Теорията за разбития прозорец: Ню Йорк… и ние

През 1980-те Ню Йорк е врящ престъпен котел. На ден се извършват по около 1500 тежки престъпления, от които 6-7 са убийства. По улиците е опасно да се ходи нощем.

В метрото да се пътува – дори денем. Грабителите и просяците изобилстват, пероните са едва осветени, пътниците газят в боклуци, стените са издраскани, във влакчетата няма отопление. Много от влизащите просто прескачат преградите, вместо да си платят. Не е рядкост някой бандит да застане до счупената преграда и да кара пътниците да плащат на него…

През 1990 г. престъпността достига върха си. След това обаче започва да спада. Към 2000 г. в метрото се извършват около четири пъти по-малко престъпления. По някаква причина десетки хиляди хулигани, кримки и вандали престават да нарушават закона… Защо? Как?

Нещата тръгват от публикувана през 1982 г. статия на криминалистите Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. В нея те обсъждат „ефекта на счупеното стъкло“ – как престъпността е неизбежно следствие от липсата на порядък. Ако един прозорец е счупен и никой не го поправя, минаващите покрай него решават, че на никой не му пука и никой не отговаря за нищо. Скоро ще бъдат счупени и още прозорци. Сигналът за безнаказаността ще се разпространи из цялата улица, после из квартала, после из града… Сигнал, който отваря вратата към по-сериозни престъпления.

Човек нарушава закона не толкова заради лоша наследственост или лошо възпитание. Огромно влияние има това, което той вижда около себе си. Средата, в която е поставен. Тя е, която му показва какво е позволено и се одобрява да се върши, а какво – не.

(Холандските социолози правят интересен експеримент по темата. Те прибират кошчетата за боклук около велостоянка до входа на магазин и закачват по кормилата на оставените колела рекламни листовки. След това гледат колко от велосипедистите ще захвърлят листовките направо на земята, а колко ще се засрамят. Когато стената до стоянката е идеално чиста, хвърлят листовките 33% от велосипедистите. Когато е намацана с грозни рисунки – 69%…)

В средата на 1980-те ръководството на ню-йоркското метро е сменено. Новият директор Дейвид Ган започва работата си с… борба срещу графитите. За учудване и неодобрение на доста от обществеността. Върху него се сипят обвинения, че пилее парите на данъкоплатците за дреболии, докато техническите проблеми и престъпността изобилстват. Ган обаче е категоричен:

– Графитите са символ на рухването на системата. Ако ще оправяме организацията, първо трябва да удържим победа над графитите. Не спечелим ли тази битка, реформата няма да се състои. Готови сме да купим нови влакчета по 10 милиона бройката, но не ги ли опазим от вандализма, ще получим още от същото. Ще ги съсипят още на втория ден.

Ган заповядва вагоните да бъдат чистени. След всеки маршрут, всеки вагон без изключение. В краищата на всеки маршрут са оборудвани миячни пунктове. Има ли графити по или в някой вагон, те се мият, докато той сменя направлението. Ако не могат, вагонът се откача от влакчето, докато не бъде изчистен идеално. Посланието към вандалите е категорично.

– В Харлем имаме депо, вагоните стоят там нощем – разказва Ган. – Дойдоха една нощ тинейджъри и намазаха вагоните с бяла боя. На втората нощ надраскаха контурите на рисунките. На третата ги оцветиха. Изчакахме ги да привършат работата си, след това взехме боя и пребоядисахме всичко. Хлапетата не бяха щастливи, но го направихме. Това беше посланието ни към тях. Искате ли да затриете 3 нощи, за да загрозявате влакчетата? Давайте. Само че никой няма да види труда ви.

През 1990 г. за началник на транспортната полиция е назначен Уилям Братън. Вместо да се заеме с убийствата и другите тежки престъпления обаче той се заеме с… гратисчиите. Защо? Защото, точно както и с графитите по влакчетата, големият брой гратисчии е сигналът за липса на ред. Който поощрява тежките престъпления. По това време всеки ден около 170 хиляди души пътуват безплатно. Тинейджърите прескачат преградите или дори ги чупят. Ако двама или трима нарушават системата безнаказано, останалите (които иначе не биха я нарушили) се присъединяват към тях. Щом друг може да не плаща, и те могат… И проблемът расте като търкулната снежна топка.

Братън поставя покрай преградите по десетина цивилни полицаи. Те хващат един по един гратисчиите, щракват им белезниците и ги строяват в редичка на перона, докато ловът не свърши. След това ги вкарват в полицейски автобус, обискират ги, снемат им пръстови отпечатъци и проверяват в базата данни. У някои намират оръжие. Други се оказват издирвани от закона.

– За нас това беше Елдорадо – разказва Братън. – Всеки арестуван е като Киндер-сюрприз. Каква играчка ще намеря при този? Пистолет? Нож? Разрешение имаш ли? Охо, теб те издирват за убийство!… И доста бързо лошите момчета поумняват, започват да си оставят оръжието у дома и да си плащат за пътуването.

През 1994 г. за кмет на Ню-Йорк е избран Руди Джулиани. Той взема Братън от транспортната полиция и го повишава в началник на градската полиция. Много бързо към дребните нарушители се установява твърд подход. За пиянстване и буйстване на обществени места – арест. За хвърляне на празни бутилки, за рисуване по сгради, за прескачане на преградите в метрото, за искане от шофьорите пари за бърсане на стъклата. Пикаеш ли на улицата – в затвора.

И нивото на градската престъпност започва да пада така бързо, както в метрото. Братън и Джулиани обясняват: „Безнаказаността на дребните провинения води до усещане за безнаказаност при тежки престъпления“. Верижната реакция е спряна. От най-криминалният мегаполис в Америка Ню Йорк става към края на 1990-те най-безопасният.

—-

Представете си, че сте едър и престъпен олигарх с връзки в политиката. Че имате акъл в главата (подразбира се, щом сте живи) и че, за разлика от ню-йоркските мафиоти, знаете за Теорията за счупения прозорец. Каква ще е първата ви грижа?

Естествено, тя ще е да установите порядък, при който дребните провинения остават безнаказани. По този начин бързо ще се създаде значителна криминална система – грабителска, корупционна и т.н. – която вие ще имате ресурсите да яхнете и превърнете в свое кралство.

Идеята има едно голямо допълнително предимство, ако живеете сред наивен и глупав народ. По-интелигентните народи лесно ще виждат ръката ви зад тази безнаказаност и ще искат от политиците си да вземат мерки срещу вас. Може да не са запознати с Теорията на счупения прозорец, но щом имат ума да виждат кукловодите зад куклите, и нея ще научат. Наивният и глупав народ ще плаче срещу дребната престъпност, но няма да вижда кой я полива, тори и пази. Затова и вие ще си разигравате коня, и дребната престъпност въпреки всички шумни мерки срещу нея все някак си няма да намалява. Все ще остава неразкрита и все ще царува.

Трябва ли да е така? Да, трябва. Ако глупавите получаваха същото като умните, нямаше да има изгода да си умен. Щеше да настъпи идиотокрация. Затова е редно и справедливо умните народи да се оправят и да живеят щастливо, а глупавите да страдат, докато не поумнеят. Тъжно е, страшно е, но е така.

Който разбрал – разбрал.

27 Responses to 'Теорията за разбития прозорец: Ню Йорк… и ние'

  1. Geo Says:

    Красива теория, много удобна за полицията (защо да ловя наркобосове, дето са въоръжени и имат по десетина копоя с тях, като мога да хващам тия със спреьовете) и отдавна разбита на пух и прах от последващи проучвания и емпирични данни.

  2. CTEHATA Says:

    медиите са ключът към всичко това…

  3. Григор Says:

    @Geo: Любопитен съм да науча нещо повече за разбиването на тази теория. Линкове? Автори на проучванията? Каквото и да било конкретно?

    @СТЕНАТА: Абе не точно. При соца медиите се скъсваха да ни убеждават в някои неща, ама нещо не се получаваше…

  4. Иван Says:

    Справянето с дребната престъпност е дейност с голяма възвръщаемост на вложените усилия – малко усилия водят до големи резултати. На това американците му казват “да обереш ниските плодове”. Не е случайно че в държавите на тотал(итар)ната пропаганда (на Хитлер, Сталин и Мусолини) дребната престъпност беше навряна с миша дупка – трябваше им нещо, в което да са на първо място.

    Притеснява ме начина, по който Григор комбинира съществителни и прилагателни: умни народи, глупави народи. За едно множество, всички елементи на което са ирационални числа, не казваме че е ирационално. Да не говорим че не всички елементи на един народ са глупави или умни.

  5. mick Says:

    Теорията на счупеният прозорец казва, че в България бъркаме като искаме първо големите престъпници да бъдат арестувани.. че българите бъркаме като не си плащаме дребните сметки и се възмущаваме, когато Топлофикация например ни осъжда за неплатена сметка от 10 лева/случайно забравена 3 години, нищо, че я пише на всяка фактура/.. бъркаме като си държим къщите и улиците неподдържани и си търсим поводи да не го правим. Бъркаме когато си мислим, че дребните кражби и далаверки които правим са нищо, паркиранията в градинки също.. Теорията на счупеният прозорец казва, че поддръжката е в основата на реда и добрият стандарт на живот. Отделно многото дребни кражби,престъпления са много по-вредни от няколкото големи крадци/даже и общата открадната сума да е повече/, пък било то те да са и в управлението на държавата. Т.е. Даже Пеевски е по-малко вреден от дребните крадци и тарикати 😉

    Обаче това не се харесва на дребните тарикати. По-голямата част от българският народ. Всеки си иска кражбичката, далаверката, графита, паркирането в градинката.. за нея живее.

  6. Григор Says:

    @Иван: Напълно вярно е, че няма народ, който да се състои само от умни или само от глупави хора. Но никой народ не е просто сума от хората в него – той е нещо повече. Системата, която те образуват. Затова има как да има умни и глупави народи. Виждал съм дори парадокса умен народ да се състои предимно от глупави, или поне не твърде образовани хора. А съм виждал и обратното – народ от хора, повечето от които са образовани и/или умни, да бъде много глупав.

    @mick: Уви, тук си напълно прав. Хората не разбират, че ще имат силата, хъса и правотата да искат такъв като Пеевски да бъде арестуван, единствено когато се откажат от своите кражбички и далаверки.

  7. Иван Says:

    Всъщност, ключовият момент тук е принципът на безнаказаността.

    Ако нарушител/престъпник не бъде наказан, той ще продължи да се развива и да прекрачва нови и нови граници.
    Ако бъде хванат дори за дребно нарушение/престъпление, той ще е наясно че няма да му се размине за по-тежко такова.

    В този смисъл, Григор никъде не е казал, че трябва да игнорираме големите престъпления… моля не слагайте вашите думи в неговата уста…

    Спомням си първите дни след смяната на режима. Конституцията си беше още старата, нищо в законите не беше променено, дори си бяха същите полицаи от комунистическите времена… Но те спряха да прилагат законите… Даже говориха за това, че вече всеки бил свободен да прави каквото си иска… И престъпността избуя… кражби, джебчии… после се появи рекета, започна възхода на мутрите… а след това ДС овладя престъпността.

    Хората на ДС получиха помощ и на високо ниво. Те участваха в икономическото източване, участваха в политическия процес. Затова сега владеят напълно всички власти – законодателна, съдебна, изпълнителна и информационна.

  8. Г Says:

    Според мен си е много вярна теорията и все едно за България е писана. Преди няколко дни се сетих за нея, като гледах чисто новите автобуси в Стара Загора (купени по европроект), които са изцапани с кал вече почти до тавана, защото някой го мързи да ги измие. Та си мислех колко ли време ще се задържат чисто нови…

  9. Михаела Says:

    Комплексни са нещата. И счупеното стъкло оказва влияние, и възпитанието и ДНК-то. Негри, араби, цигани, латиноси…няма да се сетят да си поправят стъклото…

  10. Григор Says:

    @Иван: Уви, точно така беше. И се чудя колко ли отрано е бил планиран всеки елемент…

    @Г: Надали дълго.

    @Михаела: В доста държави на негри, араби, латиноси и прочее са си поправили стъклото, докато нашето си стои счупено. Извод?

  11. sambaaaaa Says:

    Не съм вярвал, че ще стана свидетел на плагиатство в такива размери. Всичко написано преди “–” (90% от статията или иначе казано всичко без последните 20-тина реда) си е направо копирано от книгата на Малкълм Гладуел – “Повратната точка”. По-конкретно Четвърта глава (стр. 153) – Случаят “Бърни Гьоц”. Ръст и спад на престъпността в Ню Йорк. Никъде, абсолютно никъде не са отдадени някакви заслуги на оригиналния автор на статията.

  12. Григор Says:

    @sambaaaaa: Текстът тук е компилиран от няколко статии в Интернет, статията в Уикипедия за теорията на счупения прозорец и собствени мисли. Никъде в тях не съм попадал на отправка към Гладуел, за мой срам дори не съм го чел. Затова и не съм му дал заслуги – нямало е как да знам откъде са преписвали другите автори.

    И, честно казано, не ми се вярва да съм възстановил по интуиция текста на Гладуел чрез компилиране на непозоваващи се на него преписи. Така че подозирам, че си станал свидетел основно на желанието си да видиш някъде плагиатство „в такива размери“.

  13. Кал Says:

    Мене ми стана интересна частта с графитите. Като форма на вандалство.

    Сравних подхода на Дейвид Ган с подхода на незнайните гении (без ирония – аз не ги знам, някой от вас може да ги знае), които са направили проектите за графити на Първа английска гимназия и стената близо до кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул. „Тодор Александров“. Още един пример за глупаво и умно.

    Иначе – да, има нужда да си мислим и за себе си, преди да оправяме другите. Даже може да стигнем до една библейска мисъл, ако се заровим по-дълбоко. 🙂

    Но пък и примерите на mick на мен поне ми звучат иронично. 😉 Аз не се чувствам стимулиран да си плащам (примерно) здравните осигуровки, когато в здравните заведения открия, че „до нас бюджет не стигна и трябва сами да си покриете еди-що си“… :///

  14. Григор Says:

    @Кал: Дейвид Ган, Уилям Братън и компания са известни не само с добри неща като овладяването на престъпността в Ню Йорк. На Ган дължим категоричното противопоставяне на идеята, че графитите могат да бъдат и красиви – доколкото съм чувал, неведнъж му е предлагано да обяви конкурс за графити, и ако някои хлапета се покажат наистина добри, да им позволи да разрисуват влакчетата. Да ги разкрасят, вместо да ги грозят. И че той винаги е отказвал… А при Братън ню-йоркската полиция стана известна с масово расово профилиране – от спрените и претърсени без наистина значима причина почти 100% се бяха оказали черни или латино. Капакът на нещата беше един случай, когато полицията масово беше арестувала мирни участници в митинг, или дори случайни минувачи около него, и беше повдигнала срещу тях фалшиви обвинения. Спаси ги фактът, че някои от жителите наоколо бяха филмирали арестите и ги бяха качили в Интернет, и ясно се виждаше, че хората не са нападали полицаи или вандализирали наоколо. И дори тогава полицията отначало се опита да сплашва авторите на филмите, да ги свалят от Интернет и да се откажат от тях. За щастие, американците отговориха с такава масова подкрепа за арестуваните и филмите им, че на полицията се наложи да подвие опашка. Позорни истории… Черно и бяло в едно.

    За примерите на mick – на мен не ми звучат иронично. Дори когато играем с държавата си честно, тя ни мами – това е факт. Но това ние да я мамим в отговор според мен е грешният подход. Верният според мен е да я заставим да е коректна към нас. Просто за тази цел трябва да поумнеем като народ до степен да излъчим и изберем не-мафиоти… Преди две години се опитах да помогна за стартирането на такъв проект. За съжаление той пое в погрешна според мен посока, така че го напуснах. Чудя се обаче дали не е време да пробвам пак, ако намеря съмишленици…

  15. Geo Says:

    Накратко – дори корелационните данни не показват това, което “теорията” предсказва, каузалната връзка е недоказана, т.е. няма доказателства за ефективността ѝ. Има известни данни против ефективността ѝ.

    http://www.psmag.com/politics-and-law/breaking-broken-windows-theory-72310 – в статията има връзки към доста източници

    http://www.smithsonianmag.com/smart-news/sorry-malcolm-gladwell-nycs-drop-in-crime-not-due-to-broken-window-theory-12636297/?no-ist

    http://www.citylab.com/politics/2013/02/was-nypd-really-responsible-new-yorks-famous-drop-crime/4616/

    https://reason.com/archives/2010/03/08/the-other-broken-window-fallac

    http://www.dansanchez.me/feed/the-fat-blue-line-and-the-other-broken-window-fallacy

    http://www.cjcj.org/uploads/cjcj/documents/broken.pdf – можеш да почнеш директно от стр.8

    http://chronicle.uchicago.edu/060330/brokenwindow.shtml

  16. Григор Says:

    @Geo: Ще ги изчета старателно. Във всички случаи ще науча нещо… Но подозирам, че дори с още източници няма да ти е лесно да убедиш жителите на Ню Йорк.

  17. Кал Says:

    На мен не ми седи въпросът „да не мамим държавата“. Моят въпрос е: „дали наливаме пари в окопите на МИД (мафията, имитираща държава)?“ – за всяко нещо, което правя.

  18. Григор Says:

    @Кал: Отговорът е да, за всяко нещо, което правиш.

    Например в момента, в който си купиш хляб, ти плащаш на мафията рушвети – рушветите, които магазинерът, хлебопекарят и прочее ѝ плащат, за да могат да работят. И после ти ги начисляват в цената. В момента, в който си купуваш дрехи, обувки, билетче за транспорт. В момента, в който си плащаш тока, водата, наема, вноските за здравно и пенсионно осигуряване. Всеки път, когато пари излизат от ръцете ти, освен когато потеглят 100% в наличност към чужбина.

    Изводи?…

  19. Кал Says:

    Нека са „изХоди“:

    Различни форми на натурална размяна. Икономика на услугите.

    Бях писал повече за това във Фантазия, но не ми се търси линк.

  20. Григор Says:

    @Кал: Уви, все повече от тях незаконни, по един или друг начин. Примерно за да разменяш, трябва да произвеждаш. Ако е в мащаби селска градина, ефективността ти клони към нулата. Ако е в по-големи, няма как да не плащаш рушвети… Много услуги също реално не е законно да ги оказваш иначе освен срещу пари – данъчните те погват за укриване на доходи. И т.н.

  21. Petar Says:

    Хммм…. много интересна историйка! Само че – за къФ ч*п ни трябва мнението на йезуитите? ….отново и отново? М?
    Защо не спирате да им вдигате акциите на тези изверги, ЗАРАДИ КОИТО днес Света е на това дередже ?
    Докога с тези проклети дейвид-човци, които КАТО ЛУМПЕНИ се кичат с име на УБИЕЦ ?
    Нали говорите за “малките камъчета които обръщат колата” – е, има ли по-очевадно от това, че навсякъде каквото и където да се случи, ВСЕ НЯКОЙ ЕВРЕЙСКИ Б*КЛУК ИЗЛИЗА ПОБЕДИТЕЛ ?
    Уж видите ли “той бил решил…”
    Какво са решили бе хора? ТА ТЕ УНИЩОЖИХА ВСИЧКО, АБСОЛЮТНО ВСИЧКО КОЕТО ПРАВИ ЧОВЕКА – ЧОВЕК!
    Само проклетия страх и перверзия оставиха да РОВИЧКАТ !
    Та то не са отвратителните им медии, книги, вестници, интернет-страници…бълващи МИЛИАРДИ ТОНОВЕ ПОМИЯ, че “се справяли” !?
    Боже!
    Искате “СПАВЯНЕ” ли ? Искате да знаете НАИСТИНА КАК ДА СЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ Ла*НАТА ?…..ами прочетете поне една Мъдрост на Конфуций… В ОРИГИНАЛ !
    Хората отдааавна са минали през много и най-различни строеве, но “Златния Век на Китай” си остава един ! …за последните 4000 г. И именно в този Златен Век, е нямало нито една война !
    ЗАЩО?
    Е как “защо”? Защото МОРАЛЪТ и само МОРАЛЪТ може да спаси Човечеството ! И моля Ви – без да ми цитирате сега поредните йезуитщини, как “Морал”, това било глупост, която всеки разбирал как’си иска!
    ПЪЛНИ ОЛИГОФРЕНИИ СА ТОВА !
    МоралЪТ, това е Съвестта поставена в Нейното НАЙ-ВИСОКО, ОТРЕДЕНО МЯСТО !

    Искате да нямате хулигани?
    Научете ги на Вътрешен Мир още докато са Деца!

    Искате да нямате графит-аджии —> ИЗОБЩО НЕ ИМ ПОДСКАЗВАЙТЕ ЧЕ МОГАТ ДА КЛЕПАТ ПО ЧУЖДИ СГРАДИ !

    Искате да нямате перверзници, изнасилвачи, ку*ви и ку*вари – НАУЧЕТЕ ГИ НА СВЯН, СКРОМНОСТ и ИМ >>ПОКАЖЕТЕ< ЗАКАРАЙТЕ ГИ НА ПОЛЕТО, СРЕД ПРИРОДАТА, ДА ЧУЯТ СЛАВЕЯ, ДА ДИШАТ ОТ МИНЗУХАРИТЕ, ДА СЕ ВГЛЕДАТ В СИНИЯ НЕБОСВОД !

    Апропо, за въпросните 100г, е нямало НИТО ЕДНО престъпление на територията на Китай… вие си отговорете КАК АДЖЕБА СТА’АТ ТЕЯ РАБОТИ ! …на мен ми е пределно ясно…

    Колкото до “престъпленията” – в една лудница, в каквато е превърнат днешния ни Свят (пак подчертавам ДЕБЕЛО —> ЗАРАДИ ШИБ***** ЙЕЗУИТИ!), много лесно се става ЗВЕЗДА, като прекопираш нещо от Древните и го приложиш ПО СВОЕ УСМОТРЕНИЕ ! …т.е. където и когато си решиш…

    Хайде обаче да се разровите по-обстоятелствено и да пре-прочетете Книгата за “Изкуството на войната”, м?
    Дали пък маса народ (леееко на Изток) не е наясно с НАЧИНИТЕ, които от векове се знаят за преборване с престъпниците, но заради КУПЕНИТЕ, ДНЕШНИ МАСМЕДИИ, ние ги получава така, сякаш преди това никой не е знаел че има и Философски поглед в/у нещата ?

    Кажете – докога?
    Докога убиеца дейвид-чо, с неговите ПЪКЛЕНИ превъплъщения, ще Ви “учи”, как да се борите…. с онези които преди това СА БИЛИ СЪЗДАДЕНИ ПАК ОТ ТАЗИ СЪЩАТА ЯХУДСКА СИСТЕМА?
    ДОКОГА?

  22. Григор Says:

    @Petar: Познай защо не ти изтрих коментара.

  23. Petar Says:

    “Когато фактите говорят и боговете мълчат”
    “Има невероятни лъжи, но Истината е по-невероятна дори и от тях”
    “Всеки си е башка луд”

    …избери си…

    п.п. Надявам се само да не е от “милост”, че тогава ще повърна от самовлюбената еманципираност и самодоволство да колиш и бесиш “както Азът Ти командва” !
    п.п. на п.п. “Азът”, не е нищо друго освен ПРОКЛЕТОТ ЕГОТО !

    Едва когато се върнеш към “Себе То”, и си в хармония с Него, тогава и думи и дела се превръщат в Добродетели*
    Именно “Добродетели” съм описал в предходния си коментар…. ОТКРИЙ ГИ!

  24. Григор Says:

    @Petar: Не, не е от милост.

    Имам да говоря пред едни хора за катастрофалното състояние на българското здравеопазване, и ми трябват нагледни доказателства.

    А колкото до егото – това тук е моят блог. Моят дом онлайн. Ако случайно се заблуждаваш, че имаш в дома ми каквито и да било права извън каквото аз съм склонен да ти разреша, те очаква твърдо приземяване. Точно както и всеки друг, убеден в „правото си“ да сере насред дома ми.

  25. Petar Says:

    🙂
    .

  26. mick Says:

    За мен държавата е един вид домоуправителя който стопанисва “общите части”.. в територията ни. Ако всеки спре да и плаща за разходите които се правят – ами идва мизерията, ако разходите се намалят под един санитарен минимум – също. Всичко започва да се разпада. Ако пък като допълнение мнозинството руши, мърси, краде на дребно и едро – резултатът е огромна мизерия. Щото много умножено по малко – пак е много.

    Та наказвайки държавата като не си плащате разходите.. вие всъщност наказвате себе си. Лошото е, че коректните са заложници на търтеите и тарикатите.. И тук вече демокрацията започва да издиша. Щото мнозинството ако иска да не плаща, да краде и да мърси и т.н. .. просто се мултиплицира с демокрацията – назначава си такива управници. Та в Ню Йорк са се оправили, просто защото демокрацията там в САЩ е била доста по-различна – при сегашното разбиране за демокрация просто не виждам как може една държава с мнозинство от тарикати на дребно и “бедни” богати/такива с много собственост, но с малки доходи/ да се измъкне от мизерията.

  27. Григор Says:

    @mick: Идеята не е да наказваме държавата – това наистина е наказване на себе си. Идеята е да не дадем парите си, за да бъдат откраднати, вместо употребени за правилното нещо. Него така или иначе няма да получим – поне да не си дадем парите… Уви, за това, че коректните са заложници на търтеите и тарикатите, и че обществото у нас е с много неработеща структура, съм напълно съгласен.

Leave a Reply