Писмо до Джералдин

Мое момиче,

Сега е нощ. Нощта на Рождеството. Всички бранители на малката ми крепост спят. Спят брат ти и сестра ти. Спи дори майка ти. Едва не разбудих заспалите птичета, докато се добирах до тази полуосветена стая. Как далече си от мен! Но да ослепея, ако образът ти не стои винаги пред очите ми. Портретът ти е тук на масата, и тук до сърцето ми. А къде си ти? Там, в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шанз-Елизе. Зная това, но все ми се струва, че в нощната тишина чувам крачките ти, че виждам очите ти да блестят като звезди на зимно небе.

Чувам, че изпълняваш в празничен и светъл спектакъл ролята на персийска красавица, пленена от татарския хан. Бъди красавица и танцувай! Бъди звезда и сияй! Но ако възторгът и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на поднесените ти цветя ти замае главата, седни в някое ъгълче и прочети писмото ми, и се вслушай в сърцето си. Аз съм баща ти, Джералдин! Аз съм Чарли, Чарли Чаплин! Знаеш ли колко нощи съм прекарал до легълцето ти, докато беше мъничка, за да ти разказвам приказки за спящата красавица и за пробуждането на дракона? И когато сън слепваше старческите ми очи, му се надсмивах и му казвах: „Махай се! Моят сън е мечтите на дъщеря ми!“

Виждах твоите мечти, Джералдин. Виждах бъдещето ти, твоят днешен ден. Виждах девойката, която танцува на сцената, сякаш фея пърха по небето. Чувах как казват на публиката: „Виждате ли тази девойка? Тя е дъщеря на един стар шут. Помните ли, викаха му Чарли?“ Да, аз съм Чарли! Аз съм само стар шут. Днес е твой ред. Танцувай! Аз танцувах с широки скъсани панталони, а ти танцуваш в копринената рокля на принцеса. Танците и гърмът на аплодисментите понякога ще те възнасят на небето. Лети! Лети там! Но се спускай и на земята! Ти трябва да виждаш живота на хората, живота на уличните танцьори, които танцуват, треперейки от студ и глад. Аз съм бил като тях, Джералдин. В тези нощи, вълшебни нощи, когато ти заспиваше, унесена от приказките ми, аз бодърствувах.

Гледах личицето ти, слушах ударите на сърчицето ти и се питах: „Чарли, това котенце ще те познае ли един ден?“ Ти не ме познаваш, Джералдин. Много приказки ти разказах през онези далечни нощи, но своята – никога. А тя също е интересна. Това е приказката за гладен шут, който пее и танцува из бедните квартали на Лондон, и после събира милостиня. Това е моята приказка! Знаех какво е глад, какво е да нямаш покрив над главата си. Нещо повече – научих унизителната болка на скитника-шут, в гърдите на който бушува океан от гордост, и хвърлените монети болезнено я нараняват. Но все пак съм жив, така че нека оставим това настрана.

Нека поговорим за теб. След името ти, Джералдин, идва моето, Чаплин. С това име повече от четиридесет години разсмивам хората по света. Но съм плакал повече, отколкото те са се смели. Джералдин, в света в който живееш има не само танци и музика! В полунощ, когато излизаш от огромната зала, можеш да забравиш богатите си поклонници. Не забравяй обаче да попиташ шофьора на такси, който ще те закара у дома, за жена му. И ако тя е бременна, а те нямат пари за пелени за бъдещото дете, пъхни в джоба му пари. Наредил съм на банката да плаща тези твои разходи. На всички други плащай точно по сметка.

Понякога се вози на метро или автобус, върви пеша и разглеждай града. Вглеждай се в хората! Забелязвай вдовиците и сираците! И поне веднъж дневно си казвай: „Аз съм като тях“. Да, момичето ми, ти си една от тях! Нещо повече. Преди да даде на човека криле, за да може да полети нависоко, изкуството обикновено му чупи краката. И ако дойде ден, когато се почувстваш над публиката, остави сцената! Хвани първото такси до покрайнините на Париж. Аз ги познавам добре! Там ще видиш много танцьорки като теб, дори по-красиви, по-грациозни и по-горди. Там няма да има и помен от ослепителните светлини на прожекторите на твоя театър. Техният прожектор е луната.

Вгледай се добре, вгледай се! Не танцуват ли те по-добре от теб? Признай си, момичето ми! Винаги ще се намери такава, която танцува по-добре от теб, която играе по-добре от теб! И помни: в семейството на Чарли няма грубиян, който би наругал каруцар или би се надсмял над просяк, седнал на брега на Сена.

Аз ще умра, но ти ще живееш. Искам ти никога да не познаеш бедността. Изпращам ти с това писмо чекова книжка, за да можеш да харчиш колкото поискаш. Но когато похарчиш два франка, не забравяй да си напомниш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознат, който има нужда от нея. А такъв ще намериш лесно. Достатъчно е да поискаш да видиш тези непознати бедняци, и ще ги срещнеш навсякъде. Говоря ти за пари, защото познавам дяволската им сила. Прекарал съм немалко време в цирка. И винаги съм се страхувал за въжеиграчите.

Но трябва да ти кажа, че хората падат по-често на земята, по която ходят, отколкото въжеиграчите – от подвело ги въже. Може би в една от звездните ти вечери ще те ослепи блясъкът на някой брилянт. В този момент той ще стане за теб опасно въже, и падането ще е неминуемо. Може би един прекрасен ден ще те заплени прекрасното лице на някой принц. В този ден ще станеш неопитен въжеиграч, а неопитните падат винаги. Не продавай сърцето си за злато и драгоценности. Не забравяй, че най-големият брилянт е слънцето. За щастие то блести за всички. А когато дойде време и се влюбиш, обичай този човек с цялото си сърце. Казал съм на майка ти да ти напише за това. Тя разбира от любовта повече от мен, по-добре нека сама поговори с теб за това.

Работата ти е трудна, зная го. Тялото ти е прикрито само от парче коприна. Заради изкуството може да се появиш на сцената и гола, но трябва да се върнеш оттам не само облечена, но и по-чиста. Стар съм и може би думите ми звучат смешно. Но може би голото ти тяло трябва да принадлежи на този, който ще обикне оголената ти душа. Не е страшно, ако мнението ти по въпроса е отпреди десет години, ако принадлежи на отминало време. Не бой се, тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да си последният човек от тези, които ще станат поданици на острова на голите. Зная, че бащи и деца са във вечна схватка. Воювай с мен и с мислите ми, моето момиче! Не обичам покорни деца. Но докато от очите ми не са покапали върху писмото сълзи, искам да вярвам, че днешната нощ на Рождеството е нощ на чудесата.

Искам да видя как се случва чудо, как ти разбираш всичко, което искам да ти кажа. Чарли остаря, Джералдин. Рано или късно вместо бялата сценична рокля ще облечеш траур, за да дойдеш на гроба ми. Така искам да не се измъчваш. Само от време на време, когато поглеждаш в огледалото, да виждаш чертите ми. Във вените ти тече моята кръв. И когато кръвта в моите вени изстине, искам да не забравяш баща си Чарли. Не бях ангел, но се опитвах да бъда истински човек. Опитвай и ти.

Целувам те, Джералдин. Твой Чарли.

Декември 1965 г.

3 Responses to 'Писмо до Джералдин'

  1. Gabo Says:

    Извинявам се, ако прозвуча като хейтър, но писмото не е писано от Чарли Чаплин, а от Иранската журналистка Farajollah Saba (преди много, много години) и е публикувано в списанието в което е работила под мотото “ФАНТАЗИЯ”.
    Ама попаднало в друго списание, от него в друго, като знаем и преводачи/журналисти какви са – позагубили са се малко нещата и те така – и при Григор дойде ;))
    (просто Гуглене с името на журналиста/ката/ вади повече подробности, даже и научни трудове на тема Pseudo-translation )

  2. Григор Says:

    @Gabo: Затова и го пуснах без никакъв коментар – да видя дали някой ще се сети. Жалко, че го разкри веднага. 🙂

    Но си мисля, че това не намалява ценността му. Прилича ми малко на разказа на слепия за парка отвън – измислица, от която можеш да се поучиш повече, отколкото от цял живот реалност. И е такъв прекрасен паметник на Чарли Чаплин, че според мен си струва да остави човек едно цвете пред него.

  3. Gabo Says:

    Посипвам си главата с пепел 😉
    Следващият път ще изчакам 2-3 кокошки (или 2-3 шарана) да клъвнат преди да пиша коментари 😀

Leave a Reply