Панамските документи

Ако случайно някой току-що излиза от строг тъмничен затвор и не е чул нищо по въпроса – историята е следната:

Германският вестник „Зюддойче цайтунг“ получи огромно количество информация, изтекла от панамската юридическа фирма „Мосак Фонсека“. Общо единадесет милиона документа – нещо към 2.5 терабайта обем. Информацията съдържа имената на поне 12 настоящи или бивши държавни глави, и на поне 60 души, свързани с държавни глави. Пълният списък е много по-дълъг и вероятно ще научим от него доста.

С какво е интересно това ли? „Мосак Фонсека“ е фирма, специализирана в прикриването на собственост. Официално собственик на парите, активите или там каквото е се води тя или нейни фирми. Всъщност обаче само ги управлява от името на истинския им собственик. Той не може да си позволи да разкрие публично, че ги притежава, тъй като това е незаконно, неморално или и двете. Иначе казано, клиенти на такава фирма стават различните видове престъпници. Затова и присъствието на някой в списъците ѝ с реални собственици е презумпция за виновност на този някой.

Как точно работят нещата? Представете си олигарха А, който иска да прикрие собствеността си в една държава, понеже е станал там обществено неприемлив с корупционерството си. Той продава „срещу необявена сума“ тази собственост на една или повече фирми, които имат приемлив изглед (за България – примерно са западноевропейски). Тези фирми са собственост на офшорни фирми (което се таи старателно от медиите), където печалбата им се извлича и препира при нулеви или близки до нулата данъци. А въпросните офшорни фирми пък са „собственост“ на фирма за прикриване на собственост.

Или пък си представете политическия мафиот Б, към който в качеството му на висш управник тече голямата част от прибираните от подопечните му институции рушвети. Да ги държи явно на свое име би означавало да издаде на хората в страната си къде отиват парите им. Затова тези пари се насочват към фирма за прикриване на собственост, по възможност на другия край на света…

Надявам се, идеята е ясна. Какво става оттук нататък? Отговорът е прост – зависи къде.

В цивилизованите държави уличените в отношения с такава фирма биват разследвани, като правило успешно, и отиват в затвора. Ако към момента заемат обществени позиции, те биват принудени да си подадат оставката от тях. (А ако се дърпат, биват сваляни от другите политици. За да не свали народът цялата политическа класа.) Например в Исландия, където свързан с „Мосак Фонсека“ се оказа министър-председателят, за два дни почти 10% от населението се подписа под петиция за оставката му. И тъй като той засега отказва да я подаде, вероятно ще бъде смъкнат от възмутените хора с протести или дори сила.

В корумпираните държави уличените започват да обясняват как не са направили нищо лошо, как всичко това са фалшификации и те нямат нищо общо с тези пари, и освен това са си ги спечелили напълно законно и не дължат на никого обяснение как и кога точно. И как в това да си държиш парите във фирма за прикриване на собственост няма нищо нередно или незаконно… Ако населението на държавата е от хора, той се надига, разчиства гнилочта от управлението си и лустрира в някаква степен политическата класа. С което ѝ обяснява, че краденето се наказва. Ако населението е от добитъци, то мучи нечленоразделно или мълчи безразлично, преживя и не променя нищо. С което обяснява на уличените, че кражбите остават ненаказани и може спокойно да стават повече и по-големи.

В авторитарните и тоталитарни държави уличените обикновено не обясняват нищо на никого. Вместо това в медиите се въвежда цензура по въпроса и журналистите или обикновените хора, посмели да говорят по темата, биват вкарвани в затвора, изчезнати безследно, самоубити и т.н. (На нас в България ситуацията ни е позната от времето, когато бай Тошо спря достъпа на хора до американското посолство. Беше единственото, което изложи снимки как Владко пилее пари в казината на Монако.)

Разобличените фирми за прикриване на собственост обикновено са изключително кресливи и устати в самозащитата си. (Както вече споменахме, издънените от разобличението клиенти са в категорията „престъпници“ – нормално е провалилите ги да се плашат.) Говори се за престъпно крадене на информация, за нарушаване на интелектуални права, за посегателство срещу бизнеса им понеже е конкурентен и иноваторски. Ако са достатъчно нагли – дори за посегателство срещу националната сигурност на държавата, в която са регистрирани… (Помните ли вица: „Най-злият враг на конкуренцията е държавата. Почнете и вие да печатате пари, и ще се уверите.“)

… Все още не съм открил откъде мога да се снабдя с пълния архив на документите. Надявам се в някой момент да намеря. Току-виж открия вътре нещо интересно.

Кой точно от „нашичките“ е замесен вътре ли? Това не ме интересува чак толкова. „Мосак Фонсека“ не е нито единствената, нито най-голямата фирма за прикриване на собственост. По-интересни за наши цели биха били някои нейни колеги от остров Ман.

Кого бих очаквал да е там? Кажи-речи всички освен американците – за тях би било рисково, Панама не е особено американофилска страна. (За най-високопоставените американски политици по принцип се съмнявам да ползват такива фирми – меракът на руските и китайските служби да ги изобличат е нищо на фона на мерака на колегите им по Сенат или дори партия. Но по-ниското ниво политици и прослойката на най-богатите в Америка бих очаквал да са вътре до ушите.)

Какво не бих повярвал? Че Путин и компания са скътали само 2 милиарда. (За китайския премиер и само 20 милиарда не бих повярвал.) Че Порошенко е невинен по въпроса, а и не само той. Но пък, както споменах вече, по света има още много други такива фирми. Би било уникална глупост някой да си е оставил всичките яйца в една кошница.

… Да видим.

17 Responses to 'Панамските документи'

  1. ttt Says:

    http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/04/04/2736171_zashto_v_dosietata_ot_panama_zasega_niama_amerikanci/ – самите “Зюддойче цайтунг” не искат да пуснат документите за свободен достъп така че не очаквай да ги намериш скоро. Още една ‘лоша миризма’ е че от българска страна е допусната до документите само журналистка от ’24 часа’ (!) – вероятно дори за България не е изнесена цялата информация.

  2. Григор Says:

    @ttt: Зюддойче цайтунг вече са споделили този архив с една-две други организации – може да изтече оттам. Било умишлено, било с помощта на някой любопитен. А и те са го получили отнякъде, и това някъде може да реши да го даде и на други. Надежда има.

  3. WEl Says:

    Официално собственик на парите, активите или там каквото е се води тя или нейни фирми. Всъщност обаче само ги управлява от името на истинския им собственик. Той не може да си позволи да разкрие публично, че ги притежава, тъй като това е незаконно, неморално или и двете. Иначе казано, клиенти на такава фирма стават различните видове престъпници. Затова и присъствието на някой в списъците ѝ с реални собственици е презумпция за виновност на този някой.

    Първо и второ изречение верни. Трето изречение непълно, офшорните компании и сметки се използват масово и за набиране на капитал и като буферни сметки за превод на пари, като основни сметки за арбитражни операции с валути и т.н и т.н.

    Следващото изречение освен обявяването на “презумция за виновност” приравнява собственик на офшорна сметка с престъпник, което е като приравняване на на собственик на BMW с нашенска мутра.

    За вярата – вярвам, че когато някой има намерение да разкрива истината, а не своето виждане за нея, той я споделя (в случая показва всички документи). Същия не назначава свой филтри към информацията, а ако му трябват национални разследващи журналисти не избира по един от държава, а ако все пак са по един от държава (логистиката е гадно нещо) не избира доказан агент на ДС.

  4. mick Says:

    Как не са вкарали в затвора Кока-Кола, ами APPLE с техните 200 милиарда в офшорки? А тук дълбаят за дребни милиончета и най-важното пуснаха лайнометите.

    Иначе почти всички големи фирми в България действат чрез офшорки. И това са големи и уж уважавани фирми. А и не само в България. Какво ще кажете за APPLE?

  5. Григор Says:

    @WEI: Трето изречение вярно – става дума не за офшорна фирма, а за фирма за прикриване на собственост. Различни неща са.

    За избирането на журналисти – на същото мнение съм. Не знам дали Алексения Димитрова е била от истинските лекета в Шесто – знам поне един човек, който е бил накаран да работи за него чрез предварително разработване и последващ шантаж. (И разбирането за кого е работил го беше докарало почти до самоубийство.) Но във всички случаи избирането ѝ за единствен допуснат журналист от България е неприемливо положение. То означава, че на информацията какво се съдържа в тези документи за България и българи е разумно по презумпция да не се вярва, докато до тях не получат достъп и други хора. И е една от причините да търся достъп до тях.

    (Апропо, към края на записа споменах чии документи биха били по-интересни за България от тези на „Мосак Фонсека“.)

    @mick: Няма как да не пуснат лайнометите. И Кока-Кола, и Apple, и един куп банки. В Русия и Китай пък даже съществуването на Панамските документи остава неизвестно. (В Русия само „Дождь“ изнесе информация за тях; в Китай достъпът през Интернет до информация за тях е блокиран, и обсъждащите ги в китайските сайтове биват посетени от „учтиви хора“.) Но, както писах и в записа, цивилизованите държави вече отварят разследвания по въпроса. Не мисля, че на Кока-Кола и Apple ще им се размине – в Щатите има една приказка: „Да простят, забравят или да изгубят битката могат разузнаването, военните или полицията. Данъчните не прощават никога, не забравят никога и не губят никога.“

    Странен ми е обаче подходът. „Не само в България. Какво ще кажете за APPLE?“ Прилича ми на стария виц в който американец пита Радио Ереван „Колко е заплатата на един съветски инженер?“. (Радиото след тридневно мълчание отговаря: „А у вас бият негрите!“)

  6. Божо Says:

    http://offnews.bg/news/Sviat-_12/Ofshornoto-bankirane-obiasneno-kato-za-5-godishno-dete_627108.html

  7. gezatop Says:

    @mick

    В американския контекст offshore означава че не е на тяхна територия, но практически е почти сигурно че става дума за европа. А партньор в операцията на Епъл със сигурност не е някоя фирмичка от Панама, а някоя от най-големите световни банки (при това с достатъчно големи операции в САЩ че просто да материализират споменатите милиарди в друга точка от времепространството).

    Зад цялата работа стои тъп опит на щатите да облагат всички печалби на американските компании, включително и печалби от операции под чужда юрисдикция – и съвсем закономерно не им се получава. Няма и да им се получи…

  8. WEl Says:

    @@ Явно във регистрацията на фирмата има текст “прикриваме собствеността”, за разлика от които и да е от регистратори в офшорни зони които обявяват по 4-6 страници условия за конфиденциалност отделно от условията за кофединциалност на офшорната зона в която работят. Не ми е известно някоя фирма регистрираща юридичеки лица в ОЗ, предоставяща адреси в ОЗ да не покрива клиентите си.

  9. Григор Says:

    @gezatop: Самите Щати си имат в някои щати (основно Делауър и Невада, в по-малка степен и други щати) почти офшорен режим. Че даже и с някои елементи, улесняващи прикриване на собственост. По тази причина на повечето американци им е по-лесно и сигурно да си регистрират фирма в Делауър или Невада, отколкото в Панама (където режимът далеч не винаги е настроен добре към Щатите).

    Една аналогия: напълно е реално да се очаква от ИДИЛ да купува петрол Турция или Италия. Не е реално обаче да се очаква да го правят Саудитска Арабия или Кувейт, не защото са много анти-ИДИЛ, а просто защото си имат достатъчно.

    @WEI: Офшорна фирма е нещо принципно различно от фирма за прикриване на собственост. Офшорната фирма е регистрирана в юрисдикция с нулево или ниско данъчно облагане, но не е задължително да крие собствениците си. Фирмата за прикриване на собственост се води юридически на лице, различно от реалния ѝ собственик, но не е задължително да е регистрирана в юрисдикция с нулево или ниско данъчно облагане. Често фирми служат и за двете, но принципно разликата я има.

    Съответно е и отношението към тях. Ако една фирма е офшорна, това не означава непременно, че е престъпна – има и легитимни причини да си направиш офшорна фирма. Сама по себе си офшорността ѝ създава условия най-много за избягване на данъци. Ако обаче е фирма за прикриване на собственост (а „Мосак Фонсека“ е основно това, офшорна е само по съвместителство), за това няма легитимни причини – на практика 100% от клиентите ѝ са нарушители на важни закони. Обикновено далеч по-важни от данъчните. Затова и отношението ми към нейните клиенти е като към престъпници по презумпция. Ако погледнеш делата на разкритите досега, ще се увериш, че е правилно.

  10. mick Says:

    Всички офшорки крият собствеността.. крият и банковите и други операции. Защо мислите Холандия и Кипър са най-големите ни чуждестраненни инвеститори? Малките данъци са просто допълнителен бонус.

    А за Apple.. имам едно наум.. не е нормално фирма да има 200 милиарда и да търси още пари от пазарите. И на никой да не му прави впечатление. Кой знае къде са парите… и дали са налични наистина или пък уж спят.. а пък може да се въртят скрито някъде на другия край на света – например за купуване на евтин петрол.

    Иначе офшорки се ползват най-вече за заобикаляне на ограничения – например търговско ембарго. Някаква държава налага на друга ембарго и другата прави мрежа от офшорки за да може да получи това което иска. Използват се и за пране на пари.

  11. Григор Says:

    @mick: В България смеят да инвестират почти само българи от една точно определена категория. Предпочитат да го правят през западноевропейски фирми, за благоприличие. Но почти 100% от западноевропейските инвеститори са по формулата, която описах – техен собственик са офшорки, където остава печалбата, и които или крият истинския собственик, или са притежавани от фирми за криене на собственика.

    За Apple – всичко е въпрос на изгоди и лихви. България например непрекъснато взема заеми, въпреки че има собственост в чужбина на стойност милиарди. Където тази собственост носи повече печалба, отколкото е лихвата на заемите, е нормално да бъде пазена като собственост. (Дали с българската е така е друг въпрос.) И с пълна сигурност Apple не инвестира в евтин петрол, поне към момента – това се нарича „високорискова борсова игра“ и инвеститорите ѝ няма да ѝ го простят.

    Офшорки наистина се използват често за заобикаляне на търговско ембарго. Основните им като суми предназначения обаче са две други – укриване от данъци и на придобита по престъпни начини собственост. Както се сещаш, второто е доста повече от първото. Точните суми колко е укрил китайският премиер надали ще станат известни някога, но косвените преценки са за няколко десетки милиарда. За Путин се предполага сума от около десетина милиарда. За Порошенко – нещо между 1 и 3 милиарда. За българската кадесарска мафия се предполагат общо между 5 и 10 милиарда (тоест, тя е издоила от миниатюрна България колкото Путин от сто и четиридесет милионна Русия!). Общо световното диктаторство и държавно корупционерство е някъде между 200 и 300 милиарда.

  12. mick Says:

    Ама се предполагало.. ами аз мога да предположа, че Обама е прибрал чрез офшорки милиарди от военните операции в Афганистан, Ирак и т.н. Още повече там парите ги раздават в чували. Предположения всякакви.. и ако иска някой може и “достатъчно” косвени доказателства да намери .. Да не говорим за милиардите дето се въртят в предизборната кампания на САЩ.. Както и предполагам, че APPLE правят далавери с парите в кеш. Проблемът е когато всички тия предположения се пуснат на правилните големи медии като истина. За отрицателно време всички започват да повтарят като папагали без изобщо да проверяват информацията.

    П.П. Преди време Кинтекс.. използваха офшорки на физически лица за да излъжат тогавашното ембарго. Не толкова за криене на данъци.

  13. Григор Says:

    @mick: Ако на предположенията ти си струваше да се обръща внимание, нямаше да правиш „предположения всякакви“.

    Основната причина да се отнасям към теб леко неуважително е, че не просто нямаш представа какво реално става на тези нива, а нямаш представа дори колко познания и информация са нужни, за да имаш представа. Затова ти се струва, че другите предполагат лесно и неинформирано… Предполагам, че разбираш истински добре от нещо. Пробвай да си представиш някой, който само е виждал отстрани крайния му продукт, няма си и идея как се прави каквото и да било от него, и смело предполага колко лесно и просто е. Ще получиш идея как изглеждаш на тези, които имат представа от нещата. И, което е по-добре, може да получиш идея дали такива неща има смисъл да се предполагат лесно и неинформирано.

    Кинтекс наистина използваха офшорки за заобикаляне на ембарго. Към момента други страни продължават да го правят. Този вид оборот обаче е под 50 милиарда общо за целия свят – страните, които въвеждат ембаргота, следят за такива номера и затварят вратичките. Докато за кражбите на диктаторите и корупционерите не следи и не затваря вратички почти никой. Щатите и още шепичка държави имат закони, които преследват подобни дейности, но дори те не се престарават в прилагането им.

  14. mick Says:

    1 година са анализирали информацията. Ако имаше нещо интересно и конкретно още на 10тия ден, че и по-рано медиите щяха да гръмнат. Да не говорим, че чак сега започват да търсят по-сериозно в документите за други хора. Цяла година са търсили нещо срещу Путин и Русия… Представям си ги даже 🙂 Денонощен труд. Това е несериозно. Има софтуер с който за няколко дена може да се претърсят и индексират всички документи даже да се направи схема на връзките между хората, фирмите/националност, и т.н./ – автоматично. Сигурен съм веднага са го направили.

    Знаеш ли как може да разбереш дали прокуратурата ще спечели обвинение? Ами по размера на обвинителния акт, както и по броя на доказателствата. Колкото е по-малък обвинителния акт, и колкото по-малко са доказателствата/разбира се не 0/ – толкова по-вероятно е обвнинението да спечели. Ако обвинителният акт е много страници, ако доказателствата както често нашата прокуратура се хвали – са десетки и стотици.. това просто значи – че обвинението издиша, че се нуждае от тези толкова много доказателства.

    Виж за медиите няма значение – те си искат “правилните” истории.. Да ги повтарят като истина.. и накрая стават истина за съжаление.

    “Кинтекс наистина използваха офшорки” не трябва ли да кажеш “Кинтекс наистина са използваЛИ офшорки” или си бил навътре в нещата и си видял как ги използват? Щото медиите и тия които са зад тях точно на такива неща разчитат – пуска се информация и хората веднага започват да говорят така сякаш са били свидетели на събитието.

    И накрая президентът излиза и “цитира” думите на Левски – “Който ще ни осовободи, той ще ни и пороби” 😉 Какво значение, че тия думи не са на Левски?

    Както и да е. Повече няма да пиша в този блог. Да не го замърсявам…

  15. gezatop Says:

    @mick

    Относно Епъл изобщо не става въпрос за пари кеш. За големите банки кеша не е пари и Епъл са на такова ниво просто заради мащаба си, нищо че не си изкарват парите с финансови операции. Предлагам ти да прочетеш това:

    http://www.realclearmarkets.com/articles/2016/04/08/in_financial_terms_bank_reserves_are_arpanet_102104.html

    и ако е необходимо в служебния блог на автора (в статията има поне няколко линка), някъде през последните три месеца, има и по-подробно обяснена операцията на Епъл.

    За статията – аз не мога да преценя доколко аналогията с разни интернет технологии има смисъл, но човека определено разбира от финансовата част на проблема.

  16. Григор Says:

    @mick: В изходния си вид документите са сканирани картинки – затова 11 милиона документа са 2.5 терабайта. Затова и няма как да бъдат обработени със софтуер за няколко дни. Тъй като качеството на скановете е лошо (200К образ на печатна страница А4 е на границата да може да го разчете правилно дори добър OCR), се налага след OCR-а да бъдат прегледани и изчистени от грешките от хора. Отделно, самият OCR на толкова много документи няма как технологично да стане за месец дори на най-мощен компютър. Затова и се налага много екипи да работят много време.

    Когато става дума за лийкове, особено от такъв мащаб, има и още нещо. Да започнеш да публикуваш веднага след края на лийка означава с голяма вероятност да издъниш човека зад него. „Мосак Фонсека“ не са идиоти – ако знаят кога точно е краят на лийка, с голяма вероятност ще открият кой го е направил. Да си призная, поучуден съм, че дори човек без никакъв опит и познания в тези неща не се замисля над това.

    За търсенето срещу Путин и Русия – чакай малко, нали документите бяха изфабрикувани? Защо им е тогава да търсят изобщо, или да бавят изобщо? И защо срещу самия Путин лично няма нищо?… Знам, че е трудно да се измисли опорна точка, дето хем да въздейства емоционално на по-тъпите, хем да издържа на прочита на по-интелигентните. Ама все пак е смешно колко лесни са за хващане руските опорни точки.

    Сериозно, търсенето не е толкова лесно, колкото си го представяш. Като начало, почти никое име не е уникално. Примерно в България има десетки хора на име Николай Банев и Чавдар Кънчев. Мислиш ли, че е лесно да се определи със сигурност кой точно от тях е намесен? А докато това не стане, публикуването на информация за тях е вид клевета. Затова издирването и разкриването, дори след като 11 милиона документи най-сетне са OCR-нати, изчетени, коригирани и индексирани, пак е бавна и трудна задача. (И тук се учудвам как е възможно дори човек без капка понятие от това да не се замисли.)

    За обвинението – ако беше така, нито един масов убиец нямаше да може да бъде осъден. И колкото повече негови убийства бъдат доказани, толкова по-трудно ще е, понеже обвиненията ще стават повече. Само на мен ли тази логика ми се струва странна?

    За Кинтекс – пак правиш грешка тип Дунинг.-Крюгер. Ако ти не си бил навътре и не знаеш, други хора са били и знаят. А трети са познавали хора от другите и са имали информация от първа ръка. Може да не могат да кажат точно от кого какво знаят, защото дори сега няма да е безопасно за тези от източниците им, които са още живи, но това не променя нещата.

    Кой точно е казал „Който ни освободи, той ще ни пороби“ според мен е без голямо значение – от значение е дали е вярно, или не. Да, конфузна издънка е от страна на президента, но това не отменя верността на казаното.

  17. Веско Says:

    Не виждам как е издънка. Ако Захари Стоянов лъже за думите на Левски, и за ролята на Русия, то защо да казва истината за клането в Батак? Макар и директен очевидец, живял по онова време, той може да лъже, за разлика от комунистите, които от 1944 нататък пренаписаха българската история, водени единствено от почтеност и информираност от първа ръка.

Leave a Reply