Да си сам

– Здрасти бе, Григоре! Теб пък най-малко очаквах да видя тук!

Обърнах се стреснато, за да се окажа срещу усмихнатата физиономия на Христо Христов. Състудент (в смисъл, когато аз бях в първи курс, той беше в пети), един от тримата с това име, които познавам. Невисок, набит, харизматичен симпатяга.

– Защо пък да не съм тук? Нали е медицинска конференция, аз не съм лекар вече ли? Я не ме обиждай! – Смигнах и му разтърсих ръката.

– Помня, че се беше захванал нещо с компютри, та се учудвам, че се връщаш към медицината.
– Не съм се отказал, нито от компютрите, нито от медицината. А с теб какво става?…

Историята на Христо е като на всеки лекар, завършил около славното време на промените. Разпределение, след това борба за оцеляване, някакво закрепване, постигнат минимум благополучие…

– И сега се оглеждам да си намеря някоя. Понатрупаха се годинките, време ми е. Крайно.
– Така е. – Мислено отбелязвам наум, че и моите не са много по-малко.
– А пък е трудно да намериш човек, който да си струва. От мен да го знаеш.
– Зависи какви са ти изискванията…
– Нормалните са, Григоре. Лошо е да си сам между четири стени, нали?
– Да…
– Има само едно по-лошо нещо. Да си с някого между четирите стени – и пак да си сам.

Задръстването се влачи едва-едва. Почти не забелязвам обаче как минава времето. В ума ми продължава да звъни: “Да си с някого – и пак да си сам”.

Толкова много от нас са сами между четири стени – почти всички именно защото са сами и иначе. А и толкова много от тези, които не са сами между стените, пак са сами. Защо се получава така? Нали сключваме бракове, правим деца и какво ли не, именно за да сме заедно? За да не сме сами?

Защото за да не е сам човек не му стига наличие на други биологични единици в къщи. Нито дори сексът. Случвало ми се е да правим страхотен секс с някое момиче, да си пасваме много там, но иначе да нямаме какво да си кажем. Ако се оженя за такава, няма ли да бъда сам, дори с нея? Не можем само да правим секс по цял ден – ще ни писне.

Или ако имаме общи теми, но не си пасваме като характери, и постоянно се караме? И едно и също да ни вълнува, ако аз мисля само за справедливостта и честността, а тя – само за ползата за семейството, никога няма да можем да се разберем. Без значение, че всеки от нас се бори и за другия в това, което смята за важно – и че реално му дава от него.

И, най-сетне, дори да виждаме света еднакво, ако не виждаме човека до себе си като по-доброто свое аз, нещата няма да вървят. Има жени, на които им харесва да бъдат третирани като слугини – но са малко. Има мъже, на които им харесва да бъдат смятани за работен добитък – но също са малко. И в двата случая – за щастие. Защото такъв брак е за мен еталон за случая “да си с друг, и пак да си сам”. Мечтата на егоиста, солипсиста, самодоволния – но не и на нормалния човек.

Затова си мисля, че ключовата дума е приятелство. Приятелите са, които споделят помежду си – и споделеното ги обединява, и прави по-близки. Приятелите са, чието присъствие прави човека щастлив. Приятелските съжителства са далеч по-трайни от брачните, въпреки че толкова силен обединител като секса при тях липсва… Мисля си, че ако двама не могат да са приятели, бракът между тях също няма да върви, няма да са щастливи заедно. Че приятелството е единственият здрав фундамент за “нещо повече от приятелство”. Първата проба, която трябва да правим с човека срещу нас, преди да го поканим да стане човекът до нас.

Оттам нататък също има много път. Защото човек се променя – за нещастие, и за щастие.

За нещастие – защото двама могат да се отдалечат във вижданията и възгледите си, и да престанат да бъдат приятели. И тогава бракът между тях също би пострадал.

И за щастие – защото перфектно подхождащи си приятели много трудно биха се открили. А тези промени са под наш контрол, и можем да ги насочваме. За да се превърнем в истински приятели, които биха били щастливи заедно до края на света.

Да, между жените и мъжете като че ли има стена в приятелството. Не зная как жените възприемат мъж, който да разбира техните интереси и да ги споделя в някаква степен. Но за мъжете жена, която ги разбира и се вълнува, дори малко, от “мъжките” неща, е безценно съкровище. И трябва да има ама много други негативи, за да не бъде желана от всеки мъж наоколо. Както като приятел, така и физически – много повече от някоя лъскава красавица с мозък колкото на надуваема секскукла.

Разбира се, нещата не са толкова прости. Има много и много други фактори. Но без тези, мисля си, другите вероятно ще са без значение.

10 Responses to 'Да си сам'

  1. Васил Колев Says:

    Ей за това моето болестно състояние доста помага – аз не бих могъл да спя с жена, която ми е скучна, и секса не се получава 🙂 Случва ми се да стоя на сухо за разни периоди, но поне нямам случаи да чувам удар на кухо, когато (ПО СЛУЧАЙНОСТ!) главата на девойката се удари в таблата на леглото…

  2. Дончо Says:

    Неприятен материал :). Твърде верен, за да е приятен. А хората не обичат някои неща да ни се казват в очите. Болезнено верен, и болезнено неприятен.
    Животът е борба, борба за приятелството на хората около теб. Ако спечелиш тази борба, ще успееш да постигнеш “нещото”. А ако успееш да постигнеш приятелството на човеците, с които делиш четирите стени – тогава ще си щастлив.
    Защото постигането на “нещото” не те прави автоматично щастлив…

  3. Григор Says:

    Васил: Не знам защо, но почти при никой мъж, който познавам, сексът с “кухи” дами не върви особено. (Освен ако кавалерът не е също толкова, или още по-кух.)

    Дончо: Не зная защо, но за мен не е болезнено да го напиша, или прочета. По-скоро е някакъв опит за общуване с… хм, Анонимния Читател.

    Да не кажа опит за приятелство. (Макар и не непременно предложение за брак. Като минимум, доста от читателите са мъже… :-))

  4. Дончо Says:

    Григи, че то вече разрешават всякакъв тип бракове, бе 🙂 ! Всеки с всеки, без никакви (освен някои църковни) ограничения…

    Казах “неприятен” по-горе, защото… ами защото съм дълго и много женен. И защото като четеш, малко или много правиш асоциация и с теб. И понякога те побиват тръпки. Които не са приятни.

  5. Mariyana Says:

    Chudeh se ,zashto tolkova mnogo pishete za braka i priqtelstvoto…Da, tova , koeto ste napisal e syvyrsheno vqrno, no ili vseki go znae ili mu trqbva vreme za da go osyznae, dokato vse oshte go chuvstva podsyznatelno.
    Otvyd subektivizma, da, ima q generalnata , universalna istina.No tq e ot pam ti veka,(Nai-dobre procheti zadylbocheno Bibliqta)
    Da, priqtelstvoto e naistina kliuchova duma i fundamenta vyv vsqkakyv vid partniorski vzaimootnosheniq, za uspeshno postigane na specifichni celi. Makar, che ima i uspeshno postigani celi na baza na biznes vzaimootnosheniq, no biznesyt e po-skoro lishen ot emocii.Tam emociite po-skoro prechat i sa izlishni, ako ne i zabraneni do nqkyde. V biznesyt e kato pri seksyt , no bez liubov, prosto ‘you get it’ i stavash konsumator, ako si sposoben na takova neshto izobshto.
    Nakraq, shte obobshtq, che Liubovta , da, liubovta e v osnovata na vseki edin dylgotraen Uspeh.Tq e pyrvoiztochnikyt na priqtelstvoto, syshto taka i go rajda (ne samo nego)!

    Tova be napisano s liubov ot edin anonimen pochitatel na Christian Antonov

  6. Григор Says:

    Мариана: Много хора не осъзнават дори такива прости истини… А пък и понякога на човек просто му се иска да си ги каже, и толкова. 🙂

  7. Mariyana Says:

    Dobre, ne se zaqjdah…;-)
    Uspeh!

  8. Мира Says:

    Хубави приказки, но в действителност едва ли някой мъж би обърнал внимание на жена, която не е красива, или му се вижда стара, колкото и да е в час с “мъжките неща” (каквото и да значи това) и да си пасва с него по характер. 😉

  9. Мира Says:

    Всъщност – липсата на необходимата външност спада към “има ама много други негативи”. 😉

  10. Григор Says:

    @Една от жените, които съм харесвал истински, беше към петнайсет години по-голяма от мен. Аз бях на трийсет и пет-шест по това време, тя минаваше петдесетте.

    Не беше никак красива, дори по моите критерии. (Сегашната ми приятелка също би била в категория “безцветна” за повечето любители на манекенки – за мен е най-красивата на света.) Но беше с железен характер – много силен човек, и в същото време много нежна и емоционална. На снимка изглеждаше като да е била неугледна и грозновата и в най-добрите си години, а и възрастта не я беше пощадила. Но беше такъв сладък и топъл човек, че не само привличаше като личност, но и възбуждаше физически. Не бях единственият, който я гледаше с меко око… Но тя си имаше съпруг. Пияница, побойник и говедо, но за нея човекът, с който е обвързана, и няма да му изневери… Ако ти беше мъж, нямаше ли да харесаш такава?

    Когато една жена е истинска жена, всеки мъж й обръща внимание. Дори ако вече не е млада, и ако никога не е била красива. Освен на снимка, външността на жената за мъжа е всъщност нейната личност.

Leave a Reply