Признаците на фашизма


Това е статия, написана през 1995 г. и публикувана във вестник „Невское время“. Авторът ѝ е един от най-мъдрите и дълбоки фантасти – Борис Стругацки.

Превеждам я тук едно към едно. Без никакво зачитане на авторски права. И смятам, че ако Борис Стругацки беше жив, щеше да ми благодари. Защото докато човек го помнят, той е жив. А такива като него трябва да бъдат помнени. Най-малко заради нас самите.

И защото фашизмът не си е тръгнал, и го има предостатъчно – и тук, и в други страни. Иска ли човек да се бори с една болест, трябва да познава симптомите ѝ. (Не зная дали ще събера някой ден смелостта да стъпя в гигантските обувки на Борис Стругацки и да напиша за разпознаването на причинителите на тази болест и лечението ѝ.)

—-

Чумата е в нашия дом. Да я лекуваме не умеем. Нещо повече, масово не умеем дори да поставим правилната диагноза. И заразеният вече често не забелязва, че е болен и сее заразата.

Култ към традицията

Сам по себе си традиционализмът е древно явление и чудесно си съществува без всякакъв фашизъм. Всички известни фашистки движения обаче се опират на идеите на традиционалисти, които търсят смисъл в наследството от миналото. В древни символи, народни ритуали, легенди и митология. Като пример можем да си припомним използването от нацистите на езически символи, включително свастиката, и символите и ритуалите на Свещената римска империя. Възхваляването на мъдростта и традициите на предците до равнището на всенароден култ утвърждава традиционните възгледи, порядки и устои като неоспоримо праведни. Съответно всяко развитие на познанието и убежденията, всяка еволюция на манталитета и на ценностната система биват смятани за априори грешни и вредни явления. За традиционалистите правдата е отдавна очертана, и всяко отклонение от нея може да бъде единствено в посока на неправдата и злото.

Отричане на съвременността

Традиционалистите възприемат враждебно новите технологии и повеи, понеже виждат в тях предизвикателство към традиционните духовни ценности. И макар че и италианските фашисти, и германските нацисти са се гордеели с индустриалните си достижения, цялата им идеология е построена на отричане на съвременния свят. За тях той е плод на западната капиталистическа плутокрация и нравственото разложение на епохата на Възраждането, противопоставила на традиционните ценности такова мерзко нещо като здравия разум.

Действие заради действието

Фашистите от 1930-те са се отнасяли с пренебрежение към интелектуалците, понеже интелектуалното мислене поставя всяко действия под въпроса „защо“. Фашистите упорито не желаят да обосновават действията си, понеже намират прелест в самото действие, даже ако то няма рационално обяснение. Маршове, погроми, смени на символиката, черни ризи, хитлеристки приветствия, помпозни съоръжения без практическо приложение – всичко това трудно може да даде рационален отговор на въпроса „защо“. С поставянето на този въпрос интелигенцията винаги е предизвиквала лютата ненавист на фашистите, и те са я обвинявали в предателство към традиционните ценности.

Несъгласието е предателство

Фашизмът не допуска плурализъм на мненията. За традиционалистите истината е една и всички, които се опитват да я поставят под въпрос, са врагове и предатели.

Ксенофобия

Този древен животински инстинкт – неприязънта към всичко другородно, чуждестранно, непонятно, непривично, ненормално – е благодатна почва за зараждането на фашизма. То е особено важен признак на фашистката идеология – деленето на хората на „наши“ и „не наши“.

Раздразнение сред масите

Неслучайно фашистките движения винаги са набирали особена популярност когато широките слоеве на обществото са преживявали трудни времена, катаклизми, икономическа стагнация, национални унижения (като например в Германия след Първата световна). Обидата и злобата сред широките маси ги прави възприемчиви към агресивни призиви. Раздразненият човек е по-малко склонен да мисли рационално. На него му се иска да излее агресията си.

Спекулиране с патриотизъм

В общество, което страда от комплекс за непълноценност, фашизмът изглежда като някакъв вид лекарство. Той въздига в основен повод за гордост това, което е свойствено на почти всички – да са се родили в тази страна. Идеята на патриотизма работи ефективно само при наличието на външни врагове. Без тях тя губи какъвто и да е смисъл.

Хората трябва да се чувстват обкръжени от врагове.

Образът на врага

Врагът трябва да изглежда едновременно силен и слаб. Той може да бъде по-богат, по-развит, по-добре въоръжен, но трябва да е също така глупав и страхлив. По такъв начин в самия образ на врага се залага сценарий, който вдъхновява патриотите – как по-слабият, но по-хитър и смел задължително ще победи накрая. Повярват ли в този образ, хората няма да разбират пред колко сериозна заплаха са, тъй като ще вярват в неизбежната победа.

Култ към силата и властта

Идеята за народния елитизъм – принадлежност към най-великия народ на света – сама по себе си подразбира превъзходство на едни над други, на по-добрите над по-лошие, на по-силните над по-слабите. Ако нашият народ е най-силният, героичен и духовно праведен, значи има и народи на обратния край – най-слаби, жалки и гнусни. При такъв подход един народ трябва да предизвиква възхищение, а друг (или всички други) – съответно презрение. Ако обществото допуска такава логика, то и вътре в самото него се формира елитарна йерархия, която култивира силата и презира слабостта. Висшестоящите ги възнасят до небесата, силата и храбростта на вождовете бива прославяна, а в низшестоящите си изтриват краката.

Култ към героизма и смъртта

Във фашисткото общество героизмът е норма. Всеки е длъжен да бъде герой, да извършва подвизи, и ако е необходимо, да даде живота си за Родината. Нещо повече – именно героичната смърт е основният вдъхновяващ образ, който фашистките идеолози транслират към своите последователи. Те възхваляват падналите герои и разпространяват истории за подвизите им. Тази тема е много популярна в съвременните песни от жанра „Бялата сила“.

(Бел. прев. – „Бялата сила“ е популярен песенен жанр в Русия. Типичните му теми са славянско-богатирско-патриотични, паднали герои и т.н.)

Култ към мъжествеността

Фашизмът има мъжко лице. И не само лице. Той е груба и агресивна идеология с лице на брутален мачо и алфа-самец. Фашистите обикновено придават на вождовете си именно такъв образ. Джентълмените не се вписват в него, те биват смятани за женствени и биват презирани. Този образ е силно привлекателен, тъй като се опира на основните животински инстинкти за размножаване и стадно поведение.

Избирателен популизъм

От една страна фашизмът е по начало популистка идеология, която мобилизира мнозинството, като дава прости отговори на вълнуващите го проблеми (които предварително му създава). Дразнят ви мигрантите? Да ги изгоним! Дразнят ви гейовете? Да ги забраним! Омръзнали са ви корупционерите? Ще започнем борба с корупционерите! (Или ще я симулира.)

Фашистите винаги оправдават действията си с „волята на народа“. Ясно е, че няма как да има воля, обща за целия народ. В най-добрия случай може да има воля на мнозинството. Фашистите нямат намерение да се съобразяват с волята на мнозинството по въпроси, които не се вписват във фашистката парадигма, така че си присвояват ролята на „глас на обществото“.

Всеки човек трябва да вярва, че действията на фашистките власти винаги отразяват волята на народа, и че ако той се съмнява, значи е сам и изолиран. Присвоявайки си ролята на глас на народа, фашистите се опитват да дискредитират всички свои противници като предатели и антинародни наемници на външни врагове.

Именно с помощта на такава риторика фашистите успяват да убедят масите, че демократичните институции и парламентът не са в състояние да изпълняват волята на народа, и затова основната власт трябва да бъде поверена на „гласа на народа“. Точно така са протекли нещата в Германия и Италия, където парламентарната демокрация е била заменена с фашизъм именно със съгласието на широките маси.

Подмяна на понятията

Фашизмът може да се върне и под маската на борба с фашизма. Уинстън Чърчил казва: „Фашистите на бъдещето ще се наричат антифашисти.“

Коренът на фашизма и досега живее сред нас и може да се възражда под най-невинен облик. Дори под облика на борба с фашизма. Тъй като думата „фашист“ отдавна вече е нарицателно, съвременните фашисти със сигурност няма да се кичат с нея. Могат обаче в най-добрите традиции на Оруеловия новоезик и подмяна на понятията да лепнат клеймото „фашист“ на враговете си. А както вече знаем, за да станеш враг на фашиста е достатъчно да си несъгласен с политиката му, която той спокойно може да нарече „антифашистка“. Противоречивостта и ирационалността са естествени черти на фашизма.

16 thoughts on “Признаците на фашизма

  1. Иван

    На едно място си написал “фащизма”, оправи го.

    Иначе на първо четене, нищо чудно че “Фашизмът” на др. Желю Желев е била забранена, между нея и зрелия социализъм има твърде малко разлики.

    Reply
  2. Григор Post author

    @Петър Петров: Моля, моля. 🙂

    @Иван: Благодаря за корекцията.

    Помня отлично времето, когато „Фашизмът“ беше забранена. Как я препечатвахме на пишещи машини, в по няколко екземпляра под индиго. Разликите между нея и зрелия социализъм бяха твърде малко, а между нея и незрелия на практика николко.

    Както, впрочем, разликите между тази статия и положението в немалко държави сега.

    Reply
  3. Григор Post author

    @теллалов: Често, но не винаги.

    Фашизмът е търсене на абсолютна власт. Затова свръхдържавността – да го кажем с друга дума, тоталитарната държава – му е блян и розова мечта. Но бих добавил, че и всеки друг тоталитаризъм му върши работа, не само държавният. Религиозен, идеологически, икономически – има ли някаква форма на тоталитаризъм, фашизмът е щастлив.

    Reply
  4. теллалов

    Винаги.
    Властта има удобна фрма, апарат, структура – и това е държавата. Свръхдържавата обаче не търпи конкуренти и се стреми да контролира всичко. Това е същината на фашзма, всичко друго са следствия, производни.

    Религията, забележи, също се офрмя в институция, неслучайно подобна на държавата.
    За мафията да не говорим, спорен е въпросът кой кого копира.

    Друг тоталитаризъм? Не държавен? Няма такъв. Концентрацията на властта винаги използва държавническия калъп. Дали защото друг е невъзможен по принцип, дали по линията на традиционните навици, но е факт.
    Бездържавен тоталитаризъм просто не съществува, защото ще оставя области на човешка свобода, а тогава не можем го наречем тоталитаризъм.

    Reply
  5. теллалов

    Прочее, не смятам БС за дълбок и мъдър.
    Да беше посочил Станислав Лем – нищо не бих възразил.
    бС обаче е типичен съветски дисидент, а дисидентството като феномен не буди у мен уважение заради ключовото си мото “държавата да си спазва законите”, което е съглашателство. Затова дисидентите приветстваха перестройката, т.е. одобриха превръщането на държавната собственост в частна, бюрокрацията – в капиталисти.
    Така че са обясними и разсъжденията на дисидентите за фашзма – много думи, но избягване да посочат корена, защото това би влязло в противоречие с бляна им за “справедливата държава”, което е измама.

    Reply
  6. Григор Post author

    @теллалов: Религията се е справяла отлично на тема тоталитаризъм в продължение на хилядолетия. Може да се спори дали тя всъщност не е била държавата, но това показва важна дупка в „държавата е виновна“ аргумент. А именно, че за него всяка обществена структура, която разпределя права и определя свободи, е държавата.

    Проблемът тук е, че общество, което няма нужда от такава структура, трябва да се състои от идеални хора. Има доста варианти, но дори в най-малко нереалистичния от тях това общество трябва да има поне 51% идеални хора. А идеални хора няма, николко процента. Ако някой не може да разбере това, с него няма смисъл да се спори.

    Reply
  7. теллалов

    Тоталитарна ИДЕОЛОГИЯ без репресивен апарат е сътресение на въздуха.
    А държавата е преди всичко апарат за преразпределяне на средства. Църквата еднозначно покрива този и другите признаци на държавата.
    А въпросът с “права и свободи” е пропаганден мем, неверен във втората си част. Държавните структури определят ЗАДЪЛЖЕНИЯ (на населението към себе си), като в замяна отпускат известни “права”, което е нужно, за да държи поданиците в подчинение без постоянен режим на ппеки репресии, защото това е твърде износващ системата режим, твърде скъп.

    Приказката за идеални хора е дежурното оправдание. Достатъчнен е механизъм на човешко взаимодействие, определен от императива на Кант, за да получим ефекта на “идеално” общество, чиято идеалност е всичко на всичко оптимален начин на взаимно погаждане, решаване на възникващи проблеми, вместо тези проблеми да се превръщат, съзнателно, в източник на привилегии за едни (малцинство) и повод за дискриминиране на останалите (мнозинството).
    Е, точно неспазването на Императива (а в основата му стоят нормалните инстинкти на стадните животни) е това, което прави държавата като най-сполучлива форма на власт. Всички законодателства са точно това – нарушения на Императива, като тези нарушения биват пробутвани за “нормалност”.
    Няма да споря за това, ти сам каза, че е безсмислено, понеже съзнателно отказваш да разбираш очевидното.

    Reply
  8. Григор Post author

    @теллалов: Именно спазването на този механизъм е, което изисква идеални хора.

    Нека се опитам да го обясня по друг начин.

    Има една религия, на която се кланят дружно вярващи от всички видове и атеисти. Нейното слово бива признавано от всеки за неоспоримата и окончателна истина.

    Името ѝ е математика, а словото ѝ – “2+2 = 4”.

    Та, нека дадем думата по въпроса на математиката: http://ncase.me/trust-bg

    Нека тя каже мнението си за императивите, идеалните общества и т.н. За да видим с мен ли спориш, или с нея.

    Reply
  9. теллалов

    Е, щом естественото поведение било “идеално”, наистина няма какво да се спори. Щом е толкова трудно усвояването на простата истина, че придържането към Императива е ЛИЧНО ИЗГОДНО, значи мнението ти за човечеството е наистина много лошо.

    Reply
  10. Григор Post author

    @теллалов: Това, което иде да обясни въпросният линк – математика в прост и нагледен вид – е че придържането към разни Императиви НЕ Е лично изгодно. Точно там е проблемът. Помниш ли как преди почти 10 години ти обяснявах за Парето-неоптималните ситуации?

    Много неща могат да бъдат отречени. Математиката – единствено за сметка на отричащия я. Тя е най-близкото до абсолют, което имаме в този свят. Противореченето с нея е продукт или на ултра-гениалност, или на религия. Уви, далеч по-честото е второто.

    Reply
  11. Lazy_666

    Две дребни технически грешчици.

    по-добрите над по-лошие,
    Ще започнем борба с корупционерите! (Или ще я симулира.)

    П.С. Мерси за статията.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *