Корупция – и молба към всички за помощ – 2

Минаха две седмици от първия ми запис в тази поредица. Седмица на продължаваща бясна съпротива от общинските власти.

Вече зная за коя политическа партия няма да гласувам на тези избори – а предполагам, че и нито един човек от квартала. Вероятно не само на тези избори, и със сигурност ще се погрижим да агитираме и всичките си познати по въпроса. Представителите на ГЕРБ в общината заслужиха тази съмнителна чест с упорит труд за защита на незаконния строеж до нас…

Неведнъж съм ги защитавал и подкрепял тук с името си. С надеждата, че ще се преборят с корупцията. Който не вярва – блогът ми има търсачка, проверимо е. Вместо да запазят даденото ми в аванс доверие, те го пропиляха. Мисля, че е полезно за тях да изкарат едно дълго и поучително време извън властта. Може би дори завинаги.

Другата партия, която срина напълно дадено от мен в аванс огромно доверие, беше Реформаторският блок. Неин представител е кметът на община „Оборище“ Васил Цолов – основен защитник на строежа. Твърдял многократно пред медии, че документите му са изрядни. Само че от това, което събираме с течение на времето, сме смаяни от неизрядността им. Нямам представа от какъв халюциноген трябва да си изпати човек, за да реши, че са наред.

Накратко – мисля, че тези две партии изгубиха гласовете си в квартала ни. И ако не се осъзнаят в много кратък срок и не вземат лично мерки най-сетне да кажат истината за строежа и да го спрат, лично аз ще направя всичко възможно да ги изгубят навсякъде, където името ми се цени. Умножете ефекта по поне хиляда жители на околни сгради, и ще получите резултата. Изборът е техен. Ако изберат подкрепата на незаконното пред гласовете на избирателите, аз ли ще съм им виновен, че ще изгубят гласовете на избирателите?

… Но това е друга тема. Сега още малко развитие от днес.

Сутринта намерих на вратата на входа ми залепено ето това обръщение:

Arteks zaplahi

Печатът под заглавието му е копие от писмото, което внесох в Министерския съвет. В добавка към този лист бяха залепени и копия от листовете с подписите ни. Ще рече – имаме приятели в Министерския съвет, знаем ви кои сте. Плашете се, че ще ви съдим.

(Познат почерк, нали? Особено на тези, които по време на социализЪма сме си имали неприятности със „службите“. Случайно съвпадение? Или нищо ново научено и нищо старо забравено?)

Само дето нас ама изобщо не ни е страх. Твърдението, че подписите са събирани под друго писмо, естествено, е типична за „Артекс“ клевета. Всички подписани с удоволствие ще го потвърдят в съда. Така че не могат да ни уплашат. Нито ще посмеят изобщо да ни съдят, дори в корумпираната българска съдебна система. Тръгне ли се да се чопли случаят, нередностите около строежа няма да има как да бъдат подминати. А да си отмъщават с мутренски средства няма да посмеят. Ще е кофти игра, така да се каже.

По-интересно е друго. Кога ще ни свърши търпението и ще дадем „Артекс“ под съд за клеветите им. Тази не е нито първата, нито втората. Както забелязвам, вече се подготвят да отричат, че обръщението е тяхно дело – подписано е почти анонимно, „от оклеветените“. Разбира се, за целите на съда и това е достатъчно. Особено ако делото се наблюдава от представител на Комисията по мониторинг на напредъка на България и Румъния – това е една от линиите, по които действам в момента… Но този опит за избягване на отговорност за „обръщението“ вече показва, че клеветниците се боят. И с право.

Любопитен съм дали в България ще се намери поне една политическа партия, която да не е защитник на корупцията, и да се намеси в нашия случай. След три месеца опит с борба срещу незаконния строеж съм абсолютно наясно – без политически натиск няма да се мине. За съжаление. Ако такава се появи, ще обере гласовете на хората от района.

А към всички читатели на този запис отправям обичайната молба – разпространете го, навсякъде из Интернет. Колкото повече хора го прочетат, толкова повече е шансът да намерим как да се справим с този проблем. И толкова повече е шансът утре, когато започнат да строят нещо незаконно на вашите глави, процедурата по справянето вече да е отработена.

8 thoughts on “Корупция – и молба към всички за помощ – 2

  1. ridiculous

    Споделих линк към публикацията ти във фейсбук, дано повече хора прочетат. Успех ви желая.

    Reply
  2. skoklyo

    Означава ли всичко това, че в национален мащаб просто няма партия, която да си струва да бъде подкрепена? Както сам посочваш, изборът на по-малкото зло, борене на огън с огън, тоест гласуването за ГЕРБ, не се получи. Тези неща никога не се получават май.

    Значи или си оставаме отсега нататък вкъщи при избори и само се правим на интересни на поредния хилав протест, или трябва сами да си направим партия. Което е почти невъзможно, доколкото сме склонни да се делим по първия възможен признак. А на поне 99% от настоящите професионални политици са им омърсени психиката и етиката. Толкова много хора, повече или по-малко образовани, търсят нещо ново.

    Представи си, Григор, че вместо да губим енергия в безброй дребни хаотични битки, я акумулираме в нещо голямо, което няма как да бъде пренебрегнато? Могат ли да се намерят хора с дар-слово и енергия да бъдат обединители? Трябват ни обединители, не спасители или освободители, или пък даже поучители.

    Reply
  3. Григор Post author

    @skoklyo: Сложен въпрос.

    Според мен партия е принципно възможна, стига да е от нетрадиционен тип. Да е обединена не от възгледи по всички или почти всички елементи на политиката, а от възгледи по -алко, най-добре само един, точно определен въпрос – примерно анти-корупционна платформа. Да е ясно декларирала по начало, че извън този въпрос членовете ѝ са добре дошли да имат различни, включително противоречащи си възгледи, включително да гласуват един срещу друг, и т.н… Има и още доста елементи, ако ще трябва такава партия да е работещо цяло, но принципно е възможно.

    За обединителството – от една страна идеята е лоша. То трябва да е около определена кауза, а колкото и да вървиш в грешната посока, няма да стигнеш до правилното място. Колкото и дълго да преследваш последиците, ако не се занимаваш с причините, няма да успееш. И колкото и да сме обединени около маловажни неща, важните няма да се оправят от това… От друга страна, идеята е хубава, по две причини. Едната е, че както нищо не ни е наред, всяка поне малко нормална кауза вече е важна. Другата е, че дори каузата да е незначителна, обединяването ще ни научи, че можем да се обединяваме, и че когато го правим, побеждаваме. Или поне ще научи поне част от нас. А това може да си струва.

    Въпросът е – около какво можем да се обединим?

    Reply
  4. Виктор

    Понеже живея в “Младост”, мисля, че на тия избори хората се обединиха срещу застрояването и си избраха районна кметица, предводителка на протест срещу застрояването. Дори не ги смути особено това, че доколкото разбрах, изоставила си частния бизнес, че стар нашенски политик (Кадиев) подкрепи тая жена и т. н., а може и повечето да не са разбрали. Малко късно, но нищо, все някоя пейка може и да се спаси. Видях наскоро заглавия, че строежите си продължават, че това било заложено в миналото, че собствениците, че това и онова. И нямам никаква надежда, че тия, които заложили нещо си в миналото ще си понесат отговорността, а дори и да я понесат, дори и да влязат в затвора за неизгодни сделки или нещо такова, строежите ще си продължат, и надали сегашните и бъдещите чиновници и каквито са там ще се уплашат, ако изобщо разберат, че за неправилни решения и корупция се носи отговорност. Да речем, че осъдят някого от общината, че преди 20 години разрешил там нещо си или определил еди-кой си терен за еди-какво си и получи една условна присъда от две години, ама срещу това е получил два апартамента или да речем само едни 50 хиляди лева. Според мен едно такова правосъдие не само няма да намали корупцията, а дори ще я рекламира и стимулира.
    Дано да не съм прав.

    Reply
  5. Григор Post author

    @Виктор: Не ми се вярва малкото наказание да стимулира корупцията повече от липсата на наказание. Пък и все трябва да се почне от нещо. Браво на хората от „Младост“! Дано новата кметица да не се окаже прикрит мераклия да седне на трапезата…

    Reply
  6. skoklyo

    Григор, ако целта е партия с реален потенциал, която наистина може да направи нещо, тя трябва да има по-широка база сред населението, не да бъде поредния бутиков проект. Бай ти Кольо, или ако щеш Хасан, изпитва нужда от лидер, от някой който може да му каже как стоят нещата и какво трябва да се направи, че и да го убеди в това. Чудя се толкова ли няма в България харизматични хора, способни да грабнат тълпата, без да са настоящи или бъдещи безпринципни продажници? Четох статия как Обама за разлика от Хилари е имал много силна предизборна кампания и е успял да успял да накара хората да се асоциират с него. Очевидно на хората им е омръзнало от безлични партийци или бюрократи. Не е важна само каузата.

    А и виж какво стана с Реформаторския блок, където уж се бяха обединили около кауза и това не ги задължаваше с нищо извън нея, че май и по концепцията за нея. И ето, гласуваха си един срещу друг до степен да се обезсмислят, а покрай това и да омърсят в публичното съзнание поредната позитивна дума. Ако пък примерът не ти допада, посочи друг политически проект с хлабава структура, който понастоящем работи в тукашните условия.

    Мисля, че ако според твоята терминология си имаш работа предимно с “добитъци”, то трябва да бъдеш достатъчно добър овчар, пък ако искаш после ги запиши на курс по философия и етика.

    Reply
  7. Григор Post author

    @skoklyo: Каузата, която реално обединяваше почти всички в Реформаторския блок, беше желанието също да се наредят на трапезата. В момента, в който някои се наредят, а други – не, общото се разпада. Не се разпада, когато има обща принципна идея.

    С останалото съм 100% съгласен. Проблемът е, че за да направиш такава партия, трябва да си достатъчно известен (за да те знаят хората) и с добри финанси зад гърба си (за да можеш да организираш кампании за спечелването им, в каквото и да се състоят тези кампании). Нашенските „онези-които-не-бива-да-се-назовават“ (в медиите) още от времето на ДС знаят важността да не се допуска хора извън „ла фамилия“ да притежават било известност, било достатъчно пари. Колко от „интелигенцията“ ни са известни с нещо различно от това, че са известни? Примерно колко са известни с комбинация от ум и съвест?… И ако прибавим към данните на Гарабед Минасян (70% от действащите фирми в България принадлежат на лица от официалния списък на ДС) фирмите на ДСари препрани от списъка, на деца на ДСари и на подставени лица на ДСари, какво ще получим за имащите в България парите да стартират подобна партия? Въпросът кой държи в България на практика всички медии (и откъде е тръгнал и на кого козирува) даже не го обсъждам, той е ясен по дефиниция…

    Затова да кажеш „партията трябва да има по-широка база сред населението“ и „първо бъди добър овчар, после запиши добитъците на курс“ е нещо като да кажеш „печеливш бизнес се прави с достатъчно пари“. Азбучна истина е, само дето не дава отговор откъде да дойдат парите (в нашия случай – популярността на свестни хора, средствата да издържаш партия…). Ако имах идея дори само за едното от двете, сигурно щях вече да съм пробвал да организирам партия и да мисля за другото в хода на работата. Да тръгнеш и без двете обаче значи да си хабиш времето и силите.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *