Ако настъпи война – 2: Съветите на Енота


Под предишния запис от темата можете да намерите няколко линка. Два са тежки за четене, но навеждат на някои мисли. Единият е разказ на преживял окупация по време на гражданската война в Югославия. Другият са съветите на бивш сътрудник на ГРУ (руското военно разузнаване), известен под прякора Енота, как да се оцелее при война.

В някой друг запис, ако ми остане време, ще споделя някои мисли около тях. В този превеждам част от съветите на Енота. Те не са напълно адекватни за България, по куп причини. Например, като знам какво представляват политиците ни, бих очаквал това, че сме победени и завладени, да го научим не от военни действия, а по радиото. Вероятно от същите тези политици…

Но може и да се лъжа – ако тук стане реална война, ситуацията ще е много по-близка до руската, отколкото до шведската. Каквото обществото, такава реалността му. А съветите на Енота са цинични и брутални, но понякога могат да са животоспасяващи. И вие сами си решавате кои от тях да приемете, а кои не.

—-

Сценариите могат да са различни. Същността е винаги една – трябва да оцелеете първите две седмици, после „ще се види“. В първия вариант не се натягайте особено. Изсипят ли се в Москва чеченци или друга подобна измет, хора за „работа“ срещу тях ще се намерят. На вас това не ви трябва. Ето че се ражда и правило номер едно. Не си врете носа никъде, най-вече в бой. За това винаги ще се намерят главорези. Вашата задача е да „опазите трудовите ресурси“, тоест себе си.

При втория вариант ще се наложи да воювате, ако естествено искате. При третия можете и да не воювате вече. Родината я просрахме. Може „със смъртта на храбрите“, може и да продължите да живеете и работите, ако ви позволят.

Главното е, че са възможни три степени на загазване. Локални боеве, пълномащабна война, безперспективна окупация с последващо разчленяване на страната. Обяснявам тези неща, за да разберете един много важен момент, за който хората обикновено забравят под стрес: действията ви зависят от обстановката. Никаква самодейност, само здрав смисъл.

Стрелба на улицата не значи край на света. Даже ако във входа ви е пунктът за първична обработка на ранените, а на двора има 120-мм миномет с разчета си, това не значи, че трябва да бягате веднага. (Е, ако има миномет, сменяйте позицията спешно, задължително ще го бумнат заедно с вас.)

Да-да, стрелбата и труповете още нищо не значат, колкото и да ви е странно. Ненавременната маневра „да се измитаме максимално далече“ може да ви струва живота. Не се суетете, не се паникьосвайте, вместо това внимателно се вгледайте КОЙ и ПО КОГО стреля, и най-важното – ЗАЩО.

Докато сме в града

Ако по време на събитията и безпорядъка ви удари по главата решението да бягате, накратко ще изложа шансовете ви. В град от сорта на Москва или Санкт-Петербург шансовете да оцелеете са много малки. В градовете няма достатъчен запас от продоволствие, а по време на размирици никой няма да го раздава. Храна има само в магазините и складовете (за тях забравете, войската или бандитите ще са там моментално).

Да купувате продоволствие има смисъл през първото денонощие, докато още се продава. После магазините ще ги затворят и персоналът ще ги окраде. Ако сте прозяпали момента за „покупката“, пушката в ръце и тръгвате да „приватизирате“. Съветвам ви да вземете с вас съсед, и не само един. Първо, така ще отнесете повече храна, ще ви трябва и кой да ви прикрива от други юнаци като вас, които ще срещнете там или на обратния път. Второ, огневата ви мощ с гладкостволка клони към нулата, още няколко дула ще са само от полза. Помнете обаче – съберете ли много народ, ставате „групова цел“. Също, подялбата на плячката може да е доста тъжна. 3-4 човека, не повече.

Естествено, трябва да имате у дома запаси от храна и вода. С водата е още по-зле, надали ще ви карат. Спре ли да тече от чешмата, имате в казанчето на тоалетната. Не си и помисляйте да я пускате! Тя е същата вода от крана, просто налята в казанчето. С нея можете да изкарате цяла седмица луксозно (или поне със сигурност да не умрете).

Ако имате възможност, грабвате туба-две и кормите някоя бензиностанция. Горивото е много важно. Не бива обаче да го държите у дома. Парите са лесно запалими. Направете си тайник, най-добре на чердака, в мазето хора ще се крият от обстрелите.

Надали ще ви убиват специално. В мътни времена никой не хаби боеприпасите по хора без оръжие. Естествено, това не е повод да се разхождате и да си подсвирквате преди сън, но помнете – вие не сте цел No. 1. Опитът от град Грозни показва, че мъже, воюващи на пълни обороти, просто игнорират цивилните, не им е до тях. Наказание за глупост винаги можете да получите, особено по здрач, но нещата не са съвсем лоши.

Помнете – не се разполагайте близо нито до телецентър, нито до инфраструктурен обект. Ако в жилището ви нахлуят въоръжени хора и ви „информират“, че то вече е позицията на картечницата им, им кажете „ОК, разполагайте се“, и изчезнете оттам. Без никакви „това е моя собственост, никъде няма да ида“. Получавате куршум в главата моментално, не им е до вас, пречите ли – решават проблема по най-лесния и бърз начин. Махайте се даже ако не ви карат. Противниците им много скоро ще обстрелят позицията им, и не с камъчета от прашка.

Избягвайте да се мотаете и пред болници. И двете страни ще искат да си карат там ранените, сградата е стратегическа, нищо чудно да почнат сражение за нея – а то значи стрелба. Почне ли пък бомбардировка, някой задължително ще цапне болницата, изобщо не се съмнявайте. Тези, дето са писали Женевската конвенция, няма да ги има на бойното поле, така че спазването ѝ е леко условно. Като в „Карибски пирати“: „Това не е законодателство. По-скоро е набор пожелателни правила.“

Не забравяйте – почне ли такава каша, вече нямате собственост. И настоятелно ви съветвам да не проимвате. Убивате, ако някой се опитва да докопа храната и водата ви, всичко останало са дреболии. Ако сте успели да размените в най-близкия полицейски участък колата си срещу автомат, голямо браво. Ако ще да е чисто нов Мерцедес срещу старичък сгъваем калашник със само 2-3 пълнителя, пак голямо браво. Колата вече не ви трябва. Да излезете с нея от града няма да можете 100%, а пък желанието да я надупчат ще е сериозно.

Докато сте в града, избягвайте камуфлажни дрехи. По такива се стреля.

И така, в града ни са почнали улични боеве. Решили сме впредвид обстоятелствата или по тактически съображения да останем там (въпреки че идеята почти винаги е лоша). Знаем, че магазините ще почнат да ги грабят още на второто денонощие, оръжие има в най-близкия полицейски участък, малко вода има в казанчето на тоалетната (ако успеете да се сдобиете с бутилка-две минерална от някой магазин, още по-добре). Собственост вече нямате. Който е въоръжен, той е прав. Където има въоръжени, вас трябва да ви няма. Който се облича като военен – воюва, независимо дали иска. Тайник с гориво е голям плюс, горивото в някой момент може да стане на цената на оръжието и боеприпасите. Към важни обекти не си и помисляте да се приближавате.

И още нещо. НИКОГА И НИКЪДЕ НЕ ХОДИТЕ ПРОСТО ЕЙ ТАКА, ОСОБЕНО ПЪК „ДА ВИДИТЕ КАКВО СТАВА“. В градски бой повечето неща се вършат тихо, по разузнавателно-диверсантски. Види ли ви разузнавателна група, 100% ще тръгне да ви коли. Във филмите ще ви покажат с пръст да мълчите и ще си продължат, в реалния живот ще ви заколят на място. Оцеляването и изпълнението на задачата им зависи от липсата на свидетели. Ако група е заела позиции в кашата на градски бой, в момента в който им видите позициите, ще направи същото. Даже картечен разчет, току-що окопал се на кръстовище, няма да изпитва топли чувства към вас. Ако ви забележат отдалече и ви канят с пръст „да поговорите“, бягайте колкото крака ви държат. Може да се усмихват, да изглеждат приветливо, да ви подмамват с провизии – докопат ли ви, млъквате завинаги. Ликвидирането на проблема „местни ни видяха“ е отработена процедура. Така че без въпроси и без да си показвате рогцата от черупката.

Ако ще напускаме града

Проблемът е, че градът е обкръжен, или в него се водят боеве, или и двете. Ако сте пропуснали момента на началото на сраженията, това е много лошо, но още не сте обречени. Винаги има как да се излезе от града. Независимо от ситуацията, има два етапа. Първи – движение през града. Втори – изход от обкръжението.

Около големите населени пунктове има околовръстни шосета, и те са основният проблем. Мотострелковаци в БТР-и, ако са по асфалт, могат да обкръжат град за няколко часа. Станало ли е вече, забравете всяка мисъл „да се промъкнете незабелязано“. „Непонятно движение“ в бойни условия означава задължително ред от автомата или картечницата. Златното правило „каквото не виждам, по него не стрелям“ често не работи. Обкръжението се преодолява чрез доброволно предаване. Но още не сме стигнали до него.

Важно: не се качвайте на превози! Какъвто и да е транспорт в града задължително ще бъде обстрелян.

И така, имате раница с благинки за оцеляване. В идеалния случай – малогабаритно оръжие (сгъваем калашник плюс пистолет, стандартният набор на ченгетата). И още една торбичка със същото като раницата, но в доста по-скромни мащаби. Примерно в раницата имате храна за три дни, в торбичката за още един ден. Торбичката – завързана за тялото ви така, че да не личи, и не я сваляте. Много важно – вземете отделно, ако щете в гащите, всички скъпоценности, които намерите.

Раницата я замятате с бял чаршаф и го закрепвате на нея стабилно. Прави се, ако ви види някой военен (а такива ще има много, не се и надявайте да се промъкнете незабелязани), да разбере че сте ЦИВИЛЕН и да не си издава позицията заради вас. Ще ви съпроводят в кръстачката на мерника, но ще ви оставят да продължите. Разбира се, не правете манифестация по централната улица, но и не се мажете с кал в стил Шварценегер – ще ви мярнат и отстрелят, понеже няма да знаят кой и какъв сте. Камуфлажа го зарежете, даже ако ви е единствените читави дрехи.

Вие сте цивилен и трябва да изглеждате като цивилен, с бяла раница като бяло знаме, иначе ще ви отстрелят. С целия си вид трябва да показвате, че не представлявате никакъв интерес, просто се омитате. Естествено, оръжието си е с вас, просто го криете, вместо да го носите открито. Пистолетът – в джоба, готов за стрелба. Автомат, ако сте се снабдили – прикладът сгънат, и под куртката. Предпазителя му по-добре свалете предварително, може да е труден за превключване и да се подшашнете. Патрон в цевта, разбира се. На гърдите не носете нищо обемисто, най-много скрития автомат – наложи ли се да залегнете, лежите ли върху някаква торба, дето ви повдига над земята, ще сте по-лесни за целене.

Ако към вас върви открито въоръжен човек, спирайте и „без фокуси“, другарите му са на позиция. Вероятно ще иска да ви обира, ако искаше да ви стреля, щеше да ви е застрелял вече. Поиска ли раницата – давате му я (така или иначе при изхода от обкръжението ще ви я вземат). Молите го да ви остави чаршафа (ще си го метнете на гърба) и малката торбичка. Моментът е психологически, даваме спокойно големите неща и молим да ни оставят малките. Като правило хората се съгласяват, на това и разчитаме още отначало. Да се измъкнете с куп благини няма да ви остави никой, нужни са всекиму.

Питат ли за оръжие – казвате, че имате автомат (не вадите и не показвате, а казвате със спокоен глас), и молите да ви го оставят. Ще ви го вземат 100%, но това ще ви позволи да запазите пистолета. (За него не споменавайте – дадете ли автомата, надали ще ви тършуват.) Автомата ще го забележат винаги, а щом го давате спокойно и без съпротива, значи не сте буен. Един вид разменяте своите неща за свои. Ако нямате пистолет, взимате гладкостволка в разглобен вид, важното е да дадете „голямото и страшно“ оръжие. Изхождаме от допускането, че щом вече градът е обкръжен и са почнали улични боеве, трябва да не сте зяпали реклами по телевизията, а да сте напазарували вече в полицейския участък.

Ако успеете за ден да минете 10-15 километра, това е отлична скорост. Не забравяйте, ще се движите не по права линия, а с много заобиколки заради уличните боеве. Ако по карта домът ви е на 10 километра от околовръстното, няма гаранция, че ще успеете да ги минете за денонощие. Вървете ДЕНЕМ. Тръгне ли някой откаченяк нощем, куршумът му е в кърпа вързан. Вървите денем, с бял чаршаф, предавате се – тръгнете ли да се криете, ще има огън по вас.

Стигнете ли до обкръжението или до заградителните кордони, изхвърляте пистолета и с високо вдигнати ръце и викане, че се предавате, размахвате белия чаршаф и вървите към войниците. При възможност гледайте да отивате не къде да е, а към пропускателен пункт или охранителен пост. Ако трябва, вървете половин километър към него с вдигнати ръце. Идеята е, че пунктовете и постовете са укрепени и често оборудвани за „прием“, войниците се чувстват там по-комфортно и шансовете да ви гръмнат са по-малки. Ще ви претръскат до дупка. Оръжието сте го изхвърлили предварително, кротичък гражданин сте. Ще ви привика офицер, вероятно лейтентант, надали по-старши, не е нужно да биете чело в земята. Намирате начин да говорите на четири очи с него и му предлагате ценности срещу право на преминаване. Мине ли всичко успешно, сте излезли от града.

По пътя с пълна сигурност ще изгубите почти всичко ценно и всичкото оръжие, и ще затриете за това смешно разстояние поне 1-2 дни. ТОВА Е НОРМАЛНО. Обкръжен град е огромен пленнически лагер. Давайте всичко, само за да излезете. Вътре ще почне глад, и то скоро.

И така, вървите внимателно, но не се криете като „разузнавачи“. Облечени сме цивилно, имаме бял парцал на гърба (отпред се вижда, че не носим оръжие, но откъм гърба – не, трябва да се застраховаме). Имаме малка торбичка с най-необходими благини. Имаме скъпоценности (злато) като валута. Оръжие, с което да не забравим да се разделим преди да стигнем до военния пост (намерят ли го у вас, трудно ще минете за цивилен – ще ви пишат или дезертьор, или преоблечен враг). Ако сте успели да излезете с тези неща от града за 1 до 3 дни, преминавайки от район в район, това е нормално.

От личния опит: обикновените фъстъчени сникерси са много хранителни. 6 двойни са дневната норма калории за мъж. Удобства за притопляне на храна надали ще имате. Сникерсите не са шведска маса, но по време на война не бъдете претенциозни към храната. Идеята със сникерсите, честно казано, е открадната от чеченците. Те на тях изкарват войната. Може да се яде в движение и е чудесна идея – захар, глюкоза, повдига настроението (ще ви е много нужно, понеже ще сте физически и психологически в дупка).

Главното – разберете, че момчетата с автоматите са бая напрегнати, по тях стрелят. Адски лесно е да им дадете повод да ви надупчат. Така че внимателно и без да се дуете. В простичък текст, съгласявайте се с всичко.

А сега много кратко ще разкажа накъде и защо натам. Дотук специално разглеждахме най-хардкор сценариите. И сега ще е така. Надявам се да не е нужно да обяснявам защо.

И така, най-лошият вариант: оказваме се извън града, но почти без храна и оръжие. В идеалния случай всеки от вас ще е огледал предварително (примерно сега) картата и ще е нахвърлил няколко места, където може да отстъпи. НИКАКВИ ГЕРОЙСТВА! Първо да се успокои ситуацията, после ще се оправяте къде какво става. Избирайте места според посоките на света. Прост пример: Санкт-Петербург. На запад надали ще е вариант да се отстъпва. На юг също няма смисъл. Ще бягате или на север, към Карелия, или на изток, към Новгородската и Тверската области. И от Москва най-вероятно ще са северното (Архангелск) и източното (Урал) направление.

Помнете: към военни обекти НЕ се приближава! Мисълта, че там са свои, „руски войничета“, и ще ви приемат и нахранят, е глупост. В НАЙ-ДОБРИЯ случай офицерите ще ви напсуват и изритат, не им е до вас, това не е пункт за прием на бежанци. А това, че всеки миг може обектът да бъде бомбардиран, е обективна реалност. Не бива да забравяте и още нещо: срочната служба сега я карат близо до дома. Почне ли патардия, не си и представяйте даже какво става в главите на военните, на които роднините и близките може още да са в града. Помнете – всички са хора. Военните преживяват, нервничат и психясват точно както и цивилните, само дето го правят с оръжие в ръка. Затова идеята, че „войничетата ще помогнат“, не е най-добрата.

Мъдрата идея е да имате „къщичка на село“, където в мазето има склад с консерви, вода, лекарства и прочее, и ще отстъпвате там. Чеченците така правеха – отиваха по селата. Но тук обсъждаме най-лошия възможен сценарий, а много хора нямат въпросното недвижимо имущество.

Най-просто ми е да дам за пример Санкт Петербург. Я да видим картата. Във всяка посока трябва да имате набелязани ПОНЕ по две места, близко и далечно. За близкото препоръчвам някой туристически къмпинг, разположен до неголямо населено място. Ако сте били на излет край някое езеро или рекичка, на барбекю примерно, спокойно можете да идете там. Първо, ще знаете какво ви чака. Ще имате представа къде там има питейна вода и продоволствие. Второ, познавате мястото и това много ще ви крепи психологически.

Бежанците са тъжна картина, тежко е да ги гледаш. А бягството „на стадо“ може да не е организирано от никого, и ще бягате сами и без крайна точка, където да ви приеме някакъв „червен кръст“. А най-вероятно така и ще бъде, не се съмнявайте. Първите сериозни „благотворители“ се появиха в Чечня чак след първата война. Две години цивилните бяха оставени на собствените си грижи.

И така, вече имаме две точки за отстъпление близо до града. Сега са ни нужни две далечни точки. Ако ще отстъпвате на север, бих ви предложил Соловецкия манастир, на остров в Бяло море. Има там едно селище на име Рабочеостровск, от него курсират кораби. Естествено, те няма вече да курсират, но винаги може да „приватизирате“ лодка с гребла на пристанището. Бяло море е сравнително спокойно. Да се преплава е реално (сложно е, но е възможно, от хленчене файда няма, така че гребем). На изток бих отстъпвал към Иверския манастир в Тверска област. Той също е на островче насред езеро. Наблизо има хранителни складове и производства (по трасе М10).

Защо манастири? Тях няма да ги бомбардират първи (това не значи, че после приоритетите няма да се променят). И още нещо: идеите за християнските добродетели ги забравете веднага. Нито ще ви чака там някой, нито ще ви се радва. Отивате там реално да се продавате в робство. Ще работите за тях, селскостопанска работа, или охранителна, или там каквото – те ще ви дават по нещичко за ядене. Стигнете ли, казвате им: „Силен и здрав мъж съм, ще работя каквото кажете срещу храна.“ Темата за морално-нравствената отговорност на поповете пред миряните я забравете веднага, и гък не гъквайте по въпроса.

Разбира се, всичко е условно. Може да изберете друго място. Главното е принципът: собствеността ви вече я няма, доволни сте да сте в полу-робство, ако ще ви хранят. Между другото, липсата на вашата собственост значи липса на собствеността и на другите. Който не може да защити имуществото си с оръжие, няма имущество.

Сега по въпроса за транспорта. Обществен транспорт вече няма да има. Плюс е, че можете да се снабдите с кола – да я „приватизирате“ или намерите захвърлена. Захвърлени с празен резервоар не пипайте, гориво няма откъде да намерите. И да я бутате до бензиностанцията, там няма да ви огрее. Снабдите ли се с кола, накачете я с бели парцали, в идеалния случай лепнете на покрива кръст от червен скоч. Не е панацея, и такива бомбардират, но шансовете да ви пропуснат са малко по-големи.

Движете се бавно! 50-60 км в час, не повече. Може да налетите на военен конвой, ако карате бързо, ще ви опукат „за всеки случай“. Цивилни, които се опитват да ви спрат, не се котират, давайте газ. Те с вас няма да споделят своето, а да „споделят“ вашето ще се пробват. Конвой или дори отделно военно возило – спирате на банкета, отваряте леко прозорец или врата и показвате ръцете. Да излизате не е мъдро, поражда желание да ви преджобят. Седите спокойно, без нерви и се молите наум. Да ги пронизвате с поглед не се препоръчва – гледайте пред себе си или в пода.

Ако всичко се е получило, имате покрив над главата, работа, храна и хора, с които да поговорите (и това е важно). Така можете да изчакате седмица-две, да видите какво става, да оцените ситуацията в страната и да вземате решения.

А сега малко цинизъм. Ако имате „обоз“, демек семейство, сте покойник. Имате ли семейство, сте длъжни да се ометете от града и да цъфнете на вилата (със запаси от храна и вода) в първите секунди, когато на улицата почнат да псуват Великия Пу. Ако нямате къде да отстъпите с „обоза“ си, сте пълнеж за ковчези, и обозът ви също. Не тъпейте, подгответе се предварително, близките ТРЯБВА ДА ИМА КЪДЕ ДА ОТИДАТ. И трябва да имат продоволствие. После правете каквото щете. Ако щете, се връщайте и воювайте, ако щете се връщайте и висете по кръчмите, докато жена ви е „на картофите“. Но мислете за тях предварително, после ще бъде късно. Всичко по-горе е за самотници, дето нямат какво да губят. Имате ли семейство, се пригответе предварително. Историята учи, че семейството е по-скъпо от Родината, поне на първия етап.

—-

Тези съвети (заедно с още – как да воювате и с какво да се снабдите, ако ще воювате) ги има на стотици места из руския Нет, поне от 2013 г. Често с дребни, но забележими разлики в текста. Същността обаче е една и съща.

Реални ли са? Някои ми се струват да не са съвсем. Не вярвам примерно при минаване на обкръжението за един пистолет (особено ако е модел, който не се използва от военни) да ви обявят за дезертьор или преоблечен враг. Дезертьорът ще е захвърлил оръжието до последния патрон, врагът ще носи нещо далеч по-делово от пистолет. (И никой от двамата няма да си каже за него открито.) Ако пък им трябва пушечно месо, и да нямате оръжие, ще ви дадат.

Също, съветът с лодката и гребането до Соловецките острови ми се струва попресилен. От Рабочеостровск до Соловецк са нещо към 70-80 км по права линия. С гребна лодка, каквато може да бъде намерена на пристанище от сорта на това в Рабочеостровск, и световен шампион надали ще ги преодолее за 24 часа, а опитен, но неподготвен за състезание гребец – за 48 часа. Положението се подобрява малко, ако сте цяла лодка яки гребци, но пак трябва да сте сигурни, че ви чакат поне 24 часа екстра време – а прогнози за времето в Онежката губа вероятно тогава също няма да има.

Като цяло впечатлението ми за Енота от разказа му е за човек с опит от войната в Чечня, но и с известна доза художествено въображение.

И си мисля – дано никога и никой не се нуждае от тези съвети.

Което ме навежда на още мисли – но тях ще напиша следващия път.

21 Responses to 'Ако настъпи война – 2: Съветите на Енота'

  1. jet Says:

    За война не знам, но рашките трябва да се подготвят за падането на соца, остават им двадесетина години докато падането на “Берлинската стена” стигне и до тях.

  2. Григор Says:

    @jet: Възможно е да си пропуснал, но соцът отдавна падна. И като гледам какво го замени в Русия, не знам за добро ли е, или за съжаление.

    И моля те, бъди цивилизован в термините. И аз не мога да понасям руската имперщина, но не раздавам обидна терминология анонимно в Интернет. Не е белег на достоен човек.

  3. jet Says:

    Социализмът е паднал отдавна но на хартия- средствата за производство са държавни, някои подарени за частно използване на доверени лица (олигарсите които никога не са имали нищо освен партиен билет и сега…). Формата на собственост определя строя в който живеем, а не лозунгите и приказките (това важи и за Китай). Дори кметовете се назначават, а не се избират. Няма опозиция – всичко се прави по партийна линия. Ленин си стои в мавзолея – не знам за какво падане на соца- се говори.

  4. Петър Петров Says:

    Мерси за превода. Добре, че не си превеждал за воюването — там е ужасно. А текстът и така дава представа за кошмара.

  5. Григор Says:

    @jet: Ние като сме членове на ЕС и НАТО, тук различно ли е? А и на много други места, където никога не е имало социализъм…

    Кметовете ни примерно се избират само в по-големите населени места, и имат предимно отговорности – правата са у назначаваните централно областни управители. А в по-малките населени места кметовете се назначават от областните управители…

    @Петър Петров: Войната винаги е кошмар. А този текст дава представа и за някои други неща – и ще напиша отделен запис за тях, когато смогна.

  6. Делян Says:

    @jet >>Дори кметовете се назначават, а не се избират.

    Това твърдение е невярно – кметовете си се избират демократично от местното население, поне тук където живея (село с население ~1200 души).

    Би ли дал *конкретни примери* за назначени, а не избрани кметове, и условията при които се е случило това?

    Според мен, с всичките си недостатъци, обществения строй за момента е по-демократичен и свободен от предния, а вероятно и от следващия.

  7. jet Says:

    “… Общинският съвет на Екатеринбург – четвъртият по големина град в Русия, отмени преките кметски избори и прие оставката на досегашния либерален кмет Евгений Ройзман. Така бе сложен край на необичайния флирт с либералната опозиция срещу президента Владимир Путин, предаде “Ройтерс”….”
    https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/05/26/3185300_v_ekaterinburg_kmetut_niama_da_se_izbira_s_preki_izbori/

    А по темата: не знам защо руснаците се стряскат толкова от чеченско нападение (една миниатюрна област дори не държава) и то в една конвенционална война. Китай започва да отеснява на китайците и ще дойде време да си ги премерят.

  8. Делян Says:

    @jet – аха, т.е. в коментара си имаше предвид сегашния строй в Русия, а не в България. Моя грешка.

  9. e-mil Says:

    “От Рабочеостровск до Соловецк са нещо към 70-80 км по права линия.”

    Всъщност по почти права линия са около 19-20 морски мили, което е към 35-37 км плюс десетина километра пеш до Соловецк. С рибарска лодка може да се правят към 4 възела, та да кажем, че неопитен гребец ще прави поне 2. Значи 10 часа гребане за сам здрав човек, а с почивките и умората – 13-14. И то в най-лошия случай, защото ако се тръгне при отлив, то скоростта ще е малко по-висока.
    По-неприятното за гребеца там не е времето, а това, че има крайбрежно течение, което върви на юг и трябва да се компенсира посоката. Не знам колко е силно, но дори да умножим разстоянието по коефициент 1,5, то ще е възможно да се изгребе за денонощие.

    Разбира се, това са груби сметки от въздуха, защото все пак от Санкт-Петербург до Рабочеостровск са към 900 км и пристигайки там, човек може да е доста изтощен. Също зависи кой сезон е, защото ледоходът заема значителна част от годината. И трябва да се вземе предвид дали бунтовете са стигнали или ще стигнат дотам. Защото ако на север е все още горе-долу спокойно, то би могло да се наеме (с бижутата, които носим) или открадне моторна лодка – все пак там със сигурност има доста рибари и те едва ли излизат в морето на весла. Пък и между Соловецк, и континента сигурно ще вървят някакви съобщения дори и инцидентни.

    И най-вече това самотно бягство ще е в случай, че съвсем, ама съвсем сте бил непукист много дълго време след началото на събитията. В голям град като Санкт-Петербург, с население почти колкото България, доста време ще се точат ежедневни колони от бежанци във всякакви посоки. Включително на запад към Естония и Финландия, които са многократно по-близо, отколкото Бяло море. Тоест в един много ранен момент ще си помислите: дали да не тръгна и аз с тях? И най-вероятно ще тръгнете.

  10. Григор Says:

    @jet: Времето Китай да почне да си го мери с Русия ще дойде след минимум 10, доста вероятно дори над 20 години. И Русия не се безпокои много по въпроса – тя има план за действие срещу това развитие, много прост.

    Основният проблем на Русия при такъв конфликт е десетократно по-малките население и промишлена мощ от тези на Китай. Съответно това, което ѝ е нужно, е поне десет пъти повече население и промишлена мощност, отколкото има сега. (Ако това население се използва като пушечно месо без абсолютно никакви задръжки, и 3-4 пъти повече отсега ще са достатъчни.) Това е решим проблем – на запад от Русия лежи една област, която има над 10 пъти повече индустриална мощ и 3-4 пъти повече население, която в същото време е военно джудже. Ако защитата на НАТО (разбирай САЩ) бъде премахната по някакъв начин, едноседмичен блицкриг ще реши проблема. (Което изяснява доста развития от последните година и половина.)

    @e-mil: По абсолютно права линия е около 30 км, с обиколките около островчетата пред Рабочеостровск – наистина 35-37. Но с теченията (край брега – на юг, край острова – на север), ефективното ще гони 50. А като имаш предвид, че дори опитен моряк трудно ще спазва най-краткия път, до самия Соловецк подгонват 70 км. Другото е, че аз буквално не познавам човек, който би бил в състояние да поддържа с рибарска лодка 4 възела; за повечето гребци, които познавам, ще е проблем да поддържат 2 възела в течение на повече от час-два. Така че 24 часа, че и повече, ми се струват реални. Без да броим, че тръгнал от Санкт Петербург бежанец надали ще е в идеално физическо състояние и енергия. (Ти го отбелязваш.)

    Ледоходът определено може да е проблем, но надали ще е прекалено сериозен – Онежката губа замръзва сериозно много рядко. (Ако замръзваше през зимата напълно, това можеше да е плюс, но Гълфстриймът там все още топли достатъчно.)

    Моторната лодка е идеален вариант. Боя се обаче, че при сериозни бежански колони реалният вариант е да не може да се намери и гребна лодка – ще са прибрани от собствениците им или „приватизирани“. Който има бижута, вероятно ще може да си купи превоз до острова.

    900-те километра по суша са фактор в едно друго отношение. В тези условия дори при идеално метеорологично време дори много здрав и издръжлив мъж, който не е маратонец или екстремен турист, трудно ще изминава повече от 60-70 км/ден. (И то ако няма никакви пречки по пътя – сражения, постове, кордони…) Така че докато стигне до Онежката губа, ще са минали поне 2 седмици. Ще се е видяло накъде отиват нещата още преди да тръгне човек да пресича пролива…

    Абе, дано никога не се налага на никого.

  11. e-mil Says:

    “Но с теченията (край брега – на юг, край острова – на север), ефективното ще гони 50”.

    Не знам колко ще гони. Рабочеостровск е на запад от острова, течението там върви на юг и май е слабо. А това течение, за което казваш, че върви на север е на изток от острова. То идва от устието на Онега и се влива в течението от Северна Двина. Там е силно и се усилва още от прилива.

    * * *
    “Ледоходът определено може да е проблем, но надали ще е прекалено сериозен – Онежката губа замръзва сериозно много рядко.”

    Край островите си замръзва. Те са в дъното на залива, на 250 мили от изхода и Гълфстрийм не топли. Всъщност формално Гълфстрийм не стига дотам, а от него продъжава Северно-атлантическото течение. Само че то ходи нагоре към Шпицберген (Свалбард) и топли откритото море. От него се отделя Норвежското течение, от него Нордкапското течение, а от него пък – Мурманското крайбрежно течение, което обаче стига само до входа на Онежския залив. Навътре не влиза, защото му пречат силните пресноводни течения от реките. И то пак топли откритите води, но край Мурманск реките си мръзнат.

    Затова казвам ледоход, а не замръзнало море, защото приливът носи леда навътре. Първо се образува несигурен за ходене припай (крайбрежен лед), а с напредване на зимата се натрупват тороси край брега. Невъзможно е сам човек да изтегли рибарска лодка през тях.
    Разбира се, говоря за минали нормални зими, когато ледовият период обикновено е към половин година. Че напоследък с тия температурни колебания не знаеш какво точно да очакваш.

    Не е добре, че се отдалечихме от темата, но пък основната нейна идея е да се внимава в детайлите, така че не сме много далеч. 🙂

  12. Григор Says:

    @e-mil: Винаги съм си мислел, че теченията край Соловецките острови са два кръга – западен и източен: край континента вървят на юг, а край островите на север. Но е напълно възможно да греша. Не съм експерт по Онежката губа. 🙂

    И пак ще повторя – дано никога не се налага на никого.

  13. теллалов Says:

    Китай вече го мери с Русия, просто не го изтъква.

    Вариант за руски блицкриг срещу Европа е толкова смешен, колкото предишните разсъждения за ВСВ.
    Нарастващата по численост и екипировка частот държавните въоръжени бандив Русия е ЖАНДАРМЕРИЯТА. Сили за борба с цивилно население.
    Това показва не само възможноститена днешнаРусия да воюва,но и ЦЕЛИТЕ и характера на войната, към която се подготвя руската олигархия (олигархия означава управляващо малцинство, а не само “лошите” милионери и милиардери, все едно има някакви “добри” от същите плюс априори добри държавници и кадри от чиновничеството).

    Т.нар. Енот повече мяза на манипулатор, отколкото на съветник в крайна нужда. Очевидно говори за гражданска война, при която основните му препоръки губят смисъл.
    Впечатлението е, че внушенията му целят да разкарат цивилните да не се мотаят под краката – едно, и друго – да ги демотивира да вършат каквото и да било за самозащита, освен дребно мародерство. И то точно “необвързаните”. С което ги прави лесна плячка за насилствено мобилизиране.
    Доста народ се подлъгаха да спазват подобни съвети в Донбас. Резултатът е много убити цивилни и много фактически ЗАРОБЕНИ цивилни, обслуга на въоръжени групи, които от различна гледна точкаса или “законни въоръжени сили” или “незаконни бандитски формации” (а реално всички са бандити).

  14. Григор Says:

    @теллалов: Гледам, че в Русия нараства по численост далеч не само жандармерията. И че ударните атакуващи сили – танковите части – биват превъоръжавани с ускорени темпове с най-нова техника. Защо, ако целта им е вътрешна? Т-72 може да гази цивилни точно така успешно, както и Т-14…

  15. теллалов Says:

    Къде го гледаш това?

  16. Петров Says:

    Само за всеки случай: https://www.avtora.com/sasht-veche-imat-kosmicheski-voiski

  17. теллалов Says:

    Прочетох рзказа на човека от Босна. Много нива над фантазните манипулации на Енота.

    И пак за твърденията, че руските влсти планират нахлуване в Европа – глупости. Първо, с методи от ВСВ не може да стане; второ – не може да стане внезапно, колкото и да се превъоръжават и да коват танкове, защото трябва тези танкове д ги докарат до границата, до местата на главните удари; трето – расте именно числеността на жандармерията, поне според мои съученици,немалка част от които са все още действащи военни, при това на длъжности далеч над тази на ротен старшина.

    Превръщането на Русия в плашло е манипулация, поне не в този вид плашло. Русия е опасна преди всичко за самата себе си. А и дава повод на “демократите”, под предлог за “противодействие” да затягат контрола надсобственото си население – и тази опасност е далеч по-съществена.
    Някой чете ли юбилейния доклад на Римския клуб от есента на миналата година? Сериозното е, че този доклад е съставен от екип на самия Клуб. И “препоръките” в него са много по-страшни от разиграваното театро с Русия (което го играе и руската олигархия, и западната).

  18. e-mil Says:

    “Петров Says:
    June 8th, 2018 at 8:38 pm
    Само за всеки случай: https://www.avtora.com/sasht-veche-imat-kosmicheski-voiski

    Че те ги имат от поне 30 и повече години. Потърси информация за Air Force Space Command!
    А руснаците и по-отдавна.

  19. теллалов Says:

    Т.е. ще се воюва с марсианците.
    Отново.

  20. Делян Says:

    @теллалов … мда, а може пък и някой друг астероид да се взриви след порядъчно медийно подплашване, ала филма “Армагедон” … така де, милиардите за “мирни космически програми” трябва да се оправдават пред плебса от време на време. Но по-добре да спра, че иначе хоста ни ще направи нова статия за “конспирациите”.

  21. Калоян Пламенов Says:

    Интересна тема . И Блога е страхотен.

Leave a Reply