От този народ ще стане народ

Бях обещал да платя телефоните на фамилията днес.

Вървях към сградата на БТК на “Гурко”, и си мислех какво ме очаква. Седемте каси, от които обикновено работят една-две. Свадливата опашка пред работещите. Караниците между изнервените клиенти и не по-малко изнервените касиерки… Последния път един намусен охранител беше строил опашката по-надалеч от касите, да не пречат клиентите на служителите да работят… Отврат.

Още щом влязох, видях края на дългата опашка. Уви, край на месеца. Наредих се, и се зареях в мечти – как тази вечер няма да има кой да ми я убие, и ще мога да си посвърша нещо…

Опашката се движеше доста бързо. Надникнах отстрани – да вярвам ли на очите си? И седемте каси работеха. В момента, в който гледах, една от касиерките напусна касата си и тръгна нанякъде – след няма минута се върна, и продължи работа. Неволно се усмихнах – май можело…

Когато наближи моят ред, не повярвах на очите си. Опашката чинно стигаше до маркиран с червено въже вход към касите, и чакаше там. Охранител, който да усмирява хората, нямаше – нито пред опашката, нито изобщо някъде наоколо. Хората просто стигаха до входа, и спираха и чакаха реда си. В момента, в който някоя каса се освободеше, поредният човек влизаше и тръгваше към нея. Свършилият работа излизаше от другата страна на въжето. В ред, на който биха могли да завидят повечето немски учреждения, които съм виждал.

Огледах заграждението. Беше направо символично – два метра декоративна червена гирлянда, окачена на три месингови колчета. И от двете й страни оставаха по два метра място. Достатъчно, за да се юрне тълпата като бизони и да се натрупа пред касите. Но не – никой не се юрваше, нито пък някой ги спираше. Просто хората спазваха ред. Без нареждания, без дори надписи. И без пререждане и пререкания.

Двамата клиенти зад мен изглежда също го бяха забелязали. Единият вдигна вежда, кимна на другия и му каза нещо на гръцки. Другият също кимна и направи впечатлена физиономия. Рекох си – не зная как е в Гърция, може да е и още по-подредено и организирано, но май не са очаквали да бъде такова тук. Чак ми идваше да се възгордея.

Поредният от опашката за момент се зазяпа. Гише пред него се освободи, а той стоеше и фиксираше умислено тавана. Всички го гледаха – той не се усещаше. Накрая възрастната женица зад него го побутна внимателно и му посочи свободното гише. Той се сепна, погледна учудено гишето, после нея, и без да благодари, хукна към него…

След като платих, постоях още минута две до изхода, просто за да гледам какво става. Все същото. Без охрана, без командване, хората спазваха перфектен ред. Дали не заради това, че и седемте каси работеха, без да се помайват? Дали не защото бяха видели, че не ги третират като добитък – и мигновено бяха започнали да се държат като хора?

Не зная. Но вече зная друго.

От този народ ще стане народ. Сигурно няма да е бързо и лесно – но ще стане.

(А мечтата ми пак не се сбъдна. До след десет вечерта чистих при клиенти някакъв особено проклет вирус. Но… не чувствам деня си пропаднал. Видях нещо, което си струваше.)

11 Responses to 'От този народ ще стане народ'

  1. Cliff_Burton Says:

    Григоре, благодаря ти, че показваш нещата, които Виждаш!

  2. emo Says:

    Аз ползвам ePay 🙂 не съм се редил на опашка от 2 години
    Иначе е впечатляващо, направо звучи като фантастика.

  3. Григор Says:

    И бих казал, че е още по-интересно и приятно от фантастиката! 🙂

  4. пейо Says:

    Григоре, така както си описал правят овцете.

  5. Григор Says:

    Пейо, Пейооо… Личи си, че не си пасъл овце 🙂

    Овцете тръгнат ли занякъде, именно се юрват и скупчват като стадо. Затова и овчарската работа никак не е да седиш на сянка и да свириш на кавал. Тежка и неблагодарна е, ако и да не си личи отдалече. Повярвай на думите на човек, който като дете е пасъл овце – па макар и само няколко пъти.

    Друг поглед към същото – предложи какво да правят хората в тази ситуация. Поне докато още не всеки има Интернет достъп и дебитна карта. Ако предложението е добро, ще го подкрепя охотно! 🙂

  6. пейо Says:

    На мен целта ми не беше да обиждам овцете. Мисля, че ме разбра правилно 🙂

  7. Григор Says:

    Казах в заглавието, че от тоя народ ще стане народ. Не съм твърдял, че ще станат овце! :-))

    А предложението да дадеш идея за по-добра процедура остава. 🙂

  8. Wankata Says:

    Хехе, аз да ти кажа вече като видя/чуя, че нещо, което се случва в Германия, се случва и в България, направо настръхвам независимо дали е положително или не, защото тук според юридическите лица и убийството сигурно би било от полза както на отделния индивид, така и на целия народ/стига да носи пари, разбира се/…
    Иначе това, което описваш е хубаво, а именно фактът, че някой се е сетил, че нещата трябва да са взаимни…
    А относно плащането през ePay, емо, това е наистина много удобно, но тук системата така се е всмукала в хората, че вече не само, че много от институциите НЕ предлагат опцията да плащаш на ръка, ами дори не предлагат опцията да им преведеш доброволно парите, ами направо сами си ги взимат без да питат… В този всмисъл като се кефим на някоя нова придобивка от системата е хубаво да внимаваме да не ни лапне. Защото това може и да е удобно, но в един момент се оказва, че ще умреш ако нямаш банкова сметка, защото не можеш да си направиш здравна осигуровка примерно, без която пък ще си пукнеш ей така без никой да те погледне…
    Така де, понеже Григи направи съпоставката с Германия по-горе, си позволих малко да се отнеса в този коментар, но ми се иска това, което виждам тук да не се случва никога в България, защото ние сме били роби достатъчно дълго на какво/кого ли не, та сега да ставаме и роби на системата…
    Григи, ако смяташ, че черногледия ми коментар не пасва на иначе така оптимистично настроения пост – трий без да му мислиш!

  9. Григор Says:

    Ванка: Коментарът ти е абсолютно точно на място. И предупреждението е особено важно да се знае и чуе – защото поне аз изобщо не се съмнявам, че ще дойде ден да има опити да ни превърнат в колелца в системата. (То и сега става, само дето го правят чрез принудата на безпаричието…)

    Предполагам, че и Пейо има наум нещо подобно – но не иска да го поясни, колкото и да го крънкам и подбъзиквам. 🙂

  10. Orlin Says:

    Въпросната сцена се повтаря твърде отдавна на същото място. И то само в деня на последния срок за плащане на сметките (частниците въведаха новата дата 29ти на мястото на предишната 25ти). В останалите дни наистина не всички каси работят, но само 2-3 – никога. Просто в другите дни (освен на 29ти) няма толкова хора, всъщност почти никакви. Опасявам се, че възпитанието на “културата на опашката” не е най-симптоматичният белег, от който да съдим за бъдещето на който и да е народ. Значително по-обнадеждаващо би било – опашки изобщо да няма. Един от начините, за което е – да разбием националния синдром да чакаме “последния момент” за всичко.

  11. Дончо Says:

    Орлине, приятелю – опашки има навсякъде. Но са организирани.
    Отне ми време да се науча как в Дания се “оправят” хората на опашките. А то било много лесно, веднъж като свикнеш.
    Вземаш си номерче от автоматична будка, и чакаш да ти излезе номерчето и гишето, на което да отидеш. Просто като фасул…
    Тъй че не е до това има ли опашки или не, а до това как са организирани и как се поддържат нещата.

Leave a Reply