Модерният популизъм

Всички сме чували как политиците се замерят един друг с думата „популизъм“ в ролята на обида. Повечето обаче имаме само смътна представа какво толкова и защо е обидна.

Също, напоследък популизмът претърпя сериозна политическа еволюция. Повечето не се интересуваме професионално от политика и не знаем за нея, затова рискуваме да ни изненада.

Затова мисля да драсна няколко реда по въпроса.

—-

Определението

По начало в политиката се наричат популизъм две неща:

– казването на хората на нещата, които им харесва да чуят, без значение дали са истина
– обещаването на хората на нещата, които те искат, без значение дали са реално изпълними

Както следва да се очаква, популистите обикновено са измамници, които търсят власт заради лична изгода. Успеят ли, те търсят как да запазят властта. Тъй като не могат да изпълнят обещанията си, в демократични условия избирателите ги свалят от власт. Затова популистите като правило търсят начини за подмяна на изборните видове управление с (тяхна) диктатура, или начини за зомбиране на избирателите да ги подкрепят безусловно въпреки очевидните им лъжи, или и двете.

Лявото и дясното

Традиционно гласоподавателите на лявото – бедните хора – са по-глуповати, лековерни, имащи нужда от дори лъжлива надежда и с по-ограничен достъп до информация от богатите. Затова традиционно популизмът е ляв. Почти всички политици, дошли на власт чрез популизъм – Хитлер, Сталин, Пол Пот… – идват с леви обещания.

Напоследък обаче нещата се промениха сериозно, най-вече чрез навлизането на Интернет. Той даде на хората широк избор на източници за информация. Това на практика изравни способността да се информират на левите и десните гласоподаватели. В същото време се оказа, че хората с „дясно“ мислене са много по-склонни да подбират единствено приятни им източници на информация, да избягват контактите с другомислещи и да се изолират в „мехур“ от угоден им светоглед.

(Често се смята, че „левият мехур“ и „десният мехур“ са сходни по размер (в развитите страни – по около 20-25% от гласоподавателите), ако и противоположни по възгледи. На практика се оказа, че не е така. Гласоподавателите от „левия мехур“ обикновено се информират в някаква степен за възгледите и тезите на опонентите си; не повече от 2-3% се изолират напълно. При гласоподавателите от „десния мехур“ е обратното: не повече от 2-3% от тях се информират за възгледите и тезите на опонентите си, останалите се изолират напълно.)

Така се създаде ситуация, в която в развитите страни стабилна опора на левите популисти се оказаха само 2-3% от гласоподавателите – недостатъчно за печелене на избори. Стабилната опора на десните популисти обаче се оказа около 20%, което често е достатъчно за печелене на избори. Затова съвременният успешен популизъм в развитите страни като правило е десен.

Десният популизъм

Десният популизъм обикновено издига тезата, че обществото е разделено на две групи – „народът“ и „корумпираният елит“. Популистът представя себе си като „човекът от народа“, „говорителят на народа“, „водачът на народа“. Той твърди, че традиционната управляваща класа – „истаблишментът“ си е присвоила властта и я използва срещу „народа“, и така е враг на този народ.

Приликата с левите тези е ясно видима. Разликата е, че левите популисти обикновено обявяват за членове и поддръжници на „истаблишмента“ така наречените „експроприатори“ – различните паразити-капиталисти. Десните популисти обикновено обявяват за членове и поддръжници на „истаблишмента“ така наречените „леви интелектуалци“, „очилати чантаджии“, „политкоректна мафия“, „извратени джендъри“, „агенти на ислямизма“ и т.н.

Както левите популисти сеят сред хората страх и недоверие, така го правят и десните. Левите плашат с „агентите на капитализма“, „мръсните експлоататори“, „лакеите на МВФ“, „копоите на САЩ“, „кръвопийците на народа“ и т.н. Десните плашат с „имигрантите-джихадисти“, „джендърите, които ще ви извратят децата“, „лакеите на Сорос“, „копоите на политкоректността“ и разбира се „кръвопийците на народа“. Целта е плашливите да бъдат сплашени до загуба на способност за рационална преценка и сляпа нужда да бъдат „спасени“. (Разбира се, от популиста.)

Има и изключения. Когато например се намери удобен „враг“ в страната или извън нея, популистът обявява война на този „враг“. Той въвежда военно положение или създава негов неофициален еквивалент, в който правата на хората са сериозно ограничени. В тази ситуация той унищожава законодателните, социални и технологични механизми за защита на свободата и информираността на хората.

Ключов елемент от стратегията на почти всеки популист е войната с масмедиите, а напоследък често и с Интернет. Светлината е силен дезинфектант и пречи на лъжите на популиста. Затова той насочва усилията си срещу източниците на светлина. Където има съответната власт, той блокира достъпа до масмедии „временно“, или ги забранява, или ги затваря, или ги сплашва икономически или физически. Където я няма, той залива медиите, пряко или чрез нает или създаден за целта апарат, с порои от лъжи, които целят да ги компрометират. Целта му е да остане единственият приеман източник на информация за хората.

В тази ситуация популистът „повежда народа“ срещу „корумпирания елит“. Той обещава „да ги вкара в затвора“, „да пресуши блатото“, и т.н. Обещанията му задължително съдържат подробни обяснения как точно това ще възроди хората, ще им даде охолство, самочувствие, защита от враговете и т.н. Характерно на този етап е, че той изважда себе си извън социалните правила и ограничения, предвидени да отсяват измамниците – отказва да разкрие ключова информация за себе си, или използва неприемливи поради разрушителността си избирателни прийоми, и т.н.

Нерядко популистът успява да спечели властта чрез законни средства, например избори, и/или (само)ескалация на правомощия. В тези случаи обикновено първата му задача е да стимулира икономиката, за да създаде на избирателите усещането, че се грижи за тях. Обикновено го прави по начини, които водят до бум в краткосрочен план за сметка на спад или дори катастрофа в дългосрочен. (Като мошеник с опит, популистът обикновено смята, че в дългосрочен план или ще е станал вече диктатор и няма да зависи от гласоподавателите, или ще намери някой друг начин да ги измами.)

По-нататъшната съдба на популиста зависи най-вече от способността му да разруши законовите, политически и социални пречки пред измамниците да удържат властта. Тази способност обикновено зависи от механизмите на държавата му повече, отколкото от уменията на популиста. Държави с висока степен на децентрализираност, силна демократична традиция и закони, които категорично ограничават властта, обикновено устояват на всички или почти всички популисти. Централизирани държави с авторитарни традиции най-често падат жертва на всеки популист, освен на най-некадърните.

Ако не успее да разруши защитните механизми на държавата си, популистът стига до нови избори, на които се оказва в зависимост от интелигентността, зрялостта и активността на гласоподавателите. (Реално във всяка държава има както „зомбита“, така и политически ориентирани хора, но съотношението им е твърде различно. Също, колкото е по-висока политическата активност в държавата, толкова по-трудно популистът удържа властта чрез измами.)

Та, това е накратко. Дано съм бил полезен някому.

7 Responses to 'Модерният популизъм'

  1. Кал Says:

    На мен – благодаря. 🙂 И насочвам разни погледни насам.

  2. asktisho Says:

    Така се пише изложение! Въведение, дефиниция, теза, контратеза, извод / обобщение и съвсем кратко заключение, но без поука, с пожелание към читателя авторът да му е бил полезен… Отличен шест за структура и за съдържание, г-н Гачев! 🙂 Ерудицията е в основата, естествено, но това си го знаеш. Знаеш също колко рядко правя комплименти…

  3. Веско Says:

    Не знам откъде взимаш информацията, че левите се интересуват от дясното много повече, отколкото десните – от лявото. Вероятно от популярни западни издания… По мои впечатления е точно обратното. Този, чиято позиция е “срамна”, “неморална” и “фашистка” има много повече причини да се интересува от това какво правят и в какво вярват “високоморалните” му противници. (Също както атеистите се интересуват от християнската гледна точка много повече, отколкото е обратното.)

    В Западния свят дясното е натикано точно в Интернет и дори там бива цензурирано редовно от facebook, youtube и google. Що се отнася до руснаците, те се възползват и от лявото, и от дясното в Първия свят. Лявото използват за да създадат разцепление между “класите” – полове, раси и т.н. и да създадат недоволство, лов на вещици, и хаос. Дясното пък го използват, за да водят първите държави към изолация от света и като последствие – към изолация от руската зона на влияние, която винаги трябва да се увеличава.

  4. Григор Says:

    @Кал: И аз благодаря за вниманието. 🙂

    @asktisho: Е хайде сега де, това си е чиста четка! По-добре напиши няколко реда литература, ще са несравнимо по-интересни и полезни от нея. 🙂

    @Веско: Вече има доста сериозни научни изследвания на левите и десни „мехури“ и особеностите им. Всички, които съм прочел, стигат до това заключение. На всичко отгоре, то доста добре се връзва с наблюденията ми върху западняци.

    Десният популист обикновено разчита не на класическото (истинското) дясно – то поставя ударение на семейни ценности, лични свободи, лична инициатива и просперитет, носене на лична отговорност, диалог, компромиси, реализъм и други неща, които са пръти в колелата на популиста. Той като правило разчита на „алтернативното дясно“ – налагане на „закона на силата“, ксенофобия, нацизъм, расизъм, сексизъм и т.н. То е, което разделя хората, и така му дава възможност да оглави част от тях срещу другите.

    Изобщо, „алтернативните“ ляво и дясно ги наричат „алтернативни“ поради близостта с „алтернативните факти“. Те също са лъжи и измами. Ако примерно дясното (или лявото) го сложиш в ролята на богобоязлива и искрена църква, алтернативното дясно (или ляво) ще е секта, която търси кого да зомбира с приказки за Бога и т.н. Истинското дясно и ляво имат своите ценности, често противоположни, но в същото време взаимно допълващи и балансиращи се, и така спомагащи да се построи едно общество, което е по-добро за всички. Алтернативното дясно и ляво целят разрушаване и съсипване на ценностите, за да разрушат обществото (и най-вече защитните му механизми срещу измамници). Ако дясното и лявото искрено спорят дали да построят традиционна или модернистична къща, алтернативното дясно и ляво реално търсят да преработят къщата в затвор за обитателите ѝ. (Ако тя е твърде непригодна за затвор, може дори да пробват първо да я разрушат, за да построят затвор на чисто място.) Дясното и лявото трудно си приемат едни на други тезите и позициите, защото вярват в своето истински – алтернативното дясно и ляво без колебание си крадат тезите и позициите, нали им трябват само за да излъжат избирателя…

    Това е и причината Русия напоследък да подкрепя „алтернативното“ на Запад с всички сили. Тя инвестира всичко, което успя, както в Тръмп, така и в Бърни Сандърс. Тръмп определено беше предпочитанието ѝ – няма по-разрушителен управник за една страна от нарцистичния социопат, даже грандиозният психопат от типа на Хитлер или Ердоган е по-градивен. Но Сандърс също беше подкрепян, понеже тезите му често смесват ляво и алтернативно ляво, и така създават условия за вражди и разделение между американците. (Интересно ми е, че напоследък той е поизчистил „алтернативното“ от позициите си, и е на почти традиционни социалистически и социалдемократически. Любопитен съм дали Джо Байдън няма да го вземе за вицепрезидент на изборите на 2020.) Русия наля милиони в подкрепа на Брексит, и ще бръкне даже в джобовете на олигарсите си, за да подкрепи всеки друг Западен „ексит“…

    Докарването на Тръмп на власт без съмнение е коронното ѝ постижение. Страхотно интересно е да гледам какво става в Белия дом – как Джон Кели се опитва да го чисти от некадърниците, докато в същото време Тръмп го чисти от кадърните и ги подменя с „тръмпанзета“, които са му предани лично. (Оставям на теб да се сетиш по каква причина някой с интелекта примерно на Майк Помпео може да е лично предан на някой като Тръмп.) Любопитен съм кога Тръмп ще изчисти Кели, и колко ще издържи Белият дом преди това… Тайлърсън беше новак в международната политика, но беше и остър интелект и практичен реалист, и някои дипломати споменават, че въпреки неопитността му с него е можело да се работи, за разлика от с тръмпанзета като Ники Хейли и Джаред Къшнър. А други подмятат, че с Тръмп и Къшнър се работи страшно лесно – създай им лична изгода, и те без да им мигне окото и с кеф продават интересите на Америка…

    Най-интеесното в картинката са настроенията на американските избиратели. Когато Рой Мур отнесе оглушителен шамар от зелен и неопитен демократ в Алабама, всички рекоха – заради миналото му е. Даже и аз реших, че е заради миналото и заради доста „алтернативно-десните“ му възгледи: част от американците са невероятни коне с капаци, но повечето не са така лесни за лъгане както примерно българите… Сега обаче гледам, че и Саконе с подкрепата на Тръмп изгуби изборите в тъмночервен дистрикт в Пенсилвания – вярно, на косъм, но това са 20 точки електорална разлика стопени, точно както в Алабама. Вярно е, Ламб отиде чак на реално републикански позиции, но все пак на традиционно десни, не на Тръмповите алтернативно десни. Ако американците проявят интелекта да разкарат решително Тръмп през 2020, ще им сваля шапка. Доста други народи биха си го пазили най-старателно, докато не им разсипе страната напълно… а някои дори и след това.

    Извинявам се за отплесването.

  5. Григор Says:

    И един цитат от Ричард Морган, който един от читателите тук ми подхвърли – много релевантен:

    Face the facts. Then act on them. It’s the only mantra I know, the only doctrine I have to offer you, and it’s harder than you’d think, because I swear humans seem hardwired to do anything but. Face the facts. Don’t pray, don’t wish, don’t buy into centuries-old dogma and dead rhetoric. Don’t give in to your conditioning or your visions or your fucked-up sense of . . . whatever. Face the facts. Then act.

    Quellcrist Falconer

    За тези, които не знаят английски – превод:

    Приемете фактите. След това действайте според тях. Това е единствената мантра която знам, единствената доктрина, която ще ви предложа. По-трудна е отколкото мислите – кълна се, хората май са създадени да действат иначе. Приемете фактите. Не се молете, не желайте, не залитайте по столетни догми и прашасали реторики. Не се поддавайте на обучението си, или визиите си, или на объркания си усет за… каквото ще. Приемете фактите. И след това действайте.

    Квелкрист Фолкънър

  6. Делян Says:

    >>… Приемете фактите … не залитайте по столетни догми и прашасали реторики …

    Напълно съм съгласен – най-добре е фактите да се приемат, и да се разсъждава на тяхна база. В тази връзка, разочарован съм от този твой пост – по-скоро ми прилича на ученическо свободно съчинение, не основано на факти, а на емоции и вярвания – най-малкото, не си цитирал източници, числа, проценти, исторически аналогични ситуации и т.н. Честно казано, научната фантастика определено ти се отдава повече от политическите анализи. Все още с нетърпение чакам да прочета историята ти за ислямския ортодокс и за утопичната му социална справедливост и прогресивност 😀 …

    >>Тръмп определено беше предпочитанието ѝ – няма по-разрушителен управник за една страна от нарцистичния социопат, даже грандиозният психопат от типа на Хитлер или Ердоган е по-градивен.
    ЛОЛ, сериозно 🙂 ??? Сравняваш Тръмп с Хитлер и Ердоган (че и Пол Пот и Сталин бяха споменати по-нагоре) ?!!
    От едната страна бизнесмен и строител, който въпреки банши воят на политическите му противници, и сказките им, някак си все още не е е предизвикал Апокалипсиса … а от другата – хладнокръвни психопати, заради които са мъртви стотици милиони ???

    Емоциите и вярванията са лоши съветници – рано или късно, истината и реалността влизат в конфликт с тях, а както има една поговорка в някои страни на запад от тук – можеш да си позволиш да игнорираш реалността за малко, но не можеш да си позволиш да игнорираш последиците от игнорирането на реалността.

    Лесно е да се провери, кои са големите политически канали в Youtube, кои се рекламират, и кои се оплакват от цензуриране.
    Лесно е също и да се използват няколко търсачки паралелно (а не само google) и да се сравнят резултатите от тях, и съответно човек да си направи изводите за това, какви са политическите наклонности на създателите им, и дали цензурират или не индексите си.
    Лесно е да се провери и кои правителства оказват натиск над интернет компаниите като Google и Facebook например, за налагане на цензура под благовидни предлози, а и съвсем брутално да изискват държавен контрол и надзор от правителствени комисии (разбира се, всичко това за благото на потребителите, и тяхната сигурност … мдам …).

    Моля, направете си САМИ експериментите, проучванията и проверките, и МИСЛЕТЕ САМОСТОЯТЕЛНО, а не разчитайте на демагозите в масмедиите да свършат това вместо вас – интересно е, полезно е, и (може би) ще останете изненадани от резултатите.

  7. теллалов Says:

    Голяма каша

Leave a Reply