Весели истории

Вчера попаднах в блога на Пейо на ето тази колекция весели истории на Андрея Илиев в “Буквите”. Смял съм се до прилошаване, като ги четох – толкова сладки бяха! Охотно ги препоръчвам на всеки веселяк по света. Отделно, разказваческото умение на Андрея Илиев ме възхити.

Един от героите в тези разкази – генерал Димитър Грънчаров, същият известен като дедо Грънди, е наистина пословичен с историите си. Не се сдържах, и написах като коментар две други (леко пиперливи). След което Пейо ми подхвърли идеята да ги запиша отделно – и реших, че тук е подходящо място. Ето ги:

Февруарско учение – мотострелкови батальон форсира Струма. Придошлата река влачи ледени късове. И… един БТР угасва насред нея, само покривът му се подава. А куката за въжето е най-отдолу, на два метра дълбочина в ледената вода… Генерал Грънчаров обявява пред строя:

- Който се гмурне и закачи куката – десет дена домашен отпуск!

Не щеш ли, намерил се някакъв железен българин, съблякъл се, гмурнал се, закачил куката… Изхвръква той обратно на брега, син-зелен, тичат другите да го увиват в одеала… Гледа го дедо Грънди, подхилва се и заявява:

- Редник, ако вземеш сега да го и надървиш, още десет дена отпуск!

Не щеш ли, юнакът така се ентусиазирал, че се справил!… Пет минути по-късно батальонът става свидетел на следния разговор:

- Другарю генерал, първите десет денонощия за героизъм, а вторите за какво да му ги пиша?

- Как за какво бе, фатмак с фатмак! За проявено мъжество!…

Гергьовден – празникът на армията. За офицерите от Софийски гарнизон е предвиден бал в НДК. А за да не им досаждат жените им, ще ги съберат във Военния клуб да им четат патриотична лекция. Лектор – генерал Димитър Грънчаров.

Идва генералът в уречения час, съчинявал една седмица пет листа лекция. Намира до микрофона един лист с указания от техника на клуба – откъде да включи усилвателя, кое копче по какъв ред да натисне, откъде се усилва звукът… Само забравил да напише, че уредбата е стара, лампова, и й трябват две-три минути след включване да загрее.

Включва дедо Грънди уредбата, вика “Проба, проба” в микрофона – никой. Усилва звука докрай – никой. Пак пробва, чука по микрофона – никой. И ядосано започва да мърмори под нос:

- Мама му стара, тва на нищо не прилича! Всичкото младости сега на бал в НДК, пък мен, дъртото, изпържиха тук цяла вечер да чета лекция!…

И така, докато загрелите най-сетне лампи не отпушват внезапно звука, и над цялата зала гръмва, усилено докрай:

- И какво да им приказвам на тия путки сега тук, мама му стара?…

2 Responses to 'Весели истории'

  1. Тея Says:

    хахахахахах второто беше много забавно :)

  2. Nikolay Says:

    Весели историйки, забавни и смешни :)

Leave a Reply