Тихомир Димитров: „Аварията“

Преди доста време, отегчен и оказал се с малко свободно време, седнах да чета първото пробутано ми като някакъв вид фантастика нещо. Наглед непретенциозна книжка от неизвестен ми автор… След като я привърших обаче, се постарах да запомня добре името на автора. Интересното съчетание на идеи беше оформено и изпълнено с великолепно писателско умение. Не беше нужно да съм специалист по литература, за да усетя – на този автор му предстои кариерата на майстор.

Книгата се казваше „Душа назаем“. А авторът – Тихомир Димитров.

По-късно и се запознах с него. Не помня дали първо дойде срещата на едно феновско събиране, или първо открих в Мрежата неговия блог. Няма и значение – Тишо е еднакво ценен и на двете места. Винаги оптимист, но без да губи трезвата си преценка. Бистър ум и възхитителна личност – с позиция и аргументи за нея.

След „Душа назаем“ последваха още книги. Пътеписи, съвременни български разкази… Като поклонник на фантастиката обаче с нетърпение чаках Тишо да се върне към нея. И това най-сетне се случи.

Новият му роман се нарича „Аварията“, и имах привилегията авторът да ми позволи да го прегледам предварително. Наистина е привилегия, не само заради доверието на автора – и заради качеството на произведението.

Сюжетът е изпълнен с неочаквани поврати. Всеки път, когато си помислех, че „нещата влязоха в познато русло“, следваше изкусен завой и тръгваха в съвсем друга посока, хем логична и достоверна, хем непредположима докато не се случи. Уж фантастика, а в същото време разкошна илюстрация на българския манталитет, и със силните, и със слабите му страни. Нещо, което бих гледал на филм с най-голямо удоволствие. Мога единствено да изкажа възхищението и завистта си към Тишо.

Не зная дали ще бъде отпечатана скоро. Не съм питал – може би вече е. Вероятно трябва да попитам автора, но пропуснах… Твърдо съм решил обаче – прочел я или не, появи ли се на хартия, ще си я купя. Не само за да поощря автора, но и за да имам свое собствено копие. Изпълненията в стил 2018 не ми харесват.

И знаете ли какво? Ще издам една малка тайна. Тишо усилено работи по продължение на романа! Така че приказката няма да свърши. Не зная накъде ще завие, и точно това е най-хубавото в нея!

11 Responses to 'Тихомир Димитров: „Аварията“'

  1. Кал Says:

    Съдейки по Goodreads, вече е налична:

    https://www.goodreads.com/book/show/26015474

    Но нека Тишо каже откъде. 🙂

  2. asktisho Says:

    @ Григор: Много благодаря за чудесните отзиви! Поласкан съм, тъй като идват от човек, чието дар слово уважавам. Чета блога ти от доста години. А фантастиката е много труден (и любим) жанр. Именно защото я познавам, не смея да се нарека “фантаст”. Това не е някаква “девическа скромност”. Просто изглеждам смешен с моите книжки в лицето на титаните от бранша. Повечето са гениални прогностици и футуролози, освен блестящи автори. Спорно е дали цивилизацията се развива според каноните на фантастиката или просто всеки добър фантаст е, освен всичко друго, и един малък Нострадамус. Аз лично дори на пръстчето на българина Николай Теллалов не мога да стъпя. Визирам книгата му “Нано”, тъй като той пише предимно фентъзи, но за мен “Нано” си е бе ге сай фай от световна величина. НО, човек се учи (и се усъвършенства) докато е жив. А писането се усвоява с писане. И с много, много четене. Просто няма друг начин. В обобщение, “Аварията” не е точно фантастика, а пост-апокалиптичен или, направо, апокалиптичен роман с дребни претенции за научно-фантастичен сюжет, поради своите допускания. Всъщност, става дума за една любовна история, която се развива на фона на колапса на цивилизацията такава, каквато я познаваме. Повече ще е престъпление да ви кажа. Смятам, че става за четене и съм я предоставил безплатно на аудиторията. Мисля, че няма да съжалите за няколкото часа, които ще й отделите…

    @ Кал: Уместен въпрос. 🙂 Отговарям конкретно:

    Ето тук може да се тегли на PDF (има и кратък анонс): https://asktisho.wordpress.com/2015/07/31/breakdown/

    А тук може да се тегли на mobi, epub i fb2 формат: https://asktisho.wordpress.com/2015/08/07/breakdown_formats/

    Благодаря на всички читатели от “фокус групата”, които се запознаха първи с романа и ми помогнаха да го усъвършенствам, преди да бъде “публикуван” онлайн.

    В 21-ви век вече не се питаме “Какво е искал да каже авторът”, а директно творим наравно с него!

    Очаквайте продължението…

  3. Кал Says:

    Мерси, Тишо!

    (Аз съм върл анти-антиутопист. Ако аварирам в четенето на „Аварията“, вероятно ще е заради това. 😉 )

  4. asktisho Says:

    Сигурно изпитваш голямо напрежение сега, когато анти-утопията постепенно, бавно, но сигурно и необратимо навлиза в ежедневния ни живот… напуска фантастиката и става on a daily basis. 🙂 В това отношение анти-утопистите имаме “едни гърди предимство”, ако може да използвам този овехтял израз. Гледаме малко по-философски на нещата. Та, ако “аварираш” някъде преди края на “Аварията”, розовите очила ще ти попречат да разбереш, че това, всъщност, е един утопичен роман. Повече не мога да си позволя да издам…

  5. Кал Says:

    Изпитвам голямо напрежение принципно. 😀

    За мен полезният подход към писането за бъдещето и настоящето ни е този на Дейвид Брин в Earth. (Или, както сам казваш ти, Теллалов в „10 на минус девета“.) Само че… колцина от нас разполагат с толкова обширен поглед върху процесите и могат да ги свързват?

    Моят истински страх е, че човешкият мозък все повече изостава от сложността на средата, която сме си създали. :/

  6. Кал Says:

    П.П. Ето и линк към Earth: http://www.davidbrin.com/earth.html

    Във форума на Човешката библиотека сме бистрили доста темата за антиутопичното писане (но изисква регистрация).

  7. Григор Says:

    @asktisho: Напоследък научна фантастика е това, което се случва наоколо, докато я четем…

    @Kal: Чудя се дали анти-антиутопист като теб би харесал „Бунището“… 🙂

  8. Кал Says:

    И аз не можах да си повярвам в първия момент… 😀

    (После обаче прочетох твоето встъпление и всичко си дойде на мястото. 😉 )

  9. Божо Says:

    @Кал – ами явно е време за нови мозъци 🙂

  10. Кал Says:

    И Мария Гюзелева така намеква… 😀

    (Но дали разполагаме с времето?)

  11. Благодарности и отзиви за „Аварията“ | Писателският блог на Тишо Says:

    […] Григор Гачев: […]

Leave a Reply