Пациенти, пациенти – 4

Още от серията тук, тук и тук.

—-

– Абе, да знаеш някоя знахарка, дето бае против сифилис? Един познат търси под дърво и камък…

—-

– Синът домъкна в къщи кока-кола. И се мъчи да я скрие, да не разбера, нали ме знае колко мразя всичко краварско. На мен ще ми пробутва номера! Пратих го до магазина и му налях в бутилката оцет, концентрат. Три дена в болница с изгаряне първа степен на хранопровода. Кълне се, че повече няма да пие тая гадост за нищо на света! Да видите колко просто е да му избиеш краварските бръмбари от главата!

—-

Прекипя ни от тая бабка на всичките спешни екипи. Стане ли към 11 вечерта, задължително ни вика, вече повече от година, абсолютно всеки ден. Нищо ѝ няма, просто ѝ е скучно. Ама тоя младок, дето го назначихме преди месец, ѝ намери цаката.

Отива екипът му при нея. Влизат с нахлупени маски на чудовища и дълги розови шалове. Пеят и танцуват петнайсет минути, след това си тръгват… Бабата още на следващия ден пише оплакване до главния и описва подробно представлението. Главният проверява – регистрирано стандартно повикване. Документацията изрядна: премерено кръвно, преслушано дишане – всичко в норма. Вика екипа на спявка. Екипът:

– А, онази бабка ли? Дето ни вика всяка вечер да я пазим от караконджолите?

Проблемът разрешен.

—-

Пристига мамичка към четиридесетте, с петмесечно бебе. Имало било обрив между крачетата, можело ли да ѝ изпиша мазило.

– Събличайте я и я слагайте на масата, да я прегледам.

Тя ме гледа подозрително, без да помръдне:

– Нужно ли е да гледате дъщеря ми ТАМ? Не може ли просто да ми напишете рецепта?

Обяснявам, че обриви най-различни, причини също, и съответно лекарства също… Тя си грабва детето, изхвръква през вратата и на излизане се обръща и тръсва:

– Педофилка с педофилка!

—-

– Ало? Извинявайте, аз само да попитам как е жената? Вчера я приеха…

– Ама господине, два часа през нощта е! Защо звъните сега?

– Казаха ми да звънна след девет!

—-

Чудя се, дали някой алтернативен лечител не е обявил, че които от заболяванията си скриеш от доктора при снемането на анамнезата, всичките ще минат сами? Писна ми вече по три пъти да питам пациент има ли алергия или пък диабет, и той да се кълне че няма, а после да се окаже, че от двайсет години вече ежедневно пие хапчета за тях!

Или се е завъдило някак в Интернет? Той е най-голямото зло за човешкото здраве. Даде възможност на лудите да се групират по диагнози и да си помагат срещу лечението. И после се чудим откъде се взеха всичките тези домораждащи, слънцехранещи се, пазещи се от кемтрейлсове, лекуващи се с пикни и лайна…

—-

Днес на прием (участъков терапевт съм) минаха таман 20 души. Най-спокойният и адекватен беше един, дошъл за медицинско освидетелстване за инвалидност. Шизофрения с агресивни пристъпи…

—-

Влиза поредният пациент – чичко с балтон, мустаци и тежък поглед:

– Добър ден. Петров съм, двайсет години съм работил в Министерството на здравеопазването. Така че мислете добре как ще ми се погрижите за зъба!

Както съм капнал след цял ден работа, така ми се качи всичката кръв в главата:

– Оооо, ама оттам ли сте? Значи на вас дължа, че работя в такъв непоносим бардак, без лекарства, без инструменти, с развалена апаратура, смотани началници, гаден график и ниска заплата? Заповядайте на стола, моля ви! Разполагайте се, чувствайте се удобно! Ей сега ще се погрижа за зъба ви! Така ще се погрижа, че за цял живот ще ме запомните!…

—-

Абе това днешните деца непрекъснато боледуват. Ние навремето колко по-здрави бяхме! Чудя се – от какво ли? Смолата от черешите ли е била толкова лечебна, зелените джанки ли, димът от запалените гуми ли, купищата ожулвания, порязвания и синини ли?…

—-

Преди половин година – повикване от разтревожена възрастна дама. Племенникът ѝ от съседния апартамент нещо ужасно отслабнал напоследък, имал странни идеи за храненето. Та не може ли да го видим все пак, нищо че сме Бърза помощ. Човешка молба. Черпи ни с бяло сладко и хубаво вино.

Въздъхваме, но влизаме при въпросния. Кратък разговор. Вече втори месец се хранел само със слънце. Чувствал се чудесно. Бил отслабнал, понеже бил изхвърлил всичките натрупали се в организма му шлаки, всеки момент вече щял да започне да пълнее от слънцето.

Връщаме се при лелята. Предписание за психиатрична помощ. Обясняваме ѝ по каква процедура да мине. След седмица идва да ни носи цветя и бонбони. Прибрали го точно навреме, вече бил на път да не може да бъде захранен даже. И ретината на очите му била попрегоряла, но не фатално. Лелята се била сетила да го посъветва – слънцехраненето са го измислили йогите, те са свикнали на малко и на студ и мрак, а нашето слънце тук е яко, българско. Слагай си тъмни очила като гледаш слънцето, че преяждането е вредно, навсякъде го пише…

В момента онзи ни съди пред Европейския съд. Били сме агенти на не знам каква конспирация и сме го били репресирали политически. Нямам представа как ще свърши тая.

—-

Днес в кабинета една щеше да ме разкъса. Вой до небесата. Защо опашката е толкова дълга и защо лекарите са толкова малко!

Отбелязвам, че единственият начин да станат повече е да нарежем наличните на парчета. Отговор:

– Ей сега ще се оплача от теб в министерството и ще те уволнят!

Вероятно мисли, че така лекарите ще станат повече.

—-

Неделя, 5:30 сутринта. Повикване – „на 80 години, отекло ѝ е лицето“. Находка: бабата си разчесала пъпка на челото, тя се инфектирала и около нея се подуло. До нея стои петдесетинагодишният ѝ син.

– Не направихте ли нещо за тия пет дни, та се стига дотук?

– Ми ходихме в аптеката.

– И какво купихте?

– Ми нищо.

– И за какво тогава ходихте там?

– Ми не знам.

– Е добре, какво искате сега от Бърза помощ?!

– Ми да ни кажете какво да купим от аптеката…

Не вярвате ли, че извънземните съществуват? Ето ги, сред нас са!

—-

Повикване в три през нощта. Петия етаж, асансьор няма, осветление във входа също… Отваря ни вратата развълнуван дядо:

– Докторе, имам захарен диабет!

– Че как го определихте?

– Имам захар в урината!

– Как ви го установиха?

– Аз си го установих! Като пикая на пода, и чехлите ми залепват!

—-

Повикване – мъж, 46 години, „силно подпухнали яйца“… Звънваме на вратата – тя се отваря и на нея стои мъж със свалени панталони и действително доста подпухнали яйца. Орхоепидидимит. Предлагаме му хоспитализация – той възкликва обидено:

– Ама какво, вие няма ли поне да ги опипате?

Като ни вижда, че сме жени…

—-

Докато ѝ преглеждам детето, мамичката разпитва:

– А вие колко деца имате?

– Нямам деца.

– Какво?!… Как тогава ви позволяват да лекувате чуждите деца, без капка опит? Вие срам нямате ли?!

Няколко секунди ми липсва дар словото. След това изтърсвам:

– А на патоанатомите сигурно трябва да им забраняват да правят аутопсии, докато са още живи?

—-

Пращат ни този пациент от изтрезвителя. След едноседмичен делириум. Обяснявам му, че трябва да пие лекарства. Посреща ме железен аргумент:

– Че те нали вредят на черния дроб?

—-

– Ама как така не си давате телефона бе, докторе? Нали сте джипи? Ако детето ми се разболее в три през нощта, на кого да звъня?

—-

– А може ли да ми сложи инжекцията друга сестра?… Ми като ви гледам една такава младичка, сигурно още се учите как се прави…

—-

Гонят ме по линия на министерството. Отказ за оказване на медицинска помощ. Половината ми съседи са се подписали.

Съседката внезапно получила инфаркт. Съседът хукнал, звъннал ми на вратата – без резултат. Дошли и други съседи, звънели, думкали по вратата – без резултат. И написали жалба до министерството.

А аз през това време съм била в болницата на дежурство…

—-

Пристига при мен вчера млада двойка. Нямат дете, въпреки вече двегодишни усилия. Тръгвам да снемам анамнеза – оп-па, дребна подробност. Секс правят задължително с презерватив. Нямали си много доверие и се бояли от инфекции.

Обяснявам им, че така няма как сперматозоидите да стигнат до целта – гледат ме като идиот. Навсякъде в Интернет (къде ли е това навсякъде?) пишело, че латексът пропуска сперматозоидите, но не и инфекциите. Опитвам се кротко да ги убедя, че не е точно така. Възмутени напускат кабинета и отиват да търсят шефа на поликлиниката, да се оплачат от мен. Бил съм тотално некомпетентен и съм бил опасност за болните…

—-

Точно така. Уговарям те да си ваксинираш детето, понеже правителството е наредило всички деца да са с чипове. ГМО соята вече ти влиза в генома и скоро и ти ще пуснеш коренчета и ще станеш на соя.

Всъщност не, преди това ще долетят зелените човечета или чичковците с черните костюми, по твой избор, и ще те приберат. И съседа ти също. Мен няма да ме приберат, аз участвам в световен заговор заедно с всички останали лекари. Експериментираме с човечеството по нареждане на зелените човечета. Вчера ми звъня шефът ни от всепланетния щаб в Хондурас и каза, че ти не си си направил кръвна картина, и не сме могли да ти откраднем ДНК-то. Затова и са ти внушили телепатично да дойдеш, мислейки че си пазиш детето от ваксинация.

А, забравих. Докато ти ваксинирам детето и ти взимам кръв за анализа, ще те заразя със СПИН, сифилис, хепатит и едра шарка. Понеже ми е жал за еднократните спринцовки и тайно ги вадя от кошчето и залепвам обратно в опаковките. Пък и нали съм си купил дипломата, какво разбирам аз от стерилност?…

Хора мили, ако нямате мозък, моля ви, не гледайте кабелна телевизия. И не четете в Интернет. Вземете и прочетете вместо това учебника по биология за седми клас. Всъщност, за него ви е още рано. Почнете с учебника по естествознание за четвърти. Може и направо с хлоразин, той е добър срещу психози…

Най-правилно е изобщо да не ви го казвам. Еволюцията трябва да отсява идиотизма, иначе на поколението ни лошо му се пише. Ама нали все пак съм лекар…

12 thoughts on “Пациенти, пациенти – 4

  1. Григор Post author

    @pe60: Ох, колко ми се иска да нямаше още такива за споделяне…

    А темата, че лекарите са част от този народ и показват същата сумарна компетентност, дори не ми се започва!

    Reply
  2. Anonymous

    Водя 4 годишната си дъщеря на преглед при личната лекарка. Оплакванията са, че детето е с разтройство. След като обясних какво, що… получих назидателен поглед и въпрос дали имам съмнения за ротавирус…… след няколко секунди недоумение отроних: – защото съм я изследвала в личната си лаборатория на балкона ли?

    Reply
  3. Ирина Марудина

    “– Ама как така не си давате телефона бе, докторе? Нали сте джипи? Ако детето ми се разболее в три през нощта, на кого да звъня?”

    И аз бих настоявала! Ако не иска да си даде телефона, защото не иска притеснения за болното дете през нощта, е редно да даде телефон на заместник. Според МЗ: “Общопрактикуващите лекари трябва да осигуряват постоянен денонощен достъп до медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица.”

    http://www.mh.government.bg/bg/informaciya-za-grazhdani/dostp-do-medicinska-pomosht/medicinska-pomosht/

    Reply
  4. Григор Post author

    @Ирина Марудина: Принципно за тази цел съществува Бърза помощ.

    Ако общопрактикуващите лекари реално имаха ресурса да оказват денонощна помощ, Бърза помощ спокойно можеше да бъде закрита. Общопрактикуващите обаче просто нямат този ресурс. Като минимум това би означавало да са на работа 24 часа на ден, 366 дни във високосна година. Като добавка – че трябва също така да имат собствена линейка и пълен арсенал спешни лекарства и апаратура (дефибрилатори, кардиографи, кугели и т.н.).

    Друг е въпросът, че и Бърза помощ е на границата да го няма.

    Reply
  5. Ирина Марудина

    @Григор Гачев: Според Закона за здравето:
    —-
    Чл. 99. (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния.
    (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ.
    (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на:
    1. смърт;
    2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи;
    3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода.
    —-
    Заради една температура в събота вечер човек може да забави линейка, която иначе би спасявала някого с инсулт или травми при катастрофа. Подкрепям разделението – ако имаш симптоми, които не си сигурен спешни ли са, чакаш до смяна на личния лекар или евентуално отиваш при заместващо доболнично заведение. Не болница. То и самият факт, че разсъждаваш, говориш, можеш да шофираш, до някъде са добър самоиндикатор, че нямаш нужда от *спешна* помощ.

    Reply
  6. Григор Post author

    @Ирина Марудина: Моят съвет е да поработите няколко години 24 часа на ден без почивен ден, и след това да предлагате същото за други. Създава много полезна връзка с реалността.

    И още: ако човек се обърне заради една температура в събота вечер към джипито си, то какво може да направи? Едната възможност е да му препоръча по телефона някакъв антипиретик, без дори да го е погледнал – това може да го направи и гласов чатбот, и ще прояви същата степен на експертиза, тоест нулева. Другата възможност е да си вземе всичката необходима апаратура и лекарствен арсенал, да се качи на колата си и да отиде да прегледа пациента – тоест, да работи като линейка на Бърза помощ.

    Изискването джипито да е денонощно целогодишно наличен за пациентите си цели да прикрие един много прост факт. А именно, че Бърза помощ е дефинансирана и деморализирана до степен да не може да си върши работата. Тъй като пари за нея няма, понеже са нужни за крадене, а моралът ѝ може да бъде повдигнат чрез истинско лидерство, каквото никой български политик няма да допусне да се появи, това положение няма да се промени в обозримото бъдеще. Затова недоволството на наивниците се експлоатира, за да бъде задължен някой друг да върши тази работа, въпреки че няма как, и плюс това да го прави за без пари. Ако работата не се върши, вината ще е негова. И ще си дерем един на друг очите, докато други вдигат наздравица за нашата глупост.

    Подходът не е нов – гледам го напоследък навсякъде. „Желаещи граждани“ биват събирани (а най-често направо съчинявани), за да се въведат нови зони за платено паркиране – което по същество е вземане на пари от хората, без да им се предложи нищо в замяна, за да бъдат подарени тези пари на братовчедски фирми. (Предишната ми счетоводителка, светла ѝ памет, работеше официално именно в Центъра за градска мобилност, като счетоводител – знам за какво говоря по-добре от почти всеки наоколо.) Както пешеходци срещу шофьори, така всякакви други групи хора биват насъсквани едни срещу други, за да събличат едните (а най-често и другите), и да си пълнят джобовете.

    И в крайна сметка стигаме до темата от този запис.

    Reply
  7. Ирина Марудина

    Къде казвам, че очаквам лекарят да работи 24х7? Казах, че очаквам телефон на заместник. Този механизъм си работи отлично – имам си телефона на клиниката, която приема пациентите на моето джи пи и това е.

    Reply
  8. Ирина Марудина

    Ако приемем, че проблемът е,че “е Бърза помощ е дефинансирана и деморализирана до степен да не може да си върши работата” – това означава ли, че правилното при температурата в събота вечер е не да притесняваш джи пи-то си, а да извикаш бърза помощ?

    Reply
  9. Григор Post author

    @Ирина Марудина: За да имате 24х7 отзоваване на телефон, всяко джи-пи трябва да има абсолютен минимум трима заместници. Обединяването им в клиники не намалява броя съществено, тъй като хората се разболяват по всяко време на денонощието – нуждата от спешен лекар не спада с края на работния ден, за да можеш да оставиш дежурни по-малко хора. Това е основната причина хората да са измислили специалната организация, наречена „Бърза помощ“. Ако не беше така, никой нямаше дори да се сети да я създаде – джипитата щяха да поемат тази работа безпроблемно, навсякъде по света. В реалността обаче се наблюдава обратното.

    Също така, както вече споменах, дори за една „проста“ температура диагноза НЕ се слага по телефона, без поне да видиш пациента. (Не зная от какво разбирате, за да дам понятна ви аналогия.) Лекар, който направи такова нещо, е като минимум за моментално дисциплинарно уволнение, а не много рядко ще е и за затвора… Така че да, правилното решение при температура в събота вечер е именно да извикате Бърза помощ. И това, че телефонният доктор ще си смуче диагнозата и лечението от пръста, е само една от причините.

    Другата може да е и по-важната – а именно, че Бърза помощ е докарана до невъзможност да си върши работата. Докато проблемът ѝ бъде „решаван“, като работата ѝ бъде прехвърляна на джипитата, арменския поп или Гандалф Сивия, той само ще расте. Има шанс да започне да се оправя, когато вършенето на работата започне да се изисква именно от нея, твърдо и без поддаване на корупционерски мошеничества. Тогава фактът на окраждането и съсипването ѝ ще е по-трудно да бъде скриван, и ще се наложи да се вземат мерки за оправянето ѝ – включително спирането на това крадене и съсипване.

    (Същото важи за кажи-речи всичко друго в България. Което прави този подход още по-важен.)

    Reply
  10. Ирина Марудина

    Аз лично не съм съгласна да плащам за ходене на цяла линейка с лекар и шофьор до адрес през нощта за една температура, която ако беше в работното време на личния лекар щеше да доведе до ходене на човек в клиника и преглед там. Ако всеки с температура беше потенциален умиращ, че то тогава кой щеше изобщо да ходи на личен лекар? Според мен има разлика м/у дежурен и спешен. Нека има дежурни и нека преглеждат и нощем за температура и обрив. Но нека оставим спешните с линейките да спасяват хора от катастрофи, инсулти и т.н.

    Reply
  11. Григор Post author

    @Ирина Марудина: Тоест, Бърза помощ в необорудван вариант.

    Ще се опитам да обясня пак същото, по още по-елементарен начин:

    Ако „една температура нищо не е“, значи спокойно може да изчака до сутринта или до работния ден – няма нужда джипито да дежури денем и нощем. Ако може да е нещо сериозно (тя може), посещението на Бърза помощ е задължително. Третият вариант е „лекари“, които поставят диагнози по телефона – мисля, че всяка уважаваща себе си африканска държава вече е забранила тази практика, дано не се налага да ви обяснявам и защо.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *