Не ни бомбардирайте

Пошегувал ли се е Буш, като е казал пред Блеър, че се чуди дали да не бомбардира Ал-Джазира? Възможно е.

Пошегуваха ли се обаче американските снаряди, които разрушиха техни офиси – без никаква реална необходимост – и убиха техни журналисти? Определено не.

Пошегувал ли се е британският лорд, който предупреди вестниците им, че разпространението на записа около въпросния разговор на Буш и Блеър е нарушаване на държавна тайна, и могат да бъдат съдени за него? Май също не.

Това ли е американското право на информация, истина, свобода, демокрация и какво ли още не? Смееш ли да кажеш истината, те заплашва военна атака!… Ако е това, е логично Осама бин Ладен да е доста краен, но оправдано краен борец за свобода и демокрация. Вместо психопат и убиец…

А ако това е така, свобода, демокрация и човечност няма. Вместо тях има касапница, в която какво е добро определя най-силният и безскрупулният.

Само че аз не съм съгласен да е така. И ще направя каквото ми е по силите да го спра.

Като начало, ето новият блог на Ал-Джазира – “Не ни бомбардирайте“. Колко от написаното в него е преувеличение, и колко е гола истина, оставям на всеки да реши сам. Но си мисля, че ако бях на тяхно място, нищо чудно неволно да допуснех по някое преувеличение. Мисълта, че някой ще те бомбардира, защото говориш истината, не е приятна.

Другото, което бих направил, е да кажа на всички американци: “Хора, осъзнайте се! Избрали сте си за президент психопат. Луд с атомна тояга. Човек, който смята, че истина е каквото му изнася към конкретния момент. И че начинът за разговор с другите е с тоягата. Колко уважение, обич и симпатия очаквате от света? Дали няма да дойде така ден да бъдете съдени за геноцид, холокауст и нацизъм? Спрете, докато още е рано. Стане ли късно…”

Защото САЩ не са държава, ваксинирана срещу такива неща. Русия преди Сталин беше държавата на Достоевски, Толстой, Чехов, Лермонтов, Пушкин, Циолковски… Германия преди Хитлер беше държавата на Кох, Гьоте, Бетховен, Айнщайн, Бесемер, Круп, Лайбниц, люлката на Реформацията… Все надежди и опори на човечеството. Същите народи, които родиха Есенин и Висоцки, Алберт Швайцер и Албрехт Щруплер, родиха и надзирателите в ГУЛАГ и есесовците от зондеркомандите.

(И сред тези надзиратели и есесовци сигурно е имало не един и двама потенциални гении на изкуството, науката, мъдростта… Осакатени и превърнати в отрепки. Но това е друга тема.)

Не вярвам, че ни чака железен американски ботуш. В света вече има достатъчно сили, способни да го спрат, дори ако такъв се опита да се надигне. Но предпочитам да имам за идеал за просперитет, свобода и човечност Америка, а не Китай или Путинова Русия.

Ако някой не разбира защо – да пита.

3 Responses to 'Не ни бомбардирайте'

  1. Калин Says:

    Някой ден ще ми разкажеш защо предпочиташ “да имам за идеал за просперитет, свобода и човечност Америка, а не Китай или Путинова Русия” – ще те изслушам с истински интерес, понеже самият аз съм доста разочарован от оня континент, но различният поглед винаги ме е вълнувал…

    ….но няма да е скоро. Знаеш защо. 🙂

  2. Григор Says:

    Че не са идеална държава – не са. Не мога да го отрека. И също съм доста разочарован от тях, особено напоследък.

    Но че в много отношения (и най-вече в очите на много подтиснати хора по света) са що-годе свястна държава, също не мога да отрека.В конституцията на колко други държави е записано, че имаш право на оръжие, за да се бориш с него срещу правителството си, ако то нарушава правата ти?…

    Опитай се да сравниш свободата, която има средният американец, с тази, която имат средният руснак, или средният китаец. Сигурно и ти би предпочел да живееш в САЩ, отколкото в Китай, нали? Дори ако жизненият стандарт не се взима предвид… В Русия, ако критикувам Путин така смело, както сега оттук, вече да са почукали на вратата ми някоя нощ.

    Същото е и с политиката. В момента, в който обикновените американци най-сетне почнаха да разбират, че са в Ирак агресори, а не освободители, на Буш му припари под краката. В Русия Путин щеше да си премести нещо от единия джоб в другия. А китайският генсек, не помня в момента кой точно кой е там, нямаше изобщо да го повярва, и с пълно основание… Да, средният американец е пословичен за ограничен мироглед и интелект. Но средният руснак е пословичен с това какво става, когато почукат на вратата му нощем. А средният китаец – с това, че на неговата врата няма никога да се наложи да почукат нощем… Оттам нататък нека си имат колкото щат интелект и мироглед – те са без значение.

    Не мисля, че САЩ трябва да са еталонът на света за просперитет, свобода и човечност. Но пред Китай и Путинова Русия все пак предпочитам тях.

  3. Калин Says:

    Е, понеже аз се връщам оттам (Северна Америка, и то по-хубавата й част – Канада), явно ни чака дълъг и сериозен разговор…

    *ухилвам се отвъд ‘ушите*

    …но знаеш кога. 🙂

Leave a Reply