Grigor Gatchev – A Weblog

На 12 и 13 пропуснах постановката на Night Songs – мой познат изпищя на умряло за кола, а без колата последвалият за мен работен ден беше 18-часов (включително погълна и втората постановка). Бях се заканил на 14-ти да отида да я гледам на всяка цена. С уточнението “ако не стане нещо” – знам късмета си. И бях поръчал билет за 19, за да я гледам повторно.

На 14, точно половин час преди началото на постановката, приятели спешно ме повикаха заради болното им дете. Тръгнах си след три часа от тях, и оставих зад гърба си едно малко по-здраво дете, и едни доста по-спокойни родители. И още една пропусната възможност да гледам Night Songs.

Днес, в момента, в който сядах в колата, за да потегля към “Хамбара”, телефонът ми отново звънна. Беше безсмислено да изпитвам лоши предчувствия, така че просто го вдигнах. Както и можеше да се предположи, спешно ме чакаха за събитие, което се очакваше да е от критична важност за една организация.

Изборът беше прост. Или да не отида, и да се окаже, че единствено аз съм можел да спася нещата, а така всичко се е провалило. Или да отида, и нещата да се окажат скучни, обикновени и абсолютно недраматични, присъствието ми там – на практика безсмислено, и да псувам като хамалин – затова ли пропуснах удоволствието да гледам Весела и Тони?… След три часа си тръгнах оттам, псувайки като хамалин. Всичко беше минало точно както се очакваше.

Чудя се – какво ли всъщност представлява каръкът, маркототевщината? Свръхестествени сили ли действат срещу някои хора?

Надали. По-скоро някои хора са “абонирани” за грешното решение. По някакъв начин те успяват да предусетят къде ще има задръстване, и се опитват да минат точно оттам. (Което по точно същия начин означава, че те предугаждат събитията – но в своя вреда, а не полза.)

Мой познат веднъж беше правил любопитен експеримент. Доброволците трябваше да хвърлят голям брой пъти монета, и да записват колко пъти се е паднала ези, и колко – тура. (Резултатите съответстваха точно на теорията на вероятността.)

Но те трябваше и преди всяко хвърляне да предполагат какво ще се падне, и също да го записват. И се беше оказало, че има хора, за които отгатването е статистически достоверно по-ниско от случайното. Нещо повече, ако им се предложи стимул за правилно отгатване, колкото по-силен е стимулът, толкова по-зле отгатват. (За такива, които отгатват по-добре, не ми е казвал – или не е открил, или си е премълчал.)

Като истински биолог, човекът се беше замислил – след като каръкът е обективно явление, на каквото и да се дължи, не би ли трябвало еволюцията да отсейва каръците? Ако да, как така ги има?…

Той беше разговарял с доброволците, и ги беше разпитвал за преживени опасности. И се оказало, че почти всички от групата на каръците са преживели поне по една-две опасности, при които е било почти невъзможно да оцелеят, но са оцелявали буквално по чудо. При доброволците извън тази група подобни опасности бяха рапортувани много по-рядко.

Тоест, напълно е възможно при изключителна опасност късметът на каръка да се обръща, и да сработва в негова полза. Което ме прави щастлив – от всички негови доброволци при мен степента на неотгатване беше най-висока, и най-силно влияеща се (зле) от размера на стимула! 🙂 И да, поне веднъж съм преживявал опасност да се пребия до смърт – и ми се размина по начин, на който и аз на моменти не вярвам, въпреки че споменът е кристално ясен.

Така че смятам и в сряда да изпробвам късмета си отново, и на всяка цена да се занеса до “Хамбара”. Без да се заричам, защото това най-вероятно ще означава още някой някъде да се разболее, или да пострада, или каквото и да е, за да има спешна и неотложна нужда от мен.

Но и без да се предавам. Каквото не ме убива, ме прави по-силен. Както съм тръгнал, скоро ще съм Херкулес.

Пък по-нататък – май не остава друго освен Господ. 😉

This entry was posted on Tuesday, December 20th, 2005 at 1:23 am and is filed under Uncategorized. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.