Двама дебили са сила!

Това е превод на една стара руска казармена история. Колкото успях – доста от терминологията или просто няма съответствие на български, или надали ще го разбере някой, който не е служил в казармата по соц-време.

—-

Всяка военна част има своите хора-легенди. Тези отличили се воини, за чиито подвизи бардове сладкодумни разнасят легенди от набор на набор. В нашето поделение двама гевреци постигнаха такава легендарност, че бяха близо до обожествяване. Истина ви думам, пантеонът едва не се попълни с бог на армейското тъпанарство. Двулик разцепен Анус.

Отначало двамата наборници Коля и Федя не изпъкваха с нищо над общата маса. Русоляви, клепоухи, задръстени новобранци. Тъй като и двамата бяха от ПТУ-та, ги пратиха в автомобилния батальон. Там и се прославиха за пръв път.

На Газило-66 му протича резервоарът. Фатмакът, и той титан не на умственото величие, хваща първите попаднали му воини (коляфедя) и заповядва резервоарът да бъде заварен. Двамата шантави самоубийци вече са примъкнали заваръчния апарат, когато за свой късмет попадат пред очите на ангел-хранител.

– ААААА! Дебилитакивадавиго! – разкрещява се на недопредставилите се второгодникът-ефрейтор. – Писнал ли ви е животът?! Урррродиииии! А бензина да излеете, нещо?

Дебилите послушно изливат горивото, откачат резервоара, отвинтват всички пробки и по съвет на ефрейтора го надяват на ауспуха на друг камион. Да издухат горещите отходни газове всички бензинови пари. Изчакват половин час.

След което тръгват за съвет.

Ангел-хранителят към този момент вече е изчезнал, зает с дела свои. Заварчиците-каръци решават да търсят друго хранилище на знания. И попадат на адски демон – бакар, който се пече на слънцето.

– Може ли да питаме нещо?

– „Може ли“ – в цивилката. В армията е „разрешете“!

– Разрешете да зададем въпрос.

– Да?

– Как да разберем има ли в резервоара бензинови пари?

– Пуснете вътре клечка кибрит.

Речено-сторено. Драсват клечката, пускат я, разбират. Имало. За късмет на кретените – малко. Колкото да превърне резервоара в сфера. Раздувайки го във всички посоки.

Което изобщо не смущава Коляфедя. Старателно заваряват старите и нови цепнатини и монтират резервоара обратно на място.

Сутринта началникът на автобата за малко не ражда, като вижда газката с надуто яйце между колелата. От крясъците му аха да се разтопят коронките и пломбите на личния състав. Отнасят го всички – от акълния фатмак, през демоничния бакар, та до ангела ефрейтор.

Коляфедя се отървават леко. Като юродиви не ги критикуват – няма да разберат. Само им нареждат да квадратизират кръглото.

Благата вест се разлита по цялата част, и тълпи поклонници се покатерват по оградата като на хаджилък да гледат газката с откаченото яйце. Полковите гадняри се хилят цяла седмица. Коляфедя се прославят.

И затвърждават придобитата слава, млатейки три денонощия с чукове по резервоара. Три денонощия автобатът се киска над старателните чуковъртачи, докато ангелът-ефрейтор не издържа и не отнема обекта на усилията им. Към този момент резервоарът вече е изгубил каквато и да е форма и представлява завършено художествено произведение. Музеят Гугенхайм би го приел в експозицията си моментално.

Ефрейторът не оценява труда на скулпторите и нарежда произведението им („тая шибания“, по неговите думи) да бъде изхвърлено, и да бъде домъкнат резервоар от боклука. Добре, че там се търкалят останките на няколко шейсет и шейсетици.

После двамата герои ги пращат да работят към завод, да разтоварват вагони. Ловеласът Федя се изхитря там да съблазни заводската страпьорка – яко женище към сто кила с ръчища като на ковач. Лишената от мъжко внимание звероподобна страпьорка влиза в изстъпление от сриналото се връз нея женско щастие. Хваща скъпия за задните части и ги дръпва лекичко на две страни. Федя се пуква по шева.

Ранения баш отзад Федя го возят в болницата да го зашият, задавяйки се от смях. Оформят някак си нещата като производствена травма. Че иначе на всички ще им развалцоват де що отверстие имат. Естествено обаче, благата вест облита цялата част. Началникът на автобата започва всеки път да го дава за пример на личния състав:

– Безделници! Смотаняци! Ставате само да си го местите от единия джоб в другия! А Федя заради вас си скъсва задника на работа!

Мина година, Коляфедя станаха стари пушки. Оказа се, че Федя е потомствен алкохолик, а Коля – ентусиазиран тревопушец. И ако натрясканият Федя беше тих и благ, то от напушения Коля енергията преливаше по всички посоки. Веднъж пристига замаяният Коля в спалното, общувайки с духовете на предците си. Там го стяга коремът. Пакостлив прачичо му дава съвета да не се пъне да търчи до кенефа, а да се облекчи направо между койките.

Замитайки следите обаче, хитрият Николай се избърсва с чаршафа на съседа си – Федор.

На сутринта започна другарско делене на отговорността:

– Ти си насрал тук!

– Не, ти!

– Скив, твоят чаршаф е целият в лайна!

Привлечен от шума, пристигна многострадалният комбат, и отначало не знаеше какво да каже. Само отваряше и затваряше уста. После проведе разследване. Кратко.

– Коля, къде ти е униформата?

– ?!

Оказа се, че Николай под действието на субстанциите е търчал през нощта по футболната площадка пред сградата, разхвърляйки опаковките си. Един вид готвейки се за сън. Куртка, клин, ботуши, кепе и колан се търкаляха из целия стадион, подсказвайки мащабите на личността му. Монументални.

– КАК БЕ?! КАК МОЖА ДА СЕ ИЗСЕРЕШ В СПАЛНОТО? – попита комбатът нашия герой.

– Имам вегетативносъдова дистония – отговори посеркото и с това обезсмърти името си. От този момент за цялото поделение той беше Вегетативносъдовия.

Доживели да приближи уволнението, двамата гевреци се натряскват. Тръгват да се шляят през нощта из поделението. Попада им пред очите гипсовият часовой, дето бдително охранява таблото с военната клетва. Застанал край плаца вече от години, давайки на личния състав пример за непоколебимост пред лишенията.

Известно време двамата дебили бродят около статуята, опитват се да я дърпат за колана да видят дали е стегнат, и ѝ се карат да приеме подобаваща стойка в присъствието на по-старши.

– Що не са ти лъснати ботушите?!

– Я дай да му ги лъснем!

– Давай!

Домъкват вакса, лъсват ги. Любуват му се. Красиво стои. Енергизирани от твърдото гориво, му лъсват и физиономията с туш, че и китките на ръцете. После домъкват една сламена шапка, попаднала по неведомите пътища божии в автобата. Нахлупват му я на главата. Негър – да му се не нагледаш! За последен щрих Федя лепва на чувствените устни на статуята угарка.

… Миналият оттам сутринта комполк вижда до Клетвата негър в бял кител и с автомат. Нахлупил сламена шапка и нагло пушещ на пост. Посещава го богинята на безсловесността. Пет минути стои, бясно въртейки изпулени очи, и се любува на композицията. След това спринтира към щаба, където всички биват юнашки пропъжени.

Разръчканото реакционно офицерство започна следствие и изчисли виновниците. Не че някой се беше съмнявал.

На художниците им се накрещя от 30 гърла и им се заповяда всичко да бъде измито както си е било. Два дни те търкат статуята с четки, мият я с каквото им попадне – не се получава. Черен пес до бяло не се отмива.

След това решават да го белосат.

Получава се. Статуята заискрява с първозданата си белота.

До първия дъжд.

Дойде на сутринта проверка, и веднага полковника за гушата:

– Що ще на плаца ти тоя мулат?

Полковникът нададе нецензурен вой и отново пропъжи всички. Пак белосаха статуята.

Дъжд – и клетвата я пази метис.

Решиха да го боядисат с маслена боя. Оплескаха целия постамент. След тази поразия художественият съвет, изпълняван в сценката от щаба, разреши статуята да бъде боядисана в реални цветове. Зелена боя за униформата се намери. Черна за ботушите също. А лицето се оказа проблемно… Коляфедя се справят, като намацват физиономията на бранителя в жълто. Рисуват очички, очертават веждички. Правят устнички. Любуват се.

Като жив направо!

На сутринта пак дойде проверка. И, естествено, най-напред гледат паметника:

– Абе, полковник! За чий е тук тая китайска проститутка вместо оня негър? Или боецът има жълтеница? А защо е с червило?

Полковникът заквича, поливайки мигновено занемялата комисия с душ от слюнки, и нареди ш******а статуя да бъде премахната. И между другото уволниха щастливо творците. Преди да са украсили още нещо…

(Леко редактирано допълнително в опит за пооправяне на превода.)

7 Responses to 'Двама дебили са сила!'

  1. Петър Петров Says:

    Смешно. А линк към оригинала?

  2. Григор Says:

    @Петър Петров:

    https://fishki.net/2921568-dva-debila—jeto-sila.html
    https://pikabu.ru/story/dva_debila_yeto_sila_6593939
    https://ruzru.ru/2019/03/25/dva-debila-jeto-sila/
    https://anekdotsuper.ru/jumor/istoriya-iz-zhizni-dva-debila-eto-sila
    https://labuda.blog/238907

    и още сигурно стотици…

  3. Петър Петров Says:

    Аха, популярно е явно. Аз намерих https://forum.guns.ru/forummessage/47/210310-71.html — има и още истории. Благодаря, че сподели 🙂

  4. Цветан Хаджиев Says:

    Отдавна не се бях смял така.Благодаря.

  5. Nick Angelow Says:

    Газило-66 не е ли по-добре да стане ГАЗ-66? За по-голяма яснота на изложението?

    И да добавиш връзка към руската уикипедия: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%90%D0%97-66 (за още по-голяма яснота :))

  6. Божо Says:

    ГАЗ-66 в българската армия бе позната повече като “виетнамка”.

  7. Григор Says:

    @Цветан Хаджиев: Благодаря и аз.

    @Nick Angelow: Оригиналът е на още по-неразбираем армейски жаргон – искаше ми се да запазя поне малко от спецификата му.

    @Божо: Доколкото знам, и в руската са ѝ викали така. Само че там подобни прякори са доста временно нещо – бързо биват измествани от още по-„тарикатски“ звучащи. Просто преводът на подобно нещо е много труден. (Не че не си виждам куп избежими издънки, де…)

Leave a Reply