„Apple ми откраднаха музиката. Наистина.“


Оригиналът на този запис е в блога Vellum Atlanta.

Не зная как да реагирам. От една страна, моят блог е един от тези, които публикуваха записа „2018“ – и често съм предупреждавал, че ако не пазим правата си, един ден той може да стане реалност. От друга страна, нещо в мен упорито е отказвало да приеме, че е възможно това да се случи реално. А сега чета нещо отвъд и свръх това!…

За щастие, записът има продължение, което разсейва някои от страховете. Засега. И дано наистина да се е оказал просто заблуда. (Или може би зле премислено корпоративно решение, което поредната капка в чашата е преляла и отмила към канализацията. Кой знае?) Дори така обаче е добре да сме нащрек и да мислим за информационната си самостоятелност и самоподсигуреност.

– Софтуерът функционира както е предвидено – отговори Амбър.

– Чакайте малко – попитах аз. – Предвидено е да изтрие личните ми файлове от вградения ми харддиск, без да ме попита за разрешение?

– Да – отвърна тя.

Току-що бях обяснил на Амбър, че 122 гигабайта музика са изчезнали от лаптопа ми. Разказах как бях посетил онлайн форума, където обаче не открих помощ. Няколко души бяха описали проблеми, подобни на моя, но бяха осмени от снизходителни „гурута“, които казваха, че сигурно сме си преместили файловете по погрешка другаде (размерът на празното място на диска ми доказваше, че не е така), или че трябва да сме си изтрили файловете сами (не бяхме). Амбър ми обясни, че трябва да не обръщам внимание на тези обезкуражаващи предлагани онлайн „решения“, тъй като служителите на Apple официално не използват форумите. Очевидно тази чест е запазена за отчаяни и разтревожени хора като мен, и (поне в този случай) всезнайковци които по-скоро ще ни сметнат за некомпетентни или лъжци, отколкото да приемат грозната истина, че Apple са прекрачили границата наистина юнашки.

Обяснението на Амбър беше точно това, от което се боях: през абонамента за Apple Music, който си бях направил, Apple сега изтриват файловете от компютрите на потребителите. Когато се абонирах за Apple Music, iTunes беше проверило огромната ми колекция от MP3 и WAV файлове, беше претърсило базата на Apple за каквото то сметне за съответствия, и беше премахнало оригиналните файлове от компютъра ми. Беше ги ПРЕМАХНАЛО. Изтрило. Ако Apple Music попадне на файл, който не му е познат – което се беше случвало често, тъй като съм композитор на свободна практика и имам много музикални файлове, които съм създал сам – то ги изпращаше в базата данни на Apple, изтриваше ги от харддиска ми и след това ми ги стриймваше обратно когато искам да ги чуя. Точно както и всичката друга музика, която беше изтрило.

Това водеше до четири непосредствени проблема:

1. Ако моята музика ми я стриймва Apple, това означава, че когато нямам Интернет достъп, не мога да си я слушам. Когато казвам „моята музика“, нямам предвид просто музиката, която за последните 20 години (още отпреди да съществува iTunes) съм старателно импортирал от хилядите си CD-та и съм записал на харддиска си. Имам предвид също собствената си музика, която съм изпълнил и записал на компютъра си. Вече Apple и достъпът ми до Интернет решават какво, къде и кога мога да слушам.

2. Неща, за които Apple решава че са „същите“, често не са. Рядката ми ранна версия на “I’ll Do The Driving” от Fountains of Wayne, обозначена с това име? Пак си е под същото име, само дето е заменена с по-късната, по-широко известна версия на песента. Демонстрацията на пиано на “Sister Jack”, която свалих пряко от сайта на Spoon преди десет години? Заменена с другата, по-честа демо версия на песента. Тоест това означава, че Apple изработват бъдеще, в което редките или специфични миксове и версии на песни няма да съществуват, освен ако Apple не го одобри. Въпросните алтернативни версии ще бъдат заменени с най-популярната версия, въпреки че имат оригиналните си, верни някога заглавия, етикети и съдържания на файловете.

3. Мога да цъкна малката иконка с облачето до заглавието на всяка песен и да си ги „взема обратно“ от Apple, но сървърите им не са достатъчно бързи, за да бъде това лесна задача. Би ми отнело към трийсет часа, за да си върна музиката обратно. И дори тогава…

4. Избера ли да си върна песните чрез сваляне, файловете, които ще получа, няма непременно да са същите като оригиналните ми файлове. Като композитор записвам композициите си на WAV, а не на MP3 файлове. WAV файловете имат около десет пъти повече сампъли, така че звучат по-добре. Тъй като Apple Music не поддържа WAV файлове, докато са крадяли композициите ми и са ги записвали на сървърите си, освен това са ги и конвертирали към MP3 и AAC. Така че не само вече се налага да си плащам, за да имам достъп до собствената си музика, но освен това се налага да слушам и по-нискокачествени версии от тези, които съм създал.

Разбира се, проблемите не са само тези. Apple се сблъскват непрекъснато с оплаквания от Apple Music заради показване на погрешни обложки на албуми, съсипани информации за файлове и че „гениите“ от персонала им не са информирани по темата, така че не предлагат реални решения.

Ако се чудите защо Apple още не са дадени под съд – причината е, че лицензът на iTunes споменава мъгляво нещо по темата, след което освобождава от отговорност Apple и забранява да бъдат съдени от потребителите, които са одръстили:

„Музикалната библиотека в iCloud се включва автоматично, когато направите абонамента си за Apple Music… Когато абонаментът ви за Apple Music свърши… вие ще изгубите достъп до всички песни, записани във вашата музикална библиотека в iCloud.

Вие изрично потвърждавате, че вашето използване на услугата Apple Music, или неспособността ви да я използвате, е единствено ваш риск. Услугата Apple Music и всички продукти и услуги, доставяни ви чрез услугата Apple Music, са (освен където Apple изрично указват другояче) ви се предлагат във вида, в който са и в който са достъпни, без никакви изрични или подразбирани гаранции за каквото и да е.

При никакви положения Apple, техните директори, мениджъри, служители, свързани с тях лица, агенти, контрактори или лицензори, няма да бъдат отговорни за каквито и да е преки, косвени, случайни, наказателни, специални или произтичащи от други вреди, последвали от вашето използване на услугата Apple Music, или пък за каквито и да било други ваши претенции, свързани по какъвто и да е начин с вашето използване на услугата Apple Music, включително, но не само всякакви грешки или пропуски в каквото и да е съдържание на продуктите на Apple Music, или каквито и да било загуби от какъвто и да е тип, понесени като резултат от употребата на каквото и да било съдържание или продукти на Apple Music, получени, прехвърлени или направени достъпни по какъвто и да е друг начин чрез услугата Apple Music, дори ако сте предупредили за подобна възможност.”

Успях да възстановя оригиналните си музикални файлове единствено като прибягнах към резервно копие, направено няколко седмици по-рано. Много хора обаче не правят резервни копия толкова често, колкото би трябвало, така че нямат този вариант. Амбър ми предаде, че ѝ се е налагало да понесе немалко обаждания от хора, които са си прекратили абонамента за Apple Music след началните безплатни три месеца, и са открили че всичките им музикални файлове са изтрити и нямат как да си ги върнат.

Моите файлове бяха възстановени засега. Според Амбър обаче единственият начин да попреча това да се случи отново е да прекратя абонамента си за Apple Music (който тя не използва поради описаните по-горе причини) и да се погрижа настройките ми са iCloud да не включват съхраняване на копия от музика.

Вече от десет години предупреждавам хората – пазете си носителите. Ще дойде ден да не можете да си купите филм. Ще купувате правото да гледате филм, който ще ви бъде стриймван. Ако фирмите, които стриймват филмите, не искат да го видите, или искат да сменят нещо в него, ще имат властта да го направят. Те ще могат да променят историята и ще могат да ви накарат да плащате отново и отново за неща, които преди просто сте можели да купите. Информацията ще бъде услуга, а не стока. Дори информацията, която сте създали сами, ще изисква непрекъснати периодични плащания, за да можете да имате достъп до нея.

Докато правех предупрежденията си обаче, дори в най-оруеловско параноичните си моменти не съм допускал, че доставчици на съдържание като Apple ще бръкват в компютъра ви и ще изтриват това, което имате. Ако Netfix предлага „Шофьор на такси“, те няма да дойдат у вас и да ви откраднат DVD-то с филма, което имате. Натам обаче сме тръгнали. И в музиката Apple вече са там.

Безочливо. Нахално. Налудничаво. Това са само някои от прилагателните, които използвах в разговора си с Амбър. Тя всъщност ме попита какво смятам да правя оттук нататък, прехвърляйки задачата да намеря решение на мен. Разбирам защо – тя е точно така безсилна, както и аз. Бих обожавал Apple да си понесат публичното отхвърляне и финансовите последствия за посегателството им върху клиентите по толкова нагъл и неетичен анализ, но за момента като че ли са недостижими. Наложи се да сменя трима техни представители, преди да стигна до някой, който изобщо може да разбере за какво му говоря. И дори когато тя призна за престъпната практика на Apple, не можеше да ми предложи друго решение освен „не използвайте продукта“. Когато обаче собствените ни данни бъдат превърнати в платена услуга, „просто не използвайте продукта“ ще престане да е опция. Apple ще ни държи под контрола си, превръщайки тяхната прочута реклама „1984“ в отрицанието ѝ – смазваща, подтискаща ирония.

За щастие или нещастие, одисеята не свършва тук. Ето съдържанието на последващия запис на Джеймс:

Само часове след като записът за премеждията ми с Apple Music стана популярен, получих телефонно обаждане от Джон, представител на Apple. Изслушах го предпазливо.

За да изчерпа темата, Джон ни свърза към Дейв, техник от Apple. Въпреки уверенията на Амбър, Дейв заяви, че изтриването на оригиналните файлове не трябва да се случва. Очевидно съм предпазлив, тъй като Apple ми дават два противоречащи си отговора, но се надявам Дейв да е прав. Алтернативата е мрачна като Робокоп 2.

Иска ми се да вярвам в бъдеще, което е по-малко Ready Player One и повече Bill and Ted’s Excellent Adventure. Поговорих си с Дейв за какво точно е станало и отговорих най-старателно на всичките му въпроси. Той изяснява в момента проблема и обещавам да се погрижа да пусна тук ъпдейт ако или когато постигнем някакъв напредък. Междувременно използвам Swinsian като алтернатива на iTunes, и засега наистина ме радва колко гладко и интуитивно работи. Не, нямам техни акции. Засега.

Предишният ми запис беше предупреждение, насочено да помогне на другите да избегнат подобна ситуация. Но ако Амбър не е права и Apple Music не се предполага да изтрива музикалните файлове на потребителите си, това е голямо облекчение за мен. То означава, че всички, които сме пострадали от това, сме жертви на обикновен бъг, а не на злонамереност.

Ще видим. Или може би никога няма да разберем. А междувременно, както е казал Ейбрахам Линкълн, нека бъдем безупречни един към друг.

7 Responses to '„Apple ми откраднаха музиката. Наистина.“'

  1. Веско Says:

    Гриша, ще коментирам само тази част.

    “Те ще могат да променят историята и ще могат да ви накарат да плащате отново и отново за неща, които преди просто сте можели да купите. Информацията ще бъде услуга, а не стока.”

    Това е точно така и ще става все по-зле и все по-неетично, но една от основните причини според мен е постоянното надцакване между потребител и разпостранител кой да бъде по-некоректен, по-голям паразит и по-голям тарикат. В момента най-печелившите игри са игрите – услуги, които мамят хората постоянно да наливат пари в тях, за да са по-силни, по-красиви, по-можещи (в играта). Вместо човек да си купи честно и почтено една красива игра за 5 евро (каквито има много), голямата част я пиратстват. Съответно най-много вървят привидно “безплатните” игри, в които малко по-богатите хора, склонни към обсесии или други нервни разстройства (за които фирмите назначават специални психолози и икономисти, които да правят статистически анализ на действията им, така че по-добре да манипулират болестта им и да експлоатират слабостите им, за да кихат колкото може повече пари, казвам ти го като директен свидетел) кихат от 2000 до 10000 евро за някакви картинки на екрана!!! И причината това да върви е, че е несравнимо по-печелившо от честния модел – защото повечето хора просто не искат да плащат за нещо качествено, а искат да си свалят безплатен боклук (или да пиратстват). Потребителите са еднакво виновни и еднакво фактор в целия този модел, защото ако избираха да купуват качествени неща (или да пазаруват от магазини без DRM, каквито има поне за игрите), това нямаше да печели, и цялото на надцакване към дъното между производител и консуматор нямаше да съществува. Казвам производител, а не разпостранител, защото специално в игрите моделът на “играта като манипулативна услуга” е вложен в самата игра.

    Имах една колежка, която се чудеше защо правим манипулативни боклуци, вместо любимия й вид игри. Тя не си беше купила нито една от тези “любими” игри през живота си, за сметка на това вече беше кихнала пари в точно такъв боклук като тези, които правим. “Заради такива като теб, умножени по милиони” й казах. Но не й помогна да види по-далеч от носа си. Не можеше да разбере защо на компютъра си нямам нищо пиратско. Пак според нея щеше да е добре всичко в магазините да се продава възможно най-евтино, но това не й попречи да си потърси и намери работа за 7000 лева заплата. Не можеше да види как ако егоистичното й желание станеше реалност, това би породило оскъдица на стоки и опашки. Въпреки че можеше да решава математически проблеми, които аз дори не мога да започна да разбирам.
    Това е, всички са съучастници в този процес. Точно Apple впрочем се отвратиха от широкото разпостранение на описания по-горе модел и стигнаха дотам да сложат в магазина си категория “pay once and play”, за да посочат на потребителите “радикалната” и изумително “новаторска” концепция да си платиш 5 долара за нещо, което няма да се престори на безплатно, а след това да се опита да те издои до 12000 долара и отвъд, ако ги имаш, за да получиш пълната му функционалност.

  2. Григор Says:

    @Веско: Същото като отношението на добитъците към властта – защо ли?

  3. Веско Says:

    Да… разликата е, че масовите потребители не могат да наложат последиците от своя саморазрушителен избор върху другите потребители, които не правят като тях… засега. В дигиталния свят хората могат да отидат в своя ниша, докато в истинския се налага да се бунтуваш, да емигрираш или да мишкуваш.

  4. Христо Says:

    Вероятно е бъг, или човека да не е забелязал преместването на файловете!
    iTunes има досадната опция (включена по подразбиране) “Keep iTunes Media folder organized” което води до преместване на файлове от други папки и дискове към неговата си папка на локалния диск, като ги подрежда според метаданните. Има и втора опция (мисля изключена) “Copy files to iTunes Media folder”, двете могат да работят добре заедно.

    Синхронизирането със облака има за цел да можеш да слушаш нещата които си купил от други места (дискове и трети онлайн магазини) на останалите си устройства без да ги сваляш, през интернет. Тази опция работи само с платения акаунт, нямам такъв и не мога да потвърдя дали изтрива или не.
    Възможно е iTunes да е питал дали да махне локалните файлове след приключването на синхронизацията, но е малко вероятно човека да е потвърдил.
    По скоро е бъг и програмата е запратила файловете към /dev/null при подреждането!

    Самия магазин обаче е много добър и работи независимо от iCloud и платения “Apple Music” акаунт. Имам множество албуми купени от там, именно защото имам свободата да ги свалям(колкото пъти си поискам) или слушам онлайн навсякъде.

    Не бих препоръчал на никого услуги със временен достъп до мултимедия, макар ниските цени на услуги като Spotify да са изключително съблазнителни.
    Нещата наистина вървят на зле – да си плащаме за ползването на всяка онлайн информация – но вие ги чертаете по грозни от колкото са!

  5. Христо Says:

    Между другото, кой професионалист би ползвал iTunes и Swinsian! Въпростният Джеймс е минал от трън та на глог, започва да ми изглежда не като професионалист а като човек търсещ евтина реклама.
    Има множество софтиуер от който би могъл да избира, дори ако търси само плейбек и библиотека като функционалност – Audirvana е на същата цена като Swinsian, но предоставя iZotope енджин и изключително качество за цената си.

  6. Петър Петров Says:

    Става дума за Apple Music, не за iTunes. Въпросът е по-скоро принципен: що за наглост някой да се разполага с личните ти файлове и да ти поставя ултиматуми кога и как да ги ползваш.

  7. Вени Марковски Says:

    Гриша, това може да ти отговори на въпросите: http://www.imore.com/no-apple-music-not-deleting-tracks-your-hard-drive-unless-you-tell-it

Leave a Reply