Тръмп, антилиберализмът и психологията

Напоследък ми стана навик да крада статии оттук-оттам из Нета. Ами какво да правя – навъдиха се хора, които казват каквото мисля по-добре от мен! 🙂 Което е чудесно.

Лошото е, че публикувалият ги сайт понякога умира и мислите им изчезват. Затова искам тяхно копие да има тук, в скромния ми блог. Докато го има.

Сега е модерно да се пише за Тръмп. Само че тази статия на Даниел Смилов в портала „Култура“ е не за личността Тръмп, а за антилиберализма като цяло.

(Тя обръща внимание и на една важна фигура, която не е много позната на българина. Ако руската царица Александра си е имала Распутин, Хитлер си е имал Гьобелс, а Путин си има Дугин, то Тръмп си има Стив Банън. Единствената разлика между последния и първите трима е, че Банън има много повече власт и влияние от тях. Към момента той реално е вторият по сила човек в света, при положение, че Тръмп е първият.)

Антилиберализмът има много отрочета. Нацизмът, фашизмът, комунизмът, русизмът… Неговата кауза е подмяната на свободата с робство, превръщането на невежеството в сила и представянето на войната за мир – накратко, „разделяй и владей“. Искате ли тази кауза да се сбъдне?

Затова е важно всеки мислещ човек да го познава. И да знае защо е нужно да се бори срещу него, дори на цената на лични лишения. Просто иначе ще бъде подложен на далеч по-големи лишения.

Да, знам, че не ви се занимава с политика. Ѝ на мен не ми се занимава. Пишат ми се разкази, правят ми се разни софтуери, грижи ми се за здравето на хората… Но училищните спомени ме подсещат, че ако на теб не ти се занимава с побойника на класа, това само засилва неговото желание да се занимава с теб. И да си затвориш очите води само до това да те бият както си със затворени очи.

Не си затваряйте очите, моля ви. После боли много и за дълго.

—-

Модерно е днес човек да е антилиберал и мнозина станаха такива. Тяхното всемирно вдъхновение е Доналд Тръмп – първият американски президент, който спечели искрените симпатии на БСП. Путин, разбира се, е фърст за Корнелия Нинова и средния социалист, но и Доналд вече не е секънд спрямо никой! А и как да е втори, когато не слиза от заглавията на всички публикации, включително за съжаление и на тази.

Либерализмът пък е осъждан като причина за повечето “бедствия” на планетата – от глобализацията, финансовия капитализъм, мултикултурализма, тероризма, бежанците, политическата коректност та чак до Иван Костов. Всъщност (малко парадоксално) самият Иван Костов също наскоро осъди либерализма.

Пък и какво ли толкова е дал либерализмът на света?!

Е, конституционализмът, разделението на властите, правата на човека, свободата на пазара, антидискриминационното законодателство и международният правов ред сигурно трябва да му бъдат приписани, защото Лок, Монтескьо, Мадисън, Кант, Адам Смит, Токвил, Бентъм, Констан, Келзен минават за либерали в образована среда. Но други приноси либерализмът едва ли има.

Като изключим може би и държавата на благоденствието (все пак) заради Джон Мейнард Кейнс, Джон Роулз и Роналд Дуоркин. И за да не се обидят либертарианците – трябва да се добавят и приносите на Хайек към икономическата теория и идеите за правова държава. Но друго няма. (Ако не броим десегрегацията и движението за граждански права през 60-те години – Мартин Лутър Кинг, Ърл Уорън. Както и критиката на тоталитаризма на Попър и Аренд).

Съвременният антилиберализъм не отрича тези постижения, а само логичните им следствия. Ако твърдите, че свободата на търговията и конкуренцията водят до всеобщ просперитет (както Адам Смит), трябва да искате да падат търговските бариери, както и затрудненията за движението на хора, стоки и капитали. Но Тръмп се оттегли от търговските споразумения с Канада и Азия, и планира да строи стена с Мексико. Ако твърдите, че всички имат равни права без оглед на религия и етнос, не поставяте специални ограничения за мюсюлманите. Но Тръмп направи точно това.

Ако смятате, че хора с различна култура могат да живеят мирно и цивилизовано в едно и също общество, трябва да следвате и някакви правила на уважително отношение към всяка една общност. За Тръмп това е вредна “политическа коректност”, обаче. И накрая, ако сте наистина загрижен за съдбата на работническата класа, трябва да й гарантирате максимално качествени публични услуги и достъп до работни места с генерирани от държавата програми. Това е препоръчвал Кейнс, но Тръмп сваля данъците и тръгва на поход срещу общественото здравно осигуряване и образование.

От логика към психология

Антилиберализмът не залага на логиката. Неговата сила е в психологията. Томас Хобс е първият модерен автор, който е осъзнал политическото значение на страха и параноята: свободата може да носи рискове и опасности. Свободният човек е методологически егоист, който в преследване на интереса си неизбежно (както Хобс е смятал) влиза във война с другите. Война на всеки срещу всеки. За да не се стига до нея, е необходима чудовищно силна, безконтролна власт, от която всеки да изпитва страх. Необходим е Левиатан, Путин или Ердоган. Необходим е някой с нервен пръст върху бутона за ядрен Армагедон, от когото останалият свят да трепери.

Съвременният антилиберализъм не спори с Лок, Монтескьо или Кейнс, а просто цели да убеди психологически населението, че без антилиберален Левиатан войната на всеки срещу всеки ще е неизбежна. Без лидери от типа на Орбан, Льо Пен или Ангел Джамбазки светът ще се свлече в едно “естествено състояние” на хаос и беззаконие, в който животът по Хобс ще е “solitary, poor, nasty, brutish and short” (самотен, беден, гаден, жесток и кратък).
Съвременният антилиберализъм е систематична, методологическа и научно-обоснована психологическа атака срещу населението, която цели да убеди хората, че живеят в света на Хобс. Те трябва да започнат да виждат всеки като потенциална опасност и всяка свобода – като носеща прекалено висок риск. Това се постига, като към нея се прикача въздействащ образ, вдъхващ страх и трепет:

– свобода на движение = “цунами от бежанци”, “нашественици”, “завоеватели”;

– религиозна свобода = “терористи”, “кървави атентати”, зловещ камуфлаж под форма на бурки;

– свобода на търговията = обезлюдени региони, ръждясали предприятия;

– етническа толерантност = “циганска престъпност”

Тъждествата между тези феномени не са нито логически, нито социологически, разбира се. Те са сугестивни, ситуационни и работещи на подсъзнателно ниво. Те внушават опасност, като запалват множество червени лампи и убеждават хората в следното:

– те са сами пред опасностите и трябва да мислят първо за себе си (America first!);

– институциите, които ги защитават, са безсилни (овладени са от някакви лигави либерали, например, които непрекъснато се провалят);

– не бива да разчитат на добронамереност и сътрудничество от никого: нито в държавата, а особено в чужбина (НАТО и ЕС са отживелица);

– трябва да се справят САМИ, като се самовъоръжават и придържат към най-близките – семейството, единоверците, нацията (стена, капиталът обратно от Китай, по-мощни ядрени ракети и другите да се оправят).

Хора с такива нагласи вече живеят в света на Хобс.

Психология и технология

Българският антилиберализъм е първичен, любителски и подражателен. В световен мащаб обаче психологическата атака срещу хората се води професионално, по научните принципи на пропагандната война и на съвременните технологии. Както стана ясно, зад Брекзит и зад Тръмп стои сериозна технологична експертиза, която профилира психологически населението и е в състояние да таргетира почти всеки избирател поотделно в зависимост от неговия психологически профил. Това става чрез Big Data компании, които филтрират огромен обем данни, събрани от бази на фирми, обществени институции или социалните мрежи.

Cambridge Analytica например е компанията, която е помагала на Тед Круз, Тръмп и привържениците на Брекзит и която твърди, че е профилирала (най-вече психологически) американските избиратели – всички 220 милиона от тях![i] Изработени са били 32 психологически профила[ii]с цел по-ефективна кампания: ако човек е по-невротичен например, пращат му картинки на битова престъпност – кражба с взлом. Ако е по-спокоен и склонен към съгласие – семейна снимка на баща и дъщеря на лов за патици. Изводът е един обаче – гласувайте за кандидата, който подкрепя оръжията.

Ако сте по-скоро избирател на Клинтън, тогава психологическата задача е пък да не отидете да гласувате. Като например ви убедят, че тя е отвратителна (nasty woman, crook). Експерти на споменатата компания твърдят, че почти няма съобщение и послание от страна на Тръмп, което да не е било подплатено с данни, генерирани от профилирането.

Стийв Банън – човекът, който в момента е най-влиятелен в Белия дом по мнението на мнозина, – е член на борда на Cambridge Analytica.

Съветската школа е традиционно много силна в областта на пропагандната психологическата война, която в модерната си версия се нарича “хибридна”. Макар и не толкова high tech, и съветската школа е допринесла с прийоми, които са много ефективни. Като техниката на “гнилата сельодка” например, известна от учебниците от 60-те години: подбирате грозна лъжа за опонента и я тиражирате масово. Той е принуден да се оправдава, да се обяснява и попада в неизгодна позиция. Или пък тактиката “60:40” за пропагандна борба в не съвсем гостоприемна среда (в близката чужбина да речем): говорите 60% за НАТО и ЕС и 40% за Русия и санкциите срещу нея. Проевропейците се объркват, про-евразийците се обнадеждават.[iii]

Начало на какво?

Светът на Хобс е нелицеприятен. И той трудно може да бъде обичан. Защо е тогава тази антилиберална фиксация върху насаждането на хобсианска психология?

Хана Аренд отбелязва, че всеки тоталитаризъм започва с неприязън към всичко, което имаш[iv] – в нашия случай, демокрацията, свободите, ЕС, НАТО “Нещата трябва да се променят! Не могат да останат такива!”. Антилиберализмът винаги е насаждал подобни емоции на неприязън. Затова и Карл Льовенщайн нарича фашизмът “емоционализъм”.

Но съвременният антилиберал не е фашист, нито комунист. Той не отхвърля – поне открито – нито конституционализма, нито правата на човека, нито пазарната икономика, нито демокрацията. Напротив, той се бие в гърдите, че е демократ. Антилибералът няма алтернативна визия за обществото, както фашистът: той просто твърди, че “така повече не може” и се опитва да подрони психологическата основа на свободата. Да усилва и генерира страх.

Що за състояние е това? От една страна, либерализмът започва да се политизира и от обща идеология на всички партии в демокрацията, става разделителна линия. От другата страна стоят антилибералите, които не го отричат съдържателно, а “просто” искат да го суспендират временно заради опасности от най-различен характер: от “бежански цунамита” до “обезлюдяване и смърт на нацията”.

Колко временно и кое точно ще се суспендира обаче? Путиновата управляема демокрация ли е моделът? Орбановият диктат на мнозинството, може би? Кои права ще бъдат отменяни, за колко дълго и заради какво? И няма ли други по-цивилизовани начини за постигане на сигурност и мир, освен този, който се предлага?

Антилиберализмът днес предпочита психологията, докато съдържанието му изглежда хлъзгаво и неопределено. Докато то не се изясни, той си остава една психологическа игра, при която на всеки му се вадят такива картинки, които най-пасват на личните му страхове. И всеки почва да слюнкоотделя като кучето на Павлов.

___________

[i] Hannes Grassegger and Mikael Krogerus, The Data that Turned the World Upside Down https://motherboard.vice.com/en_us/article/how-our-likes-helped-trump-win

[ii] Профилирането става на базата на разделянето на хората по пет основни критерия: откритост към нови преживявания; съвестност при изпълнение на задача; интровертност; съгласие; невротичност. От английските наименования на тези критерии е и съкращението OCEAN, което ги обобщава.

[iii] В.Яковлев, Методы боевой спецпропаганды http://aillarionov.livejournal.com/846809.html

[iv] Hannah Arendt: From an Interview http://www.nybooks.com/articles/1978/10/26/hannah-arendt-from-an-interview/

21 Responses to 'Тръмп, антилиберализмът и психологията'

  1. Иван Says:

    Мда, анти-либерализмът много напомня на руската Медиафрения.

    Все пак, мисля че материалът се допълва доста добре от една лична история на един бивш неонацист.

    Все повече битката се оформя като Здравият Разум срещу Слепия Инстинкт.

  2. Григор Says:

    @Иван: Историята на Крисчън Пиколини наистина допълва нещата много точно – да не кажа, че казва даже повече от този материал.

    Все искам да седна да напиша един сериозен запис за настъплението на омразата и разрушението, но не смогвам физически. А трябва…

    И мисля, че битката е не на Здравият Разум срещу Слепия Инстинкт, а на Здравия Разум срещу Злото, скрито зад Уязвимите на Злото… Но на това мястото му е в записа, който искам да напиша.

  3. Петър Петров Says:

    @Григор, Иван: Благодаря.

  4. Веско Says:

    T.нар. “либерали” в САЩ в момента са левичари и е очевидно, че Костов (който се определя като консерватор) ще се изкаже против тях, въпреки притесненията за Тръмп, американската изолация и руското влияние. Ти, Гриша, бидейки човек на науката и идеалите, явно е неизбежно да не отидеш наляво, така че е ясно, че ще им симпатизираш. Кейнс и Кругман са светила за теб, и нищо не може да помрачи техния блясък. Статиите, които превеждаш от масовите американски медии не казват нищо ново, и най-важното, прикриват важни факти.

    Американските левичари създават класов конфликт на марксистки принцип. Само че вместо бедни срещу богати, в случая ролята на онеправдана свещена крава заемат жените и малцинствата (етничеки и религиозни), а техен подтисник е белия мъж, който е истински демон, който винаги може да бъде набеден за “вещица”, винаги е зъл и виновен, и никога не може да бъде тяхна жертва. Новините за белия човек – жертва се покриват, докато новините за човека от малцинствата – дори когато е пострадал престъпник – му слагат ореол на мъченик. Малцинствата (религиозни и етнически) трябва да живеят в гета, в социална и икономическа изолация, и да получават помощи, срещу това да гласуват за левичарите. Затова Ислямът не бива да бъде критикуван, нито пък гето “културата” на негрите. Редица “социални” политики (като увеличаване на минималната работна заплата) реално водят до същото – безработица и социални помощи, които подхранват левичарите. Стремежът да бъдат “усмирени” злите корпорации реално води до повече власт на държавата, което води до повече сдушване на корпорациите с властта – с лявата власт, която спасява тези, които са “твърде големи, за да се провалят”. Левичарите владеят напълно медиите и образованието и въпреки това, подценявайки свободата на интернет, успяха да загубят. Не е вярно, че левичарите са “разумните” и “рационалните” в момента, защото точно те запушват устата на противниците си, и никога не влизат в дебат, а се стремят да обвинят всичките си опоненти за “нацисти”, да ги засрамят, очернят, уволнят, заклеймят.

    Това е контекста на победата на Тръмп, колкото и евентуални опасности да крие тя. Дори няма да се спирам на останалите манипулации и лъжи в тази статия. Най-вероятно няма смисъл.

  5. Петър Петров Says:

    Неслучайно едно време са ги биели през пръстите, колчем посегнат да пишат с лявата ръка. И днес така трябва! Вижте докъде ни докараха гадните левичари!! ДА СЕ ВЪРНЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО БИЕНЕ ПРЕЗ ПРЪСТИТЕ!!

    (Само не съм ориентиран соросоиди ли са или комуноиди, моля за напътствия, за да знам какво да пригласям.)

  6. Веско Says:

    Не е нужно да пригласяш, ако нямаш какво да кажеш, е по-добре да не вдигаш нивото на общия празен шум.

  7. Петър Петров Says:

    > Не е нужно да пригласяш, ако нямаш какво да кажеш, е по-добре да не вдигаш нивото на общия празен шум.
    А, радвам се, че ми разбра мисълта.

  8. Веско Says:

    Така е. Много здраво ме затапи. Мисълта ти е съкрушителна. Направо не знам какво да кажа пред дълбочината и остроумието й. Радвам се, че мога да имам за пример мислители като теб.

  9. Веско Says:

    Така е. Много здраво ме затапи. Мисълта ти е съкрушителна. Направо не знам какво да кажа пред дълбочината и остроумието й. Радвам се, че мога да имам за пример мислители като теб…

  10. Григор Says:

    @Веско: Тук не съм съгласен.

    Ако ти се повреди двигателя на колата, на ляв или на десен механик ще я закараш? Ще я закараш на кадърен, естествено. И нарочно ще избягваш и левите, и десните механици, понеже мисленето им е политизирано и това може да им попречи да си свършат работата кадърно. Нали?

    Обществото също е машина. Огромна и сложна, но машина. То си има законите и начините, по които работи, точно както си ги има двигателят. Правилните решения, взети с познаване на тези закони и начини, ще имат желания ефект. Неправилните – не. Ако човек мисли в „леви“ или „десни“ рамки, това по дефиниция му пречи да бъде кадърен, тоест да вижда нещата каквито наистина са. Аз се опитвам да не бъда ляв или десен, а да виждам нещата правилно – надали успявам винаги, но поне се опитвам. Съответно, някои мои мнения могат да изглеждат леви, други – десни, но никои не са леви или десни – те са правилните, доколкото ми е по силите да го определя.

    Същото важи за либерализма и консерватизма. Опитвам се да не бъда нито либерал, нито консерватор. (Нито по средата – опитвам се да бъда компетентен в тези процеси.) Към момента ситуацията според мен предполага, както обикновено, подкрепа за набор насоки и тенденции, някои от които традиционно биват смятани за либерални, други – за консервативни. Примерно аз се противопоставям категорично на указа на Тръмп за ограничаване на миграцията – тоест, подкрепям в тази област либералната позиция. Ако говорим за бюджет обаче, аз съм твърд фискален консерватор, вероятно повече от доста консерватори… Просто смятам, че тази комбинация от насоки е оптималната за обществото, каквото е в момента. По едно щастливо съвпадение – както за американското, така и за нашето.

    Както Кейнс, така и Кругман са учени. Както всеки учен, те си имат и верните неща, и заблудите. Просто напоследък тенденцията в света е такава, че поставя често необходимости от разбиране на тези неща, които те са нацелили вярно. Преди 30 години например далеч по-нуждаещи се от подкрепяне и изтъкване бяха икономическите възгледи на Фукуяма и Фридман. Оттогава верността на никой от тези учени не се е променила – променили са се необходимостите от изтъкване на една или друга вярна позиция.

    От доста време ми се иска да напиша един запис на тема една от ключовите тенденции на съвременността – ограничаването на свободата на хората. Той вероятно би обяснил ясно много от позициите ми. Проблемът е, че ще иска поне десетина часа работа (и вероятно повече от един запис), за да обясня тези неща, а нямам това време (и сили). Не смогвам редовно дори за по-кратки и лесни теми…

  11. Валентин Says:

    Странно ми изгледа се се споменава Кейнс заедно с Хайек (в една категория). В Уикипедия пише, че Кейнс бил поддръжник на социалния либерализъм – това е нещо като либерализъм само, че с елементи на етатизъм…

    Социален либерализъм е вярата, че либерализмът трябва да включва и социална справедливост. Различава се от класическия либерализъм в настояването, че либералната държава трябва да осигурява работа, здравно осигуряване, образование, докато в същото време увеличава гражданските права.

    А аз мисля за Кейнс по-скоро като за противник на либерализма (държавата трябва да “създава работни места”, да “дава работа” и т.н.).

  12. wel Says:

    Съгласен съм, че невежеството не трябва да се превръща в сила. И че алтернативните факти са лъжи.
    В тази връзка – конституцията е рожба на война между крал и барони – никой от тях не е бил либерал. Разделянето на властите е въведено (с писменни доказателства) около 600 г пр. н.е. в Китай, от императора и е било придружено със създаването на изключително стройна система за взаимно следене. Идей за държави с разделение на властитите безчет, с т.ч. и либерални, но също така и егалитарни.
    Що се отнася до :
    свобода на търговията = обезлюдени региони, ръждясали предприятия – жалко, че не мога да приложа снимки от нашата реалност в либералния свят. Свободата на търговията несъмнено води до дисбаланси в производството, но още по-жалко е, че води до ужасяващи екологични дисбаланси и е несъвместима с т.нар. устойчиво развитие.

    И съсвсем не разбирам, как либералът в теб постулира равенствата от по горе (заедно с поясненията в скоби) и как си представящ, че дори и да има хора в главите на които тъждествата са верни, те вече живеят в света на Хобс. Следва да се отбележи, че по време на националсоциализма по собствените си спомени средните членове на НСП са живеели “в среда на топлина, човешко разбиране и близост” каквито не са изпитвали в либерална Германия (ратърсвана от непрекъснати трусове с галопираща инфлация и в която хората нямат усещането за контрол на съдбата си).

  13. Григор Says:

    @Валентин: Политиката е концентрирана икономика, нали? По подобен начин пък идеалите, или поне работещите идеали, са концентрирани интереси. Тръгни от работещо положение, което дава максимално добро развитие, и ще стигнеш до общество, в което идеалите са силни и добре подкрепени.

    В конкретния случай, разбирането или неразбирането на Кейнс се крепи на нещо много просто – разбирането или неразбирането на един основен закон на икономиката. А именно, че по-големите могат да са по-ефективни от по-малките. (Простичък пример: конвейерното производство, оказало се несравнимо по-ефективно от локалното. Завод с хиляда души можеш да го организираш на локално производство на коли и няма да е ефективен – грешката си е твоя. Работилничка с трима души обаче няма как да я организираш да произвежда коли конвейерно, колкото и да искаш.)

    Този закон (той е икономическата проява на дисипативното развитие) води до уедряването на икономическите единици до създаване на олигополи и монополи, и унищожаването на свободата на пазара. Това пък (а и други процеси) води до това, че в икономиката парите мигрират отдолу нагоре. Затова при криза парите се наливат долу, а не горе – второто не работи. И пак затова стратегията „да намалим данъците на големите“ работи само първоначално, след това скапва нещата още по-зле. (Парите се концентрират горе, масовата покупателна способност изчезва и се получава криза на свръхпроизводство.) Не защото тази стратегия е лява, дясна или средна, и не защото Кейнс е казал това а пък Хайек или Фридман онова. Защото такива са механизмите на икономиката. Кой какво е казал променя нещата толкова, колкото отричането на гравитацията променя посоката на падане на нещата.

    Затова и е важно държавата да преразпределя средствата отгоре надолу. Общество, в което няма такъв механизъм, концентрира всичките пари горе и пазарът му отива по дяволите. Както защото тези долу нямат пари, за да купуват, така и понеже олигополите и монополите не са свободен пазар.

    @wel: Конституцията не е рожба на война между крал и барони – хартата на правата е. В идеалния случай конституцията е харта на правата, но в реалния тя е държаво-конструиращ елемент, докато хартата на правата не е. Оттук и съществена разлика между двете.

    При войната между британския крал и бароните бароните определено са били либерали, по критериите на тогавашното време. Въведеното от китайския император разделение на властите не е разделение на властите, понеже той е суверен и стои над тях – те са трите ръце на една власт, неговата. Затова примерите ми се струват не съвсем точни.

    Свободата на търговията не води нито до обезлюдяване, нито до ръждясали предприятия. До тях може да доведе свободата на производството, ако то бъде изнесено другаде. Съответно, на старото място ще има затворени предприятия, но на новото ще има новосъздадени. Учуден съм, че не си обърнал внимание на толкова очевидно противоречие в аргумента.

    Да, ако новите предприятия са по-автоматизирани от старите, те ще наемат по-малко хора. Това обаче е неизбежно следствие от прогреса. Опитите той да бъде спрян са в крайна сметка лудитство. Благодарение на преодоляването му живеем в далеч по-осигурен свят, отколкото се е живеело по-рано. (Отделни места могат да са изключение в отделни отношения, но цялото е така. Преди 30 години говорехме за златен милиард и мизерстващи пет милиарда. Сега говорим за златен милиард, сребърни 3 милиарда и мизерстващи 4 милиарда. За мен това е подобрение.)

    Дисбалансите в производството са неизбежни, независимо от системата му на организиране. Идеално балансираното производство предполага съвършено планиране, което е принципно невъзможно. Също, поддръжниците на планирането обикновено си представят централно планиране, което обаче означава монопол върху производството, с всички последствия от това за пазара и развитието.

    Екологичните дисбаланси могат да се избягнат донякъде чрез държавна регулация. Тази регулация не е задължително свързана с бизнес-модела, има я и при крайно либерални модели. Ако примерно отидеш в САЩ и гледаш със собствените си очи, вместо да четеш нечии писания, ще се изумиш колко ефективна е в повечето случаи държавната / щатската регулация на опазването на екологията. Да, има и изключения – но изключенията там, където държавата регулира държавни бизнеси, обикновено са доста по-страшни. Аралско море, примерно?

    „Устойчиво развитие“ е оксиморон. То е друг начин да се каже „стационарно движение“, „непрогресиращ прогрес“ и т.н. По тази причина е несъвместима с него всяка една вярна логична конструкция, или базирано на такава действие. (Влагането в този израз на смисъла „регулирано и управлявано движение“ е просто завоалиран начин за пак същото – развитието е по дефиниция дизруптивно, регулирана и управлявана може да е само липсата му.)

    Либерална Германия преди Хитлер е напълно разорена държава с унищожени институции – благодарение не на либерализма, а на Първата световна война. Хитлер идва точно в началото на постепенното съвземане на страната. Ако ще търсим логически издържано сравнение, такова е примерно сравнението между бившите Източна Германия и Западна Германия, или сегашните Северна Корея и Южна Корея. Кажи ми, моля те, колко хубаво се живее в Източна Германия и Северна Корея, и колко зле и нещастно – в Западна Германия и Южна Корея…

  14. wel Says:

    @ Григор: След като бароните са били либерали – всичко си идва на мястото, дори и това, че хартата на правата не е конституция (англозичните историци май не са мно съгласни с това). Ясно е, че свободата на производството (каквото и да означава това) е независима от свободата на търговията. Отварянето на производства на нови места си е отваряне на нови места, а на старите места запустение и обезлюдеване. А отражението на местенето на производството, централизирането на производствто, удължаването на търговските вериги си е фактор за нарушаване на екологичното равновесие – тоетс все пак този аргумент си е аргумент. Независимо от недостатъците на други системи либералната и специално либерално иконимическата система си имат вграден дефект – разглежда биосферата като неограничена. А тя не е такава. Не ми е известен либерален икономически модел включващ екологични рестрикции – ако ти познаваш такъв, моля посочи ми го. Съгласен съм “Устойчиво развитие” е оксиморон. Но е на въоръжение у съвремените либерални политици (като бившия президент Клинтън и бившия Президент Обама и кандидатът за президент Клинтън).
    Що се отнася до последния абзац – не съм бил разбран, не говоря за държави, а за хора. Това което казвам е, че хората могат да мразят и да се чувстват добре и в мир с близките си, особенно когато вярват, че мразят достойните за омраза. И този факт не бива да се забравя и от либералите.

  15. Григор Says:

    @wel: Либерализмът е относителен. Днешните либерали претендират например, че мъжете и жените трябва да имат равни права. След 50-100 години тази позиция сигурно ще бъде безнадеждно консервативна, тъй като примерно полът ще се сменя така лесно, както сега дрехите – на кого са му изтрябвали равни права, като просто може да бъде от който си иска пол? И като следствие от това, откъде-накъде ще се записва това равенство по конституции, когато е най-естествено балансът на правата на половете да се определя от баланса на интереса към тях, и съответно да се променя ежесекундно от централно наблюдаващи суперкомпютри? (Фантастиката винаги е била добра за преценяване на аргументи. 🙂 )

    Местенето на едно производство неизбежно означава загубата му на старото място. Алтернативата обаче е да се забрани местенето на производствата, а това ми изглежда брутално монополистично. А и какво ще правим при чисто фалиране на стари и чиста поява на нови производства? Резултатът ще е пак същият. Единственият начин да го спрем е да спрем както прогреса, така и борбата за повече ефективност в икономиката. Последиците хич не ми харесват.

    Никой икономически модел не включва екологични рестрикции сам по себе си – всеки съществуващ икономически модел подразбира биосферата (и изобщо суровинната си база) като неограничена. (Което е недостатък на икономическите модели, но е факт.) Включват ги само екологични модели, които обаче не включват икономически аспекти, сами по себе си. Тъй като екологичните аспекти са добавеност към икономическите модели, всяко конкретно приложение на някой икономически модел може да включва от никакви до пълни екологични рестрикции, в целия диапазон – тоест, няма връзка между ниво на екологични рестрикции и икономически модел. Например икономическият модел на Дания, Белгия, Германия или дори Япония определено е либерален, но в същото време икономическите му протекции са много по-силни от икономическите протекции на социалните комунистически модели, които познаваме.

    Ако един израз е глупост, той е глупост независимо кой го употребява – точно както отричането на гравитацията или на законите на икономиката не работи, независимо кой ги отрича. Ако Х и У употребяват оксиморонни изрази, това говори не добре за изразите, а зле за Х и У.

    Напълно съм съгласен, че хората могат да мразят, включително докато се чувстват добре и в мир с близките си. Не съм съгласен обаче да бъдат нарочвани за мразене хора, които заслужават това не повече от близките ни, само за да може някой да прави политически капитал от тази омраза.

  16. wel Says:

    @: Григор
    По абзац 1. – всяка категория свързана с обществото е относителна. Но ставаше въпрос за конкретните аргументи в конкретната статия. Продължавам да ги смятам за невалидни поради вече посочените причини. Смятам за несериозно при обсъждане на пак на статията и нейната ценност историческата аргументация от статията (конкретно и доколкото ни е известно неизменна) да се пояснява, модифицира и обяснява с “какво би било ако в бъдещето”. Съответно не смятам, че фантастиката е винаги добра за преценяване на аргументи.
    По абзац 2. – първо изречение ОК. Второ изречение – алтернатива е и промяна на производството на същото място. С други думи алтернативите както обикновенно са повече от една. Но при либералния модел, със приетата му форма за максимално облекчена търговия в света се унищожават икономически субекти в това число, производствени икономически субекти, върви се към уедряване на собствеността и по естествен за пазарната икономика начин, към повишаване на печалбата, чре появата на монополи. Така, че монополизма си върви ръка за ръка с уедряването на пазара.
    По абзац 4 – добре и тъй като все пак в статията се говори за логика, за някакъв вид отлика между либерали и консерватори, базира на това, че консерваторите боравят с неадкватни конструкции с цел психологически да въздействат на хората? обществото? средностатистическия човек? целеви групи? (от статията не става ясно), си позволих да се заиграя с любимя си оксиморон. Който може да се използва за оценка на съдържанието на много политически платформи. Радвам се, че оценката ни за ползващите го е сходна.
    По абзац 5 – Радвам се да прочета това. Кой ли трупа политически капитал от това да се обявяват за глупави, нехуманни и архаични консервативните виждания?
    По абзац 3 – по определение икономиката е наука за правилното разпределение на ресурсите с цел задоволяване на нуждите на хората. Що е ресурс е многократно преразглеждано. Всеки икономически модел допуска ограниченост на ресурса, както абсолютна така и относителна. Отново повтарям, че не познавам икономически модел който да отразява либералното разборане за свобода на пазарите и да включва годността на хабитата за обитаване от хора (даже и само тази част от екологията) като ограничен ресурс. Така, че по разбирането на тази част от статията сме на диаметрално противоположни становища.

  17. wel Says:

    След още малко размисъл реших да добявя и следното

    В статията се говори за антилеберализъм – всичко което е срещу либерализма ли означава това? Що за либерал може да измисли този термин? След което на висок глас да заклеймява “антилибералите” в отхвърляне, насаждане на отрицание без ясен адресат и т.н. и т.н.

  18. Иван Says:

    Много е забавно, но вие двамата всъщност говорите за напълно различни неща, затова и не можете да се разберете.
    Голяма част от объркването идва от подмяната на значението и дефинициите на използваните термини.

    Примерно, нео-либерализма е доктрината на свободния от регулации пазар, чиято магическа невидима ръка ще регулира всичко сама, не само производство, потребление, но и всички останали аспекти на обществото като здравеопазване, слово, закон, морал и т.н.

    Любопитно, но в щатите, това е философията на републиканската партия, която се обявява за консервативна и анти-либерална. И като се почне с едно подбиране и изопачаване, се получава пълна каша.

  19. Григор Says:

    @Иван: Напълно вярно е, че подмяната на съдържанието в термините напоследък е ужасна – примерите, които даваш, са сред най-крещящите, но за съжаление не са единствените. За щастие, с wel се познаваме и на живо и се ценим и уважаваме много (или поне аз него, за обратната посока е компетентен той 🙂 ). Така че имаме общата база и желанието да достигнем заедно до истината.

    @wel: Лошото тук е, че аз оспорих причините за не-вярване на статията. (Не твърдя, че тя е перфектна – просто че аргументите срещу нея, които оспорих, не са валидни.)

    Да, промяна на производството на същото място е алтернатива. Но задължението да се извърши именно промяна на същото място, а не някоя друга от алтернативите, е несвобода. В определени случаи една или друга несвобода може да бъде оправдана, ако тя предотвратява по-голяма несвобода. Класически случай според мен е сравнението между два лиценза за свободен софтуер – BSD и GPL. Първият казва (много грубо): „Имаш всички възможни свободи.“ Вторият: „Имаш всички възможни свободи, освен тази да отнемаш свободата на другите.“ Кой е по-свободен? Първият. Кой води до повече свобода? Вторият. Задължителната промяна на производството на същото място изисква степен на несвобода, която би разрушила свободата на пазара. За мен това означава, че това задължение не е допустимо – несвободата на пазара ще доведе до далеч повече страдания и разрушение.

    Очевидна демонстрация на това е развитието на прогреса в производството. То прави промяната на производството на място далеч не винаги възможна. Ако искаш да направиш микровълновите фурни десет пъти по-достъпни, трябва да намалиш цената им (много примерно, просто за илюстрация на идеята) десет пъти. Единственият начин за това е да плащаш десет пъти по-малко за заплати, тоест да освободиш девет десети от работниците. Направиш ли го, тази промяна на производството, дори на същото място, за 90% от работниците ще е затваряне на завода, разруха и обезлюдяване. Не го ли направиш, микровълновата фурна завинаги ще струва колкото най-първия ѝ прототип – сума ти хиляди долари. Същото важи за антибиотиците (и изобщо всички животоспасяващи лекарства и апарати), влаковете, парните машини, часовниците, колесниците, водните колела… Ако този модел беше приложен в началото на развитието на човечеството, щяхме още да живеем в каменната ера. Ако го въведем сега, ще пропуснем еквивалентно количество напредък за много по-кратко време.

    Вече писах по-горе: уедряването на икономическите субекти е част не от либералния механизъм, а част от механизма на развитието. То се дължи на закона за икономията на мащаба, а той е икономическата проява на законите на дисипативната еволюция – едни от най-общите закони, познати на човечеството. Има точно един начин да спреш това уедряване по начало – да спреш развитието. Според мен това е неприемливо. (Защо е отделна и дълга тема.) Затова правилният подход е не да се отрича либералния модел, а да се търси начин механизмът на уедряването да се балансира. Било чрез постоянни механизми (държавно преразпределение на парите отгоре надолу), било чрез периодични (икономически кризи, които разрушават големите икономически единици), било и чрез двете.

    Лично аз възприемам статията не като принципно положение, а като отражение на конкретния момент и нуждите му. Нито либерализмът, нито консерватизмът са априори грешни, те заедно са основният дуализъм на развитието. Грешен може да е конкретният баланс между тях, ако не отговаря на нуждите на конкретния момент. В момента ситуацията в света има обективна нужда от превес на либерализма, а светът тръгва да набляга на консерватизма – затова подкрепям либералните позиции. Утре може нещата да се обърнат, и тогава ще подкрепя консервативните позиции. Ще ме попиташ ли тогава „Чакай, нали уж беше либерал?“ Опитвам се да бъда не либерал или консерватор, а човек, който е наясно с реалността и се съобразява с нея. Дали успявам е друг въпрос, но поне пробвам.

    Всеки икономически модел допуска ограниченост на ресурса, включително всички либерални модели. Разликата тук е между централизирани (авторитарни) и свободни икономически модели. При централизираните развитието зависи от управника, при свободните – от принудата, която реалността оказва върху пазара. Централизираните са на теория по-добри, ако начело е управник, чиито познания и добронамереност превишават силата на принудата на реалността върху пазара. Това е напълно постижимо в краткосрочен план. В дългосрочен обаче принудата на реалността върху пазара кумулира – в достатъчно дълъг план (в икономиката – 5-6 десетилетия при днешната скорост на развитие) принудата на реалността става толкова голяма, че не е реално да се намери управник, по-добър от нея. И тъй като в авторитарните системи управниците обикновено не са често заменими (именно сменяемостта им определя дали една система е авторитарна или не), в дългосрочен план централизираните модели губят пред свободните.

    Погледни примерно Китай. Трийсет години нечуван икономически растеж, сравним само с този на Съветския съюз през първите му двайсетина години. Но в един момент този растеж започва да спада. (Естествено, на думи продължават да се рапортуват високи проценти, но реалността е друга.) И спадането ще продължава, и ще го обясняват с какво ли не, и ще вземат срещу него какви ли не мерки, но резултатите и в най-добрия случай ще са слаби и за сравнително кратко време. Няма как иначе да е.

    Нека обясня същото на ниво системно развитие. Централизираните системи са по-успешни в условия на екстензивно развитие, докато е нужно просто да се усвоява все повече от едни и същи ресурси. Примерно когато има свободна земя за застрояване, те я усвояват и застрояват по-бързо, заради по-добрата си обща координация. Когато обаче свободната земя привърши и се наложи да се разрушава, за да се строи, свободните системи са по-добри – разрушаването е дизрупция, която принципно е риск номер едно за централизираните системи, и те се съпротивляват срещу нея.

    До какво води това? Развиващите се системи обикновено са фон Нойманови – развитието им е експоненциално. Това означава, че всяко крайно количество ресурси бива изчерпано за сравнително кратък срок. Иначе казано, периодът на екстензивно развитие е малка част от периода на развитие на системата, голямата част е периодът на интензивно развитие. Това е и причината свободните пазарни системи обикновено в крайна сметка да изпреварват и надконкурират централизираните, макар че често изостават при старта.

    (Това дава и част от отговора кой модел е по-съобразен с изчерпваемостта на ресурсите. Именно свободният модел е способен да се справи по-добре с нея, тъй като по-добре понася дизрупцията, причинена от рушенето в процеса на интензивно развитие. Конкретни изключения може да има, но принципът е този.)

    За антилиберализма – мисля, че статията влага в този термин смисъла на агресивното отричане на всичко либерално, или обявено за либерално. Агресивното отричане на една страна на дуализъм по принцип чупи баланса на този дуализъм. Не само съсипва системата, в която той е балансьор, но и обезсмисля другата му страна. Просто към момента либерализмът е малко по-нужен от консерватизма, а в същото време е под много по-силен удар – затова авторът е защитил него.

    Извинявам се за дългото изложение.

  20. wel Says:

    @иван –
    Е нещо пилезно сме свършили
    @ Григор – или наистина не те разбирам или от статията до коментарите има дълга еволюция. Поздрави.

  21. Григор Says:

    @wel: Статията не е писана от мен, така че моето тълкуване на нея е доста вероятно да е различно от твоето (и от това на автора). Затова изписах тези фермани – за да мога не само да защитя позицията си, но най-вече и да обясня какво точно имам предвид аз лично. Възможно е разликата да те обърква.

    Иначе разговорът ми е много интересен – едно от редките истински търсения заедно на истината, в които напоследък участвам, е. Бих го продължил с удоволствие.

Leave a Reply