Веселин Вучков и… КОЙ

Преди година и девет месеца най-различни хора поставиха в и чрез Интернет въпроса кой назначи за шеф на ДАНС не друг, а Делян Пеевски – символът на българското корупционерство и шуробаджаначество. Въпросът намери широк отзвук и обедини хора от всички краища на политическия спектър в протест срещу този връх на наглостта.

На Пеевски му се наложи да се откаже. Формално – заради натиска на уличните протести. Реално – заради съпротивата на неговите „съратници“, които го знаят що за стока е още по-добре от протестиращите. Но остави начело на ДАНС Писанчев. Не зная дали е верен слухът, че Писанчев рапортува първо на него, а на президента и на председателя на НС чак след като Пеевски разреши. Но май не е безкрайно далече от истината.

Междувременно стана ясно, че въпросът е не кой е назначил Пеевски, а кой е назначил Орешарски и останалия сандък кукли на конци, който се правеше една година на правителство. И че това е именно Пеевски. Протестите продължиха. Правителството показа типичните качества на кукловода си. Надали е нужно да припомням всичко – не беше отдавна.

За година България беше разкрадена и разсипана до степен оставането на Орешарски и прочее на власт да е опасно за живота им. Дойде на власт друго. С надеждата на повечето българи да постави на мястото му поне едно – кръстника на това правителство.

Но оттогава вече минаха месеци и все повече се убеждаваме – надеждата е излъгана. Писанчевците продължават да оглавяват ключовите държавни институции. Никой и не помисля да разследва марионетките от сандъка за разграбването на страната. За подслушването, сплашването и мачкането на протестиращите. За съсипването на отношенията ни с ЕС, в който членуваме. За провалените линии за еврофинансиране. За опитите да се сключат престъпни, заробващи ни договори от сорта на „Южен поток“ и този с „Уестингхауз“ за АЕЦ Белене… Вместо това Министерството на финансите плаща от джоба ни рекламни кампании как нелегалните цигари ограбвали доходите на Пеевски… пардон, на старите ни родители. И държавата и общините услужливо тормозят и затварят магазините за цигари и преса на удобни места, за да бъдат разкрити вместо тях павилиони на „Лафка“…

Оти ги ручахме жабетата?! За това ли подкрепихме тези политици и правителство? Аз – не. Подкрепих ги, за да сложат край на клептокрацията, а не за да я донахранят и донапоят. И ако не се поправят наистина много бързо, ще поискам оставката им. Не след три-четири години, а веднага. Аз, данъкоплатецът, плащам заплатите им. Те са просто служители във фирмата, наречена държава, чийто собственик съм аз. Имам абсолютното право да ги уволня, ако вършат не за каквото съм ги назначил.

Досега ги търпях, понеже някои от тях вършеха и по нещо полезно. И един от тези беше министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. В кратки срокове той направи много и предимно полезни промени в МВР. Създаде част от условията, върху които би могла да се изгради що-годе нормална работа в това министерство. Не беше идеален, но като за България беше приемливо добър министър.

Ключов момент в оправянето на работата на МВР и свързаните с него институции, а и изобщо на сигурността на България, беше незабавната смяна на хората на Пеевски по върховете им. Това е и белегът, по който следя дали промените са реални или симулирани… Вучков няма как да не знае същото – няма как да не се сблъсква с него всеки ден. И сигурно немалко време е търпял да му бъде отказвана смяната на тези хора. Но ако не е част от мафията им, идва момент когато трябва да си тръгнат или те, или той. Очевидно този момент е дошъл.

И Бойко Борисов направи избора си. С което демонстрира пред всички нас с кого и за кого играе. Поставен между избора дали да е с Вучков или Писанчев, той избра да е с Писанчев. Иначе казано – поставен между избора дали да служи на Пеевски или на подкрепилия го народ, избра да служи на Пеевски.

Този момент е ключов за България, точно както е ключов момент за Русия убийството на Борис Немцов, ако и по съвсем различен начин. Мисля, че спокойно мога да заявя открито – вястото на Веселин Вучков е в изпълнителната власт. Този, на който мястото му не е в нея, е Бойко Борисов. Може по-нататък нещата да се променят, но в момента са така. И тези, от които зависи всеки от тях двамата да си дойде на мястото, сме ние.

… Много от надигналите в Интернет глас срещу Пеевски и правителството на Орешарски бяха събрани от единомислието си и представата на околните за тях в неформална псевдо-група, станала известна като „Протестна мрежа“. Умишлено оставена без формална структура, крепяща се на индивидуалното решение на всеки дали да подкрепи тази или онази инициатива, тя се оказа изумително резистентна срещу опитите да бъде контролирана чрез подставени лица или пък сплашена или възпрепятствана. В нея се оказаха въвлечени хора с най-различни политически възгледи, идеи, виждания. Желанието да прецениш сам нещата и да подкрепиш ценното осигуряваше това да се окажат подкрепяни почти само полезните идеи. И въпреки демонстрираната готовност на правителството да използва всички ресурси на държавата за смазване на протестите, те продължаваха. Попречи им да успеят единствено тоталното обезверяване и изтощение на тази част от българския народ, която все още е останала в България.

Но „Протестна мрежа“ я има и ще я има. Някои може да я напуснат – други ще се присъединят. Тя не е определени хора или дори запазено име – тя е желанието на хората да оправят нещо в българската политика, да се борят да я направят не толкова корумпирана и безогледна. Докато това желание е живо дори у един човек, докато дори един заслужава да живее в некорумпирана държава, ще я има.

И тя няма как да остане безучастна, когато от властта излиза някой, чието място е в нея, а остава някой, чието място е извън нея. При вестта за оставката на Веселин Вучков тя отправи призив за протест пред Министерския съвет в четвъртък, 18:00 ч.

Не съм един от „Протестна мрежа“, а най-обикновен човек със световно неизвестен блог. Но мога да се присъединя към техния призив. Като глас – с блога си. И физически – като отида там.

Да, аз съм само един човек. Нямам как да надвия апатията и изтощението на седем милиона души. Или, ако предпочитате, преживността на седем милиона овце – крайният ефект е един и същ… Но мога да дам каквото зависи от мен, и ще го дам. Защото това даване е, с което заслужавам правото да живея в една по-свястна България.

И защото докато съм на протеста, телом или духом, живея в една по-свястна България – сред хората, които биха я съградили.

45 Responses to 'Веселин Вучков и… КОЙ'

  1. Христо Христов Says:

    Григоре аз кат ти казвах че и тия са маскари, ти ми викаше че съм платен комунист … ся ще си хапваме попарата която всички сме надробили.

  2. Григор Says:

    @Христо Христов: Принципът „всички са маскари“ винаги е имал една-единствена цел и ефект – да държи на власт „сегашните“. В конкретния случай – правителството на Орешарски. Ако мислиш, че това има как да бъде алтернатива на което и да било друго българско правителство – кажи.

    Да, Бойко се показа като слуга на същия „успял мъж“. Но за разлика от орешарчетата, понякога му се случва да върши нещо различно от крадене и продаване на България. Да, един много лош избор е. Кажи ми, ти какво направи, за да имаме какъвто и да е по-добър? Протестира ли някъде, предложи ли някаква алтернатива, че да имаш на какво отгоре да даваш акъл?…

  3. noemis Says:

    Склонен съм да мисля (макар и да не съм убеден на 100%), че това което отряза главата на вътрешния министър беше изключително лошия избор на деня в който си подаде оставката и няма как параноичния Борисов да си помисли нещо друго, осен че му въртят “милиционерски номерца”. Да беше изчакал да си замине шефа на ФБР и тогава да го направи, щеше да има по-голям смисъл (според мен щеше да си запази поста). Сега и тримата ще изхвърчат и докато за Писанчев и Лазаров е ясно защо, то Вучков ще е най-вероятно заради липса на доверие и лоялност според разбиранията на Борисов.

    Така че ако се опитаме да гледаме през очите на един самовлюбен и параноичен човек, това е логичното обяснение и не е нужно да дълбаем много. Иначе днес се наслушах на какви ли не анализи и схеми на обвързаности, но къде е логиката ти да отстраниш министъра си заради това че не уволняваш двама знакови вече представители на модела “КОЙ” и после все пак да ги уволниш?!?! Параноя, нямам друго обяснение.

  4. Иван Says:

    09:03 Бъчварова: Вучков е използван от хора, които искат да овладеят службите и притискат премиера

    10:56 Румяна Бъчварова ще е вътрешен министър, Борисов иска оставките на Лазаров и Писанчев

    “Всички са маскари” е философията на Бай Ганьо. Веселин Вучков не е маскара. Имаме нужда от повече принципни хора като него, а не от послушни папагалчета.

  5. mick Says:

    Политиката не е за всички. Особено за пешките, че и офицерите. Просто в повечето случаи нямат цялата информация за да могат да разберат, защо се прави едно, а не друго. Има случаи, когато трябва да се отстъпва, за да се спечели войната. Особено при толкова много окопали се в държавната бюрокрация и службите.

    За прекалено принципните има други професии – там където всичко е черно и бяло и няма други нюанси. Всъщност лафът – всичките са маскари.. май се казва най-вече на принципа “Крадецът вика дръжте крадеца”.

  6. Виктор Says:

    Наскоро обяснявах на някого кой е най-добрият политик в България. Ами Бойко Борисов е. “Аууу, ами как, тоя, какво говориш!” Ами това говоря, казвам, фактите гледам и обективната реалност. Може да си добър в шпионажа, в финансите, в какво ли не, обаче ако не умееш да застанеш на власт и да я задържиш, всичките ти други умения пет пари не струват! Между другото и аз разбрах това едва преди няколко години. А вероятно в нормалните държави хората си го знаят като две и две. Нашият народ според мен не го разбира добре и това е една от големите ни беди.

  7. Иван Says:

    @mick, в реалния свят има много нюанси, но ако човек има морал, той трябва да знае къде да тегли чертата. Иначе нито има принципи, нито морал.

    @Виктор, не мога да се съглася с теб. Борисов не успя да задържи властта и затова дойде Орешарски.
    Според твоя критерий, най-добрият политик трябва да е собственика на ДПС, защото ДПС продължава да държи истинската власт, дори когато е формално в опозиция.

  8. Виктор Says:

    Най-вероятно не съм успял да изчистя така да се каже това ми разбиране. По-скоро исках да кажа, че много хора не схващат какви качества трябва да има тоя политик, да речем министър-председателят. Едно от най-важните е да може да убеди хората да го изберат и после да направи каквото трябва, ама така, че да не го свалят и става наистина сложно. 🙂 Поне за мене.

  9. Григор Says:

    @noemis: Вероятно и този момент има роля, но ми се струва, че той е по-скоро прикритие. Раздялата с Вучков е веднага, докато тази с Лазаров и Писанчев продължава да е в светлото бъдеще, че да има време Пеевски да си избере нови бушончета.

    @mick: Така е, политиката не е еднозначна. Но понякога проблемът е не че пешките и офицерите нямат информацията да разберат защо се прави едно а не друго, а че я имат и знаят защо е така. Особено когато е бая очевидна.

    @Виктор: По тая логика в България има поне един още по-добър политик – Делян Пеевски. На власт е дори когато управлява политическият му „враг“…

  10. Христо Христов Says:

    Не съм казал че всички са маскари. Казах че и тия са. Нарочно избегнах думата “всички”. Бойко и компанията са му ясни още от първото управление като слуги на Пеевски. За мене лично смисъл от протести няма. Ще ида да мръзна и да скачам, за кво … за да може някой да се възползва от това и да вземе властта и да продължи по същия начин като преди. Хората в България са глупави и гласуват за който им каже битивито, не мислят кой би бил по-добрия вариант за определена ситуация. Нагледал съм се в последните 25 години на едни и същи хора преоблечени в различни цветове да правят едно и също, и за съжаление като погледна извън България там пак е същото. Нямам алтернатива освен да ида на Марс.

  11. Michel Says:

    Гриша, протестите “умряха” при управлението на г-н Заден Изход. Това е тъжната истина. Никой не може да протестира 400 дни подред, да вижда че ефектът е (почти) КРЪГЛА НУЛА, и… да продължи да протестира. И пак и пак. Не може…

    Нашият звезден час — на гражданското общество, колкото е останало у нас — беше юни и юли 2013. Събрахме се 5 хиляди на протест, 10 хиляди, 20, 30, няколко пъти дори вероятно 50 хиляди човека… пред Министерски съвет, пред парламента, по Цариградско шосе, пред БНТ, пред партийните (мафиотските централи), по улиците и булевардите на София, Орлов мост, НДК, Софийски университет, навсякъде… Преброихме се. Не сме повече от 50 хиляди човека в София, това са само 2.5% от софиянци. А в провинцията също ни има но там процентът е 0.25 %, дори и в големите градове като Бургас или Варна или Пловдив…

    Протестирахме мирно, викахме, скачахме, свиркахме, късахме обувки от ходене, лежахме пред парламента на мирни “барикади” докато ни мачкаха 5 или 10 хиляди тежко въоръжени полицаи и жандармеристи в нощта на Белия автобус… за да могат 200 боклука да се изнижат сградата на мафията … на парламента, тоест. Помагахме на студентите, а те блокираха университетите си и после и парламента. Безуспешно.

    Мръзнахме. Ходехме по жегите. Дърпахме металните огради, или просто стояхме пред тях мирн през повечето времео, докато мафиотите ни показваха средни пръсти и пращаха все повече и повече полиция да ги “пази”. И полицията се справи блестящо, 400 дни — за разлика от другите й задължения (например, да пази гражданите от престъпници).

    Унижаваха ни. Биха ни. Записваха ни личните данни. Подслушваха ни. Блокираха ни в центъра на София в радиус от над километър от сградата на парламента с огромни количества полиция, бронирани машини и автобуси на полицията. Завардваха с жандармерия предните и задните изходи на сградите, за да може г-н Олигарски да излиза и да влиза оттам (най-често през задните изходи обаче), и да продължи да се преструва че е “премиер”.

    А мафиотите си крадоха през това време. Гласуваха срамни закони. Взимаха заеми. Показваха ни средни пръсти, биха ни, унижаваха ни. Слагаха си за шеф на ДАНС който #КОЙ си поръча. Сложиха за шеф на МВР един боклук, Овчев, който използва милиони левове за “защита на националната сигурност” и десетки хиляди полицаи… за пазене на ония мафиоти в парламента, които крадоха и биеха… А мафиотите си подписаха тайни сделки за милиарди за Южен Поток. Откраднаха други милиарди. Гавриха се с българите. Медиите на Прасчо плюха по “протестърите” и викаха “да живее Орешарски, най-експертният премиер на всички времена!”…

    И какво стана? Какво?

    Циркът в един момент свърши, разтуриха металните огради и разкараха хилядите полицаи пред парламента, точно 400 дни след идването на марионетката Олигарски на власт. И какво? Дойдоха нови избори наесен — миналата есен. И няколко месеца след това е повече от ясно че новият “премиер” също играе един отбор с #КОЙ, или поне през повечето време. Краде. Присмива ни се. Променя закони в полза на #КОЙ. Искаше да открадне парите от частните пенсионни фондове (!) и ДПС веднага го подкрепи! Рекамира му цигарите на Прасчо и то ги рекламира с държавни пари (!!). Не търси виновните за четирите (!!!) милиарда откраднати от КТБ. Не сменя шефа на ДАНС, който пък е пионката на Пеевски. Не прави реформи в БНБ. Не прави реформи в МВР. Не прави реформи в съдебната система. Гласува закони с подкрепата на ДПС и няма проблеми с това. Говори едни празни приказки. И е повече от ясно че и новият парламент е в ръцете намафията.

    Та за какво гласувахме през 2013, казваш? А през 2014? Както и да гласуваме, получаваме едно и също — мафията.

    А за какво протестирахме 400 дни?

    Ще ти кажа едно. 50 000 човека в София и може би още 5 или 10 хиляди човека в останалата част от България… не са достатъчни. Не сме достатъчно граждани. Ако бяхме 200 хиляди, ако бяхме 500 хиляди, щяхме да имаме шанс. Щяхме да имаме шанс да блокираме мирно парламента във всеки един момент, когато мафията се опита да го превземе отвътре, поставяйки вътре удобни за нея хора, и така да предотвратим мафиотизирането му. Щяхме да накараме всеки продажен премиер да се страхува (!) от гражданите, които са му дали временната власт да управлява държавата. Щяхме да имаме шанс да направим истинска лустрация и да изхвърлим от властта агентите на ДС, бившите БКП кадри и мафиотите.

    Но не сме достатъчно. Стадото преобладава, и то massively, ако ме разбираш. А ако стадото преобладава, не може да има промяна към по-добро.

    И сега, след всичките тия протести, почнали на 14ти юни 2013, след “новите” избори които пак докараха някакви (същите) мафиоти на власт, тоест, им докараха марионетките в парламента които те могат да дърпат от сенките на “задкулисието”… какво?

    Аз мога да ти кажа. От тези 50 хиляди които протестирахме, 100% от хората се обезвериха и отчаяха. От протеста нямаше почти никакъв смисъл, след като той не донесе промени. А от новите “избори” през 2014 какъв беше смисълът, ако пак Прасчо, #КОЙ и мафията си имат (почти) абсолютно същия властови комфорт, който имаха и при “управлението” на г-н Заден Изход?

    Та от тия 50 хиляди, всички се отчаяха. Част от тези хора заминаха или се готвят да заминат от България, да я напуснат завинаги или задълго. Блатото ще си остане блато, и стадото стадо. А пък други “емигрираха навътре” — затваряме се в тесни кръгове от добри приятели, работим добра работа (когато имаме възможност), не четем много новини… защото ако останем тук, но не емигрираме навътре в себе си, може и да полудеем от отчаяние.

    Това е тъжната истина.

    И затова дори днес някой в Парламента отново да предложи Пеевски за шеф на ДАНС… няма да има протест. Или може би ще излязат 100-200 отчаяни човека, “последните мохикани”, последните граждани… и после ще се приберат тъжни по къщите и отново ще се скрият “навътре”… още по-дълбоко. Стадото и мафията, заедно, ще продължат да ни държат здраво в блатото.

    Няма смисъл от протести, а явно няма смисъл и от избори. През 1989 повярвахме, че се освобождаваме най-после от робството на “комунизма” и диктатурата на мафията и ДС. През 2015, 26 години по-късно (!!) — това е повече от едно поколение! — виждаме, че червената мафия и ДС здраво държат властта — изпълнителната, съдебната, МВР, тайните служби, администрацията на всички нива, и дори голяма част от медиите. Четвърт век е изминал от 1989 досега, а ние сме все така ограбвани и унижавани от същите мафиоти… Няма реформи, няма промени, няма нищо. Да, граждани сме на ЕС (поне на хартия), членове на НАТО сме, и сме (също поне на хартия), свободни. Само че истината е, че сме все така бедни, необразовани (в голямата си част), с робска психика, и всекидневно ограбвани [парламент, съд, МВР] и манипулирани [парламент, “прасчови” медии] от мафията. Намаляли сме с няколко милиона (!) през тия 25-26 години; голяма част от българите заминаха и повече не се върнаха. Останалите “емигрирахме навътре”.

    Ние, гражданите, се преброихме след 14ти юни 2013. Борихме се. Протестирахме. Гласувахме. Усещането че изобщо ни ИМА беше невероятно.

    Но блатото си остана блато. Протестите минаха, изборите също. И? Нищо.

    Не знам, какво повече да кажа… 🙁

  12. Michel Says:

    P.S. Лазаров и Писанчев ей-сега в момента подавали оставки. Интересно. Път към реформите? Или “замазване” на положението?… Кой знае…

  13. Виктор Says:

    @Michel, “Кой знае” или “КОЙ знае”, сиреч “Оня Кой, той знае”. 🙂

  14. Иван Says:

    @Michel, иска ми се да ти кажа, че не си прав, че бъркаш. За съжаление, написаното от теб е напълно точно, нещата са така. Но поне мога да кажа, че това не е всичко. Надежда все още има.

    1. Протестите като изява на гражданското общество израснаха именно от популисткото управление на Борисов. Той единствен от всички политици се огъва под натиска на обществото и общественото мнение.
    Направи го дори и сега, след като беше притиснат в ъгъла от Веселин Вучков. Съвсем спокойно можеше да му вземе оставката и да не направи нищо, като се оправдае със закона.

    2. Протестът сам по себе си не може да постигне нищо. Протестът е просто заплаха за насилие.
    “Когато мирната революция е невъзможна, кървавата революция е неизбежна.”
    Ако протестиращите не постигнат исканията си, те имат два избора, да се примирят, да приемат че са малцинство или да ескалират нещата. След нощта на белия автобус, беше ясно че протестите няма да успеят. След като депутатите избягаха, парламентът трябваше да остане обсаден и да не се допуска връщането на депутатите в него. Но нямаше нито човешката маса, нито достатъчно упоритост. Барикадите не се напускат.
    Накратко, протестът беше твърде цивилизован, за да успее. Правителството също много активно помагаше в това протестът да не ескалира, като премахваше всички провокатори.

    3. Протестите се преродиха в “Протестна Мрежа”. Вместо хората да викат по улиците срещу глухи политици, активните граждани започнаха да създават паралелна власт, която да върши работата която институциите не искат да свършат. Засега с разследване и подаване на сигнали за нередности. Протестна мрежа тепърва ще расте. (Ако не бъде смачкана от репресивната корумпирана машина, каквито опити вече има.)

    4. За България все още не е късно. Все още има възможност мафията да бъде победена. Всъщност, сме твърде близо до точката на пречупване.
    Твърде много ключови институции се издъниха и имат явна нужда от подмяна. БНБ, ВСС, съд, прокуратура, МВР, ДАНС… Останаха твърде малко неоткраднати пари накуп. Нормалното източване не е достатъчно за апетита на мафията. КТБ е оглозгана, а на хоризонта се извисяват още много бури. Някои от тях и международни.
    След като се премине точката на пречупване, ще стане ясно дали България ще изплува или ще потъне.

  15. Христо Христов Says:

    Основния проблем на протестите беше, че протестиращите не бяха готови на всичко за да им се изпълнят желанията. Ако бяхте направили преврат, вместо да си пеете, да се разголвате и да не правите нищо полезно властимащите щяха да се усетят че така вече не може. Щом не сте направили по-драстични неща, значи можете да търпите още.

  16. Michel Says:

    @Иван:

    “1. Протестите като изява на гражданското общество израснаха именно от популисткото управление на Борисов. Той единствен от всички политици се огъва под натиска на обществото и общественото мнение.”

    — Така е, само че след управлението на марионетката Олигарски, който беше пазен от хиляди полицаи от първия ден управление та чак до последния (и Олигарски, и мафиотизираният парламент който го крепеше), и последният гражданин в България вече осъзнава че 1. сме твърде малко, истинските граждани, готови да протестираме активно, 2. и да протестираме и да не протестираме, ако една власт реши на всяка цена да остане на власт, тя ще остане, просто подчинявайки и използвайки огромната машина на МВР за целта и поставяйки километри метални огради. Оттам нататък, може и да има още някакви протести и в бъдеще, но никога няма да се повтори 14-ти юни. Хората (тези, истинските граждани) наистина се обезвериха, или заминаха…

    “2. Протестът сам по себе си не може да постигне нищо. Протестът е просто заплаха за насилие. […] След нощта на белия автобус, беше ясно че протестите няма да успеят. След като депутатите избягаха, парламентът трябваше да остане обсаден и да не се допуска връщането на депутатите в него. Но нямаше нито човешката маса, нито достатъчно упоритост. Барикадите не се напускат. Накратко, протестът беше твърде цивилизован, за да успее.”

    — В нощта на Белия автобус пред парламента имаше около може би 5000 активни граждани, които блокираха за няколко часа 200-те мафиоти вътре. Правеха се живи вериги, барикади от плочки и т.н. Само че 5000 граждани не са достатъчни. Същата нощ бяха активизиране полицаи и жандармеристи от всички краища на страната, и в ключовия момент когато успяха да изкарат депутатите е имало над 10000 полицаи пред парламента, тежко въоръжени, с каски, щитове, шлемове и тежки ботуши, а също и бронирани камионетки на жандармерията. Пет хиляди граждани с голи ръце… изправени срещу десет хиляди полицаи с щитове и палки? Не, нямахме шанс. А ако се наложеше и имаше блокада която не е една нощ, а поне два дни и две нощи, съм сигурен, че МВР можеше да активизира до 20, може би и повече, хиляди полицаи. Ако бяхме 50 хиляди тази нощ, или 100 хиляди, активните граждани пред парламента, мирно протестиращи, барикадата нямаше да падне, и щяхме да успеем! Може би щяхме. Ама пет хиляди? Не. Мисля, че повечето българи са с робска психика или просто не вярват че има смисъл да се протестира активно, когато политиците се издънят тежко. Просто нямаме достатъчно граждани, това е… Можеше да са 100 хиляди граждани пред парламента! Но не, повечето тук са роби, и мафията се възползва от това, почти всички софиянци си седяха пред телевизорите и блееха… Аз имах надежди на 14ти юни, имах надежди 40 дни след 14ти юни, имах надежди когато и студентите излязоха… но надеждите ми угаснаха. Пет хиляди граждани, не, не могат да доведат до никаква активна промяна. Не и ако са изправени срещу десетки хиляди полицаи, готови да пазят мафиотската власт колкото трябва, 10 дни, 30, 100, 400, или години…

    “3. Протестите се преродиха в “Протестна Мрежа”.”

    — Има я протестна мрежа, но отсега нататък ще има все по-малко и по-малко граждани, които да вярват във възможната промяна към по-добро… това е проблемът.

    “4. За България все още не е късно. […] Твърде много ключови институции се издъниха и имат явна нужда от подмяна. БНБ, ВСС, съд, прокуратура, МВР, ДАНС… Останаха твърде малко неоткраднати пари накуп. Нормалното източване не е достатъчно за апетита на мафията. КТБ е оглозгана, а на хоризонта се извисяват още много бури. Някои от тях и международни. След като се премине точката на пречупване, ще стане ясно дали България ще изплува или ще потъне.”

    — Институциите се издъниха но виновните няма да бадът потърсени. За истински реформи, за истинското изваждане на мафията от държавата (те са на практика почти едно сега!), трябват две неща:
    1) активно гражданско общество с достатъчно голямо ключово количество граждани, които да искат тази промяна и да могат да защитят исканията си по всякакви начини, включително с активни протести на улиците; — у нас това ключово голямо количество граждани липсва, за съжаление, преброихме се, знаем, че не сме достатъчни;
    2) честни избори на които да се избере парламент който да може да излъчи силно правителство, което да е неподвластно на мафията — правителство, което да може да проведе бързи, активни реформи, и да проведе ако се наложи и бърза лустрация — да се извадят бившите агенти на ДС и висши БКП функционери от управлението на държавата на всички нива; правителство, което да направи реформи и съкращения в МВР, прокуратурата, съда, държавната администрация, ДАНС, ДАТО, БНБ, и т.н.; — такова правителство в момента не е възможно, и не вярвам и да се излъчи през следващите години, вероятно и през следващите десетилетия… А пък парите за крадене наистина привършват, факт. Но мафията ще търси нови и нови начини за крадене, това е. А ако мафията и държаватау нас продължат да се сливат, на мафията ще й е все по-лесно да краде и да манипулира.

    Сорри за песимизма. Аз съм от онези, които изтъркаха не един чифт обувки по време на 400-те дни протести. Но сериозно гледам в посока далеч от България. Обичам тази страна, но мисля, че шансовете на хората тук за достоен живот са много малки… Мафията е твърде силна. 🙁 Дано греша.

  17. Григор Says:

    @Христо Христов: Имаш алтернатива. Стой си тук, не ходи на протести, смятай протестиращите за балами и после се чуди защо нещата не се оправят. Като управниците не бяха готови на всичко, защо не дойде да се бориш срещу тях по твоя начин, какъвто и да е той? Ако не е седене в къщи?

    @Michel: Уви, и аз съм на сходно мнение. Свестните в една страна винаги са 10-15%, и това е достатъчно, за да увлече останалите в ключов момент. Когато четвърт век биват търпеливо, но неотклонно прогонвани нанякъде по света, в един момент спадат под критичния за увличане на масите процент. Точно това е, което стана в България – 50 000 в пиковите моменти протестираха, докато 7 милиона гледаха и преживяха. Уви, под 1% от хората могат да увлекат масите само в изключително отчаян момент. И като гледам дори този 1% колко е не в час с реалността, ми се плаче. Мога ли да позволя децата ми да израснат в такава държава? Имам ли право да им го причиня?…

    А мафията у нас има и ще има как да краде. Според теб случайно ли работим повече, отколкото в Румъния, а имаме по-нисък жизнен стандарт? Може да е добре даже да спретна един запис как точно става номерът…

    @Иван: Боя се, че за тия 400 дни още хора емигрираха, и че сега сме не по-близо, а по-далече от точката на пречупване. (Но по-близо до точката на загиване.) Това няма да ме спре да изляза отново и отново да протестирам – ще спра да се боря само в ковчега. Но ме е страх, че масовият останал в България българин е невъзможно да бъде спасен.

  18. Michel Says:

    @Григор:

    “Мога ли да позволя децата ми да израснат в такава държава? Имам ли право да им го причиня?…”

    — И аз това се питам. Като бях малък, майка ми ме водеше на протести, началото на 90-те години, големите митинги, “Се-Де-Се!” “Времетоооо е наше! Наше!”, надеждите за свобода — да сме свободни от БКП, ДС, мафията, да можем да мечтаем, да говорим, да работим, да творим, свободни най-после! да пътуваме, да живеем добре, достойно, нормално!

    Почти нищо от тези мечти не се получи…

    25 години по-късно, сега вече аз водех дъщеря ми на протести… пак срещу същите мафиоти, срещу БКП, ДС, мафията, протести за свобода, за дойстойнство, срещу ограбването ни, срещу унижаването… и пак нищо не се получи.

    Страх ме е, че след още 25 години дъщеря ми, вече пораснала, ще ме кани на протести и ще води децата си пред парламента, да викаме срещу мафията, агентите на ДС, срещу ограбването ни и униженията… Много ме е страх. И вероятно страхът ми е оправдан… 🙁

  19. Григор Says:

    @Michel: Понякога си мисля какво ли ще правя, ако се вдигна някъде другаде. Не значи ли това да се откажа от борбата?

    Мисля, че не значи. Едно, че добитъците трябва да получат каквото са заслужили, за да се осъзнаят и да започнат да се очовечват – а докато съм тук аз ще се боря за по-добро и така ще преча това да се случи. И второ, че където и по света да отида, аз няма да престана да се боря. Да, няма да мога да идвам всяка вечер на митинги, но ще помагам по други начини. Било с писане тук, било чрез подписки или призиви в Интернет, било с изпращане на пари, било с това да помагам на отчаялите се и избягали да си намерят някъде място, където да събират сили, хъс и надежда…

    Понякога вече стигам дотам да мисля, че единственият начин България или поне нещо от нея да пребъде е да бъде спасено по-надалеч от добитъците. Някъде на другия край на света да се съберем само или поне предимно не-добитъци. Ако ще насред Сахара да е – щом сме предимно хора, от пустинята ще направим райска градина. Докато тук добитъците правят от райската градина пустиня…

    Не знам дали ще се вдигна. След петдесет вече не е толкова лесно – и да вземеш решението, и да постигнеш там някъде добър живот за децата си. Но каквото и да реша, няма да спра да се боря.

  20. Кал Says:

    Michel, Гри – не зная с какви хора общувате, но от тези, с които общувам и действам аз, след 2013-а са се отказали (или поне така звучат понякога)… 0,5%.

    Може би трябва да потърсите нова среда? Тук, в България? Иван горе отбелязва мрежите, които продължават да се създават.

    Препоръчвам ви като начало „Наш ред е!“, книгата на Ивайло Динев. (Бих ви препоръчал и „Промяна“, но ще прозвуча като да се саморекламирам. А тук просто ме заболя.)

  21. Кал Says:

    П.П. Между другото, заболява ме понякога и как не си помагаме в малките неща. Правим едни награди в момента – национални, фантастични, Григор знае. Готвим ги четири месеца, доброволно, 20+ човека от 15+ общности, като гражданска инициатива, за първи път в такъв мащаб от 89-а досега. И ни трябваше разгласа, по-широка, за да станат наистина национални. Разгласа по блогове, в приятелски кръгове, кой където познава хора, влюбени във фантастичното.

    Вие чухте ли за тях?

  22. Michel Says:

    @Кал:

    С нормални хора си общуваме и си говорим. Няма много оптимизъм. Имаше след 14-ти юни 2013. Но като видиш, че няма почти никаква промяна, независимо от протестите и последвалите нови избори? Не знам за отказването, но бас държа че утре каквато и мега-голяма простотия да направят нашите “нови” политици, 14-ти юни няма да се повтори, никога. Нито като масовост, нито като надежда за промяна. Някои от моите приятели вече заминаха, между другото, и те няма да са сами. Надеждата тук бавно но сигурно умира…

    @Григор:

    Заминаването е труден избор, особено след 40, или дори 50. Но безсмислената борба с вятърни мелници (и почти неизбежната “вътрешна емиграция” след като видиш как няма резултат) …също. Няма лесно решение, какво да ти кажа.

  23. Кал Says:

    А! Разковничето!

    Потърси си „ненормални“ хора, значи. 😀

  24. Любо Николов Says:

    “Разочарованието” е модерната тема напоследък. Внушават ни: Нищо не постигнахте, излъгаха ви, употребиха ви в мръсна игра. (Ама и вие сте едни продажници, платиха ви от НПО-тата, нали?)
    Ако беше наистина така, нямаше да я има лютата ненавист на “социалистите” към протестиращите.

  25. Григор Says:

    @Кал: В добавка от казаното от Мишел, аз почти постоянно се въртя в такива мрежи. И доста често ги сменям – познай защо…

    @Любо Николов: Уви, всичко това го знаем. Но с всеки изминал ден все повече разбираме и друго – че от добитък хора не става. Че когато някой ежедневно се бори чрез бездействието си да получава още повече от същото, е редно и справедливо да не му налагаш своето, а да го оставиш да получи неговото.

  26. Кал Says:

    Гри, аз бих ти върнал няколко думи за „бездействието“… но ще стане preaching to the choir. Както са ти писали и други хора напоследък, не знаем към кого в публиката ти (ТВОЯТА публика тук) се обръщаш.

    Тичам да шетам по НФН.

  27. Кал Says:

    П.П. Но за анализите за Украйна – горещо благодаря! Новите части си ги пазя за осмисляне на свежо (и нетичащо).

  28. Michel Says:

    @любо Николов:

    “Разочарованието” е модерната тема напоследък. Внушават ни: Нищо не постигнахте, излъгаха ви, употребиха ви в мръсна игра. (Ама и вие сте едни продажници, платиха ви от НПО-тата, нали?) Ако беше наистина така, нямаше да я има лютата ненавист на “социалистите” към протестиращите.

    — На мен никой нищо не ми внушава. Виждал съм те по протестите неведнъж, виждал си ме и ти (там се запознахме веднъж)… 😉 Ходихме по протестите доброволно. Никой не ме е излъгал, нито пък употребил, поне аз така мисля. И сме постигнали нещо заедно — ако не бяхме гражданите на 14-ти юни, днес Пеевски щеше да е шеф на ДАНС, а пък Орешарски щеше все още да ни се хили нагло всеки ден от телевизора, обяснявайки поредната кражба на мафиотското си правителство с някоя нова лъжа. И да, социалистите [и Д(п)С] люто ни мразеха и все още ни мразят, защото малко им разбъркахме плановете и те така и не успяха да ни купят или изманипулират, просто защото нямаше как — ние ги “мразехме безплатно”. Не им искахме марионетката Олигарски, не им искахме Прасчо за шеф на ДАНС, не им искахме металните огради, лъжите и кражбите. И им го заявихме на улицата, 400 дни. 😉

    Все пак, това не беше достатъчно. И не успяхме да “увлечем масите” след нас — масите си останаха на масите вкъщи, с ракията, салатата и телевизията… Тъжно но факт…

  29. Христо Says:

    Заминах! Преди година. Не беше трудно, винаги съм имал възможности. Но никога до сега не се бях възползвал от тях. Можеби се обезверих, а можеби винаги съм бил. многократно съм обмислял, но накрая просто реших и бързо се възползвах от предложение за работа.
    През 90те бях дете, не разбирах какво става, но бях шокиран от огромното количество хора викащи СДС, от техното въодушевление. После порастнах и не разбрах къде изчезна тази маса, когато се преместих в София 2004та тя вече я нямаше. Някак бавно се ориентирам какво става около мен, винаги закъснявам, виждам истинските неща когато вече е твърде късно. Пропустнах да бъда активен гражданин, с изключение на някои пробуждания. През 2013 се зарекох този път да бъда по-настойчив. И бях, в продължение на 6 месеца бях почти всеки ден по протестите, след това по няклоко пъти в седмицата и така година. Осъзнах че имам много малко приятели, и се разделих с мнима част от тях, но срещнах няколко нови. След това отново се обезверих и заминах.
    Жал ме е за част от хората които оставих. За роднините ми които така и не се сабудиха. За “приятелите” които само се усмихваха и философстваха.

    Хората тук са различни, някак наивни. Но много по подредени, усмихнати и работливи. Да си сервитьор или боклукчия не е срамно(нямам директен досег но не съм забелязал някой да се оплаква, да си върши работата през пръсти и с отвращение). Неформални организации и доброволци има за всичко, а да се правят дарения нещо нормално.
    Още се ориентирам. Няма много българи наоколо, но не съм и търсил.
    От тук помагам както съм го правил и преди, дарявам пари за да се случат някой добри идеи. Не съм човек със дар слово, нямам блог, но чета. Помагам с каквото мога когато забележа възможност.

  30. Любо Николов Says:

    Мишел,
    Всъщност малцина знаят откъде започнаха протестите. Не беше заради Пеевски.
    Протестите започнаха 2-3 дни по-рано. Заради онази хубавица, екоминистърката, която намекна за шистовия газ. Бяха малобройни, но напоследък все по-често си мисля, че те бяха като снежната топка, която поражда лавината.
    Няма да крия, че аз не съм от много активните. Но има хора, които са моята съвест. Те ме карат да се срамувам, когато съм пасивен. Понякога удържам на срама, понякога не.
    Точно тогава последвах тези хора. И после лавината се търкулна.

  31. Григор Says:

    @Кал: „Хорът“ тук е от 25-30 души – толкова коментираме честичко. Посетителите обаче са много повече. За януари са средно по около 2800 различни на ден. За февруари – по около 3500 (тогава излязоха двете „пациентски“ статии, които привлякоха доста хора). Зад всеки от коментиращите има по около стотина четящи и мълчащи. Общо са повече, отколкото се събираха средно на протест след първите сто дни… Така че в публиката със сигурност има предостатъчно хора, които имат нужда да прочетат това послание.

  32. Кал Says:

    А как разбираш, че имат нужда – без обратна връзка?

    (Това е един от въпросите, които мене почват да ме мъчат, много. Бях го разказвал ето тук; с времето се засилва.)

  33. +o Says:

    Също интересно и свързано с темата е как:
    – Борисов говори артикулирано, че уволнението на Писанчев и Лазаров е за да обори слуховете за зависимост
    – Местан говори артикулирано, че уволнението на Писанчев и Лазаров ясно показва, че между ГЕРБ и ДПС няма зависимост и уговорки

    Между другото демоничния образ/произход на ДПС е способен да свали доверието от всяко едно правителство или партия. Избирателите ще оттеглят подкрепата си от всеки заподозрян в съглашателство с тях. И това няма нищо общо с етническия произход на ДПС, а с (ДС) политическо-икономическите структури свързани с него още от самото му създаване. Местан добре знае, че колкото повече доближава обществения разговор към спрягане на ГЕРБ и ДСП (Борисов/Доган) като партньори толкова повече това ще отнема доверие от ГЕРБ, докато ДПСможе да разчита на твърдия си електорат. Е, тогава защо Местан артикулира върху тезата, че Борисов е необвързан, а уволнението на шефовете на силовите структури ясен знак за това, че е нямало уговорка между Борисов и представители на ДПС? Сиреч защо Местан (който е просто обучен говорител) пази рейтинга на Бойко? И каква структура (служби,банки,холдинги) седи зад тези политически маневри? Според мен отговора на този въпрос изобщо не се концентрира само върху Прашчо. Всъщност той е подбран сякаш със кастинг – грозен, нагъл и отвратителен, за да бъде отстрелян от хорската ненавист, но нека не преувеличаваме неговите възможности.

  34. Григор Says:

    @Кал: Много просто – четат ме повече хора, отколкото идват на протести. Очевидно ме четат и хора, които не протестират.

    @+o: Според мен има договорка между Борисов и ДПС. Покровителстването на Пеевски от Борисов е друго доказателство за това. И впрочем, не подценявай Пеевски – той може да не е Адонис, но никак не е глупав.

  35. Кал Says:

    Хм. Има логика. 🙂

  36. Кирил Says:

    За Пеевски си мисля, че и той е кукла на някой кукловод. Просто всички хора с които съм говорил и са го виждали го определят като „дебилен“. Това са малко хора. А и не мога да гарантирам тяхната преценка. Просто не виждам как човек без никакви качества би се облагодетелствал с толкова много власт.

  37. +o Says:

    @Кирил – Според мен Пеевски има своите карти и те никак не са лоши. Качеството, което му гарантира позициите които има, според мен е лоялността към кукловода му (кукловода може да бъде сборен, социален образ). На какво се дължи тази лоялност, на страх от независимост или на нещо друго е вече доста сложен въпрос, но това го превръща в доста изпълнителен мениджър, човек който бие барабана и удря с камшика в производството и изпълнява стриктно указанията на управителния съвет. Като изпълнителен директор той вече има солиден опит и знае доста тънкости в управлението. Това което не мога да си представя (и което според мен Григор намеква) е да почне да “играе” независимо, така както Илия Павлов например. Още повече, че според мен кукловода не би допуснал това за втори път.

    Но най-важното според мен е първо да се направи карта на структурата и начина на функциониране на холдинга (медии,предприятия,банки,служби,партии). Това трябва да бъде задачата на всички независими медии.

  38. Григор Says:

    @Кирил: Гледал съм медийни изяви на Пеевски. Прави ми впечатление на отлично отшлайфан (за неговите цели) ум.

    @+o: Не го намеквам – казвам го в открит текст: Пеевски вече е кукловод. Ключовата му роля в свалянето на Борисов от власт беше платена именно с това – да престане да бъде пионка и да стане играч.

    За публичното описание на холдинга му съм напълно съгласен.

  39. Петър Петров Says:

    No army is big enough to conquer the galaxy. But faith alone can overturn the Universe.
    — Codex Imperialis, Warhammer 40,000

  40. sahwar Says:

    http://www.segabg.com/article.php?id=742321 — Планират чрез НК да направят критиките към политиците и политическите партии незаконни… Ако се приеме това, блогът ти ще бъде свален от Интернет, наред с всички други от този тип. И групите във Facebook ще бъдат изтрити… „1984“!

  41. sahwar Says:

    http://www.monitor.bg/article?id=463505

    „До 4 го­ди­ни зат­вор мо­же да по­лу­чи все­ки, кой­то чрез по­ли­ти­чес­ко го­во­ре­не на­саж­да ом­ра­за или под­тик­ва хо­ра­та към на­си­лие и дис­к­ри­ми­на­ция. Тек­с­то­ве­те бя­ха за­лег­на­ли в из­гот­ве­ни­те от МП про­ме­ни в НК, ко­и­то ще бъ­дат ре­дак­ти­ра­ни, съ­об­щи­ха вче­ра от ве­дом­с­т­во­то.

    До ко­рек­ци­я­та се сти­га за­ра­ди по­я­ви­ли се в ме­дий­но­то прос­т­ран­с­т­во опа­се­ния, че про­мя­на­та мо­же

    да се из­пол­з­ва в дру­га по­со­ка

    От МП за­я­ви­ха, че не при­е­мат ква­ли­фи­ци­ра­не­то на за­ко­ноп­ро­ек­та ка­то опит за на­ла­га­не на по­ли­ти­чес­ка цен­зу­ра и за­то­ва ще­ли да нас­то­я­ват да се при­е­ме про­мя­на­та в НК. „Пред­ло­же­ни­е­то на ра­бот­на­та гру­па, със­та­ве­на от ува­жа­ва­ни юрис­ти – съ­дии, про­ку­ро­ри и ек­с­пер­ти, е към кри­ми­на­ли­зи­ра­не­то на сло­во­то на ом­ра­за­та, ос­но­ва­но на ра­са, на­род­ност или ет­нос, да се при­ба­ви и про­по­вяд­ва­не­то или под­буж­да­не­то към дис­к­ри­ми­на­ция, на­си­лие или ом­ра­за по кри­те­рий по­ли­ти­чес­ка при­над­леж­ност.

    Въп­ро­сът ка­къв да е об­х­ва­тът на на­ка­за­тел­ноп­рав­на­та за­щи­та сре­щу сло­во­то на ом­ра­за­та под­ле­жи на дис­ку­сия. В ни­ка­къв слу­чай оба­че по­ли­ти­чес­ка­та кри­ти­ка, как­то и как­ва­то и да е кри­ти­ка, не би­ва да се бър­кат с ом­ра­за”, обяс­ни­ха от МП.“

    Т.е. ако кажеш например, че БСП е производна на БКП и че повечето партии са отрочета на ДС и искаш физическа саморазправа с техните представители поради ограбването на българския народ и корупцията и шуробаджанащината в тези партии, отиваш в затвора… Ако кажеш, че мразиш циганите, защото гласуват за еди-коя си партия, отиваш в затвора…

    Сигурно скоро ще въведат в НК и неупотребата на политкоректност като законово наказуема… Някои законотворци черпят с пълни шепи от опита на Големите братя с подобни протовиконституционни закони…

    Оставям коментарите на горния цитат на вас…

  42. Григор Says:

    @sahwar: Любимата мечта на всеки управник – цензурата. Само че няма как да се случи в Интернет. Като си ре-хостна блога в Щатите, ще накарат ли американското правителство да го свали? Всички цветари наоколо ще продават цъфнали налъми дълго преди това…

  43. emo Says:

    Е да ама ти ако си тук все още, ще те осъдят на 4 години затвор….

  44. skoklyo Says:

    Относно интелекта на Пеевски – “селската хитрост” на Тодор Живков му позволи да управлява като диктатор близо 40 години, въпреки че много хора го подиграват като прост и тъп. Образованите хора често подценяват социалните умения и инстинкти, които са всъщност в основата на политическата власт.

  45. Григор Says:

    @emo: Ако хванат, че съм аз. А ако приемат такъв закон, няма да ме хванат… да не говорим, че сигурно няма задълго да съм и тук след това.

Leave a Reply