И още пациентски безумия

(Продължение на този и този записи.)

Произходът им е най-различен. Някои са преводи от руски и англоезични колекции (благодаря на един коментар, който ми подхвърли идеята). Други са ми разказвани от медицински работници.

Любителки на татуировките, моля ви, не си татуирайте коремите! Че ако знаете какво е да напасваш линиите в операционната…

Прочела една наша пациентка в някакъв вестник за народна медицина рецепта за „извеждане на шлаката от организма“. А именно: яде се памучна вата и се пие маслиново масло. Стимулирало било черния дроб.

Извадихме от нея към три кила вата!…

Спешно повикване – „посинял съм“. Накратко – я асфиксия, я инфаркт… Хвърчим натам с пусната сирена и пълен реанимационен набор.

Излиза да ни посрещне пациент, син като на’ви.

Диагноза: одеалото му пуска боя…

Решил пациентът да си промие резервоара на колата. Поопръскал се. Отишъл след това до тоалетната, запалил там цигара, направил фойерверк. Слава богу, само се поопърлил. Пуснал душа, угасил се. Хуква жена му да вика Бърза помощ (нас), а той, свалил мокрите и опушени дрехи, чисто гол се хвърля да бърше калния под. Очевидно някои неща са му се клатели, защото котката решава да си поиграе с тях, скача и забива нокти. Хвръква юнакът като ракета „Стингър“ и бойната му глава поразява радиатора на парното. Пуквайки се при сблъсъка – за щастие леко, но достатъчно, за да го остави в несвяст.

Пристигаме ние, натоварваме го на носилката и докато го носим по стълбите, жена му разправя историята на заболяването. На едно място от смях го изпуснахме, та в момента е и натъртен…

Играем с брат ми, седем-осемгодишни, на война на село при баба. С пистолетчета, дето изстрелват с ластиче пластмасови „куршуми“. Какво правих не помня точно, ама си вкарах един в ухото. Тръскам – не излиза!

Братът се уплаши и викна баба. Хукна тя към кметството, където беше единственият телефон в селото, да повика Бърза помощ. Казала им, че имам куршум в ухото.

За под десет минути пристигнаха от града и Бърза помощ, и патрул милиционери…

Докарват ми от реанимацията някакъв. Инфаркт, едва го извадили. Влизам да го видя:

– Как сте?

– Супер! Тая работа направо спасява животи!

И гордо ми показва гривната си амулет.

Викат ни по спешност – някаква бабка починала. Пристигаме, там вече се събрали 7-8 приятелки на нейна възраст. Бабата не мърда, дишане и пулс не се наблюдават, покрита с трупни петна – картинката ясна. Пишем смъртен акт, наставляваме дружките ѝ да я изкъпят и да ѝ вържат устата с някоя кърпа, че да не я погребват зяпнала.

На следващата сутрин се обажда диспечерът:

– Вие ли ходихте вчера при оная бабка? Приятелките ѝ звънят да питат може ли да ѝ развържат устата.

– Защо да ѝ я развръзват?

– Била се събудила и искала чай, а пък през кърпата не ставало…

Скъсахме смъртния акт. С удоволствие.

Нищо не знаете вие за контрацепцията!

Пристигаме на адрес и намираме девойка да лежи до половината в кървава пяна. Която покрива и леглото и половината стая. Оказва се, за споменатата цел момичето сипало голяма доза избелващ прах за пране в пералнята и си пъхнала изходящия шланг… сещате се къде. Химическо изгаряне, шок, масивна кръвозагуба… До стационара я докарахме жива, нататък какво се е случило с нея не знам.

Снемам анамнеза на пациентка преди анестезия. И в един момент тя ми заявява абсолютно спокойно:

– Докторе, а веднъж имах летален изход!

Успокоих я:

– Не се безпокойте. Щом веднъж сте имали, то не повтаря.

Пристига при мен девойка. Трета година вече се опитват с мъжа ѝ, но деца няма. Питам я:

– Какъв е резус-фактора на мъжа ви?

Тя лекичко се изчервява и показва с ръце:

– Ами горе-долу такъв…

Седя си в кабинета, пиша картоните. Отвън от коридора се чува ядосано и гръмогласно:

– Върви по дяволите!

Дотук добре, но след петнайсетина секунди се почуква на вратата:

– Извинявайте, може ли? Пратиха ме при вас…

3 през нощта, повикване в полицията. Жена на 28 години я болял кракът. Пристигам там – наглед нито пияна, нито нищо, само мръсновата. Какво я боли не може да обясни – коремът (пипам – нормален), главата (преглеждам – уж всичко наред), кракът (и там нищо особено)…

Изведнъж почва да крещи:

– Докторе, помагайте! Душат ме!

– Кои?

– Как кои? Котетата? катерят се от стомаха към гърлото ми и ме душат!

– Спокойно, ей сегичка викам специалисти по котетата.

Звънвам да пратят дежурен психиатър. Тя междувременно решава да повърне котетата. Полицаите я изкарват спешно на улицата. Влиза след малко обратно, сяда, внезапно скача и почва да къса дрехите от себе си. Оказва се, че по нея пълзели мишки. Полицаите се блещят. Слава богу, пристига психиатърът, поглежда я и казва: „Стара позната“. Караме я в клиниката с диагноза „алкохолна психоза“…

Нощно повикване – „на жената ѝ е лошо“. Пристигаме – заварваме семеен скандал, и двамата около 50 и пияни като свине. Тя крещи, че имала кръвно. Той заплашва, че ще скочи от прозореца. Тя се доразкрещява: „Нищо не можеш да направиш като мъж!“ И той, преди да успеем да направим каквото и да било, изхвръква от прозореца. Петият етаж.

И двамата със сестрата спринтираме надолу по стълбите и мислим за най-лошото. Без да ни пука за кръвното на мадам. Заварваме Супермен да се въргаля в пряспата пред линейката и да се опитва да стане.

Смъкваме и мадам и ги натоварваме и двамата. Шофьорът обаче не е в състояние да кара. Дремел на кормилото, когато изведнъж пред линейката бухва от небето с трясък тяло!… Сядам на кормилото, стигаме до диспансера. Преглед на Супермен, рентген от всички посоки и на всички места – синини, драскотини и няколко дребни порязвания от стъклото. Мадам е забравила, че има кръвно. Изписваме ги, те тръгват към денонощния магазин за бульон трезве.

Шофьора ни през това време го наливаме със системи и го поим с валериан…

Дежурен съм в неврологичното отделение. Към три през нощта – внезапен шум и викове. Тичам да видя какво става. Дементна бабка очевидно е сънувала лош сън. Скочила и с викове: „Пожар! Пожар“ грабнала шишето с водата и почнала да гаси съседките по стая…

Събота нощем. Повикване… в градската сауна.

Пристигаме. Мъж на средна възраст прави нещо, което сигурно му прилича на изкуствено дишане и сърдечен масаж. На нас повече ни прилича на секс, вероятно защото девойката очевидно е проститутка. Заемаме се с нея. Вадим я от оня свят. Клиентът се оказал такъв жребец, че чак сърцето ѝ спряло.

След няколко дни пристига в болницата и носи подаръци. На мен букет цветя, а на доктора ваучър за три часа „обслужване“.

По-добра благодарност от тая на доста други пациенти…

Два часа през нощта. Двама полицаи, прегъвайки се от смях, ни влачат замаяна девойка с голяма цицина. И облечена странно: блузка и гащички. Ридае и хълца:

– Изрод такъв! Така да ме измами!…

– Кой? Какво?

– Ми запознахме се с него, значи. Заведе ме на ресторант, дойде да ме изпрати. Завихме в храстите, и като си събух дънките, той ме светна с нещо по главата, грабна дънките и побягна! Изрод такъв! Така да ме измами…

Оплаква се човекът от болка в гърлото. Очевидно ангина. Гледам го:

– Някакви странни налепи имате…

– А, мазах го с изпражнения…

След такава случка уринотерапията почва да ти се вижда едва ли не нормална…

Докарват ми за вадене на млечен зъб четиригодишен юнак. Врещи, но отваря уста. Измъкнах зъба. Обяснявам на майката какво да прави по-нататък. В това време юнакът заявява:

– Да се мааме оттука, оти си е е***о м*****а!

5 Responses to 'И още пациентски безумия'

  1. emo Says:

    това с №5 малко на това прилича:
    http://www.snopes.com/humor/letters/bricks.asp

  2. Кал Says:

    №5, доколкото помня, сме го правили като диктовка по английски в подготвителен клас. Имаше още врътки и беше разказано по-образно. 😀

    Мерси за всичките – разбуждат!

  3. Благовест Цветанов Says:

    Номер 5 е като комедиен откъс 🙂 Gatchev, всичките тези историйки стават за късометражни филмчета или скечове.

  4. Luchesar Tomov Says:

    Това с амулета не е толкова глупаво, както звучи, в спасяването му освен лекарските умения участва и сериозна доза шанс, а това е единственият начин, който хората знаят, за да се справят психологически с неизвестното, неопределеното, несигурното, вероятното

  5. Григор Says:

    @Luchesar Tomov: Да отдаваш нещата на този шанс пред лекарите, вложили уменията си да те извадят… някак не ми оставя впечатление за умно. Биха могли примерно да си зададат въпроса щеше ли той да оцелее, дори с гривната си, ако не бяха те.

Leave a Reply