Логиката на каръка
На 12 и 13 пропуснах постановката на Night Songs – мой познат изпищя на умряло за кола, а без колата последвалият за мен работен ден беше 18-часов (включително погълна и втората постановка). Бях се заканил на 14-ти да отида да я гледам на всяка цена. С уточнението “ако не стане нещо” – знам късмета си. И бях поръчал билет за 19, за да я гледам повторно.
На 14, точно половин час преди началото на постановката, приятели спешно ме повикаха заради болното им дете. Тръгнах си след три часа от тях, и оставих зад гърба си едно малко по-здраво дете, и едни доста по-спокойни родители. И още една пропусната възможност да гледам Night Songs.
Днес, в момента, в който сядах в колата, за да потегля към “Хамбара”, телефонът ми отново звънна. Беше безсмислено да изпитвам лоши предчувствия, така че просто го вдигнах. Както и можеше да се предположи, спешно ме чакаха за събитие, което се очакваше да е от критична важност за една организация.
Изборът беше прост. Или да не отида, и да се окаже, че единствено аз съм можел да спася нещата, а така всичко се е провалило. Или да отида, и нещата да се окажат скучни, обикновени и абсолютно недраматични, присъствието ми там – на практика безсмислено, и да псувам като хамалин – затова ли пропуснах удоволствието да гледам Весела и Тони?… След три часа си тръгнах оттам, псувайки като хамалин. Всичко беше минало точно както се очакваше.
Чудя се – какво ли всъщност представлява каръкът, маркототевщината? Свръхестествени сили ли действат срещу някои хора?
Надали. По-скоро някои хора са “абонирани” за грешното решение. По някакъв начин те успяват да предусетят къде ще има задръстване, и се опитват да минат точно оттам. (Което по точно същия начин означава, че те предугаждат събитията – но в своя вреда, а не полза.)
Мой познат веднъж беше правил любопитен експеримент. Доброволците трябваше да хвърлят голям брой пъти монета, и да записват колко пъти се е паднала ези, и колко – тура. (Резултатите съответстваха точно на теорията на вероятността.)
Но те трябваше и преди всяко хвърляне да предполагат какво ще се падне, и също да го записват. И се беше оказало, че има хора, за които отгатването е статистически достоверно по-ниско от случайното. Нещо повече, ако им се предложи стимул за правилно отгатване, колкото по-силен е стимулът, толкова по-зле отгатват. (За такива, които отгатват по-добре, не ми е казвал – или не е открил, или си е премълчал.)
Като истински биолог, човекът се беше замислил – след като каръкът е обективно явление, на каквото и да се дължи, не би ли трябвало еволюцията да отсейва каръците? Ако да, как така ги има?…
Той беше разговарял с доброволците, и ги беше разпитвал за преживени опасности. И се оказало, че почти всички от групата на каръците са преживели поне по една-две опасности, при които е било почти невъзможно да оцелеят, но са оцелявали буквално по чудо. При доброволците извън тази група подобни опасности бяха рапортувани много по-рядко.
Тоест, напълно е възможно при изключителна опасност късметът на каръка да се обръща, и да сработва в негова полза. Което ме прави щастлив – от всички негови доброволци при мен степента на неотгатване беше най-висока, и най-силно влияеща се (зле) от размера на стимула! 🙂 И да, поне веднъж съм преживявал опасност да се пребия до смърт – и ми се размина по начин, на който и аз на моменти не вярвам, въпреки че споменът е кристално ясен.
Така че смятам и в сряда да изпробвам късмета си отново, и на всяка цена да се занеса до “Хамбара”. Без да се заричам, защото това най-вероятно ще означава още някой някъде да се разболее, или да пострада, или каквото и да е, за да има спешна и неотложна нужда от мен.
Но и без да се предавам. Каквото не ме убива, ме прави по-силен. Както съм тръгнал, скоро ще съм Херкулес.
Пък по-нататък – май не остава друго освен Господ. 😉
December 20th, 2005 at 4:05 am
Това донякъде е потвърждава моето подозрение, че късметът на човек е ограничен и изчерпаем ресурс, с който разполагаме през живота си. Аз също в доста случаи се имам за карък, но в бая напечени ситуации съм вадил невероятен късмет. Благодарение на него са ми се разминавали доста лоши последици от някое неразумно действие или неправилно решение. Докато с по-маловажните случки обикновено нямам късмет.
Ако късметът наистина е ограничен, тогава човек би трябвало да си го къта за “черни дни”, а не да го изпробва за щяло и нещяло като разни комарджийски игри, томболи, тото и т.н. Това ми вярване е една от причините да не участвам в подобни “игри”.
Има и друго – когато човек трябва да вземе някакво решение от типа ези-тура, обикновено има някакъв вътрешен глас (интуиция?), който първоначално му казва правилния отговор. Много често обаче, разумът поради някаква причина контрира този глас и посочва другото решение.
Всичко това, разбира се, са просто предположения въз основа на някакви субективни наблюдения…
December 20th, 2005 at 10:47 am
Григи,
миналата седмица по мейла мина едно нещо, което беше малко повече религиозно, отколкото според мен трябва, но там ставаше въпрос точно за това: как някой го пратили за нещо въпреки желанието му и точно в този момент станал атентатът в световния търговски център и др. подобни. Аз също си мисля, че когато нещо се случва, то със сигурност има защо.
Даже понякога, когато на мен ми се случват такива моменти, ги посрещам с интерес, за да видя какво ще стане – тоест наблюдавам ги, когато мога да ги усетя.
А с Иван съм абсолютно съгласна за интуицията и разума.
Спомняш ли си една книжка – “Загадката на остров Тьокланд” – там най-много ме впечатли мостът от светлина – разумът и логиката отричат, че през него е възможно да се мине. Но в крайна сметка се оказа, че именно това е решението на задачката – то това е по-скоро онагледяване на принципа за бръснача на Окам, та не знам защо го написах тук, ама с удоволствие се сетих за нея, защото е много интересна 🙂
December 20th, 2005 at 11:51 pm
Един закон на Мърфи:
“Оставени сами на себе си нещата имат скклонност да се развиват от лошо към по-лошо. Всяка намеса само влошава ситуацията. :)))”
December 21st, 2005 at 1:17 am
Всички сте прави – не мога да го отрека.
Само че съм решил да обясня нещо на Мърфи. А именно – кой следва да отстъпва, като се изпречи на пътя на другия. 🙂
December 21st, 2005 at 10:08 am
…А знаеш ли Федята за какво ще говори в “Ефремов” довечера?
*смея
December 21st, 2005 at 10:11 am
…А знаеш ли, че Федята ще говори за състоянието на Земята през 2005-та в “Ефремов” довечера?
*смея се*
Няма такова нещо като каръчество или вреда… има желания и (не)реализация. А от кое научаваме повече… след колко време точно ще успеем да преценим?
December 21st, 2005 at 1:48 pm
Според мен няма случайни събития. Всяко нещо се случва с цел и тя е пряко свързана с участника в събитието като може да засяга и околните. Всякакви такива избавления по чудо не са случайни. Те са свързани с това или човекът който е оживял да се замисли над живота си и да се поправи или следващия път няма да оцелее, или за прослава на Бога и свиделтсво на останалите, едни да се насърчават други да го познаят. Примери бол.
П.П. Това не е пропаганда, а просто мнението ми. Мисля че и всеки друг християнин би се съгласил с мен.