика, че му трябвали точно 8.60 лв, бил от техническата поддръжка на ИСУЛ, само че се намирахме на майната си от ИСУЛ. Вервайте ми! Друг път един с маргинален вид ми иска пари за храна. По случайност бяхме на метри от Тропс къщата, където отивах да обядвам. Викам ела с мен, ще ти купя каквото искаш. Отказа. Сетих се за една реплика на Майкъл Корлеоне от третия филм. Беше нещо от сорта на “Погледнете ги тях, те са истинската мафия.”

  5. Виктор Says:

    Прочее, ако поменатият от Emo бай Добри проси, без да е напълно ясно, че проси за църквата, то той според мен е един мошеник, защото ако не е ясно за какво проси, например аз бих си помислил, че проси, защото няма какво да яде, за лекарства и т. н. Да не говорим после църквата за какво и как ги харчи тия пари, ама хайде.

  6. skoklyo Says:

    Миналата седмица един прилично облечен младеж ми поиска 50 стотинки за да съберял пари за автобус, дори показа остатъка. Повярвах му и поисках да изчака, докато купя няколко портокала от магазинче, за да взема стотинки. Каза, че не бърза за никъде. Опашката вътре пред продавача се забави и когато излязох и се огледах, младежът беше изчезнал нанякъде. Даже обиколих малко да го потърся. Все още не знам дали да се чувствам гузен, задето свестен човек е помислил, че аз го лъжа, или да се ядосвам, задето маскиран просяк ме е излъгал. Объркан съм.

  7. Григор Says:

    @skoklyo: Ядосвай се. Ако свестен човек тръгне да търси пари по този начин, до минута-две едни добре облечени яки момци ще дойдат да му обяснят някои истини за живота и видовете бизнеси в него. Така, че повече никога няма да го направи. Ако въпреки това вярваш, че има шанс да не е бил просяк, сложи си гръмоотвод на главата. Да те удари мълния също има шанс.

  8. Стойчо Says:

    Аз по default игнорирам директно всякакви просяци, колкото и изобретателни да са. Само докато си помисли да ми каже “може ли да те попитам нещо” вече съм го отрязал. Горещи молби и увещания също сподавям бързо.

  9. Кал Says:

    Благодаря! Споделям с приятели.

    (Оня ден имах докосваща случка с две деца. Влязохме в хлебарница, казах им да си изберат какво искат. И наистина бяха гладни, оказа се.)

  10. Кал Says:

    П.П. Но самият аз съм имал случай да не ми достигат 30 стотинки, за да се прибера с влака от София до Пловдив. Преди над 10 години.

    Беше много интересно:

    а) да наблюдавам собствените си реакции, преди и докато моля двама възрастни хора за паричките.

    б) да наблюдавам техните реакции – преди да решат; като ми подават парите; като им показвам билета и нарочно оставам да седя близо до тях.

    (Добре, че бях в по-непукистки период тогава. Сега не знам дали ще мога да го направя. Пък и има повече банкомати наоколо… 😀 )

  11. Григор Says:

    @Кал: Много разумен подход.

Leave a Reply