Задочни отговори

През последните два дни ми се случи доста. Ето го, на fast-forward (така мина и през мен), като изключим обичайните купища работа:

Онзи ден успях да се откача от работата вече след полунощ – тоест, всъщност вчера, след 1 през нощта. Откарах се някак (мъглата беше ужасна) до “Фенс”, за ако случайно концертът на “Балканджи” продължава. Уви, отдавна беше свършил.

Там и разбрах, че мъглата всъщност е в очите ми – май бяха се поуморили след 16 часа напрегната работа, сигурно остарявам. Успях да разпозная единствено шефа на мястото (по характерната шапка), и Киро Янев (по още по-характерната фигура, а когато приближи на метър до мен, различих и очилата му). Беше ми здравата съвестно, че не поздравих Ники Баровски със свободата, но малко ме беше срам да се излагам – можеше да е който и да е от хората в заведението, щеше да трябва да дойда на по-малко от метър от него, за да го позная…

На следващия ден очите ми бяха както обикновено. След бесен работен спринт цъфнах край парламента за връчването на стотинките и откритото писмо. (Имахме нова редакция, която ми хареса още повече – но, уви, нещо се бяхме разминали, и не я бяхме отпечатали. Така че я разпращахме по-късно по е-майл.) Запознах се с Вени Гюрова, и облекчено споделихме с нея, че този път надали се очакват толкова журналисти – вторник, работен ден, много катастрофи, и какво ли не още. (Не че не ги харесваме, просто май и двамата не сме от типа, който умира да е пред камера.)

Не бяхме познали. Журналистите се оказаха поне колкото и предишния път, ако не повече. И още по-нетърпеливи. Тъкмо се бях сбутал настрани, извън обхвата на камерите, Вени ми ги прати всичките директно на главата – внезапно и неочаквано. Така си глътнах езика, че едва успях да кажа две думи накръст. Дано поне да не съм се изчервявал, че само това липсваше.

Дойде уреченият час. В парламента пускаха само трима. Калин, Вени и Симеон се жертваха и влязоха. Аз, като по-гнуслив, останах отвън. Поговорих си още малко с журналисти, след което тримата ни герои излязоха обратно и, слава богу, отново отвлякоха вниманието на журналистите.

Докато те разказваха обаче, купонът се случи зад гърба им. Отнякъде се взе на вратата бившата кандидат-кметица на София, Татяна Дончева. Не зная влизаше ли, или специално излезе, за да сподели некои съображения с журналистите, ама плюнки от съображенията хвърчаха чак до нас. Паметта ми отказва да побере каквото чух по наш адрес – то не беше “маргинали”, то не беше какво ли не. Госпожата беше ядосана като… Веднъж в казармата бях видял булката на един старшина, той завършил помощно училище, тя сигурно и него не успяла да завърши, как се беше запенила, когато караулът на вратата отказа да й носи торбите. Няма да го забравя доживот… Та, това ми напомни. Добре, че избрахме Бойко Борисов…

Мислех си да хвана и да напиша един задочен отговор и на нея. С риск блогът ми да се превърне в сборник “Задочни отговори”, а аз – в духовен наследник на Георги Марков. И с риск да си отнеса тирада в стила на казармения спомен: “Къв караул си ти, бе, караулите на жените ръка им цаливат! Или каварелите ли беха! Мързел градски смотан!”… Изпревари ме обаче Дончо Ангелов. Отговорът му е малко остричък за моя вкус, но иначе е чудесен. Пък и той никога не е имал особена нужда други да го будят и да му отварят очите.

Вечерта мина в работа на същите обороти. Разбрах, че по ДАРИК и по БТВ са давали репортажи – какво точно са дали обаче, не знам. Дано да е било нещо хубаво. (Надали – разбрах, че и моята персона е присъствала вътре.)

И така, на задъхан бегом… С време само за открито споделяне.

14 Responses to 'Задочни отговори'

  1. Дончо Says:

    Пак да те поздравя за добрата работа! Бяхте страхотни.
    Аз слушах репортажа по ДАРИК. Сега обмислям да сваля и новинарската емисия на бТВ, за да ви видя.
    И благодаря за добрите думи по-горе!

  2. Таня Says:

    Григи, браво на вас наистина 🙂
    /а твоето име в колко вариации го видях по статиите, добре че знаех, че си ти, че щях да се объркам иначе :-)/

  3. Калин Says:

    Абе, другари,

    Що не вземем да кръстим нашия (ако мога да си послужа с едно от медийните ни прозвища) граждански комитет “Маргинали”? Не звучи ли маса яко – почти като “Балканджи”? За вас не знам, но аз тая дума с гордост ще си я закачам на ревера оттук насетне…

    И давайте да се прехвърлим към МРЕДЖАН, като е за масови инициативи (писмото на Дончо, например), че почвам да ставам разноглед и за три глави да си мечтая…

    (То не че не ме обявиха за “Халин” – печ. грешка от “Халич”…)

    Халич Стария

  4. veni markovski Says:

    Калине,
    Малко статистика от 2000 г., на която попаднах днес –
    http://www.publications.parliament.uk/pa/ld199900/ldhansrd/vo000706/text/00706w01.htm (търсете keyword “cars”)
    също и тук: http://www.publications.parliament.uk/pa/cm200405/cmhansrd/cm050110/text/50110w23.htm (търсете по средата таблицата за 2003-04 година)
    и за да не побързате да правите някакви неправилни изводи – накрая вижте и това
    http://www.publications.parliament.uk/pa/ld199900/ldhansrd/vo000628/text/00628w01.htm (търсeте deparmental cars)

    Чудя се – все пак някой от инициаторите на нашенската кампания ще си направи ли труда да провери как наистина стои този въпрос в другите европейски държави или дискусията ще продължи под общата тема “всички са маскари”?

    Това, че Таня Дончева е реагирала така си е нейна работа, но това, че вече няколко седмици хора, които искат да бъдат смятани за граждани, продължават да се возят на влака на популизма, е безкрайно разочароващо.
    В този смисъл, ако не искате Mredjan да стане втори Български Великден, ще е добре да направите някакво проучване. Някой беше споменал, че много се изкефил на коментара на бТВ за броя на автомобилите в немския и австрийския парламент. Само че това, че нещо е казано по телевизията, не го прави факт.

    Факти са горните връзки, защото водят към отговори на питания в Английския парламент.

    п.п. за групата в Yahoo – иска се регистрация с yahoo account, но аз ползвам основно Google – sorry:)

  5. Вени Says:

    @Григи
    Само за едно не си прав – всичко, което им каза на журналистите, беше много хубаво и смислено. Със “смислено” искам да кажа не само, че имаше смисъл изобщо, а и друго – че на тях им влезе нещо в главите. Гледах ги внимателно, докато ти им говореше – те слушаха действително с интерес, а не бяха в обичайната си роля на ходещи държачи на микрофони. Ако не го знаеш, да ти го кажа: ти умееш да говориш добре пред публика – спокойно и същевременно емоционално, с аргументи и същевременно разбираемо. А това да размърдаш винтчетата в главите на няколко журналисти, е смислено нещо.

  6. Григор Says:

    Калин: Имам по-добро предложение за закачане на ревера: да си закачим всеки по един дълъг списък с имената, с които е бил кръщаван в медиите. Хем ще си направим веселото, хем журналистите може да се подсетят да внимават да не допълват списъка. 🙂

    Вени (Марковски 🙂 ): Да, забелязвам, че британският парламент има повече коли от българския. Но разпределението на колите е като цяло нормално – докато нашите депутати май от кола по-хилава от Мерцедес S 350 ги е гнус. Ако за същите пари бяха купили по-обикновена класа коли, щяха да имат поне по една за всеки депутат (което прави повече, отколкото на британския парламент). Също така, по-обикновените коли щяха да излязат доста по-евтино като поддръжка (писал съм го в коментар към друг запис тук).

    Също, бих отбелязал, че ако България имаше същия БВП и богатство като Великобритания, нямаше да имам кой знае какво срещу това парламентът ни да има 190 коли, повечето от тях средна ръка по представите (при такава икономика) на средния български гражданин. Както казва г-н Пирински, нека си даваме сметка къде попадаме…

    Най-сетне, не оспорвам, че британският парламент има повечко коли. В немския заплатите са височки. В австрийския имат повечко удобства. В руския са все олигарси или техни хора… Дай на нашето дередже да дадем на депутатите ни коли като в британския парламент, заплати като в немския, удобства като в австрийския… (Да ги правим олигарси или техни хора няма нужда, повечето вече са.) Така ли излиза?

    Може. Само че и тогава ще си вършат работата точно толкова малко и зле, колкото и сега. Ще я вършат добре, когато усетят контрола на избирателите. И смятам да работя за това.

  7. Вени Says:

    @ Вени

    Ако Татяна Дончева и Пирински преди нея бяха говорили така аргументирано и спокойно като теб, нямаше да получат такива реакции. Но фактът, че скачат като ужилени и вместо аргументи започват да нападат и обиждат хората, които задават въпроса, ми говори, че са гузни и ги пипнахме по болната точка. Те нямат аргументи за мерцедесите, но не желаят хората да ги питат за тях и да им посягат на удобствата.

    Второ, не знам някоя голяма частна фирма, която има много служебни пътувания, да купува мерцедеси. Ако бяха най-изгодният вариант (както ти предполагаш), не само парламентът щеше да е с мерцедеси, а и куриерските фирми например. Ама не са и това за мен е достатъчно доказателство, че това не е най-изгодният икономически вариант. Това е лукс и именно този лукс и наглостта, с който бива защитаван, не мога да приема.

    Да повторя – ако на въпросите за мерцедесите, те отговорят с аргументи и факти, че е икономически изгодно – ОК. Но когато отговарят с обиди и недоказани твърдения за “жизнената мерцедесна необходимост”, мисля, че разумен човек не може да го приеме.

  8. Калин Says:

    @ ВМ: “п.п. за групата в Yahoo – иска се регистрация с yahoo account, но аз ползвам основно Google – sorry:) ”

    “Г-н Марковски,

    Потребителско име в Yahoo ще Ви трябва само за регистрацията. Оттам нататък спокойно можете да получавате съобщенията от групата на Gmail пощата си – моите лични настройки са тъкмо такива.”

    (Copy-paste, спестява soppy waste.)

    В духа на МРЕДЖАН,
    К.

  9. veni markovski Says:

    Невена –
    аз не съм отговорник за имиджа на Таня Дончева или Пирински и не знам защо и как са отговорили. В този смисъл моята реакция не е в тяхна защита, а е насочена към нещо по-просто: като говорим за нещо, да говорим смислено и аргументирано, а не емоционално.
    Както виждаш – аргументи за мерцедесите има достатъчно. Примерно, можеха да кажат: Ех, де да ни се бяха паднали на нас тези мерцедеси, но ние в Парламента нямаме достатъчно (това е факт – б.м., В.М.) и се налага да чакаме на опашка, като трябва да ходим в районите си.”
    Второ, освен икономически изгоден вариант, има и друг – сигурност. По принцип могат и с трабанти да ходят, нали? Това звучи много готино и е 100 % популистко.

    Гриша – ти запознат ли си със здравеопазването в Англия? Защото с целия си БВП ще останеш изнендан какво е то…

  10. Григор Says:

    Доколкото съм чувал, Вени, опашката за ходене по районите хич не е голяма. Далеч по-голяма е опашката за ходене по излетни места… А колкото до сигурността – щом за обикновения гражданин трабант е достатъчна сигурност, защо за тях да не е? В момента нямаме нито тероризъм у нас, нищо нищо подобно. От любовта на народа ли се пазят с бронирани коли?… А пък и ако бяха взели далеч по-обикновени (но също великолепни) коли, щеше за тези средства да се пада по повече от една на депутат. Само че…

    А колкото до здравеопазването в Англия – зная, че не е перфектно, но зная и че е далеч по-добро от нашето. И ако не е перфектното като за техните пари, това ме натъжава, но нищо повече. Искам нашето да е добро, и ще се боря за това.

  11. veni markovski Says:

    Гриша,
    бъркаш за здравеопазването в Англия.
    За колите – колко пъти обяснявам, че не са на депутатите?

  12. Григор Says:

    Вени,

    Не зная с пълна и точна сигурност дали колите всъщност са на депутатите – а не съм 100% убеден, че и ти знаеш.

    Но забелязвам, че те се борят за тях точно все едно са за тях. Което за мен говори, че те поемат моралната отговорност за купуването им.

    Оттам нататък дали точно те се возят на тях, е без голямо значение. Ако трябва да дам абсолютно драстичен, но верен като идея пример – не ми е известно Хитлер да е убил някога някого собственоръчно…

  13. veni markovski Says:

    Добре, де – не си убеден, но правите митингите там.
    А депутатите защо ви се връзват – това си е техен проблем.
    Моят е, че не сте убедени и не знаете нещо със сиурност, но въпреки това го използвате.

  14. Григор Says:

    Според мен грешиш, Вени.

    Твоят проблем е, че не знаеш със сигурност защо депутатите ни се връзват.

    Ако знаеше, нямаше да имаш проблема с това защо правим митингите там, и дали сме убедени, и дали не знаем нещо със сигурност.

Leave a Reply