Имиграционният проектозакон на Котън и Пердю

Преди няколко дни един мой познат, който се интересува от имигриране в Америка, се обърна към мен с въпрос. Научил, че Тръмп предлага нова система от имиграционни правила, и се интересуваше какви са те.

Проучих темата и му обясних нещата. След това се замислих – защо да стискам тази информация за себе си? Може би ще е полезна за още някого… Ето я.

Имиграционната система е предложена от американските сенатори Том Котън и Дейвид Пердю, и подкрепена от президента Тръмп. Базирана е на т.нар. RAISE Act, предложен по-рано тази година от същите сенатори. Целта ѝ е „даване на шанс на американските работници и намаляване на легалната имиграция до историческите ѝ нива“. (Към момента САЩ приемат около 1 милион имигранти годишно – целта е намаляване на този брой наполовина.)

Тя все още не е приета от Конгреса и Сената – всъщност, към момента (20 август 2017 г.) дори не е обсъждана там. Няма гаранции, че ще бъде приета. Няма гаранции, че ако бъде приета, няма да бъде променена в каквото и да било отношение. Тук я представям каквато е в първоначалното предложение на двамата сенатори.

По същество тя е точкова система, подобна на тези в Канада и Австралия. Повечето сегашни имиграционни категории се премахват – например лотарията „зелена карта“ и спонсорирането на роднини, с изключение на съпрузи и малолетни деца на американски граждани. Броят на приетите бежанци се ограничава на до 50 000 годишно (към момента са около 100 000, но този брой почти никога не е бил достиган през последните 20 години). Вместо тези се определя годишна квота зелени карти, която в различните източници варира между 125 000 и 140 000. Те ще бъдат запълвани от кандидатите, които събират най-много точки по точковата система.

Критериите, по които ще се оценяват кандидатите, зависят от няколко показателя – образование, възраст, владеене на английски език, обещана работа, инвестирани средства и изключителни постижения. Информацията колко точки носи всеки показател и при какви условия, както и информацията колко е максималният възможен брой точки и минималният необходим за кандидатстване, се различават в различните източници. Описвам тук най-често срещаният вариант.

При него максималният теоретично възможен брой точки е 100. За кандидатстване за имигриране са необходими минимум 30 точки. Получаването им по категории се разпределя както следва:

—-

1. Образование

– Средно образование – 1 точка.
– Бакалавърска степен от извън САЩ – 5 точки.
– Бакалавърско степен от САЩ – 6 точки.
– Master степен от извън САЩ, ако специалността е STEM – 7 точки.
– Master степен от САЩ, ако специалността е STEM – 8 точки.
– Докторат от извън САЩ, в STEM, бизнес-администрация, медицина или право – 10 точки.
– Докторат от САЩ, в STEM, бизнес-администрация, медицина или право – 13 точки.

Всички тези образования трябва да са признати от американското Ministry of Education.

2. Възраст

– до 18 години – 0 точки. (Плюс че кандидатът е непълнолетен и няма право да кандидатства.)
– 18 до 21 години – 6 точки.
– 22 до 25 години – 8 точки.
– 26 до 30 години – 10 точки.
– 31 до 35 години – 8 точки.
– 36 до 40 години – 6 точки.
– 41 до 45 години – 4 точки.
– 46 до 50 години – 2 точки.
– 50 и повече години – 0 точки.

3. Владеене на английски език

Доказва се с резултат от утвърден официален тест по английски език. Засега се предвижда утвърдените да са TOEFL и IELTS.

Точките се определят според това в кой персентил от полагащите теста се пада кандидатът. (Иначе казано – колко процента от тях са по-зле от него, и колко са по-добре. Ако примерно 70% от полагащите теста са по-зле от кандидата, а 30% са по-добре, той се пада в 70 персентил.)

– До 50 персентил – 0 точки.
– 50-70 персентил – 6 точки.
– 71-80 персентил – 10 точки.
– 81-90 персентил – 11 точки.
– 91-100 персентил – 12 точки.

4. Обещана работа

Оценява се според предложената заплата като процент спрямо средната заплата в щата, където е работата.

– 150-200%: 5 точки.
– 200-300%: 8 точки.
– 300% и по-висока заплата: 13 точки.

(Ако не получавате точки по този параграф, е възможно да ви откажат право на кандидатстване.)

5. Инвестирани средства

Средствата трябва да са инвестирани в проект, който е одобрен от местното правителство (щатско, областно или градско, в зависимост от обхвата на проекта). Инвеститорът трябва да поддържа инвестицията поне 3 години и да участва лично в ръководството на проекта.

– Над 1.35 милиона долара: 6 точки.
– Над 1.8 милиона долара: 12 точки.

6. Изключителни постижения

– Нобелова награда, или сравнимо с нея научно постижение: 25 точки.
– Медал от Олимпийски игри, или първо място на световно първенство в олимпийски спорт: 15 точки.

—-

Ако кандидатът е сключил брак, съпругът/съпругата му също трябва да премине оценяване по образование, възраст и езикови умения. Ако съпругът/съпругата получава по-малко точки от кандидата в някоя от тези категории, броят точки на кандидата се намалява – неговите точки се умножават по 70%, а тези на съпруга/съпругата по 30%, и се сумират.

Ако кандидати с еднакъв брой точки са на границата на приемане, предимство ще бъде дадено на тези с по-високи резултати за образование, след това за владеене на език, и след това за възраст.

Имигриралите чрез тази система няма да имат право да използват социални помощи в продължение на пет години.

Събиране на точките

На теория 30 от 100 точки изглежда една съвсем ниска граница. (За кандидатстване за имигриране в Канада например се изискват минимум 67 от 100 възможни точки, но при твърде различни критерии за оценяване.) На практика обаче събирането на брой точки, близък до максималния, е нереалистично:

– Не е възможно едновременно да се получат точки за предложена работа и за инвестиции. (Работата трябва да е предложена от американски работодател, а инвеститорът трябва да работи лично в свой собствен проект).
– Набирането на повече от едно изключително постижение не е реалистично. (Не ми е известен в историята на човечеството случай, когато Нобелов лауреат е едновременно и олимпийски шампион.) От имиграционна гледна точка, дори едно ще е изключителна рядкост – броят на живите Нобелови лауреати и олимпийски шампиони, които не са американски граждани, е около една стотна от ежегодната квота.

Като се вземат предвид тези ограничения, е що-годе реалистично кандидатът да събере максимум от 45 точки. Дали обаче и това ще е възможно на практика?

Представете си, че сте американски работодател. Отчаяно ви е нужен специалист, какъвто сте успели да намерите зад граница – толкова, че сте се съгласили да му плащате заплата в пъти над средната. Какво става?

Принципно вие нямате право да попитате този кандидат за възрастта му – би било нарушение на анти-дискриминационните разпоредби. Нито да проследите дали за отличния английски на писмата му не помага някой друг. Така че нямате как да прецените дали той ще бъде допуснат да имигрира, и така да получи позволение да работи за вас.

Изхитряте се и провеждате интервю онлайн. За щастие кандидатът изглежда на идеална възраст и английският очевидно му е роден език. Решавате да нарушите регулациите и изисквате от него необходимата ви информация. Той не ви издава или съди, предоставя я – наистина е на 28 години, роден в Англия англичанин, завършил е с отличен успех американски технически университет. Заедно с вашето чудесно предложение за работа би бил приет като имигрант с пълна гаранция.

Като начало, трябва да изчакате до края на годината – дотогава кандидатурите за имигриране се събират. След това още поне 3-4 месеца, докато те бъдат обработени и точкувани. След това още поне 2-3 месеца, докато на всичките 140 000 кандидати бъдат проведени интервюта. След това още 2-3 месеца, докато кандидатите бъдат проучени и визите им бъдат издадени. И след това още поне 1-2 месеца, докато кандидатът, уверил се вече че е приет за имигрант, се разпореди с имущество, работа и прочее и се премести… Общо средно към година и половина от момента, в който сте го намерили. Можете ли да си позволите да чакате толкова, ако сте така закъсали за служител?

Затова подозирам, че такава система ще се превърне в по-грозен вариант на това, което става сега с работните визи H-1. Имиграционните квоти ще бъдат обсебени от компании „роботърговци“, които ще внасят специалисти от чужбина, за да ги предлагат под безумен наем на реално нуждаещите се от тях американски компании. Самите специалисти вероятно ще бъдат изнудвани и държани с твърде брутални средства да не напуснат „роботърговеца“, и вероятно ще получават малка част от официалните си заплати. (Като се има предвид, че те ще са вече законни постоянни жители, тези средства вероятно ще са „документи“, че специалистът „е използвал измама при кандидатстване“, или нещо подобно. Иначе казано, ситуацията с трудовата имиграция ще се превърне от корумпирана в престъпна.)

Изгодна ли е тази система за САЩ?

Принципно идеята за пренасочване на имиграцията от предимно семейна основа към предимно професионално-икономическа основа е мъдра и нужна. Дяволът обаче се крие в детайлите.

Като начало, средният годишен брой имигранти за съществуването на САЩ наистина е от този порядък. Реално обаче е бил такъв, когато населението на САЩ е било 40 милиона. За всякакви икономически, трудови, социални и прочее цели е адекватно имигрантите да се преценяват не като абсолютен брой, а като процент от населението. Тоест, адекватният брой визи е не 140 000, а около 800 000 годишно. (Годишният процент имигранти в Канада и Австралия сега е такъв.)

Другата подробност е, че когато се касае за икономически активни имигранти, които носят икономиката на гърба си, максимален допустим брой просто няма. Да бъде установяван е все едно човек да си установи сам личен максимален приход и да отказва суми над него, ако му бъдат предложени.

Не знам дали тази имиграционна система ще бъде разгледана от Конгреса и Сената, дали ще бъде приета и евентуално с какви поправки. Уважаемите сенатори Котън и Пердю обаче имат отчаяна нужда някой да им обясни примера с личния максимален приход. Вероятно и да им го повтори десетина пъти. Тяхната глупост може да е благо за останалия свят, но за родината им би била начало на катастрофа. А пък никой нормален човек няма изгода от това САЩ да катастрофират – поне не и когато алтернативните модели за икономическо и социално развитие са тези на Русия и Китай.

12 Responses to 'Имиграционният проектозакон на Котън и Пердю'

  1. Петър Петров Says:

    (Коментар не по темата)
    Виж нещо: http://ncase.me/trust/
    Сигурен съм, че ще ти хареса.

  2. Григор Says:

    @Петър Петров: Направо ми напълни душата! Препоръчвам го на всеки читател наоколо! 🙂

  3. Валентин Says:

    Печатна грешка: ” 31 до 25 години – 8 точки.” да се чете ” 31 до 35 години – 8 точки.”

  4. Валентин Says:

    Решенията в политиката се определят не от това дали са изгодни за държавата или за гражданите на тази държава.

    Те се определят от това дали гражданите ги харесват (а те може да харесат решения, които не са им изгодни просто защото не могат да го разберат) и колко са предложили лобистите.

    В случая не мога да си представя какви лобисти биха платили за ограничаване на имиграцията, но мога да си представя американски граждани, които са против имигрантите просто защото те са “другите” – т.е. тези, които не са от “нашите”, тези, които “трябва” да мразим, защото не са от “нашите”.

    Но дори и да се забрани изцяло имиграцията (да затворят границите за хора, само капитали и стоки да минават) пазарната икономика пак ще намери начин – просто стоките, които са нужни ще се произвеждат от хората, които могат да ги произвеждат зад граница. Може да понамалеят данъчните приходи, но това може да е за добро – така ще намалеят и военните разходи, може би…

  5. Божо Says:

    @Валентин – точно военните разходи ще бъдат намалени последни. Справка СССР, който даже изчезна от картата, защото военните разходи затриха останалата икономика.

  6. Григор Says:

    @Валентин: Благодаря за корекцията! Оправено веднага. 🙂

    За изгодата и харесването е напълно вярно. Но е вярно и че повечето американци разбират разликата и предпочитат повече икономически активни имигранти. Тези, които мразят другите просто защото са други, са като тези „софиянци“, които мразят „провинциалистите“, понеже са дошли вчера, а не като тях завчера. Има ги, вресливи и шумни са и създават впечатление за много – но всъщност са малка част от населението.

    Пазарната икономика е силно нещо, но не е всесилно нещо. Както всяка система, тя си има своите Парето-неоптимални елементи и дори начини да бъде съсипана при идеално следване на логиката ѝ. Вярването, че тя е перфектна, е просто вид религиозен фанатизъм.

    Конкретно сегашната ситуация с имиграцията е част от идеологическия комплекс, който ще докара републиканците на следващите избори до електорална катастрофа. (И ще е само катастрофа благодарение на факта, че демократите в момента нито имат, нито смятат за нужно да предложат нещо ново и свястно.) Но дотогава Тръмп и компания ще причинят на Америка щети, които после ще бъдат оправяни с десетилетия – и някои може да се окаже невъзможно да бъдат поправени.

    Това е и причината Русия да подкрепи Тръмп толкова юнашки. Лично аз ще остана изумен, ако се открие някаква колизия между него или кампанията му и руснаците – не вярвам да я има. Но не е и нужно – руското ръководство отлично знае каква изпитана трупна отрова е за всяка държава поставянето начело на нея на нарцистичен социопат. Той е биологически неспособен не само да постави интересите на държавата над своите, но и изобщо да постави каквито и да било интереси освен своите където и да било в приоритетите си. От тази гледна точка, поставянето му начело на САЩ би било почти толкова съсипващо за тях, колкото поставянето там на изключително опитен и решен да ги съсипе руски агент. То е шанс, какъвто се пада веднъж на хиляда години, и Русия го отигра блестящо.

  7. Иван Says:

    @Григор,
    Ъъъъ, колизия между кампанията на Тръмп и руснаците от няколко месеца е доказан факт.

    Срещата на Доналд Тръмп Младши с руска адвокатка Наталия Веселнитская, се признава от всички страни. Самият Младши публикува e-mail-ите с които си уговарят срещата, където адвокатката е представена като официален защитник на руското правителство.

    Младши твърди, че на срещата не са получили никакви документи и че са си говорили само за осиновяване на руски деца. Но един от присъстващите (Rinat Akhmetshin) твърди, че адвокатката е оставила папка с документи, които са били прибрани от Младши.
    Нещо повече, осиновяването на руски деца е забранено със закон в Русия, като отговор на санкциите наложени над индивидуални руски “олигарси”. С други думи, няма как да обсъждат осиновяване, без да обсъждат свалянето на санкциите срещу Русия.
    Според изтекла информация, още в първите дни на президентството си, Тръмп е поставил задача на администрацията си, да намерят начини за отмяна на санкциите, но не са предприели действия, заради скандала около Майкъл Флин. Тази информация е и причината Конгреса и Сената да приемат закон за санкциите, който прави невъзможно президента да ги отмени.

    И понеже стана въпрос какъв е Тръмп. Със сигурност той има напреднала форма на дименция. Баща му е имал Алцхаймер, затова вероятността Доналд Тръмп да страда от същото е доста голяма.

    Ще напомня, че Рейгън също е диагностициран с това заболяване, 5 години след като привършва втория си мандат като президент.

  8. Григор Says:

    @Иван: Ако съдя по наблюденията си на Тръмп, той засега не показва никакви признаци на Алцхаймер. Принципно е възможно да са му засегнати някои дялове, примерно някои зони в префронталната кора или пък огледалните неврони, но те по начало са дефицитни при нарцистични социопати – няма как да се каже без като минимум ЯМР. Останалата част от мозъка му – като минимум зоните, които се ангажират в манипулативност, а те са доста – работи много по-добре от средното за здрави мъже на неговата възраст.

    Срещата между Тръмп-младши и Веселницкая е малко особен момент. Склонен съм да повярвам, че тя не им е предала никакви истински важни неща – иначе до максимум ден те щяха да са в ръцете на Тръмп-старши, и до още час след това в Туитър. А и да му ги е дала, това все още не доказва колизия, за нея трябва двустранно сътрудничество. На Ринат Ахметин бих му вярвал колкото на всеки друг ФСБ-ист – тоест, единствено ако ФСБ има изгода той да каже именно и точно истината. В случая ФСБ няма изгода.. Това не доказва и че колизия няма, но поне засега нямам на какво отгоре да съм сигурен, че има. Също, Русия спокойно може да си отмени каквито забрани си иска, без да чака отмяна на формалния повод за тях – или поне шаран като Младши ми се струва способен да повярва, че това има как да се случи, и да лапне кукичката за поканата.

    Имам сравнително сериозно основание да мисля, че няма колизия. За Русия е от изключителна важност Тръмп да стане президент и да остане колкото се може по-дълго – той е буквално уникален в разрушителните си способности върху държава като САЩ. Да сътрудничат с него, дори сравнително потайно, би означавало да дадат на американските служби инструмент да го смъкнат. А срещата с Веселницкая надали може да бъде дори малко потайна. Законът Магнитски е сериозна неприятност за хората на и зад властта в Русия – от калибър, борбата срещу който се поверява на опитен полковник от разузнаването. (Ако той няма да ходи в чужбина, без да има дипломатически имунитет – дори на генерал.) Американските служби няма как да не знаят това и да не следят Веселницкая, и да не разберат за реално двустранно сътрудничество още преди Тръмп да бъде избран. (Между другото, Веселницкая ми изглежда на точно подходящата възраст да е полковничка от ФСБ – незадължително, но все пак съвпадение.)

    Бих предположил по-скоро, че Тръмп се възхищава на Путин за умението му да реализира диктатура, маскирана като демокрация, и търси ноу-хау в тази насока. Съответно, той би задвижил отмяна на санкциите като жест, срещу който после внимателно да намекне какво очаква. Аналогът на такива игри в икономиката е не тайно картелно сътрудничество с подписана договореност, а недоговорено и негласно съобразяване с „пазарния лидер“, който знае – качи ли цените, другите ще го последват заради интереса си… За съжаление това ги поставя извън сферата на пряката колизия, а косвеността им ги прави на практика невъзможни за доказване. Особено когато са били провалени от Конгреса и Сената чрез техния закон.

  9. Иван Says:

    @Григор,
    Разбира се, че няма да видиш никакви симптоми, защото не знаеш за какво да гледаш (като в онази история). Опресни си знанията по темата и внимавай повече.

    Самият аз не виждам никакви признаци, че Тръмп прилага каквато и да било дългосрочна стратегия, в която и да било област. Което също се вписва в диагнозата.

    Колкото за това което най-вероятно е предадено на срещите. По това време вече е бил пробит сървъра на Демократичната Партия (Май 2016). Срещата е на 9 Юни и в същия ден, в свой tweet Доналд Тръмп за първи път споменава за липсващите 33000 e-mail-и на Хилъри. Писмата от пробития сървър са пуснати през следващия месец.
    Този който твърди че е имало папка, всъщност и преди се е занимавал точно с уреждане на хаквания на пощенски кутии…

    Колкото за колизията… срещата е колизия, дори на нея да не е предадено нищо. Колизия означава сблъсък, а те определено са осъществили директен физически контакт. 😉
    Същото се отнася дори за “collusion”, което на български вероятно се превежда по-точно като “заговор”. При желание от страна на прокурора, Младши може да бъде осъден, само въз основа на това което сам е публикувал.

    Трябва да посоча още нещо.
    Има много косвени доказателства, че строителният бизнес на Тръмп се крепи на руски пари. Твърде вероятно е Тръмп от много години да е ползван като удобен човек за пране на пари.

  10. Григор Says:

    @Иван: Не ми се беше случвало скоро някой да е убеден, че не зная за какво да гледам за Алцхаймер. 🙂 Повтарям – за в бъдеще може и да развие, но засега няма никакви признаци.

    Тръмп има чудесна дългосрочна стратегия – краткосрочната стратегия. Тя му е вършила отлична работа цял живот. Да, често е фалирал, но какво от това? Той е нарцистичен социопат. Съсипаните животи и имущества (на други хора) за него са без значение. Той може да лъже без абсолютно никакви видими признаци – за социопатите истината е достатъчно надолу в приоритетите на мозъка им, за да има признаци на преодоляване на приоритет, когато лъжат. Това винаги ще го храни изобилно и ще го издига, както се вижда. Защо да го променя?!

    Пощите както на Демократическата партия, така и на Републиканската са били пробити още през 2015 г. Ако на Тръмп му е било съобщено за липсващите е-майли на Хилъри, това все още не значи, че може да бъде подведен под отговорност за „колюзия“. Нито пък Веселницкая може да бъде – тя предава важен за държавната сигурност на САЩ слух на потенциалния бъдещ президент. Това как той ще го използва е негов проблем, не неин.

    „Колюзия“ (нашето „колизия“ е брутално неточен превод) означава в този контекст „двустранно сътрудничество“. Ако за сблъсък се съдеше, пръв в затвора щеше да е Рузвелт, заради участието си във Втората световна. Получаването на информация е едностранно сътрудничество, така че Младши не може да бъде осъден за него – това е и причината да не е вече подсъдим. Робърт Мюлер не би пропуснал абсолютно никакъв шанс да вкара в затвора някой, който му предава страната.- бил е 13 години шеф на ФБР, втори по продължителност след Хувър, и от него са треперели и собствените му подчинени.

    И аз съм чувал слуха за зависимостта на Тръмп (и не само на строителния му бизнес – и на хотелиерството и на някои шоута също, а може би и на други сфери) от руски пари. За съжаление всички доказателства, които съм видял, са не само косвени, но и несигурни юридически. Ако обаче слухът е верен, това с абсолютна сигурност ще бъде взето предвид. Мюлер е в правото да изиска пълна справка за приходите на Тръмп и да я разследва до последно, и ще е изключително странно да не го направи.

    Под въпрос е обаче дали ще смъкнат Тръмп заради такова нещо. Ако е прал парите в нарушение на американските закони, може би да. Ако не, вероятно само ще вземат мерки да срежат руските лостове за контрол върху него. Във втория случай е много вероятно въпросът да бъде потулен. (Но пък тогава Русия ще изпищи и ще публикува инфото навсякъде. Или като минимум внезапно тонът на руските медии към Тръмп ще стане леден. Има точно една причина те да са благи към него в момента – защото им е удобен. Престане ли да бъде…)

  11. Иван Says:

    Григор, понякога се чудя дали има изобщо смисъл да се спори с теб. Особено когато започнеш да ги говориш едни…

    Като това, че краткосрочната стратегия била отлична дългосрочна стратегия. Сигурно и черното е отлично бяло… И това е в отговор на моята критика, че Тръмп няма дългосрочна стратегия, каквато ти се опитваше да му вменяваш.

    Или пък твоите увъртания около “колизия”. Двайсетина пъти използва тази дума и когато те притиснах с нея, се опитваш да я подменяш с други думи, дефиниции и значения. Все пак независимо как изкривяваш българският превод, оригиналното и легалното значение на “collusion” няма как да промениш.

    Или като минимум внезапно тонът на руските медии към Тръмп ще стане леден. Има точно една причина те да са благи към него в момента – защото им е удобен. Престане ли да бъде…)

    Григор, изобщо какво значение има тона на руските медии?!! От тях нищо не зависи, най-малко в Щатите.

    Все повече се убеждавам, че първият ти и основен източник на информация са руските медии и това неминуемо ти се отразява негативно. Дори да си наясно, че това което пишат са глупости, те неминуемо нормализират техните лъжи в съзнанието ти. Затова и “опроверженията” ти звучат като повторение на опорните точки на про-Тръмп пропагандните медии.

    FYI, Мюлер не само е в правото си да изиска пълна справка, той отдавна го направи и в момента финансите на Тръмп са обект на разследване. Това стана в седмицата когато Тръмп пусна tweet, който заплашваше Мюлер да не ги разследва.

    Искам изрично да посоча, че моето твърдение е, че Тръмп има деменция, а това за Алцхаймер е само най-вероятната причина за нея. Чел съм материали които посочват сифилис като друга възможна причина.

    Признаците за неврологично увреждане са толкова видими, че много от хората просто ги приемат за черта от характера на Тръмп. Но ако погледнете архивни кадри с него, ще откриете съвсем различен Тръмп, много по-гладко и интелигентно говорещ, ясен изказ и застъпващ позитивни идеи.

    Сегашният Тръмп има беден речник, затруднение с изказа (много “тези”, “таковат”, “онова”, “нещо”), несвързани изречения и хаотична мисъл (все едно е пиян), обърканост, проблеми със съня, проблеми с концентрацията, неадекватност, променливи настроения, липса на самоконтрол.

    Това последното е особено явно в неговите нападки към всеки и всичко, особено когато напада хора от собствения си кабинет или републиканската партия – хора от които буквално зависи неговата власт.
    Друг пример е неговата неспособност да се придържа към чужд за него сценарий, когато откровено си признава едно или друго – обстоятелствата около уволнението на Коми или подкрепата му за нео-фашистите в Шарлотсвил (особено третата му реч, тази в Trump Tower, след която му “олеква”).

    Горните признаци не са достатъчни за поставяне на категорична диагноза, но предоставят основателно съмнение и причина за търсене на такава. Още повече като се има предвид семейната история.

    Информация за неврологични прегледи и изследвания обаче изцяло липсва в документа за здравословното състояние на Тръмп, който се подава на избирателната комисия. Самият документ е една единствена страница, съдържа обща информация (височина, тегло), резултатите от последното кръвно изследване, и е пълен с бомбастичните фрази и правопис на Тръмп. Докторът му се оправда, че са го притиснали да напише нещо за 5 минути.

  12. Григор Says:

    @Иван: Спокойно. Ще мине време, ще разбереш. Просто не се усещаш, когато се окажеш само с „познания“ от Гугъл и Уикипедия срещу някой, който реално знае темата.

    Не съм казал, че Мюлер не е изискал справка. Казах, че той не е уязвим юридически в това да я поиска, има подкрепата на Конгреса и Сената да го направи, и би било странно да не го направи. Някакво разминаване?

    Тръмп категорично няма Алцхаймер, поне към момента. И аз забелязвам някои дисфункции на връзката на полето на Вернике с префронталната кора (тя е, която отговаря за използването на речника и гладкостта на изказа). Изглежда ми като типични възрастови промени в напречните връзки в мозъка – все пак той е над 70-годишен, а всяка дума му се следи под лупа и се съди по критериите за американски президент, които са базирани на далеч по-млади хора. Нормално е да се вижда известна недостатъчност. В същото време обаче както словесният му поток (по-чиста функция на полето на Вернике), така и интригантството (чиста фронтално-префронтална функция) очевидно са на ниво. Дори начален Алцхаймер би дал забележими фронтални и префронтални увреждания.

    Неговата власт не зависи от нищо и никого (освен от импийчмънт, а от това все още е много далеч, и от електората си – „тръмпоглавите“ избиратели като група). Проблемът с нападките му и липсата на самоконтрол е прост – както вече писах, той е нарцистичен социопат. Мозъкът му е органично неспособен да придаде важност на неща, от които той не зависи реално, примерно възпитание, коректност, етика или отговорност към тези, от които не зависи. Не-придържането му към сценарии и позициите му са важен елемент в удържането на неговия електорат, и той ги прави съвършено умишлено. Единствената към момента причина да се подозира при него Алцхаймер е семейната история. Затова мисля, че в по-напреднала възраст може и да го развие, но засега няма видими признаци.

    Съмнявам се и да е последствие от сифилис. Неврологичните засягания идват вече при третичен сифилис, който се развива 20 и повече години след заразяването. И преди него минават други етапи, които са много по-видими и излагащи, така че болният тръгва да се лекува и не се стига до третичен сифилис. Пеницилиновите антибиотици са високоефективни срещу бледата трепонема, и ги има достъпни (особено за богатите) от вече над 70 години. Нарцистичните социопати ценят здравето си високо – не е реално Тръмп да е хванал сифилис и да не се е лекувал навреме.

Leave a Reply