„Тръмп, Путин и новата студена война“

Това е статия във вестник „New Yorker“. Може да бъде прочетена тук.

И си струва да бъде прочетена. Американците често са ме изумявали с наивността си към света. Авторите на статията обаче май са много наясно с реалността, и в същото време са се опитали да бъдат максимално точни и реални.

Една от причините да си струва статията да бъде прочетена е именно това, което е описано в нея. Част от войната на такива като Путин срещу съвременния свят е сеенето в демократичните държави на недоверие към истината – и изобщо към идеята, че обективна истина съществува. Затова е много важно да знаем откъде идва философията, че не можеш да вярваш на никого, и че всеки има своя истина. Откъдето и философията, че добро няма и всеки има свое добро.

Истински умелите лъжи са полуистините – лъжите, скрити зад перде от внимателно подбрана истина. И с тази за доброто е така. Каквото е добро за сърната не е добро за вълка, и обратното. Каквото е добро за един бизнес не е добро за конкуренцията му, и обратното. Ако месторабота плаща повече на един, тя ще има по-малко пари за другите. Каквото е добро за един, е зло за другите. Нали?

Да, ама не. При конкуренцията наистина е така. Но светът е комбинация от конкуренция и кооперация – а при кооперацията доброто дори само за един е добро за всички. И кооперацията е много, много повече от конкуренцията. Колкото по-близки сме, толкова повече е кооперацията и по-малко конкуренцията.

Да, интересите на вълка и сърната често са противоположни. Но зад тази завеска са скрити Хималаи от общи интереси. И вълкът, и сърната имат нужда от гора – голяма, девствена, с намеса на човека само колкото да ги подхранва зиме. От чист въздух, вода, почва. От мек климат, липса на природни бедствия… Продължа ли този списък, ще стане километричен. И списъкът на противоположностите в интересите им ще се изгуби на фона му.

А хората сме много по-близки помежду си от вълка и сърната. Кооперацията, общото, ни е още повече – конкуренцията, противоположностите, са още по-малко. Където се делим или ни разделят, съотношението се измества към по-лошо, но пак общата изгода е смазващо повече от конкуренцията… И където имаме общо, доброто ни е общо – така че е несравнимо повече от това добро, което е различно за всеки и противоположно на това на другите.

(Отделно от това, конкуренцията не само ни разделя – тя и ни движи напред, и така ни носи огромно общо добро. Нека бъдем по-мъдри от съветника Кнут от Андерсеновата приказка за галошите на щастието и го разберем. Затова сме хора, а не сърни и вълци – за да знаем, че доброто е несравнимо повече и по-могъщо от злото.)

За истината това важи много повече, отколкото за доброто. Почти винаги, когато някой казва „Аз си имам своя истина“, той всъщност има предвид или че си има свое добро, или че си има свой собствен свят, различен от реалния. „Алтернативни истини“ няма – „алтернативни факти“, които съответстват на реалността, се наричат просто факти.

(Една подробност: в статията се споменава терминът „whataboutism“. Груб превод на български би бил „аувасбиятнегрите-изъм“. От стария виц какво отговорило радио Ереван, когато от Америка го попитали колко е заплатата на съветския инженер. Един от най-типичните подходи, с които се опитват да ни лъжат, или ние се опитваме да се лъжем сами, когато истинският отговор на някой въпрос не е приятен.)

9 Responses to '„Тръмп, Путин и новата студена война“'

  1. Веско Says:

    Тук вече ще съм като развалена плоча, но точно “всеки има своя истина” е много популярна мантра сред левичарите в САЩ (освен ако, понякога, не се засегнат ценности, които те фанатично защитават – тогава религиозният плам им избива от главата идеите за относителност). Моралният релативизъм съм го чувал най-вече от ляво, поне в САЩ.

    Точно с хуманитарни професори – “демократи” съм спорил, че моралът не е нещо безформено и безтегловно. Моралът – това е просто мерило доколко мога да имам доверие на другия човек да свършим нещо заедно, без да ме измами и използва. Моралът еволюира около това сътрудничество и плодовете му. Той просто помага сътрудничеството да бъде ефективно, и има редица държави, които са като лаборатории, които показват чий морал е по-добър – и резултатът е доста ясен, недвусмислен и измерим.

    Тъй като все пак продължаваш да пишеш за политика, няма ли да кажеш нещо за предстоящите избори? Виждам, че избягваш темата. Последните месеци стана нещо, поне по мое мнение, специално, спонтанно и идващо отдолу нагоре.

  2. Григор Says:

    @Веско: Напоследък ми е трудно да гадая кой какво има предвид под ляво и дясно. Варианти всякакви. Но истината няма относителност, както примерно Земята няма много различни форми. „Истините“, че тя е плоска, кубична и т.н., просто са лъжи.

    Относителност имат различните полуистини, по това коя част от истината са избрали да представят за цялото. Всички те, естествено, си остават полуистини – тоест лъжи. Вярно е и че е много трудно да се изкаже „пълната истина“, защото ще е доста дълга. Но конкретните въпроси могат да имат конкретни верни отговори в определени конкретни рамки – там, където не се налага обяснението да се усложнява чрез изместване на условията на въпроса.

    Моралът и етиката са принципи. И както политиката е всъщност концентрирана икономика, така и тези принципи са всъщност концентрирани интереси. В конкретно техния случай – общият интерес на хората да си сътрудничат.

    За изборите смятам да пиша тази вечер или утре вечерта. Но съм любопитен какво според теб е нещото, което е специално, спонтанно и идващо отдолу. Аз не забелязвам такова.

  3. Вени Марковски Says:

    Григоре,
    Чел ли си Nothing Is True and Everything Is Possible: The Surreal Heart of the New Russia ?
    https://www.theguardian.com/books/2015/feb/04/nothing-is-true-and-everything-is-permitted-peter-pomerantsev-review-russia-oil-boom

  4. Григор Says:

    @Вени Марковски: Не, не съм. Статията също не бях – но описанието в нея прилича изумително на това, което аз виждам в Русия. Тоталитаризъм под „маскировка“, която ще бъде изхвърлена в мига, в който стане излишна.

  5. Вени Марковски Says:

    Ето ти още да гледаш: http://www.msnbc.com/rachel-maddow/watch/russia-attacks-to-demonstrate-parity-with-us-on-cyber-power-902595139849

  6. Григор Says:

    @Вени Марковски: Това съм го чел вече и не съм съгласен. Разликата в двата подхода е твърде голяма, за да е сравнима кибер-мощта.

    А и областта, където Русия значително превъзхожда САЩ, не е кибер-военното дело…

  7. Вени Марковски Says:

    “А и областта, където Русия значително превъзхожда САЩ, не е кибер-военното дело…”
    Не беше. Вече е.

  8. Вени Марковски Says:

    Oще по темата: https://www.washingtonpost.com/blogs/post-partisan/wp/2017/01/18/russias-radical-new-strategy-for-information-warfare/

  9. Григор Says:

    @Вени Марковски: За Русия не само политиката, а и всичко друго е продължение на войната с други средства, и всяка възможност за агресия трябва да бъде използвана. Започвам да се боя, че единственият начин светът да миряса от нея е тя да претърпи военно поражение, сравнимо с това на Германия във Втората световна – с на практика пълно лишаване от военен капацитет, с пълно разграждане и след това съграждане от нулата на държавността ѝ, и т.н. Просто иначе тя ще води война срещу всеки, когото не е поробила, докато не стане господар на света от категорията на нацистка Германия в мечтите на Хитлер.

    Ужасен съм от този извод, но не намирам как да го опровергая. Установеният непосредствено след Втората световна Pax Americana беше далеч от добър – макар и вероятно да е бил по-добър от едновремешните Pax Romana, Pax Othomana и прочее. Но ако дойде Pax Russiana, ще плачем за него с кървави сълзи.

    За кибер-военното дело – това, с което Русия се хвали, е по-близо до бактериологично оръжие като ефект, отколкото до атомно. Аз на тяхно място обаче не бих бил барабана така победно. Едно, че САЩ могат с лекота да вземат смазващо предимство в тази област. (HR McMaster например е на практика подготвен да се справи със задачата. Ще е за сметка на много свободи в Интернет, но заяви ли Русия оръжието си, тези свободи са така или иначе празна дума.) И второ, че при правилна насока САЩ са на под 5 години от създаването на ефективна отбрана срещу това руско оръжие. Единствената пречка по въпроса може да е Тръмп, но е под въпрос доколко ще е способен да пречи на това развитие за в бъдеще.

Leave a Reply