За умните хора, глупавия народ и реалността – 3

В последните два записа тук (този и този) споделих отчаянието си пред това в какво се превръща постепенно България. Коментари под тях изразиха различни мнения. В един от тях открих линк към мнение, което ми се иска да пусна тук.

Това е текстът на коментар, публикуван под писмо във вестник „Капитал“. Публикувам го в точния му вид, без редакторска намеса. Не зная как да открия автора му, така че не съм искал разрешение да го публикувам. Надявам се човекът да не ме съди за кражба на интелектуалната му собственост. 🙂

—-

Дойде май време и хората, които толкова обичат България да пишат за това колко са отвратени от състоянието на българското общество и на страната като цяло.

За моето объркано поколение, което се пръсна по света е много трудна тази дискусия, защото граничи с решението никога повече да не се върнем в България а мен лично това ще ме боли много. Искам, обаче, да излея това, което чувствам защото повече не мога да търпя да не го споделя.

От 7 години живея извън България. Дойдох в Америка за да правя магистратура. Израстнах по митингите в София и през 90-те години когато имаше Рок-енд-рол и гръндж и по-нормални хора и надежда. Винаги съм обичал страната си и съм се гордял от това, че съм Българин. За това ми беше доста трудно първите години в Америка, защото малко по малко започнах да разбирам, как някои неща за България и Българите са истина, някои са си пълни лъжи и измислици на БГ-преса и историци.

Да речем – в България четяхме всеки ден как шашваме света с разни неща, как българите успяват, как ни ценят, колко сме гениални. И аз го вярвах и мислех и защитавах. И аз говорех за Джон Атанасов, за девети век, за киселото мляко, песента в космоса, българските програмисти, математици и щангисти. Много ми беше интересно да се срещам с нови хора от всякакви държави. Колкото повече го правех, толкова повече разбирах, че българите с нищо не сме по-добри от другите източноевропейци или западноевропейци или американци.

Разбрах, че всяка нация има с какво да се гордее и (повечето имат повече от нас), че ние с нищо чак толкова не блестим. Не само това – човек като поживее малко в чужбина разбира, че както в България така и сред българите тук 90% за нищо не стават, защото ги мързи да гледат.

Да, има 2%, които са на световно ниво, има 8%, които си вършат работата, но 90% са като котва на шията. Ще кажем, да ама то навсякъде е така… да… и в Америка, и в Германия има тъпи хора, но пък си вършат работата и не гледат само да те преметнат, и не мислят, че заслужават да им се плаща без да имат някакъв принос.

Това разбира се не пречи на тези 90% (в България и Америка) да критикуват хората тук и да говорят, как били тъпи, дебели, как не работели и за нищо не ставали. Освен това тези критики са от хора, които живеят в паралелна вселена и не си общуват с хората тук а само гледат да си купят вестник “Шок” от българския културен център и да прочетат какво става с “гениалният” Слави Трифонов, или да отидат да се наядат с шкембе чорба в родната, съмнително изглеждаща чалга кръчма…

Да бяхме направили ние нещо по-добре от тях, та да критикуваме. А ние сме от една бедна и объркана страна, дето нищо градивно не е направено от много време. Та за 7 години разбрах, че сме просто обикновени хора от една малка и бедна балканска държава и, че на никой не му пука за нас било в Америка, било в Европа. Имаме някакъв тип талант, но и толкова фира, че не е истина.

С нищо не сме по-добри от румънци, поляци, американци и т.н. Но много си го мислим всеки ден. А като ни заливат в България с национализъм тип “Божидар Димитров”, много ни е кеф да си ферментираме в националистическия коктейл и да си мислим колко сме велики. Едва ли не наследници на инките ни изкараха някои. Хе хе хе.

Това, колко велик е един народ според мен се показва от това, как живеят гражданите му.

В България подарения ни преход, режисиран от ДС имаше за цел да направи политическата власт икономическа. Най-лесният начин за това беше да изгониш коректива (интелигентните и можещите), а останалата част да оскотиш от чалга и простотия. Те така лесно се управляват. Не ги интересува нищо повече от ракийката и критиката на запада.

Освен това всичко живо се захласва по мутрите (във всичките им форми) и по лесния секс.

Това се промоцира от чалгата – лесните пари и лесния секс. Затова в България ценностната система в момента е убита отвсякъде. Даже наскоро имах откровение… Докато си говорех с едни мои приятели тука (българи), разбрах следното: българите като цяло сме расисти. Мразим цигани, турци, негри и т.н.

Но колкото повече си мисля, толкова повече намирам прилика между нашите 90% чалгаджии, които и в България и в чужбина само гледат, кой каква кола кара и, кой на колко проститутки е ходил (това е чест разговор между мазни бизнесмени в България), и черните по гетата тук.

Ценностната система е една и съща. Няма градивност, само се оплакват и чакат някой друг да им реши проблемите. У нас въпросът се решава с чалгата, а тук с рапа и хип-хопа. Та така – много е тъжно и болезнено да разбереш, че на този етап от развитието си голямата част от съотечествениците ти най-много приличат на така мразените от тях негри.

Тук е мястото да кажа, че Българската Православна Църква трябва да бъде закрита, защото нищо не върши. В един такъв вакуум в ценностната система не е ли нормално тя да се изправи и да каже – хора това не е правилно. Но не, отвратителните корумпирани попове само гледат да си вземат парите от данъкоплатците, а за повече не ги търси.

Какво повече да искаме от тях – и те всичките бяха назначени не поради вярата си, а заради заслугите си към Партията. А българският народ спешно има нужда от помощ защото той е забравил да преценява, кое е добро и кое лошо, кое е истина и кое лъжа. До това го довеждат чалгизирането и националистическите шамани по телевизията.

Много жалко наистина. Много тъжно. Можещите и интелигентните хора са или извън България или живеят в свой балон в БГ и са спрели да се интересуват защото просто няма шанс нещо да се промени, докато героите на деня са Бойко Борисовци, мутри, мазни подставени бизнесмени, Ахмед Доган, Първанов, царя, Станишев… и т.н.

Много тъжно. Много ни боли като някой ни каже, че за нищо не ставаме. Освен това всички се оплакват от политиците, ама те политиците да не са дошли от Марс? Те са проекция на народа във всичките му измерения.

Те са нашите състуденти, бащи, майки и т.н. Бас ловя, че приятел на наш приятел е в правителството по някакъв начин. Прекалено е малка България, за да се правим, че не се познаваме. Отвратен съм от некомпетентите хора в правителството и навсякъде, чийто решения (без изключение) са водени от това, колко пари ще направят те и техните покровители от ДС – да говорим ли за магистрала “Тракия”, парите от еврофондовете, които се източват от консултантските фирми или източването на държавни предприятия като Булгартабак?

Всички мрънкат от корупцията, но ние всички дружно участваме в нея, било то като отидем на лекар, било то като решим да си платим на катаджията вместо да караме като нормални хора (това ме вбесява – не се ли замислят тези хора, че те могат да са следващата жертва в някоя зверска катастрофа с черно БМВ. Нямат ли тези хора деца?).

Няма невинни! Виновни сме тези които не са в България, виновни са тези дето са там; виновни са тези дето не гласуват, но и тези дето гласуват, виновни са т.нар интелектуалци, както и откровените простаци; виновна е ръката, която взима, но и ръката която дава.

Чета напоследък, че искат повече пари – ватмани, лекари, работници. Няма лошо, знаем, че получават трохи. Нека протестират. Само, че всичко е много първосигнално. Нямам пари – дайте още. Няма някой да обясни, че в България се плаща малко (с изключение на мошениците), защото икономиката не се развива здравословно.

Вижте инвестициите – молове, апартаменти, шиене на ишлеме – дейности с ниска добавена стойност. Защо идват такива инвестиции?

Защото няма прозрачност, няма правила, има бюрокрация и неефективност, има голяма данъчна тежест, има организирана престъпност. Нямa инвестиции във високи технологии и производства. Голяма част от парите се разпределят от държавата и това гарантира неефективност.

Няма реформи! Докато това не се промени няма причина да се променят заплатите. Но това нашият човек не го разбира. Вместо да протестира за реформи, той е против приватизацията и инвестициите, мрази тези дето му дават работа и мисли, че заслужава да получава пари.

Като за последно ще разкажа една история. Преди две седмици аз като радетел за връщане в България и за помагане за промяна, най-накрая убедих жена ми да пробваме да поживеем в БГ за 1-2 години от лятото на 2008. Даже си казах… е какво има да се губи – винаги може да се върнем в Америка ако не ни понася. За тези, дето ще кажат… аааа, и тоя не успял да се реализира навън ще кажа, че се считам за успял и интегрирал се в Америка българин.

И аз и жена ми имаме професии и сме в горните 25% на икономическия слой тук. Имаме 3 месечно бебенце… Затова има какво да губим тук. Както и да е, миналата седмица се връщахме към Чикаго и спряхме да пием едно кафе в един “Старбъкс” между Индианаполис и Чикаго. Точно тогава имаше формула 1 в Индианаполис. Нашият БГ-човек е голям фен на Формула 1 и имаше сума ти българи по пътя.

Какво да кажа, когато изведнъж в “Старбъкс” спират три черни коли – джип БВМ, Лексъс и Ауди. Отвътре излизат 8-9 неандерталеца с ОТВРАТИТЕЛНО грозни физиономии. МУТРИ – викам си аз.

Дано, дано не са българи да бера срам и да разколебаят жeна ми за връщането. Моите надежди рухнаха когато единия извика на другия – “Ей мама им да еба… Педерасти”. …имаше предвид продавача в кафенето. Ето нааааа! Тези хора са целта на българския тийнейджър и на всяка българска проститутка. Тези хора създават моралните норми в нашата страна. Тези хора са модел и са закриляни от нашата политическа класа, която се оперира от Държавна Сигурност.

СРАМ! СРАМ! СРАМ!… разправям по-късно тази история на моите приятели в Чикаго и те типично по нашенски викат: Виждаш ли, как ги пускат в Америка а нас не… колко гадни и тъпи били Американците…двоен стандарт. ЕХООООО, викам… ей това ли е важното в случая?

Защо винаги някой трябва да ни е виновен за нашите провали и за това, че ние не сме си свършили работата. Тези хора първо би трябвало да са или в затвора в България или по малките градове, откъдето са дошли, а не да се развяват със скъпи коли из мразената от тях, но уредена Америка.

Тези хора на фона на образованието и възможностите им не би трябвало да имат повече от един стар москвич. Но в нашата България те са модел и имат БМВ, харчат парите откраднати от своите майки, бащи и дядовци.

Срам! Срам! Срам. Срам, че голяма част от хората в България доброволно приеха мутренски вид… дори и да не са мутри… (на това му викат в маркетинга “аспирация”), само е нужно да се огледа човек като отиде в София и да види колко са остриганите тикви.

Всичко живо е заприличало на Space Monkeys от “Боен Клуб”. Само в България от целия ЕС има такава организирана престъпност. Не си ли задава някой въпроса защо? Защо другата държава с този тип олигархична структура е Русия?

Както и да е… това е друга тема.

Мечтая за времето, когато България ще има прозрачно правителство, което ще се грижи за хората. Мечтая за плосък данък, ясни правила и инвестиции не в тухли и керемиди, а в телефони Нокия, коли и микро-чипове (както е в Румъния където забележете, заплатите са доста по-високи и имат по-добър стандарт).

Мечтая полицията да си върши работата и да пази хората, а не Маджо.

Мечтая да има осъдени МУТРИ и политици. Тогава ще има високи заплати, по-спокойни хора и тогава ще има причина да сме горди с това, което сме постигнали.

Мечтая не да се страхуваме за децата си да не ни размаже някое черно БМВ на магистралата по пътя за морето.

Мечтая да има възмездие за изродите които дирижират този наш идиотски преход.

Мечтая да се завърши приватизацията и здравната реформа и въобще реформите да продължат.

Тези неща не са толкова трудни. Само се иска малко отговорност и надскачане на манталитетчето. От нас не се иска да откриваме наново колелото а само да приложим добре известни по света практики. До тогава, за съжаление, ще продължим да сме гетото на Европа и ще загубим и малкото с което имаме да се гордеем.

А имаме неща, с които да продължим да се гордеем: интересна история и бит, красиви места (все още), Ботев, Алеко, Захари Стоянов, Борис Христов и т.н. Неща, малки като малката ни държава, по-малки от грандоманските ни амбиции, но неща не по-малко важни и значими. Дано не пропилеем и това.

25 Responses to 'За умните хора, глупавия народ и реалността – 3'

  1. z Says:

    Важна подробност – коментара е публикуван на 30 юни 2007, или преди 8 години и 8 месеца. И ако паметта често е склонна да ни изневерява, то написаното си остава все същото.
    Така че – мислете си къде и как искате да живеете, и за какво си струва човек да прави усилия и за какво – не.

  2. Петър Петров Says:

    > Ей мама им да еба… Педераси!
    Безсмъртно. Наред с “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”, “Високи сини планини” и “Научно-техническият прогрес — дело на всеки”.

  3. Делибалтова Says:

    Григ, не искам да приема и да се примиря с твоето отчаяние. Противоестествено е добродетелен човек като теб да се отчайва. Струва ми се, че се натоварваш с прекалено голяма отговорност, че очакваш видим резултат от усилията си по-бързо от възможното.

    Отзвук и промяна има. Първата част от поредицата “За умните хора, глупавия народ и реалността” я срещам на много места в нета, публикувана или като препратка в коментари. Има активна гражданска общност, каквато преди няколко години не съществуваше. Има управление, което поне привидно се опитва да се изкарва европейско и цивилизовано. Без да го иска е принудено да утвърждава ценности и да се съобразява с тях.

    Винаги и навсякъде хората с по-ограничен интелект са били мнозинство. Не е по силите им да създадат нов обществен модел. Водят се по победителя, защото инстинктът им говори, че той е на прав път.

    Според мен битката е да се докаже на тези хора кой им гарантира добър живот – престъпниците-психопати или нормалните честни, интелигентни и съзидателни хора. Ти си един от даващите много за отварянето на заслепени очи. Аз не мога и една милионна от това, а някои са по-зле и от мен. Достоен си. Другото не зависи от теб.

    В дивата природа много бързо би станало ясно кой крив, кой прав, но деформираната ни реалност създава и подхранва илюзии. Няма начин това да продължи вечно. Изисква огромна енергия, за да се поддържа. Не се ли осъзнаем по-рано, когато го докараме под екзистец минимума, акълът ще ни дойде. На който оцелее. Така е в дивата природа. Така е, когато от простотия унищожиш цивилизацията.

  4. Григор Says:

    @Петър Петров: Мисля си – ние хубаво се гордеем с Ботев, Левски и Алеко Константинов, ама дали те биха се гордели с нас?… Ако на съда на Левски е имало някой турски кадия с машина на времето, да му покаже какво ще представляват потомците му, дали нямаше Левски сам да зареже делото си? И вместо това да тръгне да се бори за това България никога да не се освободи? Че да спести и на Аспарух, Крум и Симеон (Първи) унижението ние да се наричаме техни потомци и да се бием в гърдите с тях?

    @Делибалтова: Точно това е, което ме отчайва – невъзможността у нас да се осигури на хора нормален живот по достоен начин. Единствените ми познати, които могат да живеят нормално икономически, без да са част от корупционно-кадесарската мафия, работят за чужди фирми или за български ИТ фирми, които работят за чужбина. А на бизнес-ниво дори тези фирми се опитват все по-успешно да ги мачкат и интегрират в системата… Още по време на промените избрах да остана тук, за да помагам нещата да се случат. След 25 години борба виждам, че перспективите да се постигне нещо достойно намаляват все повече, докато в същото време останалите тук българи изглупяват и изпростяват. На принципа, че изтичане на мозъци означава натрупване на задници, с извинение за израза… Не виждам как това може да се реши, докато на власт е споменатата мафия. А не виждам и как може да бъде дори разклатена, камо ли свалена.

  5. Делибалтова Says:

    Никой не може да ни отнема достойния начин на живот, слава Богу! Твоят начин как е достоен? Когато е трудно, дори е още по-достойно.

    Две неща наистина не са приятни, но природните и обществени закони определят да бъде така: разкапването на негодното се случва бавно и вероятно няма да го доживеем; животът е невъзможен без жертви. Нито ти

  6. Делибалтова Says:

    нито някой друг може да промени този ред. Това не би трябвало да е причина за отчаяние, нали?

    Може би е усещането за безсмислено положени усилия? Ами не са безсмислени. Едно от основните средства за манипулацията ни беше, че 45 години никой българин не бил направил нищо срещу комунистите. Потискащо е да мислим така и кукловодите добре го знаят, и го искат. Сега знаем за горяните, знаем за Илия Минев и десетки имена, които в момента (за мой срам) не ми идват наум. Съвсем различно е, когато ги има.

    За оцелелите българи, а и за всеки нормален човек по Земята, има и ще има значение как постъпваме, ти или аз, докато сме живи. Затова си струва да бъдем достойни.

  7. Григор Says:

    @Делибалтова: Да, не мога да докарам по-доброто за ден или година, особено в нашенски условия. Но имам ли право да отгледам в тях децата си? Коя е достойната постъпка в случая, има ли как да се каже еднозначно?… За мен натежава, макар и с малко, дългът пред децата ми. По-висш от него за мен няма. Дори приятелите, колкото и да ги ценя и обичам, са един пръст по-назад от децата. Затова и, ако не намеря начин да ги отгледам тук в нормално общество, сред нормални хора и нормални социални порядки, бих обмислил идеята да потърся такова общество другаде.

  8. Делибалтова Says:

    Прав си за дълга пред децата. Няма по-висш.

    Реагирах, защото звучиш отчаяно, а не трябва. Не и ти, който от години ни вдъхваш кураж!

    Че не са розови нещата тук – не са. Никак не е за деца. Оставят ли ни сами на себе си, директно попадаме в третия свят. Ето още едно мнение, много подобно на твоето, за положението в икономиката: http://www.bitelevision.com/lachezar-bogdanov-za-da-mozhesh-da-pravish-biznes-u-nas-tryabva-da-si-blizo-do-vlastta/

  9. Христо Христов Says:

    проблема с приватизацията беше че заводите се продадаха на тези които искаха само да ги продадат на скрап и хората го знаеха това още от самото начало за това са против приватизацията във вида в който беше изпълнена от дургаря Костов и кликата му.

  10. Григор Says:

    @Делибалтова: Опитвам се да звуча отговорно, поне на себе си. А се получава отчаяно, понеже положението у нас е отчаяно. Лъчезар Богданов не е дори остъргал повърхността на проблема.

    Една категория частници у нас печели огромни суми – просто те са всъщност притежание на група от не повече от 20 човека. Имената на почти всички от тях никога не са споменавани по медиите, или поне не са от много време насам. Аз им викам, по аналогия с книжките за Хари Потър, „Тези, Които Не Бива Да Бъдат Споменавани“. Като изключим част от банковото дело, част от големите супермаркети, някои вериги бензиностанции и „Лукойл“, почти всички „западни“ фирми у нас са всъщност тяхно притежание. Въпросните печалби в почти 100% се изнасят в чужбина и реинвестират там. Напоследък една значителна част от тях биват изтегляни по нареждане на шефовете им от една близка държава за попълване на валутните ѝ резерви, които пострадаха заради рухването на цените на петрола, и за финансиране на разузнавателните операции на тази държава.

    За държавните инвестиции – там Богданов е прав. На практика винаги те се преливат през фирми, собственост в крайна сметка пак на въпросните „неспоменаеми“. (Напоследък все повече от инвестициите отиват към фирми, собственост на оперативни работници на споменатата по-горе близка държава.)

    Както „неспоменаемите“, така и оперативните работници на близката държава имат пълно единодушие по един въпрос – че в България не трябва да се допуска създаване на средна класа и развитие на нормален бизнес. За „недосегаемите“ той би бил конкуренция, и вероятно по-кадърна от техните „мениджъри“. За хората на близката държава това би значело България да се измъкне от блатото на корупцията и да се стабилизира, а тъй като тя е член на потенциалния им икономически и потенциалния им военен враг, това не бива да бъде допускано… И тъй като „недосегаемите“ имат на практика пълен контрол върху икономиката, а близката държава – върху политиците ни, не виждам как положението може да се промени в срокове от порядъка на човешки живот. (Освен чрез събития от типа на война, превземане на България и пълно унищожаване или лустриране на „елита“ ни. Всички бивши соц-държави, където се постигна нормална икономика и общество – Източна Германия, Чехия и Словения – минаха през пълна лустрация.)

    @Христо Христов: Беше неизбежно. Всичкият нормален западен бизнес знаеше много добре кой държи кормилото тук зад сцената, колко ще удържи Костов властта и дали ще им бъде позволено да правят тук бизнес. Много малкото изключения, от сорта на купувачите на „Медет“ и златодобива, се наложи да преотстъпят зад кулисите „контролен пакет“ на хората, които споменах по-горе. Така че просто обективно нямаше на кого да се продават заводи, освен на хора, които търсят да ги закрият по една или друга причина.

    Отделно е проблемът, че като махнеш комунистическата пропаганда как нашето джудже е най-високото, повечето от тези заводи наистина ставаха само за скрап. Включително почти всички наши гордости от сорта на завода в Радомир и прочее. Малките предприятия по села и градове бяха почти 100% в тази категория. От предприятията, които бяха реално конкурентноспособни, почти нищо не отиде за скрап – просто бяха много малко. Ако не беше така, нямаше да сме икономически където се оказахме след 1986, нали?

    От читавите предприятия някои бяха продадени абсолютно корупционно, примерно ТЕЦ Марица-изток, но такива са сравнително малко. Други бяха запазени, примерно АЕЦ Козлодуй. Да, Божков стана пословичен за 10% комисиона – но като падна от власт си изкарваше хляба като диджей, така че май не е бил нагушил кой знае какви комисиони. Един милион да беше сложил настрана, нямаше да му се налага да се поти. (Аналогичен случай беше Виденов – уж кръгове, уж фирми, ама като падна от власт, си се прибра в панелката и си подкара старата кола. Очевидно не той в неговото правителство е бил корупционерът. Кои са били иди питай Александър Маринов, той неведнъж е говорил по въпроса.)

    В правителствата след Костовото „комисионата“ – да си го кажем на български, рушветът – никога не слезе под 30%, и даже заместник-министрите не се занимаваха със сделки за рушвет под поне 5 милиона… Така че, ако употребим не само ушите си а и това между тях, Костов ще се окаже никак не лошо справил се. Знам, че има категория хора, които много трудно ще приемат това, но проблемите с реалността са проблеми не на реалността, а на този, който ги има.

  11. gezatop Says:

    @Григор

    Би ли пояснил за кой ТЕЦ говориш и защо смяташ че е “продаден абсолютно корупционно”?

  12. Григор Says:

    @gezatop: За ТЕЦ Марица-изток 2 и 3 (ако не се лъжа), продадени на американци. Договорите за изкупуване на произведената от тях енергия (параметрите по тях са предвидени при продажбата) са направо неприемливи за България. Не виждам как е възможно да се случи, без поне десетина милиона да са сменили ръце.

  13. LR Says:

    Знам, че може да ви звучи абсолютно нереално, но “Великите Сили” са срещу България. Тази сила насочена срещу страната ни би имала същия пагубен ефект върху всяка друга държава. Елиминираха ни условията за развитие и ги замениха с други – “деволюционни”.

  14. Григор Says:

    @LR: Според мен към момента само една от „Великите Сили“ е срещу България. От останалите повечето са безразлични, а някои дори ни подкрепят в известна степен.

    Изключително трудно е да си дребна държава, а пък всичките Велики Сили да са срещу теб. Повечето от тях са врагове едни на други – в момента, в който една те обяви за враг, нейните врагове почват да виждат в теб полезен приятел. Дори за страна от Великите Сили е много трудно да обедини всички други без изключение срещу себе си.

  15. gezatop Says:

    @Григор

    Правиш смели изказвания на базата на нулева демонстрирана информираност.

    Накратко:

    ТЕЦ МИ-1 беше разрушен напълно след продажбата и на неговата територия AES построиха нов (всъщност построиха два блока от предвидени пет). Доколкото има някакво наследство от МИ-1 то е по-скоро пасив – разрушаването не е било без пари.

    ТЕЦ МИ-2 си е държавен.

    ТЕЦ МИ-3 към момента е собственост на някакъв американски пенсионен фонд, но те го купиха през 2011-та (ако помня добре) от ENEL, които са италианска компания. При първоначалната приватизация може да са участвали както американци, така и зулуси или дядо Мраз.

    Писането е труден занаят, но все пак е хубаво пишещия да има някаква (дори съвсем бегла) представа за предмета на писанието. Иначе се получава “Левиатан се пробужда” – отвратителен пример за автор който няма знания да завърши основно образование, но решил да пише книга в която 60% от действието е механика.

  16. Григор Says:

    @gezatop: Пенчо бре, чети…

  17. gezatop Says:

    И какво по-точно да чета?

  18. Григор Says:

    @gezatop: По-горе споменавам, че основният проблем с тези тецове е с договорите за цена за изкупуване на тока от тях – и че това няма как да е станало, без поне десетина милиона да са сменили ръце. Наистина съм объркал (но не с много) – продадени са 1 и 3, а не 2 и 3. Не твърдя, че проблемът е че са продадени точно на американци, а не на италианци или зулуси. Иначе казано, поддържам тезата си и допуснатата грешка с точния номер на продадения ТЕЦ не я променя.

  19. skoklyo Says:

    @gezatop

    ТЕЦ-1 не е разрушен и все още си е на Ковачки, заедно с брикетната фабрика. Макар напоследък да работи предимно за топлофикация. А над една четвърт от ТЕЦ-3 все още се държи от НЕК, колкото и да се избягва споменаването на това. Радвам се да помогна с уточняването на фактите 🙂

  20. gezatop Says:

    @skoklyo

    Това което не е разрушено е блока, който произвежда технологична пара за брикел и Гълъбово. AES бяха тръгнали да го бутат през първото правителство на Борисов, но хората разбираемо излезнаха на протести и правителството се намеси, като блока най-вероятно е обособен в отделен актив и продаден – Ковачки е логичния купувач. ТЕЦ-а в смисъл на централа произвеждаща електричество го няма.

    За ТЕЦ-3: Възможно е. Може и други миноритарни акционери да има, но не виждам какво променя това.

    @Григор

    Да, въпроса не е в техническите детайли. “Злите американци” са някаква политическа мантра (допускам че основно е пробутвана от Атака), а ти хрупаш доматите с колците без да си мръднеш пръста да провериш дори най-елементарни неща.

    Да, човек може да намери каквито си поиска мошенници навсякъде по света, но поне виж кои са тия “американци” дето толкова подло приватизирали нещо си.

  21. Григор Says:

    @gezatop: Кои са е абсолютно ясно – които и да било, стига да пълнят гуши и плащат тлъсти „комисиони“. Което го могат не благодарение на собствеността си върху ТЕЦ, а благодарение на договора, който задължава НЕК да изкупува от тях тока на златни цени. Затова обяснявам, че проблемът е не в продаването, а в договора за изкупуване на ток към него.

  22. gezatop Says:

    @Григор

    И с кого, казваш, е сключен въпросния договор?

  23. Григор Says:

    @gezatop: Както вече писах по-горе, с някой, който да плаща от дебелата печалба дебели комисиони. Ако с него комисионите се разсъхнат в някой момент, го сменя следващият, и т.н. Константата в уравнението е българската мафия, конкретните получатели на договори са заменяеми и без значение. Затова и въпросът е не „с кого е сключен договорът“, а „кой го е сключил и кой го продължава на същите условия“.

  24. gezatop Says:

    @Григор

    Според мен дотука си загубил повече време да ми отговаряш с обтекаеми фрази отколкото би ти било необходимо да намериш името на контрагента. Защо не го правиш, а ми пишеш за разни “тлъсти X” и “дебели Y” един дявол знае…

  25. Григор Says:

    @gezatop: Ще повторя още веднъж, че да е за пръв път.

    Името на контрагента е без абсолютно никакво значение. Има ли значение през как точно кръстена офшорка държи Пеевски Булгартабак, примерно?

    И, което е по-важно да се разбере, дори името на реалния собственик е без значение. Той ще държи ТЕЦ-овете докато повечето от тлъстата му чрез договора печалба отива за „благодарност“. В момента, в който си помисли, че не дължи голямата част от тази печалба на Онези, Дето Не Бива Да Бъдат Споменавани, вече да е собственик на тези ТЕЦ ще му струва повече, отколкото печели. (Чрез ядове с властите.) И ще им стане собственик друг, който (за момента) не си мисли подобни неща… А капитализмът е капитализъм. Фирмите са не за да бъдат честни и достойни, а за да правят печалба. Така че желаещи да бъдат собственици на такива ТЕЦ-ове винаги ще има много.

    Затова и проблемът ни е не кой „притежава“ ТЕЦ-овете, а кой е сключил с тях договор за цената на тока, чрез който прелива моите и твоите пари в своя джоб. „Собственикът“ е в ролята на този, който поднася зелника ни на други да го ядат, срещу парченце от него. Докато не разберем това, ще ругаем реката, че ни е отнесла незавързаната лодка. Вместо да ругаем който е трябвало да я завърже, но не го е направил. В потвърждение на поговорката за лудия и зелника.

    Ако и сега не е ясно, кажи. Ще го напиша още веднъж, този път по-бавно.

Leave a Reply