За британските традиции

Британците си имат традиция за всичко.

Преди много години, когато определили Делхи за столица на Индия, британските власти се сблъскали с проблем. В града имало кобри. Верни на традициите си, британците приложили решение – обявили солидна награда за всяка предадена кожа от кобра.

Скоро британските складове буквално запреливали от кожи от кобри, а положението със змиите в града не се оправяло… Оказало се, че предприемчивите индийци масово са започнали да развъждат кобри, в големи развъдници. Бидейки непретенциозно животно, което яде всичко мърдащо и расте бързо, кобрата се оказала доста по-евтина за отглеждане, отколкото била наградата за кожата ѝ.

Естествено, британците осъзнали, че са сгафили, и прекратили даването на награди. Разочарованите кобровъди съответно се отървали от внезапно превърналия се в бреме добитък, като просто го пуснали на свобода. Иначе казано – в града.

Познайте как се отразило това на популацията на кобрите в Делхи. Дори в сравнение с преди да обяват прословутата награда…

Та, британците си имат традиции за всичко. И за Брексит също.

7 Responses to 'За британските традиции'

  1. Габо Says:

    Сетих се филма на Доньо Донев “Умно село” 😀

  2. Григор Says:

    @Габо: Много близко. 🙂

  3. Делян Says:

    Аз понеже съм си тъп, не разбрах поуката, а пък ми стана доста интересно …

    Кобрите намалели ли са в крайна сметка след да кажем 1 година (след като свръх населването им в рамките на ограниченото пространство на града е довело до това, че са изяли де що има пилета, яйца и мишки в града, и след това заслужено са се излегнали на припек, че да смелят изяденото), или не са?

    Някъде има ли я документирана тази история, или си е просто анекдот, доказващ, че правителствата (особено колониалните) рядко действат кой знае колко предвидливо?

  4. Делян Says:

    https://en.wikipedia.org/wiki/Cobra_effect ?

  5. Валентин Д. Иванов Says:

    В днешния свят на личността, когато собственот аз доминира и признанието се очакваи дори се изисква мигновенно, с едно натискане на бутон, традициите не са това, което бяха. 😉
    Англичаните имат една приказка, която много уважавам: за да стане някой интелигент, трябват три дисертации – твоята, на баща ти и на дядо ти (или съответно на майка ти и баба ти – добавям аз). Идеята зад тази приказка – според мен – е, че трябва да се гради за поколенията, така както предните поколения са градили за теб. Но като гледам наомкйоло, тук май навлизам в полето на утопията. 🙁
    Историята с кобрите е поучителна и от друг ъгъл – че и при традициите работи нещо като естествен отбор и тези, които не помагат, изчезват. Остават само онези, които работят.

  6. Григор Says:

    @Валентин Д. Иванов: Често си задавам въпроса защо днес собственото аз доминира в света на личността. 🙂

  7. Делян Says:

    @Григор: https://en.wikipedia.org/wiki/Kali_Yuga

Leave a Reply