Срещата

Мъжът се надигна от леглото. Разтри очи и се огледа с учудване.

Нещо се беше променило. Беше в спалнята си, но… нещо беше различно. Всъщност, нямаше как да не бъде. От години насам зловещата болест все повече съсипваше възприятията му, изпълваше ума му с мътилка и отнемаше връзката му със света. Колко ли време беше минало, откакто той беше осъзнал за последен път къде е и кой е? Спокойно можеше да е години…

Но къде беше се дянала мътилката в ума? Очите му отново виждаха ясно. Свързваше възприятията с лекота, спомените му бяха бистри, преценката – чиста, бърза и ясна. Стаята не се беше променила – променил се беше той… Дали не бяха открили лекарство? Дали не го бяха излекували?

Леко движение привлече вниманието му. Огромната сянка, застанала до стената край леглото, се оказа посетител в черен плащ. Висок сигурно поне седем фута. В отвора на качулката се виждаха единствено две синкави светлинки. Щръкналата от ръкава му китка беше само от кости и стискаше дръжката на коса с пробляскващо в синкаво острие.

Не го бяха излекували.

Мина известно време, докато мъжът осъзнае какво се е случило. След това събра смелост и се покашля:

– Време ли ми е?

Качулката отсреща кимна.

– Винаги съм бил любопитен какво следва. Е, надявах се да не го разбера скоро.

Посетителят му бавно заобиколи леглото.

– МНОГО БОЖЕСТВА СА ВИ СЪРДИТИ. – Гласът му беше някак… особен. Като на погребална камбана. Която се чува приглушено като от гроб.

. Така ли?

– НАПРИМЕР ВСИЧКИ.

Гърлото на мъжа за миг пресъхна. Не че не обичаше да се шегува, но…

– КАКТО И НА ВСЕКИ ДРУГ АТЕИСТ.

– Ох… – Парадоксално, но това сякаш облекчи страха.

– НО И МНОГО ОТ ТЯХ СА ЛЮБОПИТНИ ДА РАЗБЕРАТ КАКВО СЛЕДВА.

– За мен или за тях? – усмихна се мъжът.

– И ДВЕТЕ.

– Не знаят ли? Поне за мен?

– НЯКОИ КРАИЩА СА ПРОСТО НОВО НАЧАЛО, КОЕТО ОЩЕ НЕ Е НАПИСАНО.

Мъжът се замисли под търпеливия поглед на посетителя. Накрая се надигна от леглото, без да си дава труда да отметне одеалото, минавайки през него. Опита се да тръгне към изхода на стаята, но нещо го придърпа назад. Светеща нишка го привързваше към някогашното му тяло, останало на леглото.

– Не е ли време да си послужите с този инструмент? – Той посочи косата в ръцете на другия.

– О, НЕ.

Смърт подпря косата на стената. След това бръкна под плаща си и измъкна меч. Тънкото му острие просветваше със своя светлина и сякаш живееше собствен живот.

– ПО МОЯ ПРЕЦЕНКА, СЪР, ВИ СЕ ПОЛАГА ТОВА.

—-

Днес почина един от най-невероятните умове наоколо – Тери Пратчет.

Смехът е странно нещо. Ние често омаловажаваме пред себе си тези, които ни го дават. Смятаме ги за глупаци, смешници, палячовци. Не виждаме колко дълбочина, опит и мъдрост се крият в такива хора. Твърде очевидно е, за да го осъзнаем лесно.

Пратчет беше изключителен мъдрец и хуманист. Чувството му за хумор беше съградено върху огромни познания – за света, за хората, за важното и маловажното. Беше изключителен благотворител и покровител на знанието срещу незнанието, на мъдростта срещу глупостта. Беше един от хората, които правят този свят място, на което си заслужава да прекараш един живот.

Беше…

Сбогом, маестро. Колкото и да не вярвам в задгробен живот, все си мисля – за такива като теб трябва да има някакво отвъд. Природата просто не може да позволи толкова голяма личност да изчезне просто ей така, да остави само спомени.

Не че спомените са малко. Пратчет си отиде, но творчеството му продължава да живее. Да ни подкрепя, учи и прави по-добри. Да постига повече, отколкото друг би могъл да постигне с всичките си сили приживе. Пред такива като него осъзнаваш колко верен е за някои хора изразът, че не умират. Че просто в един момент стават безсмъртни.

Сбогом на този Пратчет, който живееше някъде в Англия. И приятелско намигване към този, който живее вътре в нас и ще ни даде весела усмивка и мъдър съвет винаги, когато имаме нужда.

И може би ще ни напомни, че всеки от нас може да има своето безсмъртие, за света или за шепа най-близки хора. Ако желае да остави след себе си спомен, който другите ще са щастливи да имат.

24 Responses to 'Срещата'

  1. Богданов Says:

    Браво, Григоре, много е добро!

  2. Dr.Serbezov Says:

    GNU Terry Pratchett

  3. Бранимир Събев Says:

    Лека му пръст, да почива в мир 🙁 Григоре, това кратко разказче беше страшен чук, браво.

  4. Явор Цанев Says:

    Бих пренаредил Дракус, за да го включа, ако позволиш…

  5. Петър Петров Says:

    Ще копирам тук текста, който прочетох по случая. Мисля, че го е писал Haelyn от 4chan.

    “I would like my pudding now nurse. And then I think I’d like to… write… something… I don’t remember what.”

    Standing in the corner, he waits. The sand slowly flows, but it nears it’s end. The old man still glows, as thousands of threads spread away from him.

    SQUEAK.

    I AGREE. IT IS A SHAME TO SEE HIM THIS WAY.

    SQUEAK.

    NO. I DO NOT KNOW WHAT WILL HAPPEN…. BUT I CANNOT WAIT TO ASK HIM HOW IT ALL ENDS.

    The old man looks up, through them at first… and then he sees them. For once, the smile on the hooded figure’s skull is genuine.

    “I… I remember you. The anth… ant…”

    ANTHROPOMORPHIC PERSONIFICATION.

    “Yes, that. We knew each other?”

    ONCE. AND WILL AGAIN, SIR.

    He so rarely said it, and these feelings… remembering his young aprentice, and beloved daughter. The beautiful child they have.

    “There… is a girl, yes?”

    SHE IS SPEAKING TO THE AUDITORS, SIR. THEY ARE UNWILLING TO LISTEN.

    “Well then. You know what they say, two things you cannot avoid. Taxes and…” He looks into the firey blue eyes, and becomes aware.

    SQUEAK.

    Quite right. Is it time already? I have so much left to do.”

    YOU HAVE GIVEN ALL YOU CAN SIR.

    “No, not cancer. Alzheimers.”

    I AM AWARE.

    “So, where is the boy? I remember a boy.”

    CARRIAGE ACCIDENT.

    “Ahh. Never much trusted cars. Or horses.”

    THEY GET YOU WHERE YOU WANT TO GO.

    “Must I?”

    SOON. BUT WE MAY SIT HERE AWHILE.

    SQUEAK

    DO YOU HAVE ANY BISCUITS?

    “No. Shame really.”

    YES.

    “Is it truely turtles?”

    ALL THE WAY DOWN. I HAVE SEEN THEM.

    “Ahh. I would love to see it. Perhaps a small trip before?”

    IT WOULD BE MY PLEASURE.

    “The light is slower there… and there’s a monkey….”

    ORANGUTAN. SAME PRINCIPLE.

    “Yes… will they remember me?”

    SQUEAK.

    “What was that? I could not hear you.”

    HE SAYS WE WILL, SIR.

    “I never much liked the trouble people had with you. You seem like a nice fellow.”

    I HAVE MY DAYS.

    “Don’t we all?”

    SOME LESS THAN OTHERS.

    “Is it quick?”

    YES. AND I BROUGHT THE SWORD. CEREMONY DICTATES IT.

    “Ahh. How about a cup of tea?”

    I WOULD ENJOY IT. DO YOU PLAY CHESS?

    “No. how about checkers?”

    And so they sat, two old friends regaling each other, though the old man could not remember all of the details, the cloaked man and his rat filled him in, when it was needed.

  6. Иван Says:

    “AT LAST, SIR TERRY, WE MUST WALK TOGETHER.”
    “Terry took Death’s arm and followed him through the doors and on to the black desert under the endless night.”
    “The End.”

    Преди време гледах документалния филм на Тери Пратчет “Choosing to Die”. Не ви препоръчвам да го гледате сега. Филмът е тежък, със сигурност е провокативен, на моменти брутално грозен, но трябва да се гледа. Отделете малко време в бъдеще за да го изгледате.

    Сбогом Сър Тери.

  7. Георги Иванов Says:

    Иване, Иване ще ме накраш ли да си платя дето веднъж ми подхвърли милостиня и аз ти благодарих.

    Антихриста

  8. Селин Says:

    Благодаря за разказа, Григоре!
    Ето какво написа и моя близка:

    „Тери отвори очи и се огледа. Пред погледа му се простираше безкрайна пустиня от черен пясък. Отдясно стоеше изправена висока фигура, облечена изцяло в черно. На мястото на главата си имаше единствено ухилен череп, а в дясната си ръка държеше остра коса. На няколко стъпки от фигурата спокойно стоеше бял, добре охранен кон.
    – Искаш да ми кажеш, че всъщност съм бил прав?! – с изумление възкликна Тери.
    – Ни най-малко – отвърна фигурата, – просто съм ти голям фен и исках да се облека като любимия си герой за срещата ни.“
    (написано от Мая Занева в памет на Тери Пратчет)

    Не е случайно, че смъртта на този велик писател тласка читателите му към писане (и рисуване) на срещата му със смъртта – и със Смърт, един от най-популярните му персонажи.
    Да почива в мир – и да живее вечно в сърцата ни!

  9. Янна Мерджанова Says:

    Чудесен епитаф, Григор!

    Тери Пратчет продължава да живее с нас – ние сме станали неразделна част от неговата вселена и той от нашата !

  10. Григор Says:

    @Богданов, Dr.Serbezov, Бранимир Събев, Янна Мерджанова: Благодаря ви от сърце!

    @Явор Цанев: Разбира се – ще е чест за мен.

    @Петър Петров: Благодаря от сърце! Тези дни нямах никакво време и съм го пропуснал. Страхотно е!

    @Иван: Наистина е тежък филм. Подозирам, че сър Тери е получил за каквото се е борил, но това просто не се обявява официално, за да не изложи други хора на опасност от съд.

    @Селин: Благодаря и аз за извадката! Къде може да прочета нещичко повече? 🙂

  11. Григор Says:

    Някои извънредно замислящи цитати от Пратчет:

    „Твърди се, че животът на човек преминава на лента пред очите му преди да умре. Това е вярно. Нарича се Живот”.

    „Мъдростта идва с опита. Опитът често е резултат от липса на мъдрост.”

    “Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш”.

    „Времето е наркотик. Твърде много от него те убива”.

    “Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака”.

    “Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект”.

    „Лошото на това да имаш отворен ум, разбира се, е че хората ще настояват да идват и да насаждат нещо в него.”

    “Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса”.

    „Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече” с криви зарчета.”

    „В началото нямало нищо, което експлодирало.”

    „Бих предпочел да съм надигаща се маймуна, вместо падащ ангел.”

  12. Djgeorgie Says:

    Страшно ми е гадно, че Sir Pratchett си отиде по такъв начин. Добре, че поне феновете му имат чувство за хумор, което прави нещата малко по-поносими: http://www.bbc.co.uk/newsbeat/31867210
    Без време, преди 14 години си отиде и друг култов Британец – Douglas Adams. След него пък, преди 7 години, си отиде Американецът Michael Crichton. После, дойде ред и на Steve Jobs. Имам чувството, че все готините и стойностни хора ги спохожда смъртта рано рано. Но пък тая вечер в един пъб в централен Лондон, докато пиехме с приятели, се заслушах в разговорите по съседните маси и на няколко пъти дочух хора да обсъждат Sir Pratchett. Днес пък, в 12:30 Българско време, по BBC Radio 4 ще има много интересно предаване за пророчествата на Douglas Adams, за което има информация тук: http://www.bbc.co.uk/programmes/b0557671
    Все пак, макар че тези хора вече ги няма измежду живите, се надявам тяхното творчество и идеи да ни надживеят и да успеем да предадем повечето от тях на децата си.

  13. Иван Says:

    @Djgeorgie, Употребата на Sir е винаги върху личното или цялото име, но никога само върху фамилното.

    @Григор, честно казано, съмнявам се че Пратчет се е решил на тази стъпка. Той беше заявил, че не вижда смисъл да живее ако не може да твори. Последната му творба е завършена през лятото на миналата година. Ако се отлага твърде дълго, ще стане невъзможно да изпълни самостоятелно последната стъпка.

    @Георги Иванов, не разбирам какво искаш да ми кажеш. Определено звучиш заплашително.

  14. Djgeorgie Says:

    @Иван: Да, прав си разбира се, грешката е моя. Не знам защо се бях заблудил, че е обратното.

  15. Георги Иванов Says:

    @Иван
    Ами съди ме бе Иване.

  16. Иван Says:

    @Георги Иванов, много добре знаеш, че неадекватните не подлежат на съдебна отговорност.
    @Григор, имаш ли специална причина да държиш този агресивен параноиден шизофреник наоколо?

  17. Григор Says:

    @Иван: Нямам. Ако прекали, ще си замине. Няма да е първият. Така и така вече е убеден, че го цензурирам и прочее…

  18. Вени Марковски Says:

    http://www.telegraph.co.uk/culture/books/booknews/11474455/Terry-Pratchett-will-live-on-in-the-clacks-thanks-to-fans-programming-code.html

    Terry Pratchett will ‘live on in the clacks’ thanks to fans’ programming code
    ‘GNU Terry Pratchett’, a charming internet tribute to the late Discworld author, reworks his telegraph idea from Going Postal

  19. Георги Иванов Says:

    @Григор
    @Иван
    Иване, не неадекватен, защото и ти си неадекватен, а е невменяем и не си мисли, че ако не бях обявен би ме било страх да говоря, защото става въпрос за живота ми.

    Григоре, аз пиша че променяш коментарите срещу мен,а не моите, схващаш ли дебелата разлика. Григоре, не мисля, че ти стиска да ме цензурираш, пък и не е малко това, че печелиш посещения от моите коментари. Цензурираш ли ги няма да ме видиш тук повече.

    Истината няма да остане скрита.

    Антихриста

  20. Григор Says:

    @Вени Марковски: Гледах го тая нощ, но не съм имал време да си го сложа на сървърите. 🙂

    @Георги Иванов: Пич, иди се лекувай. Покрай всичко друго и от идеята, че твоите коментари печелят посещения на когото и да било освен на очния лекар. И ще те цензурирам веднага, именно и точно за да не те видя тук повече.

  21. лилия Says:

    RIP …

  22. Кал Says:

    Гри, и аз благодаря.

    Тери… помним те.

  23. Петър Петров Says:

    Жестоко! 🙂

    GNU Terry Pratchett

  24. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    не знам защо напоследък като вляза тука, след това за кратко има проблеми със зареждането на страници, изглежда става нещо с днс кеша (хром).

Leave a Reply